В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Веселина Атанасова Кашикова |
| | | Мария Кирилова Дановска Кирил Митков Димов |
| | | |
като разгледа докладваното от | Кирил Митков Димов | |
Въззивно частно гражданско дело |
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК. С протоколно определение, постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 870 по описа за 2011 г. на същия съд е прекратено производството по делото. Недоволни от така постановеното определение са останали частните жалбодатели Н. С. Ю., С. Т. С. и С. Т. Ю., които го обжалват като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че на 14.06.2011 г. жалбодателката Н. Ю. поискала от Общинска дирекция по гражданско състояние при К. “А.”, гр.И., Р Т. да й бъде издаден акт за смърт на нейния съпруг Т. С. Ю., като от посочената дирекция й отговорили, че отказват да издадат формуляр С (акт за смърт) поради обстоятелството, че в регистрите не била открита регистрирана смърт на въпросното лице. Твърди се, че регламентът по чл.69 – 71 от ЗГР бил неприложим в случая, тъй като по време на смъртта на Т. Юсуфов жалбодателите не се намирали в чужбина и нямали практическа възможност да потърсят съдействие от български дипломатически представител, който да предприеме необходимите действия за съставянето на акт за смърт. Сочи ±е, че правният им интерес произтичал от обстоятелството, че починалият Т. С. Ю. бил наследодател на жалбодателите и от неговата смърт произтичали редица законови права и задължения. За обявяването смъртта на починалото лице съществувал и обществено-държавен интерес, тъй като и досега в регистрите за населението се водел като починало лице. Молят съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд и да върне делото за решаването му по същество. Ответникът О. К. не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частните жалбодатели констатира: Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е основателна, макар по различни от изложените съображения. Първоинстанционното производство е било образувано по молба за установяване смъртта на Т. С. Ю. и съставяне на акт за смърт с правно основание чл.548 във вр. с чл.542, ал.1 от ГПК. Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение на два пъти, като е указал на молителите да представят доказателства съобразно чл.548 от ГПК за невъзможността да се снабдят с акт за смърт на починалото лице от компетентните органи на Р Т., където е настъпило събитието. В дадения им срок молителите са представили писмо от К. А., Общинска дирекция гражданско състояние с дата 14.06.2011 г., след което е била извършена размяна на книжа и делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. За да прекрати производството по делото в съдебно заседание на 26.10.2011 г., Кърджалийският районен съд е приел, че не са отстранени допуснатите нередовности на молбата, като не са представени доказателства, от които да видно, че същата е допустима. Прието е, че не е представен документ от съответния компетентен орган на чужда държава или удостоверение от Министерство на външните работи, че органите на чуждата държава нямат възможност да издадат акт за смърт и поради каква причина не е не е извършено отбелязване на настъпилата смърт, а представеният документ не е надлежно легализиран и не може да се установи автентичността му. Тези изводи на първоинстанционния съд са необосновани, а постановеното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл.548 от ГПК доказването на пречката за съставяне на акт за смърт става с документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава или с удостоверение от Министерството на външните работи. По делото са представени като доказателства две писма съответно от К. К., Общинска дирекция “Гражданско състояние” с дата 29.03.2011 г. и К. А., Общинска дирекция “Гражданско състояние” с дата 14.06.2011 г., от които се установява, че молителите са подали молби за издаване на акт за смърт на Т. С. Ю., но такъв не е бил издаден, тъй като в регистрите на двете каймакамства не е открита регистрирана смърт на лицето Т. С. Ю. Посочените документи са издадени от компетентните органи на Р Турция – съответните Дирекции “Гражданско състояние”, оправомощени да издават актове за гражданско състояние, от които по несъмнен начин се установява, че не е регистрирана смъртта на Т. С. Ю. и поради тази причина не може да бъде съставен акт за смърт на починалото лице. По отношение на причината, поради която не е регистрирана смъртта на Т. С. Ю., то същата не е релевантна относно обстоятелството, че към настоящия момент не може да бъде съставен акт за смърт. Очевидно е, че след като в регистрите за населението не е отразен настъпил юридически факт – смърт на лицето Т. С. Ю., то не би могло да бъде издаден и акт за смърт на това лице. Що се отнася до легализацията на представените документи, то такава не е необходима, поради обстоятелството, че както Р България, така и Р Турция е ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. С оглед на това за удостоверяване истинността на представените документи първоинстанционният съд е следвало да даде указания на молителите на основание чл.129, ал.2 от ГПК, да представят посочените документи с удостоверение “Apostille” съгласно чл.4, във вр. с чл.1, б.”b” от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Като не е сторил това Кърджалийският районен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение. Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено от Кърджалийския районен съд в съдебно заседание на 26.10.2011 г. по гр.д. № 870 по описа за 2011 г. на същия съд, с което е прекратено производството по делото, като ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2. |