Р
Е Ш Е Н И Е
№
216
гр.
Перник, 24.11.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при съдебния
секретар Е. В.**, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева
административно дело № 217 по описа за 2022 година на Административен съд-
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на ****ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. ****,
ж.к. ****, представлявано от А.А.Т., в качеството й на управител чрез адвокат М.М.
от Софийска адвокатска колегия срещу Ревизионен акт №
Р-22001421000855-091-001/25.10.2021 година, издаден от К.Г.М. на длъжност:
началник на сектор, възложил ревизията и Е.М.И.Г.**на длъжност: главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение №
168/01.02.2022 година на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" С.** при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с който на дружеството не е признато право
на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 192 257.50 лева по
фактури, издадени от ****ЕООД, с ЕИК **** и ****ЕООД, с ЕИК **** за данъчни
периоди от м. 03.2019 година до м. 03.2020 година и са начислени лихви в размер
на 42 358.22 лева, както и са установени задължения за допълнителен
корпоративен данък в общ размер 281 435.40 лева за 2019 година и лихви в
размер на 37 684.09 лева.
Жалбоподателят
сочи, че ревизионният акт е издаден в грубо нарушение на материалния и
процесуалния закон и е необоснован, поради допуснати от страна на органите по
приходите грешки както при формиране на фактическите, така и при формиране на
правните изводи, тъй като не са анализирани правилно доказателствата, които са
били събрани в хода на ревизионното производство. Излага аргументи в посока на
това, че при издаване на оспорения административен акт са нарушени както
нормите на националното законодателство, в частност тези, които се съдържат в
разпоредбите на ДОПК, ЗДДС и ЗКПО, така и тези,
които са част от Правото на Европейския съюз, в която посока цитира и
практика на СЕС. Счита, че са налице достатъчно доказателства, които са в
състояние да оборят направените от страна на органите по приходите изводи, че
следва да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит от една страна, а
от друга, че последният незаконосъобразно е коригирал и определил данъчната
печалба за 2019 година. Моли съда да отмени като незаконосъобразен, немотивиран
и издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон оспорения ревизионен
акт. Претендира присъждане на направени по делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание, проведено на 28 октомври 2022 година, жалбоподателят ****ООД,
редовно призован се представлява от адвокат А.С.,***. Поддържа жалбата и моли
съда да постанови решение, с което да уважи същата. Претендира присъждане на
направени по делото съдебни разноски, включително и адвокатско възнаграждение,
за което представя и списък по реда на чл. 80 от ГПК и доказателства за плащане.
В указания срок депозира писмени бележки, в които развива доводите си за отмяна
на ревизионния акт.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С.**,
за представител изпраща юрисконсулт В.**. Оспорва жалбата и пледира съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В
проведеното на 28.10.2022 година съдебно заседание, Окръжна прокуратура-Перник,
редовно уведомена за представител изпраща прокурор Л.***, която предлага жалбата да бъде
отхвърлена, тъй като издадения ревизионен акт е правилен и законосъобразен.
Административен
съд-Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока
по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт,
поради което следва същата да бъде разгледана съобразно изложените в нея
доводи.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001421000855-020-001/11.02.2021 година, с която на основание чл. 112 и чл. 113
от ДОПК е възложено извършване на ревизия на ****ООД за определяне на задължения
за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 до 31.12.2019 година и за
определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода от
01.03.2019 до 31.03.2020 година. Определен е ревизиращият екип, а именно
ревизията да бъде извършена от Е.М.Г.**на длъжност: главен експерт по
приходите, ръководител на ревизията и М.А.К.**- главен инспектор по приходите.
Посочен е и срокът за завършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок
от три месеца от връчване на настоящата ЗВР. Заповедта е връчена по електронен
път на 16.02.2021 година, а това означава, че срокът на ревизията е изтекъл на
16.05.2021 година / лист 34/.
Със
Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията №
Р-22001421000855-020-002/14.05.2021 година на основание чл. 112, ал. 2, т. 1,
чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срокът за приключване на ревизията е
удължен до 16.07.2021 година. Заповедта за изменение на ЗВР е връчена по
електронен път на 25.05.2021 година / лист 37/.
Заповедта
за възлагане на ревизията е издадена от М.Й.С.**, в качеството й на заместник
на К.Г.М., на длъжност: началник на сектор при Териториална дирекция на НАП-С.**,
въз основа на Заповед № РД-84-2200-47/08.02.2021 година на Директора на ТД на
НАП-С.**, а Заповедта за изменение на ЗВР е издадена от К.Г.М. на длъжност:
началник на сектор при ТД на НАП-С.**. И двете заповеди за провеждане на
ревизията са подписани с валиден към конкретния момент електронен подпис, като
същите са в съответствие със ЗЕДЕУУ.
Резултатите
от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ №
Р-22001421000855-092-001/15.09.2021 година. Срещу ревизионния доклад не е
подадено възражение в сроковете по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
В ревизионният
доклад е прието, че въз основа на събраните доказателства в хода на
ревизионното производство се установяват задължения в общ размер на 572 120.54
лева, в това число: данъчно задължение за довнасяне на корпоративен данък от
страна на ревизираното дружество в общ размер на 323 076. 73 лева, от
които 281 437,10 лева установен корпоративен данък за довнасяне за д.п.
2019 година и лихви за просрочие в размер на 41 639.63 лева, а също така и
ДДС за внасяне, в следствие на отказано право на данъчен кредит в общ размер на
249 043.81 лева за д.п. от 03.2019 до 31.03.2020 година и лихви за
просрочие в размер на 39 751.10 лева. Ревизионният доклад е връчен на
дружеството по електронен път на 28.09.2021 година.
Срещу
констатациите на ревизионния доклад не са постъпили възражения.
Ревизията
е приключила с издаване на Ревизионен акт №Р-22001421000855-091-001/25.10.2021
година, издаден от К.Г.М. на длъжност: Началник на сектор, възложил ревизията и
Е.М.И.-Г. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.
В него са установени данъчно задължение за довнасяне на корпоративен данък от
страна на ревизираното дружество в общ размер на 323 076. 73 лева, от
които 281 437.10 лева установен корпоративен данък за довнасяне за данъчен
период 2019 година и лихви за просрочие в размер на 41 639.63 лева, а също
така и ДДС за внасяне, в следствие на отказано право на данъчен кредит в общ
размер на 209 292.71 лева за данъчен период от 03.2019 до 31.03.2020 година и лихви за
просрочие в размер на 42 358.22 лева. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице
на 15.11.2021 година. Срещу него е била депозирана жалба с вх. 53-06-9331 от
26.11.2021 година по регистъра на ТД на НАП С.** и вх. № 23-22-1940 от
30.11.2021 година по регистъра на дирекция „ОДОП“-С.**. Директорът на Дирекция „ОДОП“–С.** в законоустановения срок,
съобразно чл. 155 от ДОПК се е произнесъл по нея с Решение № 168/01.02.2022
година. С него ревизионният акт е бил
изцяло потвърден. Решението е връчено на жалбоподателя на 15.02.2022 година.
На
25.02.2022 година чрез Директора на Дирекция „ОДОП“-С.** срещу Ревизионен акт №
Р-22001421000855-091-001/25.10.2021 година е постъпила жалба с вх. №
53-04-189/25.02.2022 година, като същата е препратена на основание чл. 150, ал.
1 от ДОПК на Административен съд- Перник.
Съгласно
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част
към ревизионния акт, като изводите на органите по приходите, които са
обективирани в тях са направени след анализ на събраните и проверени в хода на
ревизионното производство писмени доказателства. С оглед на посочените
констатации в тях се установява следното:
Ревизираното
дружество ****ООД е регистрирано по ДОПК на 28.05.2013 година в ТД на НАП-С.**,
офис П. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. ****, ж.к. ****,
общ. Р., обл. П.. Капиталът на дружеството е в размер на 100 лева, първоначално
е бил разделен на 100 дяла по 1 лев, както следва: А.А.Т. – 60 дяла на обща
стойност 60 лева и К.В.Г.**– 40 дяла на обща стойност 40 лева. Към датата на
регистрация на дружеството капиталът е внесен изцяло. На 19.10.2020 година
едноличен собственик на капитала става А.А.Т., която е избрана и за управител и представител на ревизираното
дружество. Дружеството е било регистрирано по реда на ЗДДС на 17.06.2013 година
на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС „Регистрация по избор, независимо от
облагаемия оборот“.
През
ревизирания период основната дейност на дружеството е свързана с производството
на алуминий и преработка на въглища. Дружеството притежава Сертификат № BG.121013Q/U-ISO 9001:2015.
Ревизираното лице осъществява своята стопанска дейност в обект, находящ се в с.
****, ж.к. ****, община Р., област П. по силата на сключен договор за наем
между „Р. **“ АД, в качеството на наемодател и ****ООД в качеството на наемател
от 01.06.2013 година.
На
дружеството са извършвани предходни ревизии за определяне на задължения за
данък върху добавената стойност, обхващаща периода от 01.06.2018 до 28.02.2019
година.
Дружеството
прилага двустранна форма на счетоводно записване, като прилага Националните
счетоводни стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия.
Счетоводното обслужване се води от „**“ ООД с ЕИК: *********. Счетоводството
ползва програмен продукт „Ажур L7“.
С оглед
изясняване на фактите по случая и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК и
чл. 53 и чл. 56 от ДОПК, на ревизираното лице са връчени следните искания за
представяне на документи и писмени обяснения, както следва: ИПДПОЗЛ
№Р-22001421000855-040-001/ 19.04.2021 година, което е връчена на дружеството по
електронен път на 26.04.2021 година. В отговор на това са представени документи
с придружително писмо за представяне на документи с вх. № 53-00-1206/
11.05.2021 година, с което са представени: Оборотни ведомости за синтетични
сметки и подсметки за период от 01.01.2019 до 31.12.2019 година и за период от
01.01.2019 до 31.03.2020; Справка за производство за 2020 година на фирма ****ООД,
Договор за наем на недвижим имот, сключен между „Р. **“ АД, в качеството на
наемодател и ****ООД, в качеството на наемател с Анекс към договора от 01.06.2013 година и Анекс № 2
от 01.06.2013 година; Договор за техническо обслужване- подаване на ел. енергия
№ 20-51-004 от 01.01.2020 година, сключен между ****ООД, в качеството на
възложител и „**“ ЕООД, в качеството на изпълнител; ксерокопие на Главна книга
за периода от 01.01.2019 до 31.03.2020 година; Отчет за приходите и разходите
към 30.06.2020 година; Баланс към 31.03.2020 година; Хронологичен опис по
периоди, както следва: за период от 01.01.2019 до 31.12.2019 и за период от
01.03.2020 до 31.03.2020 година и от 01.01.2019 до 31.03.2020 година; фактури,
издавани от доставчици на дружеството в едно с касови бонове,
приемно-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, пътни листи.
С
ИПДПОЗЛ № Р-22001421000855-040-002/07.07.2021 година на основание чл. 37, ал. 2
и ал. 3 от ДОПК са поискани заверени копия на десет категории документи,
изрично посочени в искането. Същото е връчено на 07.07.2021 година по
електронен път. В отговор на това с Придружително писмо с изх. № 243 от
21.07.2021 година, дружеството е представило поисканата от страна на органа по
приходите информация, ведно с дадени обяснения.
С
ИПДПОЗЛ № Р-22001421000855-040-003/15.07.2021 година отново е поискано от
страна на ревизираното дружеството на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК
представяне на документи, като същото е връчено по електронен път на 15.07.2021
година, но такива от страна на ревизираното дружество не са представени.
На
основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени
дружества: ****ЕООД, с ЕИК ****, ****ЕООД, с ЕИК ****, **** ЕООД, с ЕИК **.
С
ИПДПОЗЛ № П-22001021035063-040-001/19.04.2021 година са искане от **** ЕООД
представяне на документи, в това число сключени договори и анекси, документи за
извършени разплащания по тях, справка за стоковия поток по всяка една от
фактурите, издадени от дружеството, извлечение от счетоводните сметки и др. Във
връзка с така отправеното искане, органите по приходите са извършили две
посещения на адреса на управление на дружеството, за които се съставени и два
протокола, както следва: Протокол №1750784/19.04.2021 година и Протокол №
1750799/26.04.2021 година, но органите констатирали, че на посочения адрес не е
открито дружеството, нито негов представител, респективно пълномощник.
Пристъпило се е към връчване на съобщение по реда на чл. 32 от ДОПК, като е
определен срок, в рамките на който да бъдат представени изисканите документи,
но такива не са били депозирани. Установено е, че в дневниците за продажби на
дружеството са включени следните фактури: №**********/27.12.2018; №**********/
11.02.2019; №**********/14.02.2019;**********/19.02.2019;
№**********/05.02.2019 и №60000000018/
08.02.2019. Проверката е приключила с Протокол за извършена насрещна проверка №
П-22001021035063-141-001/09.08.2021 година.
С
ИПДПОЗЛ № П-22221521035069-040-001/19.04.2021 година са поискани от ****ЕООД
представяне на копия на документи. Във връзка с така издаденото искане,
органите по приходите са извършили две посещения на адреса на управление на
дружеството, за които са съставени два протокола, както следва: Протокол №
1750785/ 19.04.2021 година и Протокол № 1746180 от 26.04.2021 година. В
протоколите са обективирани констатациите на органите, че на посоченият адрес
не е открито дружеството, а също така и неговия представител или пълномощник.
Пристъпило се е към връчване на съобщение по неда на чл. 32 от ДОПК, като
отново не са представени исканите документи от страна на представител на
дружеството. Установено е, че в дневниците за продажба на дружеството са
включени следните фактури: № **********/ 17.01.2020; №**********/20.01.2020;
№**********/08.01.2020; №**********/09.01.2020; №*********/10.01.2020; №**********/
07.01.2020; №**********/22.01.2020; №**********/14.01.2020;
№*********/23.01.2020; №**********/13.01.2020; №*********/ 24.01.2020;
№*********/16.01.2020; № *********/11.02.2020; №**********/24.02.2020;
№**********/21.02.2020; №**********/ 19.02.2020; №**********/18.02.2020;
№*********/17.02.2020; №*********/14.02.2020; №*********/13.02.2020; №*********/ 05.02.2020; №
**********/07.02.2020; № *********/12.02.2020; № *********/10.02.2020; №
*********/06.02.2020; № *********/03.02.2020; № *********/04.02.2020; №
*********/18.03.2020; № *********/ 06.03.2020; № **********/11.03.2020; №
*********/17.03.2020; № *********/04.03.2020. Проверката е приключила с
Протокол № П-22221521035069-141-001/ 09.08.2021 година.
С
ИПДПОЗЛ № П-22221521035156-040-001/19.04.2021 година са искани от ****ЕООД
представяне на документи. Във връзка с искането са извършени две проверки на
посочения адрес на управление, но органите са констатирали, че не е открит
управител на дружеството, нито негов представител или пълномощник.
Констатациите са обективирани в два протокола както следва – Протокол №
1750798/ 19.04.2021 година и Протокол №
1750800/26.04.2021 година. Пристъпило се е към връчване на съобщение по реда на
чл. 32 от ДОПК, но и в следствие на това не са били представени необходимите
документи. Установява се, че в дневниците за продажби на дружеството са
включени следните фактури: № **********/27.03.2019; №**********/25.03.2019; *********/21.03.2019;
№ **********/20.03.2019; № **********/ 19.03.2019; № **********/15.03.2019; №
**********/14.03.2019; № 10000000014/29.03.2019; № **********/25.04.2019; №
**********/ 24.04.2019; № 10000024/23.04.2019;
№ *********/22.04.2019; № **********/20.04.2019; №**********/19.04.2019; №
**********/ 30.04.2019; № **********/29.04.2019; № **********/27.04.2019; №
**********/26.04.2019; № **********/18.04.2019; № **********/ 17.04.2019; №
**********/16.04.2019; № 10000000017/15.04.2019; № 10000031/ 06.05.2019; № **********/ 21.05.2019; № *********/
16.05.2019; № *********/13.05.2019; № **********/10.05.2019; №
*********/19.05.2019; №**********/07.05.2019; № **********/ 24.05.2019; №
**********/23.05.2019; № **********/14.06.2019; № **********/12.06.2019; №
**********/20.06.2019; № **********/ 21.06.2019; № *********/24.06.2019; №
**********/03.06.2019; № *********/05.06.2019;
№**********/13.06.2019;№ **********/10.06.2019; № *********/07.06.2019;
№ **********/17.06.2019; № *********/ 11.06.2019; № *********/05.07.2019; №
*********/03.07.2019; № 10000071/25.07.2019; № 10000072/29.07.2019; №
*********/04.07.2019; № **********/05.07.2019; № *********/01.07.2019; №
10000064/12.07.2019; № 10000065/15.07.2019; № *********/19.07.2019; №
*********/ 17.07.2019; № 10000068/18.07.2019; № **********/16.07.2019; №
10000070/23.07.2019; №
*********/11.07.2019; №
10000062/10.07.2019; № *********/09.07.2019; № *********/08.07.2019; №
10000082/28.08.2019; № *********/14.08.2019; №**********/22.08.2019; №
*********/20.08.2019; № *********/02.08.2019; № *********/05.08.2019; № *********/
07.08.2019; № 10000076/08.08.2019; № **********/16.08.2019; №
10000077/12.08.2019; № *********/17.09.2019;
№ 10000084/05.09.2019; № *********/06.09.2019; № *********/19.09.2019; №
*********/03.09.2019; № 10000091/23.09.2019; № *********/09.09.2019; №
10000094/30.09.2019; № *********/10.09.2019; №10000088/13.09.2019; №
10000093/27.09.2019; № *********/25.09.2019; № 10000011/23.10.2019; №
*********/ 25.10.2019; № *********/22.10.2019; № 10000108/18.10.2019; №
10000097/ 03.10.2019; № *********/07.10.2019; № **********/08.10.2019; №
10000109/21.10.2019; № 10000106/16.10.2019; № *********/15.10.2019; №
10000098/04.10.2019; № *********/ 29.10.2019; № 10000096/ 02.10.2019; № 10000095/01.10.2019;
№ *********/ 09.10.2019; № *********/ 10.10.2019; № *********/11.10.2019;
№10000104/14.10.2019; № *********/ 17.10.2019; № *********/29.11.2019; №
*********/28.11.2019; № *********/ 22.11.2019; №*********/19.11.2019; №
*********/06.11.2019; № *********/ 07.11.2019; № *********/08.11.2019; № *********/ 12.11.2019; №
*********/13.11.2019; № 10000121/14.11.2019; № *********/15.11.2019; №
*********/18.11.2019; №*********/21.11.2019; № *********/04.11.2019; №
**********/01.11.2019; № *********/ 26.11.2019; № **********/27.11.2019; №
*********/20.11.2019; № *********/25.11.2019. Проверката е приключила с
Протокол № П-22221521035156-141-001/ 02.07.2021 година.
Пред
настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по
делото факти е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
назначеното вещо лице М.П.Г.- Л.. Задачите на експертизата са двадесет на брой,
като вещото лице е направило подробен анализ на поставените въпроси и в
заключителната си част е дало следните отговори в посока на това, че в
счетоводството на ****ООД са били отразени всички фактури, издадени от страна
на ****ЕООД, ****ЕООД и **** ЕООД, като вещото лице подробно е описало всяка
една фактура, ведно със съпроводителните документи към тях. Посочва, че стоките, получени в следствие на доставки от
страна на ****ЕООД и **** ЕООД, представляват извършена доставка на „пиролизно
масло“ в периода от 01.01.2019 година до 31.12.2020г., заведени са съответно по
дебита на сметка №302 „Материали“ с номенклатура № 16003 и по дебита на сметка
№ 4531 „ДДС на покупките“ срещу
кредитиране на сметка № 401 „Доставчици“. Посочва се, че общата стойност на
заприходения материал от страна на тези два доставчика е в размер на 747 812.50
лева, а ползвания данъчен кредит от страна на жалбоподателя за 2019 година възлиза
в размер общо на 149 562.50 лева, в това число непризнато право на данъчен
кредит по доставките от ****ЕООД в размер на 144 737.00 лева. По отношение
на стоките, получени от доставчика ****ЕООД е посочено, че същите са
заприходени по дебита на сметка № 302 „Материали“ с номенклатура № 03022,
съответно по дебита на сметка № 4531 „ДДС на покупките“ като е била кредитирана
счетоводна сметка № 401 „Доставчици“. Отказаното право на данъчен кредит е в
размер на 47 520.00 лева по доставките на „въглеродни смеси“ от ****за периода от 01.01.2020г. до
31.03.2020г. Вещото лице е установило,
че разплащанията по тези фактури са се извършвали в брой от страна на
жалбоподателя, в следствие на което се стига до осчетоводяване по дебита на
сметка № 401 „Доставчици“ и кредитиране на счетоводна сметка № 501 „Каса в
лева“. От заключението на вещото лице се
приема, че всички фактури са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя и
са създадени ежемесечни хронологични регистри. Установява се наличие на одитна
следа, доколкото счетоводната отчетност на дружеството за цялата 2019 година и
за периода от 01.01.2020 година до 31.03.2020 година е воден в съответствие със
счетоводното законодателство и Националните счетоводни стандарти, което
позволява проследяване на движението на материалите. Вещото лице, след
извършена проверка в счетоводните регистри на дружеството е установило, че
извършените процесни доставки на „пиролизно масло“ и на „въглеродни смеси“ са
влагани като част от материалите за производството на „млени атрацитни
въглища“. През 2019 година жалбоподателя е произвеждал единствено млени
атрацитни въглища- 3 432 840 кг, равняващи се на 551 592.48
лева, като е изчислил в процентно съотношение вложените материали за
производството на продукцията, а именно 59,39% „пиролизно масло“. Продукцията е
продавана на „Стомана Индъстри“ АД, за което са налице 23 броя фактури на обща
стойност 1 443 437.76 лева и на „**“ ЕООД, за което са налице 2 броя
фактури. За периода 01.01.2020-31.03.2020 година жалбоподателят е произвеждал
същата продукция, като в производството отново са вложени „пиролизно масло“ на
стойност 9507.51 лева и „въглеродни
смеси“ на стойност 224 056.80 лева, които в процентно измерение са както
следва 3,81% и 89.71%. Същите отново са продадени на „***“ АД, за което са
издадени и представени фактури на обща
стойност 396 319.92 лева. Всички фактури издадени от жалбоподателя според
заключението на вещото лице са правилно отразени в дневниците му за продажби и
в СД. Във връзка с анализирането на въпроса по отношение на давността на
задълженията на дружеството, вещото лице е изготвило Приложение № 1, според
което давностният срок изтича през 2021 година, респективно финансовият
резултат следва да се увеличи през 2020 и 2021 година като същият е на обща
стойност 1 339 550,28 лева, в съответствие със СС №18, приложение
„Г“, т. 2. Вещото лице сочи, че до стойност 2 014 866.30 лева са
включени всички задължения на дружеството. Вещото лице констатира, че не е
налице данъчен амортизационен план за 2019 година, като във връзка с това е
изготвило Приложение № 2. Установило е обаче, че въз основа на доказателствата,
съдържащи се в ревизионната преписка, начислените от страна на дружеството
счетоводни амортизационни отчисления за 2019 година в размер на 29 635.71
лева не превишават максимално допустимите данъчни амортизационни норми,
посочени в чл. 55, ал. 2 от ЗКПО. Установява също, че за периода от 01.01.2019
до 31.12.2019 година жалбоподателят е извършвал финансови разходи в размер на
4 426,98 лева, които са били осчетоводени по счетоводна сметка № 629
„Други финансови разходи“ и в съответствие с това е приело, че същите следва да
се признаят за данъчни цели. Вещото лице установява, че всички издадени на
жалбоподателя фактури отговарят на изискванията на Закона за счетоводството,
ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС по отношение на съдържанието на
реквизитите. В заключението се посочва, че общият размер на отказаното право на
данъчен кредит е 192 257.50 лева по фактури издадени от ****ЕООД и ****ЕООД.
Вещото лице е дало подробен анализ на начина по който е извършено
преобразуването на данъчния финансов резултат за 2019 година, като приема, че
органите по приходите са направили това преобразуване въз основа на следните
счетоводни записвания: кредитиране на сметка № 401 „Доставчици“ в размер на
2 014 866.30 лева към 31.12.2019 година, но в Приложение № 1 към ССЕ
вещото лице е посочило, че общата стойност на фактурите от 2013 и 2014 година,
които следва да се вземат предвид от страна на органите по приходите са само
тези на обща стойност 1 339 550.28
лева, а не всички останали задължения включени в тази сметка. Давностният срок
на тези задължения изтича през 2021 година, в съответствие с което финансовия
счетоводен резултат за 2020-2021 година следва да бъде увеличен с тази сума. На
следващо място е посочило, че е била осчетоводена и сметка № 629 „Други
финансови разходи“ със сумата от 4 426.98 лева, като същите са присъщи за
дейността на дружеството и следва да бъдат признати за данъчни цели. По
отношение на амортизационните очисления, които също се включват в
преобразуването на финансовия резултат е приело, че макар да липсва Данъчен
амортизационен план за 2019 година, то начислените амортизации на ДМА за 2019
година са в размер на 29 635.71 лева, а това е в съответствие с
изискванията на чл. 55 ЗКПО и следва да бъдат признати за данъчни цели. Вещото
лице е представило два варианта на изчисления по отношение на данъчния финансов
резултат за 2019 година, като първият вариант е в размер на 190 877.23
лева, а вторият вариант е в размер на 1 762.95 лева, така както го е
декларирал и жалбоподателя. Така дадено
заключението, настоящият съдебен състав го кредитира изцяло, като обективно,
компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал.1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Ревизионният
акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията на чл. 119, ал.
2 от ДОПК и в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се
съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал.
1, т. 1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който го е
издал акта, неговият номер и дата на издаването му, данните на ревизираното
лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са
били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно
мотивите за издаване на акта, съдържа се разпоредителна част, в която са
определени задължения на ревизираното лице, посочено е пред кой орган и в какъв
срок ревизионния акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В
съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е
прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Ревизионният акт
е издаден в сроковете, предвидени в чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Производството е
протекло при спазване на всички процесуални правила и не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да доведат до нарушаване на нормите,
които го регламентират. Тъй като в ДОПК не се съдържат правила относно
разпределяне на доказателствената тежест, то на основание §2 от ДР на ДОПК се
прилагат разпоредбите на АПК, а именно тежестта на доказване е на страната, за
която се пораждат благоприятни последици. В този смисъл съдът е указал на
страните и разпределяне на доказателствената тежест с определение.
От
приобщените доказателства се установява, че заповедта за възлагане на
ревизията, заповедта за нейното изменение, ревизионния доклад и ревизионният
акт са подписани от издателите им с валиден към момента на подписването
електронен подпис, който съответства на изискванията на ЗЕДЕП.
От това
следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията на закона относно
материалната компетентност на издателя му и процесуална законосъобразност. От тук следва, че съдът трябва да се произнесе
по въпроса, дали така издаденият индивидуален административен акт, който се
обжалва дали съответства на административнопроизводствените правила, на
материалния закон и дали е издаден в съответствие с целта на закона.
Относно
съответствието на оспорения ревизионен акт с административнопроизводствените
правила съдът намира следното: Правилата, свързани с издаването на ревизионния
акт са регламентирани в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“,
Раздел II
„Установяване“ на ДОПК, като съдът не констатира да са допуснати нарушения,
които могат да бъдат определени като съществени, водещи до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя и които да бъдат от такова естество, че да
предпоставят отмяна на акта, респективно прогласяване на неговата нищожност.
Въпреки това, съдът за пълнота следва да посочи, че при осъществяване на
служебна проверка относно законосъобразността на издадения административен акт,
установи липса на прецизност в процесуално отношение, тъй като срокът на
ревизията първоначално е определен на 3 / три/ месеца от датата на връчване, а
съобразно приложената административна преписка същата е връчена на 16.02.2021
година, т.е. срокът на извършване на ревизията първоначално е до 16.05.2021
година. Впоследствие този срок е удължен до 16.07.2021 година със ЗИЗВР /лист
37/. По смисъла на чл. 117, ал.1 от ДОПК след изтичане на този срок и не по-
късно от 14 дни следва да бъде съставен
ревизионен доклад. Същият е съставен на 15.09.2021 година / лист 40/, а не в
рамките на 14-дневния срок, а именно до 30.07.2021 година, т.е. съставянето на
ревизионният доклад е просрочено. Това обаче не е нарушение от категорията на
особено съществените, които водят до нищожност или отмяна на ревизионния акт,
тъй като сроковете за извършване на ревизията и за издаване на ревизионен
доклад са инструктивни, а не преклузивни. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК предвижда, ревизионният акт да бъде издаден в 14-дневен срок от подаване
на възражението по чл. 117, ал. 5 от ДОПК или от изтичане на срока за подаване
на същото. Видно от приложената преписка, ревизионният доклад е бил съобщен на
ревизираното лице на 28.09.2021 година по електронен път /лист 70, гръб/. Това
означава, че срокът, в който ревизираното лице е можело да депозира своите
възражения срещу констатациите обективирани в ревизионния доклад е до
12.10.2021 година, от която дата започва да тече и 14-дневният срок по чл. 119,
ал. 2 от ДОПК за издаване на ревизионния акт. Последният е издаден на
25.10.2021 година, което означава, че е издаден в законоустановения за това
срок. Следва да подчертае, че установените срокове по чл. 117, ал. 1 и чл. 119,
ал. 2 от ДОПК се отразяват единствено на годността на събраните след изтичането
им доказателства, но при извършена проверка на доказателствения материал не се
констатира такива да са били събрани след крайният срок за извършване на
ревизията /в този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния
административен съд обективирана в Решение № 9636 от 27.09.2021 година по АД №
2684/2021 година на ВАС, Решение № 2331 от 04.03.2015 година по АД № 5003/2014
на ВАС, Решение №17478 от 19.12.2019 по АД № 7496/2019 на ВАС/. С оглед на
изложеното, съдът приема, че в хода на ревизията не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосноват невалидност на ревизионния акт по
смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно приложението на
материалния закон съдът намира следното:
1.
По
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.
1 от ЗДДС доставката на стоки е прехвърляне на правото на собственост или друго
вещно право върху стока, а такава по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка
движима вещ. Такова легално определение дава и чл. 14, ал. 1 от Директива
2006/112/ЕО, според която доставката на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане
с материална вещ като собственик. Облагаема според разпоредбата на чл. 12, ал. 1
от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице с
място на изпълнение на територията на страната. Извършването ѝ е данъчно събитие по смисъла на чл. 25,
ал. 1 от ЗДДС, което е и в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС. То възниква от датата, на която услугата е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС,
данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение
на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. Едновременно с това настъпва и
изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от
Директива 2006/112/ЕО, което води до възникване правото на приспадане на
данъка.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право
да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него
стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за
възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, националният законодател
след като е транспонирал по предвидения за това начин вече цитираната
Директива, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил правото на
регистрираното лице да приспадне данъка за стоки или услуги, използвани за
целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му
доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчика, регистриран по този
закон.
След
като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на
приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като е
необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура, която е издадена в
съответствие с изискването на чл. 114-115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред
данък за доставка на услугите, по които същият се явява получател.
По
аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, без реално извършване на доставка на стока
по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, данъчното събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС няма да
настъпи, а от тук няма да се породи и право на приспадане на данъчен кредит,
поради което същото не може да бъде упражнено, дори и да е налице фактура,
съдържаща изискуемите от закона реквизити. Същото е възприето и в практиката на
СЕС. В множество свои решения СЕС приема, че за да се признае право на данъчен
кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в
съответствие с правилата за доказване по националното право. Така например в
Решение на СЕС от 06.12.2012 година по дело С-285/11 година, изрично СЕС
посочва, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки
е налице право на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са
били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от
получателя за извършване на облагаеми сделки. Също така в цитираното решение, в
т.32 е посочено, че запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с
правилата за доказване, които са установени в националното право, да извърши
глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото.
Тогава, ако след цялостна преценка на събраните доказателства се прецени, че
доставката на стоки или услуги са били реално осъществени и впоследствие тези
услуги са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип
правото на приспадане не би могло да бъде отказано. От изложеното следва, че за
да се признае правото на приспадане на ДДС е необходимо стоките или услугите да
са реално получени и да са използвани за целите на облагаемите сделки. От друга
страна СЕС казва, че националните административни и съдебни органи следва да
откажат да признаят правото на приспадане на данъчен кредит, ако въз основа на
обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел
или с цел злоупотреба. Действително, в този случай няма да бъдат изпълнени
критериите, на които се основава понятието за доставка на стоки или услуги,
извършени от данъчнозадължено лице в това качество и за икономическа дейност.
Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото не може да се направи извод за действително предадени и
получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане
не следва да се признае.
От това
следва, че за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е
необходимо кумулативно наличие на следните условия: да е налице доставка между
регистрирани по ЗДДС лица, която да е облагаема с данък върху добавената стойност,
предметът по която се използва за целите на извършвани от получателя облагаеми
доставки, удостоверена по някой от начините, които са посочени в чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за
съответния данъчен период и размерът на данъчният кредит да е включен в
справката – декларация за същия период. Отсъствието, на който и да е от
елементите от пораждащия правото на приспадане фактически състав, води до
изключване на възникване на правото.
В
настоящият казус ревизираното дружество-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС
лице, считано от 17.06.2013 година /лист 40/. Същото е водело и редовно
счетоводство, като всички фактури, по които не е признато право на данъчен
кредит отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и са отразени в дневника за
покупки и в справки – декларации за съответните данъчни периоди, съобразно
изискването на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС. Този извод на съда се подкрепя и от
заключението на вещото лице, което е установило, че така представените по ревизионната
преписка като доказателства фактури, съдържат всички необходими реквизити на
първичните счетоводни документи, изискуеми въз основа на Закона за
счетоводството, ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС.
В
случая отказът да се признае право на
приспадане на данъчен кредит е мотивирано от страна на органите по приходите с
това, че липсват доказателства, които да установят извършването на доставки по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Органите по приходите са направили тези свои изводи,
въз основа на представените от страна на ревизираното дружество доказателства и
въз основа на извършени насрещни проверки на дружествата, които се явяват
доставчици на жалбоподателя. Прието е, че в конкретният случай е налице
абсолютна симулация, тъй като стоките фактурирани като предмет на доставките,
за които се претендира право на данъчен кредит, изобщо липсват или иначе казано
според органите по приходите липсва предмет на доставката и че също в хода на
ревизията не е било установено, че със стоката е извършена последваща доставка
от страна на ревизираното лице. Или иначе казано, приема се че липсва безспорна
връзка между издадените фактури и декларираните доставки от страна на
дружествата доставчици. От друга страна, в хода на развилото се обжалване на
ревизионния акт пред директора на Дирекция „ОДОП“ и в мотивите на неговото
решение е прието, че не е доказано по категоричен начин фактическата наличност
на тези стоки, които се явяват предмет на облагането с данък при доставчиците.
Аргументирал се е с факта, че в хода на самата ревизия не са били представени
никакви доказателства във връзка с това, че тези стоки са били закупени от
предходни доставчици, както и че същите са били заприходени от страна на
настоящите доставчици в техните счетоводни регистри като стока, която е годна
за препродажба или иначе казано доставчиците на ревизираното лице не са били
доказали, че са притежавали стоката, която са прехвърлили на жалбоподателя. Същите
и не притежават складови помещения, в които да съхраняват тези стоки. Посочените
лица в товарителниците като шофьори не са назначени на трудов договор в
дружествата доставчици. С тези аргументи ревизионният акт е потвърден,
в частта, с която е отказано правото на приспадане на ДДС от доставчиците ****ЕООД
и „ ***“ ЕООД.
В
настоящият казус спорът е относно това, дали е налице реалност на доставките по
фактури, издадени от ****ЕООД и ****ЕООД. От доказателствата по делото и при
проверка и анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал може
да се направи извод относно наличието на реалност на доставките на стоки по
процесните фактури, което е основание да бъде породено право на приспадане на
данъчен кредит. Поради това следва поотделно да се обсъдят ангажираните
доказателства.
-По отношение на фактурите,
издадени от ****ЕООД:
От
доказателства се установява, че дружеството ****ЕООД се явява доставчик на жалбоподателя и е
издало в негова полза 121 броя фактури за данъчни периода от м. 03.2019г. до м.
декември 2019г., с обща данъчна основа 723 687.50лева, като посоченият в
тях данък върху добавената стойност възлиза общо на 144 737.50 лева.
Органите по приходите, след извършената от тях насрещна проверка са установили,
че в дружеството има назначени на трудов договор 4 лица за ревизирания период
на длъжности „Работник строителство“ и „Търговски посредник“, но на три от
лицата трудовите договори са били прекратени в периода м. 04.2019 и м. 10.2019
година. Дружеството не е декларирало ДМА, не е представило документи и доказателства във
връзка с покупни и продажни фактури за периода.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства се
установява, че между ****ООД и ****ООД е сключен Рамков договор от 20.02.2019
година, с който е било договорено доставянето на „пиролизно масло“ на цена от
1250 лв/тон /лист 299/. В рамковия договор е уговорено, че начинът на плащане
ще бъде в брой, а количествата за доставки по описаната в договора стока ще се
уточняват между страните чрез телефонни заявки. В съответствие с изпълнението
на този договор, продавачът ****ЕООД е осъществявал доставката на договорената
стока и в съответствие с това е издал процесните фактури, ведно със съпроводителни
документи към всяка една от тях, както следва:
- фактура №
*********/29.03.2019г., с данъчна основа в размер на 3000,00лв. и ДДС в размер
на 600.00 лева, с предмет „пиролизно масло" - 2.40 тона, с единична цена
1250 лева., към която са приложени: приемо-предавателен протокол от
29.03.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**" ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист на автомобил - ** с рег. № **шофьор С.Г.М.**и кантарна бележка.
Налице е касов бон от 29.03.2019 година, доколкото плащането е извършено в брой
от страна на жалбоподателя.
- фактура №
*********/27.03.2019г., с данъчна основа в размер на 3500,00лв. и ДДС в размер
на 700,00лв., с предмет „пиролизно масло" - 2.80 тона с единична цена
1250лева., към която са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
27.03. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP, с шофьор С.Г.М.**и кантарна бележка без номер и място на товарене. Налице е
касов бон от 27.03.2019 година, доколкото разплащането по процесната фактура е
извършено в брой от страна на жалбоподателя.
- фактура №
**********/25.03.2019г., с данъчна основа в размер на 4187,50лв. и ДДС в размер
на 837,50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.35 тона с единична цена
1250лева, към която са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
25.03. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP, с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене.
По отношение
на нея също има приложен касов бон с дата 25.03.2019 година, доколкото и тук
плащането е било в брой.
- фактура №
**********/21.03.2019г., с данъчна основа в размер на 4125,00лв. и ДДС в размер
на 825,00лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.30 тона с единична цена
1250лева, към която са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
21.03. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP, с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене.
Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 21.03.2019 година.
-фактура №
**********/20.03.2019г., с данъчна основа в размер на 3937,50лв. и ДДС, в
размер на 787,50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.15 тона с единична
цена 1250лева, към която са приложени и
съставени
протокол и
приемо-предавателен протокол от 20.03. 2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист на автомобил-** рег.№*** с
шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. По отношение
на тази фактура плащането е извършено в брой от страна на жалбоподателя,
доколкото е налице издаден касов бон с дата 20.03.2020 година.
-фактура №
**********/19.03.2019г., издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна
основа в размер на 4000,00лв. и ДДС в размер на 800,00лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.20 тона с единична цена 1250 лева.Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 19.03. 2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,. пътен лист издаден на
автомобил-** с рег*** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на
товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от
19.03.2019година.
-фактура №
**********/15.03.2019г., с данъчна основа в размер на 4187,50лв. и ДДС в размер
на 837,50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.35 тона с единична цена
1250лева, към която са приложени следните съпроводителни документи: протокол и
приемо-предавателен протокол от 15.03. 2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. И тук плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от датата на издаване на фактурата.
-фактура №
**********/14.03.2019г., с данъчна основа в размер на 4312,50лв. и ДДС в размер
на 862,50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.45 тона с единична
цена1250лева., към която са налице протокол и приемо-предавателен протокол от
14.03. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене.
Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 14.03.2019 година.
-фактура №
**********/30.04.2019г., с данъчна основа в размер на 4125.00лв. и ДДС в размер
на 825.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.30 тона с единична цена
1250лева, към която са приложени следните съпроводителни документи протокол и
приемо-предавателен протокол от 30.04. 2019 г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и
място на товарене. Жалбоподателят е извършил плащането по тази фактура в брой,
за което е издаден и касов бон от датата на издаването й.
-фактура №
**********/29.04.2019г., с данъчна основа в размер на 4000.00лв. и ДДС в размер
на 800.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.20 тона с единична цена
1250лева, към която са съставени и приложени протокол и приемо-предавателен
протокол от 29.04.2019 г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД
/С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене.
И тук плащането е извършено в брой от страна на дружеството жалбоподател,
доколкото същото се удостоверява с приложен към фактурата касов бон от
29.04.2019година.
-фактура №
**********/27.04.2019г., с данъчна основа в размер на 4437.50лв. и ДДС в размер
на 887.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.55 тона с единична цена
1250лева, към която съдът установи, че са приложени: протокол и
приемо-предавателен протокол от 27.04.2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**и кантарна бележка.
Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от
27.04.2019година.
-фактура №**********/26.04.2019г.,
издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна основа в размер на
4312.50лв. и ДДС в размер на 862.50лв., с предмет „пиролизно масло -3.45 тона с
единична цена 1250лева, към която са приложени: протокол и приемо-предавателен
протокол от 26.04. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД
/С.**-Ч.**/, пътен лист издаден на автомобил-** с рег.№ *** с шофьор С.Г.М.**и
кантарна бележка. Плащането по процесната фактура е извършено в брой с приложен
към нея касов бон от 26.04.2019година.
-фактура №
**********/25.04.2019г., с данъчна основа в размер на 4625.00лв. и ДДС в размер
на 925.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.70 тона с единична цена
1250лева.Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
25.04.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка и място на товарене. Плащането по нея е
извършено в брой с за това касов бон от 25.04.2019 година.
-фактура №
**********/24.04.201Рг., издадена;от „**"ЕООД към „***ООД, с данъчна
основа в размер на 4562.00лв. и ДДС в размер на 912.50лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.65 тона с единична цена 1250лева, към която са съставени
следните съпроводителни документи: протокол и приемо-предавателен протокол от
24.04.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането
по тази фактура е извършено в брой с приложен касов бон от 24.04.2019г.
- фактура №
**********/23.04.2019г., с данъчна основа в размер на 4812.50лв. и ДДС в размер
на 962.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.85 тона, с единична цена
1250лева, към която са налице следните документи: протокол и
приемо-предавателен протокол от 23.04.2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист издаден на автомобил-** с рег.№
М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането
по процесната фактура е извършено в брой
с приложен към нея касов бон от 23.04.2019година.
-фактура №
*********/22,04.2019г., с данъчна основа в размер на 4562.50лв. и ДДС в размер
на 912.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.65 тона с единична цена 1250лева,
към която фактурата са приложени следните документи: протокол и
приемо-предавателен протокол от 22.04. 2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой и в съответствие с това
е издаден касов бон от датата на издаване на фактурата.
-фактура №
**********/20.04.2019г., издадена от „**ЕООД към „**"ООД, с данъчна основа
в размер на 4250.00лв. и ДДС в размер на 850.00лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.40 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 20.04. 2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист на автомобил - **
с рег.№ *** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на
товарене.Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от
датата на издаване на фактурата.
-фактура №
**********/19.04.2019г.3 издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна
основа в размер на 4437.50лв. и ДДС в размер на 887.50лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.55 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 19.04.2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**, пътен лист издаден на
автомобил - ** с рег.№ М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер
и място на товарене.Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов
бон от 19.04.2019 година.
-фактура №
**********/18.04.2019г., издадена от „**"ЕООД към „***"ООД, с данъчна
основа в размер на 4500.00лв, и ДДС в размер на 900.00лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.60 тона с единична цена 1250лева, към която съдът установи
наличие на следните съпроводителни документи: протокол и приемо-предавателен протокол
от 18.04. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането
от страна на жалбоподателя е извършено в брой с приложен към фактурата касов
бон от датата на издаването на същата.
-фактура №
**********/17.04.2019г., с данъчна основа в размер на 4812.50лв. и ДДС в размер
на 962.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.85 тона с единична цена
1250лева, към която фактурата са
приложени няколко съпроводителни документи, както следва протокол и
приемо-предавателен протокол от 17.04. 2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 17.04.2019 година.
-фактура №
**********/16.04.2019г., издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна
основа в размер на 4375.00лв. и ДДС в размер на 875.00лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.50 тона с единична цена 1250лева, във връзка с която са
съставени: протокол и приемо-предавателен протокол от 16.04.2019г.,
товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист
на автомобил - ** с рег.№ М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от датата на издаване на фактурата.
-фактура №
**********/15.04.2019г., издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна
основа в размер на 4687.50лв. и ДДС в размер на 937.50лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.75 тона с единична цена 1250лева, към която са налице следните
документи: протокол и приемо-предавателен протокол от 15.04. 2019г.,
товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист
издаден на автомобил-** с рег.№ М 2409 BP, шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка,
но без номер и място на товарене. И по нея плащането е извършено в брой, тъй
като е налице касов бон с дата 15.05.2019 година.
-фактура №
**********/24.05.2019г., издадена от „**"ЕООД към „**"ЕООД, с данъчна
основа в размер на 5250.00лв. и ДДС в размер на 1050.00лв., с предмет
„пиролизно масло" - 4.20 тона с единична цена 1250лева. Съдът установи, че
са съставени във връзка с тази процесна фактура следните съпроводителни
документи: протокол и приемо-предавателен протокол от 24.05.2019г.,
товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С** с шо- фьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането по нея е извършено в
брой и в съответствие с това е приложен към нея и касов бон от датата на
издаване на фактурата.
-фактура №
**********/23.05.2019г., с данъчна основа в размер на 4187.50лв. и ДДС в размер
на 837.50лв., с предмет „пиролизно масло"- 3.5тона с единична цена
1250лева, към която са налице следните съпроводителни документи: протокол и
приемо-предавателен протокол от 23.05.2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 23.05.2019година.
-фактура №
**********/21.05.2019г., издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна
основа в размер на 4125.00лв. и ДДС в размер на 825.00лв., с предмет „пиролизно
масло"-З.Зтона с единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 21.05. 2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист издаден на
автомобил-** с рег.№ М 2409 BP, шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и
място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов
бон от датата на издаване на фактурата.
-фактура №
**********/16.05.2019г., с данъчна основа в размер на 4000.00лв. и ДДС в размер
на 800.00лв., с предмет „пиролизно масло"- 3.2 тона с единична цена
1250лева, към която имаме приложен протокол и приемо-предавателен протокол от
16.05.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист издаден на автомобил-** с рег.№ М 2409 BP, шофьор С.Г.М.**, кантарна
бележка без номер и място на товарене.
Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 16.05.2019година.
-фактура №
**********/13.05.2019г., с данъчна основа в размер на 3937.50лв. и ДДС в размер
на 787.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.15тона с единична цена
1250лева и по отношение на нея е съставен протокол и приемо-предавателен
протокол от 13.05.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД
/С.**-Ч.**/, пътен лист издаден на автомобил-** с рег.№ М 2409 BP, шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането отново е извършено в
брой с приложен към фактурата касов бон от 13.05.2019 година.
-фактура №
**********/10.05.2019г., с данъчна основа в размер на 4250.50лв. и ДДС в размер
на 850.00лв., с предмет „пиролизно масло" -3.4тона с единична цена
1250лева.Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
10.05.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С** с
шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от датата на издаване на
фактурата.
-фактура №
**********/09.05.2019г., с данъчна основа в размер на 3812.50лв. и ДДС в размер
на 762.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.05тона с единична цена
1250лева, съдът установи съставени във връзка с тази фактура следните
документи: протокол и приемо-предавателен протокол от 09.05.2019г.,
товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с
приложен към фактурата касов бон от 09.05.2019
година.
-фактура №
**********/07.05.2019г., издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна
основа в размер на 3875.00лв. и ДДС в размер на 775.00лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.10 тона с единична цена 1250лева. Във връзка с тази фактура са
и протокол и приемо-предавателен протокол от 07.05. 2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна
бележка без номер и място на товарене. Плащането и по нея е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 07.05.2019 година.
-фактура №
**********/06.05.2019г., с данъчна основа в размер на 4062.50лв. и ДДС в размер
на 812.50лв., с предмет „пиролизно масло"- 3.25 тона с единична цена
1250лева. И във връзка с нея имаме съставени протокол и приемо-предавателен
протокол от 21.05. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД
/С** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Отново
плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от датата на
издаване на фактурата.
-фактура №
**********/24.06.2019г., с данъчна основа в размер на 3750.00лв. и ДДС в размер
на 750.00лв., с предмет „пиролизно масло"- 3.00 тона с единична цена
1250лева. По отношение на тази фактура са съставени: протокол и
приемо-предавателен протокол от 24.06.2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и
място на товарене. Плащането е извършено от страна на жалбоподателя в брой с
приложен към фактурата касов бон от 06.09.2019година.
-фактура №
**********/21.06.2019г., с данъчна основа в размер на 4625.00лв. и ДДС в размер
на 925.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.70 тона с единична цена
1250лева, към която са съставени и приложени следните съпроводителни документи:
протокол и приемо-предавателен протокол от 21.06.2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна
бележка без номер и място на товарене. Съдът установи, че по тази фактура
настоящият жалбоподател е извършил плащане в брой, тъй като към същата е
приложен касов бон с дата 04.09.2019 година, удостоверяващ извършеното плащане.
-фактура № **********/20.06.2019г., с данъчна
основа в размер на 4750.00лв. и ДДС в размер на 950.00лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.80 тона с единична цена 1250лева.Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 20.06. 2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна
бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен
към фактурата касов бон от 03.09.2019 година.
-фактура №
**********/17.06.2019г., с данъчна основа в размер на 4375.00лв. и ДДС в размер
на 875.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.50 тона с единична цена
1250лева. Съдът установи, че към тази фактура са налице протокол и
приемо-предавателен протокол от 17.06.2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и
място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов
бон от 31.08.2019 година.
-фактура №
**********/14.06.201Рг., с данъчна основа в размер на 4562.50лв. и ДДС в размер
на 912.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.65 тона с единична цена
1250лева, към която фактура са приложени протокол и приемо-предавателен
протокол от 14.06. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД
/С.**-Ч.**/, пътен лист на автомобил - ** с рег.№ *** с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с
приложен към фактурата касов бон от 30.08.2019година.
-фактура №
**********/13.06.2019г., с данъчна основа в размер на 4625.00лв. и ДДС в размер
на 925.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.70 тона с единична цена
1250лева, към която са налице протокол и приемо-предавателен протокол от
13.06.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист издаден на автомобил- ** с рег.№ М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене.
Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 29.08.2019 година.
-фактура №
**********/12.06.2019г., с данъчна основа в размер на 4812.50лв. и ДДС в размер
на 962.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.85тона с единична цена
1250лева.Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
12.06. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането
е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 27.08.2019 година.
-фактура №
**********/11.06.2019г., с данъчна основа в размер на 4687.50лв. и ДДС в размер
на 937.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.75 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 11.06. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист издаден на автомобил-**с рег.№ М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна
бележка без номер и място на товарене. Налице е и касов бон от 04.09.2019
година във връзка с извършеното от страна на жалбоподателя плащане по тази
фактура.
-фактура №
**********/10.06.2019г., с данъчна основа в размер на 4562.50лв. и ДДС в размер
на 912.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.65 тона с единична цена
1250лева, като към процесната фактурата има приложени: протокол и
приемо-предавателен протокол от 10.06. 2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист издаден на автомобил - ** рег.№**
с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене.
Жалбоподателят е извършил плащане в брой с приложен към фактурата касов бон от
27.08.2019 година.
-фактура №
**********/07.06.2019г., издадена от ****ЕООД към „ГЕС ТРЕИДИНГ"ООД, с
данъчна основа в размер на 4750.00лв. и ДДС в размер на 950.00лв., с предмет
„пиролизно масло" - 3.80 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са
приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от 07.06.2019г.,
товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,.пътен лист
издаден на автомобил - ** с рег.№ *** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 19.08.2019 година.
-фактура №
**********/05.06.2019г., с данъчна основа в размер на 4875.00лв. и ДДС в размер
на 975.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.90 тона с единична цена
1250лева. Във връзка с тази фактура са представен от страна на ревизираното
лице следните документи протокол и
приемо-предавателен протокол от 05.06. 2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и
място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов
бон от 17.08.2019 година.
-фактура №
**********/03.06.2019г., с данъчна основа в размер на 4625.00лв. и ДДС в размер
на 925.00лв., с предмет „пиролизно мксло" - 3.70 тона с единична цена
1250лева. По отношение на тази фактура са налице следните съпроводителни
документи протокол и приемо-предавателен протокол от 03.06. 2019г.,
товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене и доколкото плащането е извършено в брой, то
към същата е приложен и касов бон от 16.11.2019 година.
-фактура №
**********/29.07.2019г., издадена от „**ЕООД към „**" ООД, с данъчна
основа в размер на 6187.50лв. и ДДС в размер на 1237.50лв., с предмет
„пиролизно масло" - 4.95 тона с единична цена 1250лева. Налице е съставен
протокол и приемо-предавателен протокол от 29.07. 2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка
без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 29.10.2019 година.
-фактура №
**********/25.07.2019г., с данъчна основа в размер на 5937.50лв. и ДДС в размер
на 1187.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 4.75 тона с единична цена 1250лева.
По отношение на тази фактура дружеството в хода на развилото се ревизионно
производство е представил протокол и приемо-предавателен протокол от 25.07.
2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист на автомобил - ** с рег.*** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. Налице е касов бон с дата 28.10.2019 година,
удостоверяващ извършено от страна на жалбоподателя разплащане по процесната фактура.
-фактура №
**********/23.07.2019г., с данъчна основа в размер на 6000.00лв. и ДДС в размер
на 1200.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 4.80 тона с единична цена
1250лева. Към процесната фактура съдът установи, че са налице: протокол и
приемо-предавателен протокол от 23.07. 2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист автомобил - ** с рег.№ М 2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането
е извършено в брой и в съответствие с
това към фактурата е приложен касов бон от 22.10.2019 година.
-фактура №
**********/19.07.2019г., с данъчна основа в размер на 5750.00лв. и ДДС в размер
на 1150.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 4.60 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата ревизираното лице е представило следните документи:
протокол и приемо-предавателен протокол от 19.07. 2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна
бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен
към фактурата касов бон от 12.10.2019г.
-фактура №
**********/'18.07.2019г., с данъчна основа в размер на 5187.50лв. и ДДС в
размер на 1037.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 4.15 тона с единична
цена 1250лева. И по отношение на тази фактура лицето е представило протокол и
приемо-предавателен протокол от 18.07. 2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. Плащането и тук е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 11.10.2019 година.
-фактура №
**********/17.07.2019г. е с данъчна, основа в размер на 5500.00лв. и ДДС в
размер на 18100.00лв., с предмет „пиролизно масло". Към фактурата са
приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от 17.07. 2019г., товарителница
от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист автомобил - **
с рег.№ **шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането
е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 09.10.2019 година.
-фактура №
**********/16.07.2019г., с данъчна основа в размер на 6125.00лв, и ДДС в размер
на 1225.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 4.40 тона с единична цена
1250лева. Към процесната фактура са приложени протокол и приемо-предавателен
протокол от 16.07. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД
/С**2409 BP, шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането
е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 05.10.2019година.
-фактура №
**********/15.07.2019г., с данъчна основа в размер на 5437.50лв. и ДДС в размер
на 1087.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 4.35 тона с единична цена
1250лева. Представени са като съставени във връзка с тази фактура протокол и
приемо-предавателен протокол от 15.07. 2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. Плащането по отношение на тази фактура също е
извършено в брой с приложен към нея касов бон от 03.10.2019 година.
-фактура №
**********/12.07.2019г., с данъчна основа в размер на 4750.00лв. и ДДС в размер
на 950.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.80 тона с единична цена
1250лева. Към тази фактура са съставени и приложени протокол и
приемо-предавателен протокол от 12.07.2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. Плащането по отношение на нея е извършено в брой с
приложен касов бон от 01.10.2019 година.
-фактура
№**********/11.07.2019г., издадена от „**"ЕООД към „***"ООД, с
данъчна основа в размер на 5812.50лв. и ДДС в размер на 1162.50лв., с предмет
„пиролизно масло" - 4.65 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са
приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от 11.07.2019г.,
товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с
приложен към фактурата касов бон от 30.09.2019 година.
-фактура №
**********/10.07.2019г., с данъчна основа в размер на 5937.50лв. и ДДС в размер
на 1187.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 4.75 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 10.07. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането
е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 27.09.2019 година.
-фактура №
**********/09.07.2019г., с данъчна основа в размер на 5687.50лв. и ДДС в размер
на 1137.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 4.55 тона с единична цена
1250лева. Във връзка с тази фактура и жалбоподателят е представил протокол и
приемо-предавателен протокол от 09.07.2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист издаден на автомобил ~ ** с
рег.№ М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на
товарене. Плащането по отношение на нея също е е извършено в брой с
приложен касов бон от 26.09.2019 година.
-фактура №
**********/08.07.2019г., издадена от „**ЕООД към „**"ООД, с данъчна основа
в размер на 5375.00лв. и ДДС в размер на 1037.50лв., с предмет „пиролизно
масло" - 4.30 тона с единична цена 1250лева.Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 08.07.2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**ЕООД /С** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 25.09.2019 година.
-фактура №
**********/05.07.2019г., с данъчна основа в размер на 4812.50лв. и ДДС в размер
на 962.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.85 тона с единична цена
1250лева.Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
05.07.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**ЕООД /С**2409 BP с
шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене.Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 13.09.2019 година.
-фактура №
**********/04.07.2019г., с данъчна основа в размер на 5562.50лв. и ДДС в размер
на 1112.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 4.45 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 04.07.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист издаден на автомобил-** с рег.№ ***, шофьор С.Г.М.**, кантарна
бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен
към фактурата касов бон от 12.09.2019 година.
-фактура №
**********/03.07.2019г., с данъчна основа в размер на 5112.50лв. и ДДС в размер
на 1062.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 4.25 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 03.07.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**ЕООД /С.**-Ч.**/
пътен лист издаден на автомобил - ** с рег.№ *** с шофьор С.Г.М.**, кантарна
бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен
към фактурата касов бон от 10.09.2019г.
-фактура №
**********/02.07.2019г., издадена от „**ЕООД към „**ООД, с данъчна основа в
размер на 4875.00лв. и ДДС в размер на 975.00лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.90 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 02.07.2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка
без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 09.09.2019 година.
-фактура №
**********/01.07.2019г. с данъчна основа в размер на 5875.00лв. и ДДС в размер
на 1175.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 4.70 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 01.07.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**с
шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 07.09.2019г.
-фактура № **********/28.08.2019г.,
с данъчна основа в размер на 4000лв. и ДДС в размер на 800лв., с предмет
„пиролизно масло" - 3.30 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са
приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от 28.08.2019г.,
товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист
на автомобил - ** с рег.№ *** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и
място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов
бон от 18.11.2019 година.
-фактура №
**********/22.08.2019г., с данъчна основа в размер на 3812,50лв. и ДДС в размер
на 762,50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.05 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 22.08.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**" ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка; без номер и място на товарене. Плащането
е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 18.11.2019 година.
- фактура №
**********/20.08.2019г., издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна
основа в размер на 4437,50лв. и ДЦС в размер на 887,50лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.55 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 20.08.2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист издаден на автомобил1-
** с рег.№ М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на
товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от
16.11.2019 година.
-фактура №
**********/16.08.2019г., с данъчна основа в размер на 4812,50лв. и ДДС в размер
на 962,50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.85 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 16.08.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP, с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене.
Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 15.11.2019
година.
-фактура №
**********/14.08.2019г., издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна
основа в размер на 4562,50лв. и ДДС в размер на 912,50лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.65 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 14.08. 2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна
бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен
към фактурата касов бон от 14.11.2019 година.
-фактура №
**********/12.08.2019г., издадена от „***ООД към „**"ЕООД, с данъчна
основа в размер на 4750.00лв. и ДДС в размер на 950,00лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.80 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата жалбоподателят
в хода на развилото се ревизионно производство е представил протокол и
приемо-предавателен протокол от 12.08.2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без
номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 19.11.2019 година.
-фактура №
**********/08.08.2019г., с данъчна основа в размер на 4875.00лв. и ДЦС в размер
на 975.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.90 тона с единична цена
1250лева.Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
08.08.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист на автомобил - ** с рег.№ *** с шо¬фьор С.Г.М.**, кантарна бележка
без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 12.11.2019 година,
-фактура №
**********/07.08.2019г., с данъчна основа в размер на 4687.50лв. и ДДС в размер
на 937,50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.75 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са представени протокол и приемо-предавателен протокол
от същата дата, товарителница от същата дата с превозвач „**" ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист издаден на автомобил,- ** с рег.№ М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене. По отношение на тази фактура
плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 11.11.2019
година.
-фактура №
**********/05.08.2019г., издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна
основа в размер на 3750.00лв. и ДДС в размер на 750.00лв., с предмет „пиролизно
масло" - 3.00 тона с единична цена 1250лева.Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 05.08.2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист автомобил - ** с
рег.№ ***, с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене.
Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 10.11.2019
година.
-фактура №
**********/02.08.2019г., с данъчна основа в размер на 4062.50лв. и ДДС в размер
на 812.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 3.25тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 02.08.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист автомобил - ** с рег.№ М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка
без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 09.11.2019 година.
-фактура №
**********/30.09.2019г., с данъчна основа в размер на 7562.50лв. и ДДС в размер
на 1512.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.05 тона с единична цена
1250лева.Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
30.09. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист издаден на автомобил- ** с рег.№ М 2409 BP, с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с
приложен към фактурата касов бон от 31.10.2020 година.
-фактура №
**********/27.09.2019г., с данъчна основа в размер на 7375.00лв. и ДДС в размер
на 1475.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 5.90 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 27.09. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането
е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 11.12.2019 година.
-фактура №
**********/25.09.2019г., с данъчна основа в размер на 7750.00лв. и ДДС в размер
на 1550.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.20 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 25.09.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист на автомобил - ** с рег.№ *** с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка
без номер и място на товарене. Плащането и тук е извършено в брой с приложен
към фактурата касов бон от 08.12.2019 година.
-фактура №
**********/23.09.2019г., издадена от „**ЕООД към „**"ООД, с данъчна основа
в размер на 8062.50лв. и ДДС в размер на 1612.50лв., с предмет „пиролизно
масло" - 6.45 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 23.09.2019г., товарителница от
същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна
бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен
към фактурата касов бон от 06.12.2019 година.
-фактура №
**********/19.09.2019г., издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна
основа в размер на 8125.00лв. и ДДС в размер на 1625.00лв., с предмет
„пиролизно масло" - 6.50 тона с единична цена 1250лева.Към фактурата са
приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от 19.09. 2019г.,
товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с
приложен към фактурата касов бон от 05.12.2019 година.
-фактура №
**********/'17.09.2019г., данъчна основа в размер на 7500лв. и ДДС в размер на
1500лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.00 тона с единична цена 1250лева.
Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
17.09.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист автомобил - ** с рег.№ М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка
без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 04.12.2019година.
-фактура №
**********/13.09.2019г., с данъчна основа в размер на 7687.50лв. и ДДС в размер
на 1537.50лв., с предмет „пиролизно масло"- 6.15 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 13.09.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С** с
шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 03.12.2019 година.
-фактура №
**********/10.09.2019г., издадена от „**"ЕООД към „**"ООД, с данъчна
основа в размер на 7625.00лв. и ДДС в размер на 1525.00лв., с предмет
„пиролизно масло"- 6.10 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са
приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от 10.09.2019г.,
товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането е извършено в брой с
приложен към фактурата касов бон от 02.12.2019 година.
-фактура №
**********/09.09.2019г., с данъчна основа в размер на 7937.50лв. и ДДС в размер
на 1587.50лв., с предмет „пиролизно масло"- 6.35 тона с единична цена
1250лева, като и към тази процесна фактурата са приложени: протокол и
приемо-предавателен протокол от 09.09.2019г., товарителница от същата дата с
превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/, пътен лист издаден на автомобил-** с рег.№
М 2409 BP, шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. По
отношение на нея жалбоподателят също е извършил плащане в брой, в съответствие
с което е издаден касов бон, който е приложен към фактурата с дата 01.12.2019
година.
-фактура №
**********/06.09.2019г., с данъчна основа в размер на 7812.50лв. и ДДС в размер
на 1562.50лв., с предмет „пиролизно масло"- 6.25 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 06.09.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Съдът
установи, че във връзка с тази фактура не са извършени разплащания от страна на
жалбоподателя.
-фактура №
**********/05.09.2019г., с данъчна основа в размер на 8000лв. и ДДС в размер на
1600лв., с предмет „пиролизно масло"- 6.40 тона с единична цена 1250лева. Към
фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от 05.09.
2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409 BP с
шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата- касов бон от 25.12.2019година.
-фактура №
**********/03.09.2019г., с данъчна основа в размер на 8312.50лв. и ДДС в размер
на 1662.50лв., с предмет „пиролизно масло"- 6.65 тона с единична цена
1250лева.Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
03.09.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането
е извършено в брой с приложен към; фактурата касов бон от 27.12.2019 година.
-фактура №
**********/29.10.2019г., с данъчна основа в размер на 7750.00лв. и ДДС в размер
на 1550.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.20 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 29.10.2019година. Към 31.03.2020г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
- фактура № **********/25.10.2019г.,
издадена от „**ЕООД към „**"ООД, с данъчна основа в размер на 7687.50лв. и
ДЦС в размер на 1537.50 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.15 тона с
единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и
приемо-предавателен протокол от 25.10. 2019 година. Към 31.03.2020г. фактурата
не е разплатена от жалбоподателя.
- фактура № **********/23.10.2019г.,
издадена от „**ЕООД към „**"ООД, с данъчна основа в размер на 7750.00лв. и
ДЦС в размер на 1550.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.20 тона с
единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и
приемо-предавателен протокол от 23.10. 2019 година. Към 31.03.2020г. фактурата
не е разплатена от жалбоподателя.
-фактура
**********/22.10.2019г., с данъчна основа в размер на 7500.00лв. и ДДС в размер
на 1500.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.00 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 22.10.2019година. Към 31.03.2020г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/21.10 2019г., с данъчна основа в размер на 7562.50лв. и ДДС в размер
на 1512.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.05 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 21.10.2019г. Към 31.03.2020г. фактурата не е разплатена от жалбоподателя.
-фактура №
**********/18.10.2019г., издадена от „**ЕООД на „***"ЕООД е с данъчна основа
в размер на 8062.50лв. и ДДС в размер на 1612.50 лв., с предмет „пиролизно
масло" - 6.45 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 18.10. 2019 година. Към 31.03.2020г.
фактурата не е разплатена от жалбоподателя.
-фактура №
**********/17.10.2019г., с данъчна основа в размер на 7687.50лв. и ДДС в размер
на 1537.50 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.15 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 17.10.2019 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 13.12.2019 година.
-фактура №
**********/16.10.2019г., с данъчна основа в размер на 7625,00лв. и ДДС в размер
на 1525,00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.10 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 16.10.2019година. Към 31.03.2020г.
фактурата не е разплатена от жалбоподателя.
-фактура №
**********/15.10.2019г., с данъчна основа в размер на 7750.00лв. и ДДС в размер
на 1550.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.20 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 15.10.2019 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 13.01.2020 година.
-фактура №
**********/14.10.2019г., издадена от „**ЕООД към „**ЕООД, с данъчна основа в
размер на 7812,50лв. и ДЦС в размер на 1562,50 лв., с предмет „пиролизно
масло" - 6.25 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 14.10.2019 година. Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 18.11.2019 година.
-фактура №
**********/11.10.2019г., издадена от „**ЕООД към „**ЕООД, с данъчна основа в
размер на 8000.00лв. и ДЦС в размер на 1600.00 лв., с предмет „пиролизно
масло" - 6.40 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 11.10.2019 година. Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 21.12.2019 година.
-фактура №
**********/10.10.2019г., с данъчна основа в размер на 8250.00лв. и ДДС в размер
на 1650.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.60 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 10.10. 2019 година. Към 31.03.2020г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/09.10.2019г., с данъчна основа в размер на 8125.00лв. и ДДС в размер
на 1625.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.50 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 09.10.2019 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 04.02.2020 година.
-фактура №
**********/08.10.2019г., с данъчна основа в размер на 7875.00лв. и ДДС в размер
на 1575.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.30 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 08.10.2019 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 15.10.2019г.
-фактура №
**********/07.10.2019г., с данъчна основа в размер на 7937.50лв. и ДДС в размер
на 1587.50 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.35 тона с единична цена
1250 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 07.10. 2019 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 10.01.2020 година.
-фактура №
*********/04.10.2019г., с данъчна основа в размер на 8312.50лв. и ДДС в размер
на 1662.50 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.65 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 04.10.2019 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 18.11.2019г.
-фактура №
**********/03.10.2019г., издадена от „**“ЕООД към „**ЕООД, с данъчна основа в
размер на 8062.50лв. и ДДС в размер на 1612.50 лв., с предмет „пиролизно
масло" - 6.45 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са приложени:
протокол и приемо-предавателен протокол от 03.10.2019 година. Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 26.12.2019 година.
-фактура №
**********/02.10.2019г., с данъчна основа в размер на 8000.00лв. и ДДС в размер
на 1600.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.40 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 02.10.2019 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 18.11.2019 година.
-фактура №
**********/01.10.2019г., издадена от „**“ЕООД към „**ЕООД, с данъчна основа в
размер на 8187.50лв. и ДДС в размер на 1637.50 лв., с предмет „пиролизно
масло"- 6.55 тона с единична цена 1250лева. Към фактурата са представени
протокол и приемо-предавателен протокол от същата дата. Плащането е извършено в
брой с приложен към фактурата касов бон от 19.03.2020г.
-фактура №
**********/29.11.2019г., данъчна основа в размер на 8312.50лв. и ДДС в размер
на 1662.50лв., с предмет „пиролизно масло"- 6.65 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 29.11.2019 година. Към 31.03.2020г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/28.11.2019г., с данъчна основа в размер на 8000.00лв. и ДДС в размер
на 1600.00лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.40 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 28.11.2019 година. Към 31.03.2020 г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/27.11.2019г., с данъчна основа в размер на 7 187.50 лв. и ДДС в
размер на 1437.50лв., с предмет „пиролизно масло" - 5.75 тона с единична
цена 1250 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен
протокол от 27.11.2019 година. Към 31.03.2020г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/26.11.2019г., с данъчна основа в размер на 7625.00 лв. и ДДС в
размер на 1525.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.10 тона с единична
цена 1250 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен
протокол от 26.11.2019 година. Към 31.03.2020 г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/25.11.2019г., с данъчна основа в размер на 7937.50 лв. и ДДС в
размер на 1587.50 лв., с предмет „пиролизно масло"- 6.35 тона с единична
цена 1250 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен
протокол от 25.11. 2019 година. Към 31.03.2020 г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/22.11.2019г., с данъчна основа в размер на 8000.00 лв. и ДДС в
размер на 1600.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.40 тона с единична
цена 1250 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен
протокол от 22.11. 2019 година. Към 31.03.2020 г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/21.11.2019г., с данъчна основа в размер на 7812.50 лв. и ДДС в
размер на 1562.50 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.25 тона с единична
цена 1250лева.Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен
протокол от 21.11.2019 година. Към 31.03.2020 г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/20.11.2019г., с данъчна основа в размер на 8250.00 лв. и ДДС в
размер на 1650.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.60 тона с единична
цена 1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен
протокол от 20.11.2019 година. Към 31.03.2020г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/19.11.2019г., с данъчна основа в размер на 8312.50 лв. и ДДС в
размер на 1662.50 лв., с предмет „пиролизно масло"- 6.65 тона с единична
цена 1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен
протокол от 19.11.2019 година. Към 31.03.2020 г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/18.11.2019a., с данъчна основа в размер на 7812.50 лв. и ДДС в
размер на 1562.50 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.25 тона с единична
цена 1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 18.11.2019 г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист издаден на автомобил-** с рег.№ М 2409 BP, с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене. Към 31.03.2020 г. фактурата не
е разплатена от жалбоподателя.
-фактура №
**********/15.11.2019г., с данъчна основа в размер на 8125.00 лв. и ДДС в
размер на 1625.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.50 тона с единична
цена 1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен
протокол от 15.11.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД
/С.**-Ч.**/, пътен лист издаден на автомобил-** с рег.№ М 2409 BP, с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене.
Към 31.03.2020
г. фактурата не е разплатена от жалбоподателя.
-фактура №
**********/14.11.2019г., с данъчна основа в размер на 8062.50 лв. и ДДС в
размер на 1612.50 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.45 тона с единична
цена 1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен
протокол от 14.11.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД
/С.**-Ч.**/, пътен лист издаден на автомобил-** с рег.№ ***, с шофьор С.Г.М.**,
кантарна бележка без номер и място на товарене.
Към 31.03.2020
г. фактурата не е разплатена от жалбоподателя.
-фактура №
**********/13.11.2019г., с данъчна основа в размер на 7625.00лв. и ДДС в размер
на 1525.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.10 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 13.11.2019 г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Към
31.03.2020 г. фактурата не е разплатена от жалбоподателя.
-фактура №
**********/12.11.2019г., с данъчна основа в размер на 7937.50лв. и ДДС в размер
на 1587.50 лв., с предмет „пиролизно масло"- 6.35 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 12.11.2019 г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист автомобил - ** с рег.№ М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка
без номер и място на товарене. Към 31.03.2020 г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/08.11.2019г., с данъчна основа в размер на 7562.50лв. и ДДС в размер
на 1512.50 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.05 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 08.11. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен, лист автомобил - ** с рег.№-М 2409, BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна
бележка без номер и място на товарене. Към 31.03.2020 г. фактурата не е
разплатена от жалбоподателя.
-фактура №
**********/07.11.2019г. с данъчна основа в размер на 7750.00лв. и ДДС в размер
на 1550.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.20 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 07.11.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Към
31.03.2020 г. фактурата не е разплатена от жалбоподателя.
-фактура №
**********/06.11.2019г., с данъчна основа в размер на 8000.00лв. и ДДС в размер
на 1600.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.40 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 06.11. 2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С.**-Ч.**/,
пътен лист автомобил - ** с рег.№ М 2409 BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка
без номер и място на товарене. Към 31.03.2020 г. фактурата не е разплатена от
жалбоподателя.
-фактура №
**********/04.11.2019г., с данъчна основа в размер на 7875.00лв. и ДДС в размер
на 1575.00 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.30 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 04.11.2019 г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Плащането
е извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 27.01.2020 година.
-фактура №
**********/01.11.2019г., с данъчна основа в размер на 7687.50лв. и ДДС в размер
на 1537.50 лв., с предмет „пиролизно масло" - 6.15 тона с единична цена
1250лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 01.11.2019г., товарителница от същата дата с превозвач „**"ЕООД /С**2409
BP с шофьор С.Г.М.**, кантарна бележка без номер и място на товарене. Към
31.03.2020 г. фактурата не е разплатена от жалбоподателя.
Разгледани
поотделно придружителните документи към процесните фактурите и изхождайки от
правната същност на процесните сделки, които са договори за продажба по смисъла на чл. 183
от ЗЗД, във вр. с чл.
318, ал. 1, във вр. с чл.
286, ал. 1 от ТЗ, то за доказване на
реалното им осъществяване по смисъла на чл.
14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е необходимо да бъде установено
изпълнението на задълженията на страните предаването на стоката /чл. 187
от ЗЗД/ и заплащането на цената /чл.
200, ал. 1 от ЗЗД/. Това може да стане както с преки доказателства
установяващи пряко изпълнението на задълженията на съдоговорителите, така и с
косвени, установяващи поредица от предшестващи и последващи факти, водещи на
единствения и несъмнен извод за фактическото осъществяване на договорните
задължения.
В случая при условията на пълно и главно доказване, проведено в съдебното
производство, с ангажирането на писмени доказателства и съдебно счетоводна
експертиза, жалбоподателят е установил, че продажбите, предмет на процесните
фактури са реално извършени. Вещото лице по съдебно счетоводната експертиза е
установило, че всяка от процесните фактури е съпроводена: с приемо-предавателен
протокол от дата съответстваща на датата на издаване на фактурата, удостоверяващ,
че е предадена стоката; с товарителница, установяваща извършения превоз и съдържащи индивидуализация на превозното
средство, превозвача и лицето, извършило превоза. Така изложеното
налага единствения възможен извод, че процесните доставки са реално извършени,
тъй като изпълнението на задълженията на страните по тях е надлежно
удостоверено не само със спорните фактури, а и с достатъчно доказателства за
превозването, доставянето, разтоварването на стоката в склад в с. ****-****.
Същите са надлежно и заприходени в
счетоводството му и са реализирани в производството.
Съвкупната преценка на събраните в
хода на ревизионното и в съдебното производство писмени доказателства не
подкрепя направения от органите по приходите извод за фактуриране на процесните
покупко-продажби, без реално те да са осъществени. Не е налице и твърдяната от
органите по приходите пречка за установяване на относимите факти, поради
непредставяне на поисканите от доставчика писмени документи и обяснения. Неотносимо
към преценката за правото да ползва данъчен кредит е възприетото от органа, че
лицето осъществило превоза не е служител на дружеството доставчик. За
неотносимо към преценката за правото на жалбоподателя да ползва данъчен кредит
по спорните фактури се приема и обстоятелството, че доставчика не е представил
доказателства за придобити от предходни доставчици на стоките. Нарушенията от
предходни доставчици по веригата във връзка с режима на начисляване на ДДС и
ползване на данъчен кредит могат да обосноват отказ на право на приспадане на данъчен кредит на изрядно
данъчно задължено лице, когато последното е знаело или е трябвало да знае, че
покупката, по която е ползвало данъчен кредит е част от данъчна измама или
злоупотреба, извършена от доставчика му или от друг стопански субект по
веригата/в този смисъл Решение
на Съда от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11; Решение на Съда
(седми състав) от 13 февруари 2014 година по дело C-18/13 и др. /. В
настоящия случай органите по приходите нито твърдят, нито доказват,
жалбоподателят да знаел или с оглед обективните обстоятелства, да е трябвало да
знае, че някой от доставчиците на неговия пряк доставчик или превозвачите на
закупената стока, е допуснал нарушения във връзка с начисляването,
осчетоводяването или приспадането на ДДС. По тази причина евентуални пропуски
или нарушения при издаването, съхранението, осчетоводяването на счетоводните
документи не се отразява на правото на приспадане на данъчен кредит от
получателя на процесните доставки. За да възникне то е достатъчно да са
изпълнени изискванията на закона, посочени по-горе.
Въз основа на изложения анализ на
отношение на процесните фактури, издадени от ****ЕООД
и съпроводителните документи, изготвени към тях настоящият съдебен състав
счита, че по този начин е доказано по безспорен начин реализираната доставка на
въпросната стока. Съдът следва да отбележи, че въпреки направените от него
констатации, че за част от фактурите и по-конкретно фактури с номера:
№**********/29.10.2019г; №**********/25.10.2019г., №100000000111/
23.10.2019г.; №**********/ 22.10.2019; №
**********/ 21.10.2019; № 100000000108/ 18.10.20219г; № **********/ 16.10.2019;
№ *********/10.10.2019; №*********/29.11.2019;
№ **********/ 28.11.2019; № 100000000130/ 27.11.2019; № 10000000129/
26.11.2019; № 10000000128/ 25.11.2019; № 10000000127/22.11.2019; №
10000000126/21.11.2019; № 10000000125/20.11.2019; № 10000000124/19.11.2019; №
10000000123/ 18.11.2019; №
**********/15.11.2019; № **********/14.11.2019; № **********/13.11.2019; №
10000000119/12.11.2019; № **********/ 08.11.2019; № 10000000116/06.11.2019; №
*********/01.11.2019 липсват доказателства относно извършено плащане по тях, то
се приема, че от това не следва да бъде отказано признаването на правото на
данъчен кредит, доколкото плащането по фактурите не е законна предпоставка за
реалност, а само индиция за такава, ако са налице достатъчно писмени доказателства
за предаване на стоката от доставчиците на съответния получател, каквито в
случая са представени /в този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд, обективирана в Решение № 5035 от 20.04.2021 година по адм.
д № 615/ 2021 година на ВАС/. Въз
основа на всичко изложено се приема, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки, за да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по
горепосочените фактури, издадени от ****ЕООД, тъй като става въпрос за стока,
която подлежи на облагане с ДДС, същите фактури са били отразени в дневниците
за покупки на жалбоподателя, а от тук и в СД за съответните данъчни периоди.
-По отношение на фактурите,
издадени от ****ЕООД:
Това
дружество също се явява доставчик на жалбоподателя като по делото чрез
административната преписка се установява, че са налице 33 броя фактури, които са
издадени от него и които предвиждат приспадане на данъчен кредит от страна на
ревизираното лице в размер на 47 520 лева. По делото се установява наличие на
тридесет и три Договора за покупко-продажба на въглеродни смеси, които са с
идентично съдържание, но с различна дата, по които договори дружеството „***“
ЕООД се явява продавач, а ****ООД купувач, като продавачът се задължава да
продаде на купувача „въглеродни смеси“ в определено договорено количество на
определената в договора цена / лист 300- 332/. Съдът установи, че във връзка с
изпълнение на задължението си по договора, а именно продажба на въглеродни смеси,
доставчикът, в настоящият случай ****ЕООД е издал следните фактури на
дружеството жалбоподател с приложени към тях съпроводителни документи, както
следва:
-фактура №
**********/07.01.2020г., с данъчна основа в размер на 6885.00лв. и ДДС в размер
на 1377.00лв., с предмет „въглеродни смеси"- 25.50 тона с единична цена
270 лева, към която са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
07.01.2020 година. Плащането по тази фактура е извършено в брой с приложен към
нея касов бон от 12.02.2020 година.
-фактура №
**********/08.01.2020г., с данъчна основа в размер на 6534.00лв. и ДДС в размер
на 1306.80лв., с предмет „въглеродни смеси" - 24.20 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са изготвени протокол и приемо-предавателен протокол от
08.01.2020 година. Като предвид, че плащането е извършено в брой е налице
приложен касов бон от 14.02.2020 година към процесната фактура.
-фактура №
**********/09.01.2020г., с данъчна основа в размер на 6966.00лв. и ДДС в размер
на 1393.20лв., с предмет „въглеродни смеси" - 25.80 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 09.01.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 18.02.2020 година.
-фактура №
**********/10.01.2020г., с данъчна основа в размер на 7101.00лв. и ДДС в размер
на 1420.00лв., с предмет, „въглеродни смеси" - 26.30 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 10.01.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 20.02.2020 година.
-фактура №
**********/13.01.2020г., с данъчна основа в размер на 7330.50лв. и ДДС в размер
на 1466.10лв., с предмет „въглеродни смеси" - 27.15 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 13.01.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 21.02.2020 година.
-фактура №
**********/14.01.2020г., с данъчна основа в размер на 7654.50лв. и ДДС в размер
на 1530.90лв., с предмет „въглеродни смеси" - 28.35 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 14.01.2020г., пътен лист автомобил - Шкода с рег.№ *** /С.**-Ч.**/ с шофьор Д.Й.**,
товарителница и кантарна бележка. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 22.02.2020 година.
-фактура №
**********/16.01.2020г., с данъчна основа в размер на 7411.50лв. и ДДС в размер
на 1482.30лв., с предмет „въглеродни смеси" -27.45 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 16.01.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 24.02.2020 година.
-фактура №
**********/17.01.2020г., с данъчна основа в размер на 7168.50лв. и ДДС в размер
на 1433.70лв., с предмет „въглеродни смеси" - 26.55 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 17.01.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 25.02. 2020 година.
-фактура №
**********/20.01.2020г., с данъчна основа в размер на 6858.00лв. и ДДС в размер
на 1371.60лв., с предмет „въглеродни смеси" - 25.40 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 20.01.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 26.02.2020 година.
-фактура №
**********/22.01.2020г., с данъчна основа в размер на 6777.00лв. и ДДС в размер
на 1355.40лв., с предмет „въглеродни смеси" - 25.10 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 22.01.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 27.02.2020 година.
-фактура №
**********/23.01.2020г., с данъчна основа в размер на 6588.00лв. и ДДС в размер
на 1317.60лв., с предмет „въглеродни смеси" - 24.40 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 23.01.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 26.02.2020 година.
-фактура №
**********/24.01.2020г., с данъчна основа в размер на 6426.00лв. и ДЦС в размер
на 1285.20лв., с предмет „въглеродни смеси" - 23.80 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 24.01.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 02.03.2020 година.
-фактура №
**********/03.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7398.00лв. и ДЦС в размер
на 1479.60лв., с предмет „въглеродни смеси" - 27.40 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 03.02.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 04.03.2020 година.
-фактура №
**********/04.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7695.00лв. и ДДС в размер
на 1539.00лв., с предмет „въглеродни смеси" - 28.50 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 04.02.2020година, пътен лист издаден на автомобил - Шкода с рег.№ *** /С.**-Ч.
**/ с шофьор Д.Й.**, товарителница и кантарна бележка. Плащането е извършено в
брой с приложен към фактурата касов бон от 05.03.2020 година.
-фактура №
**********/05.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7384.50лв. и ДЦС в размер
на 1476.90лв., с предмет „въглеродни „смеси"-27.35 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 05.02.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 06.03.2020 година.
-фактура №
**********/06.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7506.00лв. и ДДС в размер
на 1501.20лв., с предмет „въглеродни смеси" - 27.80 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 06.02.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 08.03.2020 година.
-фактура №
**********/07.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7587.00лв. и ДЦС в размер
на 1517.40лв., с предмет „въглеродни смеси"- 28.10 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 07.02.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 09.03.2020 година.
-фактура №
**********/10.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7465.50лв. и ДДС в размер
на 1493.10лв., с предмет „въглеродни смеси" - 27.65 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 10.02.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 10.03.2020 година.
-фактура №
**********/11.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7708.50лв. и ДДС в размер
на 1541.70лв., с предмет „въглеродни смеси" — 28.55 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 11.02.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 11.03.2020 година.
-фактура №
**********/12.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7209.00лв. и ДДС в размер
на 1441.80лв., с предмет „въглеродни смеси" - 26.70 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 12.02.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 12.03.2020 година.
-фактура №
**********/13.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7614.00лв. и ДДС в размер
на 1522.80лв., с предмет „въглеродни смеси" - 28.20 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 13.02.2020година, пътен лист издаден на автомобил - Шкода с рег.№ВР3408АН /С.**-Ч.
**/, с шофьор Данаил Иолов, товарителница и кантарна бележка. Плащането е
извършено в брой с приложен към фактурата касов бон от 13.03.2020 година.
-фактура №
**********/'14.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7465.50лв. и ДДС в
размер на 1493.10лв., с предмет „въглеродни смеси" - 27.65 тона с единична
цена 270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен
протокол от 14.02.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към
фактурата касов бон от 14.03.2020г.
-фактура №
**********/17.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7627.50лв. и ДДС в размер
на 1525.50лв., с предмет „въглеродни смеси" - 28.25 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 17.02.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 15.03.2020 година.
-фактура №
**********/18.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7519.50лв. и ДДС в размер
на 1503.90 лв., с предмет „въглеродни смеси" - 27.85 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 18.02.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 16.03.2020 година.
-фактура №
**********/19.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7816.50лв. и ДДС в размер
на 1563.30 лв., с предмет „въглеродни смеси" - 28.95 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 19.02.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 17.03.2020 година.
-фактура №
**********/21.02.2020г. с данъчна основа в размер на 7749.00лв. и ДДС в размер
на 1549.80 лв., с предмет „въглеродни смеси" - 28.70 тона с единична цена 270 лева. Към
фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от 21.02.2020
година, пътен лист издаден на автомобил - Шкода с рег.№ *** /С.**-Ч. **/ с
шофьор Д.Й.**, товарителница и кантарна бележка. Плащането е извършено в брой с
приложен към фактурата касов бон от 18.03.2020 година.
-фактура №
00000000б9/24.02.2020г., с данъчна основа в размер на 7654.50лв. и ДДС в размер
на 1530.90лв., с предмет „въглеродни смеси" - 28.35 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 24.02.2020 година, пътен лист издаден на автомобил-Шкода с рег.№ *** /С.**-Ч.
**/ с шофьор Д.Й.**, товарителница и кантарна бележка. Плащането е извършено в
брой с приложен към фактурата касов бон от 19.03.2020 година.
-фактура №
**********/04.03.2020г., с данъчна основа в размер на 6507.00лв. и ДДС в размер
на 1301.40лв., с предмет „въглеродни смеси"- 24.10 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 04.03.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 22.04.2020 година.
-фактура №
**********/06.03.2020г., данъчна основа в размер на 7101.00лв. и ДДС в размер
на 1420.20лв., с предмет „въглеродни смеси"- 26.30 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 06.03.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 23.04.2020 година.
-фактура №
**********/11.03.2020г., с данъчна основа в размер на 6858.00лв. и ДДС в размер
на 1371.60лв., с предмет „въглеродни смеси" - 25.40 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 11.03.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 25.04.2020 година.
-фактура №
**********/16.03.2020г., с данъчна основа в размер на 6345.00лв. и ДДС в размер
на 1269.00лв., с предмет „въглеродни смеси"- 23.50 тона с единична цена 270
лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол от
16.03.2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата касов
бон от 25.04.2020 година.
-фактура №
**********/17.03.2020г., с данъчна основа в размер на 6885.00лв. и ДДС в размер
на 1377.00лв., с предмет „въглеродни смеси" - 25.25 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 17.03. 2020 година. Плащането е извършено в брой с приложен към фактурата
касов бон от 26.04.2020 година.
-фактура №
**********/18.03.2020г., с данъчна основа в размер на 6804.00лв. и ДДС в размер
на 1360.80лв., с предмет „въглеродни смеси" - 25.20 тона с единична цена
270 лева. Към фактурата са приложени: протокол и приемо-предавателен протокол
от 18.03.2020година, пътен лист издаден на автомобил - Шкода с рег. № *** /К.-Ч.
**/, с шофьор Д.Й.**, товарителница и кантарна бележка. Плащането е извършено в
брой с приложен към фактурата касов бон от 27.04.2020година.
Въз
основа на изложения анализ по отношение на процесните фактури, издадени от ****ЕООД
и съпроводителните документи, изготвени към тях настоящият съдебен състав
счита, че по този начин е доказано по безспорен начин реализираната доставка на
въпросната стока. По отношение на този доставчик са напълно приложими
направените по-горе изводи за доставчика „Еврострой“ поради, което същите не
следва да се преповтарят. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки, за
да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по горепосочените
фактури, издадени от ****ЕООД, тъй като става въпрос за стока, която подлежи на
облагане с ДДС, същите фактури са били отразени в дневниците за покупки на
жалбоподателя, а от тук и в СД за съответните данъчни периоди. Горните изводи
се подкрепят и от заключението на вещото лице от изготвената по делото ССЕ.
Въз
основа на изложеното, настоящият състав приема, че са налице годни данъчни
документи по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, които да обосноват извод, че са
налице предпоставки за приспадане на данъчен кредит. Съдът констатира, че
мотивите на ревизионните органи по отношение на постановения отказ за
приспадане на данъчен кредит се свежда до едно и също нещо, що се касае до
абсолютно всички фактури, които бяха разгледани по-горе, а именно, че
доставчиците не са доказали по безспорен начин фактическото съществуване на
продадената стока в техните складове помещения, а от друга страна органът по
приходите категорично приема, че не е доказано въобще и наличието на такова
складово помещение по отношение на двамата доставчици. Отбелязва се, че липсата
на доказателства в обратна посока води до извод, че всъщност липсва реално
прехвърляне на собствеността на стоките от продавач на купувач. Това обаче не
би могло да се яви самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен
кредит, като в този смисъл е и практиката на СЕС по Дело С-80/11 и С-142/11, а
също и по съединени дела С-324/11 и С-18/13, като съотнесени към настоящият
казус, те не водят до заключение, че трябва да бъде подкрепен изводът на
ревизиращия екип и на Директора на „ОДОП“, че не е налице реалност на
доставките. В своята практика СЕС многократно е посочвал, че нередностите при
доставчика не могат да се противопоставят нито да са самостоятелно основание за
отказ на претендираното от ревизирания данъчно предимство. Наред с това СЕС не
отрича необходимостта от обективно извършване на доставките, а последователно и
многократно е уточнявал, че националните съдилища следва да осъществяват конкретна
преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз
основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществени
доставки било то на стоки или на услуги. Константа е и практиката на Върховния
административен съд в посока на това, че не се допуска национална практика за
отказване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради извършени
нарушения от страна на доставчика или негоите доставчици или поради това, че
данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите, т.е.
доставчикът е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е
изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка или поради това, че
не притежава друг документи освен фактурите, от които да е видно съществуването
на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалните
предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит /в този
смисъл Решение № 311 от 09.03.2021 година по адм. д. № 9420/2020 на ВАС/. Основавайки се на практиката на ВАС и на
СЕС, настоящият съдебен състав отхвърля тезата на органа по приходите и не се солидизира с изводите му досежно факта,
че липсата на доказателства, че съответните стоки са били фактически налични
при процесните доставчици следва да се отрази отрицателно и върху възможността
на ревизираното лице да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит.
Следващият
аргумент на съда, в посока на отхвърляне тезата на органа по приходите се
изразява в това, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства
се установи, че основната дейност на дружеството жалбоподател през ревизирания
период се изразява в производство на алуминий и преработка на въглища, като
основен клиент на дружеството се явява „***“ АД, в полза на която са издадени
няколко фактури, което се подкрепя и от констатациите на вещото лице. Също така
от заключението по назначената и изготвена по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че дружеството жалбоподател основно е произвеждало
„млени антрацитни въглища“. Установи се по безспорен начин и, че с цел
производството на същите и последващата им продажба се използват именно два
материала – „пиролизно масло“ и „въглеродни смеси“, които материали всъщност се
явяват и предмет на доставка по процесните фактури, т.е. въпросните стоки са
закупувани от страна на ревизираното дружество с цел влагането им в собствено
производство изразяващо се в „млени атрацитни въглища“. Тези изводи на съда се
подкрепят и от заключението на вещото лице, което също така е определило и
процентното измерение на влаганите в производството количества на тези два
материала. С оглед на това, че пиролизното масло и
въглеродните смеси са съставки използвани за получаване на млени
антрацитни въглища, а по отношение
на доставчика ЕТ“***“ доставял в
процесния ревизиран период „въглища
антрацит“ е признато право на данъчен кредит остава напълно необоснована тезата
на органа, че не е доказана реализация на такива големи количества масло и
влагането им в производство. В тази връзка следва да се приеме, че щом стоката
предмет на доставката е вложена в производството и в извършването на собствена
икономическа дейност от страна на ревизираното лице, то в този случай не може
да се откаже и упражняване на правото на данъчен кредит от негова страна. В
този смисъл е и практиката на Върховния административен съд / Решение № 2136 от
17.02.2021 година по адм. д. № 9499/ 2020 година на ВАС/.
Въз
основа на изложеното се приема, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, а именно: касае се за
доставки, които са осъществени между регистрирани по ЗДДС лица и същите са
облагаеми с ДДС. Предметът на доставката е свързан с извършената от получателя
дейност, тъй като същият осъществява както вече се посочи, дейност, свързана с
производството на млени антрацитни въглища. Установи се по безспорен начин, че
извършването на тези доставки е удостоверено чрез притежаване на документи,
които са изискуеми по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, а именно налице са
валидно съставени фактури, които отговарят изцяло на изискванията, предвидени в
разпоредбата на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, а също така и приемно-предавателни
протоколи, изготвени в съответствие с изискването на чл. 117 от ЗДДС, а също
така и приложени товарителници, пътни листи, кантарни бележки. Налице е реалност
на доставките и правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде
отказано.
Поради
всичко изложено по-горе се налага извод, че процесните фактури, които са
издадени от ****ЕООД и ****ЕООД, касаещи данъчни периоди от м.03.2019 до м.
03.2020 година удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6,
ал. 1 от ЗДДС. Същите са надлежно документирани с първични счетоводни документи
и са осчетоводени, посочени са в справките-декларации, като по тях е начислен
правомерно данък и които формират данъчен кредит в общ размер на 192 257.50
лева и лихви в размер на 42 358.22 лева. Съответно незаконосъобразно е отказано правото
на приспадане на данъчен кредит от процесните доставчици, поради което
ревизионният в тази му част подлежи на отмяна.
II. По
Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/:
Предмет
на настоящото съдебно производство е и законосъобразността на издадения
ревизионен акт, в частта, в която са установени допълнителни задължения за
внасяне на корпоративен данък за данъчен период 2019 година.
В хода
на ревизията, органите по приходите са извършили проверка относно конкретното
осчетоводяване на приходите и разходите за спорния период и съответно
правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължимият корпоративен
данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят до
необходимост от внасяне на корекция на данъчните резултати и са определили
сумата от 281 435.40 лева, представляваща полагащ се корпоративен данък за
данъчен период 2019 година и лихва за забава в размер на 37 684.09 лева.
Въз основа на събраните доказателства, органите по приходите са формирали
горепосочената данъчна основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО както
следва:
-Увеличение
на финансовия резултат: 2 796 834, 97 лева, в това число: 1) годишни
счетоводни разходи за амортизации по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО, в размер
на 29 635.71 лева; 2) Разходи, непризнати за данъчни цели съгласно чл. 26
от ЗКПО, в размер на 93.48 лева; 3) Разходи, които не са документално
обосновани на основание чл. 26, т. 2 в размер на 752 239.48 лева, включващ стойността от 747 81.50 лева,
осчетоводена по с/ка 601 „Разходи за материали“ и стойността от 4 426.98
лева, осчетоводена по с/ка 629 „Други финансови разходи“; 4) На основание чл. 78 ЗКПО във вр. с чл. 46 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат със
сумата от 2 014 866.30 лева.
-Намален
финансов резултат: 0 лв.
-Данъчен
финансов резултат, получен като разлика от приходите и разходите на дружеството
за съответния отчет период е изчислен от страна на органите по приходите в
размер на 2 834 371.00 лева, което се явява данъчна основа за
определяне на корпоративния данък.
-Полагащ
се корпоративен данък: 283 437.10 лв.
-Авансова
вноска: 2000 лева.
-Разлика
за внасяне: 281 437,10 лева.
Спорното
в тази втора част на оспорения ревизионен акт се свежда до това, дали правилно
е начислен корпоративния данък за финансовата 2019 година в общ размер на 281 437.10
лева и лихви за просрочие определени на основание чл. 175, ал. 2 от ДОПК, във
вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, поради преобразуване на счетоводния финансов резултат
по реда на чл. 22 от ЗКПО с корекции в увеличение на основание чл. 46, ал. 1,
т. 1 от ЗКПО със задължения към доставчици в размер на 2 014 866.30
лева; на основание чл. 26, т. 2 и т. 11 от ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО с осчетоводени разходи за материали в размер на стойност 747 812.50
лева и други финансови разходи на стойност 4 426.98 лева, както и корекции
с непризнато намаление за данъчни цели на счетоводния финансов резултат с
годишните данъчни амортизации на стойност 29 635.71 лв. на основание чл. 54,
ал. 1 от ЗКПО.
Съдът намира,
че така изчислен размерът на корпоративния данък за довнасяне от страна на
ревизираното лице е неправилен, поради което не възприема изводите на органите
по приходите, обективирани както в ревизионния акт, така и в решението, с което
същият е потвърден, а аргументите за това са следните:
На
първо място, както се посочи и по-горе органите по приходите на основание чл. 78
от ЗКПО, във вр. с чл. 46 от ЗКПО са увеличили счетоводния финансов резултат
със сумата на задълженията в размер на 2 014 866.30 лева, като са
приели, че към 31.12.2019 година в дружеството са осчетоводени задължения към
доставчици възлизащи в размер на цитираната вече стойност, като същите са
осчетоводени по с/ка 401 „Доставчици“. От дружеството с ИПДПОЗЛ са поискани
доказателства във връзка с извършени плащания и/ или отчитане на определен
приход, но такива не са представени според мотивите на административния орган,
който е приел, че в конкретния случай е налице приход в следствие на отписани
задължения, поради изтекла давност, а това означава, че въпросната сума следва
да се отпише от пасивите на дружеството и да бъде осчетоводена като приход,
което от своя страна ще рефлектира върху счетоводния финансов резултат за този
счетоводен период. Прието е също, че от страна на дружеството не са били
представени доказателства относно факта, че задължението е било погасено по
давност срещу отчитане на приход, т.е. това означава, че според приходния орган
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 46 от ЗКПО за увеличение на
счетоводния финансов резултат в следствие преобразуването на данъчните цели със
сумата на задължението, за което е настъпило някое от обстоятелствата по ал. 1
от същата разпоредба. В решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ се приема, че
изводите на органите по приходите, обективирани в ревизионния акт, издаден въз
основа на ревизионния доклад са правилни, доколкото изискуемостта на всички
процесните задължения е настъпила през 2014 година и прилагайки 5-годишния
давностен срок, същите следва да бъдат погасени през 2019 година.
В хода
на настоящото съдебно производство, с цел доказване на твърденията в жалбата, в
посока на това, че процесните задължения са погасени и уредени преди 01.01.2019
година жалбоподателят представя 41 брой споразумения и анекси към тях /лист
112- 196/. Същите се кредитират изцяло от настоящият съдебен състав, като се
приема, че са с достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, във вр. с
§2 от ДР на ДОПК. Същите не са оспорени от страна на ответника, който се явява
трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, във вр.с §2 от ДР на ДОПК, а
това е така защото трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК са онези лица, които
черпят права от някои от издадените документи и могат да бъдат увредени от
тяхното антидатиране. Съществуването на анексите към момента, когато се сочи,
че същите са създадени се подкрепя и от останалите събрани по делото
доказателства. Въз основа на така представените доказателства се прави извод
относно датата на възникване на задължението, датата на неговото изпълнение,
респективно настъпване на неговата изискуемост, а от тук се дава възможност да
се проследи и кога ще изтече давностният срок във връзка с неговото погасяване.
Доколкото в ревизионното производство не е изследван въобще характера и
структурата на тези задължения, необосновано е пристъпено директно, че същите
са приход в следствие на отписани
задължения, поради изтекла давност.
Както
се посочи по-горе, за да увеличи финансовият резултат на оспорващия за 2019
година органите по приходите са приели в ревизионния акт, че е налице
хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за увеличаване на счетоводния
финансов резултат, а решаващият орган е потвърдил същия в тази му част. Като
мотиви е записано, че от жалбоподателя е изискана, но не е представена
хронология на сметката и не са извършени плащания и/или отчитане на приход.
Съгласно
чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводния
финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е
следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на
нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице, а когато
впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат
отчетени счетоводни приходи и разходи, то последните не се признават за данъчни
цели. От друга страна, данъчното третиране на задълженията е регламентирано в
разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО, която предвижда, че при определяне на
данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се увеличава със
сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва
в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1. Изтичане на три
години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за
задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е
станало изискуемо; 2. Производство по несъстоятелност на данъчно задължено лице
е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда напълно
удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на
намалението на задължението; 3. С влязло в сила съдебно решение е постановено,
че задължението или част от него е недължимо; 4. Кредиторът се е отказал от
вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с
размера на опростената сума; 5. Преди изтичане на съответния срок по т. 1
задълженията са погасени по силата на закона; 6. Данъчно задълженото лице е
подало молба за заличаване. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че ал. 1
не се прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелствата по ал. 1
задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на
отписване на задължението.
В
случая не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, както са приели
органите по приходите. На първо място, с оглед правилното прилагане на чл. 46, ал.
1, т. 1 от ЗКПО следва да бъде даден отговор на въпроса, дали задълженията на
жалбоподателя по фактурите, издадени от съответните кредитори представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което за тях
ще се приложи тригодишния давностен срок, уреден в тази разпоредба, или пък
същите нямат такъв характер и за тях ще се прилага общата петгодишна давност по
смисъла на чл. 110 от ЗЗД. Според Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 година
по т.д. № 3 от 2011 година на ОСГК на ВКС понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един и същи
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размера на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно множеството на дължимите престации към един и същи
кредитор не означава автоматично, че се касае за „периодични плащания“, тъй
като за да имат те такъв характер ще е необходимо да имат един и същи
правопораждащ факт. От представените доказателства по делото не може да се
направи извод, че многократното закупване, удостоверено в издадените фактури
следва от един и същи договор. Поради тази причина всяко едно от задълженията
по тези фактури се погасява с общата 5- годишна давност по смисъла на чл. 110
от ЗЗД. По делото не са представени доказателства, от които може да се направи
извод, че се касае до периодично задължение по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД
така, както това понятие е и изяснено в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
година на ОСГК на ВКС.
За да
бъде в максимална степен изяснен въпросът за това, дали е налице основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, съдът следва да
направи подробен анализ на събрания и кредитиран в хода на съдебното
производство доказателствен материал, в частност анализ на представените
споразумения, ведно с анексите към тях:
-По отношение на Анексите към Споразуменията,
сключени между „Ве Груп“ ЕООД и ****ООД за доставка на въглища: задължението по
издадените от „Ве Груп“ фактури, настъпва на датата, на която е издадена
процесната фактура, като във всички споразумения за отсрочено плащане, сключени
между двете дружества е определена конкретна дата, на която настъпва падежа на
същата, от която дата по силата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД задължението става
изискуемо. С процесните Анекси към споразуменията, които са 11 броя, срокът на
падежа, предвиден във всяко отделно споразумение е удължен с 1 година от датата
на сключване на същия, което означава, че датата на настъпване на падежа на
задължението изтича една година от сключване на въпросния анекс, а
изискуемостта настъпва на деня, в който е падежа, от който момент на основание
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, започва да тече и 5-
годишният давностен срок по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. Въз основа на така
очертаната правна рамка, настоящият съдебен състав достигна до следните изводи
относно датата на изтичане на давността на процесните задължения, произтичащи
от следните фактури: 1) фактура № *********/20.12.2013 на стойност 10933,60
лева- давността следва да изтече на 20.12.2021 година; 2) фактура №
**********/30.12.2013 година на стойност 17784,00 лева- давността следва да
изтече на 30.12.2021; 3) фактура № *********/ 07.02.2014 на стойност 14364,00
лева- давността следва да изтече на 07.02.2021; 4)фактура №
**********/14.02.2014 на стойност 12996,00 лева, давността следва да изтече на
14.02.2021 година; 5) фактура № *********/ 21.02.2014 година на стойност
13224,00 лева, давността следва да изтече на 21.02.2021 година; 6)фактура №
*********/07.03.2014 година на стойност 8892,00 лева, давността следва да
изтече на 07.03.2021 година; 7) фактура № **********/14.03.2014 година на
стойност 10032,00 лева, давността следва да изтече на 14.03.2021 година; 8)
фактура № *********/28.03.2014 на стойност 8436,00 лева, давността следва да
изтече на 28.03.2021 година; 9) фактура № **********/ 04.04.2014 година на
стойност 8208,00 лева, давността следва да изтече на 04.04.2021 година; 10)
фактура № **********/11.04.2014 година на стойност 9576,00 лева, давността
следва да изтече на 11.04.2021 година; 11) фактура № *********/23.04.2014
година на стойност 10488,00 лева, давността следва да изтече на 23.04.2021
година.
-По отношение на Анексите към
Споразуменията, сключени между „***“ ЕООД и ****ООД за доставка на въглища:
задължението по издадените от „***“ ЕООД фактури, настъпва на датата, на която
е издадена процесната фактура, като във всички споразумения за отсрочено
плащане, сключени между двете дружества е определена конкретна дата, на която
настъпва падежа на същата, след която дата по силата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД
задължението става изискуемо. С процесните Анекси към споразуменията, които са
17 броя, срокът на падежа, предвиден във всяко отделно споразумение е удължен с
1 година от датата на сключване на същия, което означава, че датата на
настъпване на падежа на задължението изтича една година от сключване на
въпросния анекс, а изискуемостта настъпва на следващия ден, от който момент на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, започва да
тече и 5- годишният давностен срок по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. Въз основа на
така очертаната правна рамка, настоящият съдебен състав достигна до следните
изводи относно датата на изтичане на давността на процесните задължения,
произтичащи от следните фактури: 1) фактура № 00000000622/27.12.2013 на стойност
40000 лева, давността изтича на 27.12.2021 година; 2) фактура № **********/
28.03.2014 на стойност 45600 лева, давността изтича на 28.03.2021 година; 3)
фактура № 00000000693/ 03.11.2014 на стойност 21744 лева, давността изтича на
03.11.2021 година; 4) фактура № **********/ 05.11.2014 година на стойност 14472
лева, давността изтича на 05.11.2021 година; 5) фактура № **********/06.11.2014
година на стойност 14774,00 лева, давността изтича на 06.11.2021; 6) фактура №
**********/ 07.11.2014 година на стойност 14400, 00 лева, давността изтича на
07.11.2021 година; 7) фактура № **********/10.11.2014 на стойност 18144,000,
давността изтича на 10.11.2021 година; 8) фактура № **********/ 12.11.2014
година на стойност 15062,40 лева, давността изтича на 12.11.2021 година; 9)
фактура № **********/ 13.11.2014 година на стойност 14428,80 лева, давността
изтича на 13.11.2021 година; 10) фактура № **********/ 14.11.2014 година на
стойност 14313,60 лева, давността изтича на 14.11.2021 година; 11) фактура №
**********/ 17.11.2014 година на стойност 18720,00 лева, давността изтича на
17.11.2021 година; 12) фактура № **********/ 18.11.2014 година на стойност
20160,00 лева, давността изтича на 18.11.2014 година; 13) фактура № **********/
20.11.2014 година на стойност 18720,00 лева, давността изтича на 20.11.2021
година; 14) фактура № *********/ 21.11.2014 година на стойност 18259,20 лева,
давността изтича на 21.11.2021 година; 15) фактура № *********/ 24.11.2014
година на стойност 10080,00 лева, давността изтича на 24.11.2014 година; 16)
фактура № **********/ 25.11.2014 година на стойност 9014,40 лева, давността
изтича на 25.11.2021 година; 17) фактура № **********/ 28.11.2014 година на
стойност 17611,20 лева, давността изтича на 28.11.2021 година.
-По отношение на Анекса към
Споразумение за отсрочено плащане, сключени между „***“ ЕООД и ****ООД:
задължението по издадената от „***“ ЕООД фактура, настъпва на датата на която е
издадена процесната фактура, като в споразумението за отсрочено плащане,
сключено между двете дружества е определена конкретна дата, на която настъпва
падежа на същата, от която дата по силата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД задължението
става изискуемо. С процесния Анекс към споразумението, срокът на падежа,
предвиден в споразумението е удължен с 1 година от датата на сключване на
същия, което означава, че датата на настъпване на падежа на задължението изтича
една година от сключване на въпросния анекс, а изискуемостта настъпва в деня на
падежа, от който момент на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.
1 от ЗЗД, започва да тече и 5- годишният давностен срок по смисъла на чл. 110
от ЗЗД. Въз основа на така очертаната правна рамка, настоящият съдебен състав
достигна до следните изводи относно датата на изтичане на давността на процесното
задължение, произтичащи от следната фактура: фактура № **********/ 01.12.2014
година на стойност 98973,99 лева, давността изтича на 01.12.2021 година.
-По отношение на Анекса към
Споразумение за отсрочено плащане, сключено между „ПАН-1“ ЕООД и ****ООД:
задължението по издадената от „***“ ЕООД фактура, настъпва на датата на която е
издадена процесната фактура, като в споразумението за отсрочено плащане,
сключено между двете дружества е определена конкретна дата, на която настъпва
падежа на същата, от която дата по силата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД задължението
става изискуемо. С процесния Анекс към споразумението, срокът на падежа,
предвиден във споразумението е удължен с 1 година от датата на сключване на
същия, което означава, че датата на настъпване на падежа на задължението изтича
една година от сключване на въпросния анекс, а изискуемостта настъпва на
падежа, от който момент на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.
1 от ЗЗД, започва да тече и 5- годишният давностен срок по смисъла на чл. 110
от ЗЗД. Въз основа на така очертаната правна рамка, настоящият съдебен състав
достигна до следните изводи относно датата на изтичане на давността на
процесното задължение, произтичащи от следната фактура: фактура № **********/
15.04.2014 година на стойност 42089,04 лева, давността изтича на 15.04.2021
година.
-По отношение на Анекса към
Споразумение за отсрочено плащане, сключени между „***“ ЕООД и ****ООД за
доставка на материали: задължението по издадената от „***“ ЕООД фактура,
настъпва на датата, на която е издадена процесната фактура, като в
споразумението за отсрочено плащане, сключено между двете дружества е
определена конкретна дата, на която настъпва падежа на същата, от която дата по
силата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД задължението става изискуемо. С процесния Анекс
към споразумението, срокът на падежа, предвиден във споразумението е удължен с
1 година от датата на сключване на същия, което означава, че датата на
настъпване на падежа на задължението изтича една година от сключване на
въпросния анекс, а изискуемостта настъпва на същия ден, от който момент на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, започва да
тече и 5- годишният давностен срок по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. Въз основа на
така очертаната правна рамка, настоящият съдебен състав достигна до следните
изводи относно датата на изтичане на давността на процесното задължение,
произтичащи от следната фактура: фактура № 10000000294/ 29.04.2014 година на
стойност 138 000 лева, давността изтича на 29.04.2021 година.
-По отношение на Анексите към
Споразуменията, сключени между „***“ ЕООД и ****ООД за доставка на въглища:
задължението по издадените от „***“ ЕООД фактури, настъпва на датата, на която
е издадена процесната фактура, като във всички споразумения за отсрочено
плащане, сключени между двете дружества е определена конкретна дата, на която
настъпва падежа на същата, от която дата по силата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД
задължението става изискуемо. С процесните Анекси към споразуменията, които са
10 броя, срокът на падежа, предвиден във всяко отделно споразумение е удължен с
1 година от датата на сключване на същия, което означава, че датата на
настъпване на падежа на задължението изтича една година от сключване на
въпросния анекс, а изискуемостта настъпва на съшия ден, от който момент на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, започва да
тече и 5- годишният давностен срок по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. Въз основа на
така очертаната правна рамка, настоящият съдебен състав достигна до следните
изводи относно датата на изтичане на давността на процесните задължения,
произтичащи от следните фактури: 1) фактура № 05000000394/ 27.08.2014 на
стойност 11040,00 лева, давността изтича на 27.08.2021 година; 2) фактура №
**********/ 07.07.2014 година на стойност 71 064, 00 лева, давността
изтича на 07.07.2021 година; 3) фактура № 50000003152/ 14.07.2014 година на
стойност 71 064,00 лева, давността изтича на 14.07.2021 година; 4) фактура
№ *********/ 21.07.2014 година на стойност 71 064,00 лева, давността
изтича на 21.07.2021 година; 5) фактура № **********/ 28.07.2014 година на
стойност 71 604,00 лева, давността изтича на 28.07.2021 година; 6) фактура
№ **********/ 31.07.2014 година на стойност 71 064,00 лева, давността
изтича на 31.07.2021 година; 7) фактура
№ **********/ 19.08.2014 година на стойност 11 040,00 лева, давността
изтича на 19.08.2021 година; 8) фактура № 50000000364/ 20.08.2014 година на
стойност 11 040 лева, давността изтича на 20.08.2021 година; 9) фактура №
50000000374/ 22.08.2014 година на стойност 11 040,00 лева, давността
изтича на 22.08.2021 година; 10) фактура № **********/ 25.08.2014 година на
стойност 11 040, 00 лева, давността изтича на 25.08.2021 година.
-С Тристранно споразумение от
31.12.2013 година, сключено между ****ООД, представлява от С.А.***– първа
страна и А.Т.- втора страна и ЕТ“***“, дружествата са се договорили за
отсрочено плащане на задължения със срок от 3 години. В тристранното
споразумение е посочен падежът на изпълнение на задълженията, които произтичат
от фактурите, издадени от ЕТ“***“, от който срок започва да тече е и 5-
годишната давност по смисъла на чл. 110
от ЗЗД, както следва: фактура № 1097 на стойност 2732,00 лева, давността изтича
на 31.12.2021 година; фактура № 1127 на стойност 6000,00 лева, давността изтича
на 31.12.2021 година.
- С Тристранно споразумение от
31.12.2013 година, сключено между ****ООД, представлява от С.А.***– първа
страна и А.Т.- втора страна и „С.А.***“ЕООД, дружествата са се договорили за
отсрочено плащане на задължения със срок от 3 години. В тристранното
споразумение е посочен падежът на изпълнение на задълженията, които произтичат
от фактурите, издадени от „С.А.***“ ЕООД, от който срок започва да тече е и 5-
годишната давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, както следва: 1) фактура № 2369
на стойност 1735,41 лева, давността изтича на 31.12.2021 година; 2) фактура №
2371 на стойност 11993,20 лева, давността изтича на 31.12.2021 година; 3)
фактура № 2376 на стойност 5271,39 лева, давността изтича на 31.12.2021
година;; 4) фактура №2392 на стойност 13439,65 лева, давността изтича на
31.12.2021 година; 5) 2395 на стойност 13717,20 лева, давността изтича на
31.12.2021 година; 6) фактура № 2400 на стойност 13722,72, давността изтича на
31.12.2021 година; 8) фактура № 2404 на
стойност 6944,16 лева, давността изтича на 31.12.2021 година; 9) фактура № 2407
на стойност 13634,40 лева, давността изтича на 31.12.2021 година; 10) фактура №
2418 на стойност 13926,96 лева, давността изтича на 31.12.2021 година; 11)
фактура № 2421 на стойност 13689,60 лева, давността изтича на 31.12.2021
година; 12) фактура № 2434 на стойност 13811,04 лева, давността изтича на
31.12.2021 година; 13) фактура № 2439 на стойност 13860,72 лева, давността
изтича на 31.12.2021 година; 14) фактура № 2447 на стойност 13855,20 лева,
давността изтича на 31.12.2021 година; 15) фактура № 3033 на стойност 13724,00
лева, давността изтича на 31.12.2021 година; 16) фактура № 3034 на стойност
13739,28 лева, давността изтича на 31.12.2021 година; 17) фактура № 3053 на стойност 13722,72, давността изтича на
31.12.2016 година.
Следователно,
изхождайки от приобщените по делото доказателства се приема, че давностният
срок за тези задължения не е изтекъл през 2019 година, а изтича към 2021 година.
В подкрепа на изводите на съда е и заключението на вещото лице – Приложение №
1 към Съдебно-счетоводната експертиза.
Въз основа на гореизложеното съдът не споделя направените изводи от страна на
решаващия орган. Съгласно приложение към СС 18- „Приходи“, Раздел Г „Други
случай на признаване на приходи“, т. 2 приходът се признава при изтичане на
давностния срок или при наличие на „други основания за отписване на
задълженията“. В случая както по-горе беше посочено давностният срок на
процесните задължения не е бил изтекъл през 2019 година. Следващата хипотеза
предвижда „наличие на други основания за отписване на задълженията“, но съдът приема,
че такива не са налице доколкото и органът няма такива позовавания.
Настоящият
състав приема, че въобще липсва анализ на сметките поотделно, който анализ да е
направен от данъчните органи. Доколкото експерта подробно се е запознал с оборотна ведомост на
синтетичните сметки към 01.01.2019г. и дневника на сметка 401“доставчици“ е
установил, че за задълженията към доставчиците на жалбоподателя е кредитирано
салдо в размер на 1 700 456.31 лева, а към 31.12.2019г. то е в размер
на 2 014 866 лева. Аналитично е проследил всички задължения към
доставчиците по-години и е установил, че само за посочените по-горе доставчика
с произход на фактурите от 2013 година и 2014 година, които са на обща стойност
1 339 550.28 лева може да се увели финансовия резултат. С оглед приетото, че давностният
срок за същите не е изтекъл следва, че не е налице основание, по силата на
което да се увеличи финансовият резултат
и с тази сума. Следователно в тази сметка са включени всички задължения на
дружеството, а не са само суми, с характеристики на такива по чл. 46, ал. 1, т.
1 от ЗКПО.
Въз
основа на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че неправилно
органите по приходите са увеличили счетоводния финансов резултат на основание
чл. 78 от ЗКПО във вр. с чл. 46 от ЗКПО със сумата от 2 014 866.03
лева.
На
второ място органите по приходите на основание чл. 26, т. 2 и т. 11 от ЗКПО,
във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО не са признали за данъчни цели отчетените като
текущи през 2019 година разходи по фактурите, издадени от доставчиците на
дружеството-жалбоподател, в частност издадените от **** ЕООД и ****ЕООД
фактури, които възлизат на стойност 747 812.50 лева и които са
осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“, а така също и на основание
чл. 26, т. 2 и т. 11 от ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО не са признали за
данъчни цели и осчетоводените като текущи през 2019 година разходи на стойност
4 426.98 лева, които са осчетоводени по сметка 629 „Други финансови
разходи“. Въз основа на така извършената корекция от страна на приходните
органи се стига до увеличение на счетоводния
финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за 2019
година.
Настоящият
съдебен състав счита, че така издаденият и потвърден и в тази част с решение на
Директора на Дирекция „ОДОП“ ревизионен акт също е незаконосъобразен, а
аргументите в тази посока са следните:
През
ревизирания период 01.01.2019-31.12.2019
година, фактурите издадени от горепосочените доставчици са включени от
ревизираното лице като разходи и участват при определяне на счетоводния
финансов резултат на дружеството за съответната финансова година. Разходите са
осчетоводени по дебитите на сметка 601 „Разходи за материали“ и дебита на
сметка 629 „Други финансови разходи“.
Органите
на приходната администрация са формирали извод, че не се установява наличие на
реално извършена доставка на стоки, които се явяват предмет на облагане по
съответните фактури или иначе казано приели са, че така отчетени разходи водят
до отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16 от ЗКПО, което води и
до извод от тяхна страна, че по този начин отчетените разходи на ревизираното
лице са формирани в нарушение на принципа за документална обоснованост на
стопанските операции, предвиден в чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството.
Приели са, че фактурите, които са издадени от **** ЕООД и ****ЕООД не отговарят
на изискванията, тъй като не отразяват вярно стопанските операции и поради това
на основание чл. 26, т. 2 и т. 11 от ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО ревизиращите
органи са извършили корекция на декларирания финансов резултат в посока на
увеличение на отчетната стойност на доставките, които са фактурирани от
горепосочените доставчици в размер на 747 812.50лева.
Както
се посочи и в частта, свързана с установения от страна на ревизиращите органи
данък върху добавената стойност, предметът на доставката по съответните фактури
е стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, която представлява „пиролизно
масло“. Както се установи и от изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза същото е било вложено в производството на „млени атрацитни въглища“,
които са свързани от своя страна с основния предмет на дейност на ревизираното
лице. Следователно, извършеното осчетоводяване, свързано с доставката на
„пиорилзно масло“ по дебита на сметка „Разходи
за материали“ следва да се приеме като присъщ за дейността на дружеството
разход, тъй като същите са използвани от страна на жалбоподателя за
произвеждане на собствена продукция, която след това е била обект на продажба
от негова страна, за което съществуват доказателства в приложената по делото ревизионна
преписка и което бе установено по категоричен начин и от страна на вещото лице.
Въз основа на горното, разходите, в размер на 747 812.50 лева, които са
осчетоводени по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“ на основание чл. 10,
ал. 1 от ЗКПО следва да бъдат признати за данъчни цели. Изложеното в пълен обем
важи и по отношение на осчетоводяването по дебита на сметка 629 „ Други
финансови разходи“. По делото по безспорен начин се установява, че извършените
разходи представляват такси за извършени услуги по банкови операции, при
теглене на суми в брой, както и такси за обслужване на банковите сметки за
календарната 2019 година. Това са присъщи за дейността разходи и следва да се
признаят за данъчни цели. Въз основа на това, съдът намира, че и стойността на
осчетоводените по тази сметка разходи, а именно 4 426.98 лева следва да
бъде призната за данъчни цели, в каквато посока са и изводите изложени в
представеното по делото заключение на вещото лице.
Съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни
цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по
смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Предвид установените и подробно изложени съображения съдът приема, че
издадените на жалбоподателя фактури отразяват вярно посочените в тях стопански
операции, доколкото същите са реално осъществени, поради което
незаконосъобразно не са били признати за данъчни цели от страна на приходните
органи.
От
друга страна не се споделя тезата на проверяващите органи, че отчетените
разходи от ревизираното лице са били формирани в нарушение на принципа на
документална обоснованост на стопанските операции, изразяващ се в това, че
всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално, като
доказателство, че е извършена при условията, които са отразени в съответния
документ предвиден в чл. 4, ал. 2 от Закона за счетоводството.
Въз
основа на изложеното, съдът намира, че ревизионният акт и в тази част, с която
на основание чл. 26, т. 2 и т. 11, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО не са
признати за данъчни цели осчетоводените от страна на ревизираното дружество по
съответните счетоводни сметки, разходи следва също да бъде отменено като
незаконосъобразно, тъй като противоречи с материалноправните разпоредби на
закона.
На
следващо място на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО ревизиращите органи не са
признали за данъчни цели годишните данъчни амортизации на стойност 29 635.71
лева, които са осчетоводени по сметка 603 „Разходи за амортизации“. Аргументите
и по-скоро мотивите на приходните органи за непризнаването им се изразява в
това, че при проведената ревизия дружеството не е представило доказателства, а
именно данъчен и счетоводен амортизационен план и по тази причина са приели, че
не може да се прецени, дали са били съобразени нормите, предвидени в чл. 55, ал.
2 от ЗКПО, а също така и не могат да се съберат достатъчно данни във връзка с
използването на тези активи, т.е. приели са, че дружеството не е представило
достатъчно доказателства, които да обосноват документална обоснованост на
отчетената амортизация.
Настоящият
съдебен състав, не споделя изводите на административния орган и в тази част от
издадения ревизионен акт, потвърдена с решението на директора на Дирекция
„ОДОП“ поради следното:
По
правило всяко данъчно задължено лице, което формира данъчен финансов резултат
следва да изготви и води данъчен амортизационен план, в който да бъдат отразени
всички данъчни амортизируеми активи. Данъчният амортизационен план е данъчен
регистър, в който се отразява информация за процеса на придобиване, последващо
водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи. Съгласно
чл. 54 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават
годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава Х. Общите „правила
на материалния данъчен закон-ЗКПО“, касаещи амортизациите са, че с данъчно
признатият размер на разходите за амортизация се намалява финансовият резултат
за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, като същевременно със
счетоводните разходи за амортизации за този период се увеличава финансовият
резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. Начисляването на
данъчни амортизации започва от началото на месеца, в който данъчният
амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец.
Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обусловена.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводният разход се признава за целите,
когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на
Закона за счетоводството, отразяващ визираната стопанска операция.
Съгласно
т. 2 от СС 4 „Отчитане на амортизациите“ амортизируемият актив е дълготраен
материален актив или дълготраен нематериален актив, който се очаква да бъде
използван през повече от една отчетна година, има ограничен срок на годност и
се държи от предприятието за целите на производство или доставка на стоки или
услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. Въз
основа на изложеното, от особено важно значение с оглед признаването на тези
разходи за амортизации е да се установи, дали амортизируемите активи са били
използвани, респективно дали са донесли икономическа изгода на дружеството. По
делото не е представен данъчен амортизационен план за 2019 година, но именно
във връзка с неговата липса е изготвено Приложение № 2 към назначената ССЕ, от
което се видна датата на въвеждане в експлоатация на съответния счетоводно
заведен дълготраен актив, отчетната стойност, счетоводната амортизация,
максималната амортизационна норма, полезния период в годината и данъчно
признатата амортизация на дълготрайния актив. Съгласно изчисленията на вещото
лице начислените амортизации са в размер на 29 653.71 лева, които не
превишават максимално допустимите данъчни амортизационни норми по чл. 55, ал. 2
от ЗКПО, които са в размер на 41 942.81лева. Въз основа на това може да се
направи обоснован извод за всички параметри, които са от значение с оглед на
възможността да бъде намален финансовия резултат във връзка с осчетоводяването
на разходите за амортизация, макар и данъчно задълженото лице да не е изпълнило
задължението си по реда на чл. 52 от ЗКПО.
Отделно
от това, при определяне на начислените амортизационни отчисления е била
съобразена и разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗКПО въвеждаща максималните
данъчни амортизационни норми, като в конкретният случай определяйки стойността
от 29 635.71 лева дружеството не е превишило тези допустими данъчни
амортизационни норми предвид, което същите следва да бъдат зачетени за данъчни
цели. Този извод се потвърждава и от
заключението на вещото лице.
С оглед
на изложеното, че ревизионният акт и в тази си част, с която са установени
допълнителни задължения за внасяне на корпоративен данък, следва също да бъде
отменен като незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалноправните
разпоредби на закона.
Въз
основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният
ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно приложение
на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
Относно
разноските:
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски. Същите
са своевременно претендирани. Представен е и
списък на разноските и са налице писмени доказателства за заплащането
им, както следва: платена държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева;
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за
съдебното производство в размер на 19 440.00 лева с ДДС /деветнадесет
хиляди четиристотин и четиридесет лева/ и 2 619.90 лева /две хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и деветдесет стотинки/-депозит за изготвяне на
допусната съдебно- счетоводна експертиза.
От
ответната страна е направено възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл.
161, ал. 2 от ДОПК в случай, че същото е уговорено над минимума по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това
възражение се приема за основателно.
Възнаграждението е определено по реда чл.
8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в ред. ДВ
бр. 68/2020 г. при материален интерес от 535 495 лева. Съгласно редакцията
на чл.
8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в ред. ДВ бр. 68/2020 г., при общ материален
интерес от 535 495 лева, при съобразяване вкл. и разпоредбата на § 2а от
ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., минимумът на адвокатския хонорар е 9 461.94
лева /7 884.95 лева данъчна основа за оказаната услуга и 1 576.99 лева дължим
ДДС/. Съобразно фактическата и правна сложност на казуса и конкретно
осъществения обем процесуално представителство /изготвяне на жалба, представени
писмени бележки и явяване в открито съдебно заседание/ именно това е размерът
на разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя,
а не претендираните такива в размер на 19 440.00 лева. Въз основа на
изложеното на жалбоподателя ще се присъдят разноски в общ размер на
12 132.00 лева, представляващи заплатена държавна такса, депозит за
изготвяне на съдебна експертиза и адвокатско възнаграждение.
Съдът
не счита, че е налице наведената от страна на ответника по делото хипотеза на
чл. 161, ал. 3 от ДОПК, предвиждаща в случаите когато пред съда се представят
доказателства, които е могло да бъдат представени в административното
производство, представилата ги страна да заплати изцяло направените по делото
съдебни разноски, независимо от неговия изход. В случая, съдът приема, че не са
налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като установената
незаконосъобразност на ревизионния акт не е обоснована и мотивирана единствено
въз основа на представените пред съда писмени доказателства от страна на
ревизираното лице, които е можело да бъдат събрани в хода на ревизионното
производство при проявена процесуална активност от страна на приходните органи.
При
този изход на делото, следва да бъде оставено без уважение искането за
присъждане на съдебни разноски от страна на ответника.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд- Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на ****ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. ****,
ж.к. ****, общ. Р., обл. С.**, представлявано от А.А.Т., в качеството й на
управител Ревизионен акт № Р-22001421000855-091-001 от 25.10.2021 година,
издаден от К.Г.М. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Е.М.И.-Г.
на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден
изцяло с Решение № 168 от 01.02.2022 година на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" С.** при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 192 257.50 лева по фактури, издадени от ****ЕООД, с ЕИК **** и ****ЕООД,
с ЕИК **** за данъчни периоди от м. 03.2019 до м. 03.2020 година и са начислени
лихви в размер на 42 358.22 лева, както и са установени задължения за
допълнителен корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 281 435.40 лева за
2019 година и лихви в размер на 37 684.09 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите-С.** да заплати на ****ООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление с.****, ж.к. ****, общ. Р., обл. С.**
представлявано от А.А.Т., в качеството й на управител направени съдебни
разноски в размер на 12 132.00 лв. /дванадесет хиляди сто тридесет и
два лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните в 14 дневен срок от връчването му пред Върховен административен съд на Република
България.
Съдия: /П/