Присъда по дело №36/2023 на Районен съд - Балчик

Мотиви

към присъда №3/16.02.2024год.по НОХД № 36 по описа за 2023 г. на Районен
съд гр. Балчик

Районна прокуратура- Добрич, ТО-Балчик е внесла обвинителен акт,
срещу подсъдимият П. Й. Д. ЕГН **********, роден на ***, ЗА ТОВА, ЧЕ за
времето от м.юни 2018г. до м.август 2019г., в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага , възбудил
заблуждение у О. В. А. от Р. Ф. , А. Г. Я. от гр.А. , А. П. Н.-Т. от гр.П. , М. О.
А. - Б. от Р. И. , Х. Г. К. от гр.К. , М. и М. Б. от Р Р. , като внесъл компютърни
данни - текстови файлове и с това причинил имотна вреда на „А.“-АД , в
размер на 13 244,07 лв. , и М. и М. Б. в размер на 1016,48 лв., както следва:
1. През м.юни 2018г., с цел да набави за себе си имотна облага , възбудил
заблуждение у О. В. А. от Р. Ф., като внесъл компютърни данни -
текстови файлове,че за почивка в КК“А.“ , хотел „Добруджа“, за периода
от 23.06.2018г. до 05.07.2018г. следва да заплати сумата от 944,28 евро
на стойност 1846,85 лв. по сметка на „А.“-АД , като предоставил за
заплащането собствената си банкова сметка в Райфайзенбанк IBAN: ***,
по която на 13.06.2018г. е приведена посочената сума, с което причинил
имотна вреда в размер на 1840,40 лв. на „А.“-АД.
2. През м.април 2019г., с цел да набави за себе си имотна облага , възбудил
заблуждение у А. Г. Я.,, като внесъл компютърни данни - текстови
файлове ,че за почивка в КК“А.“ , хотел „Мура“, за периода от
27.07.2019г. до 03.08.2019г. следва да заплати сумата от 1237 евро на
стойност 2410,91 лв. по сметка на „А.“-АД , като предоставил за
заплащането собствената си банкова сметка в Райфайзенбанк IBAN: ***,
по която на 24.04.2019г. е приведена посочената сума , с което причинил
имотна вреда в размер на 2410,91 лв. на „А.“-АД.
3. През м.май 2019г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у М. Б. и М. Б. от РР., като внесъл компютърни данни -
текстови файлове , че за почивка в КК“А.“ , хотел „Елица“, за петдневен
престой , следва да заплатят сумата от 519,72 евро на стойност 1016,48
лв. по сметка на „А.“-АД , като предоставил за заплащането банкова
сметка на Д. Т. Д. в банка „ДСК“ IBAN: *** , по която на 27.05.2019г. е
приведена посочената сума , с което им причинил имотна вреда в размер
на 1016,48 лв.
4. През м.юни 2019г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у М. О. А. - Б. от Р. И., като внесъл компютърни данни -
текстови файлове, че за почивка в КК“А.“, хотел „Калиакра маре“, за
престой от 18.08.2019г. до 25.08.2019г., следва да заплати сумата от 2581
евро на стойност 5048,00 лв. по сметка на „А.“-АД, като предоставил за
заплащането банкова сметка на Д. Т. Д. в банка „ДСК“ IВА№ ***, по
1

която на 08.07.2019г. е приведена посочената сума, с което причинил
имотна вреда в размер на 5035,53 лв. на „А.“-АД.
5. През м.юли 2019г., с цел да набави за себе си имотна облага , възбудил
заблуждение у А. П. Н.-Т. от гр.П., ,като внесъл компютърни данни -
текстови файлове, че за почивка в КК“А.“, хотел „Магнолия“, за престой
от 27.07.2019г. до 31.07.2019г., следва да заплати сумата от 1203,09 евро
на стойност 2353,04 лв. по сметка на „А.“-АД, като предоставил за
заплащането банкова сметка на Д. Т. Д. в банка „ДСК“ “ IBAN: ***, по
която на 04.07.2019г. е приведена посочената сума , с което причинил
имотна вреда в размер на 2347,23 лв. на „А.“-АД.
6. През м.август 2019г., с цел да набави за себе си имотна облага , възбудил
заблуждение , у Х. Г. К. от гр.К., като внесъл компютърни данни -
текстови файлове, че за почивка в КК“А.“, хотел „Санди Бийч“, за
престой от 17.08.2019г. до 24.08.2019г., следва да заплати сумата от 1610
лв. по сметка на „А.“-АД , като предоставил за заплащането банкова
сметка на И. С. Т. в банка „Инвестбанк“ IBAN:***, по която на
06.08.2019г. е приведена посочената сума, с което причинил имотна
вреда в размер на 1610 лв. на „А.“-АД, като общата стойност на
причинените имуществени вреди възлиза на 14 260,55 лв., от които
1016,48 лв. за М. и М. Б. и 13 244,07 лв. за „А.“ -АД - престъпление по
чл.212а,ал.1 , вр. чл.26,ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимия Д. редовно призован,
явява се лично и с адв. С., ДАК.
В съдебно заседание адв.С. заявява, че подзащитния й се признава за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като дава съгласието си да не се събират доказателства за
тези факти, с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и моли съда да
допусне разглеждането на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание, съдът е разяснил на подсъдимия Д. възможността
да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното
производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред
първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК.
Подсъдимият Д. изрично е заявил, че е запознат с разяснената му
процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция, при условията на чл.371, т.2 от
НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, признава фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура,
заложена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и на основание чл.372, ал.4 от
2

НПК е констатирал, че самопризнанията направени от подсъдимия Д. се
подкрепят от събраните доказателства в хода на досъдебното производство,
приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно
определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
направеното самопризнание и от доказателствата, които са събрани в хода на
досъдебното производство и ги подкрепят.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа
обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.212а,ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Представителят на обвинението е поискал подсъдимия Д. да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът
му наложи наказание лишаване от свобода към законовия минимум,което
след прилагане на чл.58а от НК да бъде изтърпяно ефективно .
Представителят на прокуратурата пледира за прилагане на разпоредбата
на чл.25, във вр.с чл.23 от НК,както и при изпълнение на наказанието съдът
да зачете времето през което спрямо подсъдимият е била взета МНО
“Задържане под стража“.
Пледира гр.иск да бъде уважен до размера който е предявен ,както и
съдът да се произнесе по въпроса за веществените доказателства и разноските
по делото.
Гр.ищец - „А.“ АД, чрез юрк. В. пледира за уважаване размера на
гр.иск.Претендира и разноски в размер на 200,00 лева за
юрк.възнаграждение.Моли веществени доказателства-настолен компютър
марка LENOVO и DELUX да бъдат върнати на дружеството А. АД, като
негова собственост.
Подсъдимият Д. в хода на съдебното следствие е заявил, че е запознат с
повдигнатото му обвинение и се признава за виновен, че е извършил
престъплението по чл.212а,ал.1, във вр.с чл.26,ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения той е посочил отново, че се признава за
виновен.Заявява,че след този период не е извършвал други престъпления,взел
си е поука,в момента работи на трудов договор е има семейство и се е
поправил и че това е било в момент който е бил труден за него. Изтърпял е
нелеко наказание от 4години лишаване от свобода и към днешна дата се
опитва да води нормален живот и да се поправи.
В последната си дума подсъдимият е заявил, че съжалява за
извършеното.
Адв.С. пледира за налагане на минимално наказание, съобразено с
разпоредбата на чл.58а от НК.
По отношение на гражданския иск пледира да бъде уважен,до
предявения размер ,ведно с разноските за юр.консулт. Пледира за възлагане
3

на разноските по делото и произнасяне с веществените доказателства.
Моли съдът да приложи разпоредбата на чл.25, във вр.с чл.23 от НК,
като на подсъдимият бъде определено едно общо най-тежко наказание
Лишаване от свобода, както и при изпълнението му да бъде зачетено времето
през което е бил с МНО Задържане под стража,както и зачетено изтърпяното
до момента наказание по присъдите предмет на групирането. Пледира по
отношение на подзащитният й да не бъде прилагана разпоредбата на чл.24 от
НК.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно трудови договори и заповеди за прекратяване на трудови
провоотношения, подс. П. Й. Д., за периода 28.07.2009г. до 02.11.2015г.
заемал длъжностните - администратор, фронт офис мениджър , мениджър
комплекс в хотелите - „Вита парк“, „Калиакра“ , комплекс „Вита парк“ и
„Зона 3“.
Съгласно приложената в преписката длъжностна характеристика за
последната длъжност, която заема Д. е имал задължението на наблюдава
резервациите и да следи за промените по тях .
По повод длъжността, която заемал П. е познавал в детайли
организацията и дейността по онлайн продажби на туристически продукти от
„А.“ -АД. Подс. Д. е познавал в детайли тази дейност и с оглед възлаганите му
задължения за онлайн продажби на туристически продукт извън активния
туристически сезон.
По повод изпълнение на служебните си задължения в акционерното
дружество подс. Д. имал достъп до персоналните компютри на М. П. и Д. Д. -
служители в „А.“-АД, знаел е, че същите са в работно положение ежедневно
и по всяко време на денонощието.
Св. О. В. Я. живее в Р. Ф., гр.М..
През м.юни 2018г. същата имала намерение да резервира стая за
почивка в хотел в КК“А.“. От персоналния си компютър в дома си Я. влязла в
сайта на „А.“-АД-albena.bg, за да резервира престой в хотел „Добруджа“ за
периода от 23.06-05.07.2018г. В процеса на резервация попълнила бланкова
форма за осъществяване на плащането. На 11.06.2018г., подс. Д., чрез
осъществен отдалече достъп до компютрите на М. П. и Д. Д., изпратил на Я.
текстови файл , в койтопосочил,че заявката и е потвърдена , като посочил
банкова сметка , по която следва да се извърши плащането , а именно – в
Райфайзенбанк с IBAN: *** и дължимата сума в размер на 944,28 евро , на
стойност 1846,95 лв.
На 13.06.2018г. Я. превела посочената сума в размер на 1846,95лв. по
посочената и сметка , а именно Райфайзенбанк IBAN: ***.
Видно от сърбаните при разследването писмени титуляр на
4

посочената банкова сметка е подс. П. Д..
След осъществяване на плащането св. Я. , установила контакт с
мениджър продажби за потвърждаване на плащането и получаването на
ваучер.
На 19.06.2018г. на Я. било съобщено, че извършеното плащане не е
по сметка на „А.“-АД, и дружеството не разполага с посочената по-горе
банкова сметка, но въпреки това почивката ще се осъществи. Я. получила
туристическа услуга за сметка на „А.“ -АД.
Видно от приложените в ДП валутен превод и банков трансфер,
превода е осъществен по банкова сметка с титуляр подс.П. Д..
Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ,
стойността на причинената вреда на А.-АД , възлиза на 1840,40 лв.
През м.април 2019г. св. А. Г. Я. от гр.А. , влязъл в сайта на КК“А.“ с
намерението за резервира почивка в комплекса. В сайта попълнил заявка за
почивка в хотел „Мура“ в КК“А.“ за периода от 27.07- 03.08.2019г. По-късно,
подс. Д. , чрез осъществен отдалече достъп до компютрите на М. П. и Д. Д.,
изпратил имейл с потвърждение на заявката и банковата сметка, по която да
преведе необходимата сума , а именно 1237 евро, на стойност 2410,91 лв. по
сметка в Райфайзенбанк - IBAN: ***.
На 24.04.2019г. Я. превел сумата от 2410,91 лв. по сметка в
Райфайзенбанк - IBAN: ***. След превода получил потвърждение за
направената резервация.
Видно от сърбаните при разследването писмени
доказателства,титуляр на посочената банкова сметка е подс. П. Д..
Пристигайки в хотел „Мура“ в КК“А.“ Я. уведомил за направената
резервация, при което му било съобщено , че такава резервация не
съществува. Я. представил на рецепцията платежния документ за
извършеното плащане, при което се установило , че същото не е осъществено
по сметка на „А.“-АД. Представители на дружеството уведомили Я., че са
налице и други такива случаи и го настанили в комплекса за собствена
сметка.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ,
стойността на причинената вреда на А.-АД, възлиза на 2410,91 лв.
През м.май 2019г. св. М. Б. от Република Р. , гр.Сф. Г. , влязъл в
сайта „БУКИНГ“ , за да направи резервация за почивка в КК“А.“. Б.
попълнил онлайн формуляра за пет дневен престой в КК“А.“ в хотел „Елица“.
След направена резервация, подс. Д., чрез осъществен отдалечен
достъп до компютрите на М. П. и Д. Д. изпратил на Б. имейл съдържащ
текстови файл, в който била посочената сумата , която трябвало да заплати и
сметката, по която да стори това , а именно в банка „ДСК“ IBAN: ***.
На 27.05.2019г. съпругата на М. Б., М. Б. извършила плащането в
5

размер на 519,72 евро, на стойност 1016,48 лв. по сметка в банка „ДСК“, а
именно сметка с № IBAN: ***.
Видно от сърбаните при разследването писмени доказателства,
посочената сметка е с титуляр Д. Т. Д.. Видно от показанията на св. Д., същия
е предоставил на подс. Д. дебитната си карта по посочената сметка , от която
същия теглил пари.
След извършеното от Б. плащане, тъй като не получил фактура, той
поискал, чрез сайта на „А.“-АД, да му бъде предоставена такава.
На 11.06.2019г. същия бил уведомен, че в базата данни на
дружеството не е установено плащане от негова страна. Това наложило
семейство Б. да заплатят за престоя си в КК“А. още веднъж. Приложените в
ДП бланка за банков превод и копия от кореспонденция -, установяват
горните обстоятелства.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ,
стойността на причинената вреда на семейство Б. , възлиза на 1015,48 лв.
Св. М. О. А. - Б. от Р. И. , почивал в КК“А.“ и е бил доволен от
туристическата услуга. През м.юни 2019г. направил резервация в сайта на
„А.“ -АД за почивка в КК“А.“ , в хотел „Калиакра маре“ за периода от 18.08-
25.08.2019г. На 30.06.2019г. Б. поискал по електронна поща да му бъде
предоставена оферта за престоя, като се определи цена в евро.
На същия ден подс. Д., чрез осъществен отдалечен достъп до
компютрите на М. П. и Д. Д. изпратил на Б. електронно съобщение, в което му
било посочено, че за престоя в посочения от него хотел, следва да заплати
сумата от 2581 евро по сметка в банка „ДСК“ IBAN: ***.
На 08.07.2019г. по банков път Б. превел сумата от 2581 евро на
стойност 5048,00 лв. по посочената сметка, а именно в банка „ДСК“ IBAN:
***.
Видно от сърбаните при разследването писмени доказателства
посочената сметка е с титуляр Д. Т. Д.. Видно от показанията на св. Д. ,
същия е предоставил на подс. Д. дебитната си карта по посочената сметка , от
която същия теглил пари.
На 11.07.2019г. Б. изпратил по електронен път на „А.“-АД , копие от
платежното нареждане , но не получил отговор. На 16.07.2019г. отново , чрез
електронно съобщение , се поинтересувал за резервацията си , но отново не
получил отговор. На 23.07.2019г. направил поредното запитване , на което не
получил отговор , при което се обадил на тел. *********, където му било
съобщено , че в системата не е отразено плащане от негова страна. Освен това
на Б. било заявено , че дружеството не притежава сметка в банка „ДСК“ , по
която е извършил плащането.
Въпреки това резервацията на Б. била изпълнена и той почивал в
КК“А.“, в хотел „Калиакра Маре“ за сметка на дружеството.
6

Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ ,
стойността на причинената вреда на А.-АД , възлиза на 5035,53 лв.
През м.юли 2019г., А. П. Н. - Т. , живуща във Федерална Република
Г. , направила онлайн резервация , чрез сайта „БУКИНГ“ , за почивка в
КК“А.“ , в хотел „Магнолия“ за периода 27- 31.07.2019г. След резервацията
подс. Д., чрез осъществен отдалече достъп до компютрите на М. П. и Д. Д.,
изпратил текстови файл, в който била посочена сумата, която трябва да
заплати за престоя в КК“А.“ в размер на 1203,09 евро и сметката , по която да
бъде сторено това, а именно в „ДСК“ IBAN: ***.
Т., чрез банков превод, превела посочената сума на брат си - св.Р. П.
Н., за да извърши същия плащането.
На 04.07.2019г. Н. извършил плащането, превеждайки сумата от
1203,09 евро, на стойност 2347,23лв. по предоставената на сестра му сметка в
банка ДСК, а именно „ДСК“ IBAN: ***.
Видно от приложените в досъдебното производство писмени
доказателства посочената сметка е с титуляр Д. Т. Д. , а не „А.“-АД.
При настаняването в хотела на семействата на А. Т. и Р. Н. , на
рецепцията в хотела им съобщили , че не е извършено плащане по
резервацията им. Въпреки това били настанени в хотел на „А.“-АД, за сметка
на дружеството.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ,
стойността на причинената вреда на А.-АД, възлиза на 2347,23 лв.
В началото на м.август 2019г., Х. К. от гр.К. , направила запитване по
електронна поща до хотел „Санди Бийч“ в КК“А.“ , относно възможността и
условията за почивка в комплекса.
След като получила необходимата информация , К. направила онлайн
резервация за хотел „Санди Бийч“ за периода от 17-24.08.2019г. След като
направила резервация изпратила електронно запитване до „А.“-АД , за
уточняването на плащането , като посочила, че предпочита да извърши
плащането по банков път.
Подс. Д. , чрез осъществен отдалече достъп до компютрите на М. П.
и Д. Д. изпратил на личната електронна поща на К. текстови файл , в който
била посочената дължимата сума за туристическата услуга и сметката, по
която същото следва да бъде извършено , а именно в банка „Инвестбанк“
IBAN:***.
На 06.08.2019г. К. извършила банков превод по посочената сметка в
банка „Инвестбанк“ IBAN:***, на сумата от 1610лв.
Видно от приложените в досъдебното производство писмени
доказателства , титуляр на посочената сметка е И. С. Т. , която към този
момент е била съпруга на Д. Т. Д. . Видно от показанията на Т., същата
предоставила на Д. дебитната карта по сметката си , а той я преотстъпил на
7

подс. Д..
След като направила плащането К. не получила съобщение за
потвърждение на резервацията , извършеното плащане и фактура , поради
което провела разговор със служител на хотела.
К. споделила, че е извършила плащането по сметка на „А.“ -АД в
банка „Инвестбанк“, при което е отговорили, че дружеството не разполага с
банкова сметка в посочената банка и вероятно е обект на измама.
Въпреки това К. била настанена в КК“А.“ за сметка на акционерното
дружество. Видно от приложеното вДП потвърждение за плащане, същото е
извършено, но не по сметка на дружеството, а по сметката на Т..
Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ,
стойността на причинената вреда на А.-АД , възлиза на 1610 лв.
Св. Д. Д. от м.февруари 2016г. работи на длъжността мениджър
онлайн продажби в „А.“-АД. В това си качеството тя отговоря за онлайн
продажбите направени посредством сайта на „А.“-АД, БУКИНГ и тези
направени по телефон или електронна поща.
За изпълнение на възложените задачи и е предоставен персонален
компютър находящ се в работния и кабинет. При започване на работа на Д. и
е даден достъп посредством пароли до системите свързани с дейността й. Д.
запаметила тези пароли в паметта на компютъра , за да не ги въвежда при
всяко влизане в тях. Компютъра и е бил постоянно включен, дори и в
празнични, и почивни дни, и в извънработно време.
По повод изпълнение на задълженията си Д. има достъп до данни за
клиентите , електронни пощи, включително и данни за банкови карти.
През м.юли 2019г., поради зачестилите плащания от клиенти по
банкови сметки, които не се обслужват от „А.“-АД, Д. споделила това със
св.И. Г. Г. - ръководител звено „Информационни системи“ в „А.“-АД. Г.
прегледал компютъра на Д. и установил , че в пощенския сървър се съдържат
текстови файлове с номера на банкови сметки различни от тези на
акционерното дружество. Видно от показанията на Г. тези сметки са били
изпратени от компютъра и ел. поща на Д..
На служебния компютър на Д. е бил инсталиран софтуер за отдалечен
достъп „ULTRA VNS“. След като Г. прегледал логовете на софтуера за
отдалечен достът установил, че в компютъра на Д. е осъществен отдалечен
достъп, посредством компютъра на М. П. - Началник „Протокол“ в „А.“-АД.
При извършен преглед на компютъра на П., Г. установил ,че на същия е
инсталирана програма да отдалечен достъп TEAM VIEWER. В процеса на
проверката Г. установил, че компютъра на П. , посредством TEAM VIEWER
,е осъществен отдалечен достъп до компютъра на Д. чрез програмата ULTRA
VNS. По време на проверката на двата компютъра Г. установил, направени
резервации, при които на гостите са предоставени банкови сметки различни
от тези на „А.“-АД.
8

Видно от сърбаните при разследването гласни и писмени
доказателства подс. П. Д. притежава преносим компютър марка DELL с
№34709339449, който при разследването е иззет с протокол за претърсване и
изземване.
С цел установяване дали от преносимия компютър на обвиняемия е
осъществяван отдалечен достъп до компютрите на Д. Д. и М. П. са назначени
компютърно технически експертизи.
Видно от заключението на вещото лице по експертизата на
компютъра на обвиняемия е инсталиран софтуер за отдалечен достъп, а
именно програмите TEAM VIEWER и ULTRA VNS.
Съгласно същото заключение от този компютър е осъществяван
отдалечен достъп до компютъра на М. П. нееднократно. Видно от същата
експертиза при изследването на информацията на твърдия диск на компютъра
се установява нерегламентиран достъп до резервацията на А. Я. и А. Т..
Видно от заключението на вещото лице по експертизата, за периода
от 14.04.2019г. до 28.07.2019г. от компютъра на подсъдимия е осъществен
отдалечен достъп до компютъра на М. П. с потребителски профил *** - 128
пъти. Освен това потребителя на този компютър, а именно подс. Д. е
осъществил достъп до електронната поща на М. П..
При изследването на компютъра са установени файлове съдържащи
сметки , които не се обслужват от „А.-АД, а именно : Райфайзенбанк - IBAN:
***/банковата сметка на обвиняемия/, банка „ДСК“ IBAN: ***/банковата
сметка на Д. Д. /.
Съгласно заключението на вещото лице по компютърната експертиза,
посредством компютъра на М. П., подс. Д. е осъществявал достъп да
компютъра на Д. Д., от където е имал достъп и е осъществявал контакти с
клиентите на комплекса, включително изпращайки им данни за сметки, по
които да заплатят резервации, които са различни от тези на „А.“-АД.
При така изложената фактическа обстановка от посочените по-горе
гласни и писмени доказателства видно , че подс. Д. за периода от м.юни
2018г. до м.август 2019г., възползвайки се от опита си при длъжностите,
които изпълнявал в „А.“-АД и слабостите допуснати при експлоатация на
служебните компютри в същото дружество, посредством личния си преносим
компютър, чрез осъществяването на отдалечен нерегламентиран достъп до
персоналните компютри на М. П. и Д. Д. , осъществил контакти с О. В. Я. от
Р. Ф. , А. Г. Я. от гр.А., А. П. Н.-Т. от гр.П., М. О. А. — Б. от Р. И., Х. Г. К. от
гр.К. и М. и М. Б. от РР., всички направили резервации за почивка в КК“А.“,
като от името на „А.“-АД им изпратил текстови файлове, в които посочил
сметките , по които трябва да заплатят дължимите суми за почивка в
комплекса Райфайзенбанк - IBAN: ***, банка „ДСК“ IBAN: *** и в банка
„Инвестбанк“ IBAN:***, които сметки не са на дружеството предоставящо
туристическа услуга, а на подс. Д., Д. Д. и И. Т..
9

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, от деянието на Д. са настъпили имуществени вреди за
„А.“-АД в размер на 13 244,07 лв., а за М. и М. Б. в размер на 1016,48 лв.,
общата стойност на причинените имуществени вреди възлиза на 14 260,55 лв.
В конкретния случай наказателното производство е приключило при
условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК.
В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и
е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези
факти.
Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия
Д..
Извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното
производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и
дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК.
След като е констатирал, че доказателствата са събрани по
законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия, ги
е прочел в съдебно заседание.
На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно
определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се
ползва от самопризнанията на подсъдимия Д. събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа
обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е
доказана с оглед изискването на чл.373, ал.3 от НПК въз основа
на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство и приобщени по делото, а именно : Предявеното
по отношение обвиняемия обвинение се доказва от показанията на
свидетелите -А. Н.,К. В. С., Д. Т. Д., П. Д. П., И. С. Т., М. И. П., Х. К., Р. П. Н.,
А. П. Н. - Т.,Б. Т. Т.,А. Г. Я., М. Б. ,М. Б., М. О. А.- Б.,О. Я., И. Г. Г., Д. Д. Д.,
приложените писмени доказателства-сигнал на А.-АД, трудови договори,
протокол за доброволно предаване, банкови документи на Д. Д. ,банкови
документи на И. Т., банкови документи на П. Д., справка за съдимост
,характеристика, протокол за претърсване и изземване, кореспонденция А. Т.,
извлечение сметка Д. Д.,комплексна видео-техническа експертиза, справки
мобилни оператори, компютърно техническа експертиза, протокол за
претърсване и изземване, компютърно техническа експертиза,техническа
експертиза, компютърно техническа експертиза, кореспонденция „А.“-АД с
клиенти, трудово досие П. Д., потвърждение за плащане К., протокол за
10

доброволно предаване платежни документи Н., протокол за доброволно
предаване Т.,запорни съобщения, изп. дело *** на ЧСИ Н. Н., кореспонденция
К., движение по сметка, кореспонденция А. Т., европейска заповед за
разследване, молба за правна помощ то Р. Ф., съдебно - счетоводна
експертиза и веществените доказателства - преносим компютър марка DELL с
номер № 34709339449 и зарядно устройство, персонален компютър марка
LENOVO със сериен № РВ002VU9, персонален компютър DELUX със сериен
№ 080665-04203, собственост на А.-АД, мобилен телефон марка SAMSUNG
SM-J 100H, с IMEI N-353010079329118101, с поставена СИМ карта на
мобилен оператор А1 с № *** и мултимедийна карта памет с обем 4
гигабайта, мобилен телефон марка МI модел М1808D2ТG, с две СИМ карти ,
едната с № *** на мобилния оператор „Теленор“ и втората с № *** на
мобилния оператор А 1, мобилен телефон NOKIA , модел 105 с IMEI 1 -
1353407097096358 и IMEI 2 -358567087518359, с поставена СИМ карта с №
***, СИМ карти с номера - *** , ***, ***, банкови карти иззети с протокол за
претърсване и изземване от 28.11.2019г. , документи и книжни тефтери
иззети със същия протокол.
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и
заключението по назначените в ДП съдебно счетоводна ,компютърна
експертизи, неоспорени от страните и приети от съда.
Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК
процесуален ред и подкрепят направеното самопризнания от подсъдимият.
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка,
съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за
установено от правна страна :
С деянието си от обективна и от субективна страна подсъдимия в Д. е
осъществил състава на престъпление по чл212а,ал.1,във вр.с чл.26,ал.1 от
НК.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано
физическо лице - подсъдимият Д., като за съда не съществува съмнение
относно вменяемостта на подсъдимия.
От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия виновно,
при вид и форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК.
Подс.Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Съзнавал е, че с цел набавянето за себе си на имотна облага,е причинил
имуществена вреда на пострадалите,съзнавайки,че е възбуждал у клиентите
на дружеството А. АД, заблуждение, относно сметката, по която следва да
заплатят за предложената им услуга а именно почивка в КК А. и че с превода
на сумите в посочените банкови сметки ще бъде реализирана тяхната
почивка в КК“А.“.
11

Налице е и специалният субективен признак – въвеждането в
заблуждение с цел набавянето на имотна облага.
Подсъдимия е съзнавал и противозаконността на обстоятелството-
използването на компютърна техника и внасянето в нея на компютърни
данни-под формата на текстови файлове за внасянето на пари по
сметка,представени като такива с титуляр А. АД, но притежавана от
подсъдимият и други с титуляр, св. Д. Д. и И. Т., предвидено в закона като
квалифициращо.
Мотивите за извършване на престъплението са користни, а
причините са незачитане на законите в страната.
Описаните деяния са осъществяват състава на едно е също
престъпление , извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което от обективна
и субективна страна последващите се явяват продължение на предходните т.е.
цялостната престъпна дейност на обвиняемия следва да бъде квалифицирана
като „продължавано престъпление“ по смисъла на чл.26,ал.1 от ИК.
Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл.212а,ал.1,във вр.с
чл.26,ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок от една до шест години и с
глоба до шест хиляди лева.
При индивидуализацията съгласно изискванията на чл.54 от НК на
наказанието съдът на първо място следва да се съобрази със степента
на обществена опасност на деянието, която съдът преценява като висока, тъй
като деянието е от най-често извършваните, което предполага завишена
степен на обществена опасност и степента на обществена опасност на
подсъдимия Д., която съдът определя като висока.
Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и предвиденото
в чл.212а,ал.1 от НК и отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства
– семейното положение, съдействие за разкриване на обективната
истина,процесуалното поведение, добрите характеристични данни и липсата
на отегчаващи, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да
определи на подс. Д.,наказание “Лишаване от свобода” в размер на една
година,което постанови да се изтърпи ефективно при общ режим.
Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така
определеното наказание с 1/3-та и осъди подсъдимия да изтърпи наказание „
Лишаване от свобода” в размер на осем месеца .
По отношение на подс. Д. според настоящия състав на съда са
неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като няма установени
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Фактът, че подсъдимия признава вината си и изразява съжаление за
стореното, сам по себе си не може да се яви като такова обстоятелство.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира че са налице
основания на чл.25,ал.1,във вр.с чл.23,ал.1 от НК за определяне на общо
12

наказание по отношение на подсъдимият,т.к.деянието по настоящото дело е
осъществено преди да е имал влязла в сила присъда по НОХД №329/2020г.
на ОС-Добрич, НОХД№353/2022г. на ОС-Хасково и НОХД№476/2023г. по
описа на ОС-В.Търново. Деянията, за които Д. е бил осъден,включително и по
настоящото дело са извършени в условията на реална съвкупност.
Поради тази съвкупност общото наказание което следва да се наложи е
най-тежкото от тях, а именно осем месеца лишаване от свобода, на осн. чл.
25,ал.1 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС определеното
общо най-тежко наказание следва да се търпи ефективно при общ режим .
Съгласно разпоредбата на чл.23,ал.3 от НК при налагане на най-тежкото
измежду наложените наказания,съдът прецени,че наказанието глоба не
следва да се присъединява .
Видно от справката за съдимост по посочените по-горе присъди
подсъдимият е изтърпял наказанието Лишаване от свобода към момента и
съгласно разпоредбата на чл.25,ал.2 от НК следва това изтърпяно наказание
да бъде приспаднато при изпълнение на така определеното общо-най-тежко
наказание.
В съответствие с разпоредбата на чл.59,ал.1 от НК зачете при
изпълнение на така определеното общо най-тежко наказание, времето през
което подс.Д. е бил с мярка за неотклонение Задържане под стража,считано
от 28.07.2020г.вкл.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия Д. наказание ще бъдат
постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
Съдът, прие за съвместно разглеждане предявеният от А. АД
граждански иск в размер на 13244,07 лева,който размер е доказан,предвид
заключението на съдебно-оценителната експертиза и предвид хода на делото
осъди подсъдимият, да заплати тази сумата до който размер и уважи
гражданския иск.
Предвид хода на делото ,съдът осъди подсъдимият Д. да заплати
държавна такса от 4% върху размера на уваженият граждански иск,в размер
на 529,76лева.
Съдът осъди подс.Д. да заплати на дружеството А. АД и разноски по
делото в размер на 200 лева за юрк.възнаграждение, за процесуално
представителство.
Предвид хода на делото съдът осъди на осн. чл. 189 ал.3 от НПК,
подсъдимият Д., да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР-Добрич
направените разноски по делото в размер на 765,40 лева и по сметка на ОП-
Добрич направените разноски в ДП, в размер на 4397,17 лева.
Съдът осъди подс.Д. да заплати и сумата в общ размер на 15 лева,
представляваща ДТ в размер на по 5,00 лева, в случай на служебно издаване
13

на изпълнителен лист.
Съдът се разпореди и относно веществените доказателства, приложени
към делото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Съдът се произнесе по въпроса за мярката за неотклонение „Подписка”,
съгл. чл. 309, ал. 1 от НПК, като постанови нейното потвърждаване, предвид
наложеното наказание лишаване от свобода.

Гр.Балчик ПРЕДСЕДАТЕЛ:

14

Номер на акта:	3
Дата:	16 февруари 2024 г. (в сила от 6 март 2024 г.)
Съдия:	Даниела Йорданова Игнатова

Дело:	20233210200036
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 февруари 2023 г.

Присъда по дело №36/2023 на Районен съд - Балчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите