Р Е
Ш Е Н
И Е № 125
гр.Белоградчик, 04.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4-ти
състав в публично съдебно заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен Съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 134 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на В.И.Р. ***, с ЕГН **********, срещу
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2096170 от 19.04.2018 г. на ОД-МВР-Видин, с който на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 100,00 лв. на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
/Съдът констатира, че в жалбата се
визират два ел.фиша, като единият е издаден за нарушение, извършено извън съдебния
район на БРС, като от АНО има отбелязване, че за вторият ел.фиш, има изготвено
копие на жалбата и изпратено на компетентният орган, съобразно
местоизвършването на деянието. Респ. настоящият съд приема, че е сезиран
единствено за ел.фиш серия К № 2096170 от 19.04.2018 г. на
ОД-МВР-Видин ./
Жалбоподателят, в жалбата си, излага аргументи за не законосъобразност
на издадения ел.фиш, като съдът е сезиран с искане да отмени същия. Твърди, че
пътният участък, в който е установено според АНО нарушение, не е позволявал
преминаване на МПС със скоростта, за която е вменено деяние, още – че вероятно
измерващото техн. средство е неточно, че е настъпила давност – от момента на
извършване на нарушението и издаване на ел. фиш, до момента на връчване – твърдян
само от жалбоподателя в жалбата, е изминал период от време , по-голям от две
години – с оглед чл.82 от ЗАНН.
Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не
взема становище по казуса.
Съдът,
след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На
19.04.2018 г. в 13.44 ч. по ул.”П.” в с.М., обл.В., на
кръстовище със с. Г. О., с автоматизирано техническо средство / "TFR1-M" с № 580 /, било заснето МПС - лек автомобил „Нисан Алмера“, с рег.
№ С 2272 ХН, което се движело със скорост 73 км/ч. Бил изготвен видеозапис,
обективиран като клип № 3430/19.04.2018 г. на камерата, в който е отразена като
разрешена максимална скорост 40 км.ч. , и
установената – 73 км./ч., но след приспадане на възможното отклонение в
измерването, наказуемата скорост е приета за 70 км./ч., т.е. отчетено било
първоначално превишение от 33 км./ч., но след приспадане отклонението – 30
км./ч.
В
посочения участък - ул.”Първа” в с.М. /съвпадаща с път І-1 извън населеното място или Е-79/, имало ограничение
на законово разрешената по принцип скорост до 50 км./ч. – до максимум 40
км./ч., направено с нарочен пътен знак - “В-26”, поставен на табела „Д 11“ – за
населено място, т.е. знакът важал за територията на цялото село.
За констатираното нарушение, на 19.04.2018 г. бил
издаден Електронен фиш К № 2096170 от 19.04.2018 г. на ОД-МВР-Видин , за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на В.Р., като
собственик на автомобила, заснет в горния клип.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
С
оглед указаното изрично от съда на въззиваемата страна – да представи
доказателства за момента на връчване на ел. фиш на жалбоподателя, с оглед
проследяване срочността й, и не представянето до приключване на съдебното
следствие по делото на такива доказателства, съдът приема, че жалбата се явява
подадена в срок – обстоятелството „не
удостоверяване“ момента, в който жалбоподателят е известен за издадения срещу
него документ, следва да се тълкува в негова – на наказания, полза. /В жалбата
си , Р. твърди, че това връчване е станало на пътя – „преди тунел на Витиня“,
на 25.05.2020 г., от „кола на КАТ“ – но той е заинтересован от подобни
твърдения, видно е иначе, че жалбата е изпратена с пощенски плик с клеймо от
29.05.20 г./
Поради
това, жалбата е процесуално допустима, подлежи на разглеждане , а разгледана по
същество е неоснователна.
Според съда по същество на самия казус, приетата от него фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства, и чрез ползваните в случая доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически
изводи.
В ЗДвП, на първо място, са
посочени изчерпателно условията, при които може да бъде издаден електронен фиш.
Предпоставките са описани в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, според която
установяването и заснемането на нарушенията по закона с автоматизирано
техническо средство или система / т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението
/, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, позволява издаването на електронен фиш. Всички предпоставки са
налични по настоящият казус. Ползваната система за запис е била мобилна и
безспорно «автоматизирана».
По
делото са представени доказателства за техническата годност на ползваното
техническо средство за заснемане и измерване на скоростта – Протокол от
05.05.2017 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с идентиф.
№ 4835, издаден от нарочна лаборатория.
Видно от приложения по делото протокол
за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, и
докладна записка, на дата 19.04.2018 г. / отразени в регистъра на
РУ-Белоградчик на 20.04.18 г./ дежурните служители са започнали измерването на скоростта на
преминаващите автомобили в 13:15 часа и са приключили с измерването в 16:30
часа / като в представената докладна записка, са отразени работата и само
заснетите нарушения в този именно времеви период 13.33 ч. до 16.11 ч. /, като
са били позиционирани на едно само място – в с. М., общ. Д., на ул. “П.“/, а настоящото нарушение е било засечено в 13:44 часа.
Според
съда АНО е изпратил на съда писмени /вкл. и снимкови/ материали, приети като
доказателства в с.з., съдържащи информация за участъка от пътя, на който се
извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание
на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по
чл. 21 от закона / с нарочен знак /, посоката на движение на автомобила,
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за
извършена метрологична проверка. С оглед което, се явяват неоснователни са
доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата му.
С оглед
на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът
приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл.21 ал.2 вр. ал.1
от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на
19.04.2018 г. в 13:44 часа, лек автомобил "Нисан Алмера", с рег. С 2272
ХН, управляван от В.И.Р. ***, на кръстовище със с.Гара Орешец, с превишена
скорост - 70 км/ч, при разрешена максимална скорост за движение от 40 км/ч,
въведена с нарочен пътен знак . Разрешената скорост е била превишена от
жалбоподателя с 30 км/ч, а размерът на глобата в този случай е следва да е
именно 100,00 лева, съгл. чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане
на глоба е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим
от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2096170 от 19.04.2018 г. на ОД-МВР-Видин, с който на В.И.Р. ***, с ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 100,00 лв. на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд -
Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: