РЕШЕНИЕ
№ 191
гр.Поморие,
04.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 01 юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Тодорова,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 111 по описа за
Производството е образувано по иск на молба
от ненавършилия пълнолетие ищец Е.Д.И., представлявана
от своята майка и законен представител П.Т.Т.,
със съдебен адрес *** чрез адв.Н.-Б. с адрес *** против ответника
Д.Е.И. ***. Иска се осъждане на
ответника да заплаща на ненавърилото си пълнолетие дете Е.Д.И. месечна издръжка
в увеличен размер от 50 лв. на 180 лв.. Претендират се и направените по делото
разноски. Представя доказателства.
Предявеният иск е с правно
основание чл.150 СК.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис
от нея е изпратен на ответника. В срока по чл.131 от ГПК
ответникът е подал отговор на иска. В
отговора на исковата молба се сочи, че ответникът се грижи за още две деца
родени от съвместното му съжителство с А.В. и не е във възможностите му да
заплаща издръжка в претендирания размер от 180 лв.. Изразява становище, че
искът следва да бъде уважен за минималния предвиден в закона размер на
издръжката от 152,50 лв. , а в останалата си част над този размер следва да
бъде отхвърлен. Представя доказателства.
В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален
представител- адвокат, който поддържа
заявената с исковата молба претенция и моли за нейното уважаване.
Ответникът не се явява в с.з. , редовно призован.
Пристъпвайки към разглеждане на иска по същество, въз основа на твърденията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие
следното.
От представения по делото заверени препис от удостоверения за раждане, безспорно
се установява, че ненавършилата пълнолетие Е.Д.И., ЕГН**********, род. на ***г., е
дете на
ответника Д.Е.И. и П.Т.Т. .
Представен е и препис от решение №409/23.03.2012 г. по гр.дело № 5461/2011 г. по описа на Районен съд гр.П., с което е
прекратен брака между родителите на детето. Със същото решение упражняването на
родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, а
ответникът е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на
50 лв.. От представената служебна бележка се установява, че детето е записано
ученик в четвърти клас на ОУ“Христо
Ботев“ гр.П. за учебната 2019/2020 г. Представен е и препис от удостоверение за
получения от майката на детето доход от
трудово правоотношение в размер на 6350 лв. за периода от 22.02.2019 г. до
31.01.2020 г. В представенят по делото социален доклад изготвен от
социален работник в дирекция „Социално подпомагане”, отдел „ Закрила на детето”
гр.Поморие, се сочи, че след прекратяване на брака между родителите
на детето, непосредствените грижи за детето се полагат от майката, която
упражнява и родителските права. Сочи се , че битовите условия, при които се
отглежда детето са добри, като детето и неговата майка живеят в къща
собственост на родителите на майката заедно със съпруга на майката П.П. и
едноутробната сестра на детето родена от настоящия брак на майката. Детето е в добро здравословно състояние и
записано за ученик в ОУ“Христо Ботев“ гр.П., където показва отлични резултати в
учебния процес и извънкласната дейност. В доклада се сочи, че бащата се е
установил да живее в гр.П., където има друго семейство и отглежда две деца, като рядко поддържа
връзка с детето от прекратения си брак. Средствата за издръжката на детето се
осигуряват изцяло от майката, която е подпомагана в грижите за детето от
съпруга си, а бащата плащал присъдената издръжка нерегулярно.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбите на
закона съдът намира иска предявен от малолетните за доказан по основание .
Безспорно е, че ответникът е баща на детето, което не е навършило
пълнолетие и съгласно чл.143, ал.2 СК, като родител му дължи издръжка. Основателно е искането за изменение на
издръжката, тъй като от първоначалното и определяне през 2012 г. е изминал
период от време през който са се изменили икономическите условия, повишили са
се цените на основни стоки и услуги, детето е пораснало и съответно са
нараснали разходите необходими за задоволяване на нуждите му от облекло и
храна, както и образователните му потребности.
Относно размера на издръжката съдът следва да се съобрази с разпоредбата на
чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималният размер на дължимата
издръжка е ¼ от минималната работна заплата за страната, която за 2020
г. е 610 лв., определена с ПМС № 350/19.12.2019 г., т.е. минималният
размер на издръжката е в размер на 152,50 лв. Нуждите на ищеца следва да
се определят в рамките на нормалното за дете на неговата възраст , със
съответните за възрастта си интереси , което е в добро здравословно
състояние и посещава учебно заведение в начален курс на обучение, при
съобразяване на разходите, свързани с това. Също така при определяне на необходимата месечна издръжка за детето, съдът намира, че следва да се съобразят и определените от законодателя средства, предоставяни за
отглеждане и възпитание на дете , настанено в приемно семейство – чл.50, ал.1 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Критерият по посочената
норма може да служи като база за определяне нужните средства за отглеждане на дете, макар и не
като абсолютна величина тъй като се отнася за деца, лишени от родителска грижа, в какъвто смисъл е
формирана съдебна практика - Решение № 896/30.09.2016 г. по в. гр. д. № 1342/2016 г. на ОС –
Бургас. Предвид разпоредбата на чл.50, ал.3, т. 1 и
т.2 от ПП Закон за закрила на детето , че предоставяните средства за дете на
възраст от 7 до 14 години са в размер 262,50 лв. (3,5 -кратния размер на гарантирания минимален доход
от 75
лв., определен с ПМС № 305/19.12.2017 г.) и при съобразяване с конкретните
обстоятелства по делото, съдът намира , че за задоволяване нуждите на детето, е необходима месечна издръжка от 180 лв.
. При преценката относно възможността на ответника да дава издръжка,
съдът взе предвид следното: Ответникът упражнява търговска дейност в качеството
си на едноличен собственик на капитала на „Л. 79“ ЕООД и има възможност да
реализира доход от търговската си дейност в размер поне на минималната работна
заплата за страната. Също така от
доказателствата по делото се установява че ответникът има още две ненавършилите
пълнолетие деца Д.И. и Н. И. родени от съжителството му с А.В., което е видно
от представените удостоверения за раждане на децата, на които също дължи
издръжка. При така установените обстоятелства, съдът намира, че във възможностите му е да дава месечна издръжка, в размер 152,50 лв., като останалата сума до необходимата за детето издръжка, а
именно 27,50 лв., следва да се осигури от майката, която
въпреки , че полага непосредствените грижи по отглеждането на детето, също е
сред лицата, които му дължат издръжка. Предвид
изложеното съдът намира, че искът за присъждане на
месечна издръжка следва да се уважи до размер от 152,50 лв. , а в останалата си
част за разликата над уважения размер искът следва да се отхвърли до
претендирания размер от 180 лв..
При този изход от спора, ответникът следва да заплати в полза на държавата
по сметка на Районен съд гр.Поморие, държавна такса в размер 147,60 лв., върху
увеличеният размер на издръжката.
Искането за присъждане на ищеца на разноските направени за
заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да
се уважи за сумата 677,76 лв. пропорционално на уважената част от иска, а в
останалата си част над тази сума до претендирания размер на разноските от 800
лв. следва да се отхвърли. Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът също има право на разноски, но предвид това, че не е представил
доказателства за направени разноски такива не следва да му се присъждат не следва
да се присъдят разноски в размер на 185, 61 лв. съобразно отхвърлената част от
иска, която сума следва да се плати от майката в качеството и на законен
представител на детето.
На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението, с което се присъжда увеличения размер на издръжката.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, дължима от Д.Е.И., ЕГН**********, с адрес ***
на детето му Е.Д.И., ЕГН**********, род. на ***г., представлявана от своята майка и законен представител П.Т.Т., ЕГН**********,
двете с адрес ***, с адрес за
призоваване в гр.Н., ул……..определена с решение №409/23.03.2012 г. по гр.дело № 5461/2011 г. по описа на Районен съд гр.Плевен, като
го УВЕЛИЧАВА от 50 лв. на 152,50лв. (сто петдесет и два лева
50 ст.) месечно и ОСЪЖДА Д.Е.И., ЕГН**********, да
заплаща на Е.Д.И., ЕГН**********, род. на ***г., чрез нейната майка и законен представител П.Т.Т., ЕГН**********,
месечна издръжка в размер 152,50лв. (сто петдесет и два лева 50 ст.), считано
от 20.02.2020 г., до настъпване на законни причини за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част за разликата над
уважения размер до претендирания размер от 180 лв..
ОСЪЖДА Д.Е.И., да
заплати на Е.Д.И., ЕГН**********, род. на ***г., чрез нейната майка и законен представител П.Т.Т., ЕГН********** сумата
677,76 лв. представляваща разноски по делото, като отхвърля искането в
останалата му част над уважения размер до претендирания размер на разноските от
800 лв..
ОСЪЖДА Д.Е.И.,
да заплати на държавата по сметка на Районен съд гр.Поморие, държавна
такса в размер 147,60 лв., върху увеличения размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта относно увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: