Решение по дело №519/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 213
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20192180200519
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    

 

 

                                           гр.Царево,                              09.12.2019 г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

         ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ МОСКОВА

 

с участието на секретаря Нели Стоянова,

като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД № 519/2019г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба  на „Вивас“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Приморско, ул.“Азине“ №1, против Наказателно постановление №02-0002681/01.10.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, с което за нарушение на чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност му е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, на основание чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и съображения за материалната незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.К., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление.

АНО, редовно призован, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен процесуален представител –ю.к.Н., която взема становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и устни  доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпило искане за съдействие от Агенция по заетостта, св.С. заедно с колегите от Д“ИТ“-Бургас, извършили на 12.08.2019г. в 19:52 часа проверката в обект за контрол – семеен хотел/бистро „Вивас““, намиращо в гр.Приморско, ул.“Азине“ №1 и стопанисван от дружеството-жалбоподател „Вивас“ ООД. При проверката служителите на Д“ИТ“ заварили лицето И.Т., родена на *** г., с паспорт № *****, гражданка на Република Молдова, да полага труд на терасата на обекта като посреща гостите. Лицето И.Т. собственоръчно е попълнило декларация на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, в която е декларирало, че работи във „Вивас“ ООД от 26.06.2019 г., с работно време - по график и почивка в работния ден от 14:00 ч. до 16:00ч. /л.14/. При проверката на документите на 26.08.2019 г. в ДИТ-Бургас, служителите на Д“ИТ“ установили, че във връзка с подадена от „Вивас“ ООД в Агенцията за заетостта декларация с вх.№СЗ-02-01268/28.06.2019г. за осъществяване на сезонна заетост  до 90 дни без разрешение за достъп до пазара на труда  на лицето И. Т., гражданин на Молдова, Агенцията по заетостта е отказала да бъде извършена регистрация на заетостта по реда на чл.24 ал.3 от ЗТМТМ, тъй като са налице обстоятелствата по чл.8 ал.1 от ЗТМТМ, непозволяващи предоставяне на достъп до пазара на труда на чуждия гражданин /л.15-19/. В хода на проверката „Вивас“ ООД е представило сключен с лицето И. Т. граждански договор №001/12.07.2019г., с който възлага на лицето да извършва документални ревизии в бистро „Капитаните“ във връзка с наличността на материалните запаси, заприхождаването и разходването им и да извършва надзорни дейности като наблюдава обслужването на клиентите, хигиеннтоо състояние на обекта и други при договорено възнаграждение в размер на 800 лева, платимо еднократно в брой за период от един договорен месец  след приключване на работата и съставянето на констативен протокол  /л.20-22/

След запознаване със представените документи и въз основа на установеното при проверката на място, св.С. приела, че дружеството в качеството си на местен работодател по смисъла на §1 т.11 от ДР на ЗТМТМ, е  нарушило разпоредбата на чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност като на 12.08.2019г. в 19:52 часа е приело лицето  И. Т., родена на *** г., с паспорт № ****, гражданка на Република Молдова, да полага труд като сезонен работник в обект Семеен хотел/бистро „Вивас“, находящ се в гр.Приморско, ул.“Азине“  №1,  без съответното разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта, за което съставила против дружеството Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 02-0002681/26.08.2019г. Препис от съставения АУАН е връчен на управителя  на дружеството и подписан от него с възражение.

В законоустановения срок дружеството е депозирало писмени възражения срещу съставения му АУАН, като твърди, че с лицето И.Т. е сключен не трудов договор, а граждански договор, поради което не е извършил вмененото му нарушение

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 01.10.2019г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което административно наказващият орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност  и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Препис от НП е връчен на управителя на дружеството на 03.10.20189., а жалбата е  депозираната на 09.10.2019г., видно от входящия регистрационен номер на АНО.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетеля С.,  обясненията на управителя на дружеството, както и писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК и събраните такива в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира изцяло показанията на С. като пълни, последователни, логични и коренспондиращи на събраните по делото писмени доказателства, като няма основание да се съмнява в достоверността им. Съдът кредитира частично обясненията на управителя на дружеството, като не дава вяра на твърденията.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес и е процесуално допустима.

 Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г./ същата съдържа състав и санкция на нарушение, а именно: на работодател - юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

От събраните по делото доказателства - показанията на св.С., обясненията на управителя на дружеството,  декларацията на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, попълнена от лицето Т., и другите писмени доказателства,безспорно се установи, че дружеството в качеството си на  местен работодател, е приело на 12.08.2019г. лицето  И. Т. гражданин на Молдова, да предоставя работна сила като сезонен работник във семеен хотел/бистро „Вивас“, без разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта, с което е  нарушило разпоредбата на чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.  Що се касае до възражението на защитата, че декларацията, попълнена от лицето Т. , не следва да бъде ценена от съда, тъй като е попълнена на украински език, а лицето е молдовски гражданин, то съдът намира същото за неоснователно по следните съображения: проверяващите са провели разговор с И. Т., при който са установили, че лицето владее устно много добре български език . Очевидно е, че лицето Т. владее и писмено много добре български език, тъй като е попълнила на български  език декларацията по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ, независимо, че реквизитите на самата декларация са на украински език, който език тя самата е заявила пред контролните органи, че владее.

По делото е безспорно, че по отношение на лицето  И. Т. гражданин на Молдова, дружеството няма разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта.

Спорно е дали е налице предоставяне на работна сила от чуждия гражданин по трудов договор или чуждият гражданин е бил нает от дружеството на граждански договор. Съдът намира, че  чуждият гражданин е бил назначен на трудов договор по следните съображения:

Различията между трудовия договор по КТ и гражданския договор по ЗЗД са много и обхващат широк кръг от теми.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда задължава отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя в писмена форма преди постъпването на работа.

Предмет на трудовия договор е самият жив труд на работника или служителя. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор.

Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудов договор, докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т.е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол.

По трудов договор се дължи продължително и многократно изпълнение. Със сключването на трудов договор за работника или служителя възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н. При нарушаване на трудовите права от страна на работодателя, работникът или служителят може да потърси съдействие от съответната Инспекция по труда, която е контролен орган по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Инспекцията по труда контролира работодателите за спазване изискванията на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Целта на сключване на граждански договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и обем, както и да е посочен критерий относно качествено изпълнение. Т. н. “Граждански договори” (договор за услуга, за изработка и др.) е сборно понятие за договори от облигационното право, които са уредени в Закона за задълженията и договорите.  При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място. Обикновено договорът за изработка се сключва за еднократно изпълнение.

Следва да се отбележи, че характерът на договора се определя от съдържанието, а не от наименованието – иначе казано, дори един договор да е озаглавен като граждански, ако в съдържанието му се срещат реквизитите на трудовия договор, той трябва да се третира като такъв.

В настоящия случай, видно от съдържанието на представения граждански договор, същият съдържа реквизитите на трудов договор - срещу определеното възнаграждение в размер на 800 лева, платимо еднократно в брой за период от един договорен месец  служителят дължи  продължително и многократно изпълнение на възложените му функции -документални ревизии на материалните запаси, заприхождаването и разходването им и да извършва надзорни дейности като наблюдава обслужването на клиентите, хигиенното състояние на обекта и други  подобни,  има определено работно място, има определено работно време и определени почивки и работата му се контролира непрекъснато от дружеството, като няма посочен обем на възложената работа. Ето защо контролните органи правилно са приели, че е налице сключен трудов договор, като дружеството е приело  лицето И. Т. гражданин на Молдова,  да предоставя работна сила като сезонен работник в процесния обект, без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта.

В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с трудовата заетост на чужденците и изпълнение на вменени на работодателите задължения.

За така установеното нарушение, АНО правилно е приложил санкционната норма на чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на работодател, като правилно е определил вида на административното наказание – имуществена санкция, но неправилно е определил размера на същата, завишавайки я необосновано над мининума, определен в закона.  По делото няма данни дружеството да е било санкционирано с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на ЗТМТМ, поради което настоящето следва да се смита за първо такова. Ето защо съдът намира, че имуществената санкция следва да бъде в минималния размер, определен в закона,  а именно  – в размер на 2000 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №02-0002681/01.10.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, с което на „Вивас“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Приморско, ул.“Азине“ №1, за нарушение на чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност му е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, на основание чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция на 2 000 /две хиляди/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: