Решение по дело №230/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 124
Дата: 7 август 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20193500500230
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      07.08. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                         гражданско отделение,

На седми август                                        2019 година

в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                                   БИСЕРА МАКСИМОВА

             

             

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.ч.гр.дело № 230,   по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Постъпила е жалба от IV Основно училище „Иван Вазов“ гр. Търговище, представлявано от директора Бойка Сотирова, против действията на ЧСИ Анелия Загорова по нейно изп.д. № 260/ 2019 г., а именно постановление за прекратяване на изпълнителното дело от 04.07. 2019 г. Счита същото за незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

Въззиваемата страна М.Н.     оспорва жалбата, чрез пълномощника си адвокат Йордан Костадинов. Счита жалбата за нередовна и моли да бъде оставена без движение. По същество я счита и за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено.

Налице са обяснения и от ЧСИ, в които се посочва, че била изтекла предвидената в ЗЗД, чл. 116, б.“в“ давност, която започнала да тече  на 04.01. 2013 г. и не била прекъсвана. Имало образувано дело на 11.01. 2013 г.

Съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в срок, от оправомощено лице и при спазване на останалите процесуални изисквания, при наличието на правен интерес и подлежащо на обжалване действие. Съдът счита, че с оглед подадената молба от 17.07. 2019 г. от училището е ясно, че жалбата е подадена от Бойка Сотирова, в качеството й на директор на училището. Именно то е страна в изпълнителното производство.

От събраните по делото доказателства е видно, че делото е образувано по молба на жалбоподателя, на 21.02. 2019 г., против длъжника М.А.Н.. Изпълнителният лист е издаден на 08.01. 2013 г. от РС Търговище, за сумата от 48 412,58 лв., имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Листът е издаден на основание влязла в сила присъда по НОХД № 879/ 2012 г. на РС Търговище. След образуване на делото са предприети действия за проучване на имотното състояние на длъжника, наложени са запори и възбрана на недвижим имот, започнало е принудително изпълнение. След това, на 04.07. 20190 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството по делото е прекратено.

Преди образуването на изпълнително дело 260/ 2019 г. е имало образувано на основание същия изпълнителен лист изп.д. № 28/ 2013 г., между същите страни. То също е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с постановление от 21.02. 2019 г. и изпълнителният лист е бил върнат на взискателя. В същия ден е било образувано и настоящото изп.д. 260/ 2019 г.

При така описаните факти, съдът намира, че жалбата е основателна. Не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, защото не са изминали две години от предприемане на последните изпълнителни действия, до прекратяването. В постановлението няма изложени каквито и да било мотиви как ЧСИ е стигнала до съответните правни изводи, като такива има едва в приложените писмени обяснения. В случая съдебният изпълнител се позовава на процесуалната норма от ГПК в постановлението си, но е имала предвид материално-правната на чл. 116 от ЗЗД. След като делото е било образувано на 21.02. 2019 г., то не може същото да се прекратява на посоченото основание няколко месеца по-късно. Едно е непредприемането на изпълнителни действия  в продължение на две години, друго е изтичането на погасителната давност по ЗЗД. Съдебният изпълнител няма правомощия да прави тази материално-правна преценка, защото той не осъществява правораздавателна дейност. При спор между взискателя и длъжника по отношение на давността по ЗЗД, изпълнението продължава, докато не бъде постановено друго от съда. Този спор може да бъде разрешен само в исков процес, по реда на чл. 439 от ГПК.

След като първоначалното дело е било прекратено на 21.02. 2019 г. и това постановление не е било обжалвано, в същия ден е образувано новото дело. Спрямо него предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са налице. Постановлението е неправилно и следва да се отмени, като изпълнителните действия продължат.

В този смисъл е и съдебната практика на окръжните съдилища в страната. Тя е последователна и лесно може да бъде намерена – в.гр.д. № 1064/ 2018 г. на ОС Стара Загора, в.гр.д. № /2018 г. на ОС Враца и много други.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Постановление от 04.07. 2019 г. за прекратяване на изпълнителното производство, по изп.д. № 20197690400260 на ЧСИ Анелия Загорова от гр. Търговище, като незаконосъобразно и ВРЪЩА делото на ЧСИ за продължаване на действията по него.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                              2.