Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 08.05.2018 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 04.04. 2018 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
ДИАНА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 127
по
описа за 2017 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявен
е иск по чл. 694 ал. 3 т. 1 от ТЗ.
С
исковата молба ищецът твърди, че е кредитор на “Ф.” ЕООД /в н./ и излага
следните факти и обстоятелства:
С
вх. № 12535/01.10.2015г. е постъпила молба от "Е.А.Д." ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С***, в която посочва, че вземането му
към „Ф." ЕООД произтича от сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, собственост на „Ф." ЕООД, подробно
описан в чл.1, ал.1 от договора за цена в размер от 4 600 000 евро /съгл. чл. 3
от договора/. Посочва се, че с предварителния договор страните уговорили цената
и реда на заплащането й, като основно условие за прехвърляне на собствеността
върху недвижимия имот се определяло, че имотът следвало да бъде „чист" от
всякакви тежести и учредените по отношение на него договорни ипотеки, подробно
описани в договора, като същите следвало да бъдат заличени. С оглед на това
условие, продавачът се задължил в срок до 15.10.2014г. да предприеме всички
необходими фактически и правни действия за заличаване на учредените върху имота
договорни ипотеки, както и да предостави на купувача „Е.А.Д." ЕАД всички
необходими за изповядване на сделката по нотариален ред документи, включително
и оригинал на удостоверение за липса на тежести върху имота в срок до
30.11.2014. При забава от страна на продавача за предоставяне на посочените
документи повече от петнадесет дни, била предвидена възможност купувачът да
развали договора, на основание чл. 87 от ЗЗД, както и право да претендира и
получи неустойка с обезщетителен характер в размер на
20% от договорената продажна цена на недвижимия имот, а именно неустойка в
размер на 920 000 евро. Твърди се, че „Ф.” ЕООД не изпълнило посочените
ангажименти, с оглед на което на 01.12.2014г. „Е.А.Д." ЕАД изпратило
покана до „Ф." ЕООД, като му предоставило 10-дневен срок, считано от
получаване на същата, за изпълнение на договора като представи удостоверение за
липса на тежести върху имота. С поканата „Е.А.Д." ЕАД отправило и
едностранно волеизявление за разваляне на предварителния договор от
17.12.2012г., в случай, че след изтичане на предоставения срок не са налице
доказателства относно липсата на тежести върху имота. Поканата била получена
лично от управителя на „Ф." ЕООД на 05.12.2012г. „Ф." ЕООД не е
изпълнило задълженията си и в предоставения 10 - дневен срок. Поради това,
считано от 16.12.2014г. предварителният договор за покупко-продажба на недвижим
имот бил развален поради виновно неизпълнение на същия от страна на „Ф."
ЕООД в резултат на което за „Е.А.Д." ЕАД възникнало право на обезщетителна неустойка в размер от 20% от продажната цена,
В
исковата молба ищецът посочва, че предварителният договор за покупко-продажба
на недвижим имот не е търговска сделка по отношение на ответното дружество „Ф."
ЕООД, тъй като в дейността му по занятие не попада продажбата на недвижими
имоти.
Сочи,
че сделката е съмнителна поради липсата на внесено капаро по договора, което се
отличава от обичайните условия за подобни сделки, като поради това сделката е
„безвъзмездна" за ответника, но пък „генерира" вземане в изключително
голям размер.
Твърди,
че всички представени документи са частни по смисъла на ГПК и не съдържат
автентични дати.
Сочи,
че се касае за претенция за неустойка, за чието безусловно установяване - по
основание и размер, е необходимо да бъде проведено надлежно исково
производство, в което трябва да бъдат разгледани възраженията относно действителността на
договорите, възражението за изтекла давност, както и възраженията за
противоречие на договорената неустойка с добрите нрави.
Твърди,
че вземането в списъка на синдика не е конкретизирано, като не е посочено на
коя дата е възникнала и за какъв конкретен период е начислена неустойката за
забава.
Сочи,
че е прието вземане, без да са представени доказателства за заплатена цена от
страна на кредитора. Заявява, че синдикът не разполага с правомощията да
„уважава", респективно да приема претендирани вземания, по които липсва
насрещна престация, а има задължение да предприема действия за унищожаване на
подобни договори.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Ф." ЕООД на прието от синдика вземане
по т.10 в обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ на "Е.А.Д."
ЕАД, ЕИК ***, както следва: Неустойка в размер на 1 799 363,60 лв. по
предварителен договор от 17.12.2012г.
С
разпореждане № 1101/23.05.2017г., постановено по делото исковата молба е оставена
без движение за отстраняване на констатирани нередовности,
включително съдът е посочил на ищеца, че в представената искова молба са
изложени определени обстоятелства, които несъответстват на заявения петитум, поради което му е указал да изложи ясно, конкретно
и пълно обстоятелствата на които основава иска, след което и да посочи в какво се състои искането.
Ищецът
е депозирал молба, с която прави следните уточнения:
Сочи,
че ответници по предявения иск са длъжникът Ф. ЕООД /н/, гр. П.б. и кредиторът
по вземането „Е.А.Д." ЕАД, гр.С..
Посочва,
че цената на иска възлиза на общата стойност на паричното вземане на кредитора
„Е.А.Д." ЕАД, прието съгласно Списъка на приетите и неприети вземания на
кредиторите, обявен на 13.07.2016г., а именно: 1 799 363,60 лева, като
отбелязва, че така приетото вземане не е изцяло индивидуализирано, тъй като не
е посочен периодът, за който се начислява неустойката за забава.
Ищецът
сочи, че предявеният иск е установителен с правно основание чл.694 ТЗ. Поддържа
направените твърдения в исковата молба, че в цялост предявените и приети
вземания не съществуват, поради липса на търговска сделка, от която те да
произтичат и липса на достоверни дати в представените от кредитора документи,
като дори и да се приеме съществуването на правна сделка, неясно остава как е
начислен размерът на неустойката и дали същата не е прекомерна.
Посочва,
че правният му интерес произтича директно от закона, както следва: Съгласно
чл.694, ал.3, ал.1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105 от
С
оглед гореизложеното, уточнява петитума на предявения
иск:
Моли
съда да установи несъществуването на предявени и приети вземанията по т. 10 в
обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ - вземания на "Е.А.Д."
ЕАД, ЕИК ***. както следва: Неустойка в размер на 1 799 363,60 лв. по
предварителен договор от 17.12.2012г.
В
отговора на исковата молба синдикът С.Б. заявява, че предметът на делото е спор
между кредитори в производството по несъстоятелност, оспорващи вземания,
включени от синдика в списъка на приети вземания. Поради тази причина счита, че
спорът следва да се реши между кредиторите, като те трябва да докажат
твърденията си и да ангажират доказателства. Тъй като обаче е длъжен да вземе
становище, счита, че предявеният иск от формална гледна точка е неоснователен,
като излага съображения.
Посочва,
че кредиторът Е.А.Д. ЕАД е присъединен кредитор в производството по
несъстоятелност на основание чл.629, ал.4 от ТЗ. Предявеното от кредитора
вземане е било разглеждано в исковия процес за откриване на производството по
несъстоятелност на „Ф." ЕООД, изследвано е от допуснатите и приети по
делото съдебно-счетоводни експертизи, както и е обсъдено в Решение № 152 от
12.05.2016г. по т. д. № 269/2015г. на СтОС.
Счита
за неоснователно твърдението на ищеца, че предварителния договор за
покупко-продажба между „Е.А.Д.” ЕАД и „Ф.” ЕООД не е търговска сделка. Сочи, че
и двете страни по договора са търговски дружества по смисъла на ТЗ. Видно от
устава на дружеството, в предмета на дейност на „Е.А.Д." ЕАД се включва
дейността по покупко-продажба на имоти с цел продажба. Имайки предвид
разпоредбите на чл.286 и чл.287 от ТЗ, следва, че процесният предварителен
договор за покупко-продажба представлява търговска сделка по смисъла на ТЗ.
Счита
за неоснователно твърдението, че процесният договор представлява безвъзмездна
сделка, тъй като същия представлява търговска сделка, а естеството на
търговските сделки изключва техният безвъзмезден характер.
Сочи,
че от разпоредбите на процесния договор е видно, че са налице насрещни
престации, както и че е налице разместване на имуществени облаги. Липсата на
внесено капаро не променя възмездния характер на сделката.
Сочи,
че вземането за неустойка е определено от страните в предварителния договор за покупко - продажба в размер на 20 % от продажната цена,
като възраженията на кредитора в тази насока, че не е определен срок, за който
се дължи неустойката счита за неоснователни, тъй като същата се дължи не за
определен срок, а е определена като санкция за неизпълнение на договора. Същото
така, не са налице съмнения как е начислена неустойката имайки предвид, че
същата е определена като процент от продажната цена.
Счита,
че както в исковата молба, така и в уточняващата молба, ищецът не е изложил
конкретни аргументи по отношение на твърденията му за липса на достоверни дати,
като липсва каквато и да била яснота за кои документи се твърди да съдържат не автентични
дати.
Моли
съда да отхвърли предявения от „К." АД (в несъстоятелност) иск по реда на
чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, като неоснователен и недоказан.
В
отговора на исковата молба ответникът “Е.А.Д.” ЕАД заявява, че първоначално
предявената искова молба на „К." АД /н./ е с правно основание чл.649,
ал.1, във вр. с чл.647 и сл. от ТЗ, с искане да се
признаят за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Ф." ЕООД вземанията му спрямо длъжника. Във връзка с разпореждане
№1101/23.05.2017г. по т.д. № 127/2017г. на СтОС, ищецът е депозирал молба, с
която е въвел ново основание, вместо първоначално предявеният иск, а именно
установителен иск по чл. 694 ТЗ, като същевременно е въведен и нов петитум - да се установи несъществуването на предявените и
приети вземания на “Е.А.Д.” ЕАД.
Ответникът
заявява, че исковете по чл. 647 и по чл. 694 от ТЗ се различават и по основание
и по петитум. Сочи, че съгласно чл.214, ал.1 от ГПК,
едновременното изменение на основанието и на петитума
е недопустимо, като цитира съдебна практика.
Сочи,
че разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК не предвижда възможността да се измени
иска от конститутивен към установителен. Това следва
от тълкуване на разпоредбата, която предвижда единствено изменение от
установителен към осъдителен и обратно.
Сочи,
че тъй като изменение на основанието и петитума на
иска е недопустимо, то следва че ищецът е предявил нов иск с правно основание
чл. 694 от ТЗ, като датата на предявяване на иска е 08.06.2017г., когато е
изпратена втората молба на „К." - АД /н./, с която ищецът е посочил, че
предявява установителен иск по чл.694 от ТЗ.
Посочва,
че съгласно съдебната практика и правната теория, при заменянето на спорното
право, тази форма на изменение на иска води винаги до предявяване на нов иск.
Цитира съдебна практика. Сочи, че новото право се смята за съдебно предявено от
деня на изменение на иска.
С
оглед на гореизложеното счита, че процесната искова молба е предявена с дата
08.06.2017г. Сочи, че съгласно чл.694 ал.6 от ТЗ, искът за установяване на
несъществуването на прието вземане се предявява пред съда по несъстоятелността
в 14 дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението
на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ. Сочи, че видно от партидата на „Ф." ЕООД
/н./ определението на съда за одобряване на списъка на приетите от синдика
вземания е публикувано на 28.04.2017г в Търговския регистър към Агенция по
вписванията.
Следователно,
счита процесния иск от „К." АД /н/ за недопустим, тъй като е предявен
извън законоустановеният срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
С
оглед гореизложеното, моли съда да прекрати производството като недопустимо. В
случай, че приеме процесния иск за допустим, излагаме съображения по
основателността на същия.
Сочи,
че „Е.А.Д." ЕАД, с ЕИК *** е присъединен кредитор в производството по
несъстоятелност съгласно чл.629, ал.4 от ТЗ, като има изискуемо парично вземане
към „Ф." ЕООД по търговска сделка, което произтича от неизпълнението на
задълженията на длъжника по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между „Е.А.Д." ЕАД - купувач и „Ф." ЕООД -
продавач.
Посочва,
че по силата на договора, „Ф." ЕООД се е задължило да прехвърли
собствеността върху свой собствен недвижим имот на „Е.А.Д." ЕАД, срещу
цена в размер от 4 600 000 евро. Страните са уговорили редът и начинът за
заплащане на цената в чл.4 от договора, като 40% от продажната цена е платима в
тридневен срок от представяне от страна на „Ф." ЕООД на удостоверение за
липса на тежести върху имота, а остатъкът от 60% в деня на нотариалното
изповядване на сделката.
Сочи,
че страните са установили помежду си, че основно условие за прехвърляне на
собствеността върху недвижимият имот е липсата на всякакви тежести и заличаване
на договорните ипотеки учредени върху него. С оглед на това, „Ф." ЕООД се
е задължило в срок до 15.10.2014г. да предприеме всички необходими фактически и
правни действия за заличаване на учредените върху имота договорни ипотеки,
както и да представи на „Е.А.Д." ЕАД всички необходими документи за
изповядване на сделката по нотариален ред, включително и оригинал на
удостоверение за липса на тежести върху имота до 30.11.2014г., съгласно чл.12
т.2, 3 и 4 от договора. В случай на забава от страна на продавача за
предоставяне на посочените документи с повече от петнадесет дни, съгласно чл.
16 от договора, купувачът може да го развали на основание чл.87 ЗЗД както и да
претендира и получи неустойка в размер на 20% от договорената продажна цена на
недвижимия имот, а именно неустойка в размер на 920 000 евро.
Заявява,
че тъй като „Ф." ЕООД не изпълнил горепосоченото задължение, на
01.12.2014г. „Е.А.Д." ЕАД изпратил покана, с която предоставил на „Ф."
ЕООД 10-дневен срок да изпълни договора, като предостави удостоверение за липса
на тежести върху имота. С поканата „Е.А.Д." ЕАД отправил едностранно
волеизявление за разваляне на предварителния договор, в случай, че до изтичане
на предоставения срок имотът не бъде освободен от тежести и не са му
представени доказателства относно това. Посочва, че поканата е получена и
подписана лично от управителя на „Ф." ЕООД на 05.12.2014г., но въпреки
това „Ф." ЕООД не изпълнило задълженията си в предоставения срок. Поради
това, считано от 16.12.2014г. предварителният договор за покупко-продажба е
развален поради виновно неизпълнение на същия от страна на „Ф." ЕООД, в
резултат на което за „Е.А.Д." ЕАД
възниква право на неустойка в размер от 20% от продажната цена.
С
писмо от 27.01.2015г. „Е.А.Д." ЕАД поканило дружеството длъжник да заплати
дължимата неустойка на веднъж или на части, като предоставило срок за плащане
до 31.07.2015г. Покана е получена и подписана от управителя на „Ф.' ЕООД, като
за размера на дължимата неустойка е издаден и съответният данъчен
документ-уведомление № **********.
Заявява,
че „Е.А.Д." ЕАД има изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска
сделка срещу „Ф.' ЕООД, в размер от 1 799 363,60 лева, представляващи левовата
равностойност на 920 000 евро съгласно фиксинга на БНБ.
Счита
твърдението на „К." АД/н/, че за „Ф." ЕООД процесният
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не е търговска
сделка за неоснователно.
Сочи,
че съгласно субективния критерий, установен в чл. 286 от ТЗ, търговска е тази
сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
Сочи като безспорно, че „Е.А.Д." ЕАД и „Ф." ЕООД са търговци. От
друга страна, съгласно устава на „Е.А.Д." Е АД дружеството има за предмет
на дейност покупка на недвижими имоти с цел продажба. Следователно, тъй като „Е.А.Д."
ЕАД е търговец по смисъла на ТЗ и сделките с оглед придобиване на недвижими
имоти са свързани с упражняваното от него занятие, то безспорно сделката
сключена между „Е.А.Д." ЕАД и „Ф." ЕООД е търговска по смисъла на чл.
286 ТЗ.
Сочи,
че съгласно чл. 287 ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за
двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска, от което следва, че
процесния предварителен договор е търговска сделка и за „Ф." ЕООД. Цитира
съдебна практика.
Счита,
че твърдението на „К." АД, че в търговската дейност на „Ф." ЕООД не
попада продажбата на недвижими имоти не отговаря на обективната истина. Това,
че в предмета на дейност на дружеството не е записано изрично, че ще извършва
спекулативни сделки с недвижими имоти, не означава, че същото не може да
извършва такива и те не биха били свързани с дейността му по занятие, тъй като
в устава на „Ф." ЕООД е записано, че всякакви сделки позволени от закона,
следва да се свързват с предмета на дейност на дружеството, както и че разпоредбата
на чл.286, ал.3 ТЗ урежда презумпция, че „при съмнение се смята, че извършената
от търговеца сделка е свързана с неговото занятие".
Счита,
че твърдението на „К." АД /н/, че процесната сделка е безвъзмездна, е
несъстоятелно.
Счита
за неоснователен доводът, че липсата на внесено „капаро" или задатък по
една сделка я прави безвъзмездна. Сочи, че безвъзмездни са тези сделки, при
които е налице нееквивалентно разместване на имущество между двете страни. От
своя страна, задатъкът служи за доказателство, че е сключен договор между
страните и, подобно на неустойката, като обезпечение за изпълнението на
задълженията на другата страна. Той не е императивно установен задължителен
реквизит на възмездните сделки. Страните с оглед свободата на договаряне
провъзгласена в чл.9 от ЗЗД могат свободно да уредят съдържанието на договора
помежду им.
Твърди,
че липсата на уредена уговорка „капаро" в дадена сделка не е определящо за
правната й квалификация. Дали един договор е възмезден или безвъзмезден следва
да се определи от волеизявленията на страните по него. Съгласно предмета на
процесния предварителен договор, уреден в чл.1, продавачът се задължава да
прехвърли недвижим имот, а купувачът да плати договорената цена. Съгласно чл. 4
от същия, купувачът се е задължил да заплати сума в размер на 40% от продажната
цена срещу задължението продавачът да представи удостоверение за липса на
тежести върху имота. Остатъкът от 60% купувачът трябва да заплати при
изповядване на сделката пред нотариус. Видно е от разпоредбите на договора, че
и двете страни имат насрещни права и задължения. Налице е еквивалентно
разместване на имущества. Докато продавачът ще придобие имота чист от тежести
посредством фактическите и правни действия на другата страна, купувачът ще
получи продажната цена, част от нея преди изповядване на сделката.
Счита
за безспорно, че това е един престационен, възмезден
договор тъй като предоставя еквивалентна имотна облага и на двете страни. Сочи,
че тъй като процесния договор представлява търговска сделка, само на това
основание следва да се приеме, че е налице възмездна сделка.
Твърди,
че уговорената неустойката служи за обезпечение на изпълнение на задълженията
по договора и поради това тя има акцесорен характер спрямо „главното"
задължение. Нейната изискуемост е следствие на неизпълнението по договора, а не
следствие на възмездността или безвъзмездността му.
Счита
направените от ищеца възражения, че представените в производството документи са
частни и не съдържат автентични дати и че вземането на „Е.А.Д." ЕАД трябва
да бъде съдебно установено в отделно исково производство, са голословни и
правно необосновани.
Счита
възражението на ищеца, че в списъка на кредиторите не е посочена дата на която
е възникнало вземането на „Е.А.Д." ЕАД и за какъв конкретен период е
начислена неустойка за забава за несъстоятелно. Сочи, че вземането за неустойка
е определено от страните по процесния предварителен договор за покупко-продажба
и се дължи при неизпълнение на задължения по договора, а не за определен срок.
Съгласно чл. 16 от същия в случай на забава от страна на „Ф." ЕООД с
повече от петнадесет дни, „Е.А.Д." ЕАД може да развали договора на
основание чл.87 ЗЗД както и да претендира и получи неустойка в размер на 20% от
договорената продажна цена на недвижимия имот.
Относно
изразените от ищеца съмнения за прекомерност на процесната неустойка, сочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, неустойката не може да се намалява
поради прекомерност, когато същата е дължима по търговска сделка, сключена
между търговци.
Моли
съда да прекрати настоящото производство като недопустимо, тъй като искът на „К."
АД /н/ по реда на чл. 694 от ТЗ не е предявен в преклузивния
срок по чл. 694 ал. 6 от ТЗ.
В
случай, че приеме, че производството е допустимо, моли съда да отхвърли
предявеният иск от „К." АД /н/ по реда на чл.694 от ТЗ за установяване
несъществуването на приетото вземането на „Е.А.Д." ЕАД в списъка по чл.686
от ТЗ, като неоснователен и недоказан.
В
отговора на исковата молба ответникът “Ф.” ЕООД /в н./ заявява, че счита
предявеният иск за недопустим, а в случай, че съдът приеме същия за допустим,
то моли да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Сочи,
че с искова молба с вх. №6027/15.02.2017г. по делото ищецът е предявил
ОТМЕНИТЕЛЕН иск за обявяване на недействителност на приети вземания на „Е.А.Д.”
ЕАД, посочени в т. 10 от обявения от синдика на 13.07.2016г. списък в
Търговския регистър при АВ, видно от стр.1 на исковата молба, в която изрично е
посочено, че правното основание на иска е „чл. 649, ал. 1, вр.
чл.647, т. 1 и сл. от ТЗ", като и от текста, в който се заявява, че
„ПРЕДЯВЯВАМЕ ОТМЕНИТЕЛНИ искове”, а същото се извлича и от формулирания петитум на ищеца в исковата молба.
Сочи,
че с последваща молба с вх. №7273/09.06.2017г., ищецът посочва, че предявеният
от него иск е „…установителен и има за правно основание чл.694 от ТЗ".
Ответникът
твърди, че едва с тази молба ищецът заявява, че предявява отрицателен
установителен иск, с който иска да се установи несъществуването на предявените
и приетите вземания на „Е.А.Д." ЕАД, посочени в т.10 от обявения от
синдика на 13.07.2016г. списък в Търговския регистър при АВ.
Счита,
че с тази последваща молба всъщност, ищецът за първи път заявява фактическите
си твърдения, че приетото вземане на „Е.А.Д." ЕАД изобщо не съществува,
като освен това формулира и друг/различен от първоначалния петитум
на иска, съответстващ на тези нови факти. Заявява, че такова изменение е
недопустимо и по съществото си представлява предявяване на нов иск. Това е
така, тъй като в исковата молба се твърди, че вземането съществува, но е
погасено по давност; съществува, но не е индивидуализирано и конкретизирано,
както и че вземанията за разноски са прекомерни. В уточняваща молба се твърди
тези вземания изобщо да не съществуват. Цитира съдебна практика.
Посочва,
че по този начин ищецът с допълнителната си молба е направил такова пояснение
на предявения от него иск, което може да се определи единствено като предявяване
на нов иск.
Заявява,
че за дата на предявения иск по чл.694, ал.3, т. 1 от ТЗ следва да се приеме не
дата, на която е депозирана исковата молба, а датата, на която е представена
молба с вх. №7273/09.06.2017г., от което следва, че предявеният нов иск е извън
преклузивният срок по чл.694, ал.6 от ТЗ, т.е.
предявен е след изтичане на 14-дневния срок от датата на обявяване в Търговския
регистър на определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ, като същото е
публикувано на 28.04.2017г.
С
оглед на всичко гореизложено, счита, че иска по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ е
недопустим на основание чл.130 ГПК, като предявен извън законоустановения срок,
поради което исковата молба следва да се остави без разглеждане и да се върне
на ищеца, а настоящото производство следва да се прекрати.
Сочи,
че кредиторът „Е.А.Д." ЕАД е присъединен кредитор в производството по
несъстоятелност на основание чл. 629 ал. 4 от ТЗ. Предявеното от кредитора
вземане е било разглеждано в исковия процес за откриване на производството по
несъстоятелност на „Ф." ЕООД, изследвано е от допуснатите и приети по
делото съдебно-счетоводни експертизи, както и е обсъдено в Решение № 152 от
12.05.2016г. по т д. № 269/2015Г. на СтОС.
Счита
за неоснователно твърдението на ищеца, че предварителния договор за
покупко-продажба между „Е.А.Д." ЕАД и „Ф." ЕООД не е търговска
сделка. И двете страни по договора са търговски дружества по смисъла на ТЗ.
Видно от устава на дружеството, в предмета на дейност на „Е.А.Д." ЕАД се
включва дейността по покупко-продажба на имоти с цел продажба. В устава на „Ф.”
ЕООД е записано, че всякакви сделки позволени от закона, следва да се свързват
с предмета на дейност на дружеството. От тук следва, че и процесната сделка е в
предмета на дейност на дружеството-длъжник. Имайки предвид разпоредбите на
чл.286 и чл.287 от ТЗ, следва, че процесният предварителен договор за
покупко-продажба представлява търговска сделка по смисъла на ТЗ.
Счита
за неоснователно твърдението, че процесният договор представлява безвъзмездна
сделка, тъй като същия представлява търговска сделка, а естеството на
търговските сделки изключва техният безвъзмезден характер. Сочи, че от
разпоредбите на процесния договор е видно, че са налице насрещни престации,
както и че е налице разместване на имуществени облаги. Липсата на внесено
капаро не променя възмездния характер на сделката. Дали такова капаро след да
се внася или не е въпрос на свобода на договаряне между страните.
Оспорва
твърденията на ищеца, че претенцията за неустойка не е конкретизирана, като
счита, че същото е в противоречие със същността на предявения иск, тъй като той
е за установяване на несъществуване на вземането, а в случая се твърди това
вземане да съществува, като същото не е конкретизирано.
Отделно
от това, вземането за неустойка е определено от страните в предварителния
договор за покупко - продажба в размер на 20 % от
продажната цена. Счита възраженията на кредитора в тази насока, че не е
определен срок, за който се дължи неустойката за несъстоятелни, тъй като същата
се дължи не за определен срок, а е определена като санкция за неизпълнение на
договора. Сочи, че не са налице съмнения как е начислена неустойката имайки
предвид, че същата е определена като процент от продажната цена.
Счита,
че както в исковата молба, така и в уточняващата молба, ищецът не е изложил
конкретни аргументи по отношение на твърденията му за липса на достоверни дати,
като липсва каквато и да била яснота за кои документи се твърди да съдържат
неавтентични дати.
Счита,
че между „Е.А.Д." ЕАД и „Ф." ЕООД /н/ е сключена валидна търговска
сделка, от която произтичат и съществуващите и приети вземания на „Е.А.Д."
ЕАД в списъка на синдика по т.10, поради което счита предявения иск по чл.694,
ал.3, т.1 от ТЗ за неоснователен.
Моли
съда да остави без разглеждане предявената искова молба от „К." АД (в
несъстоятелност), като недопустима и да прекрати настоящото производство.
В
случай, че прецени, че искът е допустим, моли съда да отхвърли предявения от „К."
АД (в несъстоятелност) иск по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, като
неоснователен и недоказан.
Претендира
направените съдебни и деловодни разноски, включително такива за адвокатско
възнаграждение.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба, с която заявява, че поддържа предявения
иск с правно основание чл.694 ТЗ.
Счита
за неоснователни възраженията на „Е.А.Д." ЕАД и „Ф." ЕООД, че
исковата молба е недопустима, тъй като с нея бил предявен иск по чл. 649 от ТЗ,
а с уточняващата молба същият бил променен на иск по чл. 694 от ТЗ. Заявява, че
исковата молба е подадена с очевидна техническа грешка, като вместо 694 е
изписано 649, като съдът е констатирал тази грешка заедно с други нередовности и е указал по реда на чл.129, ал.2 ГПК срок за
подаване на уточняваща молба. Същото е сторено с молбата с вх. номер
7273/09.06.2017г. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК, поправената искова
молба се счита за редовна от деня на подаването й.
Счита
за безспорно, че в процесния казус не е налице промяна на правопораждащите
юридически факти, на които „К." АД се позовава по делото за
несъстоятелност, в оспорването на вземането на този кредитор и в процеса по чл.
694 ТЗ, като е налице неяснота, която е отстранена с молбата на ищеца, внесена
в съда на 09.06.2017г.
Тъй
като не са налице основателни и законосъобразни съображения за твърдяната
недопустимост на иска, то моли съда същите да бъдат оставени без уважение.
В
условията на евентуалност, моли съда да приеме, че ГПК дава и процесуалната
възможност да измени предявения иск с настоящата допълнителна искова молба,
като изрично сочи, че е предявил и поддържа установителния иск по чл. 694 от ТЗ, с петитума, посочен в уточнителната
молба, приета в съда на 09.06.2017г.
Поддържа
становището си, че предварителният договор за покупко-продажба е симулативен и антидатиран, не носи абсолютно никакви ползи на „Ф."
ЕООД, рисков е за това дружество и очевидният риск се е реализирал, увреждайки
„Ф." ЕООД, а щетата е в големи размери.
Посочва,
че продажбата на недвижим имот не е търговска сделка по отношение на ответното
дружество „Ф." ЕООД, тъй като в дейността му по занятие не попада
продажбата на недвижими имоти. Видно от регистрирания му предмет на дейност, „Ф."
ЕООД се занимава с финансово посредничество, а не с покупко-продажба на
недвижими имоти. Продажбата на недвижим имот по същество е гражданскоправна
сделка по смисъла на чл. 183 ЗЗД. Продажбата на недвижим имот е търговска
сделка, когато е свързана с упражняваното от търговеца занятие.
Счита,
че съдът следва да прецени доколко сделката е търговска, след като за страната,
която е претърпяла вреди от нея, тя не е сделка по занятие, а самото дружество
няма интерес от подобна сделка.
Сочи,
че самият предварителен договор не представлява продажба, а обещание да се
извърши продажба. Налице е облигационно
задължение, с което купувачът се задължава да закупи, а продавачът се задължава
да продаде. Видно от трайната съдебна практика, този тип предварителен договор
даже не може да бъде обявен за оконачтелен по реда на
чл. 19, ал.3 ЗЗД, тъй като липсва формалното изискване да съдържа клаузите
„продавачът продава, а купувачът купува". Обещанието да се извърши
продажба не прави предварителния договор търговска продажба, като същият е по
същество облигационен граждански договор.
Твърденията
на ответниците и синдикът на „Ф." ЕООД, че сделката не била безвъзмездна,
тъй като имало насрещни престации и разместване на имуществени облаги, счита за
несериозни и необосновани.
Сочи,
че според представения предварителен договор от 17.12.2012г., купувачът се
задължава да извърши плащане само ако продавачът представи удостоверение за
липса на вещни тежести /чл. 4, ал.1/, т.е. при сключване на договора, за
купувача не възниква никакво задължение за заплащане на част от цената.
Следователно, при сключването липсва престация от страна на купувача, както
липсва и имуществена облага в полза на продавача.
Според
същия този предварителен договор, между 4.04.2008г. и 29.06.2010г. продавачът е
учредил 5 ипотеки върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор.
Тоест, продавачът се е задължил да погаси всички задължения по 5-те ипотеки, да
заличи всички тежести и всичко това само срещу обещанието на купувача да му
заплати 40% от цената в 3-дневен срок от представяне на удостоверение за липса
на вещни тежести.
Сочи,
че ако управителят на „Ф." ЕООД управлявал дружеството с грижата на добрия
търговец, то същият следвало да предвиди, че ако изплати със собствени средства
всички задължения по ипотеките (само задължението към К. АД е над 11 милиона
лева), то ще липсва търговско основание за продажба на недвижимия имот на
цената от 4 600 000 евро - по-малка от задълженията на „Ф." ЕООД по
ипотеките, тъй като това ще доведе до многомилионна загуба за дружеството.
Добрият търговец би предпочел във всички случаи да получи капаро, за да
разсрочи или рефинансира задълженията си, но естествено при условие, че цената
по сделката е по-голяма от задълженията. Тъй като е видно, че според
представения предварителен договор това не е така, то продавачът би имал
интерес от сделката, ако със същата се намалят в голяма степен задълженията му
към кредиторите. В този случай, сделката би се осъществила чрез финансови и
правни механизми с участието на самите кредитори. Това обаче също не е
направено.
Следователно,
тази сделка е по условие обречена да донесе само вреди на дружеството продавач,
тъй като първо, то не получава никакъв аванс за да изпълни задълженията си по
договора и второ, то рискува да му се предяви претенция и за неустойка в размер
на 20% от цената. Излага съображения.
Твърди,
че е естествено, с оглед на разпоредбите на ЗЗД, е домогването на „Е.А.Д."
ЕАД да квалифицира процесната сделка като търговска, за да стигне до препращане
към разпоредбата на чл.389 ТЗ, според която не може да се намалява поради
прекомерност неустойката по търговска сделка, сключена между търговци. Сочи, че
Търговският закон не съдържа специална правна регламентация на основанията и
правните последици при недействителност на търговските сделки и по силата на
препращащата норма на чл. 288 ТЗ приложение следва да намерят установените в
чл.26 и сл. ЗЗД общи правила за недействителност на договорите. Сочи, че
съгласно константната съдебната практика, че договарянето в нарушение на добрите
нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД. Посочва, че приложимостта им в търговското право не може да се отрече
независимо от въведената с чл. 309 ТЗ забрана за намаляване на неустойката
поради прекомерност. Макар търговското право да защитава сигурността в оборота
за сметка на обогатяването на кредитора чрез получаване на една прекомерна
неустойка, отчитайки търговското качество на субектите по правоотношенията, то
тези отделни негови правни норми не могат да противоречат на онези основни
принципи на правото, чието спазване е условие за действителността на сделките.
Излага
становище, че така определената договорна неустойка - 20% от цената по
договора, без авансово плащане от страна на купувача и без приложение на обичая
за тези сделки - определяне на неустойка в двоен размер на внесеното капаро, не
само че е прекомерно завишена, но и в нарушение на чл. 9 ЗЗД е договорена в
противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожността
на тази клауза съгласно чл.26 ЗЗД. Клаузата е включена в договора само за да се
създаде вземане за купувача, без да са налице каквито и да е вреди, предвид
липсата на авансово плащане. Този порок е налице още при сключването на
предварителния договор. Налице е извод, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Отсъствието на
валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част.
Като
допълнителен аргумент излага и разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, според която ако
представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
С
оглед на изложеното счита, че е налице нищожна неустоечна
клауза в процесния предварителен договор, който пък бидейки изцяло във вреда на
представлявания не произвежда действие срещу него.
Предвид
горното заявява, че процесното вземане на „Е.А.Д." ЕАД не съществува.
Поддържа
твърдението си, че всички представени документи са частни по смисъла на ГПК и
не съдържат автентични дати. Ето защо, счита, че са налице индиции
за антидатиране на договора, които да спомогнат за
„създаването" на несъществуващо в реалността вземане в полза на кредитора
„Е.А.Д." ЕАД.
Допълнителен
аргумент за това сочи и констатацията, че според чл.17 от договора, „всички
писмени материали по изпълнението на този договор, включително уведомителни
писма и друга кореспонденция, се разменят между страните на посочените в
заглавната част на този договор адреси". Твърди, че ако тази клауза е
изпълнена, то тогава поне за една част от документите е щяло да има пощенско
клеймо и дата. Това обаче не е сторено. Всички процесни т.нар. „покани" са
връчвани на ръка. Посочва, че това не е незаконосъобразно, но прави изявленията
частни по смисъла на ГПК и без автентична дата.
Моли
съда да постанови решение, с което да установи за несъществуващи вземанията на
"Е.А.Д." ЕАД. ЕИК *** от „Ф." ЕООД по т. 10 в обявения на
13.07.2016г. списък в ТР при АВ както следва: Неустойка в размер на 1 799
363.60 лв. по предварителен договор от 17.12.2012г.
Синдикът
С.Б. е депозирал допълнителен отговор, в който заявява, че изложените в
допълнителната искова молба твърдения за липса на икономически интерес от
сключената сделка не са подкрепени с доказателства.
Сочи,
че ищецът е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност, като
върху имота предмет на предварителния договор за продажба сключен между „Ф."
ЕООД и „Е.А.Д." ЕООД има само една учредена договорна ипотека за
обезпечаване на вземанията на кредитора по Договор за банков кредит от
25.11.2009г за оборотни средства и анекси към него, а именно нотариален акт за
учредяване договорна ипотека № 134, том. III, рег. № 10895, дело № 466 от
2009г. Съгласно молбата за предявяване и представените с нея доказателства,
размерът на дълга по този кредит е в общ размер на 176 646,34 лева. Това е
отразено и в Списък на приетите и неприети вземания на кредиторите на основание
чл. 686 ТЗ.
Твърди,
че другите вземания на кредитора „К." АД (в несъстоятелност) не са
обезпечени с ипотека върху този имот, т.е. липсват доказателства за твърденията
на ищеца, че върху процесния имот има учредени договорни ипотеки за
обезпечаване на вземания за над 11 милиона лева.
Сочи,
че в теорията и практиката няма противоречия относно разпоредбата на чл.287 от ТЗ и нейното приложение, като счита твърденията на ищеца в тази насока са
неоснователни.
Цитира
съдебна практика относно твърденията на ищеца, че уговорената неустойка е
нищожна.
Сочи,
че разпоредбата на чл.40 ЗЗД не може да намери приложение при търговското
представителство, което е уредено изчерпателно в ТЗ.
Изцяло
поддържа изложеното в отговора на исковата молба относно възмездния характер на
сделката и достоверността на частните документи.
В
законоустановения срок ответникът “Е.А.Д.” ЕАД е
депозирал допълнителен отговор, с който поддържа депозираният отговор на искова
молба. Счита, че така предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан.
Поддържа
направеното възражение с отговора на исковата молба срещу допустимостта на
предявеният иск от „К." АД /н., както и доводите, изложени в него.
Счита
изложеният довод на ищеца за допусната техническа грешка за напълно
несъстоятелен и по същество представлява злоупотреба с право. Сочи, че видно от
съдържанието на исковата молба, не става въпрос за техническа грешка, тъй като
на няколко места в текста е посочено, че правното основание на иска е „чл. 649,
ал, 1, вр. чл.647, т. 1 и сл. от ТЗ", както и че
ищецът посочва в иска си следното ,,ПРЕДЯВЯВАМЕ ОТМЕНИТЕЛНИ искове."
Обстоятелството, че първоначалната искова молба е с правно основание иск по чл.
649 от ТЗ се извлича и от формулирания петитум.
Излага
подробни съображения по основателността на иска, с които поддържа възраженията
си, направени в отговора на исковата молба, и взема становище по възраженията
на ищеца, направени с допълнителната искова молба, като цитира съдебна
практика.
Моли
съда да прекрати настоящото производство като недопустимо, тъй като искът на „К."
АД /н./ по реда на чл.694 от ТЗ не е предявен в преклузивния
срок по чл.694 ал.6 от ТЗ, като в случай, че съда приеме, че производството е
допустимо, моли съда да отхвърли предявеният иск от „К." АД /н./ по реда
на чл.694 от ТЗ за установяване несъществуването на приетото вземането на „Е.А.Д."
ЕАД в списъка по чл.686 от ТЗ, като неоснователен и недоказан.
В
законоустановения срок ответникът “Ф.” ЕООД /в н./ е
депозирал допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа изцяло твърденията
за недопустимост на предявения иск, подробно изложени в отговора на исковата
молба.
Счита
за неверни и голословни твърденията на ищеца, че в исковата молба е допусната
техническа грешка, като вместо иск по чл.694 от ТЗ е изписано чл.649 от ГПК.
Излага подробни съображения.
Оспорва
твърденията на ищецът, че ГПК му дава право да измени предявения иск с
допълнителната си искова молба, като счита, че в случая не може да става дума
за хипотезата на изменение на иск, тъй като с уточнителната
си молба ищецът предявява съвсем нов иск - с ново основание и петитум. Институтът на изменение на иска е неприложим, тъй
като законът не предвижда възможност за едновременно изменение както на
основанието, така и на петитума на вече предявен иск.
Счита,
че иска по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ е недопустим на основание чл.130 ГПК, като
предявен извън законоустановения срок, поради което исковата молба следва да се
остави без разглеждане и да се върне на ищеца, а настоящото производство следва
да се прекрати.
По
основателността на предявения иск излага подробни съображения, с които поддържа
възраженията и становищата си, направени в отговора на исковата молба.
Моли
съда да остави без разглеждане предявената искова молба от „К." АД (в
несъстоятелност), като недопустима и да прекрати настоящото производство.
В
случай, че прецени, че искът е допустим, моли съда да отхвърли предявения от К.
АД (в несъстоятелност) иск по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, като
неоснователен и недоказан.
Претендира
направените съдебни и деловодни разноски, включително такива за адвокатско
възнаграждение.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно
е установено, че с Решение № 152/12.05.2016 г. постановено по т. д. № 269/2015
г. по описа на Окръжен съд – С.З. е обявена в неплатежоспособност на “Ф.” ЕООД
с начална дата – 10.01.2015 г. и е открито производство по несъстоятелност на “Ф.”
ЕООД.
С
решение № 175/30.05.2017 г. постановено по т. д. № 269/2015 г. по описа на
Окръжен съд – С.З., “Ф.” ЕООД е обявено в несъстоятелност, прекратени са
правомощията на органите на “Ф.” ЕООД и “Ф.”
ЕООД е лишено от право да управлява и да се разпорежда имущество в масата на
несъстоятелност. Решението е обявено в ТР на 30.05.2017г. В производството по
несъстоятелност с молба вх. № 7516/13.06.2016г. /с пощ.
кл. от 09.06.2016г./ в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ кредиторът “Е.А.Д.” ЕАД е
предявил вземане в размер на 1 799 363.60 лева, представляващо левова
равностойност на 920 000 евро – дължима неустойка по чл. 13 от
предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот, като с молбата е представил предварителен договор от
17.12.2012г., писмо от 01.12.2014г. писмо – покана за плащане от 27.01.2015г. уведомление
№ ********** от 01.08.2015г., адвокатско пълномощно. Това вземане е прието от
синдика и е включено в списъка от 06.07.2016г. на приетите вземания на
кредиторите на основание чл. 686 ТЗ по т.
10, като списъкът е обявен в ТР на 13.07.2016г. Кредиторът “К.” АД /в
н./ е подал в срока по чл. 690 ал. 1 от ТЗ възражение против това вземане и с определение
№ 498/28.04.2017г., постановено по т.д. № 269/2015г. съдът е оставил без
уважение възражението и е одобрил списъка на приетите вземания.
Безспорно
установено е, че “Ф." ЕООД и “Е.А.Д.” ЕАД са сключили предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на „Ф." ЕООД,
подробно описан в чл.1, ал.1 от договора за цена в размер от 4 600 000 евро
/съгл. чл. 3 от договора/. С предварителния договор страните са уговорили
цената и реда на заплащането й, като основно условие за прехвърляне на
собствеността върху недвижимия имот е, имотът да бъде „чист" от всякакви
тежести и учредените по отношение на него договорни ипотеки, подробно описани в
договора, като същите следвало да бъдат заличени /чл. 3/. С оглед на това условие,
продавачът се задължил в срок до 15.10.2014г. да предприеме всички необходими
фактически и правни действия за заличаване на учредените върху имота договорни
ипотеки, както и да предостави на купувача „Е.А.Д." ЕАД всички необходими
за изповядване на сделката по нотариален ред документи, включително и оригинал
на удостоверение за липса на тежести върху имота в срок до 30.11.2014 г. В чл.
16 от договора е посочено, че при забава от страна на продавача за предоставяне
на посочените документи повече от петнадесет дни е предвидена възможност
купувачът да развали договора, на основание чл. 87 от ЗЗД, както и право да
претендира и получи неустойка с обезщетителен
характер в размер на 20% от договорената продажна цена на недвижимия имот, а
именно неустойка в размер на 920 000 евро.
На
01.12.2014г. „Е.А.Д." ЕАД изпратило покана до „Ф." ЕООД, като му
предоставило 10-дневен срок, считано от получаване на същата, за изпълнение на
договора като представи удостоверение за липса на тежести върху имота.
С
поканата „Е.А.Д." ЕАД отправило и едностранно волеизявление за разваляне
на предварителния договор от 17.12.2012г., в случай, че след изтичане на
предоставения срок не са налице доказателства относно липсата на тежести върху
имота. Поканата била получена лично от управителя на „Ф." ЕООД на
05.12.2012г. „Ф." ЕООД не е изпълнило задълженията си и в предоставения 10
- дневен срок. Поради това, считано от 16.12.2014г. предварителният договор за
покупко-продажба на недвижим имот бил развален поради виновно неизпълнение на
същия от страна на „Ф." ЕООД в резултат на което за „Е.А.Д." ЕАД
възникнало право на обезщетителна неустойка в размер
от 20% от продажната цена.
От
представеното по делото Удостоверение изх.№ 13215/2018г. от дата 26.03.2018г.
от Агенция по вписванията е видно, че задължението за заличаване на учредените
върху имота договорни ипотеки не е изпълнено и са налице предпоставките на чл.
16 от предварителния договор.
От
заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява следното:
Съгласно
представените документи от „Е.А.Д." ЕАД гр. С., счетоводните записвания
извършени в дружества във връзка с Предварителен договор за покупко
- продажба на недвижим имот от 17.12.2012г., клаузата за неустойка по чл. 16 от
предварителния договор и във връзка с издадено уведомление относно неустойката
са следните:
На
29.01.2015г. е осчетоводена начислена неустойка в размер на 920000,00 евро с
левова равностойност 1799363,60 лв., като вземане от „Ф." ЕООД по дебита
на счетоводна сметка 4981. Други дебитори, аналитична партида „Ф." ЕООД и
по кредита на счетоводна сметка 729. Други финансови приходи. При
осчетоводяването е съставена следната счетоводна статия:
Дебит
с/ка 4981. Други дебитори - 920000,00 евро -
1799363,60 лв.
ан.п-да „Ф." ЕООД
Кредит
с/ка 729. Други финансови приходи - 920000,00 евро -
1799363,60 лв.
Съгласно
представените документи от „Ф." ЕООД (в несъстоятелност) гр. П.б.,
счетоводните записвания извършени в дружеството във връзка с Предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим имот от
17.12.2012г., клаузата за неустойка по чл. 16 от предварителния договор и във
връзка с издадено уведомление относно неустойката са следните:
На
17.12.2012 г. между „Е.А.Д." ЕАД и „Ф." ЕООД е сключен Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в чл.1, ал.1 от
договора за цена в размер от 4600000,00 евро. В счетоводството на „Ф."
ЕООД сключения предварителен договор е осчетоводен задбалансово.
В баланса на дружеството се осчетоводяват стопанските операции (сделките, а не
намеренията за сделка), а стопанската операция в счетоводството е всяко
конкретно изменение на обектите на отчитане (имуществото на предприятието) и
съответно източниците за придобиването му. Съставена е следната счетоводна
статия:
Дебит
с/ка 989. Кореспондираща сметка за условни активи -
4600000,00 евро -8996818,00 лв. Кредит с/ка 999.
Кореспондираща сметка за условни пасиви- 4600000,00 евро- 8996818,00 лв. На
05.12.2014г. „Ф." ЕООД е получило уведомление от „Е.А.Д." ЕАД, че на
основание чл. 16 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 16.12.2014г. договора се счета за развален. При осчетоводяването е съставена
следната счетоводна статия: Дебит с/ка 999.
Кореспондираща сметка за условни пасиви - 4600000,00 евро -8996818,00 лв.
Кредит с/ка 989. Кореспондираща сметка за условни
активи- 4600000,00 евро- 8996818,00 лв. На 29.01.2015г. „Ф." ЕООД е
получило уведомление от „Е.А.Д." ЕАД, че на основание чл. 16 от
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот „Ф." ЕООД дължи
на „Е.А.Д." ЕАД неустойка в размер на 920000,00 евро, със срок на плащане
до 31.07.2015г. На 01.08.2015г. „Е.А.Д." ЕАД издава уведомление №
********** за начислената неустойка дължима от „Ф." ЕООД. В дружеството е
осчетоводена начислена неустойка в размер на 920000,00 евро, като задължение
към „Е.А.Д." ЕАД гр. С. по кредита на счетоводна сметка 4991. Други
кредитори, аналитична партида „Е.А.Д." ЕАД и по дебита на счетоводна
сметка 609. Други разходи. При осчетоводяването е съставена следната счетоводна
статия:
Дебит
с/ка 609. Други разходи - 920000,00 евро - 1799363,60
лв.
Кредит
с/ка 4991. Други кредитори - 920000,00 евро -
1799363,60 лв. ан.п-да „Е.А.Д." ЕАД
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът
“К.” АД /в н./ като кредитор в производството по несъстоятелност на ответника “Ф.”
ЕООД е предявил иск за установяване несъществуването на приетото вземане на
друг кредитор “Е.А.Д.” ЕАД, представляващо неустойка в размер на
1 799 363.60 лева по предварителен договор от 17.12.2012г., като
кредиторът – ищец е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил
без уважение възражението. Съгласно чл. 694, ал. 6 от ТЗ искът се предявява
пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в ТР на
определението на съда по чл. 692 ал. 4 и се разглежда от друг състав на съда. В
случая определението за одобряване на списъка е обявено в ТР на 28.04.2017г., а
исковата молба е постъпила в съда с вх. № 6027/15.05.2017г., като е подадена
чрез куриер на 12.05.2017г., т.е. в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ и съобразно
чл. 62, ал. 2 от ГПК. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
Съдът
намира възражението на пълномощниците на ответниците, че Фондът за гарантиране
на влоговете трябва да даде предварително съгласие на синдиците за
предявяването на искове за неоснователно. В т. 7 на чл.39 от Закона за банковата
несъстоятелност се сочи, че Фондът дава предварително разрешение на синдика за
извършване на всякакви сделки или действия, чиито имуществен интерес надхвърля
10 000 лв. и утвърждава условията, при които да бъдат извършени. При анализа на
тази разпоредба заедно с нормата на чл.31 от същия закон, определящ
правомощията на синдика на банката, съдът приема, че е неправилно тълкуването
на пълномощниците на ответниците, че тази норма предвижда и даване на
предварително разрешение от Фонда за предявяване на искове. Ето защо съдът
намира, че предявяването на искове от синдиците не представлява такова действие
по см. на т.7 от чл.39 от ЗБН.
Възражението
на „К." АД/н/, че за „Ф." ЕООД процесният
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не е търговска
сделка, тъй като не е посочена изрично в предмета на дейност на „Ф." ЕООД е
неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска
е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие. В настоящия случай предварителният договор за покупко
– продажба на недвижим имот не е посочен в чл. 1, ал. 1 от ТЗ търговски сделки. Поради това сделката следва да се определи като
търговска, съобразно въведеният от законодателя в чл. 286, ал. 1 ТЗ субективен критерий, а
именно да е извършена от търговец при осъществяване на дейността му по занятие.
Ищецът не представя доказателства, с които да опровергае презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, че сключеният
договор, не се намира в причинна връзка с упражняваното от търговеца занятие и затова
не е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.
1 от ТЗ. Освен това видно от устава на „Е.А.Д." ЕАД,
дружеството има за предмет на дейност покупка на недвижими имоти с цел
продажба. Поради това приложение намира разпоредбата на чл. 287 от ТЗ, където е
посочено, че разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни,
когато за едната от тях сделката е търговска. Ето защо съдът приема, че
процесният предварителен договор е търговска сделка и за „Ф." ЕООД. В този
смисъл неоснователни се явяват и възраженията че дружеството -продавач е
претърпяло вреди от сключването на процесния предварителен договор и че не е
налице интерес от неговото сключване.
Неоснователно
е възражението на „К." АД/н./, че процесната сделка е безвъзмездна, тъй
като купувачът имал задължение да извърши плащане, само ако продавачът
представи удостоверение за липса на тежести.
Предварителният
договор по арг. на чл. 19 ал. 1 и 2 ЗЗД, имащ за
предмет прехвърляне право на собственост е двустранен договор, по силата на
който едно лице наричано обещател (продавач) поема задължението да се прехвърли
по нотариален ред притежавано от него право на собственост срещу насрещното
задължение на друго лице, наричано купувач, да заплати договорената цена, като
уговорката може да бъде плащането да се извърши изцяло или отчасти в определен
срок. Целта на този предварителен договор е да подготви сключването на
окончателния договор между страните в съответната форма.
В
настоящия случай по сключения предварителен договор и двете страни имат
насрещни права и задължения и всяка една от тях ще получи имотна облага. Видно
от съдържанието на договора, купувачът ще придобие имота без тежести вследствие
фактическите и правни действия на продавача, а продавачът ще получи продажната
цена, част от която ще бъде заплатена преди сключването на окончателния
договор. Поради това е безспорно, че сключеният между „Ф." ЕООД и „Е.А.Д."
ЕАД предварителен договор е двустранен и възмезден, тъй като предоставя имотна
облага и на двете страни. В този смисъл неоснователни са и възраженията, че
липсата на внесено “капаро” или задатък прави сделката безвъзмездна, тъй като
уговарянето на задатък не е задължително, а се определя от свободната воля на
страните по сделката.
Неоснователни
са доводите на ищеца, че уговорената неустойка в размер на 20 % от продажната
цена противоречи на добрите нрави.
Неустойката
изпълнява две функции - да обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора, както
за пълно неизпълнение, така и за забавено изпълнение. Тя е форма на договорна
отговорност и съществен неин елемент е нейната предварителна определеност.
Освен обезпечителна и обезщетителна функция,
неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си
да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са
настъпили в предвидения размер. Нормата на чл. 92 от ЗЗД
е диспозитивна и страните могат да уговорят при какви условия и в какъв размер
се дължи неустойката, като автономията на волята е ограничена единствено от
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД.
Накърняване
на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да
не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.
Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед
на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния
интерес на конкретен правен субект.
Договорната
клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на
справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато
вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните. Преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост в
тази хипотеза би следвало да се основава на вида на неизпълнението, за
обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й -
като глобална сума или процент от главницата, на базата за начисляването й -
съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за
вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за плаващо нарастване на
размера на неустойката с оглед на продължителността на неизпълнението, респ.
възможни са и други критерии.
В
настоящия случай да се приеме, че размера на неустойката, който в процесния
случай е ограничен до 20 % накърнява моралните норми, означава да се стимулира
длъжника към виновното неизпълнение на договорните задължения, основавайки се
на възможността при евентуален съдебен процес да иска клаузата за неустойка да
бъде прогласена за нищожна. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че
възражението на ответното дружество за нищожност на уговорената в договора
неустойка е неоснователно.
Неоснователни
са и възраженията за наличие на хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, тъй като към
момента на сключване на процесният договор липсва знание на представляващия и
третото лице, че сделката би могла да увреди представлявания, а и не са
представени доказателства в подкрепа на тези възражения.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира, че в настоящия случай фактическият
състав по чл. 92 от ЗЗД, който включва кумулативното наличие на следните
елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и
уговорена неустойка за неизпълнението на това задължение е осъществен. В чл. 16
от сключения между страните предварителен договор за покупко
– продажба от 17.12.2012 г. е посочено, че при забава от страна на продавача за
предоставяне на посочените документи повече от петнадесет дни, купувачът може
да развали договора, на основание чл. 87 от ЗЗД и да претендира и получи
неустойка с обезщетителен характер в размер на 20% от
договорената продажна цена на недвижимия имот, която в случая е в размер на 1
799 363,60 лв.
Предвид
гореизложеното съдът следва да
отхвърли предявения иск от „К.“ АД /в несъстоятелност/ против „Ф.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ и „Е.А.Д." ЕАД за установяване на несъществуването на
вземането на „Е.А.Д." ЕАД за неустойка в размер на 1 799 363,60
лв. по предварителен договор от 17.12.2012г. предявено и прието по т. 10 в
обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът “К.” АД /в
несъстоятелност/ следва да заплати от масата на
несъстоятелността на “Е.А.Д.” ЕАД разноски в размер на 347 лв.
Съгласно чл. 694, ал. 7 от ГПК
ищецът „К.“ АД /в несъстоятелност/ следва заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер
на 17 993, 64 лв. по сметка на Окръжен съд С.З..
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „К.“ АД /в
несъстоятелност/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ***против
„Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град П.б., ***, със съдебен адрес:*** и “Е.А.Д."
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ***, със съдебен
адрес:***, за установяване на несъществуването на вземането на “Е.А.Д."
ЕАД за неустойка в размер на 1 799 363,60 лв. по предварителен
договор от 17.12.2012г. предявено и прието по т. 10 в обявения на 13.07.2016г.
списък в ТР при АВ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „К.“ АД /в несъстоятелност/ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ***да заплати от масата на
несъстоятелността на “Е.А.Д." ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., ***, със съдебен адрес:***, направените по делото разноски
в общ размер на 347 лв.
ОСЪЖДА „К.“ АД /в несъстоятелност/ да заплати от
масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 17 993, 64 лв. по
сметка на Окръжен съд С.З..
Решението е постановено при задължителното участие на
синдика на “Ф.”
ЕООД /в несъстоятелност/ - С.Е.Б., с
адрес ***.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: