РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.08.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното
от съдия Сантиров гр. дело № 4256 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 31825 от 04.02.2020 г., постановено по гр. дело № 5856/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 82-ри състав, частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу К.Ч.Т., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че К.Ч.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 6804,60 лева, представляваща стойност на доставена
от дружеството и незаплатена топлинна енергия през периода 01.05.2013 г. -
30.04.2016 г., както и отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г., №
**********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г., ведно със законната
лихва от 12.09.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 1369,44 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2014
г. - 01.09.2017 г., като главният иск е отхвърлен за разликата над сумата от
6804,60 лева до пълния предявен размер от 6887,12 лева, а акцесорният за разликата
над сумата от 1369,44 лева до пълния предявен размер от 1385,94 лева.
Със същото решение ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото, съразмерно
на уважена част от исковете в размер на сумата от 870,37 лв., представляваща
разноски в исковото и заповедното производство.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която обективно съединените установителните
искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника, в която
са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост
на изводите. Поддържа, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване по делото съществуването през процесния период на облигационно правоотношение
и не е бил титуляр на партида, доколкото ищецът не бил приложил разпоредбата на
чл. 61, ал.3 от собствените си Общи условия. Моли съда да отмени решението в обжалваните
части и отхвърли предявените искове, както и да им присъди направените по делото
разноски.
Въззиваемият
ищец - „Т.С.” ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. С молба от
08.03.2022 г. взема становище за неоснователност на жалбата.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД, не е подал отговор на
въззивната жалба и не взема становище по същата.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
срещу ответника К.Ч.Т. обективно кумулативно съединени установителни искове за разликата над уважените размери до пълните
предявени размери, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса,
като е внесена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания,
които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Процесният
договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ
за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Ето защо възникването на облигационно правоотношение за
битови нужди, не е въз основа на индивидуално сключен договор, а възниква по
силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В
конкретния случай по делото е представен Нотариален акт за замяна на недвижим
имот № 38 от 24.10.191 г., по нот. д. № 13039/1991 г. от който се установява,
че К.Ч.Т., е придобил чрез замяна собствеността върху процесния ап. 4, находящ
се в гр. София, ул. *******, до който ищецът твърди че е доставил топлинна
енергия. В представения пък по делото Нотариален акт № 61, том I, нот. д. №
49/2003 г. за прехвърляне на гараж № 7 находящ се в гр. София, изрично е посочено, че ул. „*******, бл. Е към
17.05.2003 г. е със сменено наименование и същата е наименована ул. „*******Следователно
противно на поддържаното в жалбата именно ответникът К.Ч.Т. е пасивно материално
легитимирани да отговаря по иска. В този смисъл и в съответствие с разпоредбата
на чл. 61, ал.3 от Общите условия е открита партида на името на ответника Т..
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обективно
кумулативно съединени главни и акцесорни установителни искове, то в
съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи
проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на
крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди
в обжалваната част.
При този изход на спора пред настоящата инстанция жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС.
С оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчване на препис на страните.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31825 от 04.02.2020 г., постановено по
гр. дело № 5856/2018 г. по описа на СРС, ГО, 82-ри състав, в обжалваната
част, с която частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******срещу К.Ч.Т., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че К.Ч.Т. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 6804,60 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството
и незаплатена топлинна енергия през периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г.,
както и отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г., №
**********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г., ведно със законната
лихва от 12.09.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 1369,44 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2014
г. - 01.09.2017 г.
ОСЪЖДА К.Ч.Т., ЕЕН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред
СГС.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част, с която предявените от „Т.С.”
ЕАД,
ЕИК *******срещу К.Ч.Т., ЕГН **********, главен иск е отхвърлен за разликата
над сумата от 6804,60 лева до пълния предявен размер от 6887,12 лева, а
акцесорният за разликата над сумата от 1369,44 лева до пълния предявен размер
от 1385,94 лева, е
влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването
на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: