Р Е
Ш Е Н
И Е260206/27.11.2020г.
гр. ЯМБОЛ.27.11.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........29.10.2019г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова.
при секретаря .......................С.М.….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……………….....…...гр.дело N .4088...
по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по делото е
образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания” ООД - гр.С., с която
желае да се признаете за установено, че С.С.Г., в качеството на
кредитополучател по Договор за стоков кредит № ***от 01.10.2018 г., дължи на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ***, следните суми, присъдени
в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ *** г., *** с-в на Районен съд – Я., а именно:
2 219.74 лева /две хиляди двеста
и деветнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ - главница по 30 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.11.2018 г. до 07.04.2021
г., по отношение на които на основание чл. 16, ал. 2, б. „а" от общите
условия към договора е обявена предсрочна изискуемост считано от 03.06.2019 г.;
266.61 лева /двеста шестдесет и
шест лева и шестдесет и една стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от
07.11.2018 г. до 20.05.2019 г.;
107.42 лева /сто и седем лева и
четиридесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 07.11.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда;
законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и да
молят да им бъдат присъдени сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № ***г.,***
с-в на Районен съд – Я.;
В условията на евентуалност,
ищецът е предявил осъдителни искове за същите суми и на същото основание -
Договор за стоков кредит № *** от 01.10.2018 г.
Твърди, че на 20.05.2019 г. е
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК*** и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ***, по силата на което вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу С.С.Г., произтичащо от Договор
за стоков кредит № *** от 01.10.2018 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството -кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Съгласно чл. 4.3. от рамковия
договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се
е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично
пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя е
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия,
ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № *** от 30.05.2019 г.
от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Уведомлението е
изпратено чрез Български пощи ЕАД с известие за доставяне. Същото е получено
лично от ответника на 03.06.2019 г.. Ищцовото дружество е изпратило повторно
уведомително писмо за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост с изх. № *** от 14.11.2019 г., като обратната разписка не се е
върнала към момента на подаване на настоящото.
Към искова молба ищеца е представил
заверено копие от уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна
изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ № *** от 14.11.2019
г., и моли съда да връчи на ответника същото ведно
и с исковата молба и приложенията към нея.
Твърдят, че процесното вземане произтича от
сключен на 01.10.2018г.от
С.С.Г. в качеството на Кредитополучател договор за стоков кредит № ***с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните Общи
условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на
Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр
от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Съгласно разпоредбите на Общите
условия към Договора за стоков кредит, когато „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД отпуска стоков кредит, същият се отпуска за цената на
стоката, закупена от Потребителя в Търговски обект. В този случай сумата по
кредита се превежда от Кредитодателя директно към съответния търговец, от който
Кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от Потребителя
на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на
отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора за стоков кредит, Кредиторът
е предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 1899,00 лева, при който
отпусната сума е преведена по банковата сметка на търговеца, на дата 02.10.2018
Съгласно сключения договор
страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е
2219,74 лв., който представлява сбор от следните компоненти: чиста стойност на
кредита 1899,00 лв. и застрахователна премия 320,74 лв., която
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 30 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който се съдържа в договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка
една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия
срок на договора и която се начислява от датата на покупката на стоката от
търговския обект. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали
съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на
659,06 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при
сключване на договора за кредит е в размер на 2878,80 лв., която съгласно
клаузите на договора за кредит е платима на 30 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 95,96 лева, като първата погасителна
вноска е дължима на 07.11.2018, а последната е с падеж на 07.4.2021 г.,
съгласно погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит, в който е посочен
падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 07.4.2021/дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 16, ал. 2, б.
„а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно
който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при неплащане на три последователни погасителни вноски по кредита. От
страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят е
изпратено писмено уведомление, с което му е съобщено, че поради допуснато
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него
са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 03.6.2019 г. / датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на 03.6.2019 г.
Съгласно разпоредбите на
приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на
дължимите от Кредитогюлучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен
всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника
е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 107,42
лв. за периода от 07.11.2018 г. до датата на входиране на задължението в съда.
Твърдят, че кредитополучателят не
е извършил плащане по дължимия към дружеството потребителски кредит.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата. Счита предявените искове за процесуално
допустими, но изцяло за неоснователни и недоказани.
Твърди, че ответницата не е
сключвала такъв договор с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - гр.С.,
каквито твърдения са изложени в исковата молба, не се е задължавала спрямо
първоначалния кредитор /прехвърлител на вземането по договора за цесия/ и не е
подписвала представения като доказателство към исковата молба договор за стоков
кредит № *** от 01.10.2018г., вкл. и общите условия към него. Не са изпълнени
от С.Г., като длъжник - потребител и подписите по другите документи, приложени
като писмени доказателства от ищеца към исковата молба, които последният
представя с цел установяване дължимостта на претендираното парично вземане, в
т.ч. и върху представената Фактура *** от 01.10.2018г. В този смисъл оспорва
ищцовите твърдения, че ответницата по делото е сключила такъв договор, както и
че по силата и при условията на договора същата е закупила посочената техника
/конв. печка, авт. пералня и сушилня/ от магазин, собственост на „СТАНДАРТ -
91" ЕООД - гр.Я.. Г. никога не е влизала в преговори с първоначалния
кредитор за сключване на този договор за стоков кредит и не е подписвала
никакви документи, вкл. и тези, които са приложени към исковата, като не е
посещавала въпросния магазин за техника в този период и не е закупувала
описаните уреди.
Твърди, че е научила за наличието
на процесния договор едва на 19.11.2018г., когато на личния й телефон е
позвънило и я е потърсило по име лице, представило се като служител на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - гр.С.. Въпросният служител е попитал
госпожа Г. кога ще направи плащане към това дружество, тъй като „закъснява"
с месечната си вноска и има просрочени задължения по договор за потребителски
кредит, предоставен за закупуване на бяла техника. След направена справка в
банковия клон на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД в гр.Я., ответницата била научила, че е сключен договор за стоков
кредит, по който е страна и дължи плащане на месечните вноски по кредита.
Ответницата е изпратила и писмо до „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД -
гр.С., на което е получила отговор, че в действителност има такива договори и
тя е длъжник по тях. Впоследствие, ответницата посочва, че е подала жалба в
Районна Прокуратура- Я, по която е образувана прокурорска преписка № ***г. по
описа на ЯРП. След извършената проверка от страна на ЯРП, по цитираната
преписка е образувано досъдебно производство по реда на НПК за извършено
престъпление.
Твърди, че подписите, положени
срещу отбелязването „потребител" навсякъде върху договора, вкл. и тези,
положени в края на всяка страница от общите условия като „потребител" и
„застрахован", не изхождат от ответницата и не са изпълнени от нея. Според
нея е налице един нищожен договор по смисъла на чл.26 от ЗЗД, който не е
породил своите последици и съответно не представлява валидно основание за
претенцията на ищеца. От това може да бъде направен и логичен извод, че след
като не е подписала първоначалния договор и не дължи плащане на първоначалния
кредитор, който е цедирал вземането си на ищеца по това дело, ответницата не
дължи заплащане на претендираните суми и в полза на ищеца по делото, който на
практика не е придобил вземане чрез сключения и приложен към исковата молба
договор за цесия, тъй като нищожността е изначален порок и цесията не е
породила своето действие. Ответната страна категорично твърди, че не е
сключвала процесния договор за кредит, не е усвоявала суми по същия и не е
придобивала каквато и да било техника с предоставени по този договор суми. Моли
за отхвърляне на исковете като неоснователни. В хода на съдебното дирене
възраженията се поддържат изцяло.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС е издадена заповед за изпълнени
на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., с която длъжникът С. С. Г. е
осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от сумата 2219,74 лева – главница по 30 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.11.2018 г. до 07.04.2021
г. по Договор за стоков кредит № *** г., сумата 266,61 лева – възнаградителна лихва за периода от 07.11.2018 г. до
20.05.2019 г., сумата 107,42 лева -
обезщетение за забава за периода от 07.11.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 101,88 лева, представляваща съдебни разноски, от които 51,88 лева –
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В заповедта като
обстоятелства от които произтича вземането са посочени договора за цесия и
договора за стоков кредит №*** сключен на 01.10.2018г. между С.С.Г. като
кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненс“ЕАД.
Т.к. против заповедта е постъпило възражение
от длъжника, съдът е указал на заявителя , че в едномесечен срок може да
предяви установителния си иск против длъжника с разпореждане № ***г. Последното
е връчено на „АСВ“ ЕАД на 23.10.2019г., като същият на 21.11.2019г. е депозирал
иска си в съда в законоуставовения срок.
В
подкрепа на иска си с исковата молба ищецът е представил зав. копие на договор
за стоков кредит от 01.10.2018 г., ведно с Общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от УниКредит Кънсюмър Файнетсинг ЕАД, зав.
копие на фактура № *** г., зав. копие на
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., зав.
копие на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.05.2019 г., зав. копие на потвърждение за извършена цесия на парични
вземания на осн. чл.99 от ЗЗД, зав. копие на Приложение № *** към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УниКредит Кънсимър
Файненсинг” ЕАД и „АСВ” ЕАД от 20.05.2019 г., зав. копие на уведомително писмо
за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ” ЕАД изх. № *** г. и зав.
копие на уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от
„АСВ” ЕАД изх. № *** г.
По
делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според представеното
заключение във фактура № ***г. на стойност 1899.00лв. с ДДС е отбелязано, че ще
бъде платена с „платежно нареждане“, като в.л. не е установило на коя дата е
преведена по сметката на търговския партньор от „Стандарт-91“ЕООД сумата,
предмет на кредита. По Договор за кредит № ***г. не са извършвани плащания.
Кредитополучателят е изпаднал в забава ва 07.11.2018г., когато е падежът на
първата неплатене погасителна вноска. Непогасената главница по процесния
договор е 2 219.74лв., непогасената възнаградителна лихва за периода
07.11.2018г. – 20.05.2019г. е 266.61лв., лихвата за забава върху непогасената главница за периода
07.11.2018г. до датата на подаване на Заявлението в съда – 30.09.2019г., е
202.26лв. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава при настъпила предсрочна
изискуемост и върху падежиралата и непогасена главница към датата на подаване
на исковата молба .
Предвид направеното оспорване автентичността на договор за стоков кредит от
01.10.2018 г., ведно с Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро
или лева от УниКредит Кънсюмър Файнетсинг ЕАД и погасителен план, сертификат за
застраховка № ***, ведно с общи условия и фактура № *** г. от ответната страна,
е открито производство по чл.193 от ГПК досежно положения от С.С.Г.
подпис в тях, след като ищеца е заявил, че желае да се ползва от тях с молба
вх.№ ***г. След представяне на оригиналите на оспорените документи по делото бе
назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза. Според изготвеното заключение
подписите в полето „Потребител“ на стр. 1,2,3,4,5,6 и 7 от договор за стоков
кредит № ***от 01.10.2018г., ведно с общите условия към него и погасителен план
– Сертификат на застраховка № ***, ведно с общите условия, в поле „
Застраховка“ на стр.8 и стр.13 от договор за стоков кредит № *** от
01.10.2018г., ведно с общите условия към него и погасителен план – Сертификат
за застраховка № *** ведно с общите условия и в поле „лице, отговорно за …./не
се чете/“ в долен ляв ъгъл на фактура №*** пот 01.10.2018г. не са изпълнени от С.С.Г. с ЕГН **********.
Съдът изцяло възприема заключението като обективно и компетентно дадено.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.240, чл.99 и по чл.86 от ЗЗД. Предявените в условията на
евентуалност искове са с правно основание чл.240, във вр. с чл.99 и по чл.86 от ЗЗД.
Съдът
намира иска за допустим с оглед дадените на заявителя – ищец в настоящото
производство указания за предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от ГПК и
предявяването на иска в дадения едномесечен срок.
Искът по чл.422 ГПК е способ за
съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената
със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът
следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането.
Предмет
на иска по чл.79,ал.1 от ЗЗД е вземане по договор договора за стоков кредит №***
сключен на 01.10.2018г. между С.С.Г. като кредитополучател и „УниКредит
Кънсюмър Файненс“ЕАД, което е било цедирано на ищеца с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., за което ответницата е уведомена с
получаване на съдебните книжа по делото.
Възникването на това вземане е
обусловено от установяване от страна на ищеца съществуването между него и
ответницата на облигационно правоотношение, породено от сочения договор за
стоков кредит, ведно с Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро
или лева от УниКредит Кънсюмър Файнетсинг ЕАД и погасителен план, сертификат за
застраховка № ***, описани във фактура № *** пот 01.10.2018г., издадена от
„Стандарт-91“ЕООД за закупени стоки на обща стойност 1899,00лв., с основание
„печка и сушилня“ .
Въз основа на неоспореното
заключение на съдебно-почеркова експертиза съдът прави извода, че направеното
оспорване на автентичността на процесните договор за стоков кредит от
01.10.2018 г., ведно с Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро
или лева от УниКредит Кънсюмър Файнетсинг ЕАД и погасителен план, сертификат за
застраховка № ***, ведно с общи условия и фактура № *** г.бе успешно проведено.
Предвид направените изводи от вещото лице, че подписите положени в тях не са
изпълнение от ответницата С.С.Г. съдът приема, че е оборена формалната
доказателствена сила на тези диспозитивни документи, поради което следва да се
приеме, че обективираните в тях изявления не изхождат от страната, сочена като
техен автор. Предвид изложеното съдът приема, че липсва облигационна връзка
между страните, породена от сключен договор за стоков кредит, ведно с общите
условия като източници на задължение за ответницата, поради което отговорността
на С.С.Г. за тяхното неизпълнение не може да бъде ангажилана и исковете за
реалното им изпълнение следва да бъдат отхвърлени.
При това положение съдът следва
да разгледа предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Тези искове съдът също намира за
неоснователни предвид установеното от заключение на съдебно-почеркова
експертиза,че подписите положени в процесните договор за стоков кредит от
01.10.2018 г., ведно с Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро
или лева от УниКредит Кънсюмър Файнетсинг ЕАД и погасителен план, сертификат за
застраховка № *** ведно с общи условия и фактура № *** г. не са изпълнение от
ответницата С.С.Г., поради липсва облигационна връзка между страните. С оглед
на това исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на делото
направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство следва да
останат за негова сметка. Ищецът следва да заплати направените от ответницата
разноски, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на
общо 1955лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес управление: гр.С.,
бел.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабилинт, ет.2, офис 4 искове по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
във вр. чл.240,
чл.99 и по чл.86 от ЗЗД да се приеме за установено, че С.С.Г., ЕГН ********** ***.“***
със съдебен адрес:***7 – адв.С. Т. от АК-Я. им дължи по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. издадена по ч.гр.д. № ***г. по
описа на ЯРС сумата 2219,74 лева – главница по 30 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 07.11.2018 г. до 07.04.2021 г. по Договор за
стоков кредит № *** г., сумата 266,61 лева – възнаградителна лихва за периода
от 07.11.2018 г. до 20.05.2019 г., сумата 107,42 лева - обезщетение за забава
за периода от 07.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ против С.С.Г. искове по чл.240, чл.99
и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 219.74 лв. –
главница по 30 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
07.11.2018г. до 07.04.2021г., 266.61лв. – възнаградителна лихва за периода от
07.11.2018г. до 20.05.2019г. и 126.87лв. – обезщетение за забава за периода от
07.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда, като
неоснователни.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: