РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Русе, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Силвия Павлова
Татяна Черкезова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500587 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ВИВА КРЕДИТ“АД София,
ЕИК ********, универсален правоприемник на „Вива Кредит“ООД,
представлявано от С. П., чрез пълномощник адвокат А. Н., против решението
на Районен съд-Бяла, постановено по гр.д.№616/2023г., с което са отхвърлени
предявените против Г. И. Д. от гр. Б. искове за заплащане на главница
308.98лв., договорна лихва-25.08лв., такса ангажимент за фиксиран лихвен
процент-45.97лв., законна лихва за забава-14.99лв. за периода 16.03.2023г.-
09.08.2023г., законна лихва върху главницата от завеждане на делото до
окончателното и изплащане, основани на твърдение за неизпълнение на
Договор за кредит „Violeta“ от 16.03.2022г. Сочи, че решението е неправилно,
тъй като е необосновано, немотивирано и постановено в противоречие със
закона. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, тъй като съдът
не е постановил неприсъствено решение, за което са били налице
предпоставките, съдът не е дал указания, че следва да докаже подписването на
1
договора, погрешно тълкуване е дадено на разпоредбите на ЗПК и е грешен
изводът на съда, че договорът е недействителен. Иска решението да бъде
отменено от въззивния съд и претенциите-уважени изцяло, или ако съдът
потвърди решението в частта, с която договорът е обявен за недействителен,
да осъди ответницата да върне сумата 157.37лв., на основание чл.23 ЗПК.
Претендира разноски за двете инстанции.
Насрещната страна-въззиваемата Г. И. Д. не е подала отговор на
въззивната жалба, не се явява в съдебно заседание.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Окръжният съд намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Ищецът, настоящ въззивник „ВИВА КРЕДИТ“АД е предявил
против Г. И. Д. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
следните суми: 308,98 лв. - главница по Договор за кредит „Violeta“ от
16.03.2022 г.; 25,08 лв. - договорна лихва за периода 14.08.2022 г. - 16.03.2023
г.; 45,97 лв. - такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода
14.08.2022 г. - 16.03.2023 г.; 14,99 лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода 16.03.2023 г. - 09.08.2023 г.; законната лихва от завеждане на исковата
молба до окончателното погасяване на всяка от сумите. Твърдял е, че на
16.03.2022г. сключил с ответницата Договор за кредит „Violeta“ под формата
на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на
главницата до размера на одобрения кредитен лимит в размер на 400 лв., със
срок на договора - една година, който е изтекъл на 16.03.2023 г. Твърдял е, че
ответницата усвоила двукратно изцяло кредитния лимит - на 16.03.2022г. и на
29.04.2022г., а трети път - на 04.07.2022 г. усвоила сума в размер на 300лв.
Твърдял е, че съгласно договорните клаузи ответницата Д. се задължила да
заплаща текущото си задължение в срок до 30 дни от усвояване на главницата,
който срок започва да тече от датата на усвояване на целия кредитен лимит
2
при еднократното му усвояване при подписване на договора, а при усвояване
на части – от датата на първото частично усвояване. Твърдял е, че ответницата
заявила ползването на допълнителен пакет услуги „VIP обслужване“, както и
че били уговорени такси за извършване на действия по ограничаване на
негативни последици при просрочие. Представени са в табличен вид
начислените задължения, както и направените плащания. В исковата молба е
направено искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че е
налице основание за това.
По делото ищецът, настоящ жалбоподател е представил заверен
препис на Договор за кредит„Violeta“ от 16.02.2022 г. със страни „Вива
кредит“ ООД с ЕИК ******** като кредитодател и ответницата Г. И. Д.-
кредитополучател. Съгласно договора ищецът се е задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в максимален размер 400лв., под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на
части, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно
условията на договора /чл.2, ал.1/.
С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за
ненуждаещи се от доказване общоизвестно по смисъла на чл.155 ГПК
обстоятелство: че на 12.04.2023 г. в Търговския регистър е вписано
преобразуване чрез промяна на правната форма на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с
ЕИК ********* на“ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК *********. Указал е на ищеца,
че в негова тежест е при условията на пълно и главно доказване е да установи
възникнала облигационна връзка между него и ответника по ДПК с
твърдените параметри и уговорки, както и вземанията си по размер. Указал е,
че служебно ще извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в
договора.
Районният съд е приел, че договора по своята правна
характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който е консенсуален и
се счита сключен с постигане на съгласие за предоставяне на конкретна
парична сума, а не с предаването на паричните средства, предмет на кредита.
Доколкото договорът е сключен от разстояние в Раздел IV от същия се
съдържа процедурата по сключване на договор от разстояние, с посочен
алгоритъм: кредитополучателят кандидатства по телефон или на
3
уебстраницата на дружеството; кредитополучателят попълва заявка за
кандидатстване и натиска бутон „продължи“; следва създаване на профил на
кредитополучателя, за което кредитодателят изпраща информация; след
одобрение на заявката, кредитодателят изпраща на кредитополучателя SMS с
генериран код, с който кредитополучателят да подписва всички документи и
който код да има действието на електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/; следва изпращане на електронно съобщение до
кредитополучателя, което съдържа договора и общите условия към него и
всички съпътстващи документи, като кредитополучателят трябва да натисне
посочения в съобщението линк, да влезе в профила си и да въведе получения
чрез SMS код, с което изразява съгласие за сключване на договора.
Съдът е приел, че съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т.2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Използването на електронни формуляри в интернет
пространството представлява такова средство и предвид посочения в договор
начин на сключване, правоотношението между страните по същия попада в
приложното поле на посочения нормативен акт. Съгласно чл.18, ал.1 от
ЗПФУР тежестта да докаже полученото съгласие на потребителя за сключване
на договора е за доставчика на финансовата услуга, като за електронните
изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис
(Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/- заглавие изменено с ДВ, бр. 85 от 2017 г.). Съдът е приел, че
представения по делото договор за кредит от 16.03.2022 г., не е доказано да е
подписан от кредотополучателката, поради което между страните не е
доказано твърдяното облигационно правоотношение, поради което и
претенциите са неоснователни.
Извън тези съображения съдът е развил и евентуални такива, в
случай, че се приеме, че договор е сключен между страните, като е счел, че
договорът би бил недействителен. Предявените осъдителни искове са
отхвърлени.
4
Решението на първоинстанционния съд е правилно. Изложените в него
мотиви са подробни, основани на приетите за установени факти и почиващи
на относими норми на материалния закон, поради което въззивния съд
препраща към тях, на основание чл.272 ГПК.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът е следвало
да постанови неприсъствено решение поради наличието на предпоставките за
това, а искането му не е уважено. За да бъде постановено неприсъствено
решение следва освен предпоставките по чл.239, ал.1, т.1 ГПК, да са налице и
тези по т.2 на разпоредбата-искът да е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Ето защо, с оглед и на възложената на ищеца доказателствена тежест с
определението по чл.140 ГПК-при условия на пълно и главно доказване да
установи възникналата облигационна връзка по ДПК между него и ответника
с твърдените параметри, както и указанието до страните, че ще извърши
служебна проверка на договора за наличие на неравноправни клаузи,
правилно съдът е счел, че тази предпоставка /по т.2 на чл.239, ал.1 ГПК/ не е
налице и е оставил искането за постановяване на неприсъствено решение без
уважение.
Съдът е указал на ищеца кой подлежащи на доказване факти са в негова
доказателствена тежест с определението по чл.140 ГПК, в което е
имплементиран и проект за доклад по делото, а с молба от 20.03.2024г.
ищецът е заявил, че няма възражения по доклада. Ето защо, оплакването за
допуснато процесуално нарушение–недадени указания как се разпределя
доказателствената тежест между страните е неоснователно. Липсата на
отговор на исковата молба от ответника не освобождава ищеца от доказване
на релевантните за спора факти, чиято доказателствена тежест му е указана.
Правилно е прието от съда, че доколкото процесният договор, на чието
неизпълнение се позовава ищецът и от който черпи права е сключен от
разстояние, то той следва да докаже, че са изпълнение всички условия,
посочени в чл.14 от същия. Тъй като това не е сторено, правилно съдът е
приел, че между страните не е доказано твърдяното договорно
правоотношение, поради което искът е неоснователен и поради това е
отхвърлен. Развитите от съда евентуални съображения касаещи
действителността на договора, основани на нарушени разпоредби на ЗПК в
5
случая са неотносими, тъй като предпоставка за разглеждане на въпроса дали
един договор е действителен или не, е наличието на такъв, а в случая, както бе
посочено не е доказана договорна връзка между страните. Ето защо и
пространните оплаквания в жалбата досежно неправилни изводи на съда в
тази насока, са изцяло несъстоятелни.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат на жалбоподателя, предвид изхода на спора.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №96/29.05.2024г., постановено по гр.д.
№616/2023г. по описа на Районен съд-Бяла.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6