РЕШЕНИЕ
№ 2378
гр.
Пловдив, 13.12.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ:
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело №
1663 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на К.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***,
пл. „Кочо Честименски“, №
2, вх. Б, ет.6, чрез адв.К. Ш., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 22-1030-000722 от 27.05.2022 г. на полицейски инспектор към
ОДМВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.2А,
б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство /ППС/, БМВ 520И с рег. № *** за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваната ЗППАМ. Твърди, че наказващият
орган не е съобразил, че не всяко влизане и излизане в рамките на Европейския
съюз се регистрира от граничен контрол. Посочва, че често с брат си пътува до
Гърция и последното му пътуване е било на 23.04.2022г. през ГПКК Кулата, когато
на влизане в страната само показали личните си документи. Иска се отмяна на
заповедта.
В с.з. адв.Ш. поддържа жалбата, като претендира и
направените по делото разноски. Подробни съображения излага в представени по
делото писмени бележки.
Ответникът- полицейски инспектор към ОДМВР – Пловдив, сектор
Пътна полиция, не изразява становище по жалбата.
Съдът като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 27.05.2022
г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена чрез органа на 09.06.2022
г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно
нарушение серия GA №
598262 от 27.05.2022 г.
Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На
27.05.2022 г. в 04:30 часа, в гр.Пловдив, бул."Цариградско шосе" № 47 в посока Запад, К.Г.К., ЕГН **********
(който е б. г.) управлява лек автомобил БМВ 520И с рег.№ *** - личен, като неправоспособен
водач. Посочено е в АУАН, че К. притежава свидетелство от Великобритания номер *****************
18, като лицето е влязло на територията на Република България на 03.11.2021г. и
по смисъла на чл.162, ал.1 от ЗДвП се явява неправоспособен водач. В съставения
АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, както и че като
доказателства са иззети: СРМПС № *********и 2 броя рег.табели с № ***. Актът е подписан от нарушителя
без възражение.
Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него
нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
/ППС/, БМВ 520И с рег. №
*** за срок от 6 месеца.
Като част от административната преписка са представени:
Заповед №
8121з–1632 от 02.12.2021г. (лист 28-29) на министъра на вътрешните работи
относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата;
Заповед №
317з–3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – Пловдив относно
оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП (лист 14); Заповед № 317з-1144 от 11.02.2022г. за
преназначаване на инспектор С.Я. на длъжността полицейски инспектор IV степен в
сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при
ОДМВР - Пловдив; справка за пътуване на лицето К.Г.К. с ЕГН **********, според
която за периода 01.01.2021г. до 21.06.2022г. за посоченото лице излиза от
Република България през ГКПП Аерогара София на 06.05.2021г. и влиза в Република
България през ГКПП Аерогара Пловдив на 03.11.2021г.; справка за пътуване на
превозно средство с рег.№
РВ2935СК за периода 01.01.2021г. до 31.05.2022г., според която последното
влизане на това ППС в Република България е на 19.02.2022г. през ГКПП Кулата;
справка за нарушител/водач за лицето К.Г.К..
От страна на жалбоподателя е представено удостоверение изх.№ 20221118163207/18.11.2022г. от
Агенция по вписванията.
От трето неучастващо по делото лице Главна дирекция
"Гранична полиция" е представено писмо, според което в
автоматизирания информационен фонд (АИС "Граничен контрол") в периода
от 23.04.2022г. до 07.05.2022г. за лицето К.Г.К. и за лек автомобил с
регистрационен номер РВ2935СК няма записи на данни за преминавания през ГКПП на
Република България. В писмото е посочено още, че след 01.01.2007г. лицата
ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза, в това
число и българските граждани и ползваните от тях МПС, не подлежат на
задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР (АИС
"ГК"), поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за
всички пътувания на тази категория лица и МПС.
С Разпореждане от 06.07.2022г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
С оглед представеното от Главна дирекция "Гранична
полиция" писмо, съдът допусна до разпит свидетелите Д. Г.К. и Ганьо К.К..
Свидетелят Д. Г.К. - брат на жалбоподателя, заяви, че работи
заедно с брат си и че в тази връзка често им се налага да пътуват до Гърция,
тъй като имат магазин за дрехи и зареждат стоката от там. Посочва, че април
месец тази година, денят преди Великден отново се наложило двамата да ходят до
Гърция, като преминали границата с лична карта и граничният полицай бил вън до
автомобила им, а не в кабинката. Заявява, че били в Гърция три дни. Според Д. К.,
в месеца един или два пъти пътува с брат си до Гърция за стока.
Разпитаният по делото свидетел Г. К.К. - баща на
жалбоподателя посочи, че синовете му му помагат в неговата фирма, като вземат
стоката от Гърция и в месеца три или четири пъти ходят до там. Заявява, че
преди Великден тази година, може би на 23 април К. и брат му са ходили в
Гърция. Свидетелят Ганьо К. посочва, че често ходи в Турция и Гърция и когато е
ходил в Гърция само показва личната си карта и го пускат, без да я регистрират
никъде.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС
административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на принудителната
административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган -полицейски
инспектор към ОДМВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, съобразно нормата на
чл.172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з - 3162 от 15.04.2021г. на Директора на ОД на МВР – гр.
Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
с която полицейските органи от сектор "Пътна полиция" при отдел
"Охранителна полиция" са
оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни марки. Пак във връзка с компетентността на органа, издал
оспорената заповед по делото е представена и Заповед № 317з-1144 от 11.02.2022г. за
преназначаване на инспектор С.Я. на длъжността полицейски инспектор IV степен в
сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при
ОДМВР - Пловдив.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по
аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.
Съдът не констатира допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие
на основания за отмяна на оспорения акт.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие
с материалноправните разпоредби.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с
оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до
една година.
Съобразно чл.162, ал.1 от ЗДвП, българските граждани могат
да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната. Т.е. с тази норма се ограничава
времевия период на управление на МПС от български гражданин на територията на
РБ в хипотеза на "чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария“. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок е
дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Управлението на МПС от водач в хипотезата на
чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - с чуждестранно СУМПС,
след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е
равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
Необходимо е да се отбележи, че с оттеглянето на Обединеното
кралство (Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия) от
Европейския съюз и изтичане на 31.12.2020 г. на „преходния период“, в който
правото на ЕС продължи да се прилага спрямо Обединеното кралство, считано от
01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като трета страна, т.е. страна
извън ЕС и извън Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Случаят касае датата 27.05.2022г., когато по отношение на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не се прилага правото на
ЕС, а при извършената проверка от служител - автоконтрольор при ОДМВР Пловдив,
сектор "Пътна полиция" - Пловдив, е установено, че К.Г.К., който е
български гражданин, управлява личния си автомобил със свидетелство от
Великобритания номер ****************** 18, като лицето е влязло на територията
на Република България на 03.11.2021г. Т.е. чуждестранното (великобританско) свидетелство
за управление не е подменено след пребиваване повече от три месеца на
територията на Република България. След извършена справка в АИС – Граничен
контрол е констатирано, че К.Г.К. влиза на 03.11.2021г. през ГКПП Аерогара
Пловдив, а проверката на лицето е извършена на 27.05.2022г. Както бе посочено
по-горе, пряка последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в чл.162,
ал.1 от ЗДвП е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за
управление на МПС за територията на Република България.
Съгласно чл.162, ал.2 от ЗДвП – чужденци, дългосрочно
пребиваващи в РБ, могат да управляват МПС на територията на страната със
свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или
от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на
издаване на документ за пребиваване. В случая обаче водачът е български
гражданин, по отношение на който законодателят е въвел различен режим в ал.1 на
чл.162 от ЗДвП. Следователно в случая е налице фактическото основание за
налагане на ПАМ по см. на чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП. В тази насока, изрично в
АУАН е посочено, че по смисъла на чл.162, ал.1 от ЗДвП К.К. се явява
неправоспособен водач.
Необходимо е да се отбележи още, че издаването на СУМПС е
предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно
МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг.
от чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Удостоверяването на правоспособността е посредством
валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и
придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи.
Фактът, че са изтекли повече от три месеца от влизането на лицето в страната и
от 03.11.2021 г., обоснова като правилен и законосъобразен извода на
административния орган, че към момента на проверката водачът е неправоспособен.
С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на К.К. на
територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания,
не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на
МПС на територията на Република България. Следователно в случая е налице фактическо основание за
издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя.
Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че
често пътува до Гърция и че на 23.04.2022г. също е пътувал, следва да се
отбележи, че действително според представеното по делото писмо на Главна дирекция "Гранична полиция" след
01.01.2007г. лицата ползващи се от правото на свободно движение, съгласно
правото на Съюза, в това число и българските граждани и ползваните от тях МПС,
не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система
на МВР (АИС "ГК"), поради което във фонда не се съдържат изчерпателни
данни за всички пътувания на тази категория лица и МПС. От друга страна обаче
съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели (освен в
частта относно начина на извършване на граничен контрол от българските гранични
власти), преценявайки ги съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, доколкото
същите са роднини на жалбоподателя (баща и брат), а и дадените от тях показания
във връзка с пътуванията на К.К. в Гърция не са подкрепени с писмени
доказателства. Жалбоподателят не ангажира
доказателства преди изтичането на тримесечния срок по чл.
162, ал. 1 от ЗДвП, да е напускал Република България. За посоченото и от
двамата свидетели, че жалбоподателя често пътува до Гърция с брат си за да
зареждат стока във връзка с дейността на баща си, жалбоподателят можеше да
ангажира писмени доказателства, например фактура или касова бележка издадени в
Гърция във връзка със закупената стока. Не са представени и доказателства за
резервации или платени нощувки в Гърция с оглед показанията на свидетеля Д. Г.К.,
че е бил с К.К. в Гърция преди Великден тази година за три дни. Отделно от това
разминаване има в показанията на двамата свидетели и относно честотата на
пътуванията на Д. К. и К.К. до Гърция. Така според бащата на жалбоподателя, двамата
му синове ходят до Гърция три или четири пъти в месеца, а според Д. К., в
месеца един или два пъти пътува с брат си до Гърция за стока.
За пълнота следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е предвидено, че принудителната
административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В
конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в
закона срок от 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената
ПАМ.
Наложената принудителна мярка
е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и
в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по
пътищата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна, съответно оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1030-000722 от 27.05.2022 г. на полицейски инспектор към
ОДМВР – Пловдив, сектор Пътна полиция – за законосъобразна.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.К., ЕГН **********, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000722 от 27.05.2022 г. на полицейски инспектор към
ОДМВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.2А,
б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство, БМВ 520И с рег. № *** за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: