РЕШЕНИЕ
№ 2248
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330106706 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от „Куалита“ ООД, ЕИК: *********, срещу
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК: *********, с която се иска ответното
дружество да бъде осъдено да възстанови и осигури електроснабдяването на
имот, ползван от ищеца, съставляващ *****.
В исковата молба се излагат съображения, че на 17.03.2021 г. е
преустановено електрическото захранване към ****, стопанисвано от ищеца.
Последният получил Заповед за изпълнение, от която разбрал, че от
дружеството се претендира сумата в размер на 37 349,86 лева, начислена
допълнително и без правно основание. Срещу Заповедта за изпълнение
ищецът възразил. излагат се съображения, че липсва материално-правна
легитимация на ответника да претендира посочената сума. От правна страна
се посочва и че преустановяването на електрическа енергия е предвидено като
крайна мярка, имаща временен характер. Поради изложеното се претендира
реално изпълнение на договора за доставка на електрическа енергия, като
ответникът бъде осъден да възстанови и осигури електроснабдяването на
имот, ползван от ищеца, съставляващ *****.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с който се взима становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва се, че
ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа
осъществява разпределение на електрическа енергия и отговаря за
функционирането на електроразпределителната мрежа, нейната поддръжка,
както и за развитието й на дадена територия. В изпълнение на правомощията
1
си по чл. 83, ал.2 ЗЕ, вр. чл. 81, ал.1, т.6 ЗЕ КЕВР приел нови ПИКЕЕ /обн.
ДВ бр. 35/30.04.2019 г./. С тях се регламентирали обществените отношения,
свързани с реда и начините на преизчисление на количествата електрическа
енергия. Съгласно ПИКЕЕ служители на ответното дружество извършили
проверка на процесния обект, с титуляр на партидата – ищецът, въз основа на
която била издадена фактура за заплащане на сума в размер на 37 349,86 лева,
на основание допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на
установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за периода 12.07.2020 г. –
08.01.2021 г., което не била заплатена от ищеца в срок. Поради изложеното,
на основание чл. 123, ал.7 ЗЕ ответникът преустановил захранването към
обекта. Излагат се доводи, че ищецът, със своето поведение е предизвикал
прекъсването на захранването на електрическа енергия, доколкото не е
заплатил процесната сума и не е предприел правни действия по оспорването й
пред съд. Според ответника, прекъсването на захранването има временен
характер, доколкото същото може да бъде възстановено след заплащане на
стойността по фактурата. Излагат се доводи, че в производството не следва да
бъде изследван въпросът за дължимостта на сумата в размер на 37 349,86
лева, доколкото по отношение на същия е налице друго висящо производство.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД,
вр. чл. 124 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи при условията на
кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки:
учредено правоотношение между страните по повод продажба на
електрическа енергия, надлежно изпълнение на задълженията на ищеца, в
качеството му на „клиент“. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по горепосочените обстоятелства, включително и че са били
налице предпоставките за преустановяване на снабдяването на имота на
ищеца с електрическа енергия.
Между страните не е налице спор, че към датата на подаване на
исковата молба в съда, е преустановено електрозахранването към обект с
*****. Електрозахранването към посочения обект е преустановено поради
неизпълнение на задължения на ищеца по договора за продажба на
електрическа енергия, а именно: заплащане на сума в размер от 37 349, 86 лв.,
начислена съобразно ПИКЕЕ, за която сума е издадена фактура № ******г.
От материалите по делото се изяснява, че между ищеца и ответника не
е възникнало правоотношение по повод доставка на електрическа енергия
до горепосочения обект. Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от ДР на ЗЕ,
„Клиент“ е клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ,
включително предприятие за природен газ, което купува природен газ;
„Клиент на едро“ е физическо или юридическо лице, което купува
2
електрическа енергия с цел препродажба, както и физическо или юридическо
лице, различно от оператор на газопреносна и газоразпределителна мрежа,
което купува природен газ с цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
В конкретния случай, не съществува съмнение, че ищецът притежава
качеството на „краен клиент“, който закупува ел. енергия за собствено
ползване ( за осъществяване на своята търговска дейност). Правоотношението
по доставка на ел. енергия обаче, не възниква между крайния клиент ( какъвто
е ищецът ) и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а между клиента и „ЕВН
Електроснабдяване“ ЕАД. Дружеството „Електроразпределение Юг“ ЕАД се
явява единствено електроразпределително дружество - оператор на
електропреносната, респ. електроразпределителна мрежа по смисъла на чл.
92, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЕ и § 34а, б. "а" и § 34б, б. "б" от ДР на ЗЕ. Посоченото
дружество не е страна по правоотношението, което възниква между ищеца
като клиент и крайния снабдител на ел. енергия, който е „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. От изложеното се налага и изводът, че ответникът
„Електроразпределение Юг“ ЕАД не е пасивно легитимиран да отговаря по
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД, с който ищецът
претендира да бъде възстановено електрозахранването до стопанисвания от
него имот. Това разбиране се потвърждава и от нормата на чл. 123, ал. 1 ЗЕ,
съобразно която доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения
по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Сред
лицата по ал. 1 на чл. 123 ЗЕ не фигурира операторът на електропреносната
мрежа. Същевременно, съобразно чл. 123, ал. 7 ЗЕ, операторът на
електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна
мрежа, има право да преустанови временно преноса на електрическа енергия
към крайните клиенти при неизпълнение на задължения, но само по договор
за пренос на електрическа енергия или за достъп до мрежата. В конкретния
случай между страните не се твърди да е налице договор за пренос на
електрическа енергия или за достъп до мрежата. Захранването до обекта на
ищеца е преустановено поради неизпълнение на задължения по договора за
продажба на електрическа енергия, възникнал по силата на закона между
ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Впрочем, именно
защото съществува правоотношение между клиента и крайния снабдител,
съобразно чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“, вр чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ именно последният,
а не операторът на мрежата осъществява и едностранна корекция в
сметката на клиента при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия ( в тази връзка- Решение № 260827
от 21.06.2021 г. по в. гр. д. № 185 / 2021 г. на VIII състав на Окръжен съд –
Пловдив; Решение № 260867 от 05.07.2021 г. по в. гр. д. № 521 / 2021 г. на V
състав на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 260678 от 20.05.2021 г. по в.
3
гр. д. № 725 / 2021 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив; Решение №
260676 от 18.05.2021 г. по в. гр. д. № 2514 / 2020 г. на VIII състав на
Окръжен съд – Пловдив; Решение № 260521 от 13.04.2021 г. по в. гр. д. №
282 / 2021 г. на X състав на Окръжен съд – Пловдив ).
Както бе посочено и по –горе, основна материалноправна предпоставка
за уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е наличието на
възникнало между страните договорно правоотношение. В конкретния
случай, след като такова не е налице, то недопустимо ( от материалноправна
страна ) би било, ответникът да бъде осъден да осъществи действие, дължимо
по силата на договор. В тази връзка, ищецът би могъл да търси обезщетение
от ответника за причинените му вреди от неправомерно действие, но този
въпрос не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
С исковата молба, ищецът е представил практика на касационната
инстанция ( Решение № 303/ 29.01.2019г. по гр.д. № 4081/ 2017г., по описа на
ВКС, IV- то г.о. ), с която идентичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
е уважен. Исковата претенция по посоченото решение обаче, не е насочена
срещу оператора на електроразпределителна мрежа, а срещу доставчика
- „Чез Електро България“ ЕАД ( „ЧЕЗ Електро България” АД е дружество,
което снабдява с електроенергия, а „ЧЕЗ Разпределение България” АД е
дружеството, което отговаря за поддържането на мрежата и осигуряването на
непрекъсната и качествена доставка на електрическа енергия до клиентите ).
Тоест, цитираното решение е аргумент в подкрепа на застъпената по- горе
теза, че искът е предявен срещу пасивно нелегитимирано лице.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. „1-во“ ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
се следват разноските, сторени в хода на процеса. Ответното дружество се
представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК
има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100
лв. до 300 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв., за която
сума и следва да бъде осъден ищецът.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Куалита“ ООД, ЕИК ********* срещу
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД, вр. чл. 124 ЗЕ, с който се претендира ответникът
4
да бъде осъден да възстанови и осигури електроснабдяването на имота,
ползван от ищеца, представляващ обект с ИТН: 1*****
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Куалита“ ООД, ЕИК
*********, да заплати на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5