Решение по дело №1517/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. Кюстендил, 24.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1517 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД против В.С.А..

            В исковята молба се твърди, че ответницата била абонат на телефонни услуги, предоставяни от ищеца от 21.10.2015 г., когато бил подписан договор за ползването на мобилни услуги с номер +359*********, за срок от 24 месеца, по избрана от клиента програма Резерв Стандарт с месечна такса 19.99 лв. Към нея била приложена 20% отстъпка, с която сумата била 13.33 лв. Ценовите условия, включени в приложението били неразделна част от договора.

            На същата дата бил сключен и Договор за лизинг на мобилен апарат АLСАТЕL Оnе Тоuсh РiХi 3 4 Вlасk, IМЕI 356257064816008 за обща лизингова цена от 36.57 лв., разделена на 23 равни месечни лизингови вноски от по 1.59 лв., включени в една фактура. Според чл. 12 ал. 2 от Общите условия месечните вноски и другите дължими възнаграждения ставали предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.

            На 09.01.2016 г. бил подписан втори договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ***, с избран от потребителя абонаментен план Нон Стоп, с месечна такса 29.99 лв., за срок от 24 месеца, като според прието в чл. 11 от него в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, по негова вина или инициатива, се дължала неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Неразделна част от договора била и ценовата листа, включваща предлаганите от Оператора услуги.

            На същата дата бил подписан и договор за лизинг на мобилен апарат Samsung Galaxi Grand Prime Grey VE, IМЕI *** за обща лизингова цена от 243,57 лв., която следвало да бъде заплатена на 23 равни месечни лизингови вноски от по 10,59 лв. всяка, платима съгласно сроковете и условията на сключения договор за мобилни услуги, към който общите условия препращат.           

Твърди се, че ищцовото дружество предоставяло ползването на мобилни услуги за предоставените на ответника номера, като ежемесечно била издавана една обща за двата номера фактура, съобразно потреблението и избраните абонаментни планове. Ответницата изпълнявала задълженията си до издаването на фактура № **********,

На 25.03.2016г. била издадена следваща фактура с № **********, на стойност 113.70 лв., с краен срок на плащане, посочен в нея 09.04.2016 г., като освед последващите задължения в нея било пренесено и задължението по предходната фактура поради липса на извършено плащане от страна на потребителя.

На 25.04.2016 г. била издадена нова фактура № **********, в която отново били отразени задълженията от предходните месеци.

След като клиентът не заплатил задължението си първоначално било ограничено ползването на услугите, като били сторнирани авансово начислените абонаментни такси за следващия отчетен период, което било отразено в кредитно известие № ********** от 25.05.2016 г., издадено с отрицателна стойност по отношение на авансово начислените месечни абонаментни такси от - 13,80 с ДДС. В кредитното известие били начислени и месечните лизингови вноски на стойност от 12,18 лв. с ДДС, които били прихванати и след калкулацията останала отрицателна сума от - 1.62 лв., която била отнесена и прихваната с най-старото задължение по клиентския номер, т.е. към фактура № **********, издадена на 25.2.2016г., като към настоящия момент нейната стойност била 67.63 лв. с ДДС.

Твърди се, че ответната страна продължила да бъде в състояние на неизпълнение на договорите поради неплащане на фактурите в посочените в тях срокове, за което Теленор било упражнило правото си да спре едностранно достъпа до своите услуги, като в резултат на това начислило и уговорените в съответния договор неустойки, имайки естеството на неблагоприятни правни последици, които следвало да понесе неизправната страна поради виновното си поведение. Съгласно чл. 11, идентичен в двата договора, в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, по негова вина или инициатива, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Безспорно в случая било, че потребителят, поради неплащане на фактурите в срок бил отговорен за неизпълнението на договорите и те били прекратени по негова вина. С това били начислени неустойки в резултат на предсрочното прекратяване на договорите за мобилни номера 3*** и ***, съгл. фактура № ********** от 25.06.2016г. на обща стойност 1019.27 лв., включваща неустойките, начислени поради предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги в общ размер на 792.62 лв., от които 290,39 лв., начислена за мобилен номер *** и 502,23 лв., начислена за мобилен номер ***, като във фактурата, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договорите за лизинг били начислени и остатъкът от лизинговите вноски, дължими от потребителя за предоставените за ползване мобилни устройства, а именно 226.65 лв., от които 25.44 лв., дължими по договор за лизинг от дата 21.10.2015г., или общо 16 вноски и 201.21 лв., дължими по договор за лизинг от 09.01.2016г., или общо 19 вноски. Крайният срок за плащане на задължението бил 10.07.2016г. След изтичането на тази дата клиентът изпаднал в забава по отношение на дължимата от него сума, поради което дължал и лихва за просрочено задължение в размер на 197.65 лв., която била начислена върху сборната главница, считано от 11.07.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.02.2018г.

С оглед на гореизложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 316/2018 г. по описа на КРС против длъжника за сумата в размер на 1426.45 лв., от които 1228.80 лв. главница и 197.65 лв. законна лихва за забава, считано от 11.07.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.02.2018г., в т.ч. 172,99 лв. с ДДС - незаплатени месечни абонаментни такси по ползваните мобилни  номера  и  ползваните услуги  по тях, посочени поотделно за всеки един номер в приложението към издадените фактури; 263,19 лв. с ДДС - незаплатените лизингови вноски за предоставените за ползване мобилни устройства; сумата от 792,62 лв. - неустойки, начислени поради предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги за предоставените за ползване мобилни номера, представляващи сумата от стандартните месечни абонаментни такси до края на съответния срок на договора; 197.65 лв., мораторна лихва върху сборната главница в размер на 1228.80 лв. за периода от  11.07.2016 г. до  датата на  подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.02.2018 г.

С определение № 175/2019 г. производството по делото е било прекратено в частта по иска за сумата от 792,62 лв. – за начислени неустойки, която сума е част от общото вземане в размер на 1228,80 лв., представляващо незаплатени месечни абонаментни такси, потребление на услуги и начислени неустойки, съгласно договор за мобилни услуги или допълнителни споразумения към тях за номера *** и ***, както и за сумата от 197,65 лева – начислена лихва в размер за периода 11.07.2016 г. до 09.02.2018 г.

Претендират се и сторените в заповедното производство деловодни разноски, както и тези в настоящото производство.

            Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: Ответната срана в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала писмен отговор.

В хода на съдебното дирене ищцовото дружество поддържа депозираната искова молба, а ответникът, чрез назначения му особен представител, поддържа възраженията си, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че между страните по делото бил сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги от 21.10.2015 г., по силата на който ищцовото дружество предоставило ползването на мобилни услуги с номер ***, по избрана от клиента програма Резерв Стандарт с месечна такса 19.99 лв. Към месечната такса била приложена 20% отстъпка, с която сумата възлизала в размер на 13.33 лв. Срокът на договора бил 24 месеца, считано от датата на подписването му или до 21.10.2017 г.

Приложени са и Общите условия (ОУ) за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.

На 21.10.2015 г. бил сключен и договор за лизинг на мобилен апарат А1САТЕL Оnе Тоuсh Р1Х1 3 4 Вlасk, IМЕI *** за обща лизингова цена от 36.57 лв., разделена на 23 равни месечни лизингови вноски от по 1.59 лв.

На 09.01.2016 г. бил подписан втори договор за мобилен номер ***, с избран от потребителя абонаментен план Нон Стоп, с месечна такса 29.99 лв., за срок от 24 месеца, считано от датата на подписването му или до 09.01.2018 г.

На същата дата, за ползването на предоставения мобилен номер, бил подписан и договор за лизинг на мобилен апарат Samsung Galaxi Grand Prime Grey VE, 1МЕ1 **** за обща лизингова цена от 243,57 лв., която следвало да бъде заплатена на 23 равни месечни лизингови вноски от по 10,59 лв. всяка, платима съгласно сроковете и условията на сключения договор за мобилни услуги, към който общите условия препращат.

Приложени са и ценовите листи, включващи предлаганите от Оператора услуги.

Не се спори, че в изпълнение на посочените договори са били предоставени мобилни услуги, както и съответните мобилни апарати.

Беспорно е също, че задълженията били фактурирани във фактура № ********** от 25.06.2016 г. и са на обща стойност 1019.27 лв., включваща неустойките, начислени поради предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги в общ размер на 792.62 лв., от които 290,39 лв., начислена за мобилен номер *** и 502,23 лв., начислена за мобилен номер ***, като във фактурата, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договорите за лизинг били начислени и остатъкът от лизинговите вноски, дължими от потребителя за предоставените за ползване мобилни устройства, а именно 226.65 лв., от които 25.44 лв., дължими по договор за лизинг от дата 21.10.2015г., или общо 16 вноски и 201.21 лв., дължими по договор за лизинг от 09.01.2016г., или общо 19 вноски.

Липсва спор и по това, че исковите суми не се били заплатени своевременно, вкл. и понастоящем.

Приложени са извлечения (незаварени) за потреблението на ползваните мобилни номера.

Видно от материалите по приетото ч.гр.д. №316/2018 г. на КРС ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №161/2018 година, срещу която своевременно е депозирано възражение, а в срока по чл. 415 от ГПК е предявена настоящата претенция.

С определение № 175/2019 г. производството по делото е било прекратено в частта по иска за сумата от 792,62 лв. – за начислени неустойки, която сума е част от общото вземане в размер на 1228,80 лв., представляващо незаплатени месечни абонаментни такси, потребление на услуги и начислени неустойки, съгласно договор за мобилни услуги или допълнителни споразумения към тях за номера *** и ***, както и за сумата от 197,65 лева – начислена лихва в размер за периода 11.07.2016 г. до 09.02.2018 г.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

При условията на кумулативно обективно съединяване (чл. 210, ал.1 ГПК) са предявени специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с правно основание вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на част от вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК.

По допустимостта: Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, констатира, че е налице издадена заповед за незабавно изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба, против която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск.

По основателността: Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.

В конкретния случай не е спорно и е установено от доказателствата по делото, че ответницата е подписала процесните договори. Не се спори също, че те са били прекратени предсрочно. Липсва спор и по това, че е останала непогасена исковата сума. Заради това съдът приема, че исковата претенция за признаване на установено в отношенията между страните, че исковите суми в размер на 172,99 лв. с вкл. ДДС - незаплатени месечни абонаментни такси по ползваните мобилни номера и  ползваните услуги  по тях, както и 263,19 лв. с вкл. ДДС за незаплатени лизингови вноски за предоставените за ползване мобилни устройства се дължат, е основателна и ще бъде уважена. Възражения от ответната страна не са поддържани и макар да е изразено (макар и не съвсем ясно) признание на иска, съдът намира, че е неприложима нормата на чл. 237 от ГПК, т.к. искане от ищеца в посочения смисъл не бе заявено.

По направеното искане по чл. 241 ГПК:

Според  чл. 241, ал.1 от ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Това може да стори и съдът, разглеждащ претенцията по реда на чл. 422 от ГПК, според задължителните указания по прилагането на закона - т.14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. В случая ответницата желае да заплати задълженията си разсрочено с твърдение, че няма средства, с които да удовлетвори кредитора си. Това обстоятелство не е оспорено от ищеца, заради което тя следва да погасява задълженията си на вноски от по 50 лв. всеки месец до 10-то число, считано от месеца, следващ този на влизане на решението в сила, до окончателно изплащане на задълженията.

Доколкото обаче в т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в настоящото производство може да се разсрочи или отсрочи само съдебно установеното вземане, а в т. 10в от същото ТР е прието, че в него не се включват и разноските в настоящото и заповедното производство, тяхното изпълнение не следва да се разсрочва с настоящото решение.

По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство в общ размер на 83,01 лв.

         Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 1781/2017 г., вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да възстанови на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 54,52 лв., в т.ч. припадаща се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, с оглед претендираните и установени суми.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.А., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от О. Б. Ш., сума в размер на 172,99 лв. (сто седемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) с вкл.ДДС, представляваща сбора от незаплатените месечни абонаментни такси, в т.ч. 125,95 лв. по Договор от 21.10.2015 г. за мобилен номер +359********* и 47,04 лв. по Договор от 09.01.2016 г. за мобилен номер +359*********, както и сумата от 263,19 лв. (двеста шестдесет и три лева и деветнадесет стотинки) с вкл. ДДС, в т.ч. незаплатените лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилен апарат АLСАТЕL Оnе Тоuсh РiХi 34 Вlасk, IМЕI ***q към мобилен номер ***в размер на 30,21 лв. и по Договор за лизинг на мобилен апарат Samsung Galaxi Grand Prime Grey VE, IМЕI ***q към мобилен номер ***q в размер на 232,98 лв., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №316/20178 г. на КРС.

ОСЪЖДА В.С.А., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от О. Б. Ш., сумата в размер 83,01 лв. (осемдесет и три лева нула една стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 54,52 лв. (петдесет и четири лева и петдесет и две стотинки) - деловодни разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 316/2018 г. на КРС.

На основание чл. 241 от ГПК РАЗСРОЧВА изпълнението на решението, с което се установява вземането на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от О. Б. Ш., за сумата от 172,99 лв. и 263,19 лв., като ПОСТАНОВЯВА ответникът В.С.А., с ЕГН **********,***, да заплати горепосочената сума с вноски от по 50 лв. всеки месец до 10-то число на месеца, считано от месеца, следващ този на влизане на решението в сила, до окончателно изплащане на задълженията.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: