Определение по дело №405/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.1 пр. 2 във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от “. БИ АЙ К. Е. със седалище и адрес на управление: гр.С.,У."Д. Х." № 5., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към МП, с ЕИК – *********, П. от изпълнителния директор В. А. Г., Ч. пълномощника на дружеството Д. Михайлов Г., с пълномощно № 512/20.04.2011г., касаеща Заповед за изпълнение №1274/19.03.2012г., постановена по ч.гр.д.№323/2012г. по описа на РС Разлог, с което съдът е пропуснал да се произнесе в частта от заявлението, досежно присъждане разноските по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се в частната жалба, че районният съд е издал заповед за изпълнение, на основание подаденото от жалбоподателя заявление, по реда на чл. 410 ГПК, срещу длъжника С. Г. Б., с която заповед е уважил всички претенции на заявителя, с изключение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., за което мотиви за отказа в посочената заповед не са изложени, като е налице и липса на произнасяне на първоинстанционния съд в тази част. Посочва се, че на жалбоподателя не е връчено и разпореждане по чл. 413, ал. 2 ГПК, с оглед на което счита, че заповедта за изпълнение следва да бъде обжалвана в частта за разноските на основание чл. 413, ал. 1, пр. 1 ГПК.

Поддържа се, че като е пропуснал с издадената заповед да се произенесе по искането за присъждане на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение въз основа на редовно депозираното заявление, районният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. Излага съображения, че : тези разноски се присъждат и в заповедното производство, тъй като независимо, че разпоредбите от глава "Заповедно производство" не препращат към чл.78, ал.8 от ГПК, сочената норма се намира в глава "Такси и разноски" и засяга цялото гражданско съдопроизводство. Твърди, че от обективна страна са налице всички материално правни и процесуално правни предпоставки за присъждане на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С частната жалба жалбоподателят моли съда да отмени Заповед за изпълнение №1201/14.03.2012г., постановена по ч.гр.д.№276/2012г. по описа на РС Разлог, в частта и за разноските, като задължи първоинстанционния съд да издаде нова заповед по реда на чл. 410 от ГПК, като се произнесе и в частта на заявлението, с което се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение и го уважи като основателно.

Към частната жалба е приложено юрисконсултско пълномощно № 512/20.04.2011г.

Благоевградският окръжен съд, в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Районен съд Разлог е бил сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от жалбоподателя по настоящето дело- “. БИ АЙ К. ЕАД срещу длъжника С. Г. Б., от Г. Б., Б.област. В заявлението наред с посочване на конкретното парично вземане, основано на договор за целево финансиране, е направено искане и за присъждане на разноските по делото – 25.00лв. за внесената държавна такса и сумата – 100.00лв. за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед на това искане е представен и списък за разноските по чл.80 ГПК, трудов договор № 398/02.05.2006г., сключен между “. БИ АЙ К. ЕАД и Д. Русинов, с който последния е назначен на длъжността “Ю.”, за неопределен срок и нотариално заверено пълномощно №52/15.06.2007г., с което представителят на дружеството жалбоподател е упълномощило Д. Р. да представлява дружеството пред съда, тъй като заявлението е било депозирано Ч. пълномощник.

С обжалваната Заповед за изпълнение на парично задължение №1274/19.03.2012 г. съдът е уважил искането, като е пропуснал да се произнесе по тази част от заявлението, в която се претендират разноските за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00лв.

Анализирайки така постъпилата частна жалба, въззивният съд приема, че същата, представлява молба за допълнително произнасяне на първоинстанционния съд, относно претендираните разноски в заявлението по чл.410 ГПК. РС Р. е бил сезиран със заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК от “. Би Ай К.. Образувано е ч.гр.д № 323/2012г. по описа на РС Разлог. Въз основа на редовно заявление, е издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение №1274/19.03.2012г., като е уважено направеното в заявлението искане за претендирани главници и лихви, както и искането за разноски в размер на 25лв., представляващо разходи за държавна такса. За претендираната сума в размер на 100лв., съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, РС Р. не се е произнесъл, въпреки че в заявлението същите са изрично заявени. Не са изложени съображения, нито мотиви в този смисъл, като няма и постановен диспозитив на съдебния акт. Подадената частна жалба, макар да съдържа доводи срещу основателността на отказа на първоинстнационния съд да се произнесе по заявлението в частта му за разноските, следва да се счита като молба за допълване на обжалвания съдебен акт, доколкото изричен отказ на съда липсва.

При тези данни, настоящият състав намира, че не би могъл да се произнесе по съществото на постъпилата в РС Р. и изпратена му оттам частна жалба, тъй като липсва формирана правна воля и изложени съображения от РС по част от заявеното искане, в частта му за разноските, въпреки че е налице валидно заявление. ОС като въззивна инстанция не може да осъществи правомощията си и да провери валидността, допустимостта и правилността на съдебния акт в обжалваната му част-частта за разноските. Този извод налага частната жалба да бъде счетена за молба за допълване на издадената заповед. Следва въззивният съд да върне делото, по което е постъпила частната жалба с характер на молба - на РС Разлог, за произнасяне по нея /в този смисъл - Определение № 878 от 12.12.2011 г. по ч.т.д.№ 766/2011 на І т.о. ВКС /.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 489/2012 г. по описа на ОС Благоевград.

ВРЪЩА делото на РС Р., за произнасяне по депозираната с вх. № 1124/04.05.2012 г. частна жалба / имаща характер на молба за допълване на съдебния акт/ от “. БИ АЙ К. Е. със седалище и адрес на управление: гр.С., У."Д. Х." № 5., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към МП, с ЕИК – *********, П. от изпълнителния директор В. А. Г., Ч. пълномощника на дружеството Д. М. Г., с пълномощно № 512/20.04.2011г., срещу Заповед за изпълнение № 1274/19.03.2012 г., постановена по ч.гр.д.№323/2012 г. по описа на РС Разлог.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: