Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
21045 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от В.Г.Г., ЕГН ********** с адрес ***
срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата /след допуснато изменение в
размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 22.07.2020г./
в размер на 1711,34лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване
с коефициент 1.413, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 23.12.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. инспектор при РД „ПБЗН“
Варна към ГД „ПБЗН” в МВР в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. В този период
е работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време. От
14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните
служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване
към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така
положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че до м. април 2015г. е имало
изрична разпоредба за преобразуването му, но след тази дата и въвеждането на
изцяло нова нормативна уредба, този въпрос е останал неуреден, поради което и
приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото
законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното
време, т.е 1.143. Съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на нощния труд
при 5-дневна работна седмица е до 7часа и заплащането му като такъв и
заплащането след преобразуването му касае две отделни възнаграждения дължими
кумулативно. Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8часа и разликата
между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му
с коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да
се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата искова претенция се
сочи да е разликата между часовете положен нощен труд преди и след
приравняването му към дневен с коефициент 1.143, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Твърди, че в
периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил общо 1728часа нощен труд, който
преизчислен към дневен води до извънреден труд от 247,10часа, което изчислено
на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на
исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения
период е полагал труд при него по служебно правоотношение на посочената
длъжност. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за
преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение
разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Твърди, че
правоотношението с ищеца е служебно и е уредено в ЗМВР, което изключва
прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни,
което счита да е важимо само за работещите по трудово
правоотношение, вкл. защото в чл. 187 ЗМВР е разписано, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8часа. Излагат се подробни
доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение
единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни
възнаграждения на служителите. Още повече, че в чл. 179 ЗМВР са изрично
регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други такива, определени със
закон или акт на МС. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР / обн.
ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл. 3, ал. 3 е регламентирано,
че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч,
като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24-часов
период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова
продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая не е налице
празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и
положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014г., отм. с последващата я Заповед
№ № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, предвиждаща
заплащане на нощния труд в размер на 0,25ст. на час. Оспорва приложението на
чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като сочи тази разпоредба да регламентира изчисляването на
извънредния труд, който предполага положен труд извън установеното работно
време. Искане е за отхвърляне на претенциите
и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и
отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението
на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало
да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането
му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на
задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на
обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника
доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане
на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода
01.10.2016г.- 31.03.2019г., по който ищецът е заемал длъжност мл.инспектор при
РД „ПБЗН“ Варна към ГД „ПБЗН” в МВР;
- че в периода 01.10.2016г.- 31.03.2019г. ищецът е работил на 24-часови смениСпор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Съгласно чл. 187,
ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл. 187, ал. 3 изр. 1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така,
за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г.
по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа
и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г.
няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия
на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за
временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване с коефициент
1,143 от 245часа възлиза на сумата от 1711,34лв., което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на
ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от
ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 124,14лева за периода 01.10-31.12.2016г.;
140,42лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 97,68лева за периода 01.04-30.06.2017г.;
116лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 134,31лева за периода 01.10-30.12.2017г.;
138,89лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 160,82лева за периода 01.04-30.06.2018г.;
124,27лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 167,14лева за периода 01.10-31.12.2018г.;
193,02лева за периода 01.01- 31.03.2019г.; 144,77лева за периода 01.04- 30.06.2019г.,
168,88лева за периода 01.07- 30.09.2019г. Следователно исковата претенция е
доказана и в размера, в който е била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 68,45лева и 200депозит за вещо
лице, общо в размер от 268,45лева.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 480лева
платено адв. възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 20.11.2019г.
Направено е възражение за прекомерност. Изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т. 2
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения към датата
на сключване на договора, минималният размер на адв. възнаграждение е
349,79лева. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, възражението
е основателно и адв. възнаграждение следва да се определи в минималния му
размер от 350лева, или 420лева с ДДС, което съдът преценява за съответно на усилията на защита при упражняване
на процесуалните й права.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението” гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 1711,34лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. от 245часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, формирана по отчетни периоди, както следва: 124,14лева за периода 01.10-31.12.2016г.; 140,42лева за периода
01.01-31.03.2017г.; 97,68лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 116лева за периода
01.07-30.09.2017г.; 134,31лева за периода 01.10-30.12.2017г.; 138,89лева за
периода 01.01-31.03.2018г.; 160,82лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 124,27лева
за периода 01.07-30.09.2018г.; 168,14лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 193,02лева
за периода 01.01- 31.03.2019г.; 144,77лева за периода 01.04- 30.06.2019г., 168,88лева
за периода 01.07- 30.09.2019г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.
София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 268,45лева,
представляваща разноски
за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението” гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 420лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: