ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462
Гр. Перник, 29.05.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в
открито заседание на 14.05.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
При участие на
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр. д.
№ 248 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 423 ГПК и чл. 419 ГПК.
Образувано е по повод възражение,
вх. № 5271/19.10.2018 г. (пощ. кл. От 17.10.2018 г.), подадено от СД „Вестен,
Коеви и СИЕ“ чрез адв. В.И. Ж. срещу заповед за изпълнение на парично
задължение № 2435/*** г. по ч.гр.д.
№ 2745/2013 г. по описа на Районен
съд П., както и по Частна жалба вх. 8282/18.03.2019г.
подадена срещу разпореждане на ПРС от 19.02.2019г. с което е върната друга
частна жалба - по чл. 419 ГПК, приложена към възражението по чл. 423 ГПК.
Във възражението се излагат
съображения, че заповедта не е била надлежно връчена на длъжника от съдебния
изпълнител, поради което същият е бил лишен от възможността да оспори вземането
в срок. Поддържа се, че с поканата за доброволно изпълнение е връчено
единствено копие от изпълнителния лист, но не и от издадената заповед за
изпълнение. Твърди се, че в нарушение на нормата на чл. 50, ал. 3 ГПК поканата
за доброволно изпълнение не е била връчена на работник или служител в
канцеларията на длъжника, а на лицето И. К. в качеството й на майка на
управителя на събирателното дружество. Посочва се, че на 17.09.2018 г. страната
се е сдобила с незаверен препис от делото, по което е издадена заповедта, която
дата следва да се счита за меродавна относно момента на нейното узнаване.
Възразява се срещу дължимостта на вземането по оспорената заповед за изпълнение
на парично задължение, като към възражението е приложена и частна жалба по чл.
419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
След осъществена процедура по
размяна на книжа насрещната страна „Юробанк България“ АД е депозирала писмен
отговор, с който се оспорва процесуалната допустимост на постъпилото
възражение, със съображения, че длъжникът е узнал за издадената заповед в
момент, предхождащ посочения във възражението. По същество се поддържа, че не е
налице хипотеза на ненадлежно връчване на заповедта, като се претендират
разноски.
В частната жалба срещу разпореждането на ПРС от 19.02.2019г., с което е върната частната жалба
по чл. 419 ГПК, приложена към възражението се излагат оплаквания за
неправилност на връщането на частната жалба. поддържа, че неправилно му е
указано да нася такса по частната жалба по чл. 419 ГПК, защото ПРС нямал право
да я администрира и проверява нейната редовност, по причина, че тя се разглежда
само ако се приеме възражението и само окръжния съд има право да я проверява,
съответно такса се дължи само след приемане на възражението.
ПОС намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ч.гр.д. № 2745/2013 г. по описа на Районен съд П. е образувано по заявление
на „Юробанк България“АД срещу дружеството молител.
Издадена е заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист въз основа на
който е образувано изпълнително дело 1019/2013г. на ЧСИ С. Б. с район Пернишки
окръжен съд.
От представеното от ЧСИ Б. заверено
копие на ПДИ (л.59-60от настоящото дело) се установява, че ПДИ е изпратена на
15.07.2013г. на адреса на управление на дружеството длъжник.
ПДИ е получена на 30.07.2013г. от
лицето И. К. с отбелязване, че същата е майка на управителя.
От представения от ЧСИ Б.
Протокол от 31.08.2013г. (л. 61 от настоящото дело) съставен по изпълнително
дело 1019/2013г. се установява, че на тази дата единия от двамата управители на
дружеството (действащи заедно и поотделно видно от справката от ТР към АВ по
заповедното дело), а именно В. С. К. е предала на ЧСИ Б. ключ от ипотекиран
имот с адрес който съвпада с адреса на управление на дружеството длъжник
съгласно ТР към АВ.
При тези данни ПОС намира, че възражението по чл. 423 ГПК
е недопустимо като просрочено.
От посочения протокол от
31.08.2013г., подписан от представляващ дружеството длъжник се установява, че
единият му управител е научил за изпълнителното дело най-късно на датата, на
която е предал ключовете от апартамента в който е и седалището на дружеството
на ЧСИ Б..
От този момент дружеството е
имало обективна възможност да се запознае с изпълнителното дело съответно със
заповедта за изпълнение, която е приложена по изпълнителното дело и да упражни
правата, които му дава ГПК за защита и от този момент започва да тече и срока
по чл. 423, който е преклузивен и е изтекъл на 30.09.2013. В същият смисъл е и Определение № 649 от 7.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4341/2015 г., IV
г. о., ГК според което: „Дали, а и кога, страната ще се запознае с
изпълнителното дело или делото по издаване на изпълнителното основание, зависи
изцяло от личната и преценка“.
Възражението по чл. 423 е
подадено на 17.10.2018г. – повече от пет години по – късно.
Дали връчването на ПДИ е редовно
е въпрос който е относим към основателността на възражението по чл. 423 ГПК и
не може да се разглежда при положение, че срокът за подаването му е пропуснат.
Аргументите в писмената защита
пред ПОС, че били нарушени права на потребители са несъстоятелни доколкото
страна по делото е търговско дружество и за него не важат никакви защитаващи
потребителите норми.
По частната жалба вх. 8282/18.03.2019г. подадена срещу
разпореждане на ПРС от 19.02.2019г. с което е върната друга частна жалба - по чл.
419 ГПК, приложена към възражението по чл. 423 ГПК ПОС намира, че тя е
неоснователна.
Частната жалба по чл. 419 ГПК дори когато е подадена заедно с възражение по
чл. 423 ГПК подлежи на проверка за редовност от страна заповедния съд, чрез
когото тя се подава.
Единственото условие за редовност на тази частна жалба, чиято проверка не е в компетентност на заповедния съд е
за спазване на срока по чл. 419, защото дали е в срок такава частна жалба е
въпрос чийто отговор е в пряка зависимост от това дали е прието възражението по
чл. 423 ГПК, което става с акт на окръжния съд.
По останалите изисквания за
редовност частната жалба по чл. 419 ГПК подлежи на проверка от заповедния съд.
Това е така, защото самото производство по чл. 423 ГПК не е двуфазно и със
същият акт с който приема възражението по чл. 423 окръжния съд трябва разгледа
и частните жалби по чл. 413 и чл. 419 ГПК, а това изисква те да са редовни,
тоест да е заплатена дължимата се държавна такса. Няма как окръжния съд да
приеме възражението и после да оставя без движение частните жалби за внасяне на
такси. Правилно след като на два пъти е давал указания да се внесе такса и те
не са изпълнени ПРС е върнал частната жалба по чл. 419 и разпореждането за
връщането й следва да се потвърди.
На страните не се дължат разноски
за настоящото дело, защото молителя няма право на такива с оглед на изхода му,
а „Юробанк България“ АД не е представил доказателства за направени разноски за
адвокат каквито е поискал.
Воден от гореизложеното, Окръжен
съд Перник
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочено възражението по чл. 423 ГПК с вх. №
5271/19.10.2018 г., (пощ. кл. от 17.10.2018 г.), подадено от СД „Вестен, Коеви
и СИЕ“ чрез адв. В.И. Ж. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 2435/*** г. по ч.гр.д. № 2745/2013 г. по описа на Районен съд П..
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 19.02.2019г., постановено по № 2745/2013 г. по описа на Районен съд П., с което е върната, приложената към възражението по чл. 423 ГПК с
вх. № 5271/19.10.2018 г., частна жалба
по чл. 419 ГПК от СД „Вестен, Коеви и СИЕ“ чрез адв. В.И. Ж. срещу разпореждането
за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2435/*** г. по ч.гр.д.
№ 2745/2013 г. по описа на Районен
съд П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без разглеждане възражението по
чл. 423 ГПК подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
стрнаите пред Софийски апелативен съд.
В частта за потвърждаване на Разпореждането на ПРС от 19.02.2019г. настоящото
определение не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
настоящото определение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.