МОТИВИ
Районна
прокуратура Ямбол е
предявила обвинение против А.Д. *** за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.
Участващия по делото прокурор
подържа обвинението така ,както е по обвинителният акт.Счита ,че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства
безспорно се установява, че подсъдимият е извършил престъплението и следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение.Пледира на същия да се наложи наказание лишаване
от свобода при условията на чл.55 от НК в размер на осем месеца ,което на основание чл.66,ал.1 от НК да се
отложи за изпитателен срок от три години.Иска се и налагане на кумулативните
наказания глоба ,чийто размер да бъде 500
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Производството
срещу подс.К. се води в негово отсъствие
при условията на чл.269,ал.3,т.4 ,бук.“а“ от НПК.
Защитникът
на подсъдимия адв.Б. моли съда да бъде оправдан.Намира обвинението за недоказано от субективнаа
страна от съобраните по делото доказателства.Наред с
това излага и довод за отпадането
на обществената опасност на деянието
поради наличието на чл. 13 НК – крайна необходимост.В условията на
алтернативност моли съда наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл.55 от НК, което да бъде
отложено на основание чл.66,ал.1 от НК.Пледира кумулативното наказание глоба да
не бъде налагано на подсъдимия и срокът на лишаване от право да управлява МПС
да бъде една година и шест месеца.
Подсъдимият К. е
правоспособен водач на МПС с категория „В и М“ и многократно е санкциониран по
административен ред за нарушения по
ЗДвП.
На
30.12.2019 г. подс. К. въпреки ,че преди това употребил наркотични вещества -амфетамин
и метамфетамин предприел управление на л.а.Ауди А8“ с per. № У 7018 АХ., Пътник
в автомобила бил свид. К.И.Г.. На същата дата, около 01:10 ч., в гр. Ямбол,
докато управлявал горепосочения автомобил по ул. „Шипка“ до № 99, подс. К. бил
спрян за проверка от полицейски екип на РУ-Ямбол, в чийто състав били
свидетелите К.Й.М. и С.Ж.Ж.. В хода на проверката полицейските служители
забелязали, че подсъдимият бил превъзбуден и с неадекватно поведение, усъмнили
се, че подс. К. може да е употребил алкохол или наркотични вещества, поради
което било поискано съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ /“1111“/ при
ОД на МВР - Ямбол. На мястото пристигнали свид. Х.В.П. и колегата му Недко
Кабаков - служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР -Ямбол. Свид. П. първоначално извършил проверка за алкохол на
подсъдимия ,като пробата била отрицателна.След това му заявил ,че ще извърши и
проверка за употреба на наркотични вещества.Като чул това
подсъдимият започнал да симулира ,че има
болки в корема.Полицейските служители се обадили на ЦСМП и повикали медицински екип.След
пристигането му на подсъдимия бил извършен преглед, който установил ,че е в
добро здравословно състояние.Непосредствено след това на подс.К. била извършена
проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство дрегер -
„Drager Drug Test 5000“ с инв. № ARJM-0045, който отчел положителен резултат в
скалите - AMP и MET, сочещи за употреба на наркотични вещества - амфетамин и
метамфетамин.
Против
подсъдимия бил съставен АУАН № 147263/30.12.2019 г. на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Ямбол за нарушение на ЗДвП - за това, че управлявал моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества. С АУАН било иззето и
СУМПС на подсъдимия.
На подс. К.
бил връчен талон за изследване № 001254 от 30.12.2019 г. Полицейските служители
придружили подсъдимия до спешно отделение на МБАЛ-Ямбол, където му били взети
проби от кръв и урина.След вземането им
подсъдимия бил отведен в РУ-Ямбол.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
19-0813-000962/30.12.2019 г. на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Ямбол на К.
му била наложна ПАМ по чл.171, т.1 б. „Б“ от ЗДвП - „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
От
заключението на извършената съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза с №
И-2725/17.03.2020 г. на Токсикохимична лаборатория към ВМА-гр.София се
установило, че в изследваните проби кръв и урина на подс. К. се установило
наличие на амфетамин и метамфетамин.
Амфетаминът
и метамфетаминът са наркотични вещества и подлежат на контрол съгласно Списък
II на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г. и съгласно Закона
за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Амфетаминът и
метамфетаминът се намират в Списък I: „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични“ към чл. 3, ал. 2 на
ЗКНВП.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните по делото гласни
доказателства,заключението на изготвената съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза и писмените доказателства.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия и показанията
на свид. Г. , прочетени в хода на съдебното следствие, относно времето ,
мястото ,управлението на лекия автомобил и извършената проверка от полицейските
служители,като непротиворечащи на други гласни и писмени доказателства по
делото.Съдът не кредитира обясненията на подс.К. и показанията на свид.Г. отнасящи се до
причината да предприеме управлението на лекия автомобил и
здравословното му състояние, тъй като се
опровергават от показанията на
разпитаните по делото свидетели,които са категорични ,че здравословното състояние на подсъдимия е било
добро, което се установило и от извършения му преглед от екип на ЦСМП.Аргумент
да не бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия и свид.Г. в тази им част е и
обстоятелството ,че след освобождаването му
подсъдимия не е потърсил медицински помощ, което е
нелогично, ако здравословното му състояние е било толкова тежко ,както сочи в обясненията си.
Обясненията
на подсъдимия, че не било изключено докато бил в заведение предната вечер
някой да му е сложил наркотично вещество
в чашата не се възприемат от съда
като годно доказателствено средство ,доколкото
това е предположение на подсъдимия, за
което по делото не са налице каквито и да е било доказателства..
Съдът
изцяло кредитира и показанията на свид.М.
,Ж. и Паскалеви защото са логични ,непротиворечиви
и най - вече защото кореспондират със
заключението на вещите лица по назначената е съдебно-химическа експертиза, проверена в съдебно заседание по
реда на чл. 282 от НПК, както и с приложените по делото писмени доказателства,
приобщени до приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото: справка за съдимост, АУАН с бланков № 147263/30.12.2019г., протокол за извършена
проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози,протокол за
сервизна проверка на техническо средство,талон за медицинско изследване,
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество,справка за нарушител от региона, и справка за съдимост.
Съдът
възприема изцяло и заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-химическа експертиза,
тъй като това заключение в пълнота
отговаря на поставените задачи, ясно и обосновано е и с оглед останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за неговата достоверност и
правдивост. Заключението на тази
експертиза като способ за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване,
за които са нужни специални знания, е компетентно изготвено.
Съдът не
споделя възражението на защитата за отпадането на
обществената опасност на деянието поради наличието на чл. 13 НК – крайна
необходимост. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства
категорично се установи ,че непосредствена опасност за живота и здравето на подсъдимия не е била налице при предприемане на управлението на
автомобила.
Не се
споделя и възражението ,че подсъдимия от
субективна страна не е съзнавал да е употребил наркотични вещества , тъй като е
възможно докато е бил в заведение
предходната вечер неустановено
лице да му е поставило в чашата наркотично
вещество.Както се посочи по горе тази теза на подсъдимия не е доказателствено обезпечена, а само
негово предположение ,което не се подкрепя дори от показанията на приятеля му Г..Освен
това ако подсъдимият е бил наясно ,че в питието му е поставено наркотично
вещество ,не е следвало да предприема управление на лекия автомобил.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка ,съдът прави следните правни изводи:
С деянието
си подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343б,ал.3
от НК , тъй като на 30.12.2019 г., около 01:10 ч., в гр. Ямбол, по ул. „Шипка“,
до № 99, е управлявал моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил марка
„Ауди А8“ с peг. № У 7018 АХ, след употреба на наркотични вещества - амфетамин
и метамфетамин, установено по надлежния ред със съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза с № И-2725/17.03.2020 г. на Токсикохимична
лаборатория към ВМА-гр.София
Нормативно
предвиденият от закона ред, по който се установява употребата на наркотични
вещества при управление на МПС е реда, предвиден в НАРЕДБА №1/19.07.2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или друго наркотични вещества или
техни аналози.
Наредбата регламентира начина, по който се установява
употребата на алкохол или наркотично вещество от водачите на МПС- срвн. чл. 1,
ал.1-2, сочещи, че установяването на
употребата на алкохол или наркотични вещества се извършва посредством
използване на съответните технически средства и/ или чрез медицински или
лабораторни изследвания.
В настоящия
случай употребата на наркотично вещество е установено посредством медицинско
изследване- химическо изследване на проба кръв от подс.К., при която е
установено наличие на амфетамин и метаамфетамин.
В закона
няма изискване да бъде изследвано влиянието на наркотичното вещество върху
конкретния извършител, при конкретните условия, и до каква степен това се е
отразило на способността му да шофира. Съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 3
от НК, наказателна отговорност носи този, който управлява МПС след употреба на
наркотични вещества. Няма условие в какъв период преди управлението следва да е
употребен наркотика.
Деянието е
и субективно съставомерно. Подсъдимият е съзнавал противоправността му.
Съзнавал е, че поема управлението на МПС на процесната дата след употребата на
наркотици. Съзнавал е последиците от деянието си, искал е настъпването им.
Относно
вида и размера на наложеното наказание,
съдът взе предвид следното:
За
извършеното от подсъдимият престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода
от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
В тази
рамка съдът определи наказанията на подсъдимия при условията на чл.54 от НК при
баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в размер на една година лишаване
от свобода и глоба в размер на 500 лв.
При
определяне на полагащите му се наказания като отегчаващи вината обстоятелства
отчете високата обществена опасност на деянието ,предвид динамика на този вид престъпления множеството
административни наказания налагани на подсъдимия за различни нарушения на ЗДвП
,които обосновават извод за упорито неглижиране на правилата за движение по
пътищата, за които той е понесъл и административно- наказателна
отговорност.Системното незачитане на правилата за движение от подсъдимия сочи
на упорита склонност към нарушаване на нормите за безопасността на движението,
което завишава степента на обществената му опасност и в този смисъл укоримостта
на настоящето престъпление е дори по-висока от обичайната за тези случаи.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия.
Наред с
наказанието лишаване от свобода, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото наказание глоба в минимален размер от 500 лв., като отчете
,че той е безработен.
Съдът
прецени ,че е възможно постигане целите на
генералната и специалната превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК , и без ефективно изтърпяване на наказанието.Затова като съобрази ,че са
налице предпоставките на чл.66,ал.1 от НК отложи изтърпяването му при
изпитателен срок от три години.
При
съобразяване разпоредбата на чл. 343 г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
съдът намира, че подсъдимият следва да бъде осъден на лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за определен срок, в рамките на предвидения
от закона.По отношение на този срок и при преценяване на всички доказателства
по делото, имащи значение за тази преценка /високата степен на обществена
опасност на деянието и наложените
предходни наказания за нарушения на
ЗДвП/ съдът намира, че същият този срок следва да се определи в размер на една
година и шест месеца. При определяне на размера на наказанието, като отегчаващо
вината обстоятелство, съдът прецени факта, че е осъществено деяние – управление
на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, придобило
през последните години изключително широко разпространение в обществото ни .
Съдът
постанови вещественото доказателство по делото- проба от текстова касета , като
вещ без стойност да бъде унищожена.
При този
изход на делото , съдът осъди подс.К. да заплати направените по делото разноски
в размер на 262,40лв. в полза на ОД на
МВР-Ямбол.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: