НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
4276/29.10.2018г.
Гр.Варна,29.10.2018
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание проведено на дванадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 1956 по описа за 2018 год., ХLII –
ри състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл. чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД. С исковата си
молба от 08.03.2018 г., и уточняващата такава от 02.03.2018 г., ищцовото дружество „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *,
чрез юрисконсулт Ц. П. П., пълномощник „А.З.С.Н.В." ЕАД,
със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1
от ГПК *предявява специален положителен установителен
иск против ответника Д.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***.
Оправеното до съда искане (надлежно уточнено с допълнителна уточителна молба) е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено
съществуването на парично вземане в полза на ищцовото
дружество против ответника за следните суми, за които PC-Варна е издал Заповед
за изпълнение № 7038/31.08.2017 г. по ч.гр.дело 12842/2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено: длъжникът Д.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на кредитора „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК * : сумата от 983.82 лв. /деветстотин
осемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща неплатена
главница по договор за паричен заем № 2313241 от 25.05.2015 г., сключен между „И.
А. М." АД в полза н. „А.з.с.н.в." ООД, правоприемник на който е „А.з.с.н.в."
АД понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД, по силата на Приложение №1/01.05.2016 г.
към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 30.08.2017 г. до окончателното й изплащане ;сумата от 116.34 лв. /сто и шестнадесет лева и тридесет и четири
стотинки/ представляваща договорна лихва за периода 26.10.2015 г. - 23.05.2016
г.; сумата от 18 лв. /осемнадесет
лева/, представляваща такса разходи; сумата
от 843.32 лв. /осемстотин четиридесет и три лева и тридесет и две стотинки/
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
26.10.205 г. - 23.05.2016 г.; сумата от
159.29 лв. /сто петдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 27.10.2015 г. - 30.08.2017 г.
Посочено е и в исковата и уточнителна молба, че претендираното
от ищцовата страна парично вземане произтича от договор за паричен заем №
2313241 от 25.05.2015 г., сключен между „И. А. М." АД и Д.Р.Р., като впоследствие вземането по договора било
прехвърлено от страна на „И. А. М." АД в полза н. „А.з.с.н.в." ООД,
правоприемник на който било „А.з.с.н.в." АД - понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД по силата на Приложение № 1 от 01.05.2016 г. към Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.
Обективирано е и изрично искане, след като бъде
установен размерът на сторените от „А.з.с.н.в." ЕАД в заповедното
производство съдебно деловодни разноски, отв. Д.Р.Р. да бъде осъден да заплати на ищцовата страна тези
разноски, както и да заплати н. „А.з.с.н.в." ЕАД сторените разноски в
настоящето исково производство в размер на 207.58 лв. (двеста и седем лева и петдесет и осем
стотинки) -
довнесена държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 13, т. 2 и чл. 26 от
Наредбата за правна помощ.
Съгласно указанията на съда и
измененията в ГПК, обн. В ДВ бр. 86/2017 г., ищцовата
страна е посочила следната банкова сметка н. „А.з.с.н.в." ЕАД, в случай на
доброволно погасяване на задължението, открита при „*“ АД със следните реквизити: IBAN ***,
BIC ***.
Исковата
си молба ищцовата страна основава на следните твърдени факти и обстоятелства: Твърди се, че на 25 май 2015 г.
между „И. А. М.“ АД в качество на заемодател и Д.Р.Р.
в качество на заемополучател бил сключен договор за
паричен заем № 2313241 в съответствие със Закона за потребителския кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр, представен предварително на заемополучателя и съдържащ индивидуалните условия за
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за заем. С подписването на
договора заемодателя се задължил да предостави на заемополучателя
парична сума в размер на 1500 лева, представляващи главница и „чиста стойност
на кредита“. Редът и условията при които кредиторът отпуснал кредита, релевира ищцовата страна, били уредени от Договора и общите
условия към него. Сочи се още, че заемодателят изпълнил задължението си за
предоставяне на заемната сума а от своя страна заемополучателят
следвало да погасява заема на погасителни вноски ведно с набдавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя и лихвения процент,
който бил фиксиран за срока на договора.В исковата молба са наведени ясни
твърдения за това,че длъжникът не бил погасил изцяло паричния заем към
дружеството, като сумата която била погасена до момента била 1242,00 лв., с
която били погасени както следва: неустойка за неизпълнение 527,40 лв., такса
разходи 27,00 лева, договорна лихва 171,42 лв., главница 516,18 лв. а срокът на
договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска -23 май 2016 г. и
договорът бил обявен за предсрочно изискуем.Сочи се още, че на 1 май 2016 г.
било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания - цесия от 16.11.2010 г., сключен между „И. А. М.“ АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 2313241/25.05.2015 г., по силата на които било
прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ООД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности включително и лихви. Договорът за заем, уточнява
ищцовата страна съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.“ ЕАД понастоящем била
правоприемник н. „А.з.с.н.в. „ООД а длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД за станалата продажба на вземания с Уведомително писмо от страна на „И.
А. М.“, изпратено с известие за доставяне. Предвид всичко изложено и поради
факта, че в заповедното производство образувано по заявление на ищцовата страна
е била издадена цитираната по-горе невлязла в законна сила Заповед по чл. 410 ГПК ищцовата страна е обосновала правния си интерес от избраната форма на
искова защита. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание
ищцовата страна представлявана от процесуалният й представител юрисконсулт Й.желае
съдът да се произнесете с Решение по
реда на чл. 238 от ГПК, като присъди сторените разноски в заповедното и
исковото производство. В проведеното открито съдебно заседание, съдът е уважил обективираното от ищцовата страна искане за постановяване
на неприсъствено решение като е прекратил и съдебното дирене.
Ответникът,
уведомен редовно за откритото съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил
представител .
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че
предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло .
На основание чл.
78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
от него съдебно-деловодни разноски, за които са представени доказателства.
Съгласно
списъка по чл.80 ГПК ,приобщен на лист 75 –ти от делото ищцовата страна
претендира възстановяване на следните разноски :
1.довнесена
държавна такса от 207,58 лева, юрисконсултско
възнаграждение в определение от страната размер от 300 лева съгласно чл.
25,ал.1 НЗПрПом.
2.Обективирано е искането в полза на същата страна да се
присъдят и разноските в заповедното производство по частно гр.д.№ 12842 /2017 г.
С оглед
представения и неоспорен от ответника списък по чл. 80 ГПК исковият съд
присъжда в полза на ищцовата страна разноските които са поискани и за които са
представени доказателства а именно – платената д.т. от 207,58 лева (л.2 –ри
от делото ) съгласно чл. 78, ал.1 ГПК и дължимото се юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал.8 ГПК и съобразно новата редакция на
същата норма, като определя възнаграждение от 300 лева съобразявайки факта ,че
размерът не е оспорен от ответника, посочен е от ищеца и съответства на
правната норма визирана в НЗПрПом а и на
обстоятелството,че до приключване на производството по делото са проведени общо
4 открити съдебни заседания. Ето защо съдът присъжда поисканите от ищцовата
страна разноски в исковото производство
представляващи сбора от 207,58 лева за
заплатената д.т. и 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение,
или общо
сумата от 507,58лева (петстотин
и седем лева и петдесет и осем стотинки ) .
На следващо
място следва да бъде отчетено, че в заповедното производство ,инициирало
настоящото исково ,а именно приобщеното към материалите по делото частно
гр.дело № 12 842 / 2017 год.по описа на РС Варна, ХLIX – ти състав ищцовата страна ,в качеството си на заявител е била
платила в полза на ВРС държавна такса от 42,42 лева и е била представлявана от юрисконсулт .Ето защо и
заповедният съд от своя страна при издаване на Заповедта по чл. 410 ГПК ( видно от л.8-ми от
частното дело ) е определил и правилно присъдил дължимите се в полза на заявителя
разноски по заповедното производство а именно сумата от общо 92,42 лева (деветдесет и два лева и
четиридесет и две стотинки ) - сбора от заплатената д.т. от 42,42лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение .
При така
изложеното се налага извода ,че исковият съд следва да определи и присъди
разноските сторени от *ЕАД както в исковото , така и в заповедното производства
в посочените по-горе размери съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр.
чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *,
чрез юрисконсулт Ц. П. П., пълномощник „А.З.С.Н.В." ЕАД,
със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1
от ГПК *и ответника Д.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува парично
вземане в полза на ищцовото дружество против
ответника за следните суми, за които PC-Варна е издал Заповед за
изпълнение № 7038/31.08.2017 г. по ч.гр.дело 12842/2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено:
длъжникът Д.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на кредитора „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *: сумата от 983.82 лв. /деветстотин осемдесет и три лева и осемдесет
и две стотинки/, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем №
2313241 от 25.05.2015 г., сключен между „И. А. М." АД в полза н. „А.з.с.н.в."
ООД, правоприемник на който е „А.з.с.н.в." АД понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД, по силата на Приложение №1/01.05.2016 г. към Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 30.08.2017 г. до окончателното й изплащане ;сумата от 116.34 лв. (сто
и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки) представляваща договорна лихва за периода 26.10.2015 г. -
23.05.2016 г.; сумата от 18 лв. (осемнадесет лева), представляваща такса разходи; сумата от 843.32 лв. (осемстотин четиридесет и три лева и
тридесет и две стотинки)
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
26.10.205 г. - 23.05.2016 г.; сумата от
159.29 лв. (сто петдесет и девет лева и двадесет и
девет стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода 27.10.2015 г. - 30.08.2017 г.,на основание чл. чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА Д.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *,
чрез юрисконсулт Ц. П. П., пълномощник „А.З.С.Н.В." ЕАД,
със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1
от ГПК *СУМАТА от ОБЩО 507,58лева (петстотин и
седем лева и петдесет и осем стотинки ) - сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски в
исковото производство, пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, чрез юрисконсулт
Ц. П. П., пълномощник „А.З.С.Н.В." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК *СУМАТА от ОБЩО 92,42 лева (деветдесет и
два лева и четиридесет и две стотинки ) сторените от ищцовата страна, в качеството й на заявител съдебно
- деловодни разноски в заповедното производство по частно гражданско дело № 12842/2017
по
описа на ВРС, XLIX –ти състав, на основание чл. 78, ал.1
и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :