О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.София,05.10.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета
година, пети състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след като се запозна с ВНЧД № 490 по описа на АСНС за 2020г., докладвано от съдия
Лазарова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХII
от НПК, чл. 341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248
ал.1 т.6 от НПК.
Образувано е по повод подаден частна жалба от адв.Й.Н.
против определение произнесено в разпоредително
заседание на 24.09.2020г. по нохд № 1904/2020г. по описа на СНС, 12
състав, с което потвърдена изпълняваната
спрямо подзащитния й С.А.М. мярка за
неотклонение „задържане под стража“
В същата се изразява несъгласие със
съображенията, изложени от СНС като се твърди,
че е извършен едностранен и необоснован анализ на събраните доказателства, без да се посочи въз основа на кои от тях се
приема за налично обосновано предположение за авторството на подсъдимия за
деянието по чл.321 НК. Възразява се и относно извода за налична реална опасност
от извършване на престъпление, базиращ се на характера и тежестта на
повдигнатото обвинение, описано във внесения
обвинителен акт, доколкото от една страна тези твърдения подлежат на
доказване, а от друга презумпцията за невиновност е валидна до влизане в сила
на евентуален осъдителен акт. Акцентира се и на безспорната практика на ЕСПЧ и
българските съдилища, че опасностите по чл.63 ал.1 НПК обективно намаляват при
продължително задържане, което в конкретния казус е с начална дата 18.11.2019г. и не може да бъде оценено като
такова в разумен срок. Застъпва се становище за ниска обществена опасност на
дееца, поради отсътвието на доказателства за недобросъвестно процесуално
поведение, чистото съдебно минало, липсата на незавършили наказателни
производства, като се подчертава, че освен това в разрез с разпоредбата на
чл.56 ал.3 НПК съдът е игнорирал представените писмени доказателства относно
семейното положение на подсъдимия и в частност малолетното му дете, родено през
м.април 2020г. В заключение се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и
изменение на мярката за процесуална принуда от „задържане под стража“ в по-лека такава, включително в „домашен арест“
с електронно наблюдение, която би позволила едновременно с продължаване на
социалната изолация на М., същият да
бъде близо до детето си и да изпълнява семейните си задължения.
АСНС, след като обсъди
изложените в частната жалба доводи и се запозна с атакуваното определение на
СНС и материалите по делото, намери същата за допустима, доколкото е подадена в
законоустановения срок, от активно легитимирана страна срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество, мнозинството на
настоящият съдебен състав преценява жалбата за неоснователна.
Производството пред СНС по нохд №
1904/2020г. е образувано на 10.07.2020г. по внесен обвинителен акт срещу С.М. и
още 15 лица, като обвинението на М. е за извършено престъпление по чл.321 ал.3
т.2 вр. ал.2 НК, което е наказуемо с лишаване от свобода от три до десет години,
а е и тежко умишлено.
На 24.09.2020г. в хода на
разпоредителното заседание от защитниците на подс.М., по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК е изразено становище за наличие на
предпоставките за облекчаване на прилаганата спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“
СНС е приел, че независимо от чистото
съдебно минало на лицето, инкриминираният период на предполагаемото му участие
в разследваната организирана престъпна група не може да доведе до извод за
липсата на риск от извършване на престъпление, който е преценен като реален, като фактът на отсъствието на предявени обвинения за вторични престъпления е оценен
като ирелевантен.
Мнозинството на въззивния съдебен
състав намира крайния правен извод на СНС по пропорционалната процесуална
принуда за правилен.
Последният инстанционен контрол от
АСНС, и то от настоящия съдебен състав, относно вида на прилаганата мярка за
неотклонение е осъществен по реда на
чл.345 вр. чл.341 ал.2 НПК по внчд № 399/2020г. и датира от 14.08.2020г., като е постановен потвърждаващ акт по отношение на
отказа на първостепенния съд от 29.07.2020г. да уважи направеното искане по
чл.270 ал.1 НПК. Без да игнорира необремененото съдебно минало на С.М. и факта,
че му се е родило дете, въззивната инстанция е аргументирала позицията си да
даде превес на необходимостта от защита на обществения интерес с предполагаемите
функции и много особената роля на подсъдимия, отчетени като ключови и изключително
съществени за съществуването на инкриминираната престъпна структура и
реализирането на нейния вероятен престъпен предмет на дейност, съществено
завишаващи личностовата опасност на жалбоподателя, независимо от отсъствието на
други обвинения.
Според обвинителната претенция, която
се явява доказателствено подкрепена до степен на разумно подозрение от
събраните на досъдебната фаза доказателства, се касае за участник, изключително
приближен до ръководителя на процесното мащабно престъпно сдружение,
разполагащо с добре структурирана и развита разпространителска мрежа за
пласмент на наркотични вещества, натоварен с контролни функции спрямо
отговорниците по отделните райони на наркоразпространение и организационни
такива по снабдяването на „складовете“ на сдружението с такива вещества,
събиране на реализираните парични средства от продажбите и тяхното последващо
отчитане към ръководителя; касае се още не за подозирано инцидентно или краткотрайно
изпълнение на упоменатата роля и функции, а за обосновани индиции въпросното
поведение да е развивано в период от около четири години, на който СНС е
акцентирал в проверяваното определение.
Ето защо, времето от предходното произнасяне на апелативния
съд – около два месеца, е единственото новонастъпило обстоятелство, което
преценено на фона на спецификите на предполагаемата деятелност на М., не е в
състояние да предизвика ревизия в мнението за адекватната мярка.
Тежест на обвинението и специфики на разследваната дейност,
не са равнозначни и не могат да бъдат приравнявани, като modus operandi, зависещ при обвиненията за
престъпни формирования от предполагаемите характеристики на формированието,
степента на изпълнението на целите му (т.е. предметът му на дейност) и
персоналния каузален принос, винаги е съставлявал отделно основание подлежащо на
отчитане при мярката за неотклонение, не само при нейното първоначално
определяне, но и при обсъждането на претенциите за нейното облекчаване.
Срокът на задържане продължава да е разумен предвид обема и
естеството на делото, в разглеждането на което не е допуснато неоснователно
забавяне, още повече, че тепърва предстои провеждане на съдебно следствие.
С оглед на горното, мнозинството от състава на въззивната
инстанция счита, че обжалвания акт за подс.С.М. следва да бъде потвърден,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
произнесено в разпоредително заседание
на 24.09.2020г. по нохд № 1904/2020г. по описа на СНС, 12 състав, в частта в която е потвърдена изпълняваната
спрямо С.А.М. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
о.м.
Особено мнение на Магдалена Лазарова – съдия-докладчик по
внчд № 490/2020г. по описа на АСНС
Подписвам
определението на въззивния състав с особено мнение поради следните съображения:
След последното контролно произнасяне
на АСНС от 14.08.2020г по реда на чл.345
вр. чл.341 ал.2 НПК по внчд № 399/2020г. са налице няколко новонастъпили
обстоятелства: изминалите почти два месеца от това произнасяне; фактът на
проведеното разпоредително заседание, в хода на което съдът се е произнесъл и
по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК, като не е констатирал допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокуратурата и фактът на декларираното желание в същото
съдебно заседание от част от подсъдимите за сключване на споразумение и решаване на делото по реда на Глава 29 от
НПК.
Приложението спрямо М. на
най-тежката по вид мярка за неотклонение продължава почти 11 месеца, като при
предходните съдебни произнасяния същото е мотивирано с интензитета на една от
двете алтернативно предвидени опасности по чл.63 ал.1 НПК – от извършване на
престъпление.
Действително реалността на този
риск не е за подценяване, но същевременно не може да бъде игнорирано
необремененото съдебно минало на конкретния подсъдим. Наред с това понастоящем
с оглед навлизането на процеса в съдебна фаза,
предстоящото редуциране на броя на подсъдимите, с оглед заявеното
желание на основна част от тях за сключване на споразумение по реда на чл.384 НПК, прави напълно реална възможността производството пред първата инстанция да
се развитие и приключи в обозримо по-кратки срокове.
Всички тези обстоятелства преценени в съвкупност с настъпилата позитивна
промяна в семейното положение на М., свързана с раждането на дете през м.април
2020г., намаляват в известна степен интензитета на коментирания риск от бъдещо
криминогенно поведение.
Безспорна е практиката на ЕСПЧ и
на българските съдилища, затова че задържането под стража като мярка за
неотклонение следва да се прилага по изключение, само в случаите, когато
преследваните от закона легитимни цели не могат да бъдат постигнати с други
алтернативни мерки. Принципът е, че не следва да се допуска прекомерно засягане
на личната сфера на подсъдимия, което не е непосредствено необходимо с оглед
целите по чл.57 НПК.
В този смисъл намирам доводите на
защитата в подкрепа на искането за смекчаване на прилаганата процесуална
принуда за основателни. В конкретния случай пропорционална, целесъобразна и
подходяща да обслужи развиващото се
наказателно производство, да осигури нормалното му провеждане и приключване, се
явява следващата по тежест мярка „домашен арест“, приравнявана от закона на
„задържането под стража“, която едновременно с ограничаване на свободата на
придвижване би позволила на подсъдимият да пребивава в семейна среда и като
родител да полага нужните грижи, свързани с отглеждането на невръстното му
дете.
Съдия-докладчик:
/ М.Лазарова/