мотиви
към ПРИСЪДА № 260012 от 01.07.2021г.
по НОХД № 131 от 2020
г. по описа на Районен съд – Г.
Производството
по НОХД № 131 / 2020 г.
по описа на Pайонен съд - Г. е образувано по повод
внесен от Районна прокуратура – Стара Загора, Териториално отделение – Г.,
обвинителен акт срещу Т.Р.Л. с ЕГН **********, затова че на 20.05.2020г., по
път в местността „Хайдушкото кладенче”, землището на гр.Г., общ.Г., управлявал
МПС - лек автомобил, марка „Ауди”, модел „А-4 Авант”,
рег. № **********, след употреба на наркотично вещество – метамфетамин
- установено по надлежния ред - с техническо средство Дрегер
„Дръг Тест 5000”, № ARJM-0050, проба № 295 от 20.05.2020
г. – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Производството
по делото се разгледа по реда на глава двадесета от НПК.
В
хода на съдебното следствие Районна прокуратура – Стара Загора, Териториално
отделение - Г. се представлява от прокурор Т.Асенов, който в хода на съдебните
прения поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Т.Р.Л. с ЕГН **********,
обвинение, приемайки след анализ на събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал, че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така
и от субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен.
Представителят на държавното обвинение предлага по отношение подсъдимия Л.,
съдът да наложи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година,
като изпълнението на определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно и глоба
в размер на петстотин лева.
Защитникът
на подсъдимия Т.Р.Л. – адв.С.П. *** в пледоарията си
изтъква, че в хода на съдебното следствие са разпитани свидетели, чиито
показания са противоречиви и които според него не доказват по безспорен и
несъмнен начин посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт и
пледира за оправдателна присъда.
В
хода на съдебното следствие, подсъдимият Т.Р.Л., заявява, че разбира
обвинението, не се признава за виновен и в последната си дума моли да бъде
оправдан.
Съдът,
след като изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ
събраният по делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
Т.Р.Л. е с настоящ и постоянен адрес ***. Правоспособен водач на МПС, категория
„А, В, М“, СУМПС № *********, валидно до 23.04.2022г. Към извършване на
деянието е с отнето с СУМПС.
На
20.05.2020г., в около 22.00ч., подсъдимият Т.Л. управлявал лек автомобил, марка
„Ауди”, модел „А-4 Авант”, с рег
№ **********, в местността „Хайдушко кладенче” в землището на гр.Г., въпреки
обстоятелството, че бил употребил наркотично вещество. Пасажери в автомобила
била св.С.Н.С., пътуваща на предна дясна седалка и св.Д. Митко Д., пътуващ на
задната седалка.
В
този район извършвали рутинна полицейска дейност служителите на Районно
управление – Г. при ОД на МВР – Стара Загора, св.Г.Д.К. и св.А.Н.К.. На
асфалтиран пътен участък, в непосредствена близост до кръстовище, отклоняващо
към хижа на „Енергоремонт”, се разминали с управлявания от подсъдимия Л., лек
автомобил. Широчината на пътното платно налагала при разминаване автомобилите
да се движат с ниска скорост, а самата маневра на разминаване да се осъществи
при много късо отстояние на двата автомобила. Това
обстоятелство позволило полицейските служители внимателно да огледат водача на
отсрещния автомобил и на светлината на автомобилните фарове и контролните
прибори в автомобила, да разпознаят подсъдимия Т.Л., за когото им било служебно
известно, че е лишен от свидетелство за правоуправление, предвид което подали
звуков и светлинен сигнал за спиране.
След
като подсъдимият Т.Л. спрял автомобила направил опит да се прехвърли на задна
дясна седалка, като в момента на идването на полицейските служители се намирал
между предните две седалки, с крак поставен между тях и лице, обърнато към
задна седалка.
По
разпореждане на служителите на МВР, подс.Л. напуснал
автомобила и на поставените въпроси заявил, че няма свидетелство за
правоуправление и че е управлявал автомобила, защото имал такова желание.
Полицейските
служители сметнали поведението на подсъдимия за неадекватно и това ги мотивирало
да го поканят в Районно управление - Г. за тестване с техническо средство - Dрегер „Дръг Tест
5000”.
Тестът
за употреба на наркотични вещества бил извършен от оправомощен
за това служител – св.Г.И.Й., с техническо средство - „Дръг
Тест 5000“, № ARJM -0050.
Направеният
тест отчел употребени от водача наркотични вещества -метамфетамин.
На
водача бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване при предявяването
на който, подсъдимият собственоръчно изписал изявлението си, че приема
резултатите от направения тест и положил подпис срещу съответния реквизит.
ПО
ДОКАЗА ТЕЛСТВАТА
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите Г.И.Й., Г.Д.К., А.Н.К.,
частично от показанията на свидетелите С.Н.С. и Д.М.Д., както и частично от
обясненията на подсъдимия Т.Р.Л., а така също и от
писмените доказателства и доказателствени средства, приложени към досъдебното
производство № 447-зм-104/2020 г. по описа на Районно управление – Г. и приобщени
по реда на чл.283 от НПК към доказателствения материал по делото:
постановление на Районна прокуратура – Стара Загора, Териториално отделение – Г.
от 23.06.2020 г.; уведомление за образуване на досъдебно производство от
21.05.2020 г.; постановление за привличане на обвиняем от 17.07.2020 г.;
протокол за разпит на обвиняем от 17.07.2020 г. и от 08.06.2020 г.; постановление за привличане на обвиняем от
09.06.2020 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
от 09.06.2020 г.; пълномощно; искане и справка за съдимост, рег. № 156/21.05.2020
г.; протокол за разпит на свидетел пред съдия по ЧНД № 107/2020 г. по описа на
Районен съд – Г. от 18.06.2020 г.; протокол за разпит на свидетел Г.И.Й. от
21.05.2020 г.; протокол за разпит на
свидетел Г.Д.К. от 18.06.2020 г.;
протокол за разпит на свидетел Г.И.Й. от 18.06.2020 г.; протокол за
разпит на свидетел А.Н.К. от 16.06.2020 г.; протокол за разпит на свидетел С.Н.С.
от 15.06.2020 г.; протокол за разпит на
свидетел Д.М.Д. от 15.06.2020 г.; протокол за разпит на свидетел А.Н.К. от
21.06.2020 г.; справка за нарушител/водач; протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични или упойващи вещества от 20.05.2020 г.; 8 бр.
стикери; талон за изследване, бланков № 0048590/20.05.2020 г. - оригинал; акт
за установяване на административно нарушение, бланков № 397967/20.05.2020 г.;
разписка от тестване с дрегер от 20.05.2020 г.;
докладна записка от ПИ Г.И.Й. от 20.05.2020 г.;
заверено копие на протокол № *********-20000 за сервизна проверка на „Drager Drugtest 5000“; разпечатка от дрегер;
искане на Районно управление – Г. за разпит на свидетел пред съдия от
16.06.2020 г.; докладна записка относно разтоварване на техническо средство „Дръг Тест 5000“ от 03.06.2020 г.; докладна записка, рег. №
447зм-104/21.05.2020г., относно извършена проверка на лек автомобил; протокол
за предявяване на разследване от 09.06.2020 г.; протокол за предявяване на
разследване от 17.07.2020 г.; мнение за предаване на съд от 17.07.2020г.
-
В показанията си Д.М.Д. заявява, че лекия автомобил марка
„Ауди”, модел „А-4 Авант”, с рег
№ **********, при извършената на 20.05.2020г. проверка в местността „Хайдушко
кладенче” в землището на гр.Г. е бил управляван от св.С.Н.С., а не от
подсъдимия Т.Л.. Св.Д. не можа да обясни защо и по каква причина, след като /по
данни от неговите показания/ е бил със собствения си автомобил, го е оставил
пред дома на подсъдимия и са извадили са от гаража автомобила на подсъдимия Л.,
който пък да бъде шофиран от св.С.. Св.Д.Д. обясни
„..причината е никаква…”. Съдът прецени показанията на свидетеля Д.Д. като нелогични, неубедителни и противоречиви и
несъответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Същите бяха
кредитирани като достоверни, единствено в частта, в която св.Д. обяснява, че
заедно със своите приятели –подсъдимия Т.Л. и св.С.С.
са се намирали в лек автомобил „Ауди А4” в местността „Хайдушкото кладенче” в
землището на гр.Г. и той е бил на задната седалка на автомобила. В останалата
си част не кредитира показанията му като истинни.
-
В показанията си С.Н.С. заяви, че на 20.05.2020г. в гр.Г., на пазара е срещнал
св.Д.Д. и подс.Т.Л., които
са били с колата на последния – лек автомобил „Ауди А4”. Св.С. твърди, че се е
качил в колата, без да помни кой е шофирал същата. Поради голямо главоболие,
което изпитвал, бил заспал и се събудил чак когато подс.Л.
и св.Д. се намирали извън колата и имало полиция. Св.С. бе категоричен, че той
не е управлявал лекия автомобил. показанията на този свидетел, въпреки своята
краткост и лаконичност бяха кредитирани с доверие от
съда. Единствено в частта, в която св.С. заявява, че не си спомня кой е шофирал
колата, независимо от факта, че е прекарал няколко часа на съседната седалка,
не се кредитират с доверие от съда. Горното противоречие донякъде може да бъде
обяснено с приятелските му отношения и с подсъдимия Л. и със свидетеля Д., но
не е основание съдът да не кредитира с доверие показанията му относно това той
ли е карал лекия автомобил. Показанията му в тази част бяха преценени като
достоверни.
-
В показанията си полицейският служител А.Н.К. описва подробно начина на спиране
на лекия автомобил и извършване на проверка. св.А.К. бе категоричен, че още
преди да спрат лекия автомобил „Ауди”, возейки се на предна дясна седалка на
служебния автомобил ясно е възприел зрително, че шофьорът е подсъдимия Т.Л..
Св.А.К. поясни, че веднага след това – при спирането на лекия автомобил „Ауди”
и при началото на проверката е заварил подсъдимия Т.Л. в момент, в който той е
преминавал от шофьорската седалка в задната част на автомобила. Св.А.К. бе
категоричен относно обстоятелството кой е шофирал автомобила: „…При
разминаването на автомобила, когато се движеше срещу нас, зад волана на
автомобила беше Т.. Той управляваше автомобила към момента на разминаването...”.
Показанията на свидетеля са логични, достоверни и непротиворечиви. Кореспондират
с останалите събрани доказателства. Съдът ги кредитира с доверие в цялост.
-
В показанията си полицейският служител Г.Д.К. също описва подробно начина на
спиране на лекия автомобил и извършване на проверка. Св.Г.К. поясни, че лично е
възприел зрително и от непосредствена близост кой е шофьорът на лекия
автомобил: „…Разстоянието беше милиметри, леко натиснах спирачката и дадох
назад и като се изравнихме видях, че е Т. и се опитва да се прикрие с ръка.
Стъклата ни са на около 20 см.,
абсолютно до мене….”. Свидетелят поясни, че веднага след това – при спирането
на лекия автомобил „Ауди” и при началото на проверката е заварил подсъдимия Т.Л.
в момент, в който той се е намествал на задната седалка на автомобила,
преминавайки от шофьорската седалка и
заклещвайки обувката си между двете предни седалки. Показанията на свидетеля са
логични, достоверни и непротиворечиви. Кореспондират с останалите събрани
доказателства. Съдът ги кредитира с доверие в цялост.
-
В показанията си полицейският служител – св.Г.Й. описва подробно какви действия
е извършил по отношение на подсъдимия Л. при тестването му за употреба на
наркотични вещества в сградата РУ-Г.. Сочи къде е извършен теста и как е
извършена самата проба. Сочи какви документи е изготвил във връзка с
направеното тестване на подсъдимия, отрича категорично пред него подсъдимият да
е заявявал, че не е шофирал лекия автомобил. Свидетелят Г.Й. при предявяване на
съставените документи потвърждава авторството на същите. Доколкото показанията
на свидетелят Й. не се оборват по категоричен начин от каквито и да било гласни
или писмени доказателства, съдът счита същите за логични, последователни и
непротиворечиви. С оглед на това и те се кредитират изцяло с доверие от
съдебния състав.
- Съдът прецени обясненията на подсъдимия Т.Л., отчитайки
обстоятелството, че те, освен че са доказателствено
средство са и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение –
както и когато намери за нужно. Затова достоверността на обясненията му,
относно фактите от предмета на доказване следва да бъде оценявана на общо
основание - в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства,
възприети непосредствено. Обясненията на подс.Л. в настоящия случай изцяло са насочени към отричане
на извършване на деянието. Подс.Л. обяснява, че не е
управлявал лекия автомобил, а същият е бил управляван от св.С.Н.С.. Това бе отречено
категорично от св.С.С., и от св.А.К., и от св.Г.К. и
от св.Г.Й.. Св.А.К. и св.Г.К. са очевидци и категорично посочиха, че, именно, подс.Т.Л. е управлявал лекия автомобил. Св.Г.Й. който е
тествал подсъдимия за употреба на наркотични вещества посочи, че Т.Л. е бил
наясно, че проверката му се извършва, именно, защото е бил водач на автомобила
той не е отрекъл този факт. В подкрепа
на факта, че тъкмо подс.Т.Л. е шофирал лекия
автомобил са и писмените доказателства - АУАН серия Д и № 397967,
съставен на водача Т.Л. и подписан от него без възражения в качеството му на
водач на МПС и издадения и връчен му талон за медицинско изследване.
Следва
да се има предвид, че св.А.К. и св.Г.К. разясниха, че при спирането на лекия
автомобил „Ауди” са видели водача – подсъдимия Л. да се опитва да премине от
шофьорската седалка на задната седалка. Всичко това преценено и с останалите
свидетелски показания дискредитира защитната версия на Л., че не той, а св.С.С. е управлявал лекия автомобил. Ето защо, съдът намира, че обясненията на подсъдимия Т.Л. - в насока
отричане факта, че той е управлявал лекия автомобил, се явяват изолирани от
останалите писмени и гласни доказателства по делото, не се подкрепят от тях,
напротив, напълно бяха оборени, поради и което съдът приема, че са изцяло
негова защитна позиция по делото и не следва да се кредитират с доверие.
В рамките на своята пледоария, защитника на подсъдимия
Т.Л. – адв.С.П. *** наблегна на аргументацията в
насока наличие на противоверчие в показанията на
свидетелите. Настоящият съдебен състав счита, че такова не е налице. Налице е
единствено опит от страна на св.Д.Д. чрез показанията
си да подкрепи версията на своя приятел - подс.Л. с
цел да му помогне да избегне наказателна отговорност. Както бе споменато по –
горе, тази версия не бе кредитирана от съда с доверие.
Съдът
счита, че всички приети по делото писмени доказателства подкрепят показанията
на свидетелите А.К., Г.К., Г.Й. и на св.С.С. /в
частта, в която бяха кредитирани/ и водят на еднозначен и категоричен извод, че
е доказано управлението на МПС от подсъдимия Т.Л. след употребата на наркотични
вещества – метамфетамини установено при извършената с
техническо средство проверка на 20.05.2020 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От така възприетата и описана
по-горе фактическа обстановка, по несъмнен и категоричен начин се установява,
че подс.Т.Л. е осъществил в своето единство всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на
престъпния състав по чл. 343б, ал.3
от НК, тъй като на 20.05.2020г., по път в местността „Хайдушкото
кладенче”, землището на гр.Г., общ.Г., управлявал МПС - лек автомобил, марка
„Ауди”, модел „А-4 Авант”, рег. № **********, след
употреба на наркотично вещество –метамфетамин.
От обективна страна, на посочените
време и място подсъдимият е извършвал активни действия с механизмите и
приборите на МПС, тези действия са били свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици, предвид което и съобразно
разясненията, дадени в ППВС 1/1983 г., същият е управлявал моторно превозно
средство, а именно – лек автомобил марка „Ауди”, модел „А-4 Авант”,
рег. № **********.
От събраните по делото
доказателства, подробно анализирани по-горе, безспорно се установи и че
подсъдимият е управлявал посоченото МПС след употреба на наркотично вещество - метамфетамин. Метмфетаминът е
включен в Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Безспорно, метамфетаминът представлява вещество (стимулант) с висока
степен на риск за общественото здраве и поради вредния ефект от злоупотребата с
него е забранен за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Предвид
това, абсолютно забранено е, както неговото притежание, така и употребата му. Метамфетамин е наркотично вещество с изразено стимулиращо
действие върху психиката на човека и бързо развиваща се зависимост.
Самостоятелната употреба води до изявена възбудна
симптоматика, повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане, еуфория,
създава чувство за удоволствие и прилив на енергия, освобождаване от социалните
норми, чувство за съвършенство и компетентност, сила.
Настоящият съдебен състав счита за
нужно да акцентира и върху обстоятелството, че съставът на чл. 343б,
ал.3 от НК, за разлика от този на чл. 343б,
ал.1 от НК, не разписва установяването употребата на наркотични
вещества да става по „надлежен ред”. Тоест, изводът за употреба на наркотични
вещества от подсъдимия може да се базира на всяко едно допустимо по НПК
доказателство, доказателствено средство и способ ( в тази насока
Решение № 116/ 08.08.2016 г. по к. д. № 34/ 2016 г., по описа на ВКС,
III- то н. о.; Решение № 81/15.05.2018 г., по к. д. № 237/2018 г., по описа на
ВКС, III- то н. о.; Решение № 198/ 04.12.2019 г., по к. д. № 562/ 2019 г., по описа на ВКС;
Решение № 126/05.07.2019 г., по к. д. № 540/ 2019 г., по описа на ВКС,
II- ро н. о.; Решение № 259/ 23.01.2020 г., по к. д.
№ 938/2019 г., по описа на ВКС). В конкретния казус, доказването употребата на
наркотични вещества се установява чрез техническо средство - Дрегер „Дръг
Тест 5000”,
№ ARJM-0050, проба № 295 от 20.05.2020 г. Наличието на веществото метамфетамин в организма безспорно води съда до извод, че
подсъдимия е употребил наркотични вещества като точния момент на употребата им
и концентрацията им са ирелевантни обстоятелства.
Въпреки това настоящия състав следва
да отбележи, че разпоредбите на Наредба № 1 за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози са
били спазени напълно и не са допуснати нарушения при установяването употребата
на наркотични вещества съгласно посочената наредба. Подсъдимият Т.Л. е тестван
чрез техническо средство Дрегер „Дръг Тест 5000”, с фабричен № ARJM
-0050. Тестът бил
положителен, като е отчетена употреба на наркотични вещества - метамфетамин, от подсъдимия. На подсъдимия Т.Л. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 397967/20.05.2020г.
Издадения АУАН бил подписан от подс.Л., като в
графата за възражения и бележки той саморъчно отбелязал, че няма възражения. На
подсъдимия бил издаден и талон за медицинско изследване с № 0048590, в който
било отразено, че талона му бил връчен в 23.57ч. на 20.05.2020г. и съгласно
същия е установена употребата на метамфетамин. Подсъдимия Т.Л. подписал издадения талон за
медицинско изследване, с което удостоверил, че талона му бил връчен. В талона
подсъдимия собственоръчно записал, че приема показанията от теста и положил
подписа си.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал настъпването им.
Налице са всички
елементи на фактическия състав на престъплението по 343б, ал.3 от НК. Същото е
формално престъпление, като за съставомерността му от
обективна страна не се изисква настъпването на друг противоправен
резултат, освен управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Установената употреба на марихуана /канабис/ покрива това
изискване.
Деянието е извършено с пряк умисъл като
форма на вината. В трайната практика на ВКС се приема, че чл.11, ал.2 от НК с алтернативно очертания в него
волеви момент разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните,
не и при формалните /на просто извършване/ престъпления. При безрезултатните
/формални/ престъпления умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален.
Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния
характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши. Престъплението
по 343б, ал.3 от НК е на просто извършване. Отсъствието на признаци
относно престъпния резултат означава, че съответното престъпление е формално и
е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние. От действията на подсъдимия Т.Л. следва, че той съзнателно е
употребил наркотични вещества, както и, че съзнателно се е качил да управлява
МПС след това, което определя и прекия умисъл за извършване на престъплението. Така,
подсъдимият Л. е имал ясната представа, че управлява МПС-след като е употребил
наркотично вещество метамфетамин. Бидейки правоспособен
водач на МПС е имал и познанието, че с това си поведение накърнява обществените
отношения, регулиращи безопасното придвижване на гражданите по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване. Въпреки това, подс.Л.
се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е била пряко насочена
към погазването на тези обществени отношения.
По изложените съображения,
подсъдимият Т.Л. съгласно чл. 303, ал.2
от НПК бе признат за виновен за така извършеното от него
престъпление по смисъла на чл. 343б,
ал.3 от НК.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Т.Л. съдът се съобрази с
двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система
- принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 от НК.
Относно
първия принцип – на законоустановеност на наказанието
- в специалния текст на чл. 343б,
ал.3 от НК са предвидени наказания - лишаване от свобода от една до
три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
С
оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа
обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия,
мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия и
обстоятелството, че същия е многократно санкциониран като водач на МПС, което
го характеризира като лице, което системно не зачита правилата за движение по
пътищата. Като смекчаващи от
отговорността обстоятелства съдът отчете младата му възраст, трудовата му
ангажираност – с постоянна работа и оказаното съдействие на разследването в
началния му етап.
За пълнота следва да бъде
отбелязано, че съдът съобрази факта, че с Решение № 41/15.06.2017г., по АНД №
100/2017г. на РС - Г., потвърдено с Решение № 9/12.01.2018г. на ОС-Стара Загора
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, но същия
на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание. Деянието предмет на настоящото наказателно
производство не е съставомерно по чл.343б, ал.4 от НК. Не е налице „повторност” по смисъла на чл.28 от НК, тъй като не е налице условието деецът да е осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление.
Воден от
гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл. 55 от НК/,
определи на подсъдимия Т.Л. наказание по
общия ред на чл. 54 от НК
– при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано към минималния размер,
предвиден за престъплението. Предвид това, на подс.Т.Л. бе определено и
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален „общ” режим и „глоба” в размер от 500 / петстотин лева / лева.
На основание чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал.
3, вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК, на подсъдимия Т.Л. следва да бъде наложено и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.
Подсъдимия
Т.Л. е осъждан, като с Определение за одобряване на споразумение от
03.11.2017г. по НОХД № 44/2017г. на РС – Г., за извършено престъпление по
чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, му е наложено
наказание 10 /десет/ месеца „Лишаване от свобода“. Изпълнението на така
наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Деянието,
предмет на настоящото наказателно производство е извършено на 20.05.2020г. - в
изпитателния срок, определен със съдебния акт по НОХД № 44/2017г. на РС – Г..
Съдът, на основание чл.68, ал.1 от НК постанови подсъдимия И.И. да изтърпи отделно наказанието „лишаване от свобода” за
срок от 10 /десет/ месеца, при първоначален „общ” режим.
Настоящият съдебен състав счита, че
така определеното на подсъдимия Т.Л. наказание ще окаже нужния
поправително-превъзпитаващ и предупредително- възпиращ ефект не само върху
личността му, но и върху другите членове на обществото, в каквато насока е и
основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК.
ПРИЧИНИ
И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините
за извършване на престъпното деяние се коренят в явното незачитане от страна на
подсъдимия Т.Л. на моралните и правни норми на обществото и в ниското му правно
съзнание, както и лекомисленото му поведение като водач на МПС по спазването на
правилата по ЗДвП.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
/Хр.Ангелов/