№ 311
гр. Бургас , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галя В. Белева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501250 по описа за 2021 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по повод
въззивна жалба, подадена от Община Несебър чрез законния представител-
Кмета на общината Николай Димитров.
С нея е обжалвано изцяло решение № 27 от 5.05.2021г. по гр.д.№ 760 по
описа за 2020г. на РС- Несебър, с което са уважени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от Г. С. Ж. от
с.Равда против Община Несебър, както следва: отменено е уволнението на
ищцата, извършено със заповед №69 от 13.07.2020г. на Кмета на Община
Несебър на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, а ищцата е възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист” в отдел
„Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и
контрол върху строителството в Община Несебър”. Ответната община е
осъдена да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на
5898,90 лв. за периода от 14.07.2020г. до 14.01.2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 14.01.2021г. до
окончателното плащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на
755,40 лв., а по сметката на РС- Несебър- държавна такса върху уважените
искове- 335,96 лв. Допуснато е предварително изпълнение на решението в
1
частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за оставане без работа.
Въззивникът е изложил оплаквания, че решението е постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалния закон и е необосновано.
Развити са подробни съображения по двете групи мотиви, с които
районният съд е отменил уволнението като незаконно: 1/ несъответствие на
дадената оценка на ищцата по критерия „Придвижване на преписките в срок и
в съответствие с изискванията”, поради това, че не било налице забавяне на
преписки при изпращането им до Административен съд- Бургас, както и
друга- през 2019г., свързана с искани от НСС инвестиционен проект на
обекти в Аквапарк „Парадайз” и 2/ неучастие в подбора на всички служители
в отдел „Устройство на територията”, а не само на служителите на длъжност
„Главен специалист”.
Сочи се, че изложените от съда мотиви за липса на умишлено забавяне
на преписката, изисквана от НСС не съответстват на въведените от Община
Несебър твърдения, а именно- че изпълнението не е в съответствие с
изискванията и по-конкретно тези, касаещи необходимия обем от документи.
Същото се отнасяло и за преписките до Административния съд. Признава се,
че ищцата е изпращала необходимите отговори и документи бързо /в деня на
възлагане или на следващия ден/, но отговорите били непълни или неточни и
не съответствали на дадените разпореждания от Административния съд и
НСС. Това била причината за намаляване на оценката на ищцата. Вместо да
обсъди тези доводи на общината, районният съд приел, че при подбора
ищцата била оценявана по критерий „вина” и „забавяне”, поради което не
обсъдил представените доказателства в цялост и във връзката им с останалите
писмени доказателства. Неясни били мотивите на съда, с които отказал да
приеме представените от Община Несебър писмени доказателства, изискани
от НСлС и доказващи неточното изпълнение на работата, макар същият да е
приел, че доводът е относим за правилното решаване на спора. Тези
доказателства били представени във връзка с обясненията на ищцата,
направени по нейно желание. Така съдът в нарушение на правилата за
разпределение на доказателствената тежест постановил в тази му част
решение, основано единствено на благоприятните за ищцата нейни
твърдения. На основание чл.266, ал.3 от ГПК моли тези доказателства да
бъдат приети от въззивната инстанция.
2
Изложени са и оплаквания за допуснати нарушения на материалния
закон- неправилно съдът приел, че членовете на комисията по подбора не
познавали работата на ищцата, поради което изводите им не били правилни и
обективни. Присъдените точки по всеки от критериите се основавали на
официални документи- годишната оценка за 2019г., поставена в изпълнение
на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението служителите в
държавната администрация, като същата била изготвена от прекия
ръководител на ищцата - Ж. Г., а неточното изпълнение при изпращането на
преписката на административния съд било констатирано от съдия от същия
съд. При искане за конкретни документи от архивирани преписки, насочено
към нея, тъй като преписката се намира в нейния район, било достатъчно в
съответствие с вменените й задължения ищцата да се изиска съответната
преписка от служителя на архива, да бъде прегледана, копирани и заверени
необходимите документи, както и същите да бъдат изпратени. Освен това
същата следвало да бъде запозната с тези преписки, понеже именно тя била
работила по тях през 2009г. /издадено разрешение за строеж/; 2011г.-
подготвяла и внасяла материали по същия проект в ОбЕСУТ; през 2017г.
проектът бил предмет на административно дело №2860/17г. на Адм. съд-
Бургас, а строежът бил в района на ищцата, най- малкото същата следвало да
подготви преписката. Затова намира за недоказани доводите, че друг е
работил по преписката и ищцата не е могла да изпълни указанията на съда.
По отношение на втория възприет от съда мотив за отмяна на
уволнението, въззивникът счита, че решението на съда противоречи на
задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение по гр.д.
№95/2000г. на III г.о. и решение по гр.д.№1429/11г. на с.о. С нея било
възприето, че съществените трудови функции на длъжността „главен
специалист” и „младши специалист” са нормативно определени в Наредбата
за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията
/приета през 2004г./, откъдето произтичат и разликите между тях, като
определящи са функциите, посочени в Наредбата, вместо тези в
длъжностната характеристика. Практиката била относима, въпреки че в
момента била действаща друга наредба, приета през 2012г., понеже в нея ясно
били посочени основните трудови задължения на всяка от длъжностите.
Моли, решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново,
с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.
3
Въззиваемата Г. С. Ж., представлявана от адв. Елена Вълканова, е
представила своевременно отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
като неоснователна и моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Въззиваемата страна намира оплакванията на
въззивника за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила, както и за необоснованост на решението за неоснователни. Според
въззиваемата, районният съд поотделно и в съвкупност е обсъдил целия
събран доказателствен материал касаещ подбора, като правилно е достигнал
до извод, че подборът е незаконосъобразен поради това, че в него не били
включени всички служители от отдел „Устройство на територията”- Община
Несебър, а следвало да бъдат включени още двама- И.Д. и Г.А., които били
назначени на сходни длъжности и изпълнявали същите трудови функции като
ищцата. Акцентира се, че по делото било доказано, че всички 11 служители
на отдела изпълнявали напълно идентични основни трудови функции ,
поради което всички следвало да участват в подбора, независимо дали заемат
длъжността „главен експерт”, „старши експерт”, „младши експерт”,
„специалист”, „старши специалист” или „главен специалист”. Намира за
неотносима съдебната практика, на която се позовава въззивникът, за да
обоснове обратния извод. Сочи, че тази практика касае различни казуси, в
които работодателят няма задължение за подбор, а уволненията са отменени
на други основания, които стоят извън предмета на делото, понеже не касаят
законосъобразността на подбора. На следващо място се сочи, че
разрешенията, възприети в тази практика са остарели и представляват по-
скоро изключения от константната практика на ВКС по този въпрос.
Цитирана е многобройна практика на ВКС, която според въззиваемата е в
обратната посока, а именно, че при определяне на кръга от лицата, които
участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от
сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като
определящо е дали тези различия са съществени- Решение по гр.д.№1968/13г.
на ВСК, IV г.о.; Решение по гр.д.№6457/14г. на с.о.; Решение по гр.д.
№1853/2019г., с.о.; Решение по гр.д.№110/12г. на с.о.; Решение по гр.д.
№218/11г. на с.о., Решение по гр.д.№727/11г. на ВКС; Решение по гр.д.
№2239/16г. на III г.о. и др., които според въззивника имат задължителен
характер. Намира за неотносими към подбора и неговата законосъобразност
доводите, че задълженията на всяка длъжност са нормативно установени в
4
Наредбата за прилагане на класификатора. Изтъква се още, че тези доводи са
въведени една с въззивната жалба, което е недопустимо. Затова въззиваемата
страна намира, че изводът на районния съд за незаконосъобразност на
подбора поради невключване на други длъжности с идентични трудови
функции бил в съответствие със съдебната практика.
Правилен и съответстващ на събраните доказателства бил и изводът на
съда, че при подбора и извършеното оценяване на ищцата са поставени
оценки, които не са обективни и не отразяват действителното изпълнение на
дейността й в отдела. Недоказани били твърденията за две забавени преписки
от ищцата, поради които тя била оценена с по-малко точки от останалите
участници в подбора. Оценките в протокола за подбор, касаещи този
критерий „забавени и неизпълнени в съответствие с изискванията преписки”
били неверни както за ищцата, така и за останалите участници, чиито оценки
не били занижени, макар за разлика от нея да имали забавени преписки.
Същевременно ищцата не била оценена по критерия „забавяне на преписки”.
Развити са изключително подробни съображения.
Освен това се сочи, че съдът не е обсъдил друг довод на ищцата, че
подборът не е законосъобразен, тъй като било нарушено императивното
изискване на закона относно критериите, по които следва да се извърши. В
конкретния случай били приложени различни от законовите критерии-
например общ трудов стаж /а не само по стажа на заеманата длъжност/,
образование /вместо квалификация/, както и на тези, зададени от
работодателя- включен бил критерий резултат, какъвто не бил заложен от
него. Цитирана е съдебна практика в тази насока. В нарушение на заповедта
на Кмета, оценката на останалите служители обхванала само периода
1.01.2019г.- 31.12.2019г., но не и периода 1.01.2020г. – 31.03.2020г., а
същевременно соченото в протокола за подбор нарушение на ищцата би
следвало да касае именно периода от 8.01.2020г. до 12.02.2020г.
Поддържа и всички останали оплаквания срещу заповедта за уволнение,
изложени в исковата молба и допълнителното становище във връзка с
отговора на исковата молба, който е представил ответника- че не е била
преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 от КТ, че предизвестието за уволнение е
получено преди работодателят да получи разрешение от Инспекцията по
труда; че ответникът не доказал, че длъжността е реално съкратена и
трудовата функция на ищцата е премахната; че със заповедта за уволнение е
5
прекратен друг трудов договор, а не този на ищцата; че не било ясно
основанието, на което ищцата била уволнена /според данните по делото
уволнението трябвало да е поради намаляване обема на работа/; нямало
текстово изписване на основанието, възприето от РС /съкращаване на щата/;
нямало данни от кого е издадена заповедта; от Решението на Общинския
съвет не ставало ясно каква е общата численост на щата, че процедурата по
одобряване общата численост на общинската администрация не била
проведена законосъобразно, което довело да липса на валидно длъжностно
разписание и издаване на незаконосъобразна заповед за уволнение.
Поддържат се и оплакванията за това, че работодателят е извършил
уволнението в нарушение на чл.8 КТ, при злоупотреба с права и
недобросъвестност.
Противопоставя се да бъдат приети писмените доказателства, поискани
от въззивника, като са изложени подробни съображения, че те и фактите,
които целят да установят са ирелевантни за предмета на делото, а от друга
страна се въвеждат в предмета на делото с въззивната жалба, което е
недопустимо, предвид предвидената в чл.266, ал.1 ГПК преклузия.
Моли решението да бъде потвърдено, а на въззиваемата да се присъдят
разноските по делото. При евентуалност- в случай, че решението бъде
отменено, моли възнаграждението на процесуалния представител на
въззивника да се намали до минималния размер.
В съдебното заседание проведено пред въззивната инстанция
процесуалните представители на страните поддържат становищата си,
изложени в жалбата, респективно- отговора.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира, че
жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
законния представител на Община Несебър. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК за редовност. Ето защо въззивният съд
приема, че същата е допустима и следва да я разгледа по същество.
По същество:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ.
Ищцата твърди, че с ответната община били в трудово правоотношение.
С трудов договор №23 от 25.05.1994г. била назначена на длъжност „Главен
специалист” в Община Несебър, специализирана администрация, отдел
6
„Устройство на територията”, Дирекция „Устройство на територията,
инвестиционно планиране, строителство и контрол на строителството”.
Получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 1005 лв. Трудовото й
правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, със
заповед №69/13.07.2020г., връчена й на същата дата. На 16.06.2020г. било
връчено и предизвестието за уволнението под № Н1-ОА1-2129/4.05.2020г.
Заявява, че уволнението й е незаконосъобразно, в нарушение на императивни
материални и процесуални норми. Заповедта за прекратяване на ТПО
страдала от съществени пороци, неподлежащи на саниране, а освен това била
издадена и връчена в нарушение на закона.
Изложени са следните основания за незаконосъобразност на
уволнението :
1/ Предизвестието и заповедта съдържали пороци във формата,
съдържанието и реквизитите:
- В заповедта било посочено, че се прекратява трудово правоотношение,
възникнало с трудов договор №23 от 25.04.1994г., какъвто тя не била
подписвала с Община Несебър. Затова намира, че трудовият й договор все
още е в сила.
- Предизвестието не съдържало ЕГН на адресата, месторабота /отдел,
дирекция, предприятие, дружество/, нито дата, от която се прекратява ТПО.
От посоченото- отдел „УТ”, не ставало ясно къде се намира този отдел и в коя
дирекция. Понеже ищцата работила в съвсем друг отдел – „Устройство на
територията”, не била в състояние да разбере за какво точно я известяват с
предизвестието и била лишена от възможността да се брани, с което било
нарушено правото й на защита. Това предизвестие следвало да се приравни на
липсващо такова, което влечало след себе си незаконосъобразна заповед за
уволнение. Сочи, че след като основанието за уволнение е чл.328, ал.1, т.2,
работодателят бил длъжен да връчи и предизвестие.
- Нито от съдържанието на предизвестието, нито от заповедта за
уволнение не ставало ясно какво е основанието за това, тъй като липсвали
мотиви и текстово описание/ правна норма. Не се съдържало задължителното
текстово изписване „поради съкращаване на щата”, „поради закриване на
предприятието” или „намаляване обема на работа”, респективно- друго
основание, а единствено било посочено чл.328, ал.1, т.2 КТ. В съдържанието
на предизвестието и на заповедта било посочено решение на Общински
7
съвет- Несебър и прието с него нова структура на общинската
администрация, но самото решение на ОбщС- Несебър било мотивирано с
намаляване обема на работа в администрацията и намаляване на публичните
услуги, което съответствало на правната норма на (б.328, ал.1, т.3 от КТ.
- Съдържанието на предизвестието и на заповедта не съвпадали, тъй
като били посочени различни трудови договори, което било съществен порок
в документа, понеже ищцата нямало как да знае дали е имала един или повече
трудови договори с този работодател и кой от тях е бил прекратен.
- В заповедта за уволнение липсвали данни кой я издава, дали това е
физическо или юридическо лице, липсвали имена на работодателя, който я
подписал. Само от подписа не било възможно да се установи кой е я
подписал. Това било съществен порок, водещ до незаконосъобразност на
заповедта, тъй като законовите разпоредби и трайната съдебна практика били
единни в становището, че ако заповедта не изхожда от работодател или
надлежно упълномощено от него лице, то тя била незаконосъобразна. Затова
оспорва авторството и излага твърдения, че заповедта е издадена от
некомпетентен и анонимен орган/ длъжностно лице, без представителна
власт.
2/ Трудовата функция на ищцата не била действително премахната, а
била запазена изцяло, а впоследствие било променено само наименованието
на длъжността със запазване на всичките и задължения и особеностите. Т.е.
съкращението на щата било фиктивно.
3/ На ищцата не било представено новото длъжностно и щатно /
поименно разписание, поради което оспорва, че такова е било издадено и
утвърдено към датата на уволнението. В заповедта за уволнение не било
посочено дали е извършен подбор и дали има ново длъжностно разписание, с
което било нарушено правото й на защита. Не бил изменен Устройствения
правилник, нито било посочено конкретно каква е общата численост на щата.
Следователно не ставало ясно колко са съкратените длъжности. Заявява, че е
налице масово уволнение, за което работодателят бил длъжен да уведоми
синдикалните структури и представителите на работниците /чл.130а КТ/.
Оспорва Устройствения правилник, решението на Общинския съвет и
допуснатото предварително изпълнение на същото, както и длъжностното
разписание като твърди, че липсва валидно изготвено длъжностно разписание
и поименно разписание на длъжностите, които да произведат последиците за
8
законосъобразно издаване на заповед за уволнение.
4/ Изложени са твърдения за злоупотреба с право и недобросъвестност
от страна на работодателя, като намира, че действията му са в нарушение на
чл.8 от КТ. Липсвала обективна необходимост от съкращаване на щата,
понеже ищцата изпълнявала дейности, свързани с административно-
технически услуги на граждани и с оглед спецификата на работа на този
отдел било невъзможно трудовите й функции да отпаднат. Сочи, че нейните
трудови функции понастоящем се изпълняват от друг служител. В отдела
останали на работа 15 служители с различни длъжности, но с абсолютно
еднакви трудови функции. Ищцата, която имала най-високо образование и
квалификация измежду служителите в отдела, била съкратена целенасочено,
изключително и само по лични причини, като към нея била проявена
тенденциозност и дискриминация заради политическите й убеждения, както и
поради родствените й връзки с друг общински служител- синът й Д.Д.. В
рамките на няколко дни били уволнени всички служители с фамилно име
„Пейкови”, намиращи се в роднински връзки помежду си. Уволнени според
ищцата са и всички служители, които не са от гр. Несебър, каквато била и
ищцата. Един от основните мотиви за уволнението на ищцата бил заради
отказите й да подкрепи подписките за издигане на кандидатурата на кмета за
трети мандат, а по-късно и в защита на кмета при неговото задържане преди
местните избори през 2019г., за което й бил оказан системен натиск. Всички
уволнени служители били такива, които отказали да подпишат тези подписки.
Развити са подробни съображения в подкрепа на становището на ищцата, че
кметът се е възползвал от извънредното положение във връзка с КОВИД- 19
и въз основа на предположения за намаляване на обема на работа и приходите
по време на извънредното положение, е мотивирал пред Общинския съвет
необходимостта на реорганизация на щата, вместо да се възползва от
предвидените от държавата програми за защита на заетостта. Същевременно
средствата на общината били разходвани за несъществени мероприятия и
покупки на имот, който според ищцата не е необходим.
5/ Ищцата имала 25 години стаж на длъжността „Главен специалист” в
отдела, никога не й били налагани дисциплинарни наказания, изпълнявала
стриктно, съвестно и компетентно задълженията си. Оценките, които
получавала през годините и годишното оценяване на задълженията й били
високи, което съставлявало признание на работодателя за качествата й като
9
работник и нивото на изпълнение. Изпълняваната от нея работа отговаряла на
образованието и квалификацията на ищцата, както и на знанията и уменията
й. Образованието и специалността й – средно специално /Техникум по
строителство „Кольо Фичето” гр. Бургас/, квалификация „техник по
геодезия”, специалност „геодезия, картография и фотометрия” съответствали
изцяло на извършваната от нея работа. Същевременно много служители
имали равна на нейната образователно- квалификационна степен, но били
завършили други специалности „икономика”, „пиар” и др., което образование
не било свързано с работата в отдела и дори не се доближавало до трудовите
функции за длъжността.
6/ Заповедта била издадена в нарушение на чл.333 КТ. Предизвестието
за уволнение било издадено през м.май 2020г., но било връчено през м. юни
2020г., понеже ищцата била в продължителен отпуск по болест, за което
представила епикриза и декларация, че страда от заболяване, измежду
посочените в Наредба №5/20.02.1987г. на Министерство на здравеопазването.
Още същия ден обаче й било връчено предизвестието, в нарушение
императивните разпоредби на закона, вменяващи на работодателя да поиска
становище от ТЕЛК и предварително разрешение за уволнение от
Инспекцията по труда. Намира, че релевантен за закрилата по чл.333 КТ е
дали разрешението на ИТ е било дадено към момента, в който било връчено
предизвестието. Нарушавайки императивните норми и заобикаляйки закона,
работодателят злоупотребил с правата си и ги упражнил превратно,
нарушавайки чл.8 КТ и принципа за добросъвестност.
7/ Видно от посочената норма на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, на основание
която ищцата била уволнена, работодателят бил длъжен да направи подбор.
Оспорва подбора, ако такъв бил извършен, както и констатациите в протокола
за подбор и верността на изготвените оценки. Подборът не отговарял на
заложените в закона критерии. Не били включени всички служители от
отдела /18 на брой, изпълняващи идентични или сходни трудови функции с
тези на ищцата, с различно наименование- „старши експерт”, „главен
експерт”, „младши експерт”/, а тези сред които бил извършен повече били със
средно образование и по-ниска квалификация от ищцата, а останалите- с
образование, което не съответства на длъжността, естеството на работа и
трудовите функции.
8/ Ищцата била синдикален член, поради което на основание чл.24 от
10
КТД следвало да се вземат предвид при подбора следните критерии:
професионална квалификация, професионален опит на длъжността, семейно
положение и здравословно състояние. Тези критерии не били взети предвид
при съкращението на ищцата, която била с влошено здравословно състояние,
вдовица, грижеща се за безпомощната си майка, с най-голям професионален
опит на длъжността /25 г. стаж на същата длъжност/. Не било съобразено, че й
оставали две години до пенсия и не би могла да си намери работа, както и че
два месеца по-рано от общината бил съкратен и сина й. Не бил посочен
професионалния опит на останалите служители на длъжността, като бил
посочен техният общ трудов стаж. Служителите не били оценявани по
квалификацията си, а по образование, с което били нарушени императивните
изисквания на чл.329 КТ. Нарушени били и чл.20 и чл.21 от КТД, понеже на
ищцата не било предложено да заеме друга подходяща незаета длъжност,
каквато имало свободна. Към момента на уволнението и по-късно били
назначени нови служители и работници в администрацията, които длъжности
били подходящи за заемане от ищцата. Нарушен бил и чл.23 от КТД, който
изисквал работодателят да получи предварително съгласие от синдиката,
когато съкращава щата на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 КТ в случай, че
съкращенията касаят синдикални членове.
9/ Оспорени са годишните оценки на работата /годишно оценяване,
атестация/, обективирано във Формулярите за оценка на изпълнението на
длъжността на служителя. Заявява, че същите са документи с невярно
съдържание/ неистински такива или подправени/ неавтентични и
антидатирани. Затова оценките в тях не следвало да имат отношение към
подбора. Сочи, че такива оценки и междинни срещи не били извършвани,
както било посочено във формулярите, а на служителите били предоставяни
празни формуляри, като били принуждавани да попълват данните на първата
страница, както и да удостоверят с подписа си, че са уведомени за получените
оценки и че нямат възражения. Заявява, че е подала жалба до Окръжна
прокуратура Бургас за това.
В становище на л.392 и сл. от делото на РС, ищцата е доразвила
оплакванията си във връзка с отговора на ответната община.
Моли уволнението й с процесната заповед да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено, ищцата да бъде възстановена на заеманата до
уволнението длъжност „главен специалист” в отдел „Устройство на
11
територията” и Дирекция „Устройство на територията, инвестиционно
планиране, строителство и контрол на строителството” в Община Несебър.
Моли ответната община да бъде осъдена да й заплати обезщетение за периода
през който е останала без работа в размер на 5898,90 лв., ведно със законната
лихва. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Ответната Община Несебър, представлявана от юрисконсулт Радев
своевременно е представила отговор, с който е оспорила исковете като
неоснователни. Изложени са подробни съображения, че процедурата е
спазена, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
законосъобразна. Твърди се, че от предизвестието става ясно до кого е
отправено, а в него коректно бил посочен първоначалния трудов договор, въз
основа на който ищцата заемала длъжността. Заповедта за уволнение била
подписана от кмета като представител на Община Несебър. По отношение на
основанието за уволнение се твърди, че е ясно, че то е съкращаване на щата,
както изрично е посочено цифром в заповедта, а не намаляване обема на
работа, тъй като мотивите в докладна записка касаят възможността да бъде
изпълнена приходната част на бюджета. Сочи се, че мотивите на докладната
записка нямат пряко отношение към прекратяване на трудовото
правоотношение, а касаят възможността да бъда изпълнена приходната част
на бюджета на общината. Чрез новата структура общината имала за цел да
извършва всички публични услуги, които извършвала и до момента, но с по-
малко работници и служители. Намаляване на броя на работниците и
служителите имало в почти всички отдели. Твърди се, че съкращението е
реално, оспорва се твърдението на ищцата, че длъжността й е запазена с
променено наименование. Оспорва се твърдението, че са налице масови
уволнения, още повече, че според ответната страна, този факт е ирелевантен
за законността на уволнението. Оспорват се твърденията за злоупотреба с
права, като се сочи, че правото на глас е анонимно и няма как да са ясни
политическите убеждения на ищцата. Твърди се, че подборът е извършен
законосъобразно, тъй като ищцата е била с най-нисък резултат при подбора
въз основа на приетите критерии. Подборът бил извършен между лицата,
изпълнявали длъжността „главен специалист”, понеже имало намаляване на
щатните бройки за тази длъжност. Сочи, че длъжностите в администрацията
са нормативно определени позиции- чл.2 от Наредбата за прилагане на
Класификатора на длъжностите в администрацията, които се заемат по
12
служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени
изисквания и критерии, свързани са с конкретен вид дейност на лицето, което
я заема и се изразяват в система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностната характеристика. Изтъква, че според утвърдената
съдебна практика извършването на подбор с лице, заемащо длъжност, която
не се съкращава е право, а не задължение на работодателя. Твърди се, че на
ищцата е предоставена декларация по чл.333 от КТ и е спазена закрилата по
тази норма, като е изискано и получено разрешение и от ТЕЛК и от
Инспекцията по труда, както и, че прекратяването на трудовото
правоотношение е станало при спазване на КТД. Сочи, че според съдебната
практика за законността на уволнението е меродавна датата, към която се
прекратява трудовото правоотношение, а не тази, на която е връчено
предизвестието. Оспорва твърденията за подправка/ невярно документиране
на оценките в годишните атестационни формуляри.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Представя доказателства.
Претендират се разноски.
Първоинстанционният съд е приел писмени доказателства и е разпитал
свидетели.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявените искове.
За да достигне до този извод, районният съд е приел, че заповедта за
уволнение не страда от визираните от ищцата пороци.
След обстоен анализ на събраните по делото доказателства съдът е
приел, че поставените на ищцата оценки при извършване на подбора не са
били обективни и не са отразили действителното изпълнение на дейността й в
отдела. Ищцата била оценявана от лица, които не били запознати със
същността на трудовите й функции и нямали преки впечатления от
извършваната от ищцата дейност, изключая К.М., предвид заемания от нея
пост в общинската администрация. Същевременно от показанията на прекия
ръководител на ищцата било установено, че годишните оценки на последната
не били по-ниски от тези на останалите специалисти, които работели в
отдела. Установено било и че ищцата няма забавени преписки, включително
умишлено забавяне на двете преписки, за които ищцата дала обяснения по
чл.143 ГПК /за неадминистрирана преписка пред Административен съд -
Бургас, както и за изискани от НСлС проекти на отделни пързалки в Аквапарк
„Парадайз”/ .
13
Първоинстанционният съд е приел също, че подборът не е извършен
измежду всички лица, между които е трябвало да бъде извършен, поради
което е счел, че същия е незаконосъобразен, поради което уволнението на
ищцата също било незаконосъобразно. Работодателят извършил подбора само
между служителите, заемащи длъжността „Главен специалист“. Вместо това
подборът следвало да бъде извършен между всички служители в отдел
„Устройство на територията“ (главни експерти, старши експерти, младши
експерти, специалисти, старши специалисти и главни специалисти) които
изпълняват идентични трудови функции с ищцата, като единствената разлика
била в образованието, тъй като експертите били с висше образование, което
не можело да бъде основополагащ критерий при разрешаването на въпроса
кои лица да участват в подбора.
Затова е отменил уволнението на ищцата като незаконно, възстановил я
е на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдил претендираното от
нея обезщетение за времето, през което е останала без работа, ведно със
законната лихва.
При извършената служебна проверка в рамките на правомощията по
чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд приема, че обжалвания съдебен акт е
валиден и допустим, а по същество- правилен.
Страните не спорят, че към датата на уволнението с процесната заповед
№69 от 13.07.2020г. /л.15 и л.108 от делото на РС/, издадена от Кмета на
Община Несебър, ищцата /сега въззиваема/ е работила по безсрочно трудово
правоотношение в ответното община на длъжност „главен специалист“ в
отдел „Устройство на територията“, дирекция „Устройство на територията,
инвестиционно планиране, строителство и контрол на строителството“ към
Общинска администрация гр.Несебър. Видно от приложения към исковата
молба трудов договор /л.17/ последният бил сключен на 25.05.1994г. Не се
представят доказателства от ответника във връзка с твърденията му в
отговора на исковата молба, че първоначалния договор с ищцата е бил
сключен на 25.04.1994г. /както е посочено в заповедта за уволнение/.
Ищцовата страна също не е ангажирала доказателства, че съществува друг
трудов договор между страните, освен приложения на л.17. При това
положение въззивната инстанция намира, че поради допусната техническа
грешка в заповедта за уволнение е отразено, че трудовото правоотношение е
възникнало на основание трудов договор №23/25.04.1994г. вместо правилната
14
дата- 25.05.1994г. /както е посочено в предизвестието за уволнение/. Поради
изложеното, неоснователно е становището на ищцата, че с процесната
заповед за уволнение е прекратено друго трудово правоотношение, а нейното,
възникнало със заповед №23/25.05.1994г. продължавало да съществува.
Видно от заповедта, в нея са изложени лаконични мотиви за
прекратяването на ТПО- С решение №103 от Протокол №6/24.04.2020г. на
Общински съвет Несебър е приета нова структура на Общинска
администрация Несебър, считано от 1.05.2020г. Като основание на заповедта е
посочено „чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ“, без да е посочено словесното
му съответствие, отразено в КТ- „съкращаване на щата“. Направено е и
препращане към предизвестие с изх.№Н1-ОА1-2129/ 4.05.2020г. /л.16 от
делото на РС/. Предизвестието е адресирано до Г. С. Ж., главен специалист в
отдел „УТ“ и е получено от ищцата на 16.06.2020г. С оглед последното
обстоятелство, несъстоятелни са доводите на ищцата, че не било ясно до кого
е адресирано това предизвестие /посочени са трите имена, длъжността и
отдела, в който последната работа, но не е изписано пълното наименование на
отдела, а същото е изписано в съкратен вид като абревиатура/, както и че не
била в състояние да разбере за какво точно е предизвестена и била лишена от
защита. Следва да се отбележи, че липсват законоустановени реквизити на
предизвестието, а в приложеното по делото са налице всички необходими
данни, за да се приеме, че ищцата е била информирана за предприетото от
работодателя прекратяване на трудовото правоотношение- посочени са
данните, които се съдържат и в заповедта за уволнение включително правната
норма, послужила за основание за уволнението, с единствените разлики, че в
предизвестието датата на сключване на трудовия договор между страните е
посочена правилно, както и това, че предизвестието е посочено, че е
извършен подбор.
Несъстоятелен е доводът на ищцата, че с така оформеното предизвестие
тя била лишена от право на защита. Предизвестието за прекратяване на
трудово правоотношение не подлежи на обжалване. Нещо повече- липсата на
предизвестие по принцип не е основание да се приеме, че уволнението е
незаконосъобразно. Последицата в случай, че писмено предизвестие не е било
връчено /която хипотеза не е налице в случая/, е че за работодателя би
възникнало задължение за заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие по чл.220, ал.1 КТ.
15
Неоснователни са оплакванията, че след като заповедта за прекратяване
на ТПО не била мотивирана, на ищцата не станало ясно основанието за
прекратяването му. Посочен е номерът на Протокола на ОбщС- Несебър
/публичен документ/, както и че с него е приета нова Структура на
общинската администрация, считано от 1.05.2020г., а освен това чрез
препращане към предизвестието ищцата е била уведомена, че работодателят е
извършил подбор. По този начин, макар и лаконично, в заповедта са
изложени обстоятелствата от фактическия състав на правната норма, на
основание на която е прекратен трудовия договор на ищцата. В тази връзка
следва да се посочи, че задължението за ясно, точно и изчерпателно
посочване на обстоятелствата във връзка с които е предприето уволнението е
императивно изискване на закона само по отношение на заповедите, с които
се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ - така чл.195, ал.1 КТ. Само
в тези случаи липсата на мотиви представлява съществено процесуално
нарушение в дисциплинарното производство, последица от което може да
бъде незаконност на уволнението.
Несъстоятелни са оплакванията, че заповедта била издадена от
некомпетентен орган. Видно от съдържанието на заповедта, същата е
подписана от Кмета на Община Несебър /без запетайка, т.е. лично, а не от
пълномощник/, а по делото няма изрично възражение, че този подпис не е
автентичен, т.е. че не е на кмета на общината.
Неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение на чл.344,
ал.3 от КТ при издаването на заповедта за уволнение. Не се спори, че ищцата
е синдикален член на КНСБ и се ползва от предварителната закрила по
чл.333, ал.4 от КТ. От приложените писмени доказателства- писмо до
Председателя на синдикалната организация /л.351/ с дата 23.04.2020г. е
видно, че е изискано на основание чл.23 от КТД предварително съгласие за
съкращаване на щата и предстоящо освобождаване на служители. С протокол
от същата дата, за проведено ОС на ръководството на СО на КНСБ /л.354/,
приложено към писмо на л.352 до Кмета на Община Несебър, е дадено най-
общо съгласие за намаляване числеността на персонала и приемане на нова
структура на общинската администрация и второстепенните разпоредители с
бюджетни средства, при спазване изискванията на чл.24 КТД и същите да са
жители на община Несебър. Основателно е становището на ищцата, че това
принципно съгласие няма последиците по чл.333, ал.4 ГПК, тъй като не се
16
отнася до конкретни служители.
Въпреки това, с ново писмо до Председателя на синдикалната
организация /л.356/ с дата 4.05.2020г. е изискано на основание чл.23 от КТД
предварително съгласие за съкращаване на щата и предстоящо
освобождаване на конкретни служители, посочени в таблицата на л.357, сред
които на ред 6 е ищцата- Г. С. Ж.. С писмо от 5.05.2020г. /л.358- 359/,
подписано от ръководството на същата синдикална организация КНСБ е
дадено положително становище за прекратяване на трудовото / служебно
правоотношение на лицата, цитирани в писмото на кмета, поради
съкращаване на щата. Ето защо въззивната инстанция намира, че е получено
предварителното съгласие на СО на КНСБ за съкращаване на щатната бройка
на ищцата.
Спазено е и изискването за снабдяване с разрешение от Инспекцията по
труда, предвид констатираното и удостоверено с медицински документи
психическо заболяване на ищцата. От същата преди уволнението е изискана
декларация за наличието на обстоятелства, относими към предварителната
закрила по чл.333 КТ, като тя е посочила психично заболяване / декларация
на л.121, с дата 15.06.2020г./ по тази причина работодателят е изискал с писмо
на л.113 експертно решение на ТЕЛК /л.119 с дата 1.07.2020г./, в което е
посочено, че ищцата е работоспособна. В решението на ТЕЛК е посочено
още, че ищцата попада под защитата от съкращение по чл.333, ал.1 от КТ.
Посочено е още, че съкращаването й от работа би било нецелесъобразно, тъй
като би влошило психичното й състояние.
Въз основа на наличните при него документи, касаещи закрилата по
чл.333 КТ, на 16.06.2020г. работодателят е поискал разрешение за уволнение
/л.114/ конкретно за ищцата Г.Ж.. Получил е такова- виж писмо изх.
№20056023/13.07.2020г.- на датата, на която е издадена заповедта за
уволнение на ищцата.
Несъстоятелно е оплакването на ищцата, че разрешенията и
предварителното съгласие е следвало да бъдат налични към датата на
връчване на предизвестието. Видно от изричната разпоредба на чл.344, ал.3
КТ, предварителното разрешение на СО или предварителното съгласие на
Инспекцията по труда следва да е налице преди уволнението, а в случая това
е установено по делото. Несъстоятелни и недоказани са оплакванията на
ищцата за антидатиране на входящата и изходящата кореспонденция между
17
кмета на общината и СО от една страна и ИТ от друга, описана по горе.
При това положение съдът следва да разгледа оплакването на ищцата,
че не е било извършено реално съкращаване на щата.
По повод оплакването в исковата молба, че не са били налице
предпоставките за извършване съкращаване на щата, тъй като не било
доказано основанието за това- оптимизация на щата, е нужно да се посочи
следното.
Съгласно трайната съдебна практика, израз на която е решение №84 от
29.04.2014г. по гр.д.№7732/2013г., III г.о. на ВКС, за да е налице съкращаване
на щата е достатъчно премахването или намаляването на бройките за дадена
длъжност от щатното разписание. Не е необходимо да бъде намален обемът
на работа, извършвана от лицата, заемащи тази длъжност. Напротив, с оглед
оптимизиране на работния процес работодателят може да счете, че по-малък
брой работници и служители ще извършват по-голям обем от дейността на
предприятието.
Прието е било Решение №103 по Протокол №6/24.04.2020г. на
Общинския съвет /л.236/, с което в изпълнение на правомощията си по чл.21,
ал.1 от ЗМСМА съветът е утвърдил новата численост и структура на
общинската администрация . Въз основа на това решение Кмета на Общината
е изменил със заповед №423 от 28.04.2020г. утвърдения Устройствен
правилник /виж доказателствата на л.268 и сл., л.272 и сл./. Кметът на
Общината е одобрил и щатното разписание по отдели и дирекции.
Неоснователно е оплакването, че решението на Общинския съвет не
съдържа данни за конкретните щатни бройки за отделните служби. На л.3 от
същото /л.238 от делото на РС/ е видно, че за цялата дирекция „Устройство на
територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол върху
строителството“ са предвидени общо 33 щ.бр., включително директор, а за
отдел „Устройство на територията“- 15 щ.бр., включително началник отдел.
При сравнение с утвърдената с Решение №66 по Протокол
№4/7.02.2020г. структура на администрацията, считано от 1.03.2020г. /л.234 и
сл./ се установява, че Дирекция „Устройство на територията, инвестиционно
планиране, строителство и контрол върху строителството“ преди изменението
от м.май 2020г. е включвала 39 щ.бр., включително директор, а отдел
„Устройство на територията“- 18 щ.бр., включително началник отдел.
Очевидно, е че е налице решение на Общинския съвет за намаляване
18
числеността на администрацията в дирекцията и отдела, в който е работила
ищцата.
Утвърденото от Кмета на общината ново поименно щатно разписание е
в сила от 11.05.2020г. /л.442 и сл./, като видно от същото в отдел „Устройство
на територията“ са налични 17 щатни бройки, включително началника на
отдела, като в това щатно разписание не е била включена ищцата, макар към
този момент същата да не е била все още уволнена. Шест от служителите в
отдела са заемали длъжността „главен специалист“, идентична с тази на
ищцата от №12 до №17/.
При съпоставката му с поименното щатно разписание, в сила от
1.03.2020г. /л.466 и сл., видно от посоченото на л.467/, отделът е включвал 20
щ.бр., включително с началника. Девет от тях са заемали длъжност „главен
специалист“, идентична с тази на ищцата / №№12-20/.
При тези данни, основателно е оплакването на ищцата /поддържано и в
отговора на въззивната жалба/, че реалният щат и към 1.03.2020г. и към
11.05.2020г. е надвишавал определения с Решенията на Общинския съвет.
Установява се обаче, че след утвърждаването на новото поименно щатно
разписание общият щат на отдела е намален с три щатни бройки /от 20 на 17/,
като се установява и реално съкращаване на три щатни бройки за длъжността
„главен специалист“.
Не се спори пред въззивната инстанция, че ответната страна е
изпълнила задължението си по чл.329 КТ да извърши подбор при
предприетото съкращаване на щата.
Не се спори също, че в подбора не са участвали всички служители в
отдел „Устройство на територията“, а само тези, които са заемали длъжността
„главен специалист“. Съдът намира, че това разрешение е законосъобразно.
Въззивната инстанция споделя доводите във въззивната жалба, че
районният съд не е следвало да изследва конкретните трудови функции на
всички служители в отдела, тъй като единствено в случаите, когато
съществените трудови функции за длъжностите не са нормативно определени,
за съда е налице задължение да изследва естеството на реално извършваната
работа, включително и според възложеното с трудовите договори и
длъжностните характеристики. В случай на наличие на нормативна уредба
/какъвто е настоящия/, работодателската власт е ограничена от последната,
като работодателят не може да променя съществено длъжностните
19
характеристики за длъжностите, регулирани от нормативни актове.
В този случай на анализ подлежи именно действащата към момента на
съкращаването на щата нормативна уредба. С ПМС № 129/26.06.2012 г. (и
съответните негови изменения) са приети Наредбата за прилагане на
Класификатора на длъжностите в администрацията /бр.49 от 29 Юни 2012г./ и
съответно Класификатора на длъжностите в администрацията. Те определят
статута и дейността за всички длъжности в общинската администрация (чл. 1,
ал. 2 от Наредбата). Отнесени към дефинитивната разпоредба на чл. 2, ал. 1
Наредбата и предвиденото в чл. 14, ал. 2 и 3 ЗА, експертните длъжности в
общинската администрация са нормативно определени позиции, които могат
да се заемат и от лица по трудово правоотношение при определените в
Класификатора минимални изисквания за завършено образование и ранг или
професионален опит. Тези длъжности законът свързва с конкретен вид
трудова дейност на лицето, което я заема. Тя произтича от онази норма,
систематична част от чл. чл. 6 - 9 Наредбата, а естеството на трудовата
дейност за определената в Класификатора позиция задава наименованието на
съответната позиция. Други (допълнителни) според естеството си дейности за
експертната длъжност могат да предвидят правилника за устройството на
общинската администрация или специален закон. На експертните длъжности
законът възлага различни административни дейности (система от служебни
или трудови задължения), а законът възлага на всяка позиция упражняването
на основни аналитична и/ или контролни функции или на спомагателни
функции. Когато с трудовия договор страните са определили възложената
работа в общинската администрация само чрез посочване на наименованието
и нивото на експертната длъжност, естеството на трудовата дейност
произтича от системата на задълженията за тази длъжност, така както го
предвижда конкретната правна норма от чл. 6 - 9 от Наредбата или
специалния закон. На експертната длъжност кметът не може да възложи с
длъжностна характеристика задължения, несъвместими с нормативното
(произтичащото от закона) естество на осъществяваната от нея
административна дейност /така Решение № 132 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 227/2017 г., III г. о., ГК/.
Съгласно Наредбата експертните длъжности в администрацията са:
експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции и експертни
длъжности със спомагателни функции, като последните се заемат по трудово
20
правоотношение /чл. 3, ал. 2/. Съгласно чл. 4, ал. 2 от посочената Наредба
длъжността "младши експерт" е с аналитични и/или контролни функции, а
длъжността "главен специалист" съгласно чл. 4, ал. 3 е със спомагателни
функции. Изпълнението на длъжността "младши експерт" съгласно същата
Наредба е свързано със събирането и систематизирането на информация, с
обработката на бази данни, с проучването и обобщаването на различни
практики и алтернативни решения при подпомагане дейността на по-високите
длъжностни нива; експертът може да осъществява дейности по
административното обслужване. За длъжността „старши експерт“ е посочено,
че е свързана с изготвянето на анализи, доклади, отчети и с обработка на
документи във връзка с дейността на съответната администрация, с
предоставянето на административни услуги, с поддържането на регистри и
бази данни, с извършването на дейности във връзка с осъществяване
правомощията на ръководителя на администрацията. Старшият експерт носи
пряка отговорност за извършваните от него действия във връзка с
изпълнението на длъжността. За разлика от посочените длъжности,
длъжността "главен специалист" е свързана с техническата обработка на
документите, с практическото прилагане на законодателството, със
систематизирането на информация и с административното обслужване.
Главният специалист носи пряка отговорност за извършваните от него
действия във връзка с изпълнението на длъжността и осигурява
професионални съвети на младшите специалисти.
Съгласно цитираната нормативна уредба и съдебна практика,
съществените трудови функции за всяка една от тези длъжности са
изчерпателно описани и посочени в цитирания подзаконов нормативен акт.
Тези длъжности, видно от посоченото по – горе, са различни. В този смисъл е
и практиката на ВКС / Решение № 375 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
95/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 243 от 29.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1429/2011 г., III г. о., ГК/. Тези различия между длъжностите произтичат от
нормативно определените функции в наредбата, а не от функциите им,
описани в длъжностните характеристики. Кметът няма възможността да
определя с длъжностната характеристика и/или трудовия договор
несвойствени задължения, които да се различават съществено от
предвиденото в нормативната уредба. Той действително може да възлага
извършване на други дейности, които да не са в съществено отклонение или
21
противоречие с правния регламент. Именно поради тази причина, в случай че
функциите на конкретните длъжности, така както са описани в Наредбата -
експертна с аналитични и/ или контролни функции, експертна със
спомагателни функции или техническа функция, са еднакви, както и ако
наименованията на длъжностите са еднакви, за съдът би било необходимо да
изследва и длъжностните характеристики и конкретните трудови функции,
тъй като е възможно да е налице сходство или съответно различие между
длъжностите, в зависимост от конкретния казус, с оглед на необходимостта
да се прецени между кои лица следва да се извърши подбор по смисъла на
чл.329 от КТ. В този смисъл е и цитираната от въззиваемата практика. Когато
обаче длъжностите са с дефинитивно различни функции, както е в случая,
като при това различията произтичат от Наредбата и Класификатора, тогава
съдът не изследва длъжностната характеристика и конкретните трудови
функции на лицата, между които се твърди, че следва да бъде извършен
подбор. Това е така и поради това, че в конкретния случай нормативната
уредба е източник на трудовото право и запълва съдържанието на
конкретните трудови правоотношение в съответната общинска
администрация.
Затова неправилен е извода на районния съд, че уволнението е
незаконосъобразно, тъй като в подбора не са участвали всички служители от
отдела, които според районния съд имали идентични служебни задължения.
Правилен е обаче другият съществен извод на районния съд, който е
дал повод последният да приеме, че процесното уволнение на ищцата е
незаконосъобразно, а именно- че извършеното оценяване на ищцата по
приетите от работодателя критерии не е обективно. В тази връзка въззивната
инстанция споделя всички фактически и правни изводи на НРС и на
основание чл.272 ГПК ги прави свои, без да е необходимо подробно да ги
преповтаря.
За нуждите на настоящото производство и във връзка с оплакванията
във въззивната жалба следва да се отбележи следното.
Видно от Протокола за извършения подбор /л.256/ с дата 30.04.2020г.
заложените от работодателя критерии за подбора са били 1/ по- висока
квалификация и 2/ по-добра работа. Същите формално съответстват на
законоустановените критерии по чл.329, ал.1 КТ.
Неоснователни са оплакванията в исковата молба, че оценката на
22
служителите, не била извършена според специфичните критерии, предвидени
в КТД. Разпоредбата на чл.329 КТ е от императивен порядък, поради което на
основание чл.50 от КТ следва да се приеме, че с КТД не могат да се въвеждат
допълнителни критерии, въз основа на които да бъде извършен подбора.
Затова критериите, предвидени в КТД не следва да бъдат прилагани от съда,
независимо, че клаузите в него не са обявени за нищожни. В този смисъл е и
съдебната практика- решение №91 от 20.04.2011г. по гр.д.№673/2010г. IIIг.о.
на ВКС.
В съответствие с правомощията си работодателят е включил в критерия
„по-висока квалификация“ следните подкритерии:
- 1.1. професионална квалификация /с тежест от 50 до 100 т./, като най-
голяма тежест е придадена на висшето образование с магистърска степен /100
т./, по-ниска на висшето образование с бакалавърска степен /80 т./ и най-
ниска тежест има средното- специално образование /50 т./. Основателно е
възражението на ищцата, че така критерият професионална квалификация
напрактика е подменен с критерий образование, поради което служители,
които нямат необходимото за изпълнението на конкретните трудови
задължения за длъжността специфично образование /а притежават висше
образование- например „индустриален мениджмънт“- К.Н./, са оценени с по-
високи оценки в сравнение с ищцата, която притежава средно специално
образование- Техникум по строителство и има квалификация „техник по
геодезия“, както и специалност „Геодезия, картография и фотограметрия“. От
това следва извод, че оценката на въззивницата по този критерий не отразява
обективно притежаваната от нея квалификация.
1.2. Трудов стаж /до 30 т./. Основателно е възражението на ищцата, че е
съобразен само общия трудов стаж, а не този на заеманата длъжност, който е
индиция за по-висока квалификация.
1.3.Брой работници, между които се извършва подбор, имащи
идентична специалност.
Вторият критерий, а именно служители, които работят по-добре,
включва следните подкритерии:
2.1. Обща оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността /0-100
т./;
2.2. Предвижване на преписките в срок и в съответствие с изискванията
/20т./;
23
-2.2.1.- преписките се предвижват в срок и в съответствие с
изискванията- 20т.;
- 2.2.2.- до 2 забавени или предвижени при неспазени указания
преписки- 10 т. и
- 2.2.3.- 3 и повече забавени или предвижени при неспазени указания
преписки- 0 т.
Основателно е становището на ищцата, възприето и от районния съд, че
и по втория критерий ищцата не е оценена правилно. Прието е в становището
на комисията, извършила подбора, че по две административни дела съдът е
изискал преписките от главния архитект, както и че поради некачествено
изпълнение на разпорежданията на гл. архитект са наложени глоби, т.е., че
въпреки отмяната на тези глоби, двукратно и по-двете дела ищцата не била
изпълнила ясно дадените указания. Този извод е неправилен. От приложените
по делото писмени доказателства /л.362- 375/, касаещи преписките по
административните дела/ е видно, че ищцата е изпратила в съда наличните по
преписките документи, които обаче били непълни и не съдържали изисканите
от административния съд документи, понеже по преписките бил работил друг
служител с инициали М.К. /л.391- гръб/ и показанията на св.Г., че е
разговаряла с главния архитект и видяла, че конкретната заповед за смяна на
титуляр била изготвена от М.К.. При това положение не може да се направи
обоснован извод, че наложените на главния архитект глоби /по-късно
отменени от съда/ се дължат единствено на некачествено изпълнение на
разпорежданията на съда от страна на ищцата, както е прието от комисията по
подбора.
Тъй като на ищцата са били отнети точки по този критерий, то не може
да се направи обоснован извод, че извършената от комисията по подбора
оценка на качеството на работата е обективна. В случая този резултат е
закономерен, тъй като участниците в комисията нямат преки впечатления от
работата на ищцата, за разлика от прекия й ръководител- св.Г. /видно от
свидетелските показания, подробно коментирани от НРС, тази свидетелка
сочи, че годишните атестационни оценки на останалите служители от отдела
не били по-високи от тези на ищцата, нито тя имала повече забавени
преписки от тях/.
Недоказани останаха твърденията на ищцата, че формулярите за
годишните атестации са подписвани от нея непопълнени, поради което тя не
24
е била запозната с оценките си и е била лишена от възможността да възрази.
Дори да се бе установило обратното, видно от атестационните формуляри за
процесната 2019г., ищцата е оценена с две оценки 3- т.е. изпълнението
отговаря на изискванията, като единствената служителка с по-висока от тази
оценка е Мая Белчинова с оценка 2 /изпълнението е над изискванията/.
Неправилно, без да е било предмет на оценяването на ищцата във връзка
с подбора, районният съд е коментирал в решението си , че липсват
доказателства за извършени от ищцата нарушения във връзка с изискани
документи от националната следствена служба. Предвид неотносимостта им
към предмета на делото, въззивната инстанция отказа приемането на
писмените доказателства, представени от Община Несебър във връзка с
исканите от НСлС документи.
В заключение може да се направи обоснован извод, че подборът,
извършен при съкращаването на ищцата е извършен незаконосъобразно, тъй
като оценката на квалификацията й, както и тази за качество на извършваната
работа не е обективна, по изложените по-горе причини.
Ето защо предявения от въззивницата иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението като незаконно е основателен и следва
да се уважи. Понеже вторият иск- по чл.344, ал.1, т.2 е акцесорен и обусловен
от изхода на главния иск, само на това основание същият следва да бъде
уважен. Основателен е и третия иск- за присъждане на обезщетение за
оставане без работа в претендирания в исковата молба размер. По последните
два иска в жалбата не са изложени никакви оплаквания, поради което на
основание чл.269 ГПК въззивната инстанция не следва да обсъжда тези
искове служебно.
Не следва да се обсъждат подробно многобройните доводи на ищцата за
това, че уволнението е извършено при злоупотреба с права от страна на
работодателя, тъй като същите са от една страна недоказани при условията на
пълно и главно доказване, а от друга- това не би променило изхода на делото.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски в полза
на въззивника е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съответно
основателно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски- чл.78, ал.3 ГПК, съобразно приложения списък и доказателства за
25
реалното им плащане- 1600 лв. за адвокатско възнаграждение (л.30 и 31 от
делото на БОС).
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 5.05.2021г. по гр.д.№ 760 по описа
за 2020г. на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Община Несебър ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Ж.
ЕГН:********** от *** разноски по в.гр.д. №1250/2021г. по описа на
Бургаския окръжен съд в размер на 1600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община Несебър за
присъждане на деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок, считано от 30.08.2021г., която дата е
обявена на страните в откритото съдебно заседание на 16.08.2021г. на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26