Р Е Ш
Е Н И Е № ……..
Град Свиленград, 29.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в публично заседание на пети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
при
секретаря Ц.Д.,
като
разгледа докладваното от Съдията гр.
дело № 756/ 2018 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Л.П.П. иска от съда да осъди ответника
Агенция „Пътна инфраструктура” да й заплати сумата 2260,92 лв. (след допуснато
в о. с. з. на 19.02.2019 г. увеличение на размера на исковата претенция от 1755
лв. на 2260,92 лв.), представляваща обезщетение за лишаването й от ползване за
периода 21.07.2015 г. - 19.10.2018 г., без правно основание, на 0.761 дка от
собствения й недвижим имот, находящ се в землището на с. Генералово, общ.
Свиленград, обл. Хасково, представляващ поземлен имот № 013001 по плана за
земеразделяне, с обща площ 29.957 дка, с начин на трайно ползване – нива, пета
категория, в местността „Ченгене дере“, при граници: имоти с №№ 000254, 000215,
000038, 000229, 013002, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е съсобственик на описания
поземления имот, който е придобила въз основа на реституция, извършена по реда
на ЗСПЗЗ – с Решение № 02006 от 14.04.1999г. на ПК - Свиленград. Твърди, че
през 2002 година било извършено отчуждаване на част от реституирания й имот -
площ от 0.300 дка - за изграждане на автомагистрала /АМ/ „Марица”. Твърди, че
през 2005 година ответникът започнал изграждането на автомагистралата не само
върху отчуждените 0.300 дка, а върху по-голяма част от имота.
Съгласно чл.21, ал.3, т.4 от Закона за пътищата,
проектът АМ „Марица” се изпълнявал от ответника, който бил възложителят на
строителните работи по изграждането на обекта, а последните се осъществявали от
изпълнител по силата на сключен договор с ответника - възложител. Фактическото
изграждане на АМ „Марица” било осъществено и върху 0.761 дка, извън отчуждените
0.300 дка от имота на ищеца. От 2005 година до сега ищецът била лишена от
възможността да ползват тази част от имота с площ 0.761 дка, която не била
отчуждена за изграждането на магистралата.
През 2014-та година ищецът предявила граждански
иск срещу ответника и по образуваното гр.дело № 98/2014г. по описа на Районен
съд – Свиленград последният бил осъден да й заплати сумата 5380,22 лв. -
обезщетение за лишаването й без правно основание от ползване за периода
18.02.2009 г. - 17.02.2014 г. на процесната част от гореописания недвижим имот.
През 2015-та година ищецът предявила нов граждански иск срещу ответника и по
образуваното гр.дело № 84/2015г. по описа на Районен съд – Свиленград
последният бил осъден да й заплати сумата 613,86 лв. - обезщетение за
лишаването й без правно основание от ползване за периода 17.02.2014 г. -
21.07.2015 г. на същата част от гореописания недвижим имот.
Ищецът твърди, че ответникът и до сега продължавал
да ползва процесната част от имота без правно основание. От 21.07.2015 година
до сега ищецът не била получила обезщетение за завземането на посочената част
от собствения й имот, поради което претендира обезщетение за лишаването й от
ползване. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура” е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен. Счита, че претенцията следвало да се насочи към
строителя на обекта – „Пътни строежи” АД – гр. Пловдив. Счита също, че в
настоящия случай не бил осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД, доколкото за него не било настъпило обогатяване. По изложените съображения
моли да бъде отхвърлен предявеният иск. При условията на евентуалност оспорва
иска по размер.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е съсобственик, въз основа на реституция
по реда на ЗСПЗЗ, на нива от 29.957 дка, представляваща имот № 020030 по плана
за земеразделяне в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, възстановена с
Решение № 02006/ 14.04.1999г. на ПК – общ. Свиленград. Безспорно е и
обстоятелството, а и от представените писмени доказателства е видно, че на
29.05.2002 година, във връзка със строежа на АМ „Марица“, ищецът е продала на
Държавата част от 0.300 дка от собствения си имот.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, действителната площ,
която е завзета от земното платно на АМ „Марица” до оградата й, е 1.061 дка,
като в тях се включва отчуждената площ от 0.300 дка от гореописания имот
/продадената на 29.05.2002г./ и площ от 0.761 дка, „останала без обезщетение“.
По делото е назначена и съдебно-икономическата
експертиза, от заключението на която е видно, че при определяне на средната
наемна цена за исковия период вещото лице е съобразило средната наемна цена на
земеделска земя, на земеделска земя с лице към автомагистрала и на земя при
наличие на построен обект на автомагистралата, съгласно чл.22 от Тарифата за
таксите, които се събират от АПИ. Според заключението, при използване на тези
три компонента средната наемна цена за процесния период възлиза на 2260,92
лв./като средноаритметична стойност от средната наемна цена на земеделска земя
– 68,61 лв., средната наемна цена на земеделска земя с лице към автомагистрала
– 2815,51 лв. и средната наемна цена на земя, върху която може да се постави
минимум един билбирд на автомагистралата – 3898,65 лв./.
От показанията на свидетеля Д.Г.П., син на
ищеца, се установява, изложената в молбата фактическа обстановка, относно
отчуждаването на част от имота и завземане на по-голяма част от отчуждената –
за строителството на автомагестралата.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Претенцията на ищеца
спрямо ответника намира правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал.1 от
ЗС, доколкото няма друг иск, с който да се защити. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън
случаите на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, всеки
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Т.е., за да е налице основание за
уважаване на претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД,
следва да се установят всички елементи от фактическия състав, а именно:
обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на друго лице, липса на
основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на
интересите на обеднелия. В
случая, от събраните по делото доказателства се установява наличието на
посочените предпоставки за уважаване на претенциятя.
Безспорно се установи, че ищецът е съсобственик
на процесния имот. Въз основа на заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза и показанията на разпитания свидетел се установи също, че ответникът
е ползвал част от този собствен на ищеца имот при изграждането на АМ „Марица”,
което е продължило през целия процесен период и до сега, респективно че ищецът
не е ползвал частта от имота и не може да я ползва понастоящем според
предназначението й на земеделска земя.
Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/
автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието управление, на
основание чл.19, ал.1, т.1 от ЗП е възложено на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура”. Според чл.19, ал.2 от ЗП дейността по управление включва както
осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на
обществени поръчки и на концесии за тези дейности, така и организиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и
поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата, включително на
пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Като съобрази изложеното и
твърденията на страните, съдът приема, че именно ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура” е възложител на дейността по строителството и отговаря за
поддържането на АМ „Марица”. Обстоятелството, че фактически изграждането е било
осъществено от трето лице-изпълнител на проекта е ирелевантно в настоящата
хипотеза, доколкото ответникът е този, който е възложил и контролирал
осъществяването на дейността. Подобно възражение би имало значение при
предявяване на регресни права от страна на ответника спрямо строителя.
От изложеното следва, че част от процесния имот от
0.761 дка, е ползвана от ответника през исковия период, доколкото тази част е
включена в магистралата при изграждането й и е загубила характера си на
земеделска земя именно вследствие изграждането на магистралата. Следователно,
ответникът е препятствал собственика да си служи с имота, съгласно обичайното
му предназначение. По тези съображения съдът приема, че ответникът е използвал
през периода 21.07.2015 г. - 19.10.2018 г. част от собствения на ищеца имот,
като по този начин го е лишил от възможността той да си служи с него.
Предвид изложеното, съдът счита, че фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен, като в случая
обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за заплащане на
наем, а обедняването на ищеца – в пропуснатите от него доходи, които той би получил
при отдаване на имота под наем. Поради това, съдът намира, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползвания без основание негов
имот в процесния период.
При определяне на размера на обезщетението
следва да се държи сметка за вида и спецификата на вещта, които имат значение
за наемната цена. Поради това и предвид гореизложеното, за най-точна следва да
се приеме определената от вещото лице наемна цена за земеделска земя с лице към
автомагистрала, която за исковия период е определена на 2815,51 лв. Именно с
тази сума, която ответникът би дължал като наем за процесния период, той се е
обогатил. Със същата сума собственикът на имота е обеднял, тъй като не е могъл
да реализира приход в размер на наемната цена за него. Следователно, по
предявеният иск ищецът има право на обезщетение в размер на 2815,51 лв., но тъй
като искът е предявен за сумата 2260,92 лв., то той ще се уважи до този размер.
Сумата ще се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 19.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищецът ще се присъдят направените разноски, които се установиха в размер на 840,44
лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на Л.П.П. с ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: гр. ****** – чрез адв. Т.К., ХАК, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД,
сумата 2260,92 лв. /две хиляди двеста и шестдесет лева и 92 стотинки/,
представляваща обезщетение за лишаването й от ползване за периода 21.07.2015 г.
- 19.10.2018 г., без правно основание, на 0.761 дка от собствения й недвижим
имот, находящ се в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
представляващ поземлен имот № 013001 по плана за земеразделяне, с обща площ
29.957 дка, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, в местността
„Ченгене дере“, при граници: имоти с №№ 000254, 000215, 000038, 000229, 013002,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба
в съда - 19.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на Л.П.П. с ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: гр. ****** – чрез адв. Т.К., сумата 840,44 лв./осемстотин и
четиридесет лева и 44 стотинки/ – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: