№ 183
гр. Карнобат, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130100465 по описа за 2022 година
Производството е по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ №81 В, регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, чрез
пълномощник юрк. Павлина Бакалова срещу Б. К. ИЛ. с ЕГН ********** и адрес в гр.
*, ул. „*“ №* общ. *, с която се претендира да бъде признато за установено спрямо
ответника, че последният дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски
кредит №616183 от 16.02.2016 г., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД :
1. 600, 00 лв. главница;
2. 140, 22 лв. договорна възнаградителна лихва за период от 16.02.2016 г. до
16.03.2016 г.
3. 329, 40 лв. мораторна лихва за периода от 16.02.2016 г. до 23.02.2021 г. с
изкл. на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., както и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявленитето в съда до окончателното изплащане
на вземанията.
Претендират се и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в настоящото производство, както и разноски по чгд №116/2022 г. на КРС в размер на
100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
Твърди се в исковата молба, че на 16.02.2016 г. ответникът Б. К. ИЛ. е сключил
Договор за потребителски кредит 616183 с „Кредисимо" АД, по силата на който е
1
получил сумата от 600,00 лв. срещу което се съгласил да върне въпросната сума в срок
до 10.03.2017 г., съгл. Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен
процент на разходите по кредита в размер на 50%. Сочи още, че в Раздел X, чл. 2 от
ОУ на Заемодателя, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на
погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички
разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от
„Кредисимо" АД. Ищецът твърди още, че с цесия от 02.03.2021 г. „Кредисимо" АД е
прехвърлило своите вземания към ответника на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, като Б. К. ИЛ. е бил уведомен на посочената от него в договора електронна
поща с имейл от 01.04.2021 г. Прилага Приложение № 1 от дата 28.12.2015 г. към
описаната цесия, от което е вино, че „Кредисимо" ЕАД е прехвърлил на цесионера
„АПС Бета България" ЕООД, по т. 1891, вземанията от настоящия ответник за сумата
от 1069,62 лв. В случай, че уведомяването на имейл се счете за нередовно, моли да
бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. В
обобщение твърди, че Б. К. ИЛ. не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, по който нямало
извършено нито едно плащане от страна на длъжника.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Б. К. ИЛ. не е подал отговор на исковата
молба, не се явява или представлява в проведеното съдебно заседание и не заема
становище по предявения иск.
Ищецът с исковата молба е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съдът, като прецени твърденията и исканията на ищеца и като съобрази
представените доказателства, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Исковата молба е връчена по реда на чл.46, ал. 2, изр. 3 от ГПК – по постоянния
адрес на ответника, съвпадащ и с настоящия му такъв, на негова съпруга, видно от
разписката по делото (л. 42) със задължение да я предаде на съпруга си. Исковата
молба е връчена ведно с разпореждане № 446/05.04.2022 г. по чл.131, ал.1 ГПК, в което
са му указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба в
едномесечен срок и неявяването в съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор
на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. За проведеното на 05.09.2022 г. открито
съдебно заседание, ответникът е редовно призован в хипотезата на чл.46, ал. 2, изр. 3
от ГПК – по постоянния му адрес, съвпадащ и с настоящия му такъв, чрез Т. М. И.а,
2
негова майка, не се явява, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за
гледане на делото в негово отсъствие.
Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 116/2022 г., в
рамките на което с разпореждане от №76 от 07.02.2022 г. по повод заявление на ищеца
по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение за 600, 00 лв. главница; 140, 22 лв. договорна възнаградителна лихва за
период от 16.02.2016 г. до 16.03.2016 г.; 329, 40 лв. мораторна лихва за периода от
16.02.2016 г. до 23.02.2021 г, за законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявленитето в съда 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, както
и за разноски в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна
такса, като за претендирания размер на възнаграждението до 100 лв. заявлението не е
уважено и не е обжалвано. Издадена е заповед №76 от 07.02.2022 г., връчена на
длъжника по делото на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК
съдът е указал на заявителя с разпореждане №463 от 11.04.22 г., получено на
03.05.2022 г., в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си. Пред КРС в
срок (на 23.05.22 г.) е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и
искане, съответни на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК в заповедното производство,
с изкл. на претенцията за юрисконсултското възнаграждение. Последното обуславя
допустимостта на настоящото производство.
Предявеният иск е вероятно основателен с оглед твърденията в исковата молба
за сключване на договор за кредит от 16.02.2016 г. между страните, по силата на който
на ответника е предоставена сума от 600 лв., със задължение за връщане за 1 месец –
16.03.2016 г., ведно с възнаградителна лихва, преустановяване на плащанията на
задълженията и настъпване на крайния срок на договора, след който цялото
задължение е станало изискуемо. Съгл. Решение №114 от 07.09.2016 г. по т.д. №362 от
2015 г. на ВКС длъжникът узнава за извършената цесия с връчване на приложените
към исковата молба доказателства в хода на исковото производство, както е станало и в
процесния случай. Приложените към исковата молба външно редовни писмени
доказателства (съответно на твърденията – договор за банков кредит, ведно с общи
условия, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, договор за цесия от 02.03.2021 г., уведомление
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД) подкрепят и не разколебават изложените от ищеца
обстоятелства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявеният от „АПС Бета България“
ЕООД срещу Б. К. ИЛ. положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД бъде уважен.
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да
3
му бъдат присъдени сторените разноски, в т.ч. и в заповедното производство. От
негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са
направени разноски в заповедното производство от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, намалено на половина съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП и в исковото производство – 50 лв. за държавна такса.
Ответникът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно чл.78, ал.8
ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по
Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на
иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от
юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на исковата молба и
писмено становище без явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на
възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 100 лв. Така ответникът
дължи да заплати на ищеца разноските за заповедното производство от 75 лв. и 150 лв.
– разноски в първоинстанционното производство.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Б. К. ИЛ. с ЕГН
********** и адрес в гр. *, ул. „*“ №* общ. * дължи на „АПС Бета България“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ №81 В,
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
чрез пълномощник юрк. Павлина Бакалова , както следва: сумата от 600, 00 лв.
/шестстотин лева/, представляваща непогасена главница ведно със законната лихва
върху сумата от 04.02.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата от 140, 22 лв. /сто
и четиридесет лева и двадесет и две ст./, представляваща договорна възнаградителна
лихва за период от 16.02.2016 г. до 16.03.2016 г, 329, 40 лв. /триста двадесет и девет
лева и четиридесет ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2016 г.
до 23.02.2021 г., с изкл. на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., за които суми са
издадени заповед №76 от 07.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 116/2021 г. по описа на Районен съд –Карнобат.
ОСЪЖДА Б. К. ИЛ. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 75
лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5