Р
Е Ш Е
Н И Е
№150/
14.12.2012 г., гр.*
* районен съд – пети състав в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети
ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
При участието на съдебния секретар – протоколист М.Д., като разгледа НАХД №85, по описа на ДРС, за две хиляди и дванадесета
година,
докладвано от съдията, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано
по жалба от *, като управител на „Калисто
фууд” ООД гр.* против Наказателно
постановление № 555/2011/2012 година на Началника на Митница *, с което на „*, за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закон за
митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за
митниците е наложена имуществена санкция в размер на 34 468.32 лева,
представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания и на
основание чл. 234 ал. 4 вр. чл. 233 ал. 4 от Закона за митниците е присъдено
заплащането на равностойността на липсващия предмет на нарушение, възлизаща на 63 254.08
лева.
Жалбоподателят моли да
бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно,
неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В
с.з. процесуалния представител на въззивника поддържа жалбата, като излага аргументи, че
нарушението, за което дружеството е било санкционирано, изразяващо се в избягване
на частично заплащане на митни сборове и други държавни вземания, не е
осъществено и не може да съставлява такова, поради липсата на обективните и
субективни признаци на нарушението митническа измама. Навежда доводи, свързани
с неправилно възприета и описана фактическа обстановка и незаконосъобразни
констатации, необоснованост
на Наказателното постановление и липсата на безспорни доказателства, определящи
вината и отговорността на търговеца.
Въззиваемата
страна Митница *, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна, счита, че от събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал безспорно се установява извършването на митническо
нарушение, че административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно, поради
което моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно
и законосъобразно.
Контролиращата
страна – ДРП, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира
становище по постъпилата жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На
24.06.2011г. в МП „ * запад” при Митница *, свид.З.П.Я.,като служител на прекия
представител „*”ЕООД * подала митническа
декларация за внос, регистрирана като ЕАД №11BG002002H0050664., с която
декларирал за режим "допускане до свободно обращение с крайно потребление”
на стока описана като „Сарми в лозов лист” -3100 кутии с посочен тарифен номер
********** с 12.30 % мито.При декларирането на стоката не били иззети проби за
лабораторен анализ.
На
24.08.2011г.при следващ внос от въззивника отново била подадена декларация за
внос регистрирана като ЕАД №11BG002002H0068400 ., с която декларирал за режим
"допускане до свободно обращение с крайно потребление” на стока описана
като „Сарми в лозов лист” -6550 кутии, 5400 кутии х6 х2 кг, 480 кутии х24х400
гр.,670 кутиих24х280 гр. с посочен тарифен номер ********** с 12.30 % мито.При
декларирането на стоката били иззети проби които били изпратени в ЦМЛ за
анализ.Според резултатите от анализа на стоките от последващия внос, Митницата
определила друг тарифен номер. Бил съставен АУАН и било издадено НП както по
отношение на първия , така и по отношение на последващия внос.
Запознавайки
се с АУМН и доказателствата към него, наказващия орган – Началника на Митница *,
възприел изцяло фактическите констатации, отразени в акта № 565 /12.11.2011г. и
на 14.02.2012 година издал атакуваното пред ДРС наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие и писмените доказателства, приложени към административно –
наказателната преписка, които са
безпротиворечиви и анализирани в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена на
08.03.2012г. в законоустановения срок / НП връчено на 01.03.2012г.
/ от редовно упълномощен процесуален представител на легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда като
допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците
– Началника на Митница *, овластен с това правомощие от Директора на Агенция
„Митници” със Заповед № ЗАМ-569/24.10.2011г.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
На първо място служебната проверка на
съда констатира, че е допуснато нарушение на процедурните правила визирани в
ЗАНН, досежно връчването на издадения АУМН на нарушителя, а именно разпоредбите
на чл. 43 и на чл. 52 ал. 2 от ЗАНН.В АУМН не
е отразено как е съставен – в приссътвие или в отсъствие на нарушителя. Действително
в него присъства подпис в графата „нарушител”, но не става ясно на кой точно е
връчен-дали на нарушителя или на упълномощен от него представител. В
действителност по – късно служителят връчил АУМН е декларирал, че той е
подписан именно от господин *, но този
факт не може да бъде доказан, освен с изготвянето на графологична експертиза на
подписа. Такава експертиза в това производство обаче не би следвало да бъде
изготвена, тъй като задължение на АНО е да подкрепи с доказателства своите
твърдения. Съдът установи още едно съществено нарушение на процесуалните
правила свързано с издаденото НП.Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 от ЗАНН, НП следва да съдържа датата на издаването и номера на постановлението. НП
съдържа номер, но като година на издаването е посочена 2011/2012г. В същото
време като дата на издаването на НП е посочена 14.02.2012г. По този начин
въззивника не би могъл да разбере на коя точно дата е издадено НП и по този
начин да организира своевременно защитата си. Административно наказващия орган
е приел връчването на акта за редовно и е издал наказателното постановление, с
което е нарушил предвидената в ЗАНН процедура. Няма съмнение, че посочените
разпоредби са императивни и свързват връчването на акта и подписването
единствено и само с нарушителя – административнонаказателно отговорното лице,
тъй като всички последващи права и задължения са свързани с него. В настоящия
случай обаче, доказателствата по делото сочат, че нарушителят своевременно се е
запознал с издадения срещу му АУМН и е имал възможност да депозира възраженията
си по него, като е реализирал в пълна степен правото си на защита. С оглед на това и
съдът намира, че ненадлежното връчване на АУМН не е довело до
нарушаване правото на защита на въззивника, поради което и същото не може да
бъде самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Съдът също така намира, че не е спазена процедурата описана в чл.155 и
следващите от ППЗМ, относно реда по който следва да се изземат проби от дадена
стока, с анализа им. В чл.155 ал.4 изрично е посочено, че пробите се изземват с
документ по образец- приложение 15 към правилника. В ал.5 е възведено
изискаване пробите да бъдат преставителни по отношение на цялата стока, а в
случай, че стоката е в няколко количества или партиди, пробите следва да се
изземат от всяка партида или с точно указание относно количеството или
партидата за която се отнасят, а взетите проби да се маркират със залепен или
прикачен етикет по образец-приложение 15А към правилника.В чл.155 ал.6 от ППЗМ е
посочено, че пробите се изпращат за анализ или контрол от митническите органи,
като се придружават от документ по образец-приложение 16 от Правилника и от
вече съставения документ по образец 15.В чл.156 ал.3 от ППЗМ е посочено, че
когато пробите се вземат в приссътвието на декларатора, какъвто е и настоящият
случай, същият следва да попълни и кл.11 от документа по приложение 15. От
изложеното и от събраните в хода на съдебното следствие и в хода на проверката
по административно – наказателната преписка доказателства е видно, че
процедурата по вземане на проби от стоката въобще не е извършена. АНО е
изградил изводите си за неправилно тарифно класиране върху стоки предмет на
един последващ внос. Съдът намира, че без изследване на стоките предмет на
вноса за който е издаден АУМН и НП не би могъл да лъде направен извода да
осъществено нарушение по ЗМ. Това е така, тъй като всеки конкретен внос, макар
и на идентична стока, може да съдържа стоки с различен физичен и химичен състав
и различно съдържание на продукти. Възможно е стоките да са от различни партиди
и с различни харастеристики, което пък от своя страна да води до различно
тарифно класиране. Това е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП
но съда счита за нужно да обсъди и материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт:
Основният
спорен въпрос по делото е относно естеството на внесената стока и в
съответствие с това - правилността на извършеното при вноса тарифиране. По
смисъла на КН, стоката „лозови сарми” представлява смесен продукт- т.е продукт
от различни съставки. Класирането на смесените съставки, се извършва съобразно
съставката която им придава основния характер. При готовите храни за такъв
фактор се приема тегловния процент, което означава , че като съставка
определяща основния характер се счита тази, съдържаща се в най- голямо
количество.Без анализ и изследване на стоката предмет на конкретния внос не би
могло да се изчисли тегловен процент , съответно и да се приложи правилен
тарифен код. В случая, както бе отбелязано по- горе изследване не може да се
извърши поради липса на контролни проби.
Поради
изложените съображения, съдът достига до извода, че въззивникът правилно е
извършил класиране на внесената стоката по тарифен номер ********** , поради
което и констатацията на митническите власти за извършено от негова страна
нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците се явява неправилна и необоснована.
Водим
от гореизложеното, съдът намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което и същото следва да
бъде изцяло отменено.
С оглед
гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 изр.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 555/2011/2012 година на
Началника на Митница *, с което на „*, за
нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закон за митниците, на основание чл. 234 ал.
2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в
размер на 34 468.32 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите
публични държавни вземания и на основание чл. 234 ал. 4 вр. чл. 233 ал. 4 от
Закона за митниците е присъдено заплащането на равностойността на липсващия
предмет на нарушение, възлизаща на 63 254.08 лева.
Решението подлежи на обжалване през
Административен съд - * в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за
неговото изготвяне.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: