Решение по дело №105/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл.63 в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. С., с постоянен адрес: [населено място], общ. Руен, обл. Бургас, чрез пълномощник - адвокат З. К. - БАКС адрес за призоваване и съобщения: [населено място], [улица], ет.1, ап.3 чрез адв. З. К., e-mail: [електронна поща] против Решение №72/25.09.2023 г. постановено по анд № 20222310200652, по описа на РС- Елхово за 2022 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0000468/01.11.2022 г. издадено от Директора на РД „АА“ - гр. Бургас, с което на касатора, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2000.00 лева за извършено административно нарушение на чл.55, т.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът, който го обжалва с твърдение, че е незаконосъобразно, неправилно и е необосновано. Излагат се подробни съображения съображения за неправилна правна квалификация на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното решение на ЕРС и на НП.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Депозирана е писмена защита с вх. № 2701 от 29.11.2023г. от процесуалния представител на РД“АА“, А. М.,в която изразява съображенията си относно законосъбразността на обжалваното решение и потвърденото НП, като иска оставянето им в сила и присъждане на разноски.

Участващия в процеса представител на ЯОП намира касационната жалба за неоснователна, а решението на ЕРС за правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет на контрол по законосъобразност е Решение №72/25.09.2023 год. постановено по анд № 20222310200652, по описа на РС- Елхово за 2022 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0000468/01.11.2022 г. издадено от Директора на РД „АА“ - гр. Бургас, с което на А. Н. С., с постоянен адрес: [населено място], общ. Руен, обл. Бургас, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2000.00/две хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл.55, т.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Настоящият съдебен състав намира, че за да постанови своя съдебен акт първоинстанционният съд е събрал всички необходими доказателства при строго спазване на процесуалните правила. Установената от ЕРС фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на НПК. Обсъдени са всички гласни и писмени доказателства и са изложени подробни съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал като безпротиворечиви и потвърждаващи законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Първоинстанционният съд е извършил преценка за съответствие на оспореното наказателно постановление с всички предпоставки за неговата валидност, както и съответствието на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение и предвидения в закона размер на наказанието. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с ангажирането на административно-наказателната отговорност на нарушителя. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 15.10.2022 г. касаторът, като водач на автобус [марка], категория M2, с peг. № [рег. номер], собственост на „ESESBI - TRANS“ ЕООД, е извършвал случаен международен превоз на 14 пътника по маршрут - гр. Карнобат - гр. Одрин - гр. Карнобат, с превозвач „ESESBI - TRANS“ ЕООД. На 15.10.2022 г., около 17.55 часа в района на ГКПП „Лесово" до бензиностанция „Лукойл" непосредствено след влизане от република Турция в република България, А. Н. С. е бил спрян за извършване на проверка от служители на РД „АА“ - Бургас в състав - свидетеля И. Г. С. на длъжност инспектор към РД „АА“ - Бургас, с контролни функции за районите на Бургаска, Сливенска и Ямболска област и инсп. С. А.. В хода на проверката жалбоподателя представил ИНТЕРБУС книжка № 3000307, с пътнически ведомости за международните случайни автомобилни превози на пътници с автобуси, /ведомост № 24/, на превозвача „ESESBI - TRANS“ ЕООД. В същата са посочени моторното превозно средство - автобус с peг. № [рег. номер], водача на същия - жалбоподателя, поименно са посочени пътниците - 14 лица, както и маршрута и датата на изпълнението му: 15.10.2022 г. - Карнобат, България - Одрин, Турция и 15.10.2022г. - Одрин, Турция - Карнобат България. При проверката, от А. Н. С. в качеството му на водач на превозното средство, с което се извършва случаен международен превоз на пътници е бил изискан договор или документ, удостоверяващ заплащането на извършвания превоз. Не представил такъв, нито е заявил, че има изготвени такива.

Съставен е АУАН № 321416/15.10.2022 година за административно нарушение по чл. 55, т.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, за това, че на 15.10.2022 година, около 17.55 часа на ГКПП - Лесово, до бензиностанция „Лукойл“, вход от република Турция, управлява автобус [марка], категория M2, с peг. № [рег. номер], собственост на фирмата, в която работи, извършва случаен международен превоз на 14 пътника от република Турция до гр. Карнобат, до държава която не е членка на ЕС без договор или документ, удостоверяващ заплащането на извършения превоз.

АУАН е предявен и подписан от жалбоподателя без възражения..Въз основа на изложеното, ЕРС приел, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, при издаване на обжалваното НП за наложената глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение от А. Н. С. с правно основание чл.55, т.5 от Наредба №11/ 31.10.2002г. на МТ, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ЕРС е направил извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП не страдат от липса на реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН. Като в АУАН, така и в НП се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, а правната му квалификация съответна на констатираното, фактическо описание на нарушението. Съгласно санкционната норма на чл. 93, ал.1 т.1 от ЗАвПр, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. ЕРС е направил извод, че от цитираната норма е видно, че тя касае случаите, при които водачът въобще не притежава някой измежду изброените в нея документи, т.е. такива не са били съставени, какъвто е и настоящият случай.

Решението е правилно.

Според § 1 т. 1 от ДР на ЗАвПр, “обществен превоз" е превоз, който се извършва за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, с моторно превозно средство, а съгласно § 1 т. 2 от ДР на ЗАвПр "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, "международен превоз" съгласно §1, т. 14 от ДР на ЗАвП е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 15.10.2022 година касатора е извършвал обществен превоз, по вид случаен международен автобусен превоз на пътници /предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт/, по предварително заявени условия, при който се преминава през държавна граница, в случая границата на република България с република Турция, която не е член на Европейския съюз/ по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г./.

Съгласно чл. 55, т.5 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, при извършване на случаен превоз до страни, които не са членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират договорът или документ, удостоверяващ заплащането за извършвания превоз. Посочената Наредба е издадена във връзка с прилагането на ЗАвПр. Към момента на проверката в управлявания автобус от водачът А. Н. С., имащ и качеството на представляващ търговското дружество превозвач, не се е намирал договор или документ, удостоверяващ заплащането за извършвания превоз. По делото не се установило такива документи да са били съставени към момента на проверката. В последствие след извършване на проверката и пред ЕРС такива също не са представени, което според ЕРС безусловно сочи, че такива няма за извършения превоз.

С оглед изложеното ЕРС е приел за безспорно установено, че водачът А. Н. С. на 15.10.2022 г. около 17.55 часа на ГКПП - Лесово, е извършвал обществен случаен международен превоз на пътници без издаден договор или документ, удостоверяващ заплащането за извършвания превоз, какъвто се изисква от подзаконово нормативни актове по прилагането на ЗАвПр, а именно по чл. 55, т.5 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, с което фактическия състав на нормата е изпълнен.

Решението е правилно. Касационната инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд за наличието на извършеното нарушение, при безспорно доказана вина на санкционираното лице, като законосъобразни и правилни.

Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, за допуснато от ЕРС нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В разпоредбата на чл. 35 от Закона за автомобилните превози е предвидено, че с договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобил пътниците и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена. При случайния превоз на пътници превозвачът е длъжен да издаде или да осигури издаването на фактура. Въз основа на този договор и фактура превозвачът носи отговорност за живота и здравето на пътниците и отговаря за техните багажи. Задължението на водача за представяне на договор или документ, удостоверяващ заплащането на извършения превоз кореспондира с предвиденото в чл. 36 ал. 1 от Закона за автомобилните превози задължение на превозвача за издаване на фактура при случаен превоз, какъвто е процесния. Разпоредбата на чл. 36 от Закона за автомобилните превози се намира в Глава 5 „Основни правила при договорите за превоз“. Конкретното задължение за сключване на договор или за издаване на фактура следва духа на разпоредбата, че документа за превоза се издава преди започване на самия превоз. За нарушението на задължението за извършване на превоз при наличието на редовно издадени документи е предвидена санкция по чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози. Както се посочи по-горе и към касационната жалба няма приложено копие или оригинал на изискуемия от законодателя документ, тоест нарушението е квалифицирано правилно и за извършването му е наложена относимата към случая санкция, тъй като касае документ, който не е бил издаден преди започване на превоза и не е представен при проверката, или пред административнонаказващия орган, не е представен нито пред РС Елхово, нито пред касационната инстанция.

По изложените съображения, ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана. В този смисъл и първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение предвид разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, която разпоредба за този вид работа предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150 лв., което в случая следва да бъде определено в минимален размер, а именно 80.00 лева.

Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, ЯАС, втори касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 25.09.2023г. по анд № 20222310200652/2022г.на Елховския районен съд.

ОСЪЖДА А. Н. С., с постоянен адрес: [населено място], общ. Руен, област Бургас, да заплати на РЕГИОНАЛНИ ДИРЕКЦИЯ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" - гр. Бургас направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.