№ 39
гр. гр. Добрич , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско
дело № 20213200500297 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 1, т. 3, пр.2-ро от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.рег.№5025/21.08.2020 г. (на регистратурата на ДОС), подадена
от Д. П. Ш., ЕГН ********** – взискател по изпълнението срещу Постановление на ДСИ
при РС К. постановено по изп. д. №73/2014г. по описа на същия СИС при РС К. от
21.07.2020 г. в частта, с което прекратено по отношение на длъжника Т.А.К. – М.
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК при извършено
последно изпълнително действие на 18.04.2018 г.
Наведените оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното постановление
на ДСИ, доколкото хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в случая не е била налице. С
нарочни молби взискателят е сезирал ДСИ с искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия срещу длъжника, поради което не е налице настъпила перемпция.
Въпреки отправяните до ДСИ искания, последният не е предприел никакви действия, а
взискателят няма права да предприема такива. Прави се искане за отмяна на обжалваното
постановление.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК длъжникът Т.А.К. – М. не е депозирал възражения.
В писмените си мотиви ДСИ описал извършените процесуални действия, като е изразил
1
становище за неоснователност на жалбата. Иззпълнителни действия не са поискани от
взискателя от 30.03.2018 г. до настоящия момент. Поисканата от длъжника възбрана върху
имот в гр.К. не е наложена, тъй като имотът не е индивидуализиран по кадастралната карта,
с оглед на което са постановявани откази за вписване. Също така не е индивидуализиран и
имота в с.Д., община Л..
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Съобщението за обжалваното постановление е връчено на страната на 09.08.2020 г., а
жалбата е депозирана на 21.08.2020г. в ДОС /с пощенско клеймо от 19.08.2020г./. Подадена
е от процесуално легитимирана страна – взискател в изпълнителния процес, срещу акт
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, пр.2-ро от ГПК, а именно
постановление за прекратяване на принудителното изпълнение и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от
ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано на 26.08.2014 г. под № 73/2014 г. по молба на Д. П. Ш.
въз основа на изпълнителен лист издаден на 17.04.2014 г. по гр. д. №762/2011 г. на КРС,
удостоверяващ правото на принудително изпълнение на молителя срещу Т.А.К.-М., И.А.К.
и П.А.С..
В сезиращата съдебния изпълнител молба взискателят не е посочил начин на изпълнение,
заявил е искане за извършване на справки.
С молба от 28.07.2016 г. взискателят сезирал съдебния изпълнител с искане за налагане на
възбрана върху недвижими имоти на длъжника Т.А.К.-М., както и извършване на опис и
оценка на същите.
Идентични искания взискателят е депозирал на 17.01.2017 г. и на 30.03.2018 г.
Съдът констатира, че по изпълнителното дело, по заявените от взискателя искания, от
съдебния изпълнител спрямо длъжника Т.А.К.-М. са извършвани множество справки, но не
са предприети изпълнителни действия.
С обжалваното постановление от 21.07.2020 г. съдебният изпълнител е приключил
изпълнителното дело по отношение на длъжниците И.А.К. и П.А.С. поради погасяване на
задължението и е прекратил производство на основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК по
отношение на длъжника Т.А.К.-М..
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
2
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК
изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Спорът по делото е дали в конкретния случай е било осъществено основанието по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило или поисканите не могат да се осъществяват.
Следва да се посочи, че в случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително
дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение, както на всички тях,
така и само по отношение на част от тях. Срокът на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК тече
самостоятелно за всеки длъжник. Предприетите изпълнителни действия по отношение на
един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо другия такъв, т.е.
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК подлежат на установяване в настоящото
производство единствено спрямо длъжника Т.А.К.-М..
Установено е в конкретния случай, че от 30.03.2018г., когато е постъпила молба от
взискателя Д.Ш. с искане за налагане на запор върху вземания на длъжника М., както и
налагане на възбрана върху недвижими имоти на същата, не се осъществява изпълнение по
конкретното изпълнително дело по отношение на длъжника Т.А.К.-М.. От този момент до
08.06.2020г. е изтекъл период от две години. През посочения период по изпълнителното
дело не са били поискани от взискателя, съответно не са и предприети от съдебния
изпълнител изпълнителни действия, на което основание поради перемпция изпълнително
дело №73/2014 по описа на СИС при КРС е прекратено на 08.06.2020г., тъй като в
посочения двугодишен срок изпълнителни действия не са искани.
В случая е отчетено обстоятелството, че на основание чл.3, ал.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, срокът по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК не е текъл в периода от обявяване на извънредното положение – 13.03.2020 г. до края
му – 13.05.2020 г. и на основание §13 от Преходните и заключителни разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) е продължил да тече от 21.05.2020г.
Еднозначно е възприето, както в правната теория, така и в устойчивата съдебна практика, че
3
за прекратяването на изпълнителното производство не е необходимо нарочно постановление
на съдебния изпълнител, то настъпва ex lege в момента, когато са били налице условията за
това.
Действително, както сочи жалбоподателя, се установява, че въз връзка с поисканите от
взискателя изпълнителни действия липсват предприети такива от съдебния изпълнител. С
равнозначна правна последица обаче се свързва, както непредприемането от страна на
съдебния изпълнител, така и непоискването от страна на взискателя на действия за
принудително изпълнение – двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от
датата на последно осъществения от някого от двамата акт. Взискателят, с оглед изявената
воля да осъществи принудително правата си, има процесуалната функция със своите
действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, включително и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. В изпълнителния процес активните действия са на първо място на взискателя, тъй
като този процес обслужва главно неговия интерес – образува се по негово искане и
съществува дотогава, докогато и дотолкова, доколкото взискателят има интерес от него.
Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от
прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез
своето бездействие поддържа и бездействието на съдебния изпълнител.
По тези съображения съдебният състав приема, че в обжалваното постановление ДСИ е
установил правилно осъществяването на правно релевантните факти, обусловили
прекратяване на производството по отношение на длъжника Т.А.К. – М. и същото не страда
от визираните в жалбата пороци. Постановлението е законосъобразно, а жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 435, ал. 1, т. 3, пр.2-ро от ГПК, жалба с
вх.рег.№5025/21.08.2020 г. (на регистратурата на ДОС), подадена от Д. П. Ш., ЕГН
********** – взискател по изпълнението срещу Постановление на ДСИ при РС К.
постановено по изп. д. №73/2014г. по описа на същия СИС при РС К. от 21.07.2020 г. в
частта, с което прекратено по отношение на длъжника Т.А.К. – М. изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр.2-ро от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5