Мотиви
по нохд
№4748/2016г. по
описа на 25 състав,
НО, СГС
С обвинителен акт, внесен на основание чл.247, ал.1 т.1 от НПК в СГС, СГП е обвинила М.К.Г. с ЕГН ********** за
това, че на
18.10.2015г. в апартамент, находящ
се в гр. С., ул. ***** №7, в съучастие с Л.С.Н. и И.К.С.- извършители,
като извършител, е отнел чужди движими
вещи – преносим компютър „Gateway HV57K13u“
и зарядно към него на стойност 600лв, преносим компютър „HP Probook 450 G1“ и зарядно към него на
стойност 780лв, преносим компютър „Gateway“ неустановен модел на стойност 60лв, мобилен телефон „Нокия 6303с“ на стойност80лв, мобилен телефон „Нокия“ неустановен модел на стойност 15лв, парична сума от 480 лв и 600 евро с левова равностойност
1173,50лв, черен портфейл на стойност 25лв, три броя флаш памет на единична
стойност 5лв или общо 15лв, три броя кредитни карти без стойност, лична карта и документи или всичко на стойност
3228,50лв / три хиляди двеста двадесет и осем лева и петдесет стотинки/ от владението
на У.Ф.Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила / нанесъл
му множество удари в областта на главата/, като
му причинил лицева травма и черепно-мозъчна травма и деянията са извършени в условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на наказание „Лишаване
от свобода“, не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено
по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти
на наказание „Лишаване от свобода“
за умишлено престъпление от общ характер, като
поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК-
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл. 198, ал.1, пр.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр.чл.
29, ал.1, б. „ а“ и б „б“ от НК.
В
хода на делото
по същество, представителят
на СГП поддържа обвинението
срещу подсъдимия Г. като
счита, че доказателствата установяват
по безспорен и
категоричен начин фактическата обстановка
и съответно
правна квалификация, съгласно внесения за
разглеждане обвинителен акт.
Прокурорът намира, че
от показанията на пострадалия свидетел Б., които са последователни, вътрешно
непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по делото, се изяснява механизма на извършеното деяние и
конкретното участие на Г.. Показанията на другите двама съучастници,
в качеството им на свидетели по делото,
както и на останалите разпитани свидетели не обективират
съмнение относно авторството на деянието. Прокуратурата
счита, че подсъдимият
е действал в условията на опасен рецидив като високата
степен на обществена опасност на деянието е обусловена и от упражняването
на физическа сила, изразяваща се в
нанасяне на множество удари по пострадалия, при превес на отегчаващи вината обстоятелства прокурорът и пледира съдът да
признае подсъдимият Г. за виновен
и да му
определи наказания “Лишаване от свобода” за срок от осем години
Защитата
на
подсъдимия не оспорва доказаността на
обвинението, като твърди, че авторството на деянията е доказано. В защитата на подсъдимия се
посочва, че същият не е бил организатор
на престъплението и лекомислено се е
включил в извършване му. Показанията на пострадалия защитата счита , че не следва да бъдат
кредитирани безкритично, тъй като от
съобщеното от него пред съда, се установява, че същият не е бил
достатъчно адекватен и в този връзка не
може да бъдат изградени категорични
изводи за степента на участие на подсъдимия в деянието. Развиват се доводи за наличие на смекчаващи
обстоятелства като се посочва, че същият
е сътрудничил на разследването и се
прави искане за налагане на наказание в
предвидения от закона минимум..
Подсъдимият първоначално не се
признава за виновен,
възползва се от правота си да не дава обяснения. В край на съдебното
следствие признава вината си и изразява съжаление за извършеното В
предоставената му от съда последна дума
иска да му бъде наложено по леко наказание.
По фактите
Подсъдимият
М.К.Г. е роден на ***г***, с ЕГН **********, българин, с
българско гражданство, неженен,
с начално образование,
безработен.
Подсъдимият е с постоянен адрес ***.
Интелектът на подсъдимия Г. е в границите на
нормата, като при него е налице вредна употреба на марихуана без прояви на
зависимост.
Към момента
на деянието подсъдимият И.
е осъждан многократно, включително и
по нохд № 2224/2019г.
по описа на СГС, НО, 10 състав, с присъда , влязла в сила на 20.02.2010г. , с
която е признат за виновен за извършено престъпление по чл.199,ал.1 т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б. “а” и б. “б” от НК и е осъден на наказание “Лишаване от свобода” за срок от
четири години. С присъдата е определено едно общо най-тежко наказание на Г. измежду наказанията по нохд
№ 2224/2009г и тези по нохд №4114/2006г на СГС и нохд 5454/2008г. на СРС , а именно “лишаване от свобода” за срок от пет години, което на основание
чл.24 от НК е увеличено с една години и така определеното наказание, което Г. е
изтърпял е “Лишаване от свобода” за срок от
шест години. Наказанието е изтърпяно на 29.11.2013г.
по нохд № 19221/2014г. на СРС, с определение на съда , влязло
в сила на 01.06.2015г. Г. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр.
чл.194,ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.
“а” и б.” от НК и му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от пет месеца, които да изтърпи при
първоначален строг режим.
по нохд № 13856/2014г. на СРС с определение на съда , влязло в
сила на 16.06.2015г. Г. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.324,ал. 1 т.1 и му е наложено наказание
“Лишаване от свобода” за срок от пет месеца, които да изтърпи при първоначален
строг режим. С определение е определено
едно общо най-тежко наказание на Г. измежду наказанията наложени му по нохд № 13856/2014г. и по нохд
№18756/14г на СРС. Наказанието е
изтърпяно на 03.08.2015г
Към месец
октомври 2015г. свидетелят У.Ф.Б. работел като
преподавател по изкуство в “Англо- Американското училище С.”. През лятото на същата година Б. се
запознал със свидетелката Д. А., с която станали близки и която подпомагал финансово. А. гостувала
няколко пъти в жилището му, находящо се на ул. *****
№ 7 , в гр. С. като Б. и дал ключ от входната врата на кооперацията.
За отношенията
си с Б., и че същият има финансови възможности А. споделила с приятеля си
свидетеля Ж., който към посочения момент бил извън страната. Междувременно А.
започнала да се срещала и с бившия си приятел
свидетеля Л.Н., на който също
разказала за връзката си с Б., и
че разполага със средства .
В периода малко
преди инкриминираното деяние 18.10.2015г.,Б. предложил на А. да
пътуват заедно до Италия, но тъй като тя
му отказала, Б. започнал да я търси настоятелно. В един от случаите,
когато Б. звънял на вратата на жилището , обитавано от А.
***, свидетелят Н. бил в дома й. След като А. отпратила Б., същата споделила, че той е притеснява. На
неустановена дата свидетелката завела и показала на Н. адреса, на който живеел
пострадалия , ул. ***** № 7, като му
предоставила и ключа от входната врата на кооперацията.
През месец
октомври 2015г, на неустановена дата Н.
разказал на И.С. и М.Г. за отношенията
между А. и Б., както и че последният има
финансови възможности и че в дома си държи вещи /преносими компютри, кредитни
карти/, от които могат да се възползват, след като го сплашат.
На 18.10.2015г. около 18.00ч подсъдимият Г. заедно със
свидетелите С. и Н. отишли до сградата , намираща се на ул. ***** № 7 в гр. С. , влезли в нея използвайки
ключа за входната врата на кооперацията, качили се на третия етаж като Г. и С. застанали от двете страни на вратата,
Н. останал малко по-назад на стълбището. Същите позвънили и когато Б. отворил, подсъдимият Г. му нанесъл
удар с юмрук в лицето, блъснал го и го повалил на земята в коридора на
жилището. В нанасянето на удари по лицето и тялото на Б. се включили и С. и Н., които заедно с
подсъдимият избутали в коридора
пострадалия и влезли в жилището. Б. опитвайки се да предпази главата си
с ръце започнал да вика “Спрете . Аз не се бия”, което обаче не възпрепятствало
трите лица и същите продължили да го ударят докато изцяло не сломили
съпротивата му. Подсъдимият заедно със С. и Н. взели от жилището на Б. и взели всички вещи, които преценили като
ценни, както следва : преносим компютър марка “Gatewaw NV57H13”
и зарядно устройство към него , преносим компютър марка ” HP Probook
450Gi”
и зарядно устройство за него, преносим компютър марка
“Gateway” неустановен модел, мобилен телефон марка Нокия 6303с, мобилен телефон Нокия неустановен модел, парична сума от 480 лева,
600 евро, черен портфейл, три броя флаш
памет, три броя кредитни карти,
лична карта на Б., лични документи , след което тримата напуснали
жилището, хванали такси и отишли в дома на С. ***, където разделили парите помежду си.
Впоследствие отнетите
банкови карти на Б. с поставени върху тях пин кодове,
били използвани и от тях изтеглени
суми на 19.10.2015г. от АТМ устройства в гр. С., в района на ж.к. ********, бул. ********.
На 19.10.2015г. подсъдимит Г. заложил в заложна къща “П.П-2”ЕООД преносимите компютри , отнети от жилището на
Б. за сумата от 450лв, за което е издаден
заложен билет с №
4695-15/19.10.2015г. и вполедствие на 20.10.2015г. Г. заложил и мобилния телефон Нокия 6330с за сумата от
20лв, съгласно заложен билет №
4724-15/20.10.2015г.
На следващия ден 19.10.2015г, понеделеник, Б. не отишъл на работа
в “Англо-Американското училище
в С.” и тъй като в администрацията нямало информация за причините
за отсъствието му, били направени
многократните опити за връзка с Б. чрез мобилния му
телефон. Около 18-19 часът същия ден свидетелката П. и нейния съпруг К. получили обаждане от Директора
на училището Д.М.с молба, тъй като
живеели в близост до жилището на Б. да отидат да проверят какво
става. Двамата се отправили към
адреса на ул. ***** № 7, но тъй като входната
врата се заключвала, едва след многократно позвъняване и позвъняване на съседи успели да влязат.
При почукване на вратата на
жилището на Б., последният не отворил.
Свидетелите П. и К.
отишли в 05 РУ- СДВР, за да се уведомят
какъв е реда да отворят апартамента, от където им било указано, че следва да
се убедят, че **** не е в жилището.
Предвид , че пострадалият имал студио за рисуване в близост, на ул. *** Д., двамата свидетели отишли и до него. След
като се убедили
, че Б. не е там отново се
върнали в жилището му на ***** № 7. Тогава на К. ме направило впечатление, че под вратата на
апартамената има светлина ,при изправянето си бутал вратата, която се отворили.
Свидетелят забелязъл кръв по пода и по
целия апартамент, намерил Б. в безпомощно състояние, объркан, със почти затворени
очи и тъмносини кръгове около тях,
както и кръв по ухото му.
Веднага свидетелите уведомили ръководството на училището, които съобщило за състоянието на Б. в полицията. След пристигане на полицията и екип на спешна медицинска
пострадалия бил закаран от линейка до “ УМБАЛ “ Царица Йоанна”, а апартамента запечатан.
На 23.10.2015г.
бил извършен оглед на местопроизшествие
– апартамент находящ се в гр.
С., ул. *****а № 5
ет.3
На 12.11.2015г. били проведени разпознавания, при които пострадалият
категорично разпознал лицата, извършии нападенеието спрямо него на 18.10.2015г.
От заключението
на съдебно медицинската експертиза се
установява, че на Б. са причинени множество масивни кръвонасядания
и хематоми по лицето, кръвоизлив на двете очи, изтичане на кръв от дясното ухо,
изтичане на кръв от носните проходи, черепно мозъчна травма, които причиняват
временно разстройство на здравето.
Съгласно
приетата по делото СОЕ се установява, че
стойността на вещи отнети от пострадалия е в размер на 3228,50лв
По
доказателствата
Така изложената фактическа
обстановка съдът установени
въз основа на
събраната и проверена
в хода на
проведеното съдебно следствие доказателствена съвкупност: свидетелските
показания на У.Б., Л.Н., И.С., Б.П.,
Е.К., О.Г., И.Х., Д. Ж., Д.А. , Д.К., приобщените
на основание чл.281,ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК
показания на свидетелката Г., дадени в хода на досъдебното производство,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.10.2015г., медицинска
документация, приобщена по делото с писмо изх. № 1461/09.11.2015г. на Токуда болница С., касаеща
провеждано лечение на У. Ф. Б., медицинска документация, приобщена по делото с писмо изх. № 1061/25.11.2015г. на УМБАЛ “ Царица Йоанна – ИСУЛ” . ЕАД, Протоколи
за доброволно предаване от 10.11.2015г/
преносими компютри и телефон “Нокия”/, от 11.11.2015г яке “Найк”, предадено от И.С.,
, протокол от 12.11.2015г. с които е предаден заложен билет №
4695-15/19.10.2015г. в заверено копие, протокол от 22.10.2015г, с който са предадени видеозаписи от охранителна
камера, разположена на обект на ул.
Оборище, протокол от 22.10.2015г, с
който са предадени видеозаписи от камера
2 и 3 от 18.10.2015г. от 22.05ч
до 23.10ч и от 19.10.2015г. от 06.56 до 07.03ч. с надпис на СД “Опълченска”, протокол от
28.10.2015г., с който са предадени видеозаписи
от камера, разположена на входа на жилищна сграда от 18.04ч до 18.59ч и от 18.03 до 18.58 на 18.10.2015г., протокол за снемане на
сравнителни образци от подписа на подсъдимия Г., Протоколи за разпознаване на
лица ведно с приложени към тях фотоалбуми,Съдебно-медицински експертиза,
протоколи за освидетелстване на лица, видеотехнически
експертизи, биологична експертиза, съдебно-психиатрични експертизи на `подсъдимия
Г. и на свидетелите Н. и С.,
графическа експертиза, протокол за оглед на веществени доказателства,
съдебно-оценителна експертиза, техническа експертиза , справки и писма от ОББ и
Райфайзен банк, справки за
съдимост и справки за изтърпените до момента наказания “ Лишаване от свобода”
от подсъдимия Г., изготвени от ГД “ИН” и
Затвора – С..
В посочения доказателствен материал
съдът не констатира
противоречие относно инкриминираното
деяние, начина и механизма на извършването му на 18.10.2015г. около 18.00 в гр. С., на адрес ул.***** №7, ет 3.
Показанията на пострадалия свидетел У.Б.,
съдът постави в основаната на изводите си относно мястото, деня, часа на
извършване деянието, извършителите , както и отнетите вещи. Свидетелят е абсолютно
категоричен в разпитите си относно
посочените обстоятелства. Единственото неточност се констатира в посочване на датата, като пред съда Б.
твърди, че същата е 17.10.2015г., междувременно
обаче по-нататък заявява , че
денят е бил неделя. Ето защо при тази категоричност за деня от седмицата, съдът
извежда и фактът, че престъплението е било е извършено от подсъдимия и неговите
съучастници , свидетелите Н. и С. на 18.10.2015г , в
потвърждение на което са и заключенията на
техническите експертизи изследвали
записите от охранителни камери в района на местопроизшествието, както и
справките от ОББ и Райфайзенбанк , установяващи извършване на тегления от АТМ
устройства в по-късните часове на 18.10.2015г и раните часове на 19.10.2015г.
от отнетите от Бълтър
банкови карти. Прави впечатление,
че пострадалият детайлно
възпроизвежда случилото се до
момента, в които е изпаднал в безпомощно състояние, вследствие на нанесения му
побой като липсва каквито и да било
колебание в показанията му относно идентифициране на личността на нападателите му. Поясненията
на пострадалия, че е художник и има
изключително добра памет за лицата на
извършителите е логично и правдоподобно. Свидетелят е категоричен пред съда, че
именно подсъдимият Г. е първото лице , което е възприел на вратата на жилището
си на инкриминираната датата и което
първо е нанесло удар в лицето му, като заявява, че е сигурна в личността му,
както пред съда, така и при разпознаванията,
направени в хода на досъдебното
производство. Отделно от това съдът не установи в депозираните от пострадалия показания
преувеличаване при възпроизвеждане на случилото се, изопачаване на обстоятелства
или насоченост на показанията, обосновано от желание за понасяне на наказателна
отговорност от подсъдимия. В подкрепа на изложеното в този смисъл е, че свидетелят
не се възползвал дори от предоставените му права, съгласно НПК, в качеството им на пострадали да се конституират като страни в процеса. Изложеното дава основание на съда да приеме, че депозираните от него показания
се обективни, непротиворечиви по
отношение на изнесените факти и обстоятелства и добросъвестни, поради което им
дава вяра в тяхната цялост и изгражда
фактическите си изводи.
В подкрепа на
тези показания са и протоколите за разпознаване на лице, удостоверяващи,
проведени в хода на досъдебното производство. Съдът намира, че така посочените протоколи са
годни доказателствени средства, изготвени при условията и реда в НПК. Същите
възпроизвеждат извършени разпознавания, чиято цел е била потвърждаване на идентичността на извършителя на престъпните
деяния. Според настоящият съдебен състав разследващите органи са извършили посочените действия в съответствие
с изискванията на нормите на чл.169-171
от НПК. Свидетелят е ясен, че при представянето му на лицата, е посочила
подсъдимият без колебание, като в протокола е
уточнил, че същият е бил с оформена коса с гел.
В този смисъл съдът намира, че показанията на свидетеля Б. ведно с протоколите
за разпознаване по безспорен начин установяват извършителите на
инкриминираното престъпление и в
частност подсъдимия Г.
В подкрепа на авторството на инкриминираното
деяние са и депозираните свидетелски
показания на Н. и С., съучастници в
престъплението .
По
отношение на случилото се предхождащо
инкриминираното деяние, съдът изгражда своите изводи въз основа на показанията на посочените двама
свидетелите, както и на тези на Д.А..
Единственото несъответствие между заявеното от тях е свързано с начина
на влизане в жилищната кооперация,
където се е намирал апартамента на
пострадалия. В показанията си Стойков твърди, че Н. е имал ключ от входната
врата на сградата, а последният и А.
категорично отричат посоченото
обстоятелство. Макар и несъществено
за фактическите изводи относими към предмета на доказване по делото, съдът с оглед
обосноваване достоверността на
показанията на тези свидетели в основаната им част, намира, че следва да бъде отчетено, че Н. и А.,
предвид укоримостта и противоправността
на постъпката си и последиците от нея, в показанията им се констатира стремеж за омаловажаване на случилото се и представянето му като
необмислен и непреднамерено. Двамата признават, че са разговаряли за Б., както и че именно Д.А. е завела Н. до адреса , на които живее
пострадалия. Ето защо в тази им
част показанията на коментираните свидетели съдът намира, че не следва да бъдат
кредитирани и като достоверни по
отношение начина на влизане в кооперацията, където живее Б. възприема
изложеното от свидетеля С.. Разпитът на
свидетеля Ж. съдът намира
единствено , че допринася за потвърждаване на
обстоятелството, че А. е разпространявала сред своите познати, че пострадалият има
възможности и й е оказвал финансова помощ, както и че е започнала да се оплаква, че й досажда.
По отношение на последващите деянието
факти, касаещи състоянието на
пострадалия и жилището му , съдът изцяло
се доверява на показанията на свидетелите
П. и К., които кореспондират
помежду си и са депозирани с
необходимата добросъвестност, в подкрепа на които и показанията на полицейския
служител О.Г., както и протокола за оглед
на местопроизшествие. По отношение на
действията , чрез които полицията е стигнала до разкриване извършителите
на престъплението са налице показания на Г. и Х., които са в съответствие с приложените по делото с
писмени доказателства / протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, заключения от
технически експертизи, както и от графическа /
Съдът
гради изводите си , че
подсъдимият Г. е лицето , което е заложило инкриминираните вещи с
заложна къса “ПиП”
на 19.10.2015 и на 20.10.2015г, както от приложените по делото заложни билети ,
така и от протокола за разпознаване на лице, в който служителят на
заложната М.Н. категорично е
посочил Г. като лицето заложило преносимите компютри и мобилен
телефон. Обстоятелството, че ръкописът и подписът на “Заемател”,
съдържащи се в Заложен билет №
4695-15/19.10.2015г. не са изпълнение от подсъдимия , а представляват
имитационни копия на ръкописа и подписа на “Заемател”
, съдържащи се в Заложен билет №
4724-15/20.10.2015г., установено съгласно заключение на графическа експертиза,
съдът намира, че не може да разколебае изводът , че именно Г. е заложил
посочените в заложните билети вещи,
които са част от отнетите от пострадалия. Безспорно е, че заложният билет от
20.10.2015г. подсъдимият е подписал лично, като е изписал собственоръчно й
трите си имена. Причината за имитация на
подписа му на заложен билет от 19.10.2015г.
не е изяснено в настоящото
производство, но е факт, че е имитационно
копие от подписа и ръкописа на Г. м заложен билет от 20.10.2015г, с което е
заложен отнетия от Б. телефон “Нокия” за
двадесет лева. Преценени в
съвкупност протокола за разпознаване, в
който Н. посочва подсъдимия Г.,
безспорно участие в деянието и подписа
върху Заложния билет от 20.19.2015г., установяват
възприетите от съда факти относно
неговите действия след деянието
Съдът кредитира
изцяло и заключенията на приети по делото експертиза, като намира същите изготвени
от лица с нужните знания и компетентности, отварящи точно и пълно на
поставените задачи. В този смисъл съдът установи стойността на инкриминираните
вещи от приетата по делото съдебно-оценителни
експертизи, състоянието на пострадалия
от съдебно-медицинската експертиза и психичното
състояние на подсъдимия от съдебно- психиатричната и психологична експертиза.
Изводите си относно съдебното минало на подсъдимия Г., съдът установява от приложените и приети по
делото справка за съдимост, заверени
преписи на съдебни бюлетини и съдебни протоколи и справка от ГД “ИН”.
По
правото
При
така установената по
делото фактическа обстановка въз основа
на наличната доказателствена съвкупност
съдът намира, че подсъдимият М.К.Г. с
деянията си е извършил
престъпление по чл.199,
ал.1 т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр.ал.1 вр.
чл.29, ал.1 б. “а” и б.”б” от НК.
От обективна страна
на 18.10.2015 подсъдимият Г. в съучастие
като извършител с Н. и С. е отнел чужди
вещи от владението Б.,
като за
осъществяване на деянието е употребил физическа сила, за да се постигне
прекъсване на фактическото държане на вещите от владеещия ги. Същият е участвал пряко и непосредствено в нанасяне на побой върху пострадалия и в отнемането на вещите му. Наличието на принуда във формата й на физическа сила е направила
възможно отнемането на вещите от владението на пострадалия, без негово съгласие, вследствие на което е
настъпила и промяната на фактическата власт върху предметите на посегателство.
От
субективна страна – подсъдимият М.К.Г. е действал
заедно
с Н. и С. при условията на пряк
умисъл. Те са съзнавали общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици
и пряко са ги
е целили. Психическото
отношение на Г. и съучастниците
му към деянията
съдът
установява от техните действия,
в които е
обективирано. В
конкретния случай подсъдимият
заедно Н. и С. са извършили от
обективна страна необходимото, за да
отнемат владението на вещите от
пострадалия. Подсъдимият и другите двама
извършители са употребили сила, нанесли са множество удари по лицето и тялото
на Б. като по този начин са сломили
съпротивата му, влезли са в дома му и са прекъснали връзката между вещите и пострадалия. Подсъдимият, Н. и С. са били с ясно
съзнание, че употребявайки
сила срещу възрастен мъж, ще постигнат желания от тях резултат. Налице е общност на
умисъла, възникнал предварително, всеки един
/ Г., С. ,Н./ е съзнавал
участието на другите в престъплението и е разчитал на това участие за осъществяване на престъплението, така както е
било замислено.
Деянията
подсъдимият е осъществил при условията на опасен рецидив, съгласно чл.29, ал.1
б. ”а” и б. “б” от НК., след като е бил
осъден за извършено тежко умишлено
престъпление на наказание “лишаване от
свобода” за срок не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК и след като
е бил осъждан два или повече пъти на
наказание “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, а именно
същият е осъден , както следва: по нохд № 2224/2019г. по описа на СГС, НО, 10 състав,
с присъда , влязла в сила на 20.02.2010г. , с която е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.199,ал.1 т.4 вр. чл.198,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК и е
осъден на наказание “Лишаване от свобода” за срок от четири години. С присъдата
е определено едно общо най-тежко наказание на Г. измежду наказанията по нохд
№ 2224/2009г и тези по нохд №4114/2006г на СГС и нохд 5454/2008г. на СР , а именно “лишаване от свобода” за срок от пет години, което на основание
чл.24 от НК е увеличено с една години и така определеното наказание, което Г. е
изтърпял е “Лишаване от свобода” за срок от
шест години. Наказанието е изтърпяно на 29.11.2013г.
по нохд № 19221/2014г. на СРС, с определение на съда , влязло
в сила на 01.06.2015г. Г. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр.
чл.194,ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.
“а” и б.” от НК и му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от пет месеца, които да изтърпи при
първоначален строг режим.
по нохд № 13856/2014г. на СРС с определение на съда , влязло в
сила на 16.06.2015г. Г. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.324,ал. 1 т.1 и му е наложено наказание
“Лишаване от свобода” за срок от пет месеца, които да изтърпи при първоначален
строг режим. С определение е определено
едно общо най-тежко наказание на Г. измежду наказанията наложени му по нохд № 13856/2014г. и по нохд
№18756/14г на СРС. Наказанието е
изтърпяно на 03.08.2015г
В
този смисъл настоящото престъпление представлява “опасен рецидив” по чл.199,ал.1 т.4 вр.
л198, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК. Видно
от справката на ГД “ИН” не е изтекъл срока от изтърпяване на наказанията / подсъдимият И. е изтърпял наказанието по посочените наказателни производства на
19.11.2013 и 03.08.2015/, предвиден в
чл.30,ал.1 от НК изключващ приложение на опасния рецидив.
По вида
и размера на
наказанието:
За извършеното престъпление
по чл.199, ал.1,
т.4 вр. чл.198,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1
вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК , наказанието
което е предвидено е “Лишаване от
свобода” от пет до петнадесет години, като е предвидена и възможност за конфискация до една втора на имуществото на
виновния, което дава възможност на съда да съобрази наказанието със събраните
по делото доказателства, със смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства.
Настоящият съдебен състав
счете, че са
налице предпоставките на
чл.54 от НК
за определяне на
наказание, в предвидените
от закона предели за извършеното
престъпления, като
не намери смекчаващи
обстоятелства, а като отегчаващи такава прие високата степен на
обществена опасност на конкретните деяния, свързани с динамиката на този род
престъпления в страната, обуславящи
страх и несигурност у гражданите и по-конкретно нападането на възрастен мъж в дома му и
нанасянето му на множество силни удари, получените
и констатирани от медицинската експертиза наранявания на пострадалия,
значителната стойност на отнетите вещи, съдебното минало на подсъдимия към
момента на деянието, подсъдимият е
осъждан многократно, извън
осъжданията, обуславящи опасен рецидив, като в този смисъл се налага и
извод, че наказанията не са оказали своето поправително въздействие спрямо
лицето. В случай съдът прие, че самопризнанието на подсъдимият и изказаното
съжаление за извършеното е формално и е заявено едва след оценка на събраните
доказателства, единствено с оглед налагане на по-малко наказания. В този смисъл
предвид конкретните обстоятелства по делото, а именно демонстриране на чувство
за безнаказаност и незачитане на неприкосновеността на личността / нападение на
възрастен мъж в дома му / и липсата на критичност към извършеното от дееца, съдът намира, че се разкрива една по –висока степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия. По тези
причини определяне на наказание в
рамките посочени от закона, близо до
средния размер не би се явило
несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия Г. престъпление и за неговата
личност. При определяне на размера на наказанието “Лишаване от свобода” съдът съобрази същото и с целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
и наложи наказание “Лишаване от свобода” за срок от осем години, като намери с
оглед обстоятелствата в конкретния случай, че този размер в най-пълна степен ще
съответства на извършеното престъпление и на личността на дееца.
Съдът
възползвайки се от правото на преценка, не наложи на подсъдимия Г. предвидено в
разпоредбата на чл.199,ал.1 от НК наказание конфискация до една втора на имуществото
на дееца като счете, че същото не е
необходимо предвид данните за личността /
безработен, с основно образование/.
Съдът
на основание чл.57, ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС определи наложеното наказанието, подсъдимият Г. да изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът като съобрази , че подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “Задържане под
стража” , съгласно чл.59, ал.1 от НК
приспадна при изпълнение на наказанието “Лишаване от свобода” , времето през
което същият е бил задържан, считано от 10.11.2015г. до 05.04.2016г.
Съдът осъди подсъдимия
М.К.Г. да заплати
на основание
чл.189 , ал.3 от
НПК разноските по делото
както следва: направените
разноски в хода на
съдебното производство
в размер
на 600лв в полза
на бюджета на
съдебната власт по сметка
на СГС, сумата
от 563,57лв в полза
на държавата, представляваща разноски от
досъдебното производство
и сумата от 340 лв,
възнаграждение за служебната защита на адв.И. в хода
на досъдебното производство , съгласно Решение № СФ-13544-28952/2016г в полза
на НБПП.
На основание чл.190,
ал.2 от НПК
съдът осъди подсъдимия
да заплати по 5 лв.
държавна такса за
служебно издаване
на три
броя изпълнителни листове.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: