и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.163, ал.1 от Закона за здравето. С Решение № 135/15.09.2005 г., постановена по н.ч.д № 166/2005 г., Момчилградският районен съд е настанил Нешат Юсуф Хасан и Мюмюн Юсуф Сюлейман и двамата от с.Воденичарско, общ.Джебел, страдащи от персистиращо налудно разстройство /МКБ 10-F22/, на задължително стационарно лечение в ДПБ – Кърджали за срок от три месеца, считано от 15.09.2005 г. Против така постановеното решение е постъпила жалба от Нешат Юсуф Хасан и Мюмюн Юсуф Сюлейман, подадена чрез адв.Белев, в която се твърди, че решението е неправилно, тъй като било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и закона. Съдът насрочил делото в открито съдебно заседание без да има приложени доказателства, че лицата, настаняването на които се иска са получили преписи от искането или са отказали получаването му. По делото били приложени съобщения, че искането е изпратено на лицата, подписано единствено от връчителя на същото, но не от лицата, чието настаняване се иска или оформено при отказ от получаване. А едва след изтичането на 7-дневен срок от получаването на искането за настаняване, в който лицата могат да направят възражения, съдът следвало да насрочи делото в открито съдебно заседание. Описаното представлявало съществено нарушение на процесуалните правила за водене на делото и е довело до грубо нарушаване на правата на двамата жалбодатели и възможността им да се защитят. Съдът неправилно и в нарушение на закона назначил съдебно-психиатрична експертиза, тъй като нямал доказателства за наличие на някое от обстоятелствата по чл.155 от ЗЗ. Съдебно-психиатричните експертизи се провеждали по ред, определен от Министъра на здравеопазването, която задължавала експерта да даде становище за способността на лицата да изразяват съгласие за лечение. В съдебно заседание и двете лица изразили несъгласие за принудително лечение, което било доказателство, че те имали тази способност. Съдът също така постановил определение за назначаване на експертиза и го изпратил за изпълнение без да изчака тридневния срок за обжалване на определението и по този начин обезмислил обжалването му. И на последно място, съдът постановил решението си без наличието на доказателства, че поведението на лицата, за които се искало задължително лечение и настаняване в ПБ-Кърджали се характеризирало с това, че представлявало опасност за тях и околните или, че заболяването им представлява опасност за близките им, за обществото или застрашава сериозно здравето им /чл.155 от ЗЗ/. Молят да бъде отменено обжалваното решение и постановеното задължително принудително лечение на жалбодателите. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваното решение, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал необходимите и поисканите от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че по делото е безспорно установена необходимостта от настаняването на Нешат Юсуф Хасан и Мюмюн Юсуф Сюлейман на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение. От извършената по делото съдебно-психиатрична експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице, се установява, че жалбодателите страдат от персистиращо налудно разстройство и липсата на съзнание за болест и съдействие за лечение у освидетелствуваните са предпоставки за провеждане на задължително лечение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че жалбодателите през м.май 2004 г. са пребили техен съселянин /св.Сюлейман Сюлейман/ обвинявайки го в убийството на брат си в Р Турция. От няколко години непрекъснато обиждали, заплашвали и тормозели св.Сюлейман Сюлейман и семейството му. Тези данни дават основание да се приеме, че жалбодателите, поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за околните и застрашава сериозно здравето им т.е. налице са условията на чл.155 от ЗЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че са неоснователни твърденията изложени в жалбата, че по делото не били събрани доказателства, че поведението на лицата се характеризира с това, че представлява опасност за тях и околните или, че заболяването им представлява опасност за близките и обществото или застрашава сериозно здравето им. НеосноватÕлни са и твърденията на жалбодателите, че първоинстанционното решение било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Първият довод, че съдът насрочил открито съдебно заседание по делото преди да изтече 7-дневния срок, в който лицата, чието задължително настаняване се иска, могат да направят възражения и да посочат доказателства и по този начин грубо нарушил правата им и възможността да се защитят, е неоснователен. Действително видно от приложените по делото съобщения, с които на жалбодателите са били изпратени преписи от искането за задължително настаняване и лечение по реда на чл.155 и сл. от ЗЗ не са подписани от адресатите, нито са подписани от свидетел удостоверяващ отказ да бъдат приети, а единствено от връчител, но настоящата съдебна инстанция намира, че това нарушение не е съществено такова, тъй като жалбодателите - настаняемите лица са имали възможност да направят своите възражения и да посочат доказателства в проведените съдебни заседания, както междувпрочим и са направили. Или с допуснатото нарушение не са им били накърнени права, които да не могат да реализират в хода на съдебното производство т.е. допуснатото от съда нарушение не е довело до ограничаване на процесуални права на жалбодателите, които да са неотстраними. Първоинстанционният съд е спазил реда по чл.159 от ЗЗ за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза – събрал е доказателства, от които е установил, че са налице обстоятелствата по чл.155 от ЗЗ и след изслушване на психиатър относно вероятното наличие на психично разстройство на лицата, е назначил експертиза, поради което е неоснователен и изложеният в тази връзка довод в жалбата. Не почива на данните по делото и твърдението на жалбодателите, че първоинстанционният съд не бил спазил тридневния срок за обжалване на определението, с което е назначил съдебно-психиатричната експертиза и по този начин се обезсмисляло обжалването. Видно от протокола от съдебното заседание проведено на 02.08.2005 година, съдът изрично е посочил, че определението му за назначаване на експертиза подлежи на обжалване в 3-дневен срок пред Окръжен съд- Кърджали и по делото липсват данни това определение да е обжалвано. Ако това определение бе обжалвано, то съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ЗЗ би било спряно провеждането на експертизата освен, ако съдът постанови друго. Или обжалването в никакъв случай не би се обезсмислило както се твърди в жалбата. Или от всичко изложено следва извода, че за жалбодателите са налице предпоставките на чл.155 от Закона за здравето, както правилно и законосъобразно е приел първоинстанционния съд, тъй като настаняемите лица страдат от психично заболяване и следва да бъдат настанени на задължително лечение. И след като по делото не се констатира допуснато от първоинстанционният съществено нарушение на процесуалните правила, то обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135/15.09.2005 г., постановено от Момчилградския районен съд по н.ч.д. № 166 по описа за 2005 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |