Р Е Ш Е Н И Е
№430/9.7.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 10.06.2020 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ:
Георги Видев
Светомир
Бабаков
при участието на
секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа дело номер 243 по
описа за 2020 година докладвано от
съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на А.Д. *** срещу РЕШЕНИЕ № 7 от 08.01.2020 г. на
ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 1233/2019г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че в наказателното
постановление не се съдържа описание на нарушението обстоятелствата, при които
същото е извършено, както и доказателствата, кит го потвърждават. съдебния акт
не са коментирани противоречията в свидетелските показания. Липсвали преки
доказателства за извършване на нарушението. По
тези съображения, касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО
на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло НП № 19-1006-000977/29.03.2019
г. на Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба- „ПП“
при ОДМВР Пазарджик се представлява от юрисконсулт П., която моли за потвърждаване
на решението на РС Пазарджик.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211,
ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
На 15.03.2019 г. в 21:25 ч. на път II-37, км.
108+380 м. в община Пазарджик в посока от гр. Панагюрище към гр. Пазарджик касаторът управлявал мотопед „***“ с № на
рама: 498400 без рег. табела, без габаритна дясна светлина и без стоп светлини,
когато бил забелязан от свидетеля И.А.и колегата
му Д.В.- полицейски служители при РУ
Панагюрище. При извършена проверка на документите на водача, служителите на реда установили, че
последния лъха на
алкохол и управлява нерегистриран по надлежния ред мотопед без да притежава
СУМПС. Жалбоподателят бил сам на мотопеда. Полицейските служители извикали за
съдействие патрул при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, в чийто
състав бил свидетелят Б. Г. за да
извършат проверка за употреба на алкохол от страна на касатора. Последните пристигнали на място, като Г.обяснил на касатора, че ще бъде изпробван за алкохол с
техническо средство, но касаторът категорично отказал, въпреки че
полицейските служители ясно му обяснили какви ще са последиците. Свидетелят Г. съставил на касатора акт за установяване на
административно нарушение в присъствието на А. като
свидетел, който АУАН К. подписал и получил без възражения.
На последния е издаден и талон за изследване, който обаче касатора отказал да подпише и получи, което било удостоверено
с подписа на един свидетел. Въз основа на акта АНО издал обжалваното
наказателно постановление. Районният
съд коментирал събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. Кредитирал показанията на св. Г.и А., които приел, че същите се
подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна
районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите
реквизити, а по същество, че са извършени твърдяните в НП нарушения по чл. 139
ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.150 от ЗДвП и чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
Решението е правилно.
По делото липсва спор, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. В този
смисъл, неоснователни са възраженията на касатора, че липсва описание на
деянието и на обстоятелствата при които е извършено. В НП не са посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, но тези доказателства се
съдържат в административно-наказателната преписка, събрани са и са обсъдени от
РС Пазарджик /включително и гласните такива/, поради което касационния състав
не приема възражението, че по делото е нарушено правото на защита на касатора.
Не се споделя и твърдението в касационната жалба, че липсват преки
доказателства за нарушението- именно такива преки доказателства се съдържат в
показанията на св. Г. и А..
Безспорно се установява по делото, че
касаторът макар и неправоспособен, е управлявал мотопед на посоченото място по
посоченото време в НП- нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Упавляваният мотопед е бил
технически неизправен – без работещи светлини, като е създадена опасност за
движението, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Категорично се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с
техническо средство при извършена от контролните органи проверка на процесната
дата, като това негово деяние правилно е субсумирано под ормата на чл. 174 ал.3
от ЗДвП.
Законосъобразно за описаните нарушения
са определени санкционните разпоредби на чл. 180 ал.1 т.1, пр.4 от ЗДвП; чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП и чл174 ал.3 от ЗДвП и на касатора са наложени административни
наказания глоби, съответно в размер на 100 лв; 300 лв. и 2000 лв.
По изложените съображения, съдът намира
нарушенията за доказани и правилно квалифицирани, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от
страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 7 от 08.01.2020 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 1233/2019г.
ОСЪЖДА
А.Д.К. да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик съдебни разноски по делото в
размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/