М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 293 по описа за 2019 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Ж.Г.Т., за това , че:
На 24.02.2017 г. , гр. д.ч., обл. в., нанесъл множество удари с дървена пръчка в
областта на лицето, тялото и горните крайници на Н.Ж.В., родена на *** г., с
което й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост в долна трета, което обусловило трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период от около месец и
половина – престъпление по чл. 129,
ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация посочена в
обвинителният акт. Сочи, че в хода на съдебното производство от събраните
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил деянието,
предмет на обвинението. Сочи се, че твърденията на подсъдимия, че пострадалата
е паднала и се е самонаранила остават изолирани от останалия събран доказателствен материал, поради което следва да бъдат
отхвърлени като недостоверни. Пледира,
на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години. Пледира да се възложи на подсъдимия заплащането на сторените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. пледира, че в
хода на съдебното производство не е доказано от обективна и субективна страна
престъплението, предмет на обвинението. Излага се становище, че освен
медицинското удостоверение, приобщено като писмено доказателство по делото,
липсва друг документ, удостоверяващ приетото за установено счупване на лява лакътна кост, поради което и предвид липсата по делото на
снимка , удостоверяваща твърдяното като извършено в удостоверението рентгенографско изследване, следва да се приеме като
недоказан посочения факт. Сочи, че от разпита на свидетелите не е установено ограничено
движение на крайницика на пострадалата, съотв. не е установено впоследствие левия горен крайник на
пострадалата да е бил обездвижен, от
което се извеждат аргументи в подкрепа на защитната теза, че не доказано
процесното увреждане. Пледира се, че не са събрани и
категорични доказателства, че именно в причинна връзка с поведението на
подсъдимия е настъпило процесното увреждане,
квалифицирано като средна телесна повреда. Излага становище, че разпитаните в хода на
съдебното производство вещи лица не са обяснили категорично какъв е механизмът
на счупване на лявата лакътна кост на пострадалата. Иска
се съдът да постанови оправдателна присъда, а при условията на евентуалност, в
случай, че съдът го признае за виновен по възведеното обвинение да се съобрази,
че деянието е извършено в състояние на афект, предизвикан от пострадалата с
противозаконни действия срещу личността и имуществото на подсъдимия. Иска се
при постановяване на присъдата да се съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни на лицето и здравословното състояние на същия,
като се приложи нормата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието.
В хода на съдебното производство подс. Ж.Т. не се
признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като същият твърди, че е
нанесъл единствено два удара с пръчка в
областта на дясното рамо и дясната
плешка на пострадалата, предхождани от нейното падане, реализирано върху лявата
част на тялото й.
В последната си дума подс. Т. заявява, че не се
чувства виновен.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. Ж.Г.Т.,*** на *** г, като през 1984 г. същият се установил да живее в гр. д.ч.,
на адрес ул. „И. С."№*, вх.*, ет.*, ап.*. Той се познавал с пострадалата Н.Ж.В.,
която била пенсионер и живеела сама, в близост до неговия дом, в къща на адрес
град д.ч., ул. „Б." *.
В период от около две години, от 2015 г. до есента на
2016 г. отношенията между подс. Т. и пострадалата В.
били нормални. В посочения период Т. оказвал инцидентно помощ на В. при
възникнали нужди от битов характер, свързани с поддръжка на двора и къщата, в
която живеела пострадалата.
През есента на 2016 г. отношенията между Т. и В. се
влошили. В. излагала твърдения пред съседи и пред самия Т., че последният е
влизал без позволение в двора на къщата й, правил е опити да проникне в дома й
и е отнемал нейни собствени вещи. Впоследствие В. започнала да се отбива често
до жилището на подсъдимия, като блъскала по вратата и отправяла обиди към него
с твърдение, че е извършвал непозволени и противоправни
действия в дома й. Предвид демонстрираното от В. агресивно и неадекватно по
негова преценка поведение, подсъдимият останал с убеждението, че е влошено
психическото здраве на лицето, поради което решил да избягва контакт със
същата. В. обаче продължила да посещава дома му и да отправя обвинения към
него, вследствие на което у него се създало негативно отношение към личността й
и раздразнение от проявите й.
В средата на мес.февруари 2017
г. В. за пореден път отишла до жилищната кооперация, в която се намирал домът
на подсъдимия. Тъй като входната врата била заключена, същата започнала да удря
с камък по едно от стъклата на дома му. Вследствие на един от ударите, стъклото
на два от прозорците се счупило. Предвид дъждовния период, подсъдимият поправил
стъклото на един от прозорците, а другият затворил с дрехи. В същия ден подсъдимият
посетил полицейското управление , където споделил с дежурните полицейските
служители в ПУ д.ч. при Четвърто РУ при ОД на ВВР – в. за случая, но не пуснал
жалба срещу В.. Във връзка с инцидента св. Т.Р. посетил дома на В. и й отправил
устно предупреждение да се въздържа от противоправни
действия и саморазправа с Т..***, около 12.00 часа пострадалата В. отново отишла
до жилището на подсъдимия Т.. Тя почукала на
стъклото на ремонтирания прозорец
с дървена пръчка, вследствие на което го счупила, след което тръгнала да се прибира
към дома си вървейки по ул. Булаир. По същото време, подсъдимият се намирал в жилището си и възприел поведението на В..
След като същата счупила отново стъклото на
един от прозорците му, той се
ядосал, излязъл пред жилищната кооперация на дома си като взел една по тънка и
една по-дебела пръчка и тръгнал с тях след В. с намерение да й нанесе удари с
пръчките и по този начин да я сплаши, за да преустанови насоченото срещу
личността му поведение.
След като настигнал В. ***, подсъдимият започнал да й
нанася удари с двете пръчки по цялото тяло, а именно – в областта на главата,
торса и крайниците. Вследствие на ударите В. паднала на земята, а Т. продължил
да я удря. Междувременно пострадалата викала и охкала, като стенанията й били
чути от св. В.И., която била в двора на
къщата, обитавана от майка й, находящ се в гр. д.ч.,
ул. Б. № *. Впоследствие св. И. излязла на улицата и заварила В. легнала и
стенеща по средата на ул. Б.. И. помогнала на В. да се изправи, като
забелязала, че същата има нараняване и зацапване с кръв по лицето. След като се
изправила, В. заявила на И., че отива да се оплаче за инцидента в полицията и
се запътила към полицейското управление, находящо се
в непосредствена близост до мястото на инцидента.
Пред дежурните полицейските служители в ПУ д.ч., В.
заявила, че е удряна многократно с пръчка от подсъдимия Ж.Т., като посочила
къде живее същия. Полицейските служители – св. Ц.М., св. Д.В. и св. Н.Н. посетили посочения от пострадалата адрес, на който
според нейни твърдения живеел извършителя и установили на същия подсъдимия. В
проведения разговор между полицаите и
подсъдимия, последният признал, че е ударил В. многократно с пръчка по
цялото тяло, тъй като последната го е притеснявала системно и му е счупила
стъклото на прозореца. В проведената с В. беседа, тя признала пред полицейските
служители, че е счупила стъклото на
прозореца на Т..
На Н.В. бил съставен АУАН №995347/24.02.2017г. за това,
че на 24.02.2017г. около 12.10 часа в град д.ч., на ул. „И.С." в
междублоково пространство предизвикала скандал на обществено място, нарушава
обществения ред, счупва стъклата на дома на Ж.Г.Т., с което нарушила чл.2а от
НПООРЧНМ.
На Ж.Г.Т. бил съставен АУАН с № 814644/24.02.2017г. и
било издадено наказателно постановление № 8/10.03.2017г. на зам.кмет на Община д.ч.,
за това че на 24.02.2017г. около 12.10 часа в град д.ч., на ул. „И. С." *
в междублоково пространство предизвикал скандал на обществено място, нарушава
обществения ред и нанася побой на лицето Н.Ж.В. ***3, с което нарушил чл.2а от
НПООРЧНМ. Въз основа на акта е издадено НП, с което му е наложено
наказание глоба в размер 50 лева.
Впоследствие св. Д.А., съседка на В. и нейна близка
позната, уведомила дъщеря й – св. Н.П., живуща *** за състоянието на
пострадалата. Последната откарала майка си в гр. в., където й била оказана
медицинска помощ и й било извършено медицинско освидетелстване, удостоверено с
медицинско удостоверение №226/2017 г. изготвено от д-р Д.Г., лекар в отделение
по „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.А. – в.“АД.
След инцидента домът на В. е посетен от св. Д.,
полицейски служител при ПУ д.ч., който във връзка със служебните си задължения
бил натоварен да събеседдва за процесния
случай с пострадалата. Д. възприел
множество видими следи от удари по тялото на пострадалата. На същия В. заявила,
че подсъдимият й е нанесъл многократно удари по тялото с две пръчки , като
вследствие на ударите същата е паднала на земята.
Междувременно на 18.03.2017 г. пострадалата В. починала.
Въз
основа на подадена жалба от дъщерята на пострадалата – св. Н.В. *** административнонаказателното
производство образувано
срещу подсъдимия за извършено нарушение на чл.2а от НПООРЧНМ било възобновено и наказателното постановление отменено, като по случая
е образувано ДП № 3239/2017 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-в..
В хода на
проведеното разследване била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява,
че вследствие на нанесените удари
на 24.02.2017 г. на В. и били причинени кръвонасядания по клепачите на лявото
око, лявата скула, лявата буза,
лявото рамо долната челюст, разкъсно - контузна рана в областта на лявата скула,
кръвоизлив под коннюнктивата на лявото око, кръвонасядания
по предната повърхност на гръдния
кош и в областта на двете гърди,
кръвонасядане в областта на дясната лопатка,
ожулвания по задната повърхност на гръдния кош
повече в дясно, кръвонасядане в лява седалищна област, травматичен оток и кръвонасядане на долната трета дясна
мишница, десния лакът и дясна предмишница
в горната трета, травматичен оток и кръвонасядане по лявата предмишница и лява гривнена става,
кръвоизливи по задната повърхност на лява предмишница,
счупване на 9 ляво ребро, счупване
на лява лакътна
кост и долна трета, без разместване
на фрагменти. Счупването на лявата
лакътна кост в долна трета обусловило
трайно затруднение в движенията на левия
горен крайник за период от
около 1,5 месеца. Останалите описани травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, които
отзвучават за период от около
2- 3 седмици.
От заключението се установява, че на 03.03.2017г. Н.В. била
приета в УМБАЛ - Св. М. ЕАД -в. във
Втора клиника по нервни болести
с окончателна диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт - тромботичен инфаркт във вертебробазиларната
система.ХКВБСЩхронична каротидна
вертебробазиларна съдова недостатъчност). Мултиинфарктна енцефалопатия.
Корова атрофия. Придружаващи заболявания :
ИБС, ХСН, ШФК. Злокачествено новообразувание на
бял дроб. Холелитиаза. На 18.03.2017г. тя починала.
На 19.03.2017г. била извършена аутопсия, при която
били установени язва по лигавицата на стомаха, около 1,5 литра кръв в стомаха,
кръв в горните отдели на тънките черва, вдишана кръв в белите дробове, венозен
застой във вътрешните органи, оток на мозъка, точковата кръвоизливи по
плеврите, епикарда, миокардиосклероза,
тежка корнаросклероза облитериращ
тип-стендове в коронарни артерии, карцином на дебело черво, състояние след
оперативна интервенция по повод карцином на дебело черво, метастази в белите
дробове, венозен застой във вътрешните органи. Като причина за смъртта била
установена механична асфикция, вследствие вдишване на
стомашно съдържимо (течна кръв) от установената кървяща язва на стомаха. Според
експертното заключение не се установява наличие на пряка причинно - следствена
връзка между причинените на 24.02.2017 г. травматични увреждания и настъпилия
летален изход.
