Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260454
гр. Пловдив 26.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4491/2020г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0432-000132/29.06.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с
което на Д.Й.В., ЕГН **********, са били наложени административни наказания
както следва:
-
за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1 000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
-
за извършено
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.
1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева и
-
за извършено
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2
от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, като наред с това на основание Наредба N I-з-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
По съображения, изложени в
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като
необосновано и незаконосъобразно в частта, относно вмененото нарушение по т.1.
Жалбоподателят не обжалва постановлението в частта по т.2 и по т.3 от НП, с
която са му наложени административни наказания - две отделни глоби от по 10 лева за нарушения по чл.100, ал.1,
т.1, за това,че не носи СУПМС и контролен талон към него, съответно на
основания чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, Д.Й.В., редовно
и своевременно призован се представлява от процесуалния си представител-адв. В., който поддържа жалбата и прави
същото искане. Иска присъждане на разноските по делото.
Доколкото жалбоподателят не
оспорва постановлението в частта по т.2 и по т.3 от НП, с която са му
наложени административни наказания - две отделни глоби от по 10 лева за
нарушения по чл.100, ал.1, т.1, съответно на основания чл. 183, ал.1, т.1, пр.1
и чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП., в тази част същото не подлежи на
разглеждане по същество.
Въззиваемата страна - ОДМВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
На 13.06.2020г., около 00.05часа,
жалбоподателят Д.В. управлявал мотоциклет „Ямаха ХП 500“ с
рег. № …, собственост на Н. Т., ЕГН **********,*** пред Първо РУ на ОД на МВР
Пловдив, за да се предаде лично на полицията, за да не го търсят, тъй като бил
обявен за издирване след подаден от приятелката му сигнал, вследствие на
скандал. На място го посрещнал постовият на входа на районното управление К. П.
Последния запознал със случая на място и свид. К.К., на длъжност „и.“ „ТП“ при Първо РУ ОД на МВР–Пловдив. В
разговор за случилото се, свид. К. осезаемо усетил, че жалбоподателят лъха на
алкохол. В обяснение за това, жалбоподателят отговорил, че не бил достатъчно
пиян, за да не може да шофира. Служителят П. потвърдил, че именно жалбоподателят
е управлявал процесното МПС. Тогава свид. К., освен
обработването на данните по молба на жалбоподателя, извършил и проверка на
последния, като бил изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с
фабричен № ARBA – 0097, за наличието на
алкохол в издишвания от водача въздух. Уредът отчел 0,98 промила,
обективирано в проба № 581. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване № 089132. В хода на извършената проверка било установено, че
жалбоподателят не притежава необходимите документи за управление на конкретния
мотоциклет.
За констатираните нарушения, свид.
К. съставил срещу В. АУАН с бл. № 170933/
13.06.2020г., серия АА, за извършени от него нарушения на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, затова че управлявал МПС след
употреба на алкохол над 0,5 промила и че не носи СУМПС и контролен талон към
него. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със
съдържанието на акта и го подписал без възражения.
Получил и препис от акта. В законовия
срок същия не направил възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено
процесното наказателно постановление, в което извършените от В. нарушения били описани и квалифицирани по идентичен
начин с издадения АУАН.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства, както
и от гласните доказателства - изцяло въз основа на свидетелските показания на
актосъставителя К., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като
достоверни, логични, последователни и дотолкова, доколкото служат за
установяване на обективната истина.
Не същото се отнася за
разпитания в качеството на свидетел и ангажиран от жалбоподателя - свид. Й. К.
М., от чиито показания се установява съвсем друга фактическа обстановка, в
която обяснява как всъщност той бил действителният водач, а не жалбоподателят В..
Последният го помолил да го закара до процесното място, до районнното
управление, оставил го на паркинга, заедно с мотоциклета и докато се върнал,
след като си купил нещо за ядене, заварил жалбоподателят В., който се оплакал,
че му взели документите за мотоциклета и
свалили номерата на последния. Съдът намира показанията на този свидетел за
изолирани и несъответстващи на събрания и кредитиран доказателтвен материал,
поради което ги оцени критично, отчитайки и заинтересоваността на свидетеля от
изхода на делото, предвид установените приятелски отношения с жалбоподателя. Същите
се явяват и нелогични, доколкото ако действително жалбоподателя не е управлявал
посоченото в наказателното постановление МПС, възниква въпроса защо не се е
обадил на своя приятел за който твърди че е управлявал същото и който е бил в
непосредствена близост до него, а е допуснал дори да бъдат свалени
регистрационните табели на чуждото превозно средство, без да уведоми собственика
и е приел да му бъде съставен АУАН без възражения. Посоченото поведение е
абсолютно нелогично и само доказва че показанията на св. М. са продиктувани от
желанието да се потвърди защитната версия на жалбоподателя.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и
чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните
правни изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на обжалваното
нарушение, описано в т. 1 от НП.
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от
страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с
техническо средство, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в
кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0.98 промила на хиляда в издишания
от водача въздух. Жалбоподателят оспорва да е извършвал нарушението, навеждайки
твърдението, че друг бил водачът на
конкретния автомобил в процесното време и място. В тази връзка и относно ангажирания
от жалбоподателя свидетел М., съдът не кредитира показанията на последния,
доколкото същите произтичат от заинтересован източник, изолирани са и
противоречат на кредитираните по делото доказателства за установяване на
истината. Ето защо съдът намери, че твърденията на жалбоподателя за
неоснователни.
Поради изложеното съдът приема
за безспорно установено извършеното от жалбоподателя
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Тази правна норма забранява на водачите да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. От приложените по делото писмени
доказателства и събраните гласни такива в съдебно заседание, по безспорен начин
се установява, че на процесната дата, време и място, именно жалбоподателят е
управлявал МПС – мотоциклет „Ямаха
ХП 500“ с рег. № …. Следователно той е адресат на посочената правна норма и е
бил длъжен да спазва предписаното от нея поведение.
Описанието на нарушението е
идентично между АУАН и НП и съответства на квалификацията, под която е
подведено същото в двата акта на администрацията. Обстоятелството, че водачът е
управлявал посоченото МПС след употреба на алкохол на процесната дата и място
се потвърждава и от разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, по силата, на която
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В противната насока жалбоподателят не можа да опровергае
вмененото му в тази част нарушение. Напротив в хода на съдебното следствие
нарушението се потвърди от показанията на актосъставителя К., кредитирани
изцяло от настоящата съдебна инстанция.
С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е определил санкционната норма - чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Разпоредбата на чл. 174 ал. 1, т.2 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Определеното наказание е правилно по вид и размер, доколкото наличието на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух в случая бил 0,98 промила. Така наложените наказания са съобразени с предпоставките по чл. 27, ал.1 – ал.3 от ЗАНН. Наказанията са фиксирани по размер от закона за така установеното нарушение и не подлежат на редуциране от страна на съда. Случаят не се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не разкрива по-ниска от типичната обществена опасност за нарушенията от този вид. При извършената от съда служебна проверка не се констатираха допуснати в хода на проведеното административно-наказателно производство съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Видно от приложената оправомощителна заповед, акта и НП са издадени от надлежни органи, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Поради това наказателното
постановление /по пункт 1/, досежно това нарушение следва да се потвърди като
правилно и законосъбразно.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни
точки.
Предвид изхода на делото, а
именно потвърджаване на НП, обжалвано в
пункт 1, съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0432-000132/29.06.2020г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, в обжалваната част, с която
на Д.Й.В., ЕГН **********, са били наложени административни наказания на
основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1 000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл.
5, ал. 3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.