ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 24.01.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет
и четвърти януари 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №3664 по описа за 2019
година:
Предявена е искова
молба от В.Х.Г. против К.В.Д. и В.М.В..
Ответникът К.В.Д. представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител.
Ответникът В.М.В. представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че
следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
Съдът счита, че
следва да остави без уважение искането за допускане на гласни доказателства за
отправено от първия ответник до ищцата предложение за изкупуване, тъй като съгласно
чл.33 ал.1 ЗС поканата до съсобственика следва да бъде писмена, която форма е
за нейната валидност и липсата на писмена покана се приравнява на липса на
покана, с оглед на което установяването на този факт попада в забраната за
свидетелски показания, уредена в чл.164, ал.1, т.1 ГПК /Решение №808 от
14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2009 г., I г. о., ГК/. Поради предвидената
от закона форма за действителност на дарението за прехвърляне на вещни права
върху недвижим имот, доказването на евентуалната симулация е недопустимо, чрез
свидетелски показания, освен в случаите на чл.165 ал.2, поради което и за това
обстоятелство не следва да се допускат гласни доказателства.
оглед правилно изясняване на делото от
фактическа страна съдът счита, че следва да уважи искането на ищеца за допускане
на гласни доказателства.
Следва да бъде
указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и
обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените
от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т.
2 ГПК.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Договор
за продажба на държавен недвижим имот от 14.01.1992г.; Удостоверение за данъчна оценка изх.№Д0008302БЦ/10.07.2019г.; Схема №15-587925-01.07.2019г. на СГКК Ст.Загора;
Решение №130/15.02.2012г. по гр.дело № 3916/2011г. на РС Ст.Загора; Нотариален
акт за дарение на идеални части №183, нот.дело №644/17.05.2019г.; Нотариален
акт за продажба на недвижим имот №186, нот.дело №647/17.05.2019г.; Разписка
№02000879360124/25.03.2019г.; Разписка №02000864955275/25.02.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за допускане на гласни доказателства.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и
обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените
от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните,
че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с
исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се
явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът В.Х.Г. твърди в
исковата си молба, че с първия ответник са бивши съпрузи, като по време на
брака си придобили с Договор
за продажба на държавен недвижим имот от 14.01.1992г. следния недвижим имот:
апартамент №17, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Младост №18, вх.0, състоящ се
от една стая и кухня със застроена площ от 38,01 кв.м., заедно с принадлежащото
му избено помещение № 5 с полезна площ 2,92 кв.м., заедно с 3, 2412 ид. части
от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху
терена, при съседи на жилището от север - стълбище и ап.18, от юг -
междублоково пространство, от изток - ап.16, от запад – ап.18 и междублоково
пространство, от горе - ап.20, отдолу - ап.14, а на избеното помещение: от
север - външен зид, от юг - коридор, от изток - мазе № 4 и от запад - външен
зид. С Решение №130/15.02.2012г. бракът между страните бил прекратен, като
ползването на описаното семейно жилище било предоставено на ищцата и роденото
от брака дете - Виктор Кирилов Д..
Тъй като имотът бил
закупен от двамата съпрузи по време на брака, същият представлявал СИО, а след
прекратяване на брака на съпрузите, съпружеската имуществена общност се превърнала
в обикновена съсобственост, при равни дялове.
Заявява, че през
м.02.2019г. ищцата и първия ответник - К.Д. се договорили тя да му изплати
собствените му идеални части от съсобствения им недвижим имот на равни месечни
вноски до пълното изплащане на сумата от 15 000 лева. Договорили се да изготвят
съответно и писмено споразумение през месец март. В изпълнение на уговорката
ищцата изплатила на 25.02.2019г. и на 25.03.2019г. на ответника Д. суми в
размер на по 200 лева всяка, с вписано основание „вноска за апартамент на
ул.Ген.Иван Пашинов 18, ап.17“. След като до края на месец март 2019г. Д. отказал
да подпише писмено споразумението, сключено с ищцата, същата му заявила, че ще
внесе следващите суми едва след писмено оформяне на договореното. От тогава до
настоящия момент Д. се укривал, не вдигал телефона си, не отговарял на
повиквания.
Към края на месец
юни 2019г. майката на ищцата - Д.М.Х. случайно срещнала К.Д. и същият й заявил,
че вече не се интересува от споразумение с В.Г., тъй като е продал собствените
си идеални части от съсобствения им недвижим имот на трето лице. Заявил е, че
не познава лицето, на което е прехвърлил имота, но за продажбата е получил
сумата от 10 000 лева. Не е водил купувача на имота да го оглежда, нито е
посочвал реално къде се намира, нито какво представлява и в какво състояние е.
Твърдял, че е извършил чиста продажба на собствените си идеални части от имота
за сумата от 10000 лева.
След получаване на
тази информация ищцата В.Г. извършила справка в Агенция по вписвания, от която
узнала, че на 17.05.2019г. Кири В.Д. прехвърлил на В.М.В. собствените си
идеални части от съсобствения им недвижим имот. Отчуждителните сделки били две
- първата за дарение на 1/100 ид.част от описания недвижим имот,
материализирана в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот
Акт №183, том IV, peг. №9763, нот.дело №644/17.05.2019г. на Нотариус Денчо
Недялков; втората - покупко-продажба на 49/100 ид.части за сумата от 9800лв.,
материализирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот Акт №186, том IV,
peг. № 9769, нот.дело №647/17.05.2019г. на Нотариус Денчо Недялков.
Ищцата счита, че
сключения договор за дарение на 1/100 идеални части от процесния недвижим имот е
симулативен, като същият прикрива договор за покупко-продажба. Реалната сделка била
покупко-продажба, тъй като е възмездна - отчуждителят е получил сума в размер
на 200 лева като стойност на 1/100 идеални части. Общата сума за двете сделки, наречени
дарение и продажба на идеални части била 10 000 лева, както самият Д. е заявил.
Заявява, че по правилата на чл.17 ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното
между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Следователно
по описания по - горе начин ответникът К.В.Д. продал на ответника В.М.В.
собствените си 50/100 идеални части от описания по - горе недвижим имот за сумата
от 10000 лева, от които сумата от 200 лева - изплатена по прикритата сделка
покупко - продажба, наименована Нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот №183, нот.дело №644/2019г., а сумата от 9800 лева - изплатена по
договор за покупко - продажба на ид.ч. от недвижим имот, материализирана в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №186, нот.дело №647/17.05.2019г. на
Нотариус Денчо Недялков. С описаните действия К.Д. нарушил разпоредбата на
чл.33 ЗС, като продал собствените си идеални части от съсобствен с ищцата
недвижим имот на трето лице без да й е предложил да изкупи същия на цената, на
която го е продал.
Реално първият
ответник е предложил на съсобственика В.Г. да изкупи собствените му 50/100
идеални части от притежавания от двамата недвижим имот, но за цена от 15 000
лева. Въпреки по -високата цена, това предложение е било прието от ищцата и е
започнало изплащане на дължимите суми на равни месечни вноски, съгласно
договореното. Д. реално продал собствените си идеални части за сумата от 10 000
лева на ответника В., т.е. извършил е продажба при различни условия от
предложените на ищцата.
Предвид наличието
на привидна сделка, прикриваща реалната, а именно покупко-продажба, както и
имайки предвид по-ниската стойност на продадените 50/100 идеални части от
подробно описания недвижим имот от предложената на ищцата цена, за ищцата е
налице правен интерес да изкупи тази част от имота при договорените и описани в
нотариалния акт условия, а имено за сумата от 10000 лева, която сума реално е
получил първия ответник за извършеното отчуждаване на притежаваните от него
идеални части от недвижим имот. Ищцата сочи, че описаните сделки са извършени в
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС.
Моли съда да постанови
решение, с което да постанови ищцата В.Х.Г. да замести купувача и да изкупи на
основание чл.33, ал.2 от ЗС продадените 50/100 идеални части на третото за
съсобствеността лице - В.М.В. от следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №68850.501.521.1.17 съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Стара Загора, одобрени със Заповед РД -
18-1/С7.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение -
жилище, апартамент, представляващ АПАРТАМЕНТ №17, на едно ниво, находящ се в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.501.521, с площ на
самостоятелния обект 38,01 кв.м., с административен адрес: гр.Стара Загора,
п.к. 6000, ул.Генерал Иван Пашинов №18, вход „0“, етаж 6, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.501.521.1.16;
68850.501.521.1.18, под обекта - 68850.501.521.1.14 и над обекта -
68850.501.521.1.20, ведно с прилежащо избено помещение № 5 - съгласно схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-587925-01.07.2019г., издадена от АГКК гр.
Стара Загора, а съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот от 14.01.1992г.
– апартамент №17, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Младост №18, вх.0, състоящ
се от една стая и кухня със застроена площ от 38,01 кв.м., заедно с
принадлежащото му избено помещение № 5 с полезна площ 2,92 кв.м., заедно с 3,
2412 ид. части от общите части на сградата, заедно със съответното право на
строеж върху терена, при съседи на жилището от север - стълбище и ап.18, от юг
- междублоково пространство, от изток - ап.16, от запад – ап.18 и междублоково
пространство, от горе - ап.20, отдолу - ап.14, а на избеното помещение: от
север - външен зид, от юг - коридор, от изток - мазе № 4 и от запад - външен зид,
като заплати на ответника К.В.Д. сумата от 10 000 лева, представляваща
стойността на продажбата, извършена в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.
1 от ЗС. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът К.В.Д.
представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен
представител, в който взема становище, че счита иска за неоснователен. Изцяло
оспорва, че през месец февруари 2019г. ищцата и К.Д. се договорили, тя да
изплати на Д. идеалните му части от съсобствения им недвижим имот на равни
месечни вноски до пълното изплащане на сумата от 15 000 лева. Не оспорва, че
има две плащания към Д., но тези суми са заплатени от ищцата към ответника Д.
за заплащане на текущи ремонти и поддръжка на имота, а не защото има уговорка
за заплащане на идеалните части на Д. по процесният имот. Оспорва също така, че
изобщо е имало някаква уговорка за подписване на някакъв договор, с който Д. да
се е задължил да прехвърли имота на ищцата срещу сумата в размер на 15000 лева.
С акт за дарение ответникът прехвърлил на В.В. 1/100 от своите ид.части и като
вече трети съсобственик Д. продава на В. останалата част от своите идеални
части. Когато има няколко съсобственика, прехвърлящият съсобственик може да
избере на кого да продаде своите идеални части без има задължението да предлага
на останалите съсобственици дали са съгласни да му закупят идеалните му части
на същата цена. Сочи, че няма житейска и икономическа логика ответникът да продаде
идеалните си части от процесния имот за 10 000 лева, а не за 15 000 лева,
както твърди, че е предложила ищцата на Д..
По направеното от
ищцата твърдение, че сключеният договор за дарение обективиран в Нотариален акт
№ 183, том IV, рег.№ 9763, нот.дело № 644 от 17.05. 2019год., на Нотариус Денчо
Недялков, е симулативен и същият прикрива договор за покупко - продажба
заявява, че оспорва твърдението, че сделката е симулативна. Сочи, че сделката е
реална и не прикрива покупко - продажба.
Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.2. пред. 5 ЗЗД нищожни са привидните договори като
при тях страните не желаят да бъдат обвързани от явната сделка, но и двете
страни са съгласни да се създаде привидността. Действителното намерение може да
е страните да не се обвържат въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от
друго прикрито съглашение (относителна симулация). И в двата случая привидното
съглашение е нищожно (чл. 26. ал. 2 ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че
има прикрито съглашение, тя може да поиска разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД),
какъвто е настоящия случай. За да е налице привидност на договора, следва да се
установи по несъмнен начин, че към датата на сключването му страните не са
желали да постигнат последиците му. При относителната симулация са налице две
отделни съглашения - явно и прикрито, което следва пряко от разпоредбата на чл.
17, ал.1 ЗЗД. Явното - за пред външния свят съглашение е привидното като
привидността се изразява в това, че страните се съгласяват да сключат договора
по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад
привидно изразената воля се крие воля за друга сделка. В случай, че страните
прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат
се правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за
неговата действителност, аргумент от чл. 17 ал.1 ЗЗД.
В настоящият случай
в тежест на ищцата е разкриване симулацията, да установи по пътя на прякото и
пълно доказване, че действителната воля на страните по сделката към момента на
сключването й не е такава, каквато е отразена в нея. Следва да установи каква
точно е била действителната воля на страните, като в случая следва да докаже,
че страните са постигнали съгласие да не настъпят правните последици,
произтичащи от атакуваната сделка - извършеното дарение, като се е целяло
извършване на покупко-продажба.
Разкриването на
симулацията и установяване на действителните отношения между страните става
чрез т.нар. обратно писмо. Обратният документ се създава нарочно за случая и по
съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между страните по
привидната сделка. Той се подписва от същите страни, които участват в явната
сделка. В настоящия случая такова обратно писмо не е представено, нито са
ангажирани доказателства установяващи, че сделката е привидна - симулативна.
Липсват и доказателства за извършено плащане от дарения към дарителя на сумата
в размер на 200 лв. С оглед на това счита, че извършеното дарение е
действително такова.
Счита иска по чл.
33 ЗС за неоснователен. Сочи, че в разпоредбата па чл.ЗЗ от Закона за
собствеността е въведено законодателно ограничение, при продажба на дял от
съсобствен имот, относно избора на купувач, като се задължава продавачът да
предложи дела си за изкупуване първо на останалите съсобственици и едва след
техния отказ - на трето за съсобствеността лице. При нарушаване на това
изискване за другия съсобственик възниква правната възможност да изкупи дела на
разпоредилия се съсобственик при условията на чл.33 ал.2 ЗС като искът следва бъде
предявен в двумесечен срок от продажбата. Правото на изкупуване възниква само
при продажба на имот на трето за съсобствеността лице. Ако покупко-продажбата е
извършена между съсобственици, без участието на друг съсобственик, за
неучаствалия съсобственик не възниква потестативното право на изкупуване.
Такова право нямат съсобствениците и при разпореждане с дял от съсобствения
имот чрез дарение, договор за издръжка и гледане или замяна с индивидуално
определена вещ, извършени в полза на
трето лице за съсобствеността.
Извършването на
дарението на идеална част от процесния недвижим имот между съсобственик какъвто
се явява Д. и трето за собствеността лице каквото се явява В.В., не
представлява заобикаляне на закона по смисъла на закона - чл.26, ал.1, предл. 2 ЗЗД, поради което извършената сделка е действителна. При извършването на такава
сделка за съсобственика не възниква задължение за предлагането й първо на
останалите съсобственици и едва при техен отказ, разпореждане в полза на трето
за съсобствеността лице. С оглед на гореизложеното следва правният извод, че с
извършването на дарението В. е станал съсобственик, поради което при
извършената в последствие покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 186, том IV, peг. № 9769,
дело № 647 от 17.05.2019 г. на нотариус Нотариус Денчо Недялков, извършена
между съсобственици Д. и В. без участието на другите съсобственици, за страните
по сделката не възниква задължение да я предлагат на останалите съсобственици,
а за неучаствалите съсобственици не възниква потестативното право на
изкупуване, с оглед на това, че сделката е извършена между съсобственици.
Ответникът В.М.В.
представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че
оспорва исковата молба. Заявява, че не оспорва твърденията, че ищцата В.Г. и
първият ответник К.Д. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение № 130
от 15.02.2012 г., постановено по гр.д. №3916/2011г. на СтРС, влязло в законна
сила от същата дата, както и че след прекратяването на брака и на
съществувалата до тогава съпружеска имуществена общност, двамата стават
съсобственици при равни дялове на
подробно описания в исковата молба недвижими имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. Стара Загора, на ул. Ген. Иван Пашинов № 18, ет. 6, ап. 17.
Оспорва останалите
твърдения в исковата молба. Счита за неотносими и неподкрепени с доказателства твърденията,
че ищцата и първият ответник имали уговорка за изкупуване от страна на ищцата
на дела на ответника К.Д. от процесния апартамент. Но дори и да е имало някога
такава уговорка, тя не се е осъществила и към настоящия момент е без значение
за фактите по делото. В тази връзка счита за неотносими и приложените
доказателства за плащани суми между двамата бивши съпрузи. Същите не са
сключвали договор, нито друго писмено споразумение, което да обоснове
основанието за плащането на тези суми.
Сочи, че не
отговарят на истината предположенията, направени от ищцата, че Договорът за
дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 95, том XIII, дело №
2743 от 17.05.2019 г. по описа на СВ - Стара Загора е симулативен и същият
прикрива продажба. Заявява, че действителната воля на страните по безвъзмездната
сделка е била именно тази, изразена в сключения между тях договор, т.е.
дарителят К.Д. да дари В.М. с 1/100 ид.ч. от процесния недвижим имот. Едната
страна - дарителят желае да дари идеални части от притежавания от него имот на
друга страна - дарен. Именно такава е била волята на двете страни в сделката и
тя не подлежи на доказване. Основанието при договора за дарение е единствено и
само дарственото намерение на дарителя. И тъй като дарственото намерение е
субективен елемент, изразен в конкретната воля на дарителя, то той не подлежи
на съдебен контрол щом страните заявяват неговото наличие и щом дарителя
потвърждава волята си.
Напълно без опора
във фактите по делото счита и интерпретациите на ищцата относно стойността на
прикритата зад дарението продажба, чиято продажна цена била 200 лв. Твърди, че
процесният договор за дарение на идеални части от съсобствения имот не е
привиден, тъй като по дефиниция привидни са тези сделки, при които между
страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си
последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение,
чиито правни последици са целените от страните по сделката. В конкретния случай
страните са постигнали вътрешното съгласие първият ответник да дари на втория
ответник 1/100 ид.ч. от процесния недвижим имот и това е което са обективирали
в атакувания договор. Това, че по-късно са сключили и договор за продажба, с
който първият ответник е продал на втория ответник останалите идеални части от
съсобствения имот не означава, че първата сделка е привидна и че прикрива
продажба. И двете сделки са позволени от закона и не го заобикалят,
следователно не може да се приеме, че договорът за дарение е привиден договор.
За разкриване на
симулация е необходимо наличието на писмено начало /документ/, който да бъде
индикацията за наличие на привидност на един договор. В конкретния случай
ищцата не е представила какъвто и да било писмен документ, който да даде повод
за съмнение, че е налице привидна сделка по отношение на процесния договор за
дарение. Сочи, че в съдебната практика се приема, че най-често такъв документ е
т.нар. "обратно писмо", което би могло да установи, че волята на
страните по сделката е била различна от тази, посочена в самия нотариален акт.
В конкретния случай обаче такъв документ (и въобще какъвто и да било документ)
липсва. Именно поради това и поради липсата на каквито и да било доказателства,
подкрепяща тезата на ищцата, то предявените искове остават недоказани, което от
своя страна ги прави неоснователни.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищцата обективно и
субективно съединени искове за разкриване на симулация по отношение на договора
за дарение, обективиран в нотариален акт № 95, том XIII, дело № 2743 от 17.05.2019
г. по описа на СВ - Стара Загора и искът за признаване правото на ищцата да
изкупи продадените идеални части от съсобствения имот при същите условия, при
каквито са били продадени на втория ответник, поради тяхната неоснователност.
Претендира направените по делото разноски.
Изложените обстоятелства и петитума на исковата молба дават основание да
се приеме, че е предявен един иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС. Тежестта за
доказване на твърдените от страните обстоятелства се разпределя между тях по
делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже, че той и
ответникът-прехвърлител са съсобственици на недвижим имот и че ответниците са
сключили действителна сделка – продажба, с предмет притежаваната от
съсобственика идеална част, действително уговорените условия на продажбата. В
тежест на ответниците е да докажат, че съсобственикът-продавач е предложил на
ищеца да закупи притежаваната от него идеална част, преди да я прехвърли на
третото лице.
НАСРОЧВА делото за 10.03.2020г.
от 10,30ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца да се връчи и препис
от писмените отговори на ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: