Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …..02.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Углярова ч.гр.д. № 545 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 от ГПК.
Образувано е по жалба на "Т.-С."
ЕАД - длъжник по изпълнително дело № 20207900402253 по описа на частен съдебен
изпълнител Р.М., с рег. № 790 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу постановление за приети по делото разноски от 14.12.2020
г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
размера на приетите за събиране в полза на взискателите разноски за адвокатско
възнаграждение и за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа неправилност на
постановеното постановление за разноските. Счита, че в случая определеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност
на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200,00
лева, съответстващо на обема на предоставената от процесуалния представител
правна помощ и съдействие. Навежда съображения, че взискателят не е предприел
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което не може да
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 10, т. 2
от Наредба № 1 за минималните размери на адкокатските възнаграждения. Към
момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение било извършено едно
единствено действие, а именно – по образуване на изпълнително производство.
Обжалва се и отказът на съдебния изпълнител да измени размера на начислените
такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. По изложените съображения прави искане за отмяна на
обжалваното разпореждане и намаляване на приетите за събиране такси и разноски
по изпълнителното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК
взискателят Д.С.Д., посредством надлежно упълномощен процесуален представител адв.Ю.–
САК, е подала възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна. Излагат
се съображения, че сумата в размер на 200,00 лева, съставляваща договорен и
заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело, е изцяло съобразена с
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл
счита искането за намаляване на разноските за неоснователно. Претендират се
разноски за настоящото производство по представен по реда на чл.80 ГПК списък.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК
взискателят Б.Г.Д., посредством надлежно упълномощен процесуален представител
адв.П.– САК, е депозирал възражение, с което оспорва жалбата като
неоснователна. Излагат се съображения, че сумата в размер на 200,00 лева, представлява
договорен и заплатен адвокатски хонорар, последният съобразен с Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски за
настоящото производство по представен по реда на чл.80 ГПК списък.
В мотивите си частният съдебен
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе
предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20207900402253 по
описа на частен съдебен изпълнител Р.М., с рег. № 790 по описа на КЧСИ, е
образувано въз основа на молба от Д.С.Д. и Б.Г.Д. от 17.11.2020 г. срещу "Т.-С."
ЕАД, за принудително събиране на присъдените по гр. д. № 68145/2019 г. по описа
на СРС, в полза на взискателите парични суми в размер от по 157,32 лева за
всеки един от тях, представляващи разноски по делото. Молбата е депозирана чрез
адв. С.– Ю.и адв.П., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и
направените от взискателите разноски по изпълнителното дело, включително и за
адвокатско възнаграждение в размер от по 200,00 лева.
По делото е представен договор за правна
защита и съдействие № 0955624 от 17.11.2020 г., ведно с пълномощно, от който се
установява, че взискателят Д.С.Д. е заплатила на довереника адв. С.– Ю.адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева за образуване на изпълнителното дело и процесуално
представителство пред ЧСИ, в брой при подписване на договора.
Представен е и договор за правна защита
и съдействие № 767931 от 17.11.2020 г., ведно с пълномощно, от който се
установява, че взискателят Б.Г.Д. е заплатил на довереника адв. П.адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева за образуване на изпълнителното дело и осъществяване
на процесуално представителство пред ЧСИ, видно от който, сумата е платена в
брой при подписване на договора.
По делото е изготвена, изпратена и
получена от длъжника на 25.11.2020 г. покана за доброволно изпълнение на
вземане за следните суми: сумата от 157,32 лева главница, 400,00 лева разноски
по изпълнителното дело, както и 180,88 лева – такси по т.26 ТТРЗЧСИ.
На 03.12.2020 г. по делото е постъпило
възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза
на взискателите разноски за адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са съобразени с действителната фактическа и правна
сложност на делото, както и не са съобразени с размера на главното вземане.
С постановление от 14.12.2020 г., получено
от длъжника на 15.12.2020 г., съдебният изпълнител е отказал да намали приетите
за събиране по делото разноски.
Анализът на така установеното от
фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това
по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. / длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението.
Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма
данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди
образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то
настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на
отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за
процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика,
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008 г. по ч.
гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени
с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело се
претендира присъждане на адвокатски възнаграждения в размер на общо 400,00 лева,
респективно в размер на 200,00 лева от страна на взискателя Д.С.Д. и 200,00
лева от страна на взискателя Б.Г.Д.. В случая изпълнителното дело не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като
се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателите са подали
молба за образуване на изпълнителното производство на 17.11.2020г., в която са
посочени конкретни изпълнителни способи – запор върху банковите сметки на
длъжника, като по делото са налице и данни да е реализирано исканото
изпълнително действие, а именно запор върху сметки на длъжника „Т.-С.“ ЕАД открити
в банка „Юробанк България“ АД. Настоящият съдебен състав приема, че посочването
на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело,
представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като
непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е
основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. В конкретиката на
настоящия случай и при горепосочените данни настоящата съдебна инстанция
намира, че взискателите са доказали наличието на основание за заплащане на
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в минималните размери по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а именно в размер от по 200,00 лева всеки
от тях. Доколкото в случая е уговорено и се претендира от страна взискателите
именно платени адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнителното дело,
то в случая не подлежи на обсъждане въпросът доказано ли е наличието на
основание за заплащане на възнаграждение и за водене на изпълнителното дело по
смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
По изложените съображения съдът намира,
че взискателите имат право на адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в размер от по 200,00
лева за всеки един от тях, чието заплащане е доказано, респективно определянето
/"присъждането"/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело размер
е обосновано.
Съобразно посоченото, обжалваното постановление
в частта, в която е отказано намаляване на приетите за събиране в
изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение е правилно и
законосъобразно, поради което и частната жалба в тази й част като
неоснователна, след да бъде оставена без уважение.
По отношение на доводите за неправилно
определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният изпълнител е определил размера
на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на 180,88 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б. "а" от
ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума,
както следва: от 100 до 1000 лева - 10 лева + 10 на сто за горницата над 100 лева.
Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично
задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси
дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е
и решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. IV ГО на ВКС. Когато
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати
в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя
авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на
взискателя за представителство, както и т. нар. окончателна такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно
сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума,
а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за
частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла
на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени
от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не
се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да
се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т. н. Поради това и
пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение не се начисляват и събират.
Съгласно т. 26, б., б" от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ, за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума в размер на 10 лева + 10 % за
горницата над 100 лева. Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се
включват и никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т. е. в настоящия случай –
сумата от по 157,32 лева за всеки от взискателите, или общо в размер на 314,64
лева. Съгласно т. 27а към т. 26 от Тарифата, максималният размер на
пропорционалната такса по т. 26 не може да надвишава една десета от вземането.
Ето защо, в настоящия случай дължимата такса по т. 26 е в размер на 37,80 лева
с ДДС, като начислената от частния съдебен изпълнител такса в повече - за
горницата над тази сума до 180,88 лв., е в нарушение на т. 27 а от ТТР към
ЗЧСИ.
По изложените съображения обжалваното
постановление следва да бъде отменено в частта досежно постановения отказ за
намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата бъде определена в размер
на сумата от 37,80 лева с ДДС.
Направеното от страните искане за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски следва да бъде оставено без уважение. Според настоящия
съдебен състав, в производство по разглеждане на жалба срещу действия на
съдебен изпълнител разноски не се дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния
изпълнител не е постановен в хода на проведена между страните по делото
състезателна процедура. От друга страна, съдебният изпълнител има задължение да
упражнява в съответствие със закона възложените му правомощия и същият носи
имуществена отговорност за незаконосъобразността на своите актове и действия.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на "Т.-С." ЕАД постановление от 14.12.2020 г. по изп. дело № 20207900402253
по описа на частен съдебен изпълнител Р.М., с рег. № 790 по описа на КЧСИ, в частта, с което е отхвърлено искането
на длъжника за намаляване размера на приетата за събиране такса в
изпълнителното производство по т. 26 Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20207900402253 по описа на частен
съдебен изпълнител Р.М., с рег. № 790 по описа на КЧСИ, от 180,88 лева до
размера от 37,80 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на "Т.-С." ЕАД срещу постановление от 14.12.2020 г. по
изп. дело № 20207900402253 по описа на частен съдебен изпълнител Р.М., с рег. №
790 по описа на КЧСИ, в частта, с която
е отказано да бъдат намалени приетите за събиране в изпълнителното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.