Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.317 от ГПК. С Решение №185 от 25.02.2011 година, постановено по ГР.Д.№5479 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, е: прието за установено, че уволнението на ищеца е незаконно; отменено уволнението; възстановена ищецът на заеманата преди уволнението длъжност; уважен предявеният иск за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ частично; осъден ответникът да заплати на ищеца разноски,; осъден ответникът да заплати ДТ върху уважените искови претенции. Постъпила е въззивна жалба от ответника против постановеното решение в законоустановения срок. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои порочността на решението, доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени всички предявени искови претенции, като бъде оставена в сила издадената заповед за прекратяване на ТПО. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Заето е становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано, постановено при спазване на поцесуалния и материалния закон. Изложени са съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да се потвърди решението. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,въззивният съд счита решението за правилно. За този извод съдът е мотивиран от следното: Предявени са кумулативно обективно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ, а обусловените - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/, какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събрани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящите искови претенции. Уволнението е незаконно. За този извод съдът е мотивиран от следното: При спор за законността на уволнението в тежест на работодателя е да докаже, че се е осъществило в обективната действителност фактическото основание, посочено в заповедта за уволнение. В настоящия казус фактическото основание, визирано в чл.325, ал.1, т.9 от КТ. За да е възникнало фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, визирано с разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, трябва да са осъществени и установени по В.ГР.Д.№547/2011 г. ВТОС делото кумулативно изискуемите се юридически факти от сложния фактически състав на посочената правна норма, а именно: - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената работа; - тази невъзможност да е в резултат или на болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/ или на здравни противопоказания; - невъзможността и една от двете форми на причините, които са довели до нея, трябва да бъдат установени от заключение на ТЕЛК; - да няма при работодателя друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя; или ако има такава работа, работодателят да е предложил на работника или служителя да я заеме, а работникът или служителят да е отказал. Достатъчно е, да не е осъществен един от изискуеми се юридически факти, посочени по-горе, за да се направи извод за неосъществено фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Невъзможността ищецът да изпълнява възложената му работа, определена с длъжностната му характеристика, поради констатирано заболяване и произтичащата от него инвалидност, не е установена по изискуемия се начин, визиран с разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ. В Решението на ТЕЛК, въз основа, на което е издадена атакуваната заповед, както изрично е вписано в същата, е посочен видът на заболяването, довело до инвалидност, степента на инвалидност и съответните здравни противопоказания. Но, не е посочено изрично, че това заболяване, тази степен на инвалидност лишават ищеца от възможност да изпълнява възложената му трудова функция, определена чрез длъжността характеристика. Не е налице един от кумулативно изискуемите се елемента от фактическия състав, визиран с разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Настоящият състав счита, че не е необходимо да обсъжда дали са налице другите кумулативно изискуеми се елемента от фактическия състав, визиран с разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, които са посочени в исковата молба като основания, за незаконност на уволнението. Фактът, че не е налице един от кумулативно изискуемите се елемента от фактическия състав, визиран с разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, е достатъчен за да се направи извод: Не е осъществено в обективната действителност фактическото основание, визирано в чл.325, ал.1, т.9 от КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Достатъчно е, да не бъде установено по делото, че посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение фактическо основание се е осъществило в обективната действителност, за да бъде признато уволнението за незаконно. Възраженията на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба, са неоснователни. Една част от тях са относими към причините за да не е налице един от елементите на фактическия състав на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Причините, поради които ТЕЛК не е посочил изрично, че заболяването, степента на инвалидност на ищеца го лишават от възможност да изпълнява възложената му трудова функция, определена чрез длъжността характеристика, са ирелевантни. Релевантен е фактът, че не е налице елемент от фактическия състав. И до като той не се осъществи, не може да възникне за работодателя законно право да уволни на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Другите възражения са относими към последния, посочен по-горе елемент от фактическия състав на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Както се посочи по-горе, фактът, че не е налице един от кумулативно изискуемите се елемента от фактическия състав, визиран с разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, е достатъчен за да се направи извод за не осъществено в обективната действителност фактическото основание за уволнение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Поради което настоящият състав счита, че не е необходимо да обсъжда дали са налице другите кумулативно изискуеми се елемента от фактическия състав, визиран с разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, които са посочени в исковата молба като основания, за незаконност на уволнението. С оглед на изложеното едната част от възраженията, изложени във въззивната жалба, са неоснователни, а другата част, не е нужно да бъдат обсъждани. По изложените съображение въззивният съд приема, че работодателят при издаването на атакуваната заповед не е упражнил законно правото да уволни и прави извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед, незаконност на уволнението и основателност и доказаност на исковите претенции, предявени на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също изцяло приема за свои. Установените по делото факти, които районният съд е обсъдил обстойно в мотивите си, обосновават извод за доказаност на твърденията на ищеца за незаконност на уволнението. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи този му краен извод. По отношение на обусловените искови претенции. С оглед уважаване на исковете по т.1 - незаконността на уволнението и неговата отмяна, възникват правата и по т.2 и т.3 на чл.344, ал.1 от КТ. В.ГР.Д.№547/2011 г. ВТОС Достатъчно е уволнението да бъде прието за незаконно и да бъде постановена отмяната му, за да бъде уважен искът за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Налице са /установени по делото/ и всички изискуеми се предпоставки /правнорелевантни факти/, визирани в чл.225, ал.1 от КТ, за възникване задължението на ответника /работодател/ да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа: незаконност на уволнението; оставане без работа, поради незаконното уволнение /прекратяване на трудовата дейност при ответника/; и вреда /неполучаване на трудово възнаграждение/. Обстоятелства, установени от приетите писмени доказателства в първоинстанционното производство. Размерът на дължимото обезщетение следва да се изчисли на база установеното по делото брутно трудово възнаграждение за един месец, получено през месеца предхождащ уволнението. По изложените съображения исковите претенции за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ са основателни и доказани и следва да бъдат уважени така, както е постановил първоинстанционният съд. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответник-жалба направените разноски във въззивното производство, но тъй като не е представен документ, удостоверяващ, че такива са направени, не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и по реда на чл.271 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №185 от 25.02.2011 година, постановено по ГР.Д.№5479 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок считано от 08.06.2011 година, датата на обявяването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ:______________ ЧЛЕНОВЕ: 1. ______________ 2. _______________ |