№ 52
гр. Свиленград, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200164 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от З. Г. Б. с ЕГН ********** с адрес
гр.******************, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
Серия К №10178892 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 вр. с ал.2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 800 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП в условията на
повторност.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ – а именно в противоречие с материалния закон и
в нарушение на процесуалния такъв,като не излага конкретни съображения за
това. Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният
електронен фиш да бъде отменен и претендира присъждане разноски на
адвоката на основание чл.38 от ЗА.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява адв.М.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи,като
представя и писмена молба в която излага подробни доводи за отмяна на
обжалвания ЕФ. Претендират се разноски по делото.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по
жалбата.
1
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 30.12.2024г. в 13, 56часа в ПП –I- 8 км.366+500 , до
бензиностанция Евроойл в общ.Свиленград, обл.Хасково , с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а , представляващо
преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникационен тип ARH CAM S1, е регистрирано и заснето движещото се в
посока Метан станция, моторно превозно средство (МПС) марка „Тойота
Ярис ”, с държавен регистрационен номер Х 6144 КС, със скорост 94 км/ч,
при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 44
км/ч. (след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч).
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково
е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя З. Г. Б. в качеството му
на собственик на процесния автомобил, видно от Справката за собствеността
на автомобила към датата на деянието,като е прието,че нарушението е
извършено в условията на повторност ,а именно в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ серия К №9017770 но 14.06.2024г.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 4 вр с ал.2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 800 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата 31.01.2025 година (, видно от
Справката за нарушител ,Преглед на Фиш и Писмо с рег.№ 351000-1424 от
27.02.2025 година) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ
не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да
предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението,
респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС - 120с52а на
процесната дата – 30.12.2024г., когато е установено нарушението на
жалбоподателя , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
2
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС – 30.12.2024г и времето (12.40 часа до 17.00часа), за
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26- 50 км/ч (разрешена
скорост) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е
използвана системата, режима на измерване - стационарен, номера на
служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение
по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като по АНПр е
налична един брой снимка,от която обаче не се установява рег.номер на
процесния лек автомобил,доколкото нито се разчитат номерата на заснетите
леки автомобили,нито може да се установи кое точно МПС е заснето,
доколкото от приложената снимка по АНПр се установява наличието на 5
автомобила .
От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
видеоконтрол ARH CAM S1- 120с52а, според който съответства на одобрения
тип.
Налични по АНПР са преглед на фиш и снимка към ЕФ.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения
на ЗДвП.
Налична е и снимка на разположението на преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а , заснело процесното нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з -
172/29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на
електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Налична е и справка относно собствеността на процесното МПС,видно от
която собственик на МПС е жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
3
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените
доказателства са пряко относими към установената по горе фактическа
обстановка от съда.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
30.12.2024г. клип с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 120с52а , представляващо преносима система за контрол на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1,
съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и
преглед на ЕФ/ на 31.01.2025г., а жалбата е входирана на 04.02.2025г. в
регистратурата на АНО от легитимирано лице и е процесуално допустима /
доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно
предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО/.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-1424 от
27.02.2025 година и от Справката за нарушител, ето защо производството не
подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане
на финансовата санкция.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
В случая административнонаказващият орган е приел, че извършеното от
въззивника нарушение е повторно и лицето е санкционирано на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Тоест преценено е, че са налице предпоставките на § 5, т.
ЗЗ от ДР на ЗДвП, според който текст повторно е нарушението, извършено в
4
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11
от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. В конкретния казус (доколкото нарушението по
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП не е визирано в чл. 174, ал. 2 от ЗДвП) е следвало в
производството да бъде доказано, че процесното деяние е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или
електронен фиш, с който на жалбоподателя е била наложена "глоба" отново за
нарушение на чл. 21,ал.2 от ЗДвП.
Действително, в атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила
на ЕФ серия К № 9017770, който е посочен в приложената към
административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя, видно от която на жалбоподателя е било наложено
административно наказание глоба за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, но от това доказателство не става ясно визираният електронен фиш на
коя дата е влязъл в сила, респективно и не би могла да се извърши съпоставка
с датата на деянието. Предвид последното, наказващият орган не е доказал
(предвид разпределението на доказателствената тежест), че жалбоподателя е
извършил процесното деяние по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на
повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП,още повече,че предходното
е за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП,а настоящото нарушение е за извършено
нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП.
Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната му
отговорност за деяние, извършено "повторно", съответно и не следва да се
прилага чл. 182, ал. 4 от ЗДвП при определяне на наказанието.
Пак за пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че опростената
процедура по санкциониране с ЕФ изисква актът да е надлежно издаден, без
никакви съмнения в констатацията от автоматизираното техническо средство
за контрол на скоростта. Когато обаче е налице съществено нарушение като
издаването на два фиша с един номер, но с различно съдържание, и най вече,
когато единият от тях е видимо незаконосъобразен, за съда не остава никакъв
друг изход освен да приеме, че оспореният с жабата ЕФ следва да се отмени
изцяло. /така и КАНД №157/2023г. по описа на АС Хасково/.
От друга страна от приложените към административно-наказателната
преписка снимки,както и от представените в последствие такива, не може да
се установи кое МПС е превишило максимално допустимата стойност. От
прегледа на приобщените по делото снимки се различава лек автомобил, без
да са видими неговият регистрационен номер.
В текстовото съдържание на всички снимки липсва индивидуализация на
автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо
5
средство. По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става
ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта
на конкретния автомобил.
Липсват указания за начина на определяне на зоната за измерване върху
доказателственото изображение /които биха могли да дадат възможност да се
формира извод, че процесният автомобил попада именно в тази зона, при
положение че на представените по делото снимки са заснети поне още четири
автомобила/, липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се
определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при
определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона /от изображението/,
в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на
нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя
Формира се извод, че не може да се установи безспорно осъществено ли е
описаното в електронния фиш нарушение на чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП
/така и Решение №503/23.06.2023г. постановено по КАНД № 268/2023г. по
описа на АС Хасково/.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адвокат Е. Г.
М., изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие
адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, т.е. като безплатна за
доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
6
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице, който е бил представляван по делото от
надлежно упълномощения адвокат Е. М., а оспореният от него ЕФ е отменен
от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от
нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт,
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да
се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на АНО да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр.чл. 18,
ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 400 лв. за
въззивната инстанция.
По делото не бе представен Списък на разноските, поради което
процесуалният представител на жалбоподателя няма право да иска изменение
на Решението в частта за разноските.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр с ал.2,т.1
вр. с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К
№10178892 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на З. Г. Б. с ЕГН
********** с адрес гр.******************, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал.4 вр с ал.2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание –
"Глоба" в размер на 800 лева за извършено в условията на повторност
нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
7
ЗАПЛАТИ на адв.Е. Г. М. от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от 400
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита по АНД №164/2025г. по описа на РС
Свиленград .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8