Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Радомир, 25.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Радомир,
гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание на 11 февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Районен съдия: Антон
Игнатов
с участието на секретаря Веска Китанова, като
разгледа гражданско дело № 569 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, вр. с чл.225, ал.1 КТ.
По изложените в
исковата молба от ищеца Б.Р.К., ЕГН **********,***., чрез адв.Е.П. - САК,
притежаващ личен номер ********** със служебен адрес: град С. ., ул.„Л.” № .,
ет.., оф.. и доразвити в съдебно заседание от адв.П. обстоятелства и
съображения, са предявени срещу ответника О.К. обективно съединени искове, с
които моли съда да постанови решение, с което:
- Да признае уволнението на Б.Р.К. с
ЕГН **********, извършено със заповед № 17/04-06.2020 г. за незаконно и да го
отмени;
- Да възстанови Б.Р.К. с ЕГН **********
на предишната му работа;
- Да присъди на Б.Р.К. с ЕГН **********
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а
именно за периода от 08.06.2020 г. до 08.12.2020 г., в размер на 400,00 лева
месечно, както и законната лихва за забава, върху претендираното обезщетение,
за периода от предявяването на настоящите искови претенции до окончателното
плащане на сумата;
- Да постанови поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
Направено е искане а
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
На ответника са
връчени преписи от исковите молби с доказателствата, като същият, чрез своя
представител- ВрИД Кмет на О.К. И.С., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като е изразил становище, че исковете са допустими, а разгледани по
същество- неоснователни. В съдебно заседание процесуалната представителка на
ответника- адв.М.Ш.от АК- Кюстендил, е изразила становище, че исковете са
изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, като бъдат
присъдени на о.К. направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От фактическа страна.
Възраженията за
незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение се свеждат на първо
място до това, че реално закриване на предприятието изобщо не е извършвано.
Според ищеца фактическият състав „закриване на предприятието“, като основание
за прекратяване на трудовото правоотношение, е налице когато дейността на
същото за в бъдеще се преустановява напълно, а преструктуриране или
реорганизация представлява сливане, вливане, отделяне или разделяне на
дейността на предприятието или на част от нея, но не и преустановяване на
същата. В този смисъл се позовава на постоянната практика на ВКС - Определение
№ 906/29.09.2017 г., постановено по гр.д. № 1834/2017 г. по описа на ВКС и
Решение № 526/30.06.2010 на ВКС, Ill г. о. по гр.д. № 1643/2009 г. Според ищеца
в случая е налице закриване на предприятието, но без да е преустановена
дейността му, тъй като е налице разпоредбата на чл.123, ал.1 КТ - запазване на
трудовото правоотношение при универсално правоприемство, в случая вливане на
едно предприятие в друго (чл.123, ал.1, т.2 КТ). При тази хипотеза на универсално
правоприемство вливащото се предприятие представа да съществува, като
структурна и организационна единица, а дейността на предприятието преминава в
приемащото предприятие.
Относно задължението
на работодателя за извършване на подбор се позовава на чл.329 от КТ, според
който при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата
или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в
интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите
на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре. В този смисъл, според ищеца, работодателят е
следвало безусловно да извърши процедура по подбор, тъй като на първо място не
е налице закриване на предприятието, а от друга страна в щатното разписание на О.К.
със сигурност съществуват длъжности, които имат идентични функции и трудови
задължения с длъжността, която е заемал ищецът, а именно „Касиер- счетоводител“.
В този смисъл, преди да издаде заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, О.К. е следвало да извърши процедура по подбор между всички
служители, които имат сходна или идентична трудова функция с тази, която
доверителят ми е изпълнявал в „БКС И ОБЩИНСКИ ИМОТИ“ с код по БУЛСТАТ ………..
Относно посоченото
правно основание в издадената заповед за прекратяване на трудово правоотношение
се посочва, че в същата като правно основание за прекратяването е посочена
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, а в същото време в заповедта е налице
писмено изписване на друго основание „съкращаване в щата“.
Ответната о.К. не
оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца към момента на закриване на
ОП „БКС и общински имоти” с Решение на компетентен орган /Решение №
89/30.04.2020 г. на ОбС/ и създаване на структурно звено „Чистота” в Общината,
като в Решение № 90/30.04.2020 г. на ОбС е предвидено уреждане отношенията с
работниците и служителите на закритото предприятие по реда на чл.123 от КТ. Твърди,
че в изпълнение на закона са сключени допълнителни споразумения с новия
работодател, а именно О.К. Твърди се, че тази реорганизация е била свързана с
икономическия ефект от Пандемията с Ковид 19 и крайната необходимост от
действия за намаляване на разходите с оглед драстично намалените приходи в
Общината, поставящи под въпрос функционирането й и само част от дейността на
закритото предприятие е преминала в звено „Чистота”. Позовава се на
ново щатно
разписание, приложено към делото и неразделна част от трудовото досие в
оригинал, представено на съда по искане на ищеца, според което щатните бройки
заемани от ищеца са съкратени, както и на това, че процесното трудово
правоотношение е за допълнителен труд при същия работодател на 4 часов работен
ден. В подкрепа на това са и трудовите договори и допълнителни споразумения,
както и заявление от ищеца, че изрично желае да сключи допълнителен договор по
чл.110 от КТ.
С оглед горното се
позовава на Определение №179/06.03.2019 по дело №3937/2018 на ВКС, ГК, IV
г.о.,Решение № 169/06.07.2015 г. по гр.дело № 427/2015 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС.
По делото са
разпитани като свидетели М.З.и Л.Г.. Според първата свидетелка, която е главен
счетоводител на О.К. и познава ищеца, поради настъпилата пандемия рязко спаднали
постъпленията в общината и съответно се наложило намесата от Кмета, за да може
да се предприемат мерки. Трябвало да се внесе Решение на Общинския съвет и
такова било направено със закриване дейността на БКС, с което трябвало да се
прекратят трудовите договори по чл.123 да се слеят с общината. К. бил с две
трудови правоотношения. Вторият му допълнителен трудов Договор бил за „касиер-
счетоводител“. Първият, тъй като по щатно разписание към общината нямало такъв,
бил прекратен. Г-н К. изпълнявал една много малка, незначителна част от работа,
която изпълнявал „касиер- счетоводител“
в общината. Неговата работа като счетоводна функция включвала 2 функции, а
счетоводителката- касиерка имала 13. Липсвала 4 часова длъжност, тъй като се
касаело за малко работа. Свидетелката е участвала в комисията, която разгледала
работата на Б. и касиер- счетоводителите, съпоставяли ги и надделяла бройката
на касиер- счетоводителя в общината. Знае, че по закон срокът за прекратяването
е 15 дневен, но тъй като било счетоводно, нямало да стигне времето за подаване
на документите, трябвало да ги представи в общината и затова сложили 1 месец
предизвестие. Ищецът си получил заповед за първия и втория договор и
предизвестията. Нямало други служители в общината да работят на 4 часа. Всички били
на 8 часа. Имало молба от негово име написана саморъчно, да бъде назначен на
втори трудов договор.
Според свидетелката Г.,
която работи като старши специалист „Човешки ресурси, труд и работна заплата“ и
също познава ищеца, той е идвал в общината за представяне на документи. Работил
е в общинско предприятие „БКС и Общински имоти“, изпълнявал е длъжността
„Организатор дейност чистота“ основен трудов договор, на 4 часа, непълно
работно време. Вторият трудов договор бил за касиер- счетоводител, също на 4
часов работен ден. Както първия, така и втория е сключен по искане на лицето,
по негово заявление. Предполага, че едната длъжност се изпълнява с едни
функции, а с другата длъжност, която е касиер изпълнява други функции. На 4
часов работен ден и да може да съвместява и двете длъжности. На 30.04.2020 г.
Общински съвет приел решение, с което Общински предприятие БКС Общински имоти
закрива дейността си и служителите били прехвърлени към О.К. по чл.123. В
същото заседание на Общински съвест със следващо решение № 90/30.04.2020 г. било
утвърдено длъжностно разписание, в смисъл структурата, с която новото звено
„Чистота“ ще бъде обособено в О.К. В това звено „Чистота“ били определени 6
щатни бройки - 3 бр. шофьори и 3 бр. сметосъбирачи за изпълнение функциите по
чистота. В решението на Общински съвет било записано, че същото влиза в сила
веднага. По новото щатно разписание нямало длъжност „касиер- счетоводител“. Имало
само 3 шофьори и 3 бр. сметосъбирачи. Само функцията „Чистота“ била прехвърлена
към общината. Другите дейности били разпределени в друга фирма. Като длъжности,
в счетоводството били 7 длъжности в структурата и толкова по щатно. Директор и
главен счетоводител, една бройка, 2 старши счетоводител, счетоводител- 1, главен
специалист „Финанси и счетоводство“, старши специалист- касиер и старши
специалист “Човешки ресурси“. Съвместно с директора на дирекция, в което звено,
в която дирекция е длъжността. Всяка длъжност си имала специфични функции,
всички са различни. Обединяващото за всички е, че всички носят отговорност за
действията, които извършват.
По делото е допуснато
изслушване на заключение по съдебно- икономическа експертиза на вещото лице Б.П.,
което е прието от съда без възражения от страните и съдът кредитира като вярно,
обективно и компетентно дадено. Видно от същото, месечният размер на брутното
трудово възнаграждение на Б.Р.К. на длъжност „касиер- счетоводител“ при ОбС - Ковачевци по Трудов договор № 2/12.02.2020
г и Допълнително споразумение № 67/04.05.2020 г., към него е в размер на 400,00
лева без други доплащания.
Размерът на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, е в размер на 400,00 лева за един месец
или общо за периода от 08.06.2020 г. до 08.12.2020 година е в размер на 2
400,00 лева равняващо се на брутното трудово възнаграждение за шест месеца.
От правна страна.
Спорният момент в
настоящия случай се свежда до това дали е налице фактическият състав на чл.328,
ал.1, т.2 КТ, а именно- съкращаване в щата, довело до издаване на заповед № 17/04.06.2020
г. за прекратяване на трудовото провоотношение.
От доказателствата по
делото се установи, че е закрито ОП „БКС и общински имоти” с Решение на
Общинския съвет и създаване на структурно звено „Чистота” в Общината. С Решение
№ 90/30.04.2020 г. на ОбС е предвидено уреждане отношенията с работниците и
служителите на закритото предприятие по реда на чл.123 от КТ. Според разпоредбата
на чл.123, ал.2 КТ, в случаите по ал.1
(в която влиза и хипотезата на вливане на едно предприятие в друго) правата и
задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от
трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия
работодател. В този смисъл, правоотношенията между работника/служителя с новия
работодател възникват от момента на вливането. Така в изпълнение на закона са
сключени допълнителни споразумения с новия работодател- О.К.
Безспорно се установи
също, че е налице реорганизация, свързана с икономическия ефект от Пандемията с
Ковид 19 и крайната необходимост от действия за намаляване на разходите, с
оглед драстично намалените приходи в Общината. Налице е ново щатно разписание,
утвърдено от Общинския съвет. В този смисъл съдът намира, че не са налице
условията за извършване на подбор чл.329 от КТ, според който при закриване на
част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема
на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре. Условията за такъв подбор биха били налице в
случай, че длъжността на работника/служителя съществува при новото щатно
разписание.
Видно от показанията
на разпитаните по делото свидетели, както и от приложения протокол №
10/30.04.2020 г., към общината е създадено бюджетно звено „Чистота“, което е
поело функциите на заритото предприятие „БСК и общински имоти“, вляло се в
общината. По отношение на длъжностите е утвърдено следното разписание: шофьор,
специален тежкотоварен автомобил-1, шофьор товарен автомобил- 1, шофьор
лекотоварен автомобил- 1 и сметосъбирач- 3. С оглед така утвърденото щатно
разписание, липсва длъжността на ищеца „касиер- счетоводител“. Ето защо,
основният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде
отхвърлен, което води до отхвърляне и на останалите искове.
По отношение на
разноските.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 610 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове на ищеца Б.Р.К., ЕГН **********,***.,
чрез: адв.Е.П. - САК, със служебен адрес: ***, оф.2, срещу ответника О.К.
обективно съединени искове, с които моли съда да постанови решение, с което:
- Да признае уволнението на Б.Р.К. с
ЕГН **********, извършено със заповед № 17/04-06.2020 г. за незаконно и да го
отмени;
- Да възстанови Б.Р.К. с ЕГН **********
на предишната му работа;
- Да присъди на Б.Р.К. с ЕГН **********
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а
именно за периода от 08.06.2020 г. до 08.12.2020 г., в размер на 400,00 лева
месечно, както и законната лихва за забава, върху претендираното обезщетение,
за периода от предявяването на настоящите искови претенции до окончателното
плащане на сумата;
- Да постанови поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Б.Р.К., ЕГН **********,***., чрез: адв.Е.П.
- САК, със служебен адрес: ***, оф.2, да заплати на О.К. сумата от 610 лв.
/шестстотин и десет лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник
в двуседмичен срок, смятано от днес.
Районен съдия:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./