Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 487 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „С.и т.” ЕООД твърди, че в
качеството си на продавач е сключил с ответника „У.с.“ ЕООД, в качеството му
на купувач, договор за покупко-продажба
на боеприпаси от 20.12.2016 г. Твърди, че купувачът е изпълнил частично
задълженията си, като е заплатил цената по договора, но не е изпълнил задължението
си за изтегляне на закупените вещи съобразно относително определения в договора
срок – шест месеца, считано от датата на издаване на нареждане за движение на активи форма ПД 243 /такива
нареждания са издадени от Съвместното командване на силите /СКС/, съответно на
30.10.2017 г. и 20.02.2018 г./. По искане на ответника, срокът за изпълнение на
това задължение е удължен до 30.11.2017 г., като след тази дата и до 31.05.2018
г. Военно формирование /ВФ/ 36720
Лозарево от състава на Съвместното командване на силите /СКС/ е извършило
разходи по съхранение на неизтеглените боеприпаси в размер на 148 562.21
лева. Твърди, че разходите на ВФ 36720 - Лозарево за съхранение на
общото количество боеприпаси за 1 месец през 2017 г. са в размер на 34.04
лева/т., а за 1 месец през 2018 г. са в размер на 57.95 лева/т. Теглото на
неизтеглените боеприпаси е 458.832 тона.
Периодът, за който са направени изчисленията е от 30.11.2017 г. до 31.05.2018
г., т.е. за 1 месец от 2017 г. и за 5 месеца от 2018 година. Поддържа, че предвид
забавата на изпълнението, ответното дружество следва
да заплати стойността на обичайните разходи за ползване на склада и за
съхранение на стоката за периода от 30.11.2017 г. до 31.05.2018 г. Сочи, че
неизтеглените от ответника боеприпаси са съхранявани от ВФ 36720 – Лозарево, а
купувачът е длъжен да заплати разходи за ползване на склада и за съхранение на
стоката. Счита, че разходите за съхранение на 458.832 тона неизтеглени
боеприпаси общо са в размер на 148 562.21 лева.
Твърди, че на 19.12.2018 г. е отправена покана до ответното дружество, в срок
от 14 дни да изпълни задълженията си да заплати дължимата сума за съхранение на
боеприпасите, но в този срок не е извършено такова плащане.
Оспорва възражението на ответника, че разпоредбата на т. 4.3 от процесния
договор е нищожна. Оспорва обстоятелството, че вещите - предмет на договора за
наем от м. юни 2018 г. са идентични с тези, които ответникът е следвало да
изнесе, въз основа на процесния договор от 20.12.2016 г., както и че
съхраняването на тези стоки след края на м. май 2018 г. е продължило да бъде в
същите складове.
Предвид изложеното, моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 148 562.21 лева, представляваща
дължимо обезщетение, съгласно т. 10.3.2
от договор № 65/12/2016 от 20.12.2016 г., за съхраняването на вещите за периода
от 01.12.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира направените по делото разноски, като прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В молба
от 27.05.2019 г. е посочена банкова сметка ***, съгласно изискването на чл.
127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „У.с.“ ЕООД не оспорва обстоятелството, че между страните е
сключен посочения в исковата молба договор. Не оспорва, че дружеството не е
изтеглило стоката в рамките на първоначално предвидения срок, като твърди, че
между страните са сключени две допълнително споразумения с цел продължаване на
предвидения срок. Счита, че за периода от 11.07.2017 г. до 31.05.2018 г. срокът за изтегляне на стоката е бил валидно
продължен, поради което за този период не се дължат разходи за съхранение. Ако
съдът не възприеме този довод, поддържа, че страните не са постигнали съгласие
относно начина, по който ще се изчисляват тези разноски. Затова счита, че
клаузата на т. 4.3 от договора е нищожна поради липса на съгласие. Поддържа, че
използваната от ищеца методика за изчисление на дължимите разходи дава размер
на начислените разходи за съхранение, който не съответства на обичайно дължимия
такъв за разходи от подобен род. В подкрепа на това свое твърдение посочва, че
от юни 2018 г. съхранява същите по вид, обем и тегло вещи в същите складове,
въз основа на договор за наем, сключен с Министерство на отбраната, с който е
уговорена месечна наемна цена от 5066.88 лева без ДДС. Моли съда да отхвърли
иска, като му присъди направените в производството разноски.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото
не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че в изпълнение на задълженията си като комисионер по сключен с Министерство на
отбраната комисионен договор № УД -07-301 от 04.09.2016 г., ищецът сключва с
ответника на 20.12.2016 г. процесният договор № 65/12/2016 за покупко-продажба
на стоките, описани по вид, количество и цена в приложение № 1 към договора,
неразделна част от него, което приложение също е представено по делото. С
договора страните постигат съгласие, че стоките, които ищецът продавач се задължава да предаде на ответника купувач са на обща
стойност 939465.60 лева с ДДС, като обстоятелството, че ответникът е заплатил
така уговорената цена на ищеца е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство с приетия по делото доклад. Съгласно т. 3.1 и т. 3.2 от
договора, стоката се доставя на условие EXW-франко ненатоварено превозно
средство в складовете на МО или военното формирование, където същата се
съхранява и се предава на купувача след плащане на цената и представяне на
разрешение за пренос по отношение на продуктите
свързани с отбраната. Собствеността върху стоката и рискът от погиването
й преминава върху купувача в момента на заплащането на цялата й стойност, като
за времето от заплащането и до изтичане
на срока на действие на договора продавачът поема задължение да съхранява
безвъзмездно стоката /т. 4.1.и т. 4.2 от договора/. Съгласно т. 4.3 от
договора, след изтичане на срока на действие на договора купувачът заплаща
разходите за ползване на склада и съхранение на стоката, по представена му от
продавача фактура. В т. 10.1 от договора е предвиден срок на действие на
договора – шест месеца, считано от датата на издаване на нареждане за движение
на активи форма ПД 243 от компетентен орган на МО, като този срок може да бъде
продължен при условията, посочени в т. 10.4. След изтичане на сроковете по т.
10.1 и т. 10.4, без купувачът да изпълнил задължението си за получаване на
стоката, договорът се разваля за неизтегленото количество, след уведомление от
страна на продавача. В този случай купувачът дължи неустойка за разваляне на
договора в размера на договорената продажна цена за неизтегленото количество
вещи, като платените до момента неустойки не се възстановяват – т. 10.5 от
договора. В случай, че купувачът не изпълни задължението си да изтегли стоката
в рамките на действие на договора, в т. 10.3.1 от договора страните предвиждат
право на продавача да получи мораторна неустойка в размер на 3 % от стойността
с ДДС на неизтеглените количества за всеки започнат месец забава, но за не
повече от два месеца, в срок от 7 работни дни след началната дата на забавата,
а в т. 10.3.2 от договора задължение за
продавача да заплати на продавача стойността с ДДС на обичайните разходи за
ползване на склада и за съхранение на стоката, съгласно т. 4.3.
С допълнително
споразумение № 2/11.07.2017 г. към договора, страните констатират, че срокът на
договора изтича на 11.07.2017 г., съгласно издадено нареждане № К-И-4/12.01.2017
г., в който срок купувачът няма да може получи боеприпасите – предмет на
договора от в. ф. 36720-Лозарево,
поради което е на основание т. 10.3 от договора е начислена неустойка, а на
основание т. 10.3.2 от договора е определена дължима от купувача сума от
15618.64 лева за съхранение на боеприпасите за всеки месец, съгласно писмо №
120-4835/10.07.2017 г. на СКС. С §4 от споразумението страните примат, че
купувачът дължи неустойка и разход за ползване на склада и съхранение в размер
на 43802.61 лева с ДДС за срок от 1 месец, за който период е и определеният с
допълнителното споразумение срок, който следва да започне да тече от датата на
издаване на нареждането от компетентния орган на МО, постъпки за издаване на
което продавачът се задължава да направи в срок от 5 работни дни след плащането
на уговорената с § 4 неустойка.
Купувачът се задължава да изтегли боеприпасите в рамките на срока на
действие на допълнителното споразумение.
С допълнително
споразумение № 4/20.09.2017 г. към договора, страните констатират, че срокът на
допълнително споразумение № 2 изтича на 21.09.2017 г., съгласно издадено
нареждане № К-И-9/22.08.2017 г., като с писмо от 18.09.2017 г. купувачът е
поискал удължаване на срока на договора с още един месец, на основание т. 10.4
от същия. На основание т. 10.3 от договора е начислена неустойка, а на
основание т. 10.3.2 от договора е определена дължима от купувача сума от
15618.64 лева за съхранение на боеприпасите за всеки месец, съгласно писмо №
120-4835/10.07.2017 г. на СКС. С §4 от споразумението страните примат, че
купувачът дължи неустойка и разход за ползване на склада и съхранение в размер
на 43802.61 лева с ДДС за срок от 1 месец, за който период е и определеният с
допълнителното споразумение срок, който следва да започне да тече от датата на
издаване на нареждането от компетентния орган на МО, постъпки за издаване на
което продавачът се задължава да направи в срок от 5 работни дни след плащането
на уговорената с § 4 неустойка.
Купувачът се задължава да изтегли боеприпасите в рамките на срока на
действие на допълнителното споразумение.
По делото са
представени две нареждания за движение на активи форма
ПД 243, издадени от Съвместното командване на силите във връзка с процесния
договор, съответно № К-И-12/30.10.2017 г., действително до 29.11.2017 г. и
№ К-И-18/20.02.2018 г., действително до 31.05.2018 г.
С телефакс от
09.03.2017 г. ответникът е уведомен, че е издадено нареждане К-И-12/30.10.2017
г. във връзка с подписаното допълнително споразумение № 4, съответно ответникът
следва да предприеме действия по изпълнение на същото до 29.11.2017 г.
Страните по делото
не спорят, а и от представените по делото складови разписки и протоколи за
предаване се установява, че ответникът е получил стоките- предмет на договора
на 31.05.2018 г.
На 02.01.2019 г. на ответника
е връчено писмо, с което ищецът го кани да плати дължимите по т. 4.3 от
договора разходи за ползване на склада и съхранението на стоките по договора в
размер на 148562.21 лева, съгласно фактура № 1018/19.12.2018 г., в 14-дневен
срок от съобщението.
По делото са представени и
писмени доказателства от ответника, които не касаят процесния договор и
неговото изпълнение /документи, свързани със сключването и изпълнението на
договор за наем с Министерството на отбраната от 13.06.2018 г./, съответно не установяват обстоятелства от
значение за настоящия спор, поради което тези доказателства не следва да се
обсъждат, като неотносими към предмета на доказване.
Представените от ищцовото
дружество писма на Съвместно командване на силите, доклади и докладни записки,
касаещи методиката за изчисление на разходите за съхранение на боеприпасите –
обект на договори за търговска реализация, при сключване на допълнителни
споразумения, за удължаване на срока на договорите за получаване на неизтеглени боеприпаси от
купувачите по такива договори, както и изготвените от СКС справки за дължимите
суми за съхранение на неизтеглените боеприпаси по процесния договор за
процесния период и за теглото на тези боеприпаси са анализирани от вещите лица П.
и Д. при изготвяне на заключения по допуснатите съдебно-счетоводни
експертизи.
Съгласно изготвените от тези
вещи лица заключения дължимата от ответника сума за обичайни разходи по
съхранението на боеприпасите за процесния период, изчислена съгласно
приложимата от Министерство на отбраната и СКС методика е в размер на общо
148565.21 лева, като месечният размер на разходите за 1 тон за 2017 г. е 34.04
лева, а за 2018 г. е 57.95 лева, съответно при количество от неизнесени боеприпаси
от 458.832 тона, дължимата месечна сума за м. декември 2017 г. е 15618.64 лева;
за м. януари 2018 г. – 26589.31 лева; за м. февруари 2018 г. – 26589.31 лева;
за м. март 2018 г. – 26589.31 лева; за м. април 2018 г. – 26589.31 лева и за м.
май 2018 г. – 26589.31 лева. Ответникът е платил на ищеца във връзка с
процесния договор следните суми: на 16.12.2016 г. 78 200 лева – депозит за
тръжна процедура; на 04.01.2017 г. 939465.60 лева дължима продажна цена по
договора; на 11.01.2017 г. 16355.99 лева по писмо с изх. № И9/04.01.2017 г.; на
10.08.2017 г. 43802.61 лева по допълнително споразумение № 2; на 20.10.2017 г.
28183.97 лева неустойка по изпълнение на процесния договор по допълнително
споразумение № 4 и на 20.10.2017 г. 15618.64 лева за ползване на склад и
съхранение по договора по допълнително споразумение № 4. Така извършените
плащания са надлежно осчетоводени от ищеца., като за извършените плащания за
продажната цена и за складовите разходи по допълнителни споразумения №№ 2 и 4
ищецът е издал съответно фактури на ответника с №№
712/04.01.2017 г. и № 812/24.10.2017 г. Ищецът е издал и фактура № 1018/19.12.2018 г. за претендираното в настоящето
производство обезщетение в размер на 148562.21 г., която не е платена от
ответника.
Предвид обстоятелството, че
назначената по искане на ответника повторна експертиза, изготвена от вещото
лице Росен Д. дава идентични с отговорите на оспореното от ответника заключение
на вещото лице П., то следва да се посочи, че няма основание да се приеме, че
заключението на вещото лице П. е било необосновано и/или неправилно.
Съдът приема, че от събраните
по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение въз основа на договора от 16.06.2016 г., с
типичното за договор за покупко-продажба съдържание. С този договор ищецът
продавач се е задължил да предаде, при условие EXW-франко ненатоварено превозно
средство на ответника купувач стоката по
вид, количество и цена, описани в Приложение № 1 към договора, срещу насрещно
поетото от ответника задължение да заплати
и получи стоката. Сключването на договора
с клауза EXW-франко ненатоварено превозно средство означава, че
продавачът не поема задължение за натоварването на стоките на превозно
средство, а купувачът следва да поеме всички разходи и рискове във връзка с
превозването на стоките от склада на продавача, в който се намират стоките към
момента на подписване на договора, до местоназначението им.
Спорно между страните е обстоятелството до кой момент е продължен срока
на действие на този договор, съответно изпаднал ли е ответникът в забава да
изпълни задължението си да изтегли закупените с договора боеприпаси. Спорно е и
обстоятелството какъв е размерът на дължимото от ответника обезщетение в случай
на неизпълнение на това задължение.
От съдържанието на договора и
подписаните две допълнителни споразумения към него, Съдът приема, че срокът на
действие на договора е бил продължен до 30.11.2017 г. /с допълнително
споразумение № 4 страните уговарят продължаване на срока с един месец, който
следва да започне да тече от датата на издаване на нареждането от компетентния
орган на МО, а такова нареждане за
движение на активи форма ПД 243 е издадено от Съвместното командване на силите
на 30.10.2017 г. под № К-И-12/, съответно срокът в който ответникът е следвало
да изпълни задължението си до получи стоките – предмет на договора от склада на
ВФ 36720 – Лозарево е до 30.11.2017 г..
Съдът намира за неоснователно
направеното възражение от ответника, че срокът на действие на договора следва
да се счита продължен до 31.05.2018 г.
От анализа на събраните по делото доказателства не може да се направи
извод, че страните са постигнали съгласие срокът на договора да бъде продължен,
при условията на т. 10.4 от договора, до 31.05.2018 г. Противно на твърденията
на ответника издаденото нареждане от СКС № К-И-18/20.02.2018 г., действително
до 31.05.2018 г., не представлява друго решение на компетентните органи
на МО по смисъла на т. 10.4, in fine от
договора и не може да замести липсата на постигнато от
страните съгласие за продължаване на договора и изпълнение на предвидената в т.
10.4 процедура, включваща и заплащане на санкциите по т. 10.3.1 и т. 10.3.2 за
времето на продължаването. По делото не се установи ответникът да е заплатил
такива санкции за периода от 01.12.2017 г. до 31.05.2018 г., съответно няма как
да се приеме, че издаването на нареждане на СКС №
К-И-18/20.02.2018 г. е действие, с което срокът на действие на договора е
продължен до датата, посочена в нареждането като краен момент на неговата
действителност. Предвид специфичния характер на стоките – предмет на договора,
същите се съхраняват и охраняват в склад, находящ се във военно формирование,
съответно има създаден специален пропусквателен режим за достъп до този склад и
ред, по който може да бъдат изнасяни стоки от него. Затова ищецът дължи да
окаже на ответника необходимото съдействие за натоварване на стоките и за да не
изпадне в забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, същият следва да
инициира издаване на нареждане от СКС, доколкото без наличието на такова
нареждане ответникът не може да получи и изтегли стоките от склада на военното
формирование, независимо дали това ще бъде направено в рамките на
действие на договора или след изтичане на уговорения от страните срок.
Съгласно поетото с договора
задължение ответникът следва да изтегли стоките в рамките на срока на действие
на договора, като при неизпълнение на това задължение същият дължи на продавача
стойността с ДДС на обичайните разходи за ползване на
склада и съхранение на стоките след изтичане на срока по договора, по
предоставената му от продавача фактура.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
нищожност на клаузата на т. 4.3 от договора, поради липса на постигнато от
страните съгласие за начина, по които ще се определя размера на дължимите
обичайни разходи. Съдът намира че следва да приложи разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД и уговорената от страните клауза по т. 4.3 следва да се тълкува във
взаимовръзка с останалите клаузи на договора и всяка една от тях в смисъла,
произтичащ от договора, неговата цел, обичаите в практиката и
добросъвестността. С оглед това и съобразявайки останалите клаузи на договора и
тези на подписаните от страните във връзка с договора допълнителни споразумения,
Съдът намира, че страните са постигнали съгласие размерът на обичайните
разходи да се определя от продавача, въз
основа на използваната от СКС методология, която е съобразена със специалното
предназначение на стоките и обстоятелството, че същите не се търгуват свободно,
подлежат на съхранение в обособени за това складове, които се охраняват.
Предвид обстоятелството, че складът, в които стоките задължително следва да се
съхраняват до получаването им от купувача, е под особен режим и се стопанисва,
управлява и контролира от държавна структура, на която изрично е възложено да
осъществява тази дейност, няма как страните по договора да уговорят механизъм
за определяне на дължимите за съхранение на стоките и ползването на склада
разходи, който да не е съобразен с използвания от тази държавна
структура начин на определяне на дължимите за ползване на склада и съхранение
на стоките в него разходи. Доказателство, че ответникът е изразил съгласие с
този начин на определяне на обичайните разноски е обстоятелството, че същият е
подписал без възражения допълнителните споразумения, в които размерът на
дължимите разноски е определен по този начин, съответно е платил доброволно
определените по този начин като дължими от него с допълнителните споразумения
суми.
От заключенията на вещите лица
П. и Д. се установява, че дължимата сума за обичайните разходи за ползване на
склада и съхранение на стоките за периода от м. декември 2017 г. до м. май 2018
г вкл., изчислена съгласно използваната от СКС методология, възлиза на 148 562.21 лева, за която сума е
издадена и фактура № 1018/19.12.2018 г.
от ищеца. Предвид установеното по делото неизпълнение на ответника на
задължението му по т. 10.2 от договора да изтегли стоката до 30.11.2017 г., то
същият дължи обезщетение на ищеца по т. 10.3.2 в уговорения в договора размер
от 148562.21 лева за периода от 01.12.2017 г. до
31.05.2018 г.
Предвид гореизложеното, Съдът
намира, че по делото се установи наличието на твърдяното от
ищеца право да получи уговорената с договора сума, дължима при неизпълнение от
страна на ответника на задължението му по т. 10.2 от договора, поради което
предявеният осъдителен иск за присъждане на сумата от
148562.21 лева следва да бъде уважен
изцяло, като основателен и доказан.
При този изход на производството,
ищецът има право на направените разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Тези разноски възлизат на 10843.49 лева, в това число 5942.49
лева - дължима държавна такса по предявения иск; 4501 - заплатено адвокатско
възнаграждение и 400 лева депозит за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „У.с.“ ЕООД, ЕИК ******* да
заплати на „С.и т.” ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, сумата от 148562.21 лева /сто четиридесет и
осем хиляди петстотин шестдесет и два лева и 21 ст./, представляваща дължимо
обезщетение, съгласно т. 10.3.2 от
договор № 65/12/2016 от 20.12.2016 г., за съхраняването на соките за периода от 01.12.2017
г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва от 15.03.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „У.с.“ ЕООД, ЕИК ******* да
заплати на „С.и т.” ЕООД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството в размер на 10843.49 лева /десет хиляди осемстотин четиридесет и
три лева и 49 ст./.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: