Присъда по дело №319/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта:	24
Дата:	3 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2022 г.)
Съдия:	Маргарита Коцева

Дело:	20211200200319
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Благоевград, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
СъдебниГергана Костадинова

заседатели:Маргарита Трайкова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
и прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградМилена Милева Милева
(ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Наказателно дело от общ
характер № 20211200200319 по описа за 2021 година
Въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. В., роден на * г. в село К., общ. П.,
българин, български гражданин, с адрес гр. П., ул. “С.Х.“ 1, ет. 4, ап. 14,
неосъждан, пенсионер по болест, с основно образование, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 24.08.2019 г. около 11,00 часа в гр. П., в жилищен
апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. “С.Х.“ *, ет. *, ап. *, умишлено е
направил опит да умъртви Н. Ч. Т. с ЕГН: ********** от гр. П., като й
нанесъл един удар със сатър в областта на гърба в ляво, с което й причинил
повърхностно порезно нараняване в областта над лопатъчната кост на гърба,
нанесъл й три броя удари с нож по левия горен крайник, с което й причинил
три повърхностни наранявания по лявата ръка, нанесъл й два броя удари с
нож в областта на гръдния кош, като с единия от тях й причинил прободно-
1

порезно нараняване по гръдния кош в ляво, по средна мишнична линия, на
нивото на ребрената дъга, проникващо в гръдната кухина, довел до
кръвоизлив в лява гръдна кухина - около 250 милилитра кръв, а с другия удар
с нож й причинил прободно - порезно нараняване по гръдния кош вляво, по
задна мишнична линия на нивото на ребрената дъга, непроникващо в
гръдната кухина, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 115
НК вр. чл. 18, ал. 1 НК, поради което и на основание посочените по-горе
разпоредби и чл. 54 НК, ОСЪЖДА подс. В. И. В. да изтърпи наказание
“лишаване от свобода “ за срок от 10 /десет/ години, като ОПРЕДЕЛЯ за
изтърпяване на наказанието първоначален строг режим.
ОСЪЖДА подс. В. И. В. с посочена по-горе самоличност да заплати на
Н. Ч. Т. на адрес гр. П., ж.к. И., бл..., вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 30 000
/тридесет хиляди/ лв. като обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от престъплението ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.08.2019 г. до окончателното плащане на дължимото. В частта над уважения
размер отхвърля предявения от Н. Ч. Т. срещу подсъдимия В. И. В. иск за
неимуществени вреди като неоснователен.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок пред
Апелативен съд - София, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 24 от 03.11.2021 г. по н.о.х.д. №
319 по описа за 2021 година на Благоевградски окръжен съд:

Окръжна прокуратура - Благоевград е предявила против подсъдимия В.
И. В. от гр. П., общ. П., обвинение за това, че на 24.08.2019 г. около 11,00
часа в гр. П., в жилищен апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. “С.Х.“ *,
ет. *, ап. *, умишлено е направил опит да умъртви Н. Ч. Т. с ЕГН: **********
от гр. П., като й нанесъл един удар със сатър в областта на гърба в ляво, с
което й причинил повърхностно порезно нараняване в областта над
лопатъчната кост на гърба, нанесъл й три броя удари с нож по левия горен
крайник, с което й причинил три повърхностни наранявания по лявата ръка,
нанесъл й два броя удари с нож в областта на гръдния кош, като с единия от
тях й причинил прободно- порезно нараняване по гръдния кош в ляво, по
средна мишнична линия, на нивото на ребрената дъга, проникващо в гръдната
кухина, довел до кръвоизлив в лява гръдна кухина - около 250 милилитра
кръв, а с другия удар с нож й причинил прободно - порезно нараняване по
гръдния кош вляво, по задна мишнична линия на нивото на ребрената дъга,
непроникващо в гръдната кухина, като опитът е останал недовършен поради
независещи от дееца причини, своевременно оказана висококвалифицирана
медицинска помощ - престъпление по чл. 115 НК вр. чл. 18, ал. 1 НК.
С определение на съда е приет са съвместно разглеждане с
наказателното производство предявен от пострадалата Н. Ч. Т. граждански
иск срещу подсъдимия В. И. В. с искане подсъдимият да заплати на
пострадалата 50 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от извършеното престъпление ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане на сумата. Предявилата граждански
иск пострадала е конституирана като граждански ищец и частен обвинител,
като същата участва в съдебното производство с повереник адв. Б..
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Изслушани са две съдебно - медицински експертизи, изготвени от в.л. Л.
/първата/ и от в.л. Ч. /допълнителна/, няколко психиатрично-психологични
експертизи, изследвали подсъдимия и пострадалата Т., дактилоскопна
експертиза, предявени на страните са веществените доказателства по делото,
прочетени и приети са съставяните протоколи за извършени действия по
разследването - оглед, претърсване и изземване на досъдебното производство,
протокол за освидетелстване, за доброволно предаване и приложените
писмени документи.
В хода на пренията представителят на ОП – Благоевград
поддържа обвинението срещу подсъдимия, като сочи, че от доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие по безспорен начин се доказва
извършването на престъпление. В пледоарията си прокурорът прави анализ на
събраните по делото гласни доказателства, на противоречията, които се
1

установяват в тях и кои следва да бъдат кредитирани от съда, посочва
обстоятелствата, които се установяват по делото от доказателствения
материал, прави извод, че не е налице афектно състояние на подсъдимия с
оглед заключението на тройната психиатрично-психологична експертиза и
гласните доказателства в подкрепа на експертните изводи, като намира
доказаност на обвинението по безспорен и несъмнен начин, като подсъдимият
е извършил престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Прокурорът прави
искане на подсъдимия В. да бъде наложено наказание лишаване от свобода
при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства - около 12
години лишаване от свобода, като се измени мярката за неотклонение на
подсъдимия в задържане под стража на основание чл. 309, ал. 3 НПК.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Н.Т. – адв.
Б., иска подс. В. да бъде признат за виновен в престъплението, в което е
обвинен. Прави анализ на събраните доказателства и фактите, които се
установяват от тези доказателства; отделя се внимание на доказателствата за
здравословното състояние на подсъдимия и на експертните заключения за
това дали същият при нанасяне на ударите е бил в афектно състояние, като
според повереника на пострадалата липсват доказателства пострадалата да е
предизвикала по някакъв начин подсъдимия; обсъждат се причинените
увреждания на пострадалата от нанесените й удари и че едно от тях е било
свързано с временна опасност за живота на пострадалата, като е било
възможно да настъпи смъртта й. Иска се съдът да определи наказание на
подсъдимия по справедливост, като същото превъзпита не само подсъдимия,
но и да изпълни превенция за обществото. Иска се уважаване на гражданския
иск в размера, в който е предявен, като се изтъква преживяното от
пострадалата след случилото се, че само адекватната медицинска помощ я е
спасила, особеностите на пострадалата съгласно психиатрично-
психологичната експертиза, продължаващите телефонни обаждания от
подсъдимия, който плаши пострадалата.
Гражданският ищец и частен обвинител Н.Т. не се явява в
последното с.з., в което са изслушани пренията на страните, и не изразява
лична позиция.
Служебният защитник на подсъдимия – адвокат Й., изразява
становище, че фактическата обстановка не е тази, изложена от държавното и
частното обвинение, а поредицата от скандали между подсъдимия и
пострадалата след сериозните здравословни проблеми на подсъдимия от 2018
г. са във връзка с прехвърляне на собствеността на апартамента, в който са
живели; пострадалата била злоупотребявала с алкохол и е насилвала
подсъдимия, защото е отказвал да прехвърли апартамента. Прави се анализ от
защитника на събраните доказателства и фактическата обстановка, която
следва да се приеме за установена – за наличие на скандал за апартамента с
майката на пострадалата пред блока, за поведението на пострадалата по
нанасянето на удари на подсъдимия в гърдите, който се бил уплашил, че не
може да се защити и е нанесъл само един удар с нож, като удар със сатър в
2

случая нямало нанесен, и действията на подс. В. са били преустановени с
нанасянето на удар с нож, като пострадалата се е заключила в кухнята. При
тази фактическа обстановка се твърди, че подсъдимият не е целял смъртта на
пострадалата Т., а се е защитавал от нейните агресивни действия, като се
изтъкват противоречия в показанията на свидетелите Т. и Д., сочат се гласни
доказателства, които опровергавали показанията на пострадалата и нейната
майка, като се прави извод, че било невъзможно подсъдимият да придърпа
залитналата към него пострадала, за насилие от която същият бил съобщил на
тел. 112 още през м. март 2019 г. Иска се постановяване на присъда, с която
се приеме, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана,
както е бил и в състояние на физиологичен афект, за което се иска
възприемане на изводите на вещите лица Б. и Т., като се иска оправдаване на
подсъдимия или преквалифициране на престъплението. Прави се искане да се
приеме превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако не се приеме
основание за оправдаване, като не се накаже подсъдимият, тъй като е
действал при уплаха за неговия живот. Иска се, ако съдът не приеме наличие
на уплаха при неизбежната отбрана на подсъдимия, да се преквалифицира
деянието по чл. 119 НК или чл. 118 НК като извършено при превишаване на
пределите на неизбежната отбрана или поради физиологичен афект поради
проявеното от пострадалата насилие. Изтъкват се доводи, че подсъдимият не
е имал умисъл за убийство, а с оглед нанасянето само на един удар от страна
на ребрата, като не е целял засягането на жизненоважни органи, и с оглед
използваното средство, следвал извод, че не е целял смъртта й, а причиняване
на средна телесна повреда. Пледира се и за приложение на чл. 55 НК при
определяне на наказанието поради недовършеността на престъплението. При
няколко искания за това каква да бъде присъдата, ако не бъде оправдан подс.
В., се иска определяне на такъв размер наказание лишаване от свобода, за да
се приложи институтът на условното осъждане. По отношение на
гражданския иск се иска да бъде отхвърлен като неоснователен при
постановяване на оправдателна присъда, а при преквалификация на деянието
с оглед приноса на пострадалата при причиняване на вредите и краткия
период на възстановяването й без последици за в бъдеще, се иска уважаване
на иска в размер до 7 000 лв.
Подсъдимият в хода на пренията и в последната си дума заявява,
че искането на пострадалата е да се продаде апартамента; той не я е ударил
повече от един път, не е искал да я убие, а само да я уплаши да стане от него,
като майката на пострадалата била видяла всичко.
След преценка на събраните по делото доказателства Окръжен
съд – Благоевград приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. към датата на обвинението е *-годишен, живеел в гр. П.
на ул. „С. Х.“ № *, ет. *, ап. *, пенсионер по болест, като е имал определена с
решение на ТЕЛК 95% т.н.р. с чужда помощ за период от 24.10.2018 г. до
01.10.2020 г., неосъждан, поради изтичане на срок, по-дълъг от 15 години
след изтичане на срока на предсрочното му условно освобождаване по
3

отразеното в справката за съдимост осъждане, което е заличено на основание
чл. 88а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 2 НК.
Подсъдимият В. и св. Н.Т., конституирана като граждански ищец и
частен обвинител в производството, живеели заедно на семейни начала от
2006 г. През 2008 г. подс. В. закупил апартамента на адреса в гр. П., ул. „С.
Х.“ № *, ет. *, ап. *, като двамата се преместили да живеят заедно като
семейство в този апартамент. За закупуването на апартамента имало изтеглен
заем от подс. В. и вписана ипотека върху апартамента, като погасяването на
вноските по заема с оглед живеенето на подсъдимия и св. Т. на семейни
начала се извършвало и със средства на св. Н.Т., която периодично работела в
Гърция, където с нея понякога пребивавал и подс. В., който там продавал
ножове /като този, предявен като веществено доказателство по делото/ по 1
евро. През м. април - май 2018 г. подс. В. имал сериозни здравословни
проблеми, заради които няколко пъти бил на болнично лечение /в
кардиологично и неврологично отделения на болници/, като при изписването
му от болница на 25.05.2018 г. след прекаран исхемичен мозъчен инсулт,
същият бил с левостранна тежкостепенна хемиплегия, не е могъл да сяда и да
се обръща в леглото без чужда помощ, като се е нуждаел от помощни
средства, при изписването му от болницата е отразено в епикризата,
приложена по досъдебното производство, че е с ясно съзнание и левостранна
тежка хемипареза. Не са противоречиви гласните и писмените доказателства
по делото както за влошеното здравословно състояние на подс. В. от м. април
– май 2018 г. и свързаните с това затруднения в ежедневното му обслужване,
че подсъдимият станал агресивен и раздразнителен, както и че отношенията
между подс. В. и св. Т., която след разболяването му полагала всички
необходими грижи за неговото възстановяване, били свързани, въпреки
установената привързаност между тях, с прояви на насилие на двамата един
към друг, за което е имало сигнали на телефон 112, съответно проверки от
полицията и предупреждения към двамата да не се саморазправят. В края на
м. септември и началото на м. октомври 2018 г. на подс. В. била извършена
сърдечна операция в кардиохирургично отделение, като след тази операция е
извършено освидетелстването от ТЕЛК на подсъдимия и е издадено
решението, приложено като доказателство в настоящето производство. След
решението на ТЕЛК от 24.10.2018 г. св. Т. се грижела за подсъдимия като
личен асистент /за което получавала възнаграждение, като не изпълнявала
това задължение след датата на случилото се, когато след излизането си от
болница подала молба за освобождаването й като такава/, от показанията на
св. Т. се установява, че е била личен асистент на подсъдимия малко повече от
9 месеца. Вследствие на заболяванията му и на проведеното му лечение,
съответно изтеклото време за възстановяване, през което св. Т. е полагала
грижи, за да прави подс. В. упражнения, излизала е с него да го разхожда,
вършила е домакинската работа и всички грижи, от които се е нуждаел подс.
В., последният подобрил състоянието и макар да продължавал да е с пареза на
лявата ръка и левия крак, могъл да се движи навън с бастун или патерица сам,
4

вкл. да управлява автомобила си, в апартамента се придвижвал без помощно
средство, но не могъл да държи нищо в лявата си ръка. Вещите лица,
изготвили психиатрично-психологични експертизи след освидетелстване на
подс. В., еднопосочно са констатирали настъпила при същия органична
личностова промяна заради сърдечния и мозъчен инциденти, които е
преживял, и свързани с тази промяна нервност, импулсивност,
раздразнителност, сприхавост, агресивност /вж. и показания на св. Т. – когато
подсъдимият се е разболял „той стана много агресивен, постоянно обиждаше,
постоянно закани“, вж. обяснения на подс. В. в хода на съдебното следствие –
преди инцидента, за който се води делото, св. Т. го е биела, а той й е казвал
„ще те дупна, ще те ударя с ножа и ще те убия, още един път ако ми
посегнеш“/. Макар да се влошили отношенията и да е имало прояви на
агресия от страна на двамата съжители един към друг, съвместното им
живеене продължавало, като св. Т. продължавала да се грижи за подс. В. /вж.
обясненията на последния – „Н. се грижеше за мен и до днес се грижи“/. В
грижите за подсъдимия св. Т. често финансово била подпомагана от нейната
майка – св. Д..
На 08.03.2019 г. били предприети всички действия за заличаване на
ипотеката върху апартамента, собственост на подс. В., в който живеели
двамата със св. Т.. На следващия ден в системата на тел. 112 е регистрирано
обаждане /2 на брой/ от подс. В., който иска съдействие, тъй като св. Т. е
употребила алкохол и е агресивна /няма документи в полицията за това какво
е установено на място след този сигнал/. На 21.06.2019 г. са проведени много
на брой телефонни от св. Т. с оператор от тел. 112, като св. Т. е искала
съдействие и медицинска помощ, тъй като е била ударена от подс. В. с бастун
по главата, като подсъдимият се е скрил в колата, а тя имала кръв по главата,
като същия ден й е оказана медицинска помощ, но не се е наложило болнично
лечение, а същата се е прибрала в дома на подсъдимия. На същата дата както
подсъдимият, така и св. Т. са предупредени с протоколи от полицейски
служители да не се саморазправят. По повод този случай била образувана
полицейска преписка и е налице постановление на прокурор при РП – П. от
13.08.2019 г., в което е прието, че са налице престъпления от частен характер
/по чл. 144, ал. 1, чл. 130, ал. 1 и по чл. 146, ал. 1 НК при липса на данни за
домашно насилие/ като е отказано образуване на досъдебно производство.
Два дни след случая с бастуна – на 23.06.2019 г., в системата на тел. 112
отново е регистрирано обаждане от подс. В. /2 на брой/, като същият е искал
съдействие, тъй като св. Т. /която в разговора с оператора е нарекъл
„уличница“/ е употребила алкохол и не иска да си тръгне от жилището му.
Влошаването на отношенията между подс. В. и св. Т. /след като същият имал
сериозни здравословни проблеми и бил зависим от грижите на св. Т./ било
свързано и с водени разговори с подсъдимия, в които близки на св. Т. /майка
й – св. Д./ настоявали подсъдимият да прехвърли апартамента, в който
живеели, на св. Т. /подсъдимият имал низходящи, а със св. Т. нямал сключен
граждански брак въпреки живеенето на съпружески начала две години преди
5

закупуването с кредит на този апартамент и съответно около 12 години към
датата на случилото се/. Подс. В. /въпреки че получавал необходимите грижи
от св. Т./ демонстрирал отрицателното си отношение към нея /наред с
упражнено физическо насилие/, като я обиждал /наричайки я „курва“,
„уличница“ пред св. Т. и пред други лица/, имал планове /въпреки полаганите
в един дълъг период от време грижи от св. Т. за него, оказаната финансова
помощ при изплащане на апартамента и за лечението му от Т. и от
родителите й/ да не позволи на св. Т. да живее повече в жилището му /за
което настоявали да прехвърли на Н., за да не остане на децата му, а той не
искал, защото „тя няма нищо“ както подсъдимият сочи в обясненията си/,
като смени патрона на входната врата и замине /да бяга, да изчезне/ за
Гърция, защото не искал да търпи тормоз, който продължавал пет месеца /вж.
обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие/.
На 24.08.2019 г. сутринта св. Т. събудила подс. В. около 9 часа,
последният закусил, пил лекарства, между двамата нямало никакви
конфликти. По-късно подс. В. излязъл от дома си, като трябвало да закара
колата на майстор, а св. Т. вършила през това време домакинска работа в
жилището. Около 11 часа подс. В. се бил върнал с автомобила и св. Т., която
видяла автомобила, паркиран пред блока, решила да слезе, за да помогне на
подс. В. при качването в жилището им. На пейка пред блока в същото време
била св. Д., майка на св. Т., като подс. В. в дадените обяснения пред съда сочи
негативното си отношение и към тази свидетелка /защото същата е
настоявала за прехвърлянето на апартамента на дъщеря й, защото е имала
финансови претенции към него/. Подс. В. бил седнал на друга пейка пред
блока, в който живеели със св. Т., като същият вече бил купил патрон с
намерението да смени стария на входната врата на жилището. Предвид
лошото отношение на подсъдимия към св. Д. и особеностите, които същият
имал заради настъпилата промяна на личността му вследствие заболяванията
му, същият казал на св. Д. да си вземе „курвата“ /имайки предвид св. Т./, като
след отговора на св. Д. какво още иска от тях, подсъдимият посегнал да я
удари с патерицата, но не успял, защото св. Д. се отдръпнала. Последната
възприела подсъдимия, че има лош и странен поглед, че гледал според нея
злобно и лошо. В този момент пред блока вече била слязла и св. Н.Т., за да
помогне на подс. В. да се прибере, възприела част от конфликта между
подсъдимия и нейната майка, казала на подсъдимия да се прибират и двамата
се качили в асансьора. Св. Д. се притеснила от думите на подсъдимия при
конфликта им пред блока и от начина, по който същият е гледал по нейните
възприятия, поради което тръгнала да се качва пеша по стълбите за четвъртия
етаж, на който живеели подсъдимият и дъщеря й /не могла да ползва
асансьор, защото нямал чип за същия/. Влизайки в апартамента си, подс. В. и
св. Т. оставили входната врата отворена, тъй като било горещо. Св. Т. влязла в
хола и прибирала изпрани дрехи в секцията, а подс. В. бил видян от св. Д.,
която вече се била качила на етажа и казала на дъщеря си да си тръгне с нея,
имало и разговор между подсъдимия и св. Т., която му казала /във връзка с
6

конфликта пред блока/ каква работа си има с майка й, последвало влизане на
подсъдимия /който двете жени не са чули да казва нещо/ в кухнята, откъдето
взел сатър с черна дръжка, който държал в дясната си ръка. Влизайки в хола
със сатъра, същият казал на св. Т. „ще те убия, курво, ще те убия!“, но поради
отправяни и преди това заплахи към нея св. Т. не възприела сериозно думите
на подсъдимия въпреки държания сатър, като продължила да подрежда
дрехите. Подсъдимият се приближил до нея и в гръб могъл да й нанесе с не
голяма сила /поради здравословните проблеми, които имал, и теглото на
сатъра/ един удар със сатъра по гърба в ляво, като след това изпуснал сатъра,
при този удар на св. Т. било причинено порезно нараняване на гърба в ляво.
На св. Т. й притъмняло от случилото се, неочаквано за нея, между двамата
последвало „сбутване“ /“лашкане“, както сочи подсъдимият в обясненията
пред съда/, в същото време подс. В. поради това и тъй като бил без помощно
средство – патерица или бастун, като придвижването му било затруднено
поради частичната парализа на левите крайници, седнал на единия от
фотьойлите в хола, в близост до който имало нож, а св. Т. се озовала на скута
му, като дясното й рамо било към гърдите на подсъдимия, краката й събрани -
от дясната страна на подсъдимия, като св. Т. нанесла няколко удара с ръцете в
гърдите на подсъдимия, който в същото време взел намиращия се на
масичката до фотьойла кухненски нож и нанесъл със здравата си ръка 5 удара
на св. Т. в лявата част на тялото й, като й викал, че ще я убие, че ще завърти
ножа, за да умре, като три от ударите попаднали в лявата ръка на св. Т., като
й причинили порезни наранявания, а двата удара били в областта на гръдния
кош /в лявата му част/, като довели до две прободно- порезни наранявания.
Майката на св. Т. – св. Д., която била на стълбищната площадка и поради
отворената врата могла да види случващото се, когато видяла подс. В. да
държи сатър в ръката и да върви към св. Т. /защото се страхувала да влезе
вътре в апартамента и да спре подсъдимия/ започнала да вика за помощ и да
тича по стълбите на блока. Никой не се отзовал да помогне, като св. Д. отново
се качила пред входната врата на апартамента и тогава видяла подсъдимият да
седи във фотьойла, а св. Т. е била с гръб към него и вече е имало голямо
петно кръв по блузата, като св. Д. отново ужасена започнала да тича и да вика
за помощ на стълбите на блока. В същото време св. Н.Т. изпитвала силни
болки, но станала от скута на подсъдимия и тъй като той е викал, че ще я
убие, взела от пода на хола сатъра, за да се защити от подсъдимия, ако трябва,
и тръгнала да излиза от хола, но вместо навън от апартамента влязла в
кухнята, оттам видяла, че подсъдимият се е изправил от фотьойла и уплашена
същата заключила вратата на кухнята от вътре, след което загубила съзнание
за кратко и паднала на земята.
Св. Д. се опитвала да се обади на телефон 112, но няколко пъти не
успявала заради паниката и ужаса, в които била изпаднала. На стълбите на
блока, заради писъците на св. Д., излязла св. С.Н. /същата живеела в
апартамент под този, в който били подсъдимият и св. Т./. В разговор със св. Д.
разбрала, че не може да се обади по телефона за помощ, св. Н. влязла в дома
7

си, за да си вземе телефона. Св. Д. обаче успяла да позвъни на телефон 112,
като при изслушване на разговорите се чуват писъците на майката, св. Д. е
подала сигнал за случилото се, че се „колят“, „със сатър“, че има нужда от
спешна помощ, като при повторно обаждане отново е казала „със сатър засече
жената“.
На място пристигнали полицейски служители – свидетелите В.Т. и Б.К.,
като пристигнал и екип на Спешна помощ. Свидетелите Т. и К. чували
крясъците за помощ на заключилата се в кухнята Н.Т., но същата не могла да
отключи вратата /св. Д. в същото време викала и пискала на стълбите/. В
същото време подсъдимият /полицейските служители възприели инвалидното
му състояние/ бил на входната врата на апартамента. Полицейските
служители разбили заключената врата на кухнята, като видели вътре на пода
св. Т., имало много кръв и окървавен сатър, св. Т. била закарана с линейка до
болницата в гр. П. за оказване на спешна медицинска помощ. Подсъдимият
бил задържан с белезници за парапета на стълбището.
На място пристигнала оперативна дежурна група, като един от
полицейските служители бил и разпитаният като свидетел Ц.И., който
присъствал при извършения оглед на местопроизшествие от разследващ
полицай. Присъствалите на място полицейски служители К., Т. и И. са
възприели в апартамента сатъра в кухненското помещение, в което е била св.
Т., и нож на единия от фотьойлите в хола. Видно от изготвения протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, като веществени
доказателства са иззети един брой кухненски нож с обща дължина 23 см, от
които пластмасова дръжка - 11 см и метално острие 12 см със следи от
червеникава течност по острието; един брой голям нож /сатър/ с обща
дължина 40 см /черна дръжка с размери 19 см/3 см и метално острие с
размери 21 см/10 см със следи от червеникава течност по острието, както и
парче от килим със следа от червеникава течност върху него с размери 13
см/13 см. В разговорите на място с подсъдимия от присъствалите полицейски
служители подс. В. /който е бил задържан тогава/ е заявил част от посоченото
от него и в дадените обяснения в хода на съдебното следствие, че е нанесъл
удари на Н. с нож, защото се е защитавал от нейните удари /св. Ц.И./, нанесъл
удари, борейки се с жената /св. В. Т./, била му писнало, защото тя го
тормозела за някакъв апартамент, ударила го е и той я наръгал /св. Б.К./.
След оказаната спешна медицинска помощ в гр. П. пострадалата св. Т.
била закарана за лечение в болницата в гр. Сандански, където е била от 24 до
30.08.2019 г., като за оказаната й спешна помощ и проведеното лечение в
болницата в Сандански е събрана като писмено доказателство цялата
съставена медицинска документация.
От изготвените по досъдебното производство и изслушани в хода на
съдебното следствие съдебно-медицински експертизи от вещите лица Л.
/първа експертиза/ и Ч. /допълнителна експертиза/ се установяват получените
от св. Т. след случая наранявания /следва да се посочи, че не са налице
8

съществени противоречия в експертните изводи на вещите лица по двете
изготвени съдебно-медицински експертизи за получените увреждания и
механизма, по който могат да бъдат получени/: Прободно-порезно нараняване
по гръдния кош вляво, по средна мишнична линия, на нивото на ребрената
дъга, проникващо в гръдна кухина; Прободно-порезно нараняване по гръдния
кош вляво, по задна мишнична линия на нивото на ребрената дъга,
непроникващо в гръдна кухина; Повърхностно порезно нараняване по гърба
вляво, в областта над лопатъчната кост; Три повърхностни порезни
наранявания в областта на ляв горен крайник; Кръвоизлив в лява гръдна
кухина - в количество около 250 милилитра /експертиза на в.л. Ч./. В.л. Ч.
прави изводи, че прободно-порезното нараняване по гръдния кош вляво,
локализирано на нивото на ребрената дъга по средна мишнична линия,
проникващо в гръдната кухина, е осъществило комуникация между външна
среда и гръдната кухина, с което е създадена възможност за евентуално
проникване на инфекция и настъпване на възпалителен процес и последващи
неблагоприятни последствия за здравето на пострадалата, поради което това
увреждане се квалифицира по медико-биологичния признак като нараняване,
което прониква в гръдната кухина; същото е довело до излив на кръв в лявата
гръдна кухина, като развилата се остра кръвозагуба реално е могла да доведе
и до настъпването на смъртен резултат, поради което е налице разстройство
на здравето на пострадалата, временно опасно за живота й. Изводите на в.л.
Ч. по отношение на порезните наранявания, локализирани по гърба вляво и в
областта на левия горен крайник, както и прободно-порезното нараняване по
гръдния кош вляво, са, че са повърхностни и не проникват в телесни кухини,
сами по себе си не са застрашили реално живота на пострадалата, не са
довели до неблагоприятни последствия за здравето й и в този смисъл в своята
съвкупност следва да се преценят като увреждания, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Категоричното заключение на
в.л. Ч. по отношение на констатираните при пострадалата две прободно-
порезни наранявания, локализирани в лявата гръдна половина, като едно от
тях прониква в гръдната кухина, че същите отговарят да са причинени от
предмет в т.ч. хладно оръжие, имащ остър връх и режещ ръб, какъвто би
могъл да бъде кухненски нож, като могат да бъдат причинени с оглед размера
и дълбочината на тези две прободно-порезни наранявания с кухненския нож,
иззет като веществено доказателство по делото, и не биха могли да бъдат
причинени с иззетия сатър. Според вещото лице констатираните при
пострадалата порезни наранявания могат да се получат както от иззетия като
веществено доказателство кухненски нож, така и от иззетия от
местопрестъплението сатър, като от медицинска гледна точка по отношение
на тези наранявания не може да се направи категоричен извод кое от тях от
кой от предметите е причинен, като е възможно уврежданията според в.л. Ч.
да бъдат причинени, ако подсъдимият е седял във фотьойл, а пострадалата е
седяла в скута му, обърната с дясната половина на тялото си към гърдите на
подсъдимия, който може да използва само дясната си ръка, с която при това
9

положение може да нанесе удари с нож в лявата половина на тялото на
пострадалата и левия й горен крайник. По отношение лечението на
пострадалата в.л. Ч. е посочил в заключението си, че първата медицинска
помощ е била за прободно-порезните наранявания в областта на гръдния кош,
които са били обработени хирургически чрез поставяне на шевове, като
впоследствие е проведено оперативно лечение - торакоцентеза /въвеждане на
тръбен катетър в гръдна кухина/ и евакуация на кръвоизлива в гръдна кухина,
а след оперативната интервенция е проведено и медикаментозно лечение и
преливане на кръвни продукти за преодоляване на анемичния синдром,
развил се в резултат от настъпилата кръвозагуба /кръвоизлив в лява гръдна
кухина – в количество около 250 мл./.
И двете вещи лица, съдебни лекари, сочат в писмените експертизи и в
разпита в хода на съдебното следствие, че установеното прободно – порезно
нараняване, проникващо в гръдната кухина, по медико-биологичен признак е
нараняване, което прониква в гръдната кухина, довело е до излив на кръв в
лява гръдна кухина и до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, тъй като без своевременно оказана висококвалифицирана медицинска
помощ от това нараняване е могла да настъпи смъртта на пострадалата Т..
Въпреки посочената при разпита от в.л. Ч. теоретична възможност за
спонтанно настъпване на оздравяване, доколкото това вещо лице и вещото
лице Л. сочат, че са еднакво вероятни /50/50/ и двата резултата – настъпване
на смърт или оздравяване, съдът възприема изводите им, че това
констатирано увреждане е свързано с временна опасност за живота на
пострадалата. По отношение на възможността да се получи порезно
нараняване от сатър и двете вещи лица сочат, че е възможно, ако се „тегли“ с
острието на сатъра /в.л. Л./ или има незначителен удар с острата част на
сатъра, който допирателно да мине по гърба като причини порезно
нараняване /в.л. Ч./. И в двете отделни съдебно-медицински експертизи
вещите лица правят изводи, че няма констатирани наранявания /в.л. Л. е
описал само двете от получените в левия горен крайник от пострадалата/,
които да могат да се определят като защитни, а в.л. Ч. дава категоричен
отговор, че нараняването в областта на гърба на пострадалата не може да бъде
причинено от самонараняване. И двете вещи лица правят изводи, че
нараняванията, които са в близки анатомични области, отговарят да са
получени ако пострадалата е била в скута на седналия на фотьойл подсъдим.
Според в.л. Л. възстановяването на пострадалата от получените наранявания
следва да е пълно в рамките на около 1 месец.
В хода на съдебното следствие е изслушана назначената по досъдебното
производство психологична-психиатрична експертиза на пострадалата св.
Н.Т., като следва да се възприемат изводите на вещите лица Б. и Т. за това, че
св. Т. не боледува и не е страдала от психично заболяване в тесния смисъл на
думата, като след случилото се на 24.08.2019 г. тя е развила остра стресова
реакция, продължила 3-4 дни, след което вещите лица са констатирали при
св. Т. разстройство в адаптацията със смесена тревожно-депресивна
10

симптоматика, която е с по-лека интензивност към времето на изследването.
В.л. дават заключение, че след случилото се при св. Т. е налице временно
разстройство на психичната дейност, резултат на физическа и психическа
травма. Във връзка с годността на св. Т. да дава показания в заключението на
вещите лица се прави извод, че към времето на деянието - 24.08.2019 г.,
същата е била напрегната, уплашена, изпитвала е силна болка, усещала е
заплаха за живота си, за период от време била объркана, няма спомен, но
въпреки това е могла да възприема правилно фактите, които имат значение за
делото с изключение на периода, в който й е прилошало /вероятно поради
кръвозагубата, болката и страха/ и е в състояние да дава достоверни
показания за случилото се /с изключение на времето, в което й е било
прилошало/, способна е да разбира и противодейства при упражнено
физическо или психическо насилие по отношение на нея, вещите лица не
констатират при св. Т. разстройство на възприятията, при което се нарушава
правилното отношение на субекта към външния свят. В заключението на
вещите лица се прави анализ на психичното състояние на св. Т. преди, по
време и след извършване на престъплението, като са направили извод, че
преди случилото се св. Т. е била напрегната, притеснена, разстроена заради
конфликтното поведение на В.. Към времето на инцидента тя е била
уплашена, страхувала се е за живота си, изпитвала е силна болка, направила е
опит да избяга от местопрестъплението; била е трудноконтактна, объркана
поради кръвозагубата и болката, като е налице изпадането й в безпомощно
състояние, обърканост и труден контакт след случилото се, като е паднала на
земята. В.л. са направили извод, че св. Т. е с нормално психо-социално
развитие, налице били данни за физическо насилие върху нея и децата в
нетрезво състояние от първия й мъж, професионалната й реализация е в
сферата на търговията и асистент на възрастни хора; по характер социално
отворена и предсказуема в действията си, склонна към прояви на депресия и
нервност, подценява себе си, склонна е към прояви на примиренчество, не е
достатъчно инициативна и критична; същата е с нормален нисък интелект,
няма груби нарушения в личностовата структура, като същите са съответни на
календарната възраст на лицето. Вещите лица са направили извод, че св. Т. е
разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние, могла
е да взема самостоятелно решение, усетила е основателен страх за живота и
здравето си, а непосредствено след преживяното състоянието й се
характеризира с помраченост на съзнанието, емоционална лабилност и
тревожност, като според в.л. има трайни последици случилото се върху
психиката поради протрахирана тревожно- депресивна симптоматика в
рамките на разстройство в адаптацията, предшествана от остра стресова
реакция към времето на инцидента и 3-4 дни след това. Според вещите лица
св. Т. не страда от психично заболяване, свързано със склонност към
симулиране или преувеличаване, съответно изопачаване на факти.
Във връзка с изслушаните в хода на съдебното следствие две
психиатрично-психологични експертизи, извършили освидетелстване на
11

подс. В. и дали противоречиви изводи за това дали към датата на обвинението
подс. В. е бил в състояние на физиологичен афект съдът намира следното: По
отношение на противоречивите експертни изводи съдът намира, че следва да
се възприемат изводите на тройната психиатрично-психологична експертиза,
изготвена от вещите лица К., К. и А., а не изводите на в.л. Б. и Т. не само
защото в състава на тази експертиза са включени повече на брой експерти. В
заключението на в.л. Б. и Т. са направени изводи, които не противоречат на
изводите на вещите лица по тройната СППЕ, които съдът възприема - че
подс. В. към датата на обвинението разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; може да дава правдиви
обяснения и да участва в качеството на обвиняем по досъдебното
производство; не страда от психически и физически недостатъци, които му
пречат правилно да възприема фактите по разследването. В противоречие с
изводите на тройната СППЕ е само изводът на вещите лица Б. и Т., че преди
инкриминираното деяние подс. В.В. е бил в състояние на раздразнение, по
време на физическия конфликт с Н.Т. е бил ядосан, напрегнат, чувствал се е
застрашен, като докато нанасял наранявания с нож на Н.Т. е бил в състояние
на физиологичен афект. При разпита в хода на съдебното следствие вещите
лица Б. и Т. посочват, че макар и в случая да не са налице всички фази на
физиологичния афект, тъй като подс. В. е тежко болен човек /с органично
личностово разстройство/ може да се приеме наличието на такъв афект при
поставянето му в ситуация, при която се е страхувал за живота си от
нанасяните му удари от Н.Т., като афектът в случая се кумулирал, макар и да
не били описали фазата на изчерпване /което било грешка на вещите лица/
след запознаване с обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие
вещите лица Б. и Т. сочат, че се установява и това. Като причина да приемат
наличие на физиологичен афект тези вещи лица сочат психическия дефицит
на подс. В., ситуацията, в която е изпаднал и данните за нанесени множество
удари. Макар и вещите лица К., Х. и А. да правят еднакви изводи с вещите
лица Б. и Т. относно това, че подс. В. е разбирал свойството и значението на
това, което върши и е могъл да ръководи постъпките си; за липсата на пречки
от психично здравен характер за участието му във фазите на наказателното
производство; че е бил в състояние да възприема правилно факти и
обстоятелства от значение за предмета на делото, да ги съхрани в
дългосрочната си памет и да ги извлече в относително пълен обем, както и да
ги възпроизведе достоверно в случай, че желае това; че няма данни за
психични и физически недостатъци, които да пречат на подсъдимия за
възприемане на фактите по разследването вкл. Органичното разстройство на
личността, хипакузисът и хиперметропията не са пречка за това, налице са
същсетвено различни изводи относно това дали е налице физиологичен афект,
в което състояние да са извършени инкриминираните действия на подс. В..
Според вещите лица К., Х. и А. към датата на обвинението подс. В. е бил под
въздействието на интензивен негативен емоционален заряд, но не е бил в
особено психично състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание,
12

овладяно до такава степен от емоциите му, че да не е могъл правилно да
възприема действителността и да реагира адекватно, като не се установявали
клинични и обективни аргументи за дефиниране на актуалното му психично
състояние като физиологичен афект, бил е в ясно съзнание, контактен,
ориентиран всестранно, критичен, свързан с обективната действителност,
възприемал и разбирал правилно случващото се, без данни за качествени и
изразени количествени разстройства на мисленето, емоциите, волята и ВПС,
намирал се е под напора на актуализиран и ескалирал при провокацията
кумулиран негативен /гняв, страх/ афект, като е извършил несъразмерен на
провокацията агресивно-поведенчески акт като нанесъл удар/и с нож в лява
гръдна половина на пострадалата без този акт да е бил психопатологично
предпоставен, същият е с относително добре съхранена оценъчна способност,
с нормален интелект, съответен на образователната му степен и социален
опит, леко снижен след преживян исхемичен мозъчен инсулт, като
особеностите на личността на подс. В. не дават основания за обсъждане на
диагноза на личността, но са налице данни за Органично разстройство на
личността, което по тежест не е приравнимо към психоза, не предпоставя
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Вещите лица
по тройната СППЕ в писменото заключение и в разпита в хода на съдебното
следствие правят категоричен извод, че към датата на обвинението подс. В.
няма данни да е действал при силно скъсен самоконтрол, а органичното
разстройство на личността се отразява върху способността му на самоконтрол
по посока на отслабването му, но предвид тежестта на настъпилата промяна
на личността при осв. В., то тя не е в степен, лишаваща го от годност. В.л.
посочват, че в конфликтни ситуации предпочитаният стил на реагиране на
подсъдимия е – съперничество, същият е със средна устойчивост на стрес и
лабилен /импулсивност, възбудимост, раздразнителност/ при ситуативни
въздействия. Във връзка с индивидуалните психологични особености на
подсъдимия вещите лица го сочат като лице с характеровите черти на
хипертимно-демонстративната личност /доминиращо повишено настроение;
насочване към различни дейности, но недостатъчна изпълнителност;
лекомислие, раздразнителност, склонност към аморални постъпки, интриги и
стимулиране на конфликти; жаден за лидерство и похвали; високи претенции;
импулсивност и властност/, склонен към рисково поведение, престижът му в
обществото е на база материално благополучие, в общуването си с околните
може да бъде услужлив, но винаги очаква реванш, и когато претенциите му не
се реализират, става най-често словесно импулсивен и агресивен. Вещите
лица правят изводи, че след исхемичния мозъчен инсулт подс. В. е бил силно
фрустриран, тревожен, гневен от промяната в житейската му ситуация, в
която се чувствал зависим, подчинен и безпомощен, били застрашени
основни ценности за подсъдимия, като тази ситуация на „застрашеност" да ги
загуби била в продължение на година, в която е трупал негативен
емоционален заряд, търсел механизми за контрол или изход от нея, бил
възмутен от неблагодарността на пострадалата, но и зависим от нея поради
13

тежките последици от исхемичния мозъчен инсулт, като с подобряване на
състоянието му в главата вече имал стратегии за справяне, част от които във
времето не давали резултат, а отношенията между двамата ставали все по
дисхармонични и примесени с насилие, като ситуацията във фотьойла, под
тежестта на тялото и ударите на пострадалата, не му била нито непозната,
нито неочаквана, а агресивно поведенческият му акт не бил неочакван,
внезапен, незабавен отговор на провокацията на пострадалата; ако се приеме,
че в инкриминирания момент имало такава; в състоянието му в този момент
не се констатира екстремно интезифициране на афективните му
преживявания и бурно протичане, самоконтролът му не е бил силно скъсен,
връзката му с реалността не е била лабилна, налична е относително пълна
енграма за инцидента, липсват данни за фазата на изчерпване, вкл. чувството
за вина. Вещите лица по тройната екпертиза при разпита в хода на съдебното
следствие посочват като необосновани изводите на вещите лица Б. и Т.
относно наличието на физиологичен афект, тъй като не е ясно как са стигнали
до извод за наличие на елементите му, като обсъдени тези изводи с
посочените от вещите лица Б. и Т., че в случая не са налице всички елементи
на физиологичния афект, както и че поради тяхна грешка не били посочили
данни за наличие на състояние на изчерпване, липсата на достатъчна яснота в
СППЕ на в.л. Б. и Т. защо се прави извод за наличие на физиологичен афект и
в същото време пълни и обосновани изводи на вещите лица К., Х. и А. защо
не е налице такъв, дава основание съдът да възприеме експертните изводи на
последните вещи лица като ясни и обосновани. Следва да се посочи и в
потвърждение на извода в писменото експертно заключение заявеното от
вещите лица К., Х. и А. при разпита им в хода на съдебното следствие, че при
подсъдимия към датата на обвинението няма ескалация на афекта, а гняв и
страх на едно ниво, няма внезапност и необичайност в действията на
пострадалата, защото подсъдимият е обмислял как да реагира, не е бил
объркан и хаотичен след деянието, не е бил със стеснено съзнание, което да е
било овладяно от емоциите до такава степен, че да се е отразило това на
способността на подсъдимия да възприема адекватно околната ситуация и да
ръководи постъпките си, като вещите лица не установяват в случая фазите на
физиологичния афект – внезапно вземане на решение и действие, имало е
страх и гняв, но поради липса на внезапност се прави извод и за липса на
страхов афект.
По делото са налице съществени противоречия в гласния и
писмения доказателствен материал, при обсъждането на които следва да се
отбележи следното:
Макар и в дадените подробни обяснения в хода на съдебното следствие
подс. В. да се опитва да изгради защитна позиция, според съда при
обсъждането на тези обяснения във връзка с останалия доказателствен
материал същите следва да се кредитират за тези факти по делото, за които се
подкрепят от останалия доказателствен материал. Обясненията на
подсъдимия за това, че пострадалата се е грижила за него, както и „до днес се
14

грижи“, са в унисон с писмените доказателства, от които се установява
влошеното здравословно състояние на подсъдимия, времето на провеждано
лечение за това, и с гласните доказателства /показанията на пострадалата
свидетел, на св. Д., на св. С.Н./, от които се установява, че след прекарания от
подсъдимия исхемичен мозъчен инсулт от м. април-май 2018 г. същият е
имал сериозни здравословни проблеми, като св. Т. е била с него и е полагала
всички необходими ежедневни грижи за подсъдимия, правела е необходимото
и за лечението, което се е налагало в този период, като гласните
доказателства по делото установяват, че дори и след случилото се св. Т.
няколко пъти е била молена от подс. В. да отиде в дома му и същата го е
посещавала като отново му е помагала /за къпане, готвене/. Обясненията на
подсъдимия за влошаване на отношенията с пострадалата и повода за това
/претенции той да прехвърли жилището, в което живеели/ също следва да се
кредитират от съда въпреки заявеното в показанията на св. Т. и св. Д., че
същите не са искали от подсъдимия да прехвърли апартамента на св. Т. или
да се ожени за нея, тъй като в подкрепа на тези обяснения на подсъдимия са
показанията на св. С.Н., живееща в съседен апартамент, както и показанията
на полицейските служители /вж. показанията на св. Цв. И./, пред които
подсъдимият изключително кратко време след случилото се е споделил за
разправия за прехвърляне на собствеността на апартамента. Следва да се
кредитират и обясненията на подсъдимия, че същият е искал и е казвал на св.
Т., че иска да напусне жилището им, макар и очевидно да е имал нужда от
нейната помощ в ежедневието си, като тези негови искания са били в
моменти, когато между двамата е имало разправии. Тези обяснения на
подсъдимия се подкрепят както от изслушаните телефонни разговори за
подадени сигнали от подсъдимия на тел. 112 за това, че св. Т. е пияна в дома
му и не иска да си тръгне, така и от показанията на св. Д., която сочи, че
подсъдимият в деня на случилото се е казал на майката на св. Т. да си я
„прибере“, като към този момент вече подсъдимият е бил взел нов патрон за
бравата на вратата на жилището. Непротиворечиви са гласните доказателства
за отправяните обиди от страна на подсъдимия към пострадалата преди
обвинението при съвместното им живеене /това се сочи и в обясненията на
подсъдимия, в показанията на пострадалата и нейната майка, в разговорите на
подсъдимия на тел. 112, като подс. В. нарича пострадалата „проститутка“,
„уличница“, „курва“/. Съдът намира, че следва да се даде вяра и на
обясненията на подсъдимия, че преди случая пострадалата Т. е проявявала
агресия към него /макар и да не е имало особен интензитет при нанасяните
удари от пострадалата по врата на подсъдимия/, като на проявената агресия
подсъдимият й е казвал, че ще я „дупне“ с ножа, ако му посегне пак.
Обясненията на подсъдимия за скандала пред блока със св. Д., доколкото
липсват противоречия с показанията на последната свидетелка, също следва
да се кредитират, като макар нито подсъдимият, нито св. Д. да сочат /освен
конкретно посочените думи и действия/ за какво точно е бил скандала между
двамата, очевидно е било достатъчно за възникването на конфликт само
15

размяната на реплики между двамата и вдигане от подсъдимия на патерицата,
за да удари св. Д., с оглед доказателствата за вече влошените отношения
между двамата към този момент заради претенциите за прехвърляне на
апартамента, заради отношението на подсъдимия към св. Т., а и към нейните
близки. Обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират за заявеното
от него, че същият не е удрял около месец преди случая св. Т. с бастун в
главата, тъй като тези негови обяснения не само противоречат на показанията
на св. Т. и на св. Д., но и на събраните писмени доказателства от водената
преписка във връзка със случая и разговорите в деня на случилото се от св. Т.
с оператор на тел. 112. Не следва да се кредитират и обясненията на
подсъдимия, че същият в деня и часа на обвинението е бил „лашнат“ на
фотьойла от св. Т. още с влизането в хола и същата го е удряла с юмруци в
гърдите, че не е отправил заплахи и обиди към св. Т. /“Ще те убия, курво, ще
те убия!“/, че не е държал взет от кухнята сатър и с такъв не е нанесъл лек
удар в гърба на св. Т., че е нанесъл само един удар с ножа в лявата страна на
св. Т. и то така, че само да я пореже. Тези обяснения на подсъдимия са в
противоречие с показанията на св. Т., която макар като пострадала да е
конституирана като страна по делото, с оглед изготвената на същата СППЕ
съдът няма основание да се съмнява в достоверността на нейните показания
за периода на случилото се /с изключение на времето, когато й е прилошало/,
като същата еднопосочно заявява както на досъдебното производство, така и
в хода на съдебното следствие съществено различни обстоятелства за
случилото се от версията на подсъдимия. Показанията на св. Т. се подкрепят
и от показанията на нейната майка – св. Д.. Съдът приема поради това, че
подсъдимият още при влизането в апартамента /гневен от случилото се пред
блока със св. Д., с която си разменили думи и е имало заплаха от негова
страна за нанасяне на удар с патерицата; натрупал гняв с оглед
предхождащите отношения с пострадалата Т. при съвместното им
съжителство, заради което се е подготвил да смени патрона на бравата, за да
не живее повече Т. с него/ е взел сатъра от кухнята и като е отишъл в хола
при св. Т., която прибирала дрехи /макар и преди това да е била поискала
обяснение от подсъдимия защо се държи така с майка й/, се е насочил към нея
със сатъра и неочаквано за нея /поради отправяните преди това много пъти
заплахи от подсъдимия, че ще я убие, без да е имало реални действия с
предмети с изключение на удара с бастун в главата/, като същата не е смятала,
че подсъдимият ще предприеме действия със сатъра, той й нанесъл удар в
гърба, като й е причинил порезното нараняване в тази област, описано в
медицинската документация и в изготвените СМЕ, като преди нанасяне на
удара е казал и посочените заплашителни думи в показанията на св. Т.. Сатър
в ръцете на подсъдимия е видяла и св. Д., която през отворената входна врата
на апартамента е виждала случващото се вътре, когато е била на стълбищната
площадка, а не е тичала по стълбите, за да вика за помощ, като е съобщила за
сатър, с който е „засечена“ пострадалата при подаването на сигнал на телефон
112. Следва да се кредитират обясненията на подсъдимия, че пострадалата е
16

седнала в скута му и е започнала да го удря по гърдите /за това как се е
озовала на скута на подсъдимия пострадалата няма спомен, защото след
получения удар със сатър за кратко й е притъмняло, това не е видяла и св. Д.,
но подсъдимият в обясненията си сочи за „лашване“ и за „борба“ с
пострадалата, за да се стигне до това той да е седнал на фотьойла и тя – в
скута му/, като същият е знаел къде е ножът, с който след това й е нанесъл
удари, като той е седнал на фотьойла, до който е бил най-близо ножът. Макар
и пострадалата да не дава показания за нанесени от нея с ръце удари в
гърдите на подсъдимия, следва да се приеме, че същите е нанесла такива /като
се кредитират за това обясненията на подсъдимия/ като защитна реакция на
получения удар със сатър след заплахата от подсъдимия, че ще я убие, като
подсъдимият е взел ножа и е нанесъл няколко удара с него в лявата страна на
пострадалата, но не защото е искал да се защити от нейните удари в областта
на гърдите, а защото е искал да я убие, което е и продължавал да казва на
пострадалата, докато двамата са били на фотьойла, както и след това, когато
пострадалата е успяла да стане и да се отдалечи от него. Основание да се
кредитират частично обясненията на посъдимия са показанията на
полицейските служители, пред които изключително кратко време след
случилото се подсъдимият е казал за скарване с пострадалата, която го
ударила, че се е „борил“ с нея /св. Б.К., св. В.Т./, че пострадалата е почнала да
го удря /св. Ц.И./, като макар и тези извънсъдебни изявления на подсъдимия
да са дадени по време, когато същият е бил задържан и не е имал защитник,
няма пречка показанията на полицейските служители да служат за проверка
на достоверността на дадените в хода на съдебното следствие обяснения от
подс. В. за същите обстоятелства и да се приемат от съда като основание да се
кредитират частично за тези обстоятелства обясненията на подсъдимия. Не
следва да се кредитират обясненията на подсъдимия за причините и броя на
нанесените от същия удари с нож на пострадалата Т.. По отношение на това
средство за нанасяне на удари не са налице противоречия в доказателствата,
че именно иззетият като веществено доказателства по делото при извършения
оглед на местопроизшествие нож /с бяло-черна дръжка/ е този, с който подс.
В. е нанесъл удари на пострадалата. Обясненията на подсъдимия, че същият
само веднъж е нанесъл удар с нож на пострадалата /и то, за да се защити от
ударите с юмруци, които му е нанасяла тя, като е нанесъл удар по такъв
начин, че да не я убие, а само да я пореже/ са в противоречие не само с
показанията на пострадалата Т., която макар и да не може да посочи броя на
нанесените й удари с нож, не само сочи, че е повече от един, но и думи от
подсъдимия по време на нанасяне на ударите, че ще я убие, че ще „завърти
ножа“, за да умре. Показанията на пострадалата за броя на ударите с нож и
разположението им с подсъдимия по време на нанесените удари са в унисон с
изводите на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи, които сочат
за две прободно-порезни наранявания, които следва да са причинени от два
удара с ножа, както и три повърхностни порезни наранявания в областта на
ляв горен крайник, които следва да са причинени с нанесени отделни удари с
17

ножа, както и възможността за причиняването им в положението на
пострадалата и подсъдимия на фотьойла, както е описано в свидетелските
показания на св. Т.. При констатираните противоречия между показанията на
св. Т. и обясненията на подсъдимия основание съдът да даде вяра на
свидетелските показания на св. Т. е и заключението на вещите лица по СППЕ,
освидетелствала пострадалата, като изводите на в.л. Б. и Т. са, че въпреки
острата стресова реакция, в която е изпаднала пострадалата, същата е могла
да дава достоверни показания за случилото се, с изключение на периода, в
който й е прилошало /това се е случило след като пострадалата вече се е
заключила в кухнята/, като същата не страда от психично заболяване,
свързано със склонност към симулиране или преувеличаване, съответно
изопачаване на факти. Във връзка с противоречията в показанията на св. Т.,
заради които са прочетени част от показанията, дадени по досъдебното
производство в присъствието на служебния защитник на подсъдимия – адв.
Й., следва да се посочи, че по отношение на това как подсъдимият се е
придвижвал в апартамента /че е бил без помощни средства/ не са налице
съществени противоречия в показанията на св. Т., като са непротиворечиви
доказателствата, че когато е бил навън подсъдимият е бил с бастун или
патерица, както и че въпреки необходимостта от ползване на помощни
средства, същият е могъл да шофира автомобила си, както и самостоятелно
/без придружител/ да излиза навън. Във връзка с противоречието в
показанията на пострадалата дали ударът със сатър в гърба е бил внезапен за
нея и преди този удар подсъдимият казал ли е, че ще я убие, наричайки я
„курво“ /както кратко време преди това е нарекъл така пострадалата при
скандала с нейната майка пред блока/ съдът намира, че се констатират
противоречия, които обаче не водят до недостоверност на показанията на
пострадалата за това, че е имало удар със сатър и казана заплаха при този
удар. В показанията пред съда св. Т. сочи, че поради предходни заплахи и
физическо насилие, което подсъдимият е бил упражнявал по отношение на
нея, когато го е видяла със сатъра и е чула заплахата от него, не го е приела на
сериозно /подсъдимият в обясненията си също твърди за предходни заплахи
от него, че ще „бодне“, ще „дупне“ пострадалата/, което е противоречие, но
не съществено, със заявеното от св. Т. в прочетените й показания от
досъдебното производство, че същата е получила удар, видяла, че в ръката на
подсъдимия има сатър и е чула думите „ще те убия, курво, ще те убия“. Във
връзка с противоречията в показанията на св. Д., дадени пред съда и в хода на
досъдебното производство в присъствието на адв. Й., съдът намира следното:
Като непротиворечиви следва да се приемат гласните и писмените
доказателства, както и изслушаните разговори с тел. 112, че когато е
наблюдавала част от случващото се с дъщеря й, св. Д. е била в „силна паника,
в ужас“, като е тичала и викала по стълбите за помощ и поради това заявява в
показанията си, че не е „видяла какво е извършил“ подсъдимият. Именно
поради непротиворечивите доказателства за състоянието на св. Д., възприела
нападението от страна на подсъдимия над нейната дъщеря, конфликта на св.
18

Д. с подсъдимия пред блока същия ден и безспорно недобрите отношения
между подсъдимия и св. Д., грижите и съвместното живеене за определен
период след случилото се на св. Д. и пострадалата св. Т., са все обстоятелства,
заради които констатираните противоречия в показанията на св. Д. не водят
до това да се приеме, че същата дава недостоверни показания. Макар и съдът
да не кредитира заявеното от св. Д., че е видяла подсъдимият да държи,
излизайки от кухнята сатър и нож /в хода на съдебното следствие/, а на
досъдебното производство да е заявила, че го е видяла само с нож в
противоречие с показанията на св. Т., която заявява, че в този момент
подсъдимият е имал в здравата си ръка сатър, това противоречие съдът
обяснява както с особеното състояние тогава на св. Д., така и че при даването
на показания, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие вече е изминало време от случилото се, от друга страна
отношенията с подсъдимия продължават да са влошени /между св. Д. и подс.
В./, което се отразява на заявените от пострадалата подробности за случилото
се в показанията. От друга страна макар и в проведения разпит на св. Д. на
14.05.2020 г. по досъдебното производство същата да не е споменала сатър
/след прочитането на тези показания продължава да твърди, че подсъдимият е
носил и нож, и сатър/ при водените разговори на тел. 112 /докато се е случвал
инцидентът в жилището към този момент на подсъдимия и св. Т./ не само
веднъж св. Д. е казала, че се „колят“, „със сатър“, „със сатър засече жената,
по-бързо“, поради което обсъждани показанията на св. Д. в съвкупност с
показанията на св. Т., с обясненията на подсъдимия, че нож е държал, когато
вече е бил на фотьойла, със записите с телефонни разговори на тел. 112,
според съда следва да се приемат за достоверни показанията на св. Д., че е
видяла подсъдимият да държи в ръката сатър, но с оглед мястото, от където е
наблюдавала случващото се, състоянието й тогава, не следва да се кредитира
заявеното от нея, че е видяла нож в ръката на подсъдимия при излизането му
от кухнята, а за тези обстоятелства следва да се даде вяра на показанията на
св. Т., която е имала възможност най-добре да наблюдава действията на
подсъдимия, била е непрекъснато близо до него до момента, в който се е
заключила в кухнята. Във връзка с показанията на св. С.Н. и противоречията в
същите, заради които са прочетени дадените показания от тази свидетелка по
досъдебното производство, съдът намира, че следва да се кредитира
заявеното от св. Н. по досъдебното производство /този разпит е проведен в
присъствието на служебния защитник на подс. В./, че същата не е видяла
какво се случва в апартамента на подсъдимия и св. Т., защото не се е качвала
на площадката пред апартамента, след като е чула писъци, а не посоченото в
хода на съдебното следствие, че е видяла подсъдимия на входната врата на
апартамента, казвайки на св. Т. да се маха, като за тези обстоятелства
показанията на св. Н. не само противоречат на заявеното от същата по
досъдебното производство, но и на свидетелските показания на очевидците за
действията на подсъдимия – свидетелите Т. и Д.. Макар и подсъдимият да е
искал св. Т. да се махне от апартамента му /което е заявил на майка й
19

непосредствено преди случилото се в скандала пред блока/, няма момент, в
който той да е бил на входната врата и да е искал от св. Т. да се махне, като
този момент да е след като е бил нанесъл удари върху нея със сатър и нож,
като са категорични показанията на св. Т., че е било кратко времето между
нанасянето на ударите с двете средства и че след ударите с ножа, същата е
взела сатъра и се е заключила в кухнята, след като е видяла подсъдимият да
се изправя от фотьойла и съдът с оглед и на горните съображения няма
основание да се съмнява в достоверността на тези показания на св. Т..
Показанията на св. Н. за това, че същата е разбрала за настояване да се
прехвърли апартамента и че е съветвала подсъдимия да не го прави, защото
ще остане на улицата, следва да се кредитират, тъй като са в унисон с
обясненията на подсъдимия за това, с други гласни доказателства, от които се
установява този факт, това установява и по-близки отношения на св. Н. с
подсъдимия, доколкото е искала да бъдат защитени неговите права, въпреки
че св. Н. не е имала никакви конфликти и със св. Т.. Липсват противоречия в
доказателствата за случилото се при пристигането на място на полицейски
служители и екип на Спешна помощ, като гласните и писмените
доказателства еднопосочно установяват къде е била пострадалата, защо не е
могла да отключи вратата, какво са възприели свидетелите след разбиване на
вратата на кухнята като състояние на пострадалата, какво са видели като
предмети и следи в кухнята и в холното помещение. Следва да се приемат
като непротиворечиви гласните доказателства, че след случилото се св. Т.
няколко пъти до случая през м. февруари 2020 г. на барчето, в което е
работила св. Ж.З., е посещавала подс. В. в апартамента му /готвела, изкъпала
го, показала му лекарствата, дрехите/, те са разговаряли многократно и по
телефона, като при едно от ходенията същата е останала до късно през нощта,
защото подсъдимият я бил заключил и не й давал да си тръгне, но св. Т. не се
е оплакала от това поведение на подсъдимия. Противоречията за тези
посещения касаят причината св. Т. да е при подсъдимия, което обаче не е от
съществено значение за обстоятелствата по настоящето дело, като е
показателно за отношенията между подсъдимия и пострадалата, които
въпреки упражняваното между тях насилие са продължавали контакти
помежду си, обяснимо с направения извод от вещите лица Т. и Б., че между
двамата са съществували отношения на привързаност с оглед
дългогодишното съжителство без наличие на конфликти и появата на такива
след тежкото разболяване на подсъдимия, който се чуствал зависим от
грижите на св. Т., като станал агресивен, сприхав. Във връзка със случая през
м. февруари 2020 г., следва да се кредитират прочетените показания на св. З.
от досъдебното производство, като е очевидно нежеланието на същата
свидетелка да си спомни за случилото се. Основание да се кредитират
показанията й от досъдебното производство е съвпадането им с показанията
на пострадалата св. Т., като този случай има отношение към настоящето
производство, тъй като установява продължаване на заплахите от страна на
подс. В. към св. Т. /която според чутите от св. З. думи при този инцидент е
20

продължавала да „изнудва“ подсъдимия/, държейки нож като този, с който е
извършено престъплението по настоящето дело, казвайки, че ще я убие
/следва да се посочи и заявеното от подсъдимия в обясненията пред съда,
свързана с констатирата от в.л. агресивност, че „аз вече ще си купя пищов,
нож не ми трябва“/. От друга страна възприетото от св. З. след този случай
поведение на св. Т. /че последната не е била притеснена от станалото/ е в
подкрепа на направения извод за достоверност на показанията на св. Т., тъй
като логично се обяснява първоначалното поведение на пострадалата при
случилото се да не възприеме сериозно заплахите на подсъдимия, който често
й отправял такива, наред с упражнявано физическо насилие, както и че
въпреки извършения по отношение на нея опит за убийство същата „малко“ я
е страх от подсъдимия, защото му нямала доверие, както и за поведението й
след случая по посещения в дома на подсъдимия и оказване на помощ на
същия, от каквато е имал нужда, обяснимо и с направената на същата обща
психологическа характеристика в СППЕ на вещите лица Т. и Б..
Съдът счита, че описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие. Налице са противоречия в гласния доказателствен материал, като
по-горе съдът излага съображенията си, поради които кредитира показанията
на свидетелите за съответни факти и защо не дава вяра на показанията на част
от свидетелите за сочени от тях обстоятелства, защо не следва да се
кредитират изцяло обясненията на подсъдимия. Обсъждани в съвкупност
гласните доказателства и заключенията на изготвените по делото експертизи
дават основание съдът да приеме за безспорно установени фактите, описани
по-горе – за отношенията между подсъдимия В. и пострадалата Т., които
живеели на съпружески начала, и които отношения един значителен период
от време преди случилото се и след влошаване на здравословното състояние
на подсъдимия са били свързани въпреки привързаността между двамата и
грижите на св. Т. за подс. В. с често упражнявано насилие /с различен
интензитет физическо насилие от всеки един към другия/ и отправяни обидни
думи от подсъдимия към пострадалата, с претенции от страна на майката на
пострадалата към подсъдимия за прехвърляне на жилището, за станалия
конфликт пред блока между подс. В. и майката на пострадалата – св. Д., като
подсъдимият след този конфликт е бил ядосан /същият е бил гневен и с оглед
предходните отношения с пострадалата, като същия ден е купил нов патрон за
бравата на вратата, за да не допуска пострадалата вече в апартамента му/,
като е решил да я убие, виждайки я да прибира дрехи в секцията, а не да си
тръгва, както е поискал от нейната майка, като е взел сатър /макар и видно от
неговите обяснения да е знаел къде има нож, каквито има много, тъй като
продавал такива/, защото с този сатър е могъл да причини по-тежки
увреждания на пострадалата, нанесъл е един несилен удар с него в гърба на
постралата, казвайки й, че ще я убие, но поради тежестта на това средство и
тъй като подсъдимият тогава е бил без помощно средство за придвижване,
съответно не е могъл да ползва изобщо лявата си ръка, имал е трудности с
21

придвижването поради парализа и на левия крак, не е могъл да нанесе
достатъчно силен удар със сатъра, а след станалото сбутване с пострадалата,
която е тръгнала да се защитава, подсъдимият е седнал на фотьойла, а
пострадалата – на скута му, подсъдимият е взел ножа и с него е нанесъл
няколко удара с дясната си ръка на пострадалата, причинявайки й
уврежданията, установени в медицинските документи и посочени в
изготвените съдебно-медицински експертизи.
Така установената фактическа обстановка дава основание да се
приеме, че от обективна и субективна страна подсъдимият В. е осъществил
състава на престъплението по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК - същият е направил
опит умишлено да умъртви пострадалата Н. Ч. Т., като престъплението е
останало недовършено по независещи от дееца причини.
От обективна страна деянието е извършено чрез нанасяне на удари със
сатър и с нож в областта на гръдния кош вляво на пострадалата Н.Т., в която
част от човешкото тяло се намират сърцето и белия дроб като жизнено важни
органи. Макар и не всички причинени наранявания на пострадалата Т. да са
били свързани с опасност за живота й, налице е причинено с ножа прободно
порезно нараняване /по гръдния кош вляво, локализирано на нивото на
ребрената дъга по средна мишнична линия, проникващо в гръдната кухина,
осъществило комуникация между външна среда и гръдната кухина, което се
квалифицира по медико-биологичния признак нараняване, което прониква в
гръдната кухина, като с него е било свързано излив на кръв в лявата гръдна
кухина, като острата кръвозагуба реално е могла да доведе и до настъпването
на смъртен резултат/, като с това нараняване й е причинено разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като е могла да настъпи смъртта на
пострадалата, независимо от това дали е оказана медицинска помощ. Въпреки
посоченото от в.л. Ч., че при такова тежко увреждане може да настъпи и
оздравяване без оказване на медицинска помощ, категорични са изводите на
това вещо лице и на в.л. Л., изготвило също съдебно-медицинска експертиза в
производството, че са еднакво вероятни и двата резултата като изход от това
увреждане /настъпване на смърт или оздравяване/, поради което е преценено
като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Наред с
посоченото по-горе увреждане, проникнало в гръдната кухина на
пострадалата, на същата са били причинени и други увреждания, които
според вещите лица Л. и Ч. в отделно изготвените от тях експертизи са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като
не са застрашили реално живота й. Причината да не настъпи смъртта на
пострадалата Т. в конкретния случай, като по този начин деянието на
подсъдимия В. е спряло във фазата на опита, тъй като не са настъпили
предвидените в закона общественоопасни последици, не е защото деецът по
собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението
/изпълнителното деяние е било довършено/, а поради своевременно оказаната
спешна медицинска помощ на пострадалата Т. в болницата в П. и след това в
гр. Сандански, както и от действията на св. Т. преди това, като се е
22

отдалечила от подсъдимия и същият не е могъл да й нанесе още удари.
Безспорно се установява от обективна страна причинната връзка между
извършеното от подсъдимия В. деяние и причинените увреждания на
пострадалата Н.Т. – от доказателствата, които съдът кредитира, се
установява, че именно подсъдимият е нанесъл удари със сатър и нож в лявата
част на гръдния кош на пострадалата, от тези удари са причинени
нараняванията на пострадалата Т., съответно свързаната с едно от
травматичните увреждания опасност за живота на пострадалата. Макар да са
налице и получени увреждания, които не са довели до опасност за живота на
пострадалата Т., и тези увреждания съдът намира, че са получени от нанесени
удари със сатър и нож от подс. В., за да умъртви пострадалата Т., като по-горе
съдът посочва защо причиненото увреждане при нанесения удар със сатър не
е довело до по-тежко нараняване на пострадалата от обективно установеното,
а нараняванията от другите удари с нож също не са такива, които да са довели
до опасност за живота на пострадалата, но не защото подсъдимият ги е
нанасял, защото не е искал да убие пострадалата, а с оглед установеното от
гласните доказателства положение на двамата в момента на нанасяне на тези
удари, като пострадалата е нанесла удари с ръце на подсъдимия. Поради
горното съдът приема, че с нанасянето на удар със сатър и след това на удари
с нож е осъществено изпълнителното деяние от състава на престъплението по
чл. 115 НК, спряло във фазата на опита /довършен опит за убийство/.
От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено при
пряк умисъл. Същият е пълнолетно и вменяемо лице /не съществува
съмнение във вменяемостта на подс. В. въпреки писмените доказателства за
здравословните проблеми на същия/, съзнавал е общественоопасния характер
на действията си, предвиждал е, че при нанасяне на удари със сатър и нож в
гръдния кош на пострадалата като област от тялото, където се намират сърце,
бял дроб, кръвоносни съдове като жизненоважни органи, може да се
причинят на пострадалата тежки увреждания и да настъпи смъртта й и е искал
настъпването на точно този резултат. Установеното поведение на подсъдимия
преди случая в жилището на 24.08.2019 г. по отношение на пострадалата и
нейната майка, влошените отношения с пострадалата, която се е грижила за
него в един дълъг период от време, направената подготовка от подсъдимия
/вземане на патрон за вратата/, за да прекрати съвместното живеене с
пострадалата въпреки полаганите от нея грижи, като подсъдимият бил
агресивен, гневен, сприхав и заядлив в един продължителен период от време
към пострадалата Т., смятал е, че „тя няма нищо“ /вж обясненията му/ и не
може да има претенции към неговото жилище, здравословното му състояние
вследствие и на грижите му от пострадалата се е било подобрило и същият е
имал по-голяма възможност да се справя в ежедневието си, като след
конфликта с майката на пострадалата пред блока /случайно оказали се
подсъдимият и св. Д. близо един до друг/ подсъдимият при качването си в
жилището заедно със св. Т., която е демонстрирала с прибирането на дрехи в
гардероба, че ще остане там и ще продължи да е заедно в жилището с
23

подсъдимия, който я е смятал за „курва“, която не иска да си тръгва, решил да
й нанесе удар със сатъра, който взел от кухнята, за да я убие, а когато не е
могъл да нанесе с него достатъчно силен удар, след това, продължавайки да й
казва, че ще я убие, че ще завърти ножа, за да умре, й е нанесъл още няколко
удара с нож в лявата част на гръдния кош, като едно от получените
наранявания реално е застрашило живота на пострадалата, като именно
подготовката на подсъдимия, който влязъл в жилището, взел сатър и отишъл
при пострадалата, като й нанесъл удар в лявата част на гърба в областта над
лопатката, а после още няколко удара с нож в лявата част на гръдния кош,
като пострадалата се е отдалечило от него, вземайки сатъра и заключвайки се
в кухнята, като това е било възможно с оглед трудното придвижване на
подсъдимия, който при причиняване на ударите с ножа е бил седнал на
фотьойл в хола, съзнавайки случилото се, че като е използвал сатър и нож
може да причини смъртоносни наранявания, като удря няколко пъти
пострадалата в област, където се намират жизненоважни органи, вида на
едното средство, с което е нанесен удар /сатър, с който могат да се причинят
тежки посечни наранявания и счупване на кости – вж. СМЕ/, силата, с която
са нанесени удари с нож /с двата удара са причинени прободно-порезни
наранявания/, броя на същите /5 удара с нож/ и тяхната насоченост /в лявата
част на гръдния кош на пострадалата, макар и трите удара да са попаднали в
лявата ръка на св. Т. и в.л. Л. и в.л. Ч. да не могат да ги определят като
защитни, същите са били насочени към същата част на гръдния кош, като
попадането им в тази ръка е поради нанесените удари с ръце от пострадалата
заради предходното й нападение със сатър и нанесен удар с него/,
причинените наранявания, свързани с опасност за живота и със силни болки
за пострадалата, изпаднала в остра стресова реакция заради случилото се,
недвусмислено сочат, че подсъдимият В. е имал намерение да лиши от живот
пострадалата Т., а не да й причини каквото и да е телесно увреждане.
Не следва да се приемат доводите на защитата за това, че в случая
е налице деяние на подс. В., извършено при неизбежна отбрана – по-горе при
излагане на фактическата обстановка съдът анализира съвкупността от
доказателства и посочва защо приема въпреки съществуващите противоречия
в гласните доказателства, че подсъдимият е носил сатър в ръката си, когато е
приближил пострадалата, като й е казал, че ще я убие, нанесъл й е удар с този
сатър, като съдът посочва защо не са тежки уврежданията от сатъра, след този
удар на св. Т. й станало „тъмно“, станало и сбутване между нея и подсъдимия
и същата се е озовала на скута на седналия на фотьойла подсъдим, който вече
е бил взел нож в ръката си, а тя е нанасяла удари на подсъдимия, защото така
се е опитвала да се защити от неговото нападение със сатър и от ударите на
подсъдимия с ножа, като доказателствата категорично установяват, че
пострадалата не е блъскала подсъдимия на фотьойла веднага при влизането
на двамата в апартамента, а подсъдимият пръв е предприел нападение над
нея, нанасяйки й удар със сатър, знаел е къде има нож и след това е взел ножа
и й нанесъл удари с него. Доказателствата по делото дават основание да се
24

приеме, че подсъдимият пръв е нападнал пострадалата и то като е носил в
ръката си сатър, поради което същият не може да се позовава на неизбежна
отбрана, нито на превишаване на пределите й. Не може да се приеме и
наличие на противоправно нападение срещу подсъдимия В. от страна на
пострадалата Т. с оглед кредитираните от съда показания на св. Т. и
останалите доказателства, които потвърждават тези показания, че същата е
била нападната със сатър от подсъдимия, докато е подреждала дрехи в
секцията в хола, а последващите от нея удари след като двамата са били на
фотьойла /пострадалата в скута на седналия подсъдим/ са били в отговор на
предходното нападение от подсъдимия и на държания от него нож, с който
същият е нанасял удари на пострадалата.
Не следва да се приеме за основателно възражението на
защитника на подсъдимия, че В. не е имал умисъл за убийство, защото е
искал да причини само телесно увреждане на св. Т.. Обясненията на
подсъдимия за това, че е нанесъл само един удар с нож, че го е нанесъл така,
че да не я убие, а само да я „пореже“ и защото е искал да се защити от
нейните удари в областта на гърдите му, където е имал белег от сърдечна
операция, съдът приема за негова защитна позиция, защото са в противоречие
с останалия доказателствен материал, от който се установява повече от един
нанесен удар, както и прободно-порезни наранявания /две на брой/, които
като характер не отговорят на заявеното от подсъдимия в обясненията, че е
насочил ножа само веднъж така, че да не я прободе /защото ако й посегнел
втори път, нямало да е жива – обяснения на подс. В. в хода на съдебното
следствие/, със СМЕ, в които не са посочени защитни наранявания по ръцете
на пострадалата също в противоречие с обясненията на подс. В., със
заявеното от подсъдимия на пострадалата няколко пъти тогава, че ще я убие.
С оглед използваните средства за нанасяне на удари от подсъдимия /приети с
оглед кредитираните доказателства/ - сатър и нож, броя на нанесените удари и
областта, в която са нанасяни, силата на удара, довел до нараняване,
проникващо в гръдната кухина, неколкократните заплахи от подсъдимия към
пострадалата, че ще я убие, са все обстоятелства, установяващи, че целта на
подс. В. с нанесените удари не е била да причини само увреждане здравето на
пострадалата, а да я убие.
Не са налице основание за преквалифициране на деянието като
извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата
с упражнено от нея насилие над подсъдимия, от което да е било възможно да
настъпят тежки последици за него. По-горе съдът излага съображения защо
следва да се възприемат изводите на вещите лица по тройната СППЕ, които
макар и да установяват, че подсъдимият е действал при наличие на
интензивен и негативен афект, в конкретния случай не установяват всички
признаци на физиологичен афект. Следва и да се посочи с оглед приетата от
съда фактическа обстановка, че пострадалата е нанесла удари на подсъдимия
в областта на гърдите му, но това е било след като вече е била получила удар
със сатър в областта над лявата лопатка и е чула заплахата, че подсъдимият
25

ще я убие, поради което не може да се възприемат изводите на в.л. Б. и Т., че
същият е изпаднал във физиологичен афект от ударите на пострадалата,
защото се е страхувал за живота си, след като преди това е извършил
действия, с които е демонстрирал целта си да отнеме живота на пострадалата.
Обосновани и поради това съдът ги възприема изцяло са изводите на вещите
лица К., Х. и А., че не е налице основание да се приеме стеснено съзнание на
подсъдимия /въпреки органичната промяна на личността/ при извършените
действия с ножа на фотьойла, поради което съдът намира, че не е налице
основание за преквалифициране на деянието на подсъдимия по
привилегирования състав на чл. 118 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
изтърпи подсъдимият В. за извършеното, съдът съобрази следното:
Подсъдимият е с чисто съдебно минало /настъпила е
реабилитация по чл. 88а НК за предходно осъждане/, дава обяснения в хода
на съдебното следствие, с които в една значителна степен спомага за
изясняване на обстоятелствата на извършеното и мотивът за действията му
въпреки противоречията на неговите обяснения с показанията на
пострадалата Т. и нейната майка, налице е изключително влошено
здравословно състояние на подсъдимия, който към датата на случилото се и
към настоящия момент е с определена с решение на ТЕЛК 95% инвалидност,
което обстоятелство в случая следва да се приеме като изключително
смекчаващо отговорността на подсъдимия В., св. Т., въпреки полаганите
грижи за подсъдимия повече от година преди случилото се, е имала
поведение по отношение на него, заради което същият е искал да приключи
връзка си нея /проявявала е, макар и в не особен интензитет агресия към
подсъмия, когато е била употребила алкохол/, чрез нейните близки е искала
/макар и да е имала основателна причина за това/ прехвърляне на жилището, в
което са живеели с подс. В., които претенции са довели също до влошаване на
отношенията между двамата и са мотив за агресивните действия на
подсъдимия. Като смекчаващо обстоятелство съдът намира, че следва да се
вземе предвид фактът, че деянието е спряло във фазата на опита, което в
случая не следва да смекчава в значителна степен отговорността на
подсъдимия, тъй като същият е направил всичко необходимо, за да се
довърши престъплението /едно от причинените с нож наранявания на
пострадалата реално е застрашило живота й/, като в случая престъплението е
останало недовършено поради това, че пострадалата е могла да се отдалечи от
подсъдимия и да се заключи в кухнята, като подсъдимият не е могъл да й
нанася повече удари с ножа, както и поради своевременно оказаната й след
това медицинска помощ /за нуждата от такава е сигнализирала майка й, която
е наблюдавала в някои моменти действията на подсъдимия/. Като смекчаващо
вината обстоятелство следва да се вземе предвид и афектното състояние, в
което е бил подсъдимият при извършване на действията /макар и да не може
да се приеме наличие на физиологичен афект като основание за
квалифицирането на деянието по чл. 118 НК/. Като отегчаващи вината
26

обстоятелства в случая съдът намира, че следва да се приеме използваните
две средства /сатър и нож/ от подсъдимия за нанасяне на удари на
пострадалата; извършване на посегателството по отношение на лице, което в
един значителен период от време е полагало ежедневните грижи за
обслужването на подсъдимия, който се е нуждаел от чужда помощ заради
здравословното му състояние, като дори такива грижи същата е полагала
няколко пъти и след инцидента, когато е била помолена от подсъдимия, който
заявява, че е в добри отношения със св. Т.; поведението на подсъдимия към
пострадалата в периода на полаганите от същата грижи – същият е обиждал
многократно св. Т., упражнявал е физическо насилие над нея и преди случая
на 24.08.2019 г., подсъдимият е имал агресивно отношение към св. Т. след
случая /вж. показания на св. Ж. З./, а и към св. Д. не само непосредствено
преди инцидента, за който се води настоящето производство, но и по-рано по
време на съвместното живеене на подсъдимия и св. Т., извършване на
действията на подсъдимия със сатър и нож пред очите на майката на
пострадалата, като подсъдимият сочи в обясненията си, че св. Д. всичко е
видяла, като описаните обстоятелства /налице са доказателства и за
привличане на подсъдимия като обвиняем по висящо наказателно
производство за престъпление по чл. 129 НК, образувано по време на
настоящето производство/, дават основание да се приеме, че подсъдимият е
лице с висока степен на обществена опасност, като неговите агресивни
действия /макар и да са улеснени от здравословното му състояние и
свързаните с това личностови особености/ обективно се проявяват от
подсъдимия в един дълъг период от време /въпреки заболяванията му/ и по
отношение на различни лица.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил
налагане на наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. Изброените
по-горе смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства дават
основание да се направи извод, че е налице превес на смекчаващите такива,
както и наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство –
влошеното здравословно състояние на подсъдимия В.. Въпреки последно
посоченото изключително смекчаващо обстоятелство и факта, че
престъплението е останало недовършено, в случая според съда не са налице
основания за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК или чл. 58, б. „а“ НК вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, като с присъдата определи наказание лишаване от свобода в
размер на предвидения в закона специален минимум за извършеното
престъпление – 10 години лишаване от свобода при първоначален строг
режим, като прие, че целите на наказанието не могат да се постигнат с
налагане на наказание лишаване от свобода под минимума, който като размер
не може да се приеме, че е несъразмерно тежко наказание на подсъдимия с
оглед посочените по-горе отегчаващи обстоятелства. Макар и съдът да
приема, че здравословното състояние на подс. В. /тъй като е влошено в една
значителна степен, затрудняващо непрекъснато ежедневието му и довело до
органична личностова промяна и свързаните с това особености/ е
27

изключително смекчаващо обстоятелство, следва да се посочи, че това
здравословно състояние не е било пречка подсъдимият да упражнява
физическо и вербално насилие по отношение на пострадалата, която се е
грижила за него, както и да отправя закани за такова или да извършва такова
по отношение на нея и на други лица /с нож, с патерица, с думи/, поради което
само заради здравословното състояние на подсъдимия /което в известна
степен е улеснило агресивните му действия/ не следва да се приема, че 10 г.
лишаване от свобода е несъразмерно тежко наказание за извършеното.
Деянието на подс. В. е спряло във фазата на опита, но изпълнителното деяние
е довършено, а смъртта на пострадалата Т. не е настъпила поради
своевременно оказаната медицинска помощ, а преди това - с отдалечаването й
подсъдимия, който поради това не е могъл да й нанася още удари с ножа,
поради което и наличието на смекчаващото обстоятелство /престъплението е
спряло във фазата на опита/ не е основание за приложение на чл. 58, б. „а“ вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като подсъдимият е осъществил в една значителна
степен намеренията си да убие пострадалата, като смъртта й не е настъпила
само поради нейните действия и оказаната й своевременна медицинска
помощ, поради което съдът прави извод, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и за да се постигнат другите цели по чл. 36
НК, наказанието не следва да е под предвидения в чл. 115 НК минимум, като
именно този минимум от 10 г. лишаване от свобода ще отнеме възможността
на подсъдимия да извършва други престъпления, като постигне и другите
цели по отношение на него и другите членове на обществото. Наказанието от
10 г. лишаване от свобода е за достатъчно продължителен период от време, и
съобразен според съда с изключителното и другите смекчаващи вината
обстоятелства, както и с отегчаващите вината обстоятелства, които определят
подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност, през периода
на лишаването от свобода ще се отнеме възможността на подсъдимия да
извършва престъпления, като ще се поправи и превъзпита, и се въздействия
възпитателно и предупредително и за другите членове на обществото. С оглед
на горните съображения съдът определи наказанието при условията на чл. 54
НК. Съдът не намери основание за приложение на чл. 57, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б.
„а“ ЗИНЗС, а определи строг режим за изтърпяването на наказанието въпреки
здравословното състояние на подсъдимия, тъй като свързаните със същите
агресивност и импулсивност /макар и да са последица и от здравословното
състояние на подсъдимия/ не дават основание наред с посочените по-горе
отегчаващи вината обстоятелства подс. В. да се определи като лице, което не
е с висока степен на обществена опасност, напротив събраните доказателства
сочат на обратен извод, поради което първоначалният режим за изтърпяване
на наказанието от 10 г. лишаване от свобода съдът определи на строг на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС.
По предявения граждански иск от пострадалата Н.Т. съдът
намира следното:
Приетият за съвместно разглеждане с наказателния процес
28

граждански иск от пострадалата в размер на 50 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от извършване на
престъплението, при постановяване на присъдата съдът намери за
основателен за сумата от 30 000 лв. Безспорно се установява по настоящето
дело, че подсъдимият В. е виновен в извършване на престъпление по чл. 115
вр. чл. 18, ал. 1 НК /същият умишлено се е опитал да умъртви пострадалата
Т./. Искането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди съдът
намира за основателен за сума от 30 000 лв., като в частта над уважения
размер отхвърли гражданския иск. Вследствие на извършените от подсъдимия
действия, с които се опитал да умъртви пострадалата Т., на последната са
причинени много телесни увреждания, едно от които е значително като
нараняване и е довело до реална опасност за живота й /вж. медицинските
документи и изготвените по делото съдебномедицински експертизи, обсъдени
по-горе в изложената от съда фактическа обстановка по делото/, поради тези
увреждания гражданската ищца Т. е претърпяла значителни болки и
страдания при получаването им след като са й нанесени удари със сатър и
след това с нож от подсъдимия, като е съществувала реална опасност за
живота й, при проведеното лечение незабавно след престъплението
пострадалата е претърпяла значителни болки, тъй като поради алергия не е
било възможно поставянето на упойка; болките са продължили в периода на
възстановяване, който е продължил около 1 месец за физическите й
наранявания; при извършване на деянието пострадалата и няколко дни след
това е била изпаднала в остра стресова реакция, като около година след
случая е приемала успокоителни, като в.л. по СППЕ са констатирали при св.
Т. трайни последици от случилото се върху психиката й поради установена
тревожно - депресивна симптоматика. От друга страна гласните
доказателства установяват въпреки извършеното и свързаните с него
последици за пострадалата Т., че същата продължава периодично да
поддържа контакти по телефон и е посещавала подсъдимия В. в дома му.
Претърпените болки и страдания от пострадалата са парично трудно
измерими, като пострадалата е била наранена физически и психически от
лице, за което е полагало ежедневни грижи в дълъг период от време, макар и
пострадалата да се е възстановила за 1 м. /вж. разпит на в.л. Л./ без последици
за физическото й здраве, лечението на психическата симптоматика /с
успокоително – Ксанакс/ е продължило по-дълъг период от време /вж. СППЕ
на в.л. Б. и Т., показания на св. Т. и св. Д./. Тези обстоятелства се установяват
от писмените документи за провеждано лечение на пострадалата, в които е
отразено и състоянието й, съдебномедицинските експертизи на вещите лица
Л. и Ч., показанията на пострадалата Т. и нейната майка, показанията на
полицейските служители, възприели състоянието на св. Т. непосредствено
след извършеното по отношение на нея престъпление /както сочи в
показанията си св. Т. – „това беше страшен ужас“/, посоченото в протокола за
оглед на местопроизшествие като следи в апартамента от кръв и иззетите
веществени доказателства, с които е извършено престъплението. Съдът като
29

съобрази доказателствата за преживените от гражданския ищец Т. болки и
страдания поради получените травматични увреждания, времето, в което са
продължили, интензивността на същите, получената във връзка със случилото
се психическа травма от пострадалата, с обстоятелството, че увреждането на
здравето на пострадалата е резултат от противоправното виновно деяние на
подсъдимия, за което му е наложено наказание, и съобразно справедливостта,
намира предявения иск за неимуществени вреди за основателен и доказан за
сумата от 30 000 лв., като с присъдата по делото осъди подс. В. да заплати на
гражданския ищец Т. посочената сума. Определеното обезщетение следва да
се присъди поради направеното искане за това ведно със законната лихва от
датата на непозволеното увреждане – 24.08.2019 г., до окончателното
плащане на дължимите суми, като в частта над уважения размер съдът
постанови отхвърляне на иска.
В тежест на подсъдимия съдът с отделно определение ще присъди
направените за водене на наказателното производство разноски.
Причините за извършване на престъплението съдът съзира в
несъобразяване с установените в обществото норми на поведение, довело до
извършване на тежка общественоопасна проява, в агресивното поведение на
подсъдимия, предопределено от здравословното му състояние и поведението
от страна на близки на пострадалата с настояване за прехвърляне на
апартамента, влошилите се отношения между подсъдимия и пострадалата,
свързани с упражнявано насилие и преди случая.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
30

Съобщи за изтекли лични данни