РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000716 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му са две на брой въззивни жалби против
постановеното по т. дело № 84/2020 г. по описа на Х.О.С. решение № 260056
от 10.05.2021 г., изменено с определение по чл. 248 от ГПК с № 260278 от
01.07.2021 г., с които съдът е решил следното:
ОСЪЖДА Й. Н. Н., ЕГН **********, **** да заплати на ЗК „Л.И.“АД,
ЕИК *********, **** сумата от 80 000 лв., представляващи изплатено от ЗК
„Л.И.“ АД обезщетение поради претърпени неимуществени вреди -болки и
страдания от травматични увреждания причинени на С.А.С. в резултат на
ПТП на 14.06.2013 г. настъпило по вина на Й. Н. Н., ведно със законната
лихва считано от 07.05.2020 г. до окончателното изпащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК „Л.И.“АД, ЕИК *********, гр. С. против
Й. Н. Н., ЕГН **********, гр.Х. иск за сумата от 50 532, 76 лв. равняваща се
на разликата между претендираните от дружеството 130 532,76 лв.
1
представляващи изплатено обезщетение поради претърпени неимуществени
вреди от травматични увреждания причинени на С.А.С. в резултат на ПТП на
14.06.2013 г. настъпило по вина на Й. Н. Н. и дължимата според ХОС сума от
80 000 лв.
ОСЪЖДА Й. Н. Н., ЕГН **********, **** да заплати на ЗК „Л.И.“АД,
ЕИК *********, **** направените по делото разноски в размер на 6228, 05
лв. разноски по съразмерност.
Едната жалба е подадена от Й. Н. Н., ЕГН **********, гр.Х. и с нея
решението се обжалва в осъдителната му част.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискано е отмяната му и постановяване
на друго отхвърлящо иска изцяло.
Другата жалба е подадена от на ЗК „Л.И.“АД, ЕИК *********, гр. С. и с
нея решението се обжалва в отхвърлителната му част.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на тази част от решението, поискано е отмяната й и
постановяване на друго уважаващо иска изцяло.
Всяка от страните излага съображения за неоснователност на изходяща
от другата страна жалба.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и сбраните
доказателства намери за установено следното:
На 07.05.2020 г. в П.О.С. е постъпила изходяща от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
*********, гр. С. искова молба Й. Н. Н., ЕГН **********, гр.Х..
В обстоятелсвената част на същата се говори, че на на 14.06.2013 г.
около 13,42 ч. на главен път * -*, км.***+***, водачът Й. Н. Н. при
управление на лек автомобил марка „О.“,модел „К.“, рег.№ * **** **
движейки се с неизправно МПС /изцяло изтъркан грайфер на протектора на
задните гуми/ и несъобразена с това скорост реализирал ПТП с лек автомобил
марка „Р.“,модел „Е.“, рег.№ ** **** **, управляван от С.А.С.. Вследствие на
ПТП-то били причинени травми на С.А.С., изразяващи се в открито
многофрагментно разместено счупване на лявата бедрена кост и
субкапително счупване на втора, трета и четвърта кост на лявото ходило,
довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник.
2
По случая било образувано НОХД № 178/2014 г. по описа на Районен
съд Г.. Същото завършило с присъда от 14.04.2013 г., с която Н. на
основание чл.343 и чл.342 от НК бил признат за виновен за затова, че е
нарушил правилата на ЗДП, ППЗДП, Наредба № 12 и с деянието си
причинил средна телесна повреда на С.А.С..
Сочи се, че към датата на събитието управляваният от Н. автомобил
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ищеца.
Във връзка с причинените на С.А.С. неимуществени вреди бил
предявен иск срещу ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК ********* и образувано гр.дело №
17758/2014 г. по описа на СГС. По него било постановено решение, с което
ЗК „Л.И.“ АД било осъдена да заплати на С. сума в размер на 60 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 14.06. 2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Това
решението било обжалвано пред САС от застрахователя за сумата над 40 000
лв., т.е. за присъдените 40 000 лв. ведно със законната лихва от датата на
деликта до изплащането им то влязло в сила.
За тази сума ведно със законната лихва с оглед влязлото в сила решение
бил издаден изпълнителен лист и било образувано изп. дело №
************** по описа на ЧСИ М.К.. След покана за доброволно
изпълнение сумата ведно със законната лихва била изплатена с платежно
нареждане на 18.07.2017 г.
По повод на обжалването на решението на СГС пред С.А.С. било
образувано в. гр. дело № 2828:2017 г. По него на пострадалото лице били
присъдени още 20 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди ведно
със законната лихва от 14.06.2013 г. Застрахователят бил осъден да заплати и
разноски за адвокат в размер на 10 265 лв. и 400 лв. ДТ.
Във връзка с въззивното решение бил издаден още един ИЛ за сумата от
40 000 лв. ведно със законната лихва от 14.06.2013 г.
Пред ЧСИ М.К. било образувано ново изп. дело с № ***************,
по което след покана за доброволно изпълнение били изплатени 66 342, 64
лв. включващи главницата от 40 000 лв. и законна лихва от 20 078, 47 лв.
Във връзка с присъдените разноски било образувано друго изп. дело
3
пред същия ЧСИ с номер № ***************. По него на 13.09.2018 г. била
преведена сумата от 19 393, 47 лв.
На база изложеното се прави извод, че за ищеца на основание
чл.274,ал.1,т.2 от КЗ /отм/, вр. чл.45 от ЗЗД с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ е възниква правото да претендира от Й. Н. Н. изплатените
суми за репариране на претърпените неимуществени вреди от С.А.С., както
следва:
- 40 000 лв. главница по изп.дело №**************,
- 16 558,87 лв. законна лихва върху горната главница от 14.06.2013 г. до
18.07.2017 г.,
- 40 000 лв. главница по изп.дело №***************,
- 20 078,47 лв. законна лихва върху тази главница от 14.06.2013 г. до
31.07.2018 г.,
-10 265,00 лв. разноски по изп.дело № ***************,
- 400 лв. разноски по в.гр.дело №282/2017 г.,
-264, 49 лв. разноски по гр.дело № 17758/2014 г. и
- 2 694, 93 лв. разноски за ДТ по гр.дело № 17758/ 2014 г.
Общата сума е определена на 130 532, 76 лв. и е отправено искане да се
осъди Й. Н. Н. да заплати същата на ЗК „Л.И.“ АД ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Отговор от името на ответника е подал назтначеният му особен
представител адв. Д. К. Як..
В него той е изразил становище за неоснователност на иска.
В подкрепа на същото на първо место сочи, че оспорва описания в ИМ
механизъм на произшествието. В тази връзка твърди, че основната причина за
същото не е техническата неизправност на управлявания от Н. автомобил
изразяваща се в изцяло изтъркан грайфер на протектора на задните гуми, а
това, че той навлезнал в десен завой на пътя със скорост над критичната,
загубил по тази причина устойчивост, преминал в насрещната лента и е
ударил насрещно движещия се в посока гр.В.Т. лек автомобил управляван от
пострадалия С.А.С..
4
На второ место се сочи, че не са налице и елементите от фактическият
състав на чл.274,ал.1,т.2 от КЗК/отм/. Според него застрахованият носел
регресна отговорност спрямо застрахователя, ако не е спрял и не е взел мерки
за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП
е възникнало в резултат на това. По конкретния казус техническата
неизправност на задните гуми не е възникнала внезапно в процеса на
движение на МПС, а е съществувала и преди инцидента, което следвало и от
посочените в присъдата нарушения на ЗДП и ППЗДП.
На тази база се прави извод, че неустановяването на повредата преди
тръгването на МПС не освобождавала застрахователя от задължението му за
плащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице и за него не
възниква регресното право по чл.274,ал.1,т.2 от КЗ/отм/.
В отговора е изразено и мнение за неоснователност на претенцията за
заплащане на лихвите и разноските, платени от застрахователя на
пострадалото лице, както и тези платени в полза на бюджета на съдебната
власт. По отношение на лихвите се изразява мнение, че същите са дължими
при забава, а за настъпване на такава следвало покана. В случая такава не
била представена с исковата молба. Наред с това е изразено и становище, че
тази претенция е неоснователна и с оглед на това, че лихвите и разноските са
платени от ищеца единствено поради негово виновно поведение -
неоснователен отказ да ги плати доброволно,поради което същите имат и
санкционен характер.
Ищецът е подал и ДИМ, в кото е изразил становище за
неоснователност на направените с отговора защитни възражения.
Така съдът след събиране на исканите от страните и относими към
спора докзазателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него е приел, че са налице предвидените в чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ
/отм./ предпоставки за ангажиране на регресната отговрност на ответника.
Посочил е и че присъденото и платено от ищеца обезщетение за
претърпените от постарадолото лице неимуществени вреди е 80 000 лв. и тази
сума подлежи на репариране от Н..
По отношение на претендираното репариране от страна на ищеца на
5
платените от него законни лихви начислени върху горната сума от датата на
деликта до датата на изплащането й на пострадалото лице в един абзац от
решението е посочено, че застрахователят има право на регрес за същите. В
следващия абзац обаче е формиран извод, че дължимостта им е обусловена не
само от плащане на дължимото застрахователно обезщетение, а и от изпадане
на ответника в забава с оглед чл. 86 от ЗЗД. Това пък ставало с отправяне на
покана от кредитора до длъжника. В случая такава липсвало, което
изключвало и дължимостта от страна на ответника на законна лихва върху
изплатеното от него обезщетение. Изложените по- горе съображения са дали
основание на съда да приеме за неоснователни и претенциите за заплатените
от ищеца суми за разноски в съдебното и изпълнителното производство.
На база изложенвото исковата претенция е била уважена за заплатеното
обезщетение от 80 000лв., а за разликата между претендираните 130 532, 76
лв. и присъдените 80 000 лв. включваща в себе си платените от
застрахователя законни лихви и разноски той е бил отхвърлен.
Недоволни от решението са останали и двете страни и са подали
жалбите станали причина за започване на настоящето производство.
В жалбата на Н. се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в осъдителната му част. В тях на първо
место се сочат доводи за липса на елементите от фактическия състав на чл.
274,ал.1, т.2 КЗ/отм/ обуславящи основанието за възникване на регресна
отговорност на деликвента. На второ място се говори и за това, че не
износените гуми са причина за настъпване на произшествието, а високата
скорост, т.е. дори да се приеме, че е имало повреда, то не тя е причина за
произшествието и на тази база се иска отмяна на решението и отхвърляне на
исковата претенция.
С жалбата на застрахователното дружество се обжалва решението в
отхвърлителната му част. Излагат се съображения, че наред с присъденото
обезщетение за неимуществени вреди се дължат и заплатените от
застрахователя законна лихва за забава и направените разноски в исковото
производство.
По повод на самата жалба с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът
дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение
служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
6
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н.
Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената
от закона писмена форма, когато е постановено от съда извън пределите на
неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната
власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не са налице и за нищожност
на не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая и тези предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата.
С исковата молба „З.К. Л.И.“ АД претендира от застрахованото лице,
което е извършител на деликт възстановяване на платено на пострадали от
ПТП лица при действието на КЗ/отм./, застрахователно обезщетение.
Материалното право да се претендира плащане на така платеното
обезщетение е предвидено в разпоредбата на чл. 274, ал.1 от КЗ /отм./.
В нея е казано, че освен в случаите по чл. 227 КЗ/отм./, застрахователят
има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е:
- управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог,
7
- не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време
на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която
застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това.
Описаното по-горе съдържание на този текст води до извод, че
основателността на исковата претенция на първо место е обусловена от
наличието на доказателства за извършено плащане на застрахователно
обезщетение в изпълнение на задължение по възникнало между
застрахователя и застрахования застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Наред с това при преценка на
същата в случаите, при които застрахованият не е бил страна по спора за това
е или не е налице основание застрахователят да заплати на пострадалото лице
дължимото обезщетение по застраховка „ГО“ той може да прави и всички
защитни възражения обуславящи наличието на предпоставки за отговорност
на застрахователя, вкл. и такива за наличието на вреда, причинно следствена
връзка и размера на дължимото обезщетение.
В случая по делото не се спори за наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника.
Безспорно е и с оглед приложеното дело на СГС, че ответникът е бил
привлечен трето лице помагач на застрахователя по делото предявено от
пострадалото от ПТП-то лице, т.е. по отношение на него са приложими
разпоредбите на чл. 223 , ал.2 ГПК и въпросите за наличие на предпоставките
за ангажиране на деликтната му отговорност не може да се преразглеждат.
Безспорно е от представените по делото доказателства е и, че
присъденото с решението по споменатото по- горе дело обезщетение е
изплатено от застрахователя на пострадалото лице
Това води до извод, че единствено предмет на изследване в настоящето
прозиводство е въпроса са или не са налице предпоставките за ангажиране
регресната отговорност на застрахования.
Тя с оглед съдържанието на чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ/отм./ е обусловена от
това застрахованият да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното
превозно средство, която застрашава безопасността на движението и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
8
Буквалното тълкуване на текста би следвало да доведе до извод, че
повредата следва да е възникнала ПО ВРЕМЕ на движение.
В случая обаче следва да се има предвид, че според чл. 171, т.2, буква
„А“ от ЗДП едно пътно превозно средство, когато е технически неизправно
временно се спира от движение до отстраняване на неизправността.
Според чл. 179, ал.6 ЗДП пък лице, което управлява технически
неизправно превозно средство се наказва с глоба.
Това от води до извод, че управлението на технически неизправно
превозно средство НЕ Е ПОЗВОЛЕНО.
По тази причина следва и заключение, че преди предприемане на
действия по управление на едно превозно средство винаги се дължи проверка
на това дали то има или няма технически неизправности. В случаите на
видими неизправности то с оглед изведената по тълкувателен път по- горе
забрана не би следвало да се привежда в движение.
Именно по тази причина в чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ/отм./ от страна на
застрахователят се говори за възникнали неизправности по време на
движение, т.е. предполага се, че няма как МПС да е приведено с движение,
т.е. да се използва за пътуване при наличие на такива. Това по аргумент на по
силното основание води до извод, че хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ
/отм./ е приложима и в случаите, при които автомобилът е бил приведен в
движение въпреки наличие на технически неизправности и те са станали
причина за възникване на ПТП-то.
Случаите, при които може да се говори за наличие на техническа
неизправности са посочени в чл. 10 от ППЗДП. Сред тях са и тези , при
които дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на
мотоциклетите е по-малка от 1,6 мм /10, ал.1т.9, б. „г“/.
Съответно за ПАС при извършване на дължимата с оглед казаното по-
горе и с оглед грижата на добър стопанин проверка са или не са налице
технически неизправности по предстоящото да се управлява МПС, всички
видими такива следва да се приемат за станали известни на водача. По тази
причина е логичен и извода, че той управлявайки автомобил с такива
неизправности знае за съществуването им.
По конкретния казус от съдържането на приложената по делото присъда
9
е видно, че ответникът е признат за виновен в това, че нарушил правилата за
движение визирани в ЗДП/чл. 16, ал.1 и чл. 20, ал.2/, ППЗДП/чл. 10, ал.1т.9,
б.“г“ и чл. 63, ал.2, т.1/ и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на увреденото лице.
Това и факта, че според приетата по делото експертиза протекторите на
задните гуми са били НАПЪЛНО износени, води до извод, че тази
неизправност е била ВИДИМА, т.е. съзнавана от ответника при предприемане
на действия по управление на автомобила.
От друга страна видно от заключението на вещото лице Т. Х. /отговора
на 5 въпрос / при изправно състояние на гумите и движение със скоростта на
автомобила на ответника не би се достигнало до загуба на контрол върху
управлението, загуба на устойчивост и до странично плъзгане, респ. до удар в
МПС-то управлявано от пострадалото лице.
Това автоматично води до извод, че в случая са налице всички
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на извършителя на
деликта.
Според чл. 274 от КЗ /отм./ застрахователят има право да получи
платеното на пострадалото лице обезщетение.
В тази връзка е нужно да се спомене, че според чл. 257, ал.1 от КЗ/отм./
с договора за застраховка „Гаржданска отговорност на автомобилистите“
обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
Това сочи, че с този договор застрахователят се е задължил да обезщети
всичко, за което застрахованият отговаря във връзка с причинения от него
деликт съгласно българското законодателство. Той според чл. 45 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД отговаря за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Това води до извод, че платеното от застрахователя във връзка с този тип
застрахователен договор обхваща сбора от сумите определени за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди и тези равняващи се на
10
начислената върху тях законна лихва от датата на деликта до момента на
плащането. Това пък води до извод, че и тази втора сума е дължима при
условията на чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ/отм./ , тъй като се явява част от
изплатеното застрахователно обезщетение.
В случая ПАС не приема тезата на ответника, че същата е недължима с
оглед на това, че той няма вина за забавеното плащане на основното
обезщетение по простата причина, че реално до липса на забава би се
достигнало и ако самият ответник бе добросъвестен и бе платил незабавно
след деликта дължимото от него с оглед разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия.
Тук за яснота с оглед изразеното от ХОС в решението му становище, а и
с оглед това на ответника в отговора на ИМ следва да се посочи, че с исковата
молба не се претендира обезщетение по 86 от ЗЗД за забавено плащане на
дължима по чл. 274, ал.1 от КЗ/отм./ сума и не става реч за изпадане на
длъжника в забава и приложимост на чл. 84, ал.2 от ЗЗД.
Това води до извод, че освен определената от съда и платена от ищеца
сума от 80 000 лв. за обезщетяване на претъпените от пострадалия
неимуществени вреди, извършителят на деликта на основание чл. 274, ал.1,
т.2 от КЗ /отм./ дължи и връщане на платеното от застрахователя обезщетение
за забавено плащане на сумата от 80 000 лв. за периода от датата на деликта
до момента на изплащането й в хода на изпълнителното производство. Видно
от представените по делото доказателства плащане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е извършено на два пъти с оглед на
това, че за събиране на обезщетението са издадени два ИЛ.
Едното плащане е на сумата от 16 558, 87 лв. и се равнява на законната
лихва върху сумата от 40 000 лв. за времето от 14.06.2013 г. до 11.07.2017 г.
Второто плащане е на сумата от 20 078, 47 лв., която се равнява на законната
лихва върху сумата от 40 000 лв. за периода 14.06.2013 г. до 24.05.2018 г.
Общият размер на платеното от застрахователя обезщетение за забава
като част от дължимото обезщетение по договора за застраховка „Гаржданска
отговорност на автомобилистите“ е в размер на 36 637, 34 лв. и подлежи на
връщане от извършителя на деликта.
От изложеното до тук следва извод, че на връщане не подлежат
платените суми за разноски в съдебното и изпълнителното прозиводство, тъй
11
като те нямат характер на платенто от ищеца обезщетение.
От изложеното до тук е ясно, че общо дължимата сума в сулчая е
116 637, 34 лв. и за същата Н. следва да бъде осъден да е заплати ведно със
законната лихва от завеждане на делото. За останалат част до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвълен като неоснователен.
Не точно в този смисъл е решението на ХОС.
Това от своя страна налага същото да се потвърди в частта осъждаща
ответника да заплати на ищец сумата от 80 000 лв.
Съответно решението в отхвърлителната му част следва да се отмени за
сумата от 36 637, 34 лв. и да се постанови друго съждащо ответника да
заплати същата на ищеца.
В частта отхвълляща иска за сумата от 13 895, 42 лв. равняваща се на
сбора от платени от ищеца на пострадалото лице разноски в съдебното и
изпълнитеилното прозиводство решението следва да се потвърди.
Съответно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 2
852, 23 лв. разноски по съразмерност за прозиводството пред ХОС. Той му
дължи и 4 101,97 лв. разноски по съразмерност за прозиводството пред ПАС
във връзка с платената ДТ и юрисконсултско възнаграждение определно
съобразно реда по чл. 37 от ЗПП.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 84/2020 г. по описа на
Х.О.С. решение № 260056 от 10.05.2021 г., изменено с определение по чл. 248
от ГПК с № 260278 от 01.07.2021 г.в частите, с които съдът е осъдил Й. Н. Н.,
ЕГН **********, **** да заплати на ЗК „Л.И.“АД, ЕИК *********, ****
сумата от 80 000 лв., представляваща изплатено от ЗК „Л.И.“ АД
обезщетение във връзка с претърпени неимуществени вреди -болки и
страдания от травматични увреждания причинени на С.А.С. в резултат на
ПТП на 14.06.2013 г. настъпило по вина на Й. Н. Н., ведно със законната
лихва считано от 07.05.2020 г. до окончателното изпащане на сумата, както и
сумата от 6 228, 05 лв. разноски по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 84/2020 г. по описа на
12
Х.О.С. решение № 260056 от 10.05.2021 г. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ЗК „Л.И.“АД, ЕИК *********, гр. С. против Й. Н. Н., ЕГН
**********, гр.Х. иск за сумата от 13 895, 42 лв. равняващи се на разликата
между претендираните от дружеството 130 532,76 лв. представляващи
изплатено обезщетение поради претърпени неимуществени вреди от
травматични увреждания причинени на С.А.С. в резултат на ПТП на
14.06.2013 г. настъпило по вина на Й. Н. Н. и дължимата според ПАС сума от
116 637, 34 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 84/2020 г. по описа на Х.О.С.
решение № 260056 от 10.05.2021 г. в частта , с която е отхвърлен
предявеният от ЗК „Л.И.“АД, ЕИК *********, гр. С. против Й. Н. Н., ЕГН
**********, гр.Х. иск за сумата от 36 637, 34 лв. представляващи част от
изплатено обезщетение поради претърпени неимуществени вреди от
травматични увреждания причинени на С.А.С. в резултат на ПТП на
14.06.2013 г. настъпило по вина на Й. Н. Н. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й. Н. Н., ЕГН **********, **** да заплати на ЗК „Л.И.“АД,
ЕИК *********, **** сумата от 36 637, 34 лв., представляващи част от
изплатено от ЗК „Л.И.“ АД обезщетение във връзка с претърпени
неимуществени вреди -болки и страдания от травматични увреждания
причинени на С.А.С. в резултат на ПТП на 14.06.2013 г. настъпило по вина
на Й. Н. Н., ведно със законната лихва считано от 07.05.2020 г. до
окончателното изпащане на сумата.
ОСЪЖДА Й. Н. Н., ЕГН **********, **** да заплати на ЗК „Л.И.“АД,
ЕИК *********, **** още 2852, 23 лв. разноски по съразмерност за
прозиводството пред ХОС, както и 4 101,97 лв. разноски по съразмерност за
прозиводството пред ПАС.
Решението може да се обжалва от страните в 1 месечен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13