Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 10.01.2022г.

                                              

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова  като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 609 по описа за 2021г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 Предявен е иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

 

С първоначалната си искова молба вх. № 303049/07.04.2021г. ищецът „М.Ц.“ ЕООД е изложил твърдения, че има към ответника „Е.“ АД (в несъстоятелност) претенция за заплащане на обезщетение за ползването на 3 268 кв.м. от производствена сграда, находяща се в поземлен имот с № 000578 в гр. Етрополе. Сградата е собственост на ищеца (закупена в проведена процедура по публична продан), съгласно постановление за възлагане изх. № С190022-091-0001058 от 12.12.2019г. на публичен изпълнител при НАП, но се ползва от ответника (за посочената площ), чийто движими вещи, представляващи производствени машини, се намират там,  установено още в деня на предаване на владението 12.12.2019г. Заетата площ неоснователно се ползва за съхранение на чужди движими вещи, с което се ограничава възможността на ищеца да използва собствения си имот. Обезщетението за лишаване от ползване е в размер на средния пазарен наем, какъвто собственикът би могъл да получи, ако беше отдал частта от имота под наем на друго лице.

 Вземането за заплащане на обезщетение е било предявено в производството по несъстоятелност, но не е било прието и от ищеца е било подадено възражение с вх. № 71730 от 20.07.2020г.

Възражението е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността за времето от 16.01.2020г. до 06.03.2020г., съгласно определение от 23.03.2021г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-9 състав по т.д. № 1984/2019г., обявено в търговския регистър на 25.03.2021г.  Това е било поради направено изявление на ищеца за право на задържане, при което длъжникът не би могъл да си вземе вещите.

Ищецът оспорва обстоятелството като пречка за дължимост на обезщетението. Позовава се на съдебната практика - възражението за задържане проявява действието си с влязло в сила решение (Решение № 393 от 24.07.2014г. по гр.д. № 86/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о). Позовава се и на разрешението по Постановление № 1/28.05.1979г.  относно ползването на чужда вещ без основание.  В производството по разглеждане на възражението е била назначена и приета експертиза, установила, че месечният наем е 12 835 лева, а за ден – 414 лева.  

С оглед изложеното ищецът  иска да бъде установено негово вземане в размер на 20 700 лева, представляващо неприето в производството по несъстоятелност на „Е.“ АД вземане за обезщетение  за периода от 16.01.2020г. до 06.03.2020г., или 50 календарни дни по 414 лева за всеки ден, за неоснователното ползване на собствения на ищеца имот, зает с движимите вещи на ответника.  

 

Ответникът „Е.“ АД (в несъстоятелност) не е дал отговор на исковата молба.

 

Синдикът на несъстоятелното дружество Е.Г.Т. намира предявения иск допустим, но неоснователен.

Изцяло се позовава на възприетото от съда по несъстоятелността – задържането на чужда вещ е факт, от който не може да бъде изведено нито обогатяването на ответника, нито обедняването на ищеца. Видно от представената кореспонденция и писмо от 07.01.2020г., длъжникът не е поканен и не му е предоставен срок за освобождаване на помещенията от вещите, а напротив – даден му е единствено срок за плащане на обезщетение за неоснователно ползване на имота, като изрично е заявено, че се упражнява право на задържане върху вещите до изплащане на обезщетението за ползване. С това действие реално се възпрепятства възможността вещите да бъдат преместени и да се преустанови фактът на ползването без основание. Синдикът развива допълнително съображения, че ищецът не е можел да упражни правото на задържане по реда на чл. 91 от ЗЗД върху находящите се в имота машини и МПС и в този смисъл да се ползва с привилегията, визирана в чл. 722, ал. 1 т. 2 от ТЗ.  За уважаване на правото на задържане по чл. 91 от ЗЗД е било необходимо наличието на три юридически факта – упражняване на фактическа власт върху вещите, изискуемо вземане във връзка с вещите и добросъвестност на държателя. Били са налице две от предпоставките, но не и претендираното вземане да е било свързано със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на вещта или за вреди, причинени от нея.       

 

С допълнителната си искова молба ищецът потвърждава исканията и твърденията си. По-конкретно потвърждава, че възражението за право на задържане не е било уважено от съда по несъстоятелността, както и няма данни ищецът да е възпрепятствал възможността на ответника да изнесе вещите си от помещението. Излагат се съображения по чл. 72, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД. Отново се цитира решението по гр.д. № 86/2013г. на ВКС, при което може да се направи обосновано заключение, че последиците на възражението за задържане не са настъпили и релевираните в отговора на исковата молба възражения са неоснователни. Страната се позовава и на Решение № 201 от 17.10.2013г. по гр.д. № 2329/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. В поканата до ответника е било поискано вещите да бъдат изнесени незабавно. 

 

Ищецът е поискал присъждане на направените в производството разноски по списък по чл. 80 от ГПК.

 

По предявения иск

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

С Решение № 450 от 05.03.2020г., постановено по т.д.н. № 1984 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав,  постановено по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, е било открито производство по несъстоятелност на дружеството „Е.“ АД. 

В срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, с молба вх. № 39296/05.05.2020г., подадена по пощата на 04.05.2020г., в производството по несъстоятелност от ищеца е било предявено, освен другото, вземане за обезщетение за ползване за времето от 16.01.2020г. до 06.03.2020г. на 3 268 кв.м. от производствена сграда, находяща се в поземлен имот с № 000578 в гр. Етрополе, собственост на ищеца по публична продан  съгласно постановление за възлагане изх. № С190022-091-0001058 от 12.12.2019г. на публичен изпълнител при Национална агенция за приходите,  тъй като върху посочената площ са били разположени движими вещи на ответника (производствени машини). За сумата от ищеца в молбата за предявяване на вземане е  било посочено, че има право на задържане върху движимите вещи, съответно привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2 от ТЗ в производството по несъстоятелност.

Вземането за обезщетение е било включено от синдика в списък на неприетите вземания по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, а подаденото  от ищеца възражение вх. № 71730 от 20.07.2020г. срещу списъка – оставено без уважение от съда по несъстоятелността съгласно  определение от 23.03.2021г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-9 състав по т.д. № 1984/2019г., обявено в търговския регистър на 25.03.2021г.

 Съдът по несъстоятелността е приел още, че правото на задържане на ищеца е неоснователно и за него като кредитор липсва привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

Наличие на движими вещи на несъстоятелното дружество в придобития от ищеца по публичната продан  имот, включително за времето от 16.01.2020г. до 06.03.2020г., се установява по делото. Разполагането на  вещите е било установено още при въвода на ищеца в имота,  без да се представят  доказателства, че вещите са били взети  от  дружеството „Е.“ АД

Установява се още, че с писмо, получено от ответника на 07.01.2020г., той е бил поканен да заплаща обезщетение за неправомерно ползване на имота на ищеца до 15.01.2020г., както и след това, ако не го освободи. Ответникът е бил предупреден също да има предвид, че за дължимите суми ищецът упражнява право на задържане върху движимите вещи, от което ще последва обуславяне на задълженията за сумите по претендираното обезщетение с правото да получи вещите.

Не се установяват действия на ответника за времето от 16.01.2020г. до 06.03.2020г. по държане на движимите вещи в имота на ищеца. 

 

При тези установени обстоятелства предявеният по делото иск е допустим.

 

Той е предявен в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ, след като вземане на  кредитора - ищец  не е било прието от синдика на несъстоятелното дружество и възражението на ищеца срещу това е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността (чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ). 

 

По същество искът е неоснователен.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Безспорно хипотезата на зает с чужди движими вещи имот, при което собственикът е лишен от ползването на имота, обосновава присъждането на обезщетение по правилото на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. С разполагането на вещите собственикът им ползва чуждия имот (обогатява се), а самият собственик на този имот е лишен от неговото ползване, което е имуществена загуба. Между обогатяването и обедняването има функционална връзка, а за имущественото разместване липсва  основание. Тълкуването е  в съответствие с разрешенията по Постановление № 1 от 28.05.1979г. по т.д. № 1/79г. на Пленума на ВС на НРБ, на което се позовава и ищецът.

  В случая за времето от 16.01.2020г. до 06.03.2020г. в имота на ищеца (3 268 кв.м. от производствена сграда в имот с № 000578 в гр. Етрополе) са се намирали движими вещи на ответника (производствени машини). Още към 16.01.2020г. обаче, от ищеца е било заявено, както и поддържано поне до 06.03.2020г., че върху вещите той упражнява право на задържане, т.е. упражнява фактическа власт върху тях, като ги държи. При това изявление на ищеца, и без да се установява държане на вещите от ответника в периода, липсва ползване от ответника на имота, в който са били разположени движимите вещи. Напротив, имотът е бил ползван от ищеца, държащ в него движимите вещи, върху които е заявил право на задържане (държане на движимите вещи за ответника - собственик).

Поради изложеното предявеният от ищеца иск за обезщетение за лишаването му от ползване на  имота (част от производствена сграда) по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен. Възраженията на синдика на несъстоятелното дружество в сходен смисъл (за липса на обогатяване/обедняване), възприето също от съда по несъстоятелността,  се споделят и от настоящия съдебен състав.

Без значение е, че ищецът не е разполагал с право на задържане по чл. 91 от ЗЗД поради характера на вземането му към ответника (по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън тези по чл. 91, ал.1 от ЗЗД), както и дали  правото на задържане по чл. 91 от ЗЗД е учредимо със съдебно решение, подобно на правото по чл. 72 от ЗС, предмет на Решение № 393 от 24.07.2014г. по гр.д. № 86/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и Решение № 201 от 17.10.2013г. по гр.д. № 2329/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., на които се позовава ищецът.

Относимо е, че за периода от 16.01.2020г. до 06.03.2020г.  ищецът е заявил и е осъществявал държане върху движимите вещи в собствената му сграда, осигуряващо  едно от установените в закона условия относно правото по чл. 91 от ЗЗД, което право ищецът е заявил и в междувременно откритото производство по несъстоятелност срещу ответника, предявявайки с молба  от 04.05.2020г. вземането си по чл. 59 от ЗЗД като обезпечено с право на задържане, съответно с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 2 от ТЗ, вр. чл. 91, ал. 6 от ЗЗД. 

Без значение е и дали  ответникът е искал връщане на вещите си в периода и че ищецът не е възпрепятствал възможността на ответника да изнесе вещите си от помещението, щом към 16.01.2020г. ищецът е заявил, че упражнява върху движимите вещи право на задържане, което към 06.03.2020г. е поддържал, а не е оттеглил.   Действително с писмото от 07.01.2020г. ответникът е бил поканен да изнесе вещите, но до 15.01.2020г., включително, и това възражение на ищеца също е неоснователно.

 

При изложеното предявеният по делото иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските

 

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски, но с оглед изхода на делото разноски на страната по чл. 78, ал. 1 от ГПК не са дължими. 

 

На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ в тежест на ищеца  следва да бъдат възложени разноските от 207 лева държавна такса по исковата молба.  

 

            Воден от горното съдът

 

 

                                                             Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Ц.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище  и адрес на управление *** и със съдебен адресат адв. Д.П.,***,   срещу  „Е.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК********и със седалище  и адрес на управление *** 1, иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване на вземане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в размер на 20 700 лева,  обезщетение за ползване на 3 268 кв.м. от производствена сграда в поземлен имот с № 000578 в гр. Етрополе за времето от 16.01.2020г. до 06.03.2020г.

  

ОСЪЖДА „М.Ц.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище  и адрес на управление *** и със съдебен адресат адв. Д.П.,***,    да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 207 лева (двеста  и седем лева) държавна такса по исковата молба по делото, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ. 

В съдебното производство е участвал синдикът на „Е.“ АД (в несъстоятелност) - Е.Г.Т., с адрес ***. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

                                                                            Съдия: