Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 454/02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД № 388/2022 г. по описа на
Административен съд – Монтана
Производство
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 77/02.08.2022 г., постановено по АНД № 259 по описа за 2021 г., Районен съд –
Берковица изменя Наказателно постановление № 24/29.09.2021 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите
– Монтана, с което на И.М.Л., в качеството му на кмет на Община Вършец, с адрес
гр. Вършец, ул. „Република“ № * , ет. * , ап. * за нарушение на чл. 19, ал. 3,
т. 15 от Закона за управление на отпадъците
(ЗУО) на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО е наложено
административно наказание глоба в размер на 5000 лв. за административно
нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, като намалява размера на наложената
глоба от 5000 лв. на 3000 лв.
Недоволен от така постановеното
решение касаторът, чрез адв. К.Б., с пълномощно по делото, го обжалва, като
поддържа, че решението в частта относно наложената глоба от 3000 лв. е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. Моли съда да го отмени, като уважи жалбата против
потвърденото с него наказателно постановление, за което излага подробни мотиви.
Претендира разноски за две инстанции. По делото е постъпила молба вх. №
2328/27.10.2022 г., с която изразява желание делото да бъде разгледано в негово
отсъствие, като поддържа оплакванията в касационната жалба и доводите в
писмената защита пред въззивния съд. В
съдебно заседание, редовно призова, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът РИОСВ – Монтана,
чрез директора М*** Н*** , в отговор по
касационната жалба моли съда да остави без уважение същата. Счита решението на
въззивния съд за правилно, законосъобразно и обосновано, а твърденията изложени
в касационната жалба за неоснователни, като излага конкретни съображения.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита от Н***
Н*** – директор дирекция А*** в РИОСВ – Монтана, процесуален представител с
пълномощно по делото, желае да бъде даден ход на делото без представител на
РИОСВ – Монтана. Моли съда да постанови
решение, с което да остави в сила решението на РС – Берковица като правилно,
законосъобразно и обосновано, репс. да потвърди атакуваното наказателно
постановление № 24/29.09.2021 г. на директора на РИОСВ – Монтана. В съдебно
заседание, редовно призован, ответникът не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното
решение правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено от
съда.
Настоящият
състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди оспореното наказателно постановление,
въззивният съд е приел за безспорно установено, че административнонаказаното
лице, в качеството си на кмет на Община Вършец не е изпълнило задължението си
по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, съгласно което последният отговаря за
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места
и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Районният
съд с решението си е възприел, че така наложеното наказание се явява завишено с
оглед на факта, че санкционираното нарушение се явява първо такова за
административнонаказаното лице, което е смекчаващо отговорността обстоятелство.
Както и фактът, че не е установено
имотното състояние на жалбоподателя. Поради което наложената глоба е намалена
от съда от 5000 лв. на 3000 лв. (три хиляди лева) т.е. към минималния размер, в
какъвто смисъл е изменено обжалваното наказателно постановление. Изложени са и мотиви за точното приложение на
разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. В настоящия случай от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че това законово задължение не е изпълнено от административнонаказаното лице, което има качеството на кмет на Община Вършец, тоест попада в кръга на лицата по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. От показанията на актосъставителя и свидетелите, присъствали по време на първата проверка на 19.08.2021 г. и на втората 24.08.2021 г., се установява по безспорен и категоричен начин, че на терен в община Вършец – вдясно на пътя от гр. Вършец в посока с. Долна Бела речка, след моста на р. Ботуня, подробно описан в Констативен протокол (КП) № УС-68/19.08.2021 г. и КП № УС-68-1/24.08.2021 г. на РИОСВ - Монтана, попадащ в защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000 - BG0001040 „Западна Стара планина и Предбалкан“, има изхвърлени отпадъци. Тоест кметът на Община Вършец не е изпълнил задължението си по чл. 19, ал. 3, т.15 от ЗУО, която разпоредба му възлага задължение да предотврати изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места.
Настоящият съдебен състав установява, че
както в АУАН, така и в наказателното постановление, не са допуснати съществени
нарушения, които да опорочават воденото административнонаказателното
производство, като от тях по безспорен начин се установява фактическата
обстановка съпътствала извършването и установяването на извършеното
административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото
наказателното постановление, съдържат необходимите реквизити предвидени
съответно в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, като в тях точно,
ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на нарушителя и
фактическата обстановка по извършване и установяване на административното
нарушение.
Въззивния съд в мотивите си е извел
обосновани и убедителни доводи, които изцяло се споделят от настоящият съдебен
състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК възприема изцяло мотивите на
въззивното решение и препраща към тях за да мотивира настоящето съдебно
решение. За настоящият съдебен състав е безспорно, че касаторът не е изпълнил
законовите си задължения по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, като законосъобразно
по отношение на установеното нарушение му е наложено административно наказание
на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, изменено от въззивната инстанция към
минимума предвиден за това нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен
състав, в случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно
наказание. По отношение на този род административни нарушение не са налице
условията на чл. 28 от ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществени
отношения, които се защитават с контрола по управление на отпадъците не може да
се приемат за маловажни доколкото този контрол обуславя защита на съществени
обществени нарушения.
С оглед очерталия се
изход на делото, в полза на РИОСВ – Монтана следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00 лв., определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Настоящият съдебен състав установява в
рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното съдебно решение
е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила
предвид, което на основание чл. 221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд – Монтана.
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ в сила Решение № 77 от 02.08.2022
г., постановено по АНД № 259/2021 г. по описа на Районен съд – Берковица.
ОСЪЖДА И.М.Л., в
качеството му на кмет на община Вършец, да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Монтана, сумата от 80 лв. (осемдесет лв.),
представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: