Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........град Шумен, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на четиринадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: 1. Снежина Чолакова
2.
Бистра Бойн
при секретаря Св. Атанасова
и с участие на прокурор С. Александрова от ШОП
като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова
КАНД №9 по описа на 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл.63в, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано
въз основа на касационна жалба от „П.М.“ ООД, с ЕИК *********, чрез пълномощник
адвокат И.г.при ШАК, срещу Решение №278/02.12.2021 г. по АНД №1528/2021 г. по
описа на РС - град Шумен.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради
издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва се
преценката на решаващия съд за липса на съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
при издаване на наказателното постановление, доколкото посочената в тях дата на
извършване на нарушението е установена неправилно и е налице непълнота в
описанието на същото. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане към
касационната съдебна инстанция да бъде отменено атакуваното решение на РС - град
Шумен и потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски и за двете инстанции.
Ответникът
по касационната жалба - ИА „АА“ – РД „АА“ - град Варна, редовно призован, не
изпраща представител. В депозирано писмено становище, изготвено от Директора на
РД „АА“ - град Варна се излагат
аргументи за неоснователност на касационната жалба, въз основа на които се
отправя искане решението на РС - град Шумен да бъде оставено в сила, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящия касационен състав установи следната фактическа обстановка:
С
атакуваното решение Районен съд - град Шумен е потвърдил НП №23-0000944/25.06.2021
г. на Директора на РД „АА“ - град Варна, с което на касатора на основание чл.53
от ЗАНН и чл.104, ал.7 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00
лв. за нарушение на чл.91в, т.1 от с.з.
За да
достигне до този правен извод, решаващият съд е приел за установено от
фактическа страна, че касаторът притежава издаден от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията Лиценз на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари №1486. Във връзка с това на
26.03.2021 г. в седалището на дружеството е извършена проверка относно
транспортната дейност на същото за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. При
проверката било констатирано, че дружеството, като превозвач, не е представило
за проверка от контролните органи всеки тахографски лист за извършените превози
с МПС, марка „М.“, с рег. №***, оборудвано с аналогов тахограф, видно от
Протокол No BG27/1415 от контролна проверка на тахограф, а именно: не са
представени всеки тахографски лист за извършените превози на основание CMR от
03.07.2020г., 20.07.2020г., 27.07.2020г., 30.09.2020г., попадащи в обхвата на
Регламент /ЕО/ № 561/2006г. Във връзка с горните констатации, на 26.03.2021 г.,
в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил съставен АУАН,
като актосъставителят описал констатациите и квалифицирал нарушението като
такова по чл.91в, т.1 от ЗАвтП. Актът бил предявен на представителя на
дружеството и подписан от него, с отразено възражение: „Не съм съгласен. Възразявам“.
Писмени възражения не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на
касатора била наложена имуществена санкция на основание чл.104, ал.7 от ЗАвтП.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът е приел, че както при съставяне на Акта за установяване на
административно нарушение, така и при издаване въз основа на него на процесното
НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на санкционираното лице. Доводите на решаващия съд се споделят изцяло от
касационната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на
основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Само за
изчерпателност следва да се отбележи, както е констатирал и решаващият съд, че,
видно от приложените по делото АУАН и НП, противно на твърдяното в касационната
жалба, е посочена конкретна дата на нарушението, а именно 26.03.2021 г.,
доколкото изпълнителното деяние се изразява в непредставяне за проверка от
контролните органи на тахографските листи за 365 дни. Посочени са и датите, на
които следва да са издадени въпросните тахографски листи, което е достатъчно,
за да се установи, че същите попадат в указания в санкционната норма срок от
365 дни. Неоснователна е и тезата, че наказващият орган не е посочил кое от
двете алтернативно предвидени в санкционната норма изпълнителни деяния е
осъществено, доколкото в АУАН и НП ясно е посочено, че изпълнителното деяние се
изразява в непредставяне за проверка на въпросните тахографски листи от
аналоговия тахограф, с който е оборудвано процесното МПС. Касае се за
неизпълнение на законово задължение в определен срок, като в състава на
процесното нарушение не е въведено задължение за наказващия орган да отразява
други факти и обстоятелства, които са ирелевантни за спора. Категорично е
установено, че нарушителят е бил наясно какво нарушение е осъществил, което по
същество не е оспорил и пред двете съдебни инстанции.
Настоящата
касационна инстанция приема, че районният съд е достигнал до правилно
установена фактическа обстановка въз основа на събраните пред него както
писмени, така и гласни доказателства. Съдът е изложил подробни мотиви, като е
обсъдил доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност и въз
основа на този анализ е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод. Тези
изводи се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.
От така установеното фактическо и правно положение съдът
приема, че Решение №278/02.12.2021
г. по АНД №1528/2021 г. по описа на РС - град Шумен е
законосъобразно и обосновано, а касационната жалба е неоснователна. Решението е постановено при
правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни
изводи по отношение приложението на закона, без да са допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила.
Направеното
искане от ответната страна да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция, съдът намира за неоснователно. По правилата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН и чл.37 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение
се дължи, ако органът е бил защитаван от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В настоящия случай пред касационната инстанция ответната
страна не е била представлявана от процесуален представител, поради което юрисконсултско
възнаграждение не й се дължи.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№278/02.12.2021 г.,
постановено по АНД №1528/2021 г. по описа на Районен съд - град Шумен.
Разноски
не се присъждат.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 10.03.2022г.