Решение по дело №1203/2023 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на А. Д. Ч. от гр. Септември, бул. „България“, № 55 против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0340-000228/04.12.2023 г. на началника на Районно управление – Септември към ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена мярката „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца, считано от 30.11.2023 г., заради констатацията за извършено нарушение, изразяващо се в предоставяне на собственото му МПС за управление от лице, което не е заменило своето СУМПС, английски образец след изтичане на законоустановения тримесечен срок.

Жалбоподателят излага съображения за несъответствие на обжалваната заповед с материалноправните разпоредби, като счита също, че е издадена и в противоречие с целта на закона. Съображенията от жалбата се поддържат и лично от жалбоподателя в проведеното съдебно заседание.

Ответникът по оспорването – началникът на Районно управление – Септември към ОД на МВР – Пазарджик – не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена.

Разгледана по същество жалбата е основателна:

Фактическото основание за издаване на оспорената заповед е, че жалбоподателят, като собственик на процесния лек автомобил на 30.11.2023 г. е допуснал управлението на същия от водач – български гражданин, който не е заменил своето СУМПС – английски образец, след изтичане на законоустановения тримесечен срок, от влизането си на територията на България. Като правни основания в нея са посочени разпоредбите на чл. 162, ал. 1 и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, които предвиждат следното:

Чл. 162. (1) Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Чл. 171. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

От цитираните разпоредби е видно следното:

Български граждани, притежаващи СУМПС, издадено от държава извън ЕС, ЕИП или Швейцария (каквато безспорно е Великобритания) нямат право да управляват МПС на територията на България след изтичане на 3 месеца от датата на влизането им в страната (за които в настоящия случай не се спори, че са изтекли по отношение на лицето, управлявало процесния автомобил). Но за да бъде наложена принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията“ следва да е налице някоя от предвидените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ хипотези (предпоставки), а именно автомобилът да е управляван от неправоспособен водач или такъв чието свидетелство не е за съответната категория или е лишено от правоуправление или същото му е временно отнето. В оспорената заповед не е посочена нито една от изброените хипотези но очевидно единствената, от тях която би могла да бъде визирана с изложените в акта фактически основания е управление на автомобила на жалбоподателя от неправоспособен водач.

При това положение, за да се провери законосъобразността на наложената принудителна мярка следва да бъде преценено дали лицето, управлявало процесния автомобил Х. А. Ч., притежаващ издадено от Великобритания СУМПС но пребивавал към момента на проверката повече от 3 месеца в България е неправоспособен водач. Според настоящия съдебен състав отговорът на този въпрос е отрицателен. В обжалваната заповед е посочен номера на издаденото от Великобритания СУМПС на Ч., като не е констатирано същото да не е валидно. Поради това, независимо, че тази дата той не имал правото да се легитимира с него като водач на МПС в България, той не би могъл да бъде приравнен на неправоспособен водач. Неправоспособен е водач, който няма валидно издадено СУМПС. Ч. има издадено такова. Освен това то се е признавало в България през първите три месеца от престоя му в България. След изтичането на тези три месеца той действително не е имал правото да управлява МПС на територията на страната но това обстоятелство в никакъв случай не му придава качеството „неправоспособен водач“, наличието на което е необходимо, за прилагането на принудителната мярка по отношение на собственика на автомобила. При това нищо не се е променило, след като са изминали началните 3 месеца от престоя му в България. Той е притежавал същите знания и умения на водач на МПС, каквито и преди това и не е създавал някаква по-голяма опасност за движението по пътищата отколкото преди, като единствено обстоятелството, че не е предприел действия за издаване (подмяна) на българско СУМПС е представлявало пречка да управлява законосъобразно МПС на територията на България. Поради това, независимо, че като е управлявал процесният автомобил на датата на проверката Ч. е допуснал нарушение, той не е бил „неправоспособен водач“.

Следователно, по делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е допуснал автомобилът му да бъде управляван от неправоспособен водач, нито от такъв, за който са налице останалите, предвидени в чл. 171, т. 2а, б. „а“ предпоставки за налагане на принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията“.

Предвид гореизложеното оспорената заповед е издадена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и като такава следва да бъде отменена от съда.

Затова съдът

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0340-000228/04.12.2023 г. на началника на Районно управление – Септември към ОД на МВР – Пазарджик, с която на А. Д. Ч. е наложена мярката „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца, считано от 30.11.2023 г., заради констатацията за извършено нарушение, изразяващо се в предоставяне на собственото му МПС за управление от лице, което не е заменило своето СУМПС, английски образец след изтичане на законоустановения тримесечен срок.

Решението не подлежи на обжалване.