В хода на съдебното производство е назначена и
извършена допълнителна съдебно-медицинска експертиза, в заключението на която
се сочи:
От
приложената по делото медицинска документация, показанията на подсъдимия Ж.Г.Т.,
се установява, че при проведения клиничен преглед на 26.02.2017год. са
установени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана и травматичен оток в областта на лявата скула, кръвонасядания
в областта на клепачите на лявото око, лявата скула, буза, лявата шийна половина, лигавицата на лявата буза, левостранен субконюнктивален
кръвоизлив, ивицести кръвонасядания
в областта на две гърди и гръдната кост, областта на дясната лопатка, кръвонасядане и подкожен хематом в лявата седалищна
половина, кръвонасядания в областта на дясната
мишница, десния лакът и дясната предмишница, контузия
на дясната лакътна става, кръвонасядания
и контузия на лявата киткова става, ивицесто кръвонасядане в областта
на лявата предмишница, счупване на 9 ляво ребро и
лявата лакътна кост в долна трета. Травматични
увреждания от вида на ивицестите кръвонасядания
в областта на гръдния кош и левия горен крайник се получават при удари с или
върху твърди, тъпи предмети с издължена цилиндрична форма. Останалите описани
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Тези
травматични увреждания са резултат на множество удари реализирани в
гореописаните анатомични области, не биха могли да бъдат получени по начин
отразен в свидетелските показания на поде. Ж.Г.Т..
От
изготвената в хода на съдебното производство съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза се установява следното:
Поведението
на Живко Т. към момента на инцидента е аналог на т.нар. психологичен афект.
Това е емоция, която се появява бързо, протича бурно и обикновено бързо
отзвучава. Най-често тази емоция се поражда когато се застрашават значими потребности
на личността /в случая достойнството му, сигурността и живота му/. Форми на
афекта са гняв, уплаха, ужас и др. Силата на афекта зависи от темперамента и от
чувствителността на индивида. Всички събрани писмени данни свидетелстват за
хронични психотравмени изживявания в обкръжението на
Ж.Т.-конфликтите с потърпевшата която непрекъснато го обвинява, обижда и дори
го клетвите. Особено болезнено за него е обвинението в кражба и клетвите, както
и агресията към дома му, което застрашава сигурността му. През последните
години той е поел доброволно ролята на неин помощник, но поведението на потьрпевшата е неодобрително и злонамерено. Към момента на
инцидента дълго потиснатите негативни емоции достигат своя пик, когато О. вижда
как потьрпевшата за пореден път руши дома му и ругае.
И тогава О. изпитвал смесеното чувство на страх, гняв, омраза, и яд които са
предизвикали силна емоционално наситена реакция-но тя няма характеристиката на
физиологичния афект. При физиологичен афект силното емоционално напрежение
рязко довежда до известно стесняване на полето на съзнанието, при което се
скъсява волевия път на борба между мотиви и противомотиви.
Физиологичният афект обикновено се отключва при засягане на нещо много
стойностно и имащо голямо значение в ценностната система на индивида. При Осв. не се диагностицира
стесняване на полето на съзнанието и скъсяването на волевия път/извода е въз
основа на свидетелските показания и тези на 0.1. Физиологичният афект възниква
внезапно, възбудата екстремно нараства и се насочва към конкретния провокиращ
фактор. Общата продължителност обикновено е малка- началната и същинската фаза
обичайно продължават няколко минути. Фазите са начална-стръмно нарастване
интензитета на емоцията, същинска и фаза на изчерпване По време на същинската
фаза е налице невъзможност за обсъждане на алтернативно поведение, има
непълноценен контрол върху поведението и вегетативни оплаквания. По време на
третата фаза има спад на нервното напрежение, отпадналост, сън, непълноценни
спомени. За физиологичен афект има изключващи критерии- базисна антисоциалност, агресивна предекспозиция,
помрачение на съзнанието. Те липсват в подекспертния
случай.
Подс. Ж.Г.Т., с ЕГН: ********** ***.07.1948
г., българин, българско гражданство, със средно образование, разведен,
пенсионер, с постоянен адрес и адрес за призоваване гр. д.ч., ул. „И. С."№*
вх..*, ет.*, ап.*, неосъждан..
Съдът счита, че гореизложената
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на съдебното
производство доказателства, а именно: от гласни доказателства, приобщени чрез разпита
на св. Ц.М., св. С.Д., св. Н.Н., св. Т.Р., св. Д.В., св. Н.П., св. В.И. , св. Н.В.,
св. Д.А. и св. Я. А., както и от писмените доказателства по делото:
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза в хода на досъдебното
производство; експертните заключения по изготвените съдебно-медицинска и
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвени в хода на съдебното
производство; заверените за вярност с
оригинала копия на заверени за вярност с
оригинала копия на: епикриза от СБАЛ по кардиология с
изх. № 51; катетеризационен протокол № 046/2017 г.; епикриза от отделение по лъчетерапия с изх. № 8777;
резултат от хистопатологично изследване № 658 до 659
/10.05.2017 г.; решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по
хематология № 2835/05.07.2017 г.; решение на обща клинична онкологична
комисия/клинична комисия по хематология № 3709/30.08.2017 г.; заверено копие на
АУАН № 995347/24.02.2017 г. , заверено копие на медицинско удостоверение №
26/2017 г. , заверено копие на съдебномедицинска експертиза по желание на
близки № 64/2017 г. , заверени копия на протоколи за полицейско предупреждение
от 24.02.2017 г., протокол за доброволно предаване от 23.11.2017 г. , заверено
копие на епикриза на Н.Ж.В., удостоверение за
наследници на Н.В., препис извлечение от акт за смърт на Н.В., характеристична
справка за подс. Т., заверено копие на АУАН №
814644/24.02.2017 г. , заверено копие на
НП № 8/10.03.2017 г. на Зам-кмета на Община д.ч., заверен препис на Решение №
2122/05.11.2018 г. на Административен съд –в. за възобновяване на
административно-наказателното производство във връзка с издаването на НП №
8/2017 г. на Зам.-кмета на Община – д.ч. и отмяна на наказателното постановление.
За формиране на фактическите си и
правни изводи съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, касаеща механизма на извършване на деянието и причиняване
на телесното увреждане на В., доколкото в посочената част същите се намират в
противоречие с останалите , събрани в хода на съдебното производство
доказателства, поради което съдът ги оцени единствено като защитна теза на
подсъдимия.
Въз основа на приобщения по делото доказателствен материал съдът намира за безспорно
установено, че на посочената в обвинителния акт дата и час пострадалата Н.В. е
получила множество увреждания,
представляващи кръвонасядания, отоци, палпаторна болезненост и ожулвания по цялото тяло и лицето,
както и счупване на лявата лакътна кост в долна трета,
като последното е обусловило трайно затруднение на движението на левия горен
крайник за период от около месец и половина и което представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 ал.1 от НК. За да формира посочения извод, съдът
съобрази като преки доказателства приобщеното медицинско удостоверение №
26/2017 г. и изготвените в хода на съдебното и досъдебното производство
съдебно-медицински експертизи. Посочените преки доказателства относно вида и
характера на увреждането се подкрепят и от приобщените гласни доказателства
чрез разпита на св. Н.П. и св. Д., които съдът оцени като косвени такива по
отношение на посочените факти. Доколкото медицинското удостоверение е официален
документ, издаден от длъжностно лице – съответния лекар в отделение по „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „Св. А. – в.“ АД, в кръга на неговата длъжност, съдът оцени
като достоверни посочените в същото обстоятелства, в т.ч. относно проведеното
на пострадалата рентгенографско изследване и
разчетеното увреждане от същото.
Съдът оцени като неоснователни
доводите на адв. М., че в хода на съдебното
производство са събрани доказателства, оборващи удостоверените с цитирания
документ факти, а именно, че е било налично счупване на лява лакътна кост на пострадалата на инкриминираната дата,
доколкото не е установено, че след инцидента е осъществено обездвижване на
посочения крайник на В.. В тази връзка,
в показанията си св. Д., относно състоянието на В. по време на проведената
беседа със същата след инцидента, твърди: „Тя…през цялото време лежеше в леглото
и изглеждаше трудно подвижна…когато се наложи да се подписва й беше трудно да
се изправи сама и се наложи дъщеря й да я повдигне“. Същевременно
обстоятелството, че не са събрани доказателства за обездвижване крайника на В.,
чрез поставяне на гипс, протеза или др. не обосновава твърденията на защитата
относно липсата на доказателства за причиняване на увреждане от горепосочения
вид, доколкото съгласно трайната практика средна телесна повреда е налице в
случаите на счупване довело до трайно затруднение на движението на крайника, а
не до неговото обездвижване. Според съдът, въпрос на конкретно
медицинско решение, след обсъждане с личната нагласа на пострадалия, е как да се осигури бързото възстановяване на
крайника след съответния вид фрактура и дали да се обездвижи
същия по съответния начин или да се спазва режим на покой, доколкото последният
според вещото лице М. е възможен и прилаган метод за възстановяване при
подобни травми.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства безспорно бе установено и обстоятелството, че така
причиненото увреждане на Надка В. е в причинна връзка с осъщественото от
подсъдимия деяние, изразяващо се в нанасяне на удар с пръчка в областта на
ръката на пострадалата. Гласните и писмени доказателства, кредитирани от съда
по един категоричен начин сочат, че подсъдимият, мотивиран от раздразнението ,
предизвикано от поведението на В.,
изразяващо се в счупване стъклото на прозореца на дома му, след като се е снабдил с две пръчки, е
настигнал пострадалата и е нанесъл множество удари в областта на тялото,
крайниците и главата й, като вследствие на ударите същата е паднала, след което
Т. е продължил да я удря. Посоченият механизъм на реализиране на деянието от Т.
се установява от множество косвени доказателства, а именно – показанията на св.
Ц.М., св. Д., св. Н. , св. В. и св. Н.П., които са в логическо единство и
връзка помежду си, така че въз основа на същите е възможен единствен и
безспорен извод, че на посочените в обвинителния акт дата и час Т. е нанесъл
множество удари с пръчка на пострадалата и именно вследствие на нанесените й
удари същата е паднала на земята, съотв. са настъпили
установените с приобщените по делото експертизи увреждания на лицето.
В тази връзка са еднопосочни
показанията на разпитаните полицейски служители относно извънсъдебните
признания, които подсъдимия е направил пред тях след инцидента относно
собственото си поведение спрямо В.. В показанията си, дадени в хода на
досъдебното производство св. Ц.М. сочи: „…снех писмено сведение от Ж.…Според Ж.Т.
…Н. тръгнала да си заминава и Т. …се афектирал …и взел пръчката…като я
настигнал на ул. Б.“ я ударил няколко пъти с пръчката по тялото и по ръцете…Н.
…се спънала и паднала на земята по гръб. Той заяви, че е продължил да я удря „.
В съответствие с цитараните гласни доказателства са и
показанията на св. Н., който споделя за извънсъдебните признания на Т. относно
инцидента следното: „Той си призна пред нас, че е набил Н., като каза, че с
някаква сопа е ударил наистина много пъти Н. по цялото тяло…Ж. каза, че го е
направил, защото го е обиждала и му е счупила прозорците“.
В съответствие с цитираните гласни
доказателства относно извънпроцесуалните признания на
подсъдимия са и показанията на разпитаните полицейски служители относно
заявеното от пострадалата В. за инцидента, които бяха съобразени като косвени
непреки доказателства относно механизма на деянието. В тази връзка св. М. сочи:
„От колегите Н. и В. разбрах, че Н.В.…е заявила, че …Ж. й нанесъл побой в
междублоковото пространство на ул. И. С.“. По отношение на проведената беседа с
пострадалата В. в показанията си, приобщени в хода на досъдебното производство св.
Д. заявява: „Н.…каза, че…този Ж. я пресрещнал на улицата …държал една дебела
пръчка в едната ръка и една по-тънка пръчка
в другата, като започнал да я удря с пръчките по цялото тяло и ръцете…я удрял много пъти с двете пръчки,
както по тялото, така и по главата и по ръцете…и по краката…Жената каза, че
след като започнал да я удря, тя паднала на земята и си ударила главата“. По
отношение на заявеното от В. относно инцидента, св. Н. сочи: „…започна да
обяснява, че е бита от някакъв човек на име Ж. каза, че Ж. я е удрял с някаква
пръчка или прът, като каза, че я е удрял многократно по гърба, по лицето и
навсякъде по тялото.“
В съответствие със заявеното от
полицейските служители са и показанията на св. Н.П. относно разказаното от
майка й за механизма на извършване на деянието, като в тази връзка същата
излага следните възприятия: „ Тя ми каза, че е била удряна с пръчка. Каза, че е
паднала на земята вследствие на ударите и той продължил да я удря“.
Кореспондиращи с цитираните
косвени непреки доказателства относно механизма на извършване на деянието и начина на причиняване на процесното телесно увреждане са и приобщените по делото
съдебно-медицински експертизи, приобщеното в ДП медицинско удостоверение и
разпита на вещите лица, изготвили посочените експертизи. Видно от изявлението
на ВЛ М. травматичните увреждания, причинени на пострадалата В. не могат да
бъдат причинени от един, а от множество удари, тъй като се намират в различна
анатомична област. Вещото лице сочи категорично, че няма данни по делото, от
които може да се формира извод, че травматичното увреждане – счупване на кост в
установената част би могло да се получи от падане, доколкото се касае за
хоризонтална ивица на счупване на костта, което реално би могло да бъде
получено при директен удар с предмет в тази област. С оглед вида и
характеристиките на увреждането ВЛ М. сочи, че то спада към категорията на
защитните увреждания, които реално се получават при опит за предпазване от
удар.
В съответствие с изложеното от ВЛ
М. са и разясненията на ВЛ Д. относно механизма на причиняване на процесното телесно увреждане. В тази връзка експертът сочи:
„Счупването на лявата кост, долна трета с хоризонтално направление на фрактурна трета не може да бъде получено от падане, защото
е хоризонтално разположено в долна трета на лявата лакътна
кост. …При счупване при падане и удар в подлежаща настилка , лакътната кост в долна трета е значително по-тънка и обемът
се поема от лъчевата кост, която е със значително по-голяма ширина в долния си
край и обичайно тогава се получава счупване на лъчева кост, а не на лакътна. Още повече в конкретния случай имаме хоризонтално
разположена фрактурна ивица, което означава, че
ръката е била противопоставена взаимно перпендекулярно
спрямо действащия предмет…има в тази област косо разположено ивицесто кръвонасядане, с дължина
6-7 см, което ми дава основание да приема, че най-вероятно това е удар с
предмет, който е с издължена форма и при предпазване с лявата предмишница
се е реализирало счупването.“
Доколкото от цитираните
доказателства безспорно се установява, че счупването на лявата лакътна кост не е резултат от падане, а от удар с или върху
твърд предмет с издължена форма, което съответства на установените по делото
данни, че пострадалата е била удряна от подсъдимия с пръчка, съдът намира, че е
доказано и наличието на причинна връзка между осъщественото от Т. деяние и
причиненото на В. телесно увреждане, квалифицирано като средна телесна повреда.
Друг е въпросът, че от показанията на св. М. се установява, че самият подсъдим
е споделил при проведената с него беседа непосредствено след инцидента, че В. е
паднала по гръб, а не на лявата си страна, което заявява в съдебно заседание, съотв. което твърдение съдът оцени като недостоверно като
противоречащо на останалите доказателства относно фактите, свързани с процесното събитие.
Дори обаче да се приеме, че
нараняването е възможно да бъде причинено от падане върху бордюр или голям
камък с изразен ръб /каквито данни по делото не са установени/, доколкото от
кредитираните гласни доказателства се установява, че В. е паднала вследствие
нанесените й от подсъдимия удари, и при подобен механизъм на причиняване на
телесното увреждане, според настоящия състав е налице причинната връзка между
настъпилия обществено опасен резултат и
поведението на Т..
Съдът не споделя и доводите на
защитника на подсъдимия, че при преценка основателността на обвинението, следва
да се съобрази, че деянието е извършено в състоянието на афект. Нормата на чл.
132 от НК, която предвижда привилегирован състав на деянието по чл. 129 от НК,
визира като съставомерен елемент от субективна
страна, извършването му в състоянието на физиологичен афект, за каквото не са
събрани доказателства в хода на съдебното производство, въпреки осъществяване
на всички необходими и възможни процесуално-следствени действия в тази посока.
Видно от назначената и извършена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза:
„Т. не е бил в състояние на физиологичен афект, а е бил възбуден, раздразнен,
обиден…Разочарован е бил от факта, че никой до този момент не му е помогнал ,
вкл. полицията, която е посещавал и уведомявал. Решил е сам да се справи с
проблема…изпитвал е смесено чувство на страх, гняв, омраза и яд, които са
предизвикали силна емоционално наситена реакция, но тя няма характеристиката на
физиологичния афект. При физиологичния афект силното емоционално напрежение
рязко довежда до известно стесняване на полето на съзнанието, при което се
скъсява волевия път на борба между мотиви и контрамотиви…При
О. не се диагностицира стесняване на полето на
съзнанието и скъсяване на волевия път“. Изводите на вещите лица логично се
обосновават от показанията на разпитаните свидетели относно поведението на
подсъдимия по време и непосредствено след инцидента, доколкото се установява,
че същият подробно е изложил на полицейските служители фактите, свързани с
осъществяване на деянието, както и
относно начина на формиране на подбудите и мотивите за реализираното от него
поведение, което сочи, че е бил в ясно съзнание към посочения момент съотв. не са били налице признаци на превъзбудено
състояние на пострадалия непосредствено
след инцидента. Поради изложените съображения, съдът намира, че раздразненото
състояние на подсъдимия към момента на извършване на деянието , предизвикано от
противоправното поведение на пострадалото лице следва
да бъде отчетено единствено като смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага изводът, че с поведението си Ж.Г.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр.
с ал.1 от НК, като на 24.02.2017 г. , гр. д.ч., обл. в.,
нанесъл множество удари с дървена пръчка в областта на лицето, тялото и горните
крайници на Н.Ж.В., родена на *** г., с което й причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна
кост в долна трета, което обусловило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за период от около месец и половина.
От
обективна страна подс. Т. е осъществил действия
– нанасяне на множество удари с пръчка в областта на главата, тялото и краката на пострадалата В. , в причинна връзка с което е настъпилия противоправен резултат – счупване на лявата лакътна
кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за период от
около месец и половина.
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл, като подс. Т. е съзнавал общественоопасния характер на извършваното,
предвиждал е последиците от нанасянето на ударите с пръчка по тялото на пострадалата
и е искал тяхното настъпване.
За формата на вината
и вида на умисъла, съдът съди от начина
на извършване на деянието, от насоката на ударите, техния брой, както и от поведението на подсъдимия по
време и след деянието, обосноваващо извод, че същият е извършил целенасочено
действията против телесната неприкосновеност на В..
Предвид
горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне
наказанието на подсъдимия, съдът
съобрази както смекчаващите, така и отгечаващите
отговорността на лицето обстоятелства. За смекчаване на отговорността на подсъдимия, съдът взе предвид чистото му съдебно минало,
както и обстоятелството, че деянието е извършено вследствие на раздразнение,
предизвикано от осъществено от подсъдимата противоправно
поведение срещу имуществото на Т., а именно – счупване на стъклото на прозореца
на жилището му.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство е съобразена престъпната упоритост при
извършване на деянието, а именно броят на причинените удари на пострадалата,
довели до настъпване на увреждания, извън обхвата на настоящото обвинение. В
посочената категория обстоятелство е взета предвид преклонната възраст на
пострадалата и влошеното й здравословно състояние към момента на инцидента
/които са известни на подсъдимия, предвид познанството му с В./ и които сочат
за по-значима морална укоримост на извършеното деяние
и по-висока обществена опасност на същото, предвид ноторно
известният факт, за по-сериозните последици, които настъпват при увреждане
здравето на лица в старческа възраст и посегателство срещу телесната
неприкосновеност на такива лица.
Предвид
гореизложеното съдът прецени, че деянието е осъществено от подсъдимия при баланс
на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед
на което наложи на същия наказание между минималния и средния размер, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, като съобрази, че същото ще
изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
намери,
че за постигане
целите на наказанието и за поправяне на подсъдимия
не се налага
ефективното изтърпяване на наложеното наказание
и след като съобрази, че са
налице материалните предпоставки визирани в чл. 66, ал.1 от НК, на основание
посочената разпоредба отложи изпълнението на така наложеното
наказание с изпитателен срок от три
години.
С оглед засилване на превъзпитателния ефект и положително въздействие върху
личностните качества на подсъдимия, предвид установената със
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза склонност на Т. към „бурни
емоции, повишена възбудимост и раздразненост, нарушена афективна
сфера“, съдът на основание чл. 67 ал.3 от НК
постанови същият да изтърпи през изпитателния срок пробационната
мярка по чл. 42а ал.2 т.4 от НК – „включване в програма за обществено
въздействие“ за срок от една година.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия беше възложено
задължението за заплащане на сумата от 190,44 /сто и деветдесет 0,44/, явяваща
се направените в хода на досъдебното производство разноски, и сумата от 720/седемстотин и двадесет/ лева,
явяваща се направените в хода на съдебното производство разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: