№ 43
гр. гр.Н. , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20202150200697 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и е висящо пред настоящата инстанция по повод жалбата
на Г. Д. СТ., ЕГН *****, живуща в гр. Н., ул. „И.В.“, № **, против Заповед за
задържане на лице с рег.№ 425/18.08.2020 г., издадена от полицейски орган- ПЛ. М.
ЕНЧ.- старши полицай при РУ-Н., ОД на МВР- Бургас, с която е разпоредено
задържане на жалбоподателката С. за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ-Н.. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради допуснати при издаването и съществени нарушения на
́
административно-производствени правила и нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание за жалбоподателката се явява процесуалният й представител,
който поддържа жалбата от името на доверителя си. Представя писмени
доказателства.
Ответникът по жалбата- П.Е.- старши полицай в РУ- Н., излага становище за
законосъобразност на издадената от него заповед. Описва в хронологичен порядък
пред съда как се е стигнало до задържането на жалбоподателката и до издаването на
атакуваната заповед.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от
АПК, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
След преценка на доказателствата, събрани по делото, на доводите и
възраженията на страните, и проверка на оспорвания административен акт по реда на
1
чл.168 ал.1 от АПК, съдът намира следното:
На първо място приложеното към жалбата копие от заповед за задържане,
предоставено на С. от страна на полицейските органи, е напълно нечелтиво.
Единственото, което е видимо от заповедта е, че лицето е освободено на 18.08.2020 г. в
14,30 ч., след което е положен подпис на задържаното лице. Същият видимо съвпада с
подписа на Г.С., поставен в договора за правна помощ, приложен към жалбата.
Предоставянето на нечетлив акт отвсякъде е съществено процесуално нарушение,
водещо до силно ограничаване правото на защита на едно лице, което следва да узнае
на какво основание и за какво действие или бездействие същото е било задържано.
Видно от представената заповед от страна на РУ- Н., същата се различава и по
местоположението на реквизитите й с тази, предоставена на жалбоподателката по
време на задържането й. Така например в едната бланка, на първата й страница,
правата на задържаното лице са разположени между подписа на полицейския орган и
този на задържаното лице, докато в бланката, изпратена от РУ- Н., тези подписи се
намират след правата на задържаното лице, непосредствено един под друг. Налице са
различия и в големината на шрифта на двата образеца, както и разположението на
реквизитите на втората страница. Всичко това дава основание на съда да счете, че
предоставеният на жалбоподателката екземпляр от заповедта за задържане, не
кореспондира с този, които се представя от РУ- Н., като наличен при тях по
образуваната преписка. Същото важи и за екземплярите от протокола за обиск. В този,
приложен към жалбата, макар и напълно нечетлив, е видно, че същият съдържа много
повече описания на ръка, от колкото екземпляра, находящ се в РУ- Н., копие от който е
предоставен в съда. Връчването на нечетлив екземпляр от заповедта за задържане
лишава изначално задържания от възможността да узнае срещу какви факти да се
защитава, както и защо е задържан, а ограничаване правото на защита във всички
случаи е съществено процесуално нарушение. Връчването на нечетлива заповед за
задържане, без значение в кой момент се прави това /преди или след задържането/, се
приравнява на ненадлежно връчване, като отказът да се подпише заповедта не
изключва в никакъв случай задължението за връчване на четлив препис, тъй като това
са две последователни и самостоятелни действия. Т.е. на задържаният се връчва препис
от заповедта независимо дали на същата е положен подписа му или е оформен при
отказ и това е така с оглед съблюдаване правото на защита на задържаното лице и
възможността същото да се запознае с причината, наложила задържането му, предвид
даденото му право да обжалва заповедта по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
На следващо място, дори и да се приеме, че връчването на нечетлива заповед не
е основание за отмяната й, същата е незаконосъобразна на още едно основание.
Посочено е, че С. е задържана на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, съгласно която
полицейски орган може да задържи лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Видно
от заповедта причината за задържането е посочена като „Лицето съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задълженията си по служба“. От така изложеното по
никакъв начин не става ясно какво е наложило задържането, като в този смисъл
настоящата инстанция намира заповедта за немотивирана. В нея липсват фактическите
основание за издаването й, като същата следва да съдържа накратко изложена
фактическата обстановка, във връзка с която полицаят е преценил, че е необходимо
налагането на принудителна административна мярка /ПАМ/. В случая липсва каквато
и да било конкретика, като например накратко да се посочи какви задължения
2
полицейския орган е следвало да извърши и по какъв начин Йорданова е попречила за
това. Наред с това липсва посочване, че лицето е било предупредено надлежно за
каквото и да било и въпреки това то е попречило. Не е допустимо мотивиране на
заповедта едва при оспорване на акта, като обяснения едва в съдебното заседание от
страна на ответника по жалбата не могат да санират този порока- липса на фактически
мотиви. Междувпрочем такива данни не се извличат от представените писмени
доказателства, както и от обяснението на ответника по жалбата. Установява се, че
адреса, на който е пребивавала С., е посетен по повод подаден сигнал за нарушаване на
нощната тишина. Отивайки на място полицейският екип установил, че от дома й се
чува силна музика, като в обясненията си ответника П.Е. заяви, че жалбоподателката
въобще не реагирала на отправените въпроси, игнорирайки присъствието на
полицейските служители, и не спомогнала за установяване на самоличността й, като
изрично бе заявено, че причината за задържането й е „да установим какъв е проблема,
че има сигнал за музика“. В нито един момент не стана ясно издавано ли е обаче
някакво разпореждане на място на Стойкова и то по надлежния начин. Ответникът
заяви, че „Музиката спря, след като й присветнахме с прожекторите на автомобила“,
т.е. още преди влизането на полицейските служители в двора на къщата. Ако се касае
за това дадено разпореждане за спиране на музиката, същото е било изпълнено, ако
въобще се приеме, че по този начин разпореждането е дадено надлежно. Ако се касае
за неизпълнено разпореждане за предоставяне на документите за самоличност, то
видно от съставената заповед за задържане, в същата са посочени трите имена на
жалбоподателката, ЕГН и адреса й, т.е. предвид на това, че заповедта за задържане
следва да се съставя непосредствено преди задържането, то очевидно към този момент
самоличността й е била установена, поради което причината за задържането й е
отпаднала и е следвало С. да бъде незабавно освободена съобразно нормата на чл. 72,
ал.7 от ЗМВР. Видно от представените актове, на С. са били съставени два акта за
установяване на административно нарушение, свързани със силната музика, поради
което адекватно отношение е било взето и по сигнала, за който са били изпратени
полицейските служители.
Всичко, изложено по- горе дава основание на съда да счете жалбата за
основателна. От така ангажираните доказателства не се установява съществуването на
правно или фактическо основание спрямо Г.С. да бъде предприемано задържане.
Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая не е
изпълнено, като не е посочено във връзка с кое разпореждане и с кое конкретно
неправомерно деяние е изпълнен състава на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. Действително не
е необходимо подробно и изчерпателно описание, но следва да е налице някакво макар
и кратко описание на разпореждането, което е било дадено, и което не е било
изпълнено от страна на задържаното лице, както и действията, които същото е
предприело и които са наложили задържането му, в степен, че последното да разбере
на какво основание е задържано и в какво се изразява неговото поведение, което
полицейският орган счита, че е извършено. Точно тези факти са предмет на съдебна
преценка, а именно дали същите са осъществени в действителност от
жалбоподателката, както и дали съставляват основание същата да бъде задържана.
Липсата им поставя в невъзможност извършването на съдебен контрол.
Предвид изложеното, макар оспореният акт да е издаден от полицейски орган по
смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.2
от ЗМВР, същият се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
3
Прилагането на принудителната административна мярка в случая не е било оправдано
с оглед спирането на музиката още на място и установяване самоличността на лицето
още към момента на издаване на заповедта за задържането му, поради което е налице и
нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на
администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт
и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като за задържането на
жалбоподателката не са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в
името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода.
Предвид отмяната на обжалваната заповед следва да бъде уважено искането за
присъждане на сторените от жалбоподателката разноски, възлизащи на сумата от 480
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК,
Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№ 425/18.08.2020 г., издадена от
полицейски орган- ПЛ. М. ЕНЧ.- старши полицай при РУ-Н., ОД на МВР- Бургас, с
която е разпоредено задържане на Г. Д. СТ., ЕГН *****, за срок от 24 часа в помещение
за временно задържане на РУ-Н..
ОСЪЖДА ОД на МВР- Бургас да заплати на Г. Д. СТ., ЕГН *****, живуща в гр.
Н., ул. „И.В.“, № **, сумата от 480 лв., представляващи сторени разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4