Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 29.09.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета
година година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП,
като разгледа докладваното от от административен съдия М. Стергиовска КАНД № 123 по описа за 2023г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от ЕТ «А.– А.А. с ЕИК
*********, с адрес ***, представлявано от А.А.– управител, срещу Решение № 23 от 22.03.2023г., постановено по АНД № 15/2023
г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27 – 2200165/04.11.2022
г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на ЕТ «А.– А.А.
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
1 500 лева на основание чл.414,ал.3 от КТ за нарушение на чл.63,ал.2 от КТ. В касационната жалба се излагат доводи, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалния закон, процесуалните правила. Касаторът намира за
неправилни изводите на районния съд досежно нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Счита, че
случаят е маловажен и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да
отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.
Ответникът - Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Шумен - редовно призован, не се представлява
в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище, с което се
оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Шумен изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да
се потвърди първоинстанционното решение.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 27 – 2200165/04.11.2022 г. на Директор
на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на ЕТ «А.– А.А. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на
основание чл.414,ал.3 от КТ за нарушение на чл.63,ал.2 от КТ.
За да постанови това решение,
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: При
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 19.09.2022 г. от
служители на Дирекция “ИТ” – Шумен на СМР от ЕТ «А.– А.А. изпълнявани в
с.Миланово, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, строеж „Рехабилитация и естетизиране
на детски площадки в детска градина в с.Миланово-кв.26, п-л 1, общ.В.Преслав“ и
на 26.09.2022 г. по представени документи в ДИТ-Шумен, установили че
жалбоподателя, в качеството на работодател е сключил с Н.М.М.с ЕГН **********
като „общ работник строителство сгради“ трудов договор №189/19.09.2022 г., като
лицето е постъпило на работа на 19.09.2022 г. и по време на проверката е предоставял работна сила /леене на бетон/,
като работодателя е допуснал работника до работа без да му е предоставил преди
постъпване на работа заверено копие от уведомление от ТД на НАП по чл.62, ал.3
от КТ НАП. Работодателят е представил това уведомление по чл.62, ал.3 от КТ НАП
изх.№22388223440741/19.09.2022 г. от 17.57 часа. Предвид на това, че е допуснал
до работа работника, преди да му е предоставил заверено копие от уведомление от
ТД на НАП по чл.62, ал.3 от КТ НАП гр.Шумен на жалбоподателя е съставен АУАН за
извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, връчен на упълномощен представител на
нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
За да постанови оспореното
решение, с което е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е приел, че при издаване на акта и наказателното постановление не
са допуснати нарушения на процесуалните правила и същите отговарят на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че
описаната в тях фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събрания доказателствен материал и установеното нарушение правилно е
квалифицирано и подведено под точната санкционна норма от
административнонаказващия орган. Изложени са мотиви за неприложимост на
института за маловажност, както и относно размерът на наложеното
административно наказание на касатора, в минималния размер.
Така постановеното решение е
правилно.
Неоснователни са възраженията на
касатора и те не се подкрепят от събраните доказателства. Правните изводи на
първостепенния съд относно тях, са подробно и ясно изложени в оспорения съдебен
акт.
Не могат да бъдат споделени
възраженията на касатора за липса на осъществен състав на нарушение, тъй като
уведомлението е подадено до ТД на НАП на 19.09.2022 г., т.е. в деня на
проверката, респ. трудовият договор на лицето е бил скючен на същата дата, но М.,
като последният е полагал труд в по-ранен момент от часа на подаване на
уведомлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал.1, а съгласно чл. 63, ал.1 КТ работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на
работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие
от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл. 62, ал.3 КТ, в тридневен
срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Следва да се посочи, че
тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен трудов договор не
противоречи на задължението на работодателя по чл. 63, ал.2 КТ да допусне работника или служителя до работа едва когато вече му е връчил
такова уведомление – т.е. правилно административно-наказващият орган и
районният съд са счели, че е налице нарушението за което е наказан касаторът.
След като уведомлението до ТД на НАП е заверено в 17.57 часа на 19.09.2022 г.,
то работодателят е следвало да го връчи първо на работника, след което
последният да бъде допуснат до работа.
В подкрепа на тези съображения е
подписаната Декларация на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, която М. е попълнил
и подписал в 10.30 часа на 19.09.2022 г., а видно от Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, уведомлението, касаещо работника е
било входирано в ТД на НАП на 19.09.2022 г. в 17.57 часа, т. е. след
приключване на проверката от контролните органи.
Следователно на 19.09.2022 г. М.
е полагал труд за касатора, като преди приемането му на работа не му е било
предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.
След като ЕТ «А.– А.А. е допуснало до работа работника, без да му предостави единия от кумулативно предвидените в чл.63,ал.1 от КТ,
документи, съдът намира, че същото безспорно е допуснало неизпълнение на административно задължение,
установено с разпоредбите на чл.63 ал.2 от КТ, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление.
За неизпълнение на изискването на
чл. 63, ал.2 КТ от работодателя, в чл. 414, ал.3 КТ е предвидено налагане на
имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00 до 15000,00 лева, а на
виновното длъжностно лице – глоба в размер от 1000,00 до 10000,00 лева, за
всяко отделно нарушение.
Поради това законосъобразно е
ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 414, ал.3 от КТ с издаване на наказателното
постановление като имуществената санкция е определена в минимален размер.
При така направения преглед на
установените факти и приложимите правни норми се налага извода, че
отговорността на ЕТ «А.– А.А. е законосъобразно ангажирана на основание чл. 414, ал.3 от КТ. Обстоятелството, че след
проверката търговецът е изпратил уведомление до ТД на НАП за сключен с
работника трудов договор не може да доведе до отпадане на отговорността му за
извършеното административно нарушение, а следва единствено да бъде взето
предвид при определяне размера на имуществената санкция, което е сторено в
случая.
Не могат да бъдат споделени
възраженията на касатора за маловажност на нарушението. Специалният състав на
маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал.1 от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ, следва да са
налице две комулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено
веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили
вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал.1 от КТ не допуска
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане
на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък
размер. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ изрично е
посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, вкл. и
процесното такова – по чл. 63, ал.2 от КТ,
привилегированият състав на чл. 415в, ал.1 от КТ въобще не е
приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат
да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната
разпоредба. В този смисъл макар и изложените в касационната жалба твърдения, че
трудовият договор е от 19.09.2022 г. и уведомлението по чл. 65, ал.5 от КТ е подадено до
ТД на НАП още същия ден и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че
осъщественото административно нарушение от ЕТ «А.– А.А. е маловажно именно
поради действието на чл. 415в, ал.2 от КТ. А с оглед приложимостта
на специалната норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
Следователно, нарушаването на
императивната разпоредба на чл. 63, ал.2 от КТ – изрично
забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му
предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва
извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо
явно незначителна такава.
Въз основа на изложеното
настоящият касационен състав приема за неоснователни твърденията на касатора за
допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН касаторът, следва да бъде осъден
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание
63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2
от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 23 от 22.03.2023г., постановено по АНД № 15/2023 г. по описа на Районен съд гр. Велики
Преслав.
ОСЪЖДА ЕТ «А.– А.А. с ЕИК *********, с адрес ***, представлявано от А.А.– управител, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен разноски в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ:1. ..................
2. ...................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в
сила на 29.09.2023 г.