МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО НОХД №2053/12 г. ПО ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 10 СЪСТАВ
Районна
прокуратура – гр. П. е внесла в Районен съд – гр. П. обвинителен акт срещу М.Л.М. за извършено престъпление по чл.131, ал.1,
т.1 вр. чл.129, ал.1 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК - за това, че на 13.10.2008
г. в гр. П., в комплекс „К.“, в помещение до китайския ресторант, в съучастие
като съизвършител с Д.И.Ш., чрез нанасяне на удари с
ръце в областта на лицето, причинил на О.Д.Т. – представител на обществеността
– областен координатор на П.П.„А“ за област Б., по
повод изпълнение на функцията му, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване и разместване на костите на
носната кухина с деформация и стеснение на носните ходове, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу М.Л.М. за
извършено престъпление по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК – за
това, че на 13.10.2008 г. в гр. П., в комплекс „К.“, в съучастие като съизвършител с Д.И.Ш., противозаконно лишил от свобода О.Д.Т.
***, като деянието е извършено по начин, опасен за здравето на пострадалия –
чрез нанасяне на побой, довел до счупване и разместване на костите на носната
кухина с деформация и стеснение на носните ходове, и затруднение в носното дишане двустранно, натъртване и охлузване
в двете ябълчни области, натъртване и подкожен
хематом в лявата тилна област, натъртване на втори горен ляв зъб и сътресение
на мозъка.
С
обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу Д.И.Ш. за извършено престъпление
по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.129, ал.1 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК - за това,
че на 13.10.2008 г. в гр. П., в комплекс „К.“, в помещение до китайския
ресторант, в съучастие като съизвършител с М.Л.М.,
чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето, причинил на О.Д.Т. –
представител на обществеността – областен координатор на П.П.„А“
за област Б., по повод изпълнение на функцията му, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване и разместване
на костите на носната кухина с деформация и стеснение на носните ходове, довело
до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
С обвинителния акт е повдигнато
обвинение срещу Д.И.Ш. за извършено престъпление по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК – за това, че на 13.10.2008 г. в гр. П., в комплекс „К.“, в
съучастие като съизвършител с М.Л.М., противозаконно
лишил от свобода О.Д.Т. ***, като деянието е извършено по начин, опасен за
здравето на пострадалия – чрез нанасяне на побой, довел до счупване и
разместване на костите на носната кухина с деформация и стеснение на носните
ходове, и затруднение в носното дишане
двустранно, натъртване и охлузване в двете ябълчни
области, натъртване и подкожен хематом в лявата тилна област, натъртване на
втори горен ляв зъб и сътресение на мозъка.
В съдебно заседание на Районен съд –
гр. П. на 18.05.12 г. е допуснато изменение на обвинението, както следва:
Подс. М.
се обвинява в това, че на 13.10.2008 г. в гр. П., в комплекс „К.“, в помещение
до китайския ресторант, в съучастие като съизвършител
с Д.И.Ш., чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето, причинил на О.Д.Т.
– представител на обществеността – областен координатор на П.П.„А“ за област Б., по повод изпълнение на функцията му, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване
и разместване на костите на носната кухина с деформация и стеснение на
носните ходове, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота - престъпление по чл.131,
ал.1, т.1 вр. чл.129, ал.1 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подс. М.
се обвинява в това, че на 13.10.2008 г. в гр. П., в комплекс „К.“, в съучастие
като съизвършител с Д.И.Ш., последният като служител
в организация, която извършва охранителна дейност, противозаконно лишил от
свобода О.Д.Т. ***, като деянието е извършено по начин, опасен за здравето на
пострадалия – чрез нанасяне на побой, довел до счупване и разместване на
костите на носната кухина с деформация и стеснение на носните ходове, и
затруднение в носното дишане двустранно,
натъртване и охлузване в двете ябълчни области,
натъртване и подкожен хематом в лявата тилна област, натъртване на втори горен
ляв зъб и сътресение на мозъка – престъпление по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК.
Подс. Ш. се обвинява в това, че на
13.10.2008 г. в гр. П., в комплекс „К.“, в помещение до китайския ресторант, в
съучастие като съизвършител с М.Л.М., чрез нанасяне
на удари с ръце в областта на лицето, причинил на О.Д.Т. – представител на
обществеността – областен координатор на П.П.„А“ за
област Б., по повод изпълнение на функцията му, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване и разместване
на костите на носната кухина с деформация и стеснение на носните ходове, довело
до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131,
ал.1, т.1 вр. чл.129, ал.1 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК чл.131, ал.1, т.1 вр.
чл.129, ал.1 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Подс. Ш. се обвинява в това, че на
13.10.2008 г. в гр. П., в комплекс „К.“, в съучастие като съизвършител
с М.Л.М., противозаконно лишил от свобода О.Д.Т. ***, като деянието е извършено
по начин, опасен за здравето на пострадалия – чрез нанасяне на побой, довел до
счупване и разместване на костите на носната кухина с деформация и стеснение на
носните ходове, и затруднение в носното
дишане двустранно, натъртване и охлузване в двете ябълчни
области, натъртване и подкожен хематом в лявата тилна област, натъртване на
втори горен ляв зъб и сътресение на мозъка, като деянието е извършено от подс. Ш.
като лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК – а именно, служител в организация, която
извършва охранителна дейност – престъпление по чл.142а, ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК.
С протоколно определение на Районен съд – гр. П. от
15.11.12г. съдебното производство пред този съд е прекратено на основание
чл.287, ал.2 от НПК и делото е изпратено по компетентност на Специализирана
прокуратура, след което делото е внесено за разглеждане в Специализиран
наказателен съд.
В наказателния процес пред Специализиран наказателен съд е
приет за съвместно разглеждане предявен от пострадалия О.Д.Т. срещу подсъдимите
М.Л.М. и Д.И.Ш., солидарно, граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
за обезщетение за причинени от престъпленията имуществени вреди в размер на 1 500
лв. и неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 13.10.2008 г. до окончателното плащане
Подс. М.
не се признава за виновен и дава обяснения по повдигнатото обвинение. Заявява,
че познава пострадалия Т. от дълго време. По време на местните избори в гр. П.
през 2008 г. подсъдимият помагал много на Т., с каквото можел. В деня преди
инкриминираната дата, Т. се обадил на подсъдимия и го помолил за пари за
лечение на неговия тъст. На инкриминираната дата подсъдимият ходил по работа до
Гърция, а когато се върнал в П., отишъл в ресторанта, находящ се на подземния
етаж на комплекс „К.“. На стълбите Т. пресрещнал подсъдимия и последният му
казал да го изчака, след което слязъл в ресторанта. Там седнал на една маса
заедно със свои приятели от ромски произход, после дошъл и подс. Ш.. Последният
също искал да помоли подс. М. за някаква услуга. После подс. М. се срещнал с Т.,
който му споделил, че проблема му бил, че трябвало да осигури за следващия ден два
автобуса с подържници на В.С. за неговото съдебно
дело в гр. София, а вече нямало време и бил изостанал с организацията. Подс. М.
отказал да съдейства и след това се прибрал в дома си. Рано сутринта подсъдимият
бил задържан от полицаи в жилището си. Подс. М. отрича той или подс. Ш. да са
упражнявали някакво насилие над Т..
Подс. Ш.
не се признава за виновен и дава обяснения по повдигнатото обвинение. Заявява,
че е имал отношения с Т. по повод своето участие като застъпник на изборите в
с. Д., за което той трябвало да получи от Т. сумата от 30 лв., но бил излъган и
не получил тези пари. На инкриминираната дата подс. Ш. отишъл в комплекс „К.“, за
да се срещне с подс. М. и да го помоли за услуга. Твърди, че на тази дата
изобщо не е виждал Т. и не е упражнявал спрямо него насилие.
В хода
на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатите срещу подсъдимите
обвинения и счита, че същите са доказани по безспорен и категоричен начин, по
всички пунктове на обвинителния акт. Позовава се на показанията на свидетелите О.Т.,
Н.К., С-и, както и на показанията на св. Д., дадени на досъдебното
производство. Посочва, че в подкрепа на обвинението се явяват протоколите за
разпознаване на лица. Излага доводи във връзка с приетата по делото СМЕ, от
която се установяват причинените на пострадалия увреждания на здравето. Счита,
че обясненията на двамата подсъдими са недостоверни и представляват изградена
защитна теза, която не следва да се кредитира. Моли съда да постанови
осъдителен съдебен акт, като наложи на подсъдимите наказания в размер към
средния, предвиден в закона за всяко от извършените престъпления.
Защитниците
излагат доводи, че в хода на съдебното производство не са събрани всички
необходими доказателства за разкриване на обективната истина. Считат, че
доказателствените им искания неоснователно са били отхвърлени от съда.
Посочват, че разпита на св. Д. на досъдебното производство пред съдия, е
опорочен, тъй като свидетелят не владее български език, а е бил разпитван без
преводач; също така, по време на разпита върху свидетеля била упражнена
принуда. Посочват, че заключението на СМЕ не следва да се кредитира, тъй като
вещото лице няма изискуемата специалност, а отделно от това, вещото лице е
недобросъвестно, като се позовават на изготвени от него експертизи по други
съдебни производства. Излагат доводи от политически характер по отношение на
пострадалия О.Т., като посочват, че той първоначално е бил народен представител
от П.П.„А“, а впоследствие станал независим народен
представител и е подкрепял управляващото мнозинство, като тези факти сочат на
недостоверност на неговите показания. Твърдят, че деянието по чл.142а от НК не
е съставомерно, от обективна и субективна страна.
Излагат съображения за непрецизност на формулировката на обвинението, при
изменението на същото пред РС - гр. П.. Правят анализ на събраните по делото
гласни доказателства и излагат доводи, че фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, не е доказана. Считат, че голяма част от доказателствата по
делото са негодни и трябва да се изключат от доказателствения материал. Молят
съда да приеме, че подсъдимите не са извършили престъпленията, в които са
обвинени и да ги оправдае изцяло, както и да отхвърли предявения граждански
иск.
Подс. М.
излага съображения относно недостоверност на доказателствата, подкрепящи
обвинителната теза, в частност показанията на св. Т.. Твърди, че няма вина за
случилото се и че е наклеветен.
Подс. Ш.
развива доводи относно свой предишен конфликт с пострадалия Т., във връзка с
неизплащане от пострадалия на подсъдимия на дължима сума за участие като
застъпник на избори, и счита, че този конфликт представлява мотив за
пострадалия да го набеди в настоящото производство.
При
последната си дума към съда подс. М. моли да бъде оправдан и посочва, че
продължилият вече пет години наказателен процес представлява бреме за него.
При
последната си дума към съда подс. Ш. моли да бъде оправдан, за да изчисти името
си, както и това на семейството си.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно
вътрешното си убеждение намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
М.Л.М. е роден на *** г. в гр. П.,
българин, български гражданин, адрес: гр. ***, с висше образование, женен, ЕГН:
**********, неосъждан.
Подсъдимият
Д.И.Ш. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, адрес: гр. ***, с основно образование, женен, ЕГН: **********,
неосъждан.
На 11.10.2008 г. в гр. П. се провели
местни избори за общински съветници.
Св. О.Т. *** и се занимавал с
политическа дейност, като бил член на партия „А.“ и имал качеството на областен
координатор на партията за област Б. и общински координатор за община П.. На
местните избори в гр. П. св. Т. бил избран за общински съветник от листата на
партия „А.“. Независимо от това, св. Т. възнамерявал да подаде жалба за
касиране на местните избори, поради допуснати изборни нарушения.
Подс. М.М.
***, където развивал стопанска дейност в значителен мащаб. Подс. М. имал
интереси както в сферата на бизнеса, така и в политическия живот в града. Той
бил силно заинтересован от резултата от местните избори и от състава на предстоящия
да се сформира общински съвет.
На 13.10.2008 г. около 21.30 – 22.00
ч. подс. М. се обадил по телефона на св. Т. и поискал да се срещнат. На срещата
трябвало да обсъдят сформирането на бъдещия общински съвет в града и на нея щял
да присъства и св. В.П., който също се занимавал политическа дейност в гр. П..
След около 5 – 10 минути подс. М. отново се обадил по телефона на св. Т. и му
казал да отиде до китайския ресторант, намиращ се в сградата на комплекс „К.“ в
гр. П.. Св. Т. отишъл там с автомобила си, който паркирал близо до комплекса.
Докато се качвал по стълбите на комплекса, св. Т. срещнал подс. М.. Подсъдимият
посочил на св. Т. остъклено помещение, което се намирало срещу стълбите,
непосредствено до китайския ресторант и му казал да го изчака вътре. Св. Т.
влязъл в помещението, в което имало стъклена маса и четири стола, и седнал на един
от столовете до масата. В помещението влязъл св. Ш.Д. /китаец/, който работел
като готвач и сервитьор в заведението. Той попитал св. Т. дали желае да му
донесе нещо, но св. Т. отговорил, че не искал нищо и че скоро щял да си тръгва,
след което св. Ш.Д. излязъл. След това в помещението влезли подс. М. и подс. Ш..
Подс. М. седнал на стола до св. Т., а подс. Ш. се приближил до подс. М. и
започнал да му говори нещо на ухото. В помещението влязло още едно лице
/неустановено по делото/, с име Т., което останало на вратата. Подс. М. се
обърнал заплашително към св. Т. с въпроса: „Ти ли, бе, копеле, ще касираш
изборите, ти знаеш ли, че аз съм хвърлил 400 бона пари?“. След това подс. М.
нанесъл с ръка, с обърната длан, силен удар в лицето на св. Т., от което
последният получил обилно кръвотечение от носа. Подс. М. и подс. Ш. започнали заедно
да нанасят с ръце множество силни удари в главата на св. Т.. За да се предпази,
св. Т. прикрил с ръце лицето си. Кръвотечението от носа на пострадалия било
изключително обилно и всичко наоколо се изцапало с кръв, включително и дрехите
на пострадалия. Вследствие на силните удари, св. Т. паднал на земята. Той
затворил очи и криел с ръце лицето си, а през това време подс. М. и подс. Ш.
продължили да му нанасят удари. Когато ударите спрели и св. Т. отворил очи, той
видял, че лежи в локва кръв. Св. Т. се изправил и седнал отново на стола, при
което усещал силен световъртеж, гадене и втрисане, заради загубата на кръв.
Подс. М. извикал св. Ш.Д. и му наредил да донесе на св. Т. салфетки, за да си
избърше кръвта от лицето, както и да измие пода, изцапан с кръв. Св. Т. си
избърсал лицето и оставил салфетките на масата, а св. Ш.Д. започнал да мие пода
с парцал и кофа.
Вследствие на нанесените удари, на св.
Т. било причинено счупване и разместване на костите на носната кухина с
деформация и стеснение на носните ходове, и затруднение в носното дишане двустранно, както и натъртване
и охлузване в двете ябълчни области, натъртване и
подкожен хематом в лявата тилна област, натъртване на втори горен ляв зъб и
сътресение на мозъка.
Неустановеното лице, с име Т.,
казало на двамата подсъдими: „Дайте да го качим горе в стаята, за да не го
гледат хората“. Подс. Ш. хванал под ръка св. Т. и го повел към асансьора,
намиращ се на същия етаж. Св. Т. се чувствал силно отпаднал и замаян, заради
загубата на кръв, и не се съпротивлявал. Подс. Ш. и св. Т. влезли в асансьора,
а след тях и подс. М. и лицето Т.. Тъй като асансьорът не потеглил поради
претоварване, подс. М. и лицето Т. излезли от него и тръгнали нагоре по
стълбите пеш, а подс. Ш. и св. Т. се качили с асансьора на един от по-горните
етажи. Докато пътували, св. Т. попитал подс. Ш. дали съзнава какво са направили.
Подс. Ш. отговорил, че той бил просто войник, М. му плащал и каквото трябвало,
щял да го направи. След като пристигнали, подс. Ш. и св. Т. влезли в една стая,
в която имало маса с три стола и обособена кухненска част. Св. Т. седнал на
един стол, защото му било лошо и му се виело свят. Той помолил подс. Ш. за една
цигара. Подс. Ш. отговорил: „Сега ще ти дам една цигара“, след което взел от
кухненския плот един нож, опрял го до шията на св. Т. и му казал да подпише две
бланки на заявления, които били оставени на масата. Бланките представлявали „заявление
за прекратяване на пълномощията на общински съветник на основание чл.30, ал.3
от ЗМСМА“ – в тях било посочено, че подписалият заявлението подава оставка като
общински съветник, избран с листата на П.П.„А“ и моли
да се обяви за избран следващия в листата. Междувременно в стаята влязъл и
подс. М.. Той казал на св. Т. да се обади по телефона на св. Н.К., който също
бил член и активист на партия „А.“, и бил избран за общински съветник на второ
място от листата на партията. Подс. М. казал на св. Т., че св. Н.К. трябвало да
отиде при тях и също да подпише заявление за прекратяване на пълномощията като
общински съветник. Св. Т. се обадил по телефона на св. К.. Тъй като св. Т. и
св. К. често пътували заедно в различни населени места, във връзка с
политическата си работа и можело да попаднат в опасни ситуации, те имали
уговорка помежду си, че когато св. Т. се обади по телефона и използва кодовата
дума „Нанчо“, това значело, че той е в опасност и има
нужда от помощ. Когато св. Т. се обадил по телефона на св. К. по искане на
подс. М., св. Т. споменал кодовата дума. Той казал на св. К., че трябвало да
дойде в комплекс „К.“ и да се срещне с подс. М.. След няколко минути св. К. на
свой ред се обадил на св. Т. и когато телефонът на последния звъннал, подс. М.
го включил на микрофон. Св. К. казал по телефона, че е разбрал какво става и че
се е обадил на полицията. Тогава подс. М. казал на св. Т. веднага да си измие
лицето, което било изцапано с кръв, а подс. Ш. излязъл от стаята и тръгнал да
слиза по стълбите. След като се измил, св. Т. взел двете бланки на заявления и
заедно с подс. М. слезли по стълбите. Подс. М. казал на св. Т. да излезе от
сградата през задния вход, а той щял да се оправя с полицията. Св. Т. излязъл
през задния вход, отстрани на който стоял подс. Ш.. След като излязъл, св. Т.
се обадил по телефона на св. К. и го помолил да дойде и да го вземе с колата от
арката на П.И.Б.. След като се качил в колата, св. Т. казал на св. К. да кара и
да не спира. Двамата обикаляли с автомобила из селата около гр. П. и в това
време св. Т. разказал на св. К. какво се е случило. После св. К. закарал св. Т.
до сградата на общината в гр. П., за да си вземе последния колата. Там св. Т. видял
подс. М. да стои до сградата комплекс „К.“, пред „А.Б.“. Св. Т. отишъл при него
и го попитал дали осъзнава какво са направили. Подс. М. от своя страна дал на
св. Т. още две бланки от същите заявления и отново му казал, че трябвало да ги
подпише. След това св. Т. се качил в колата си и тръгнал към с. Ч., където
живеели св. К.С. и св. С.С., на които св. Т. бил кум
и които възнамерявал да помоли за помощ. Св. К. карал със своя автомобил след
св. Т.. Пристигнали в с. Ч. късно вечерта. Св. Т. взел сто лева назаем от св. К.С.,
за да зареди бензин в колата и една чиста фланелка, защото неговата била
изцапана с кръв. Св. С.С., която имала медицинска
подготовка, поставила два памучни тампона в носа на св. Т., за да спре
кръвотечението. След това св. Т. и св. К. потеглили към гр. София с колата на
последния. Св. К. закарал св. Т. в МБАЛСМ „Пирогов“, където той бил прегледан и
бил настанен на лечение. На 15.10.08 г. в лечебното заведение на св. Т. била
извършена операция за наместване на носните кости.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства – обясненията на подсъдимите М. и Ш., показанията на
свидетелите Т. /дадени пред съда и показанията от досъдебното производство,
дадени пред съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК – л.403-416,
т.IV от досъд. п-во/, П., Б., Б., Д. /дадени пред съда и показанията от досъдебното
производство, дадени пред съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК
– л.8-10, л.40-41,т.I от досъд. п-во/,
С. /дадени пред съда и показанията от досъдебното производство, дадени пред разследващ
полицай, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК –
л.195-197, т.II от досъд. п-во/,
С. /дадени пред съда и показанията от досъдебното производство, дадени пред
разследващ полицай, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – л.192-194, т.II от досъд. п-во/, Ц., Г. /дадени пред
СпНС и показанията, дадени пред РС - гр. П. на 14.07.10 г., прочетени по реда
на чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, А., М., С. и К. /дадени пред съда и показанията
от досъдебното производство, дадени пред съдия, прочетени по реда на чл.281,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК – л.417-427,т.IV от досъд. п-во/,
очна ставка между подс. М. и св. Т., очна ставка между подс. Ш. и св. Т., заключение
на СМЕ на ВД /л.708-710, т.V от досъд. п-во/,
заключение на ДНК експертиза /л.714-718, т.V от досъд. п-во/, заключение на СМЕ
/л.120-122, т.I от досъд. п-во/,
заключение на дактилоскопна експертиза /л.382-383, т.III от досъд. п-во/, заключение на видеотехническа експертиза и снимков материал /л.439-446,
т.IV от досъд. п-во/, заключение на видеотехническа експертиза /л.452-453, т.IV от досъд. п-во/, заключение на видеотехническа експертиза и снимков материал /л.522-524,
т.IV от досъд. п-во/, заключение на СМЕ
/л.626-630, т.V от досъд. п-во/,
протокол за оглед на местопроизшествие /л.19-20, т.I от досъд. п-во/, протоколи за
разпознаване на лица /л.42-46, л.47-51, л.52-56, т.I от досъд. п-во/, медицинско
свидетелство от МБАЛСМ „Пирогов“ /л.72, т.I от досъд. п-во/,
заявление за прекратяване на пълномощията на общински съветник /л.84, т.I от досъд. п-во/, протокол за
доброволно предаване /л.85, т.I от досъд. п-во/,
определение на РС – гр. П. /л.127-128, т.I от досъд. п-во/,
протокол за доброволно предаване /л.149, т.II от досъд. п-во/, фотоалбум към
протокол за оглед на местопроизшествие
/л.157-159, т.II от досъд. п-во/,
фотоалбум към протокол за оглед на
местопроизшествие /л.160-162, т.II от досъд. п-во/,
протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л.163, л.164, л.181,
т.II
от досъд. п-во/, епикриза
от МБАЛСМ „Пирогов“ /л.183, т.II от досъд. п-во/,
съдебномедицинско удостоверение /л.184, т.II от досъд. п-во/,
протокол за доброволно предаване /л.187, т.II от досъд. п-во/, 2 бр. заявления за
прекратяване на пълномощията на общински съветник /л.188, л.189, т.II от досъд. п-во/, акт за назначение
/л.379, т.III от досъд. п-во/,
история на заболяване /л.393-400, т.III от досъд. п-во/,
протокол за доброволно предаване /л.402, т.III от досъд. п-во/, протокол за
доброволно предаване /л.621, т.V от досъд. п-во/,
2 бр. CD /л.622, л.624, т.V от досъд. п-во/, трудов договор от 04.03.03 г. /л.457 от делото пред
РС – гр. П./, заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“ /л.458 от делото
пред РС – гр. П./, справки за съдимост /л.12, л.14 от делото/.
Съдът кредитира показанията на св. О.Т.
– дадени в хода на съдебното следствие в съдебни заседания на 30.01.13 г. и на 07.03.13 г., и показанията, дадени
пред съдия на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2
от НПК – л.403-416, т.IV от досъд. п-во.
Показанията на свидетеля са изключително подробни, последователни, логични,
убедителни и житейски достоверни. Св. Т. подробно разказва за обстоятелствата,
при които са извършени инкриминираните деяния, време, място и начин на
извършване. Описва механизма, по който са му нанесени телесните увреждания –
чрез нанасяне на удари с ръце, едновременно от двамата подсъдими, като първият
удар е бил нанесен от подс. М.. Св. Т. посочва уврежданията, които е претърпял
вследствие на нанесените удари – счупване на костите на носа и други травми по
главата. На следващо място, св. Т. подробно, в хронологична последователност,
излага фактите, при които е извършено противозаконното му лишаване от свобода,
започнало с нанасянето на побой върху него от двамата подсъдими, ограничаването
на възможността му за свободно придвижване и по конкретно - възможността да
напусне помещението, където е бил нанесен побоя, хващането му „под ръка“ от
подс. Ш. и отвеждането му до асансьора, срещу което св. Т. не е имал обективна
възможност да окаже съпротива заради изпитваната отпадналост, световъртеж и
гадене, последващите действия по упражняване на насилие върху него – опирането
на нож в шията му от страна на подс. Ш.. Св. Т. е пострадало лице от инкриминираните
деяния и е пряк очевидец на деянията, неговите показания имат характер на преки
доказателства /първични по своя характер/ относно фактите, подлежащи на
доказване в настоящото производство.
Показанията на св. Т. кореспондират
и се потвърждават от многобройни други доказателства, събрани по делото, което
е аргумент за истинност и достоверност на показанията на пострадалия. На първо
място, показанията на пострадалия кореспондират с медицинската документация по
делото -
медицинско свидетелство от МБАЛСМ „Пирогов“ /л.72, т.I от досъд. п-во/, епикриза от МБАЛСМ
„Пирогов“ /л.183, т.II от досъд. п-во/,
съдебномедицинско удостоверение /л.184, т.II от досъд. п-во/,
история на заболяване /л.393-400, т.III от досъд. п-во/,
както и със заключението на изготвената на досъдебното производство СМЕ
/л.626-630, т.V от досъд. п-во/.
Медицинските документи и заключението на цитираната експертиза, изцяло
съответстват на разказа на пострадалия относно травмите, които е претърпял
вследствие на нанесените удари. Съдебно-медицинското удостоверение от МБАЛСМ
„Пирогов“ е издадено с кратка давност след датата на деянието /издадено е на
22.10.08 г./ и в него подробно и точно са описани установените наранявания по
пострадалия. Посочено е, че установените увреждания могат да бъдат получени по
време и начин, както съобщава пострадалия – при нанасяне на побой. В
заключението на СМЕ се сочи, че описаните в експертизата увреждания се дължат
на удари с или върху твърди тъпи предмети. Човешките ръце, респ. юмруци, имат
такива характеристики. Уврежданията добре отговарят да са получени по времето и
начина, както са описани от пострадалия О.Т. – нанасяне на удари с ръце в
засегнатите области, часове преди приемането в болницата. Нараняванията са
разположени в различни, отдалечени и противоположни плоскости на главата. В
този смисъл те не могат да се получат при падане, а са резултат от нанасяне на
отделни удари.
Заключението на СМЕ е подробно,
компетентно изготвено и обосновано, поради което съдът го кредитира изцяло. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че е специализирал съдебна медицина.
Това означава, че вещото лице има изискуемата професионална компетентност да
изготви СМЕ. Именно специализацията му в областта на съдебната медицина дава
възможност, повече от лекар от която и да е друга специалност, да даде
обосновано заключение относно характера и естеството на нараняванията на
пострадалия и относно механизма на причиняване на нараняванията /доколкото именно
тези въпроси са предмет на науката „съдебна медицина“, като клон от общата
медицина/. Поради това, съдът намира възраженията на защитниците за
некомпетентност на вещото лице, за необосновани. Изложението на вещото лице в
съдебно заседание е убедително и логично. Вещото лице заявява, че при изготвяне
на заключението на експертизата е ползвало цялата налична към онзи момент
медицинска документация, в т.ч. и епикризата от болничното заведение. Също
така, вещото лице категорично твърди, че се е запознал непосредствено с ренгеновите снимки на пострадалия /„Категоричен съм, че съм
се запознал с ренгеновите снимки. Аз съм ги цитирал
т.е. какво изобразяват те“; „В Районен съд гр. П., на предното разглеждане на
казуса, ми бяха показани разпечатки на хартия на ренгеновите
снимки, като си спомням, че преди това ги бях гледал в оригинал – дали на
монитор чрез CD или на разпечатка, не помня“/. Счупването на носните
кости на пострадалия е доказано по делото безспорно и категорично – в тази
насока всички медицински документи са непротиворечиви /счупването е отразено в
медицинско свидетелство от МБАЛСМ „Пирогов“, епикриза от МБАЛСМ „Пирогов“,
съдебномедицинско удостоверение, история на заболяване, заключение на СМЕ/. От
цитираните медицински документи се установяват уврежданията, причинени на
пострадалия вследствие на нанесения побой от двамата подсъдими - счупване и
разместване на костите на носната кухина с деформация и стеснение на носните
ходове, и затруднение в носното дишане
двустранно, натъртване и охлузване в двете ябълчни
области, натъртване и подкожен хематом в лявата тилна област, натъртване на
втори горен ляв зъб и сътресение на мозъка. В заключението на СМЕ обосновано е
посочено, че счупването и разместването на костите на носната кухина, с
деформация и стеснение на носните ходове, ако не се извърши оперативна
интервенция, ще доведе до постоянно затруднение на носното дишане. Това
затруднение не дава изгледи да премине от само себе си. По този начин е
реализиран медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
На следващо място, показанията на
св. Т. кореспондират с показанията на свидетелите К.С. и С.С.
/показанията им, дадени пред съда и показанията им, дадени на досъденото производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/. Свидетелите С. и С. се срещнали със св. Т.
непосредствено след извършване на деянието и непосредствено са възприели неговото
състояние – кръвотечение от носа, изцапване на дрехите с кръв. Свидетелите
възпроизвеждат пред съда първоначалните обяснения, които св. Т. им е дал
относно нанесения му побой – че е бил пребит от подс. М.. Също така,
показанията на свидетелите С. и С. кореспондират с показанията на св. Т. относно
всички други обстоятелства, свързани със срещата – тези свидетели разказват, че
св. С. оказала на пострадалия медицинска помощ, като поставила в носа му два
тампона, за да спре кръвотечението, дала му да облече една блуза на св. С., тъй
като блузата на пострадалия била изцапана с кръв, св. С. дал на пострадалия сто
лева на заем, за да зареди бензин за път.
На следващо място, показанията на
св. Т. кореспондират с показанията на св. Н.К. /показанията, дадени пред съда и
показанията от досъдебното производство, дадени пред съдия, прочетени по реда
на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК/. Св. К. разказва за същите обстоятелства, за
които говори и св. Т.. Посочва, че на инкриминираната дата, около 21.30ч. св. Т.
му се обадил по телефона и му казал, че трябвало да отиде в комплекс „К.“, при
подс. М.. Св. К., също както св. Т. заявява, че между тях двамата имало
уговорена кодова дума – обръщението „Нанчо“ и че
когато св. Т. се обръщал към св. К. по този начин, това означавало, че е в
опасност и че св. К. трябвало да се обади в полицията. Св. К. разказва, че
когато на инкриминираната дата св. Т. му се обадил, той споменал въпросната
кодова дума. След това св. К. от своя страна се обадил на св. Т. и му казал, че
разбрал какво става и че след малко щяла да дойде полиция. По-нататък, св. К.
разказва за обстоятелствата във връзка с нанесения побой над св. Т., които са
му били разказани от пострадалия, непосредствено след инцидента. В това
отношение показанията на св. К. и св. Т. също кореспондират. Св. К. потвърждава
показанията на св. Т. относно събитията след срещата между двамата –
обикалянето с автомобил из селата около гр. П., през което време св. Т.
разказвал на св. К. за инцидента, отиването им в с. Ч. при свидетелите С. и С.,
впоследствие пътуването им до гр. София, настаняването на св. Т. на лечение в
МБАЛСМ „Пирогов“. Показанията на св. К. от досъдебното производство, дадени
пред съдия, са по-подробни и точни в сравнение с показанията, дадени в хода на
съдебното следствие, което е закономерно и обяснимо с изминалия дълъг период от
време /пет години/ от извършване на деянието до разпита на свидетеля пред съда.
От друга страна, показанията на св. К., дадени на досъдебното производство пред
съдия, са дадени кратко време след извършване на деянието. Поради това, при
изграждането на фактическите си изводи съдът отдава приоритетно значение на
показанията на св. К., дадени на досъдебното производство пред съдия. Самият
свидетел заявява, при прочитането на показанията му от досъдебното производство
в съдебно заседание, във връзка с констатираните противоречия и непълноти, че
за някои неща вече не си спомня, тъй като са минали пет години и че той е
възрастен човек. Категорично заявява обаче, че при разпита на досъдебното
производство пред съдия, не му е бил оказван натиск.
Показанията на св. Т. се
потвърждават от показанията на св. Ш.Д., дадени на досъдебното производство
пред съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК /л.40-41,т.I от досъд. п-во/, в частта от тези
показания, в които св. Д. разказва как е почистил от кръв помещението, в което
бил нанесен побой на пострадалия и как е изхвърлил в контейнер за смет
окървавените салфетки. В посочената част, показанията на св. Д. кореспондират от
своя страна с протокол за оглед на местопроизшествие /л.129-130, т.I от досъд. п-во/ и със снимков
материал към протокола за оглед, приложен към видеотехническа
експертиза /л.441-446, т.IV от досъд. п-во/.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие, във въпросния контейнер са
били намерени и иззети осем броя червени хартиени салфетки, напоени с
червено-кафява материя. На снимка №6, л.445 и снимка №1, л.446 от фотоалбума се
вижда как св. Д. посочва по време на огледа местата, на които е открил капки
кръв. На снимка №4, л.444 от фотоалбума се вижда контейнерът, посочен от св. Д.
на разследващите органи, в който контейнер св. Д. е изхвърлил салфетките с
кръв.
Показанията на св. Д., дадени пред
съдия на досъдебното производство, са дадени при стриктно спазване на законните
изисквания и установената процедура съгласно НПК. Показанията са обективирани в протокол за разпит на свидетел пред съдия,
подписан от районен съдия при РС – гр. П., разследващ орган и свидетеля
/л.40-41,т.I от досъд. п-во;
следва да се отбележи, че протоколът не е наименован буквално
„протокол за разпит на свидетел пред съдия“, но от неговото съдържание и от
лицата, които са го подписали, се налага извода, че правното естество на
отразеното процесуално-следствено действие е именно „разпит на свидетел пред
съдия“, проведен по реда на чл.223 от НПК/. Присъствието на съдията по време на
разпита, е гаранция от една страна, за надлежното разясняване и за спазване на
правата на свидетеля по време на производството, а от друга страна – за даване
на показанията от свидетеля без върху него да е упражнено неправомерно
физическо и психическо въздействие /принуда/. Неоснователни са възраженията на
защитниците, че разпитът на св. Д. е опорочен, тъй като той не владеел
български език и разпитът е проведен без преводач. Присъствието на съдия по
време на разпита, е гаранция, че законната процедура за провеждане на разпита е
била спазена и че съдията лично и непосредствено се е уверил, че свидетелят
владее български език в достатъчна степен, за да даде достоверни показания.
Констатацията на районния съдия в тази насока, се потвърждава от изричното
изявление на св. Д. по време на разпита пред съдия на л.8-10, т.I от досъд. п-во: „Владея говоримо
български език, мога да чета, но не мога да пиша“, а така също и от факта, че
св. Д. е пребивавал и работел в Република България много дълъг период от време
/от 1993 г. насетне/, което по категоричен начин изключва възможността той да
не е овладял български език в достатъчна степен, за да дава достоверни
показания.
Констатира се противоречие между
показанията на св. Д., дадени в хода на съдебното следствие, показанията му,
дадени на досъдебното производство пред съдия на л.8-10, т.I от досъд. п-во и показанията му,
дадени на досъдебното производство пред съдия на л.40-41,т.I от досъд. п-во. При установеното противоречие,
следва да се кредитират онези показания на св. Д. и в тази тяхна част, която
кореспондира с другите събрани доказателства по делото, в случая, това са
показанията, дадени от св. Д. пред съдия на л.40-41, т.I от досъд. п-во. Тези показания са в
хармонично единство /синхрон/ с протоколите за оглед на местопроизшествие /л.19-20,
т.I
от досъд. п-во и
л.129-130, т.I от досъд. п-во/,
снимковия материал, изготвен в хода на огледите /л.439-446, т.IV от досъд. п-во, л.157-159, т.II от досъд. п-во, л.160-162, т.II от досъд. п-во/, заключение на ДНК
експертиза /л.714-718, т.V от досъд. п-во/ и показанията на св. Т.. Изброените по-горе
гласни и писмени доказателства кореспондират помежду си и пресъздават събитията
на инкриминираната дата в логическа хронологична последователност – нанасяне на
побой над пострадалия Т. в помещението до китайския ресторант; възникване на
обилно кръвотечение от носа на пострадалия вследствие побоя и изцапване с кръв
на лицето на пострадалия, както и на пода и стените на помещението; извикване
от подс. М. на св. Д. в посоченото помещение и разпореждане до последния да
донесе салфетки, с които пострадалия да почисти лицето си, а св. Д. да почисти
пода на помещението; използване от страна на пострадалия на донесените от св. Д.
салфетки, при което същите се напоили с кръв; почистване на пода на помещението
от св. Д. с парцал и кофа; извършване на оглед на местопроизшествие в
посоченото помещение, в хода на който на много места в помещението, включително
по стените и мебелите са намерени капки от червено-кафява материя /останали
независимо от положените усилия от св. Д. да почисти пода/ и 17 броя салфетки, оставени
на масата; завеждане от страна на св. Д. на разследващия полицай до контейнера
за смет, където св. Д. преди това е изхвърлил 8 броя салфетки, напоени с кръв;
намиране на посочените 8 броя салфетки в контейнера и изземването им; извършване
на ДНК експертиза, при която категорично се установява, че иззетите люспи
/капки/ от червеникаво-кафява материя от помещението и веществото, с което са
напоени иззетите от контейнера 8 броя салфетки, представляват кръв от
пострадалия Т..
Съдът не кредитира показанията на
св. Д., дадени в хода на съдебното следствие и показанията му, дадени на
досъдебното производство пред съдия на л.8-10, т.I от досъд. п-во. Тези показания
остават изолирани и не се подкрепят от останалите събрани доказателства. Също
така, в някои части тези показания са нелогични и недостоверни, а понякога и
абсурдни. Както се посочи по-горе, в снимковия материал към протокола за оглед
се съдържат снимки, на които се вижда как св. Д. посочва по време на огледа
местата, на които е открил капки кръв. Тези снимки са предявени на св. Д. по
време на разпита в съдебно заседание, при което той дава нелогично,
неубедително обяснение за характера на снимките – „на сн.
6, л.444 ми посочиха къде да застана и аз ги питам тука ли и посочвам мястото,
питам ги там ли да застана, нищо не соча, в смисъл да показвам нещо“; на
предявената снимка обаче ясно се вижда, че св. Д. с недвусмислен жест сочи
обект на земята.
Също така, абсурдно е твърдението на
св. Д. при разпита в съдебно заседание, че той не разбира български език и че е
давал показания на досъдебното производство на „жестономичен
език“, при положение, че съгласно собствените твърдения на свидетеля, той е
живял в България в продължение на 20 години, непрекъснато от 1993 г., работил е
в множество заведения, в няколко населени места /гр. София, гр. Китен, гр.
Сандански, гр. Пловдив, гр. П./; за посочения дълъг период от време св. Д. без
съмнение е овладял разговорния български език в достатъчна степен, за да
комуникира с околните при изпълнение на професионалните си задължения и за
задоволяване на ежедневните си потребности.
На следващо място, невярно е твърдението на св. Д. при разпита в съдебно
заседание, че по време на разпита на досъдебното производство, проведен пред
съдия, полицаят скъсал показанията на свидетеля, а в края на разпита насила му
държал ръката и така принудил свидетеля да положи подпис в протокола -
„полицаят ми държа ръката насила, силово и по този начин положих подписа“, „полицаят
ми държеше ръката на третия разпит“ /т.е. разпита, проведен пред съдия/ –
абсурдно е такова насилие да е било упражнено върху свидетеля в присъствие на районен
съдия, чиято функция в производството по чл.223 от НПК е именно да гарантира,
че свидетелят дава показания доброволно, без упражняване на принуда.
Изложените по-горе съображения водят
до категоричен извод, че св. Д. дава лъжливи показания по време на разпита в
съдебно заседание.
Показанията на св. Т. се
потвърждават от протоколите за оглед на местопроизшествие /л.19-20, т.I от досъд. п-во и л.129-130, т.I от досъд. п-во/ и заключение на ДНК
експертиза /л.714-718, т.V от досъд. п-во/.
В протоколите за оглед е отразено, че на различни места в помещението, където
бил нанесен побой на пострадалия – на пода, по стените и по мебелите - са
намерени капки от червено-кафява материя, а от заключението на експертизата е
видно, че иззетите люспи /капки/ от тази материя представляват кръв от
пострадалия Т.. Също така, в хода на огледа, в контейнер за смет близо до
сградата, са намерени 8 бр. салфетки, с които пострадалият избърсал кръвта от
лицето си и впоследствие тези салфетки били изхвърлени от св. Д. в контейнера;
от заключението на ДНК експертизата се установява, че веществото, с което тези
салфетки са напоени, представлява кръв от пострадалия Т..
Многобройните изброени по-горе
косвени доказателства, които кореспондират с показанията на св. Т. и ги
потвърждават, са аргумент за добросъвестност и истинност на показанията на този
свидетел, независимо от възможната му заинтересованост /в качеството му на
пострадал от престъплението/. Поради това, съдът дава вяра на показанията на св.
Т. и ги възприема при изграждането на фактическите си изводи.
В хода на съдебното следствие
категорично се доказа качеството на св. Т. на областен координатор на П.П.„А“ за област Б.. По делото е приложен писмен акт за
назначаване на св. Т. на тази организационна длъжност /л.379, т.III от досъд. п-во/ и въпреки, че този
документ не е представен в оригинал, а в заверено копие, за съда не възникват
съмнения относно автентичността на документа, доколкото същата се подкрепя от
гласните доказателства – показанията на свидетелите Т. и К., от които се
установява, че св. Т. действително е бил назначен и е изпълнявал посочената
длъжност. Същевременно липсват каквито и да е доказателства, които да внасят
съмнение в истинността на документа. Ето защо, съдът намира за неоснователни
исканията на страните за събиране на допълнителни гласни доказателства /разпит
на лицето В.С./ във връзка с установяване автентичността на акта за
назначаване.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимите М. и Ш., които отричат извършването на инкриминираните деяния. Тези
обяснения имат характер на защитна теза, която по категоричен начин се
опровергава от събраните в хода на производството доказателства. По отношение
на обясненията на подсъдимите, следва да се отчете тяхната двойствена правна
природа – те са едновременно доказателствено средство и средство за защита,
което налага във всеки конкретен случай да бъдат подложени на внимателен,
прецизен и критичен анализ и съпоставка с останалите доказателства по делото /в
този смисъл: реш. №35/28.01.86 г. на ВС, ІІІ н.о./. В
настоящия случай, обясненията на двамата подсъдими се опровергават не само от
показанията на св. Т. /свидетел-очевидец на деянията/, но и от многобройните
събрани по делото косвени доказателства в подкрепа на обвинителната теза /медицински
документи - медицинско свидетелство от МБАЛСМ „Пирогов“, епикриза от МБАЛСМ
„Пирогов“, съдебномедицинско удостоверение, история на заболяване, заключение
на СМЕ, показанията на свидетелите С., С. и К., показанията
на св. Ш.Д./, които доказателства, както вече се посочи по-горе, разгледани в
своята съвкупност и взаимовръзка, потвърждават достоверността и истинността на
показанията на пострадалия.
По делото не се доказа по несъмнен
начин, че организацията, в която подс. Ш. е работел към датата на
инкриминираното деяние - ***, гр. П., представлява организация, която извършва
охранителна дейност. Видно от представени пред РС - гр. П. писмени
доказателства /трудов договор от 04.03.03 г., заповед за налагане на наказание
„уволнение“ от 30.10.08 г. – л.457 и л.458 от делото/, в периода от 04.03.03 г.
до 30.10.08 г. подс. Ш. е заемал длъжност „охранител“ в ***, гр. П.. Не са
ангажирани обаче никакви доказателства относно предмета на дейност на посоченото
търговско дружество, в частност – липсват доказателства за това, дружеството да
е имало като предмет на дейност „извършване на охранителна дейност“.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
С деянието,
инкриминирано по пункт първи от обвинението срещу всеки от подсъдимите, подс. М.
и подс. Ш. са осъществили от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.129, ал.1 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.
От обективна
страна, подс. М. и подс. Ш. ***, в комплекс „К.“, в помещение до китайския
ресторант, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето, причинили на О.Д.Т.
телесни увреждания, изразяващи се в счупване
и разместване на костите на носната кухина с деформация и стеснение на
носните ходове, и затруднение в носното дишане двустранно. Посочените
увреждания на пострадалия са довели до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота /изрично в този смисъл – заключението на СМЕ: „счупването и
разместването на костите на носната кухина, с деформация и стеснение на носните
ходове, ако не се извърши оперативна интервенция, ще доведе до постоянно
затруднение на носното дишане. Това затруднение не дава изгледи да премине от
само себе си. По този начин е реализиран медико-биологичния признак постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота“/. Предвид заключението на СМЕ, резултатът
от деянието следва да се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК. В случая, след деянието на пострадалия е била извършена
оперативна интервенция по наместване на носните кости, но тази медицинска
манипулация няма отношение към правната квалификация на деянието, тъй като
причинените увреждания на здравето се квалифицират съобразно вида, в който те
са били причинени в момента на деянието, а евентуалната възможност за
отстраняване на вредните последици или ограничаването им, в зависимост от
извършени впоследствие медицински дейности, не се взема под внимание при
правната квалификация на деянието /в този смисъл: Постановление на Пленума на
ВС №3/27.09.79 г.: „Характерът и степента на увреждането следва да се определят
по принцип към момента на причиняването на телесната повреда, а не в по-късен
момент, когато може да настъпят изменения, които променят или заличават
последиците. Настъпилото разстройство на здравето не може да се постави в
зависимост от бъдещи, неизвестни и несигурни възможности. В случаите, когато
здравословното състояние на увредения се подобри вследствие на времето и
лечението, тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на
деянието“/.
Подсъдимите са
действали в съучастие като съизвършители – задружно,
всеки от тях е нанасял удари с ръце на пострадалия, и е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между действията на всеки от подсъдимите и
настъпилия съставомерен резултат.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали неговия общественоопасен характер, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. В съзнанието на подсъдимите са съществували представи относно всички
признаци от обективната страна на престъплението. Подсъдимите са действали
съзнателно и целенасочено, с намерение да увредят здравето на пострадалия и да
му причинят болка и страдание. Налице е общност на умисъла, подсъдимите са
извършили инкриминираните действия със съзнанието за задружна престъпна дейност.
При извършване на
деянието не се установява квалифициращия признак съгласно повдигнатото
обвинение по чл.131, ал.1, т.1 от НК – причиняване на телесна повреда на
представител на обществеността, по повод изпълнение на функцията му - заради
качеството на пострадалия О.Д.Т. на областен координатор на П.П.„А“ за област Б.. Цитираната длъжност на пострадалия в
организационната структура на политическа партия, не го прави „представител на
обществеността” по смисъла на НК. Разпоредбата на чл.93, т.3 от НК дава легална дефиниция на понятието
„представител на обществеността” – това е лице, посочено от обществена
организация да изпълнява въз основа на закона или на друг нормативен акт,
определена функция. В настоящия момент разпоредбата на чл.93, т.3 от НК е
„мъртва разпоредба”. Действащото законодателство на Република България не
предвижда случаи, в които на обществени организации са делегирани права да
посочват /излъчват/ лица, които да изпълняват държавни функции. Исторически
разпоредбата на чл.93, т.3 от НК е имала своя смисъл по време на
социалистическия период в страната, във връзка с функциониране на обществени
организации от типа на „Доброволни отряди на трудещите се“ /ДОТ/, на които по
силата на закони или укази на Държавния съвет, са били възложени определени
държавни /властнически/ функции, най-често във връзка с опазване и охрана на
обществения ред. Специфичните отговорности на лицата, излъчени от такива организации
да изпълняват функции по охраната на обществения ред, са налагали засилена
наказателно-правна защита на тази лица, независимо, че те не са попадали в
хипотезата на „длъжностни лица“ и именно това е наложило, в много разпоредби от
Особената част на НК, да бъде предвидена засилена наказателно-правна защита
/квалифициращо обстоятелство на престъпния състав/, паралелно за посегателства
срещу „длъжностни лица“ и срещу „представители на обществеността“. Понастоящем
липсват действащи нормативни актове, които да възлагат държавни функции на лица,
излъчени от обществени организации, в т.ч. и от политически партии. Разбира се,
няма пречка членове на политически партии и лица, изпълняващи организационни
функции в политически партии, едновременно да изпълняват и държавни функции, но
това е така само когато тези лица едновременно заемат и длъжности в органи на
държавно управление или местни органи на властта /по съвместителство/, и
съответно държавните функции на такива лица ще произтичат не от качеството им в
политическата партия, а от естеството на заеманата длъжност в държавните и
общинските органи.
По изложените
съображения, пострадалият от престъплението не е имал качеството „представител
на обществеността” по смисъла на НК и подсъдимите следва да бъдат оправдани по
отношение на квалифициращия признак от обвинението по чл.131, ал.1, т.1 от НК.
С деянието,
инкриминирано по пункт втори от обвинението срещу всеки от подсъдимите, подс. М.
и подс. Ш. са осъществили от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
От обективна
страна, подс. М. и подс. Ш. ***, в комплекс „К.“, противозаконно лишили от
свобода О.Д.Т.. Подсъдимите са извършили действия, чрез които са ограничили
възможността на пострадалия Т. да се придвижва свободно /по собствена воля/ в
пространството. В доктрината и съдебната практика е безспорно, че съобразно
спецификата на изпълнителната дейност, престъплението противозаконно лишаване
от свобода е продължено престъпление, чието начало е първия момент, в който се
осуетява възможността на пострадалия да се придвижва свободно в пространството
и приключва с преустановяване на препятстваната възможност за самостоятелно
взимане на решение в тази насока /в този смисъл: решение №306 по н.д.№1738/11
г. на ВКС, II н.о./. Действията на подсъдимите, в които се изразява
противозаконното лишаване от свобода на пострадалия, са започнали с нанасяне на
побой над него в стая, находяща се на първия етаж в комплекс „К.“, в резултат
на който на пострадалия били причинени различни по характер телесни увреждания.
След това, подсъдимите са извършили действия по принудително отвеждане на
пострадалия Т. до по-горен етаж в същата сграда. Подс. Ш. хванал пострадалия
„под ръка“ и го отвел до асансьора, а подс. М. непосредствено го следвал.
Пострадалият не е имал възможност да окаже съпротива срещу принудителното
отвеждане, тъй като вследствие на нанесения побой и загубата на кръв, той
изпитвал обща слабост, световъртеж, гадене и втрисане. Пострадалият не е желаел
да се качва на по-горен етаж; той поначало не е имал намерение да остава в
сградата на комплекс „К.“ за продължително време /изрично в този смисъл са
показанията на пострадалия, дадени на досъдебното производство – л.404, т.IV: „Седнах
на масата. Пристигна един човек, доколкото знам е китаец. Попита ме дали желая
нещо. Отговорих му, че нищо не искам и че след малко ще си тръгвам“/. Поради
усещането за слабост и отпадналост, и поради численото превъзходство на лицата
около пострадалия /подс. Ш., подс. М. и неустановеното лице с име Т./
пострадалият обективно не е имал възможност да се съпротивлява срещу
принудителното отвеждане /“Тяхното присъствие ми пречеше да си тръгна, ако реша
да си ходя можеше да стане нещо. С нанесения побой върху мен, как да тръгна да
бягам“ – л.413, т.IV от досъд. п-во/.
Действията по принудително отвеждане на пострадалия, са продължили с вкарването
на пострадалия в асансьор, обграден от подс. Ш., подс. М. и неустановеното лице
с име Т., но тъй като асансьорът не потеглил поради претоварване, подс. М. и
лицето Т. излезли и се качили на по-горен етаж по стълбите, а пострадалият бил придружен
в асансьора само от подс. Ш.. Разбираемо е, че по време на придвижването с
асансьора, пострадалият не е имал възможност да избяга /в тази насока следва да
се съобрази спецификата на придвижване в затворената кабина на асансьора, изпитваното
чувство на слабост от пострадалия, по-големите физически възможности на подс. Ш.
/. Действията по противозаконно лишаване от свобода продължили с въвеждане на пострадалия от
подс. Ш. в стая на един от по-горните етажи и със заплашване от подс. Ш. по
отношение на пострадалия /опиране на нож в шията/. Впоследствие в стаята влязъл
и подс. М., който заплашително давал нареждания на пострадалия – да се обади по
телефона на св. Н.К., които нареждания пострадалият бил принуден според обстоятелствата
/упражнено върху него непосредствено преди това насилие и заплахи/ да
изпълнява. От всичко изложено е видно, че пострадалият бил лишен от
възможността да определя свободно поведението си, включително и да напусне
сградата, в която той не желаел да остава.
Подсъдимите М. и Ш.
са извършили деянието в съучастие като съизвършители,
доколкото всеки от тях е извършил определени действия, чрез които те са лишили
пострадалия Т. от възможността свободно да се придвижва. Двамата подсъдими
едновременно са нанесли побой на пострадалия – всеки от тях е нанасял удари на
пострадалия. След това, подс. Ш. и подс. М. заедно отвели пострадалия до
асансьора, при което подс. Ш. го държал „под ръка“ и го водел, а подс. М.
непосредствено го следвал, респектирайки по този начин с присъствието си и възпрепятствайки
възможността пострадалия да си тръгне.
При извършване на
деянието е налице квалифициращия признак по чл.142а, ал.4 от НК - деянието е
извършено по начин, опасен за здравето на пострадалия – чрез нанасяне на побой,
довел до счупване и разместване на костите на носната кухина с деформация и
стеснение на носните ходове, и затруднение
в носното дишане двустранно, натъртване и охлузване в двете ябълчни области, натъртване и подкожен хематом в лявата
тилна област, натъртване на втори горен ляв зъб и сътресение на мозъка.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали неговия общественоопасен характер, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. В съзнанието за подсъдимите са съществували представи, че чрез
действията, които са извършили, те са лишили пострадалия от възможността
свободно да формира своята воля и да се придвижва в пространството. Налице е
„общност на умисъла“ – съзнание у подсъдимите за задружна престъпна дейност и
за постигане на общата цел със съвместни действия. Общността на умисъла особено
ясно проличава в обстоятелството, че подсъдимите са отвели пострадалия в стаята
на по-горен етаж по предложение на неустановеното лице с име Т.: „Дайте да го
качим горе в стаята, за да не го гледат хората“ –т.е. заедно, със съвместни
действия, задружно, принудително да отведат пострадалия до въпросната стая.
Подс. Ш. следва
да бъде оправдан по отношение на квалифициращия признак от обвинението по
чл.142а, ал.2 от НК - да е извършил деянието като лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК, а именно – служител в организация, която извършва охранителна дейност. Както
вече се посочи по-горе, по делото не се доказа по категоричен начин, че фирма ***,
гр. П., в която подс. Ш. е бил назначен на длъжност „охранител“, представлява
организация, която извършва охранителна дейност. Обвинението срещу подс. Ш. е
формулирано /буквално/ в смисъл, че той е извършил деянието като „служител в
организация, която извършва охранителна дейност“ /видно от изменение на
обвинението, извършено от прокурора в съдебно заседание на РС – гр. П. на
18.05.12 г./. За да се установи посочения квалифициращ признак, е необходимо да
се докаже не обстоятелството, че лицето изпълнява длъжност „охранител“, а че
организацията, в която лицето е назначено, „извършва охранителна дейност“ т.е. законът
изисква „охранителната дейност“ да бъде предмет на дейност на въпросното
търговско дружество. Последното обстоятелство не се доказа пред съда. Обстоятелството,
че подс. Ш. е бил назначен на длъжност „охранител“ в ***, гр. П., евентуално би
могло да има отношение към друга хипотеза на чл.142, ал.2, т.6 от НК – да
обуславя качеството „лице, което се занимава с охранителна дейност“, но по
отношение на такъв квалифициращ признак срещу подсъдимия не е повдигнато
обвинение и съответно, тази хипотеза /предложение 1-во от разпоредбата на чл.142,
ал.2, т.6 от НК/ остава извън предмета на обсъждане от съда.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
При
индивидуализацията на наказанията на подсъдимите М. и Ш., съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото им съдебно минало.
Значителният
период от време, през който е продължило наказателното производство срещу подсъдимите
/от извършване на деянията до постановяване на присъдата са изминали четири
години и половина/, също е факт, който следва да се отчете в насока на
намаляване на наказанията, тъй като този продължителен период до голяма степен
осуетява ефективното постигане на възпитателния ефект на наложените наказания.
В конкретния
случай, при съобразяване на целите по чл.36 от НК, във връзка с определяне на
наказанията, съдът отдава приоритетно значение на целите на генералната
превенция.
Извършените от
подсъдимите деяния представляват особено тежки случаи на престъпления по чл.129,
ал.1 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2
от НК, тъй като мотивите за тези деяния имат политически характер – оказване на
принуда по отношение на лице, изпълняващо организационни функции в политическа
партия и развиващо активна политическа дейност, да се откаже от заемане на
изборна длъжност като общински съветник /на която длъжност това лице е избрано
чрез свободни и демократични избори/, за да може мястото на общински съветник
да бъде заето вместо него от друго, „по-удобно“ за извършителите на престъпленията,
лице. Деяния от този вид пряко застрашат демократичните основи на Републиката и
установения чрез Конституцията на страната правов ред. Демократичната система
на Република България се основава на политически плурализъм, и излъчване на
представителни органи на управление посредством свободни и демократични избори.
Всяко деяние, което цели да деформира свободната воля на избирателите, следва „a priori“, по
дефиниция да се квалифицира като много тежко престъпление, брутално
посегателство срещу конституционните принципи, права и свободи на гражданите, в
частност, посегателство срещу принципа, закрепен в чл.10 от Конституцията за
излъчване на представителните органи на управление посредством свободни избори,
въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и основното
гражданско право, закрепено в чл.42, ал.1 от Конституцията гражданите да
избират държавните и местните органи на управление.
В това отношение
съдът отчита, че присъдата по настоящото дело е постановена по време на
предизборна ситуация в страната /предстоящи парламентарни избори/, която
ситуация налага правозащитните и правораздавателните органи да проявят
решителна, засилена наказателно-правна репресия /с много висок интензитет/,
спрямо всички действия, които могат да повлияят на свободното формиране на
волята на гласоподавателите.
На подсъдимите следва да се наложат наказания
във висок размер, които да послужат за назидание.
Следва да се
въздейства предупредително спрямо недобросъвестни лица, склонни да извършват
действия в насока манипулиране на волята на българските избиратели или
манипулиране на резултата от проведените избори. Правозащитните органи следва
да проявят решителност и да упражнят засилена репресия спрямо „местни феодали“
/към който кръг лица се причислява и подс. М./, които използват своите значителни
икономически възможности на местно ниво и се стремят да влияят върху решенията
на компетентни длъжностни лица от държавната и общинската администрация, да им
въздействат в насока вземане на решения в тяхна полза. Подс. М., развивайки
стопанска дейност в гр. П., се е стремял да обсеби и да влияе върху местните
органи на управление, да „кадрува“ при формирането на
тези органи и да ги използва в полза на своя бизнес. Подобна практика в малките
градове, форма на „местен феодализъм“, следва решително и категорично да бъде
пресечена, с всички законни средства, в т.ч. засилена наказателно-правна
репресия. Такава практика е несъвместима със съществуването на гражданско
общество и с правовия ред в развитите държави от Европейския съюз, ето защо,
българските институции и правоохранителни органи
следва да вземат всички мерки в пределите на своята компетентност, за да
преустановят порочната практика.
При отмерване на
тежестта на наказанията, съдът отчита по-голямата степен на вина на подс. М.,
който е инициатор и организатор на престъпните посегателства срещу пострадалия Т.
/замислени с цел да обслужат икономическите и политическите интереси на подс. М./,
а подс. Ш. се явява единствено изпълнител на нарежданията на подс. М.. Поради
това, съдът намира, че на подс. М. следва да бъдат наложени наказания в по-голям
размер, спрямо наказанията на подс. Ш..
При съвкупната
преценка на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че на подс. М.
следва да бъдат наложени наказания в размер към средния, предвиден в закона. За
престъплението по чл.129, ал.1 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК /в редакцията на
закона, която е действала към датата на инкриминираното деяние и се явява
най-благоприятна за дееца/ е предвидено наказание до пет години лишаване от
свобода, а за престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК /в
редакцията на закона, която е действала към датата на инкриминираното деяние и
се явява най-благоприятна за дееца/ е предвидено наказание от три до десет
години лишаване от свобода. Съдът намира, че за първото престъпление на подс. М.
следва да бъде наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
а за второто престъпление наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /т.е.
наказания в средния размер, предвиден в закона/.
С оглед
по-ниската степен на вина на подс. Ш., съображения за което бяха изложени
по-горе, неговите наказания следва да бъдат определени в по-нисък размер,
съответно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл.129, ал.1 вр.
ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК и ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
По отношение
наложените наказания ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подс. М. и
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подс. Ш., са налице формалните предпоставки
за отлагане изпълнението на наказанията на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй
като двамата подсъдими не са осъждани на лишаване от свобода за престъпления от
общ характер. Съдът обаче счита, че с оглед ефективното постигане на целите на
генералната превенция, съображения за което бяха изложени по-горе /за оказване
на интензивно предупредително въздействие спрямо други лица/ подсъдимите следва
да изтърпят посочените наказания ефективно.
Престъпленията са
извършени от подсъдимите при условията на реална съвкупност – преди подсъдимите
да имат влязла в сила присъда, за което и да е от престъпленията, поради което
на основание чл.23, ал.1 от НК, на всеки от подсъдимите следва да се наложи
едно общо, най-тежко наказание за двете престъпления /по-тежкото измежду
определените наказания/. Съответно, на подс. М. следва да се наложи общо
наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подс. Ш. общо наказание ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съгласно
разпоредбата на чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС подс. М. следва да изтърпи общото
наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в затвор, при първоначален строг
режим.
При изпълнение на наказанието
лишаване от свобода на подс. М., следва на основание чл.59, ал.1 от НК да се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 14.10.2008
г. до 16.10.2008 г. и времето, през което спрямо него се е прилагала мярка за
неотклонение „домашен арест“, считано от 17.10.2008 г. до 16.12.2008 г.
Приспадането на времетраенето на мярката за неотклонение „домашен арест“ следва
да се извърши съобразно редакцията на чл.59, ал.1 от НК, която е била в сила по
време на изпълнение на мярката /редакцията преди измененията с ДВ бр.27 от
10.04.09 г., която е най-благоприятна за осъдения/, поради материално-правния
характер на цитираната разпоредба и съобразно задължителните указания, дадени
на съдилищата с ТР №1 от 17.06.10 г. на ОСНК на ВКС т.е. един ден домашен арест следва да се зачете за
един ден лишаване от свобода.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.1 вр. чл.61, т.3 от ЗИНЗС подс. Ш. следва да изтърпи общото
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в затворническо общежитие от открит
тип, при първоначален общ режим.
При изпълнение на
наказанието лишаване от свобода на подс. Ш., следва на основание чл.59, ал.1 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от
18.11.2008 г. до 20.11.2008 г.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С деянията си
подс. М. и подс. Ш. виновно и противоправно са
причинили неимуществени вреди /физически и душевни болки и страдания/ на
пострадалия О.Т.. Поради това, предявеният от пострадалия срещу подсъдимите
граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, в частта му за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, е доказан по основание.
При определяне на
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът отчита по
справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, характера и интензитета
на претърпените болки и страдания. Пострадалият е търпял физически и психически
тормоз, физически болки, дискомфорт /усещане за
слабост, гадене и световъртеж вследствие загубата на кръв/, чувство на страх и
притеснение за здравето и физическата си неприкосновеност, лишен е бил от
възможността свободно да формира волята си и да действа съобразно нея, в
частност – да се придвижва свободно в пространството. На пострадалия бил
нанесен побой, в резултат на който му били причинени множество травматични
увреждания - счупване и разместване на костите на носната кухина с деформация и
стеснение на носните ходове, и затруднение
в носното дишане двустранно, натъртване и охлузване в двете ябълчни области, натъртване и подкожен хематом в лявата
тилна област, натъртване на втори горен ляв зъб и сътресение на мозъка, като
най-тежкото от тези увреждания довело до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Пострадалият изпитвал физическа болка и страдание не само в
момента на нанасяне на побоя и причиняването на нараняванията, а и
впоследствие, при извършените спрямо него медицински манипулации /оперативно наместване
на носните кости, изваждането на тампоните от носа няколко дни по-късно, което
било силно болезнено, видно от показанията на пострадалия, дадени в съдебно
заседание/. Заради причинените увреждания на здравето, се наложило пострадалият
да остане на лечение в МБАЛСМ „Пирогов“ за четири дни /от 14.10.08 г. до
17.10.08 г./. По отношение на противозаконното лишаване от свобода на
пострадалия, следва да се отчете, от една страна, че то е довело до силен
психически стрес за пострадалия, а от друга страна, че лишаването от свобода е продължило
относително кратко време.
При съвкупната
преценка на изложените обстоятелства, съдът намира, че на пострадалия О.Т.
следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 2 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 13.10.08 г. до окончателното плащане, и за посочената сума гражданският иск в
частта му за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен, като
бъде отхвърлен до пълния предявен размер за неимуществени вреди от 25 000
лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, отговорността на двамата подсъдими за плащане на
присъденото обезщетение, е солидарна.
По делото не се
доказа, че вследствие на деянията на подсъдимите, пострадалият О.Т. е претърпял
имуществени вреди, поради което предявеният граждански иск, в частта му за
обезщетение за имуществени вреди, следва да бъде отхвърлен изцяло, за целия
предявен размер от 1 500лв.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимите
следва да заплатят по сметка на
РУП – гр. П. направените на досъдебното производство разноски в размер на
1 908.34 лв., както и 10.00 лв. държавна такса за служебно издаване на 2
бр. изпълнителни листове.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимите следва да заплатят по сметка на Специализиран наказателен
съд направените в съдебното производство разноски в размер на 2 352.80 лв., държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 100.00 лв., както и 10.00 лв. държавна такса за служебно
издаване на 2 бр. изпълнителни листове.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: