Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 37
гр.С., 03 февруари 2020 година
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря Г. Й., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1588 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ
П.Н.Х. с ЕГН **********,***, представляван от адв.М.Д., моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника ОДМВР, да му заплати сумата от 2
308.35 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в
следствие преобразуването на нощен към дневен такъв за периода 23.10.2016г.-23.10.2019г.
заедно със законната лихва, считано от 23.10.2019 г. датата на предявяване на
иска пред съда - до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и обезщетение за
забава върху възнаграждението за извънреден труд в размер на 300.13 лева за
периода 23.10.2016г.-23.10.2019г.
Твърди, че работи като „водач
на патрулен автомобил“ в група ООР, сектор ОП при РУ С. към ОДМВР-С.. Като
такъв в съответствие с утвърдените графици е полагал труд по дежурство –на 12-часови смени от 07.00 часа
до 19.00 часа и от 19.00 часа до 07.00 часа, съгласно разпоредбата на
чл.187,ал.3 от ЗМВР и утвърдени протоколи и графици. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивка за периода се регламентират от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. но в тази наредба не е предвидено изчисляване на
нощния труд в дневен, както е било при действалата преди това наредба.
Поради това счита, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Твърди, че за периода 23.10.2016г.-23.10.2019г.
/по негови приблизителни изчисления/ е работил 360 смени / 30 месеца по 12
смени/. Нощният труд, който е полагал през тези смени не е начисляван с
коефициент 1.143, поради което не е ясно колко от тези часове са извънреден
труд, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Счита, че за
детайлното изясняване на тези стойности следва да бъде назначена експертиза.
Моли съда да уважи исковете
му и да осъди ответника да заплати на адв.М.Д. адвокатско възнаграждение
съгласно чл.38,ал.2 от ЗАдвокатурата.
Разликата между посочените
в исковата молба суми и периоди и тези в съдебното решение се дължи на
направеното от ищеца изменение на исковете, съобразно заключението на вещото
лице.
ОТВЕТНИКЪТ
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР С., представляван от Ю.К.-Директор, адрес: гр.
С., бул. „М.“ № ., чрез процесуалния си представител, оспорва предявените
искове.
Признава факта, че за
процесния период е бил с ищеца в служебно правоотношение, възникнало на
основание Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Не оспорва
заеманата от служителя длъжност, и че работното време за нея е организирано на 12
часови смени, така както е описано в исковата молба. Предвид характера на
служебното правоотношение с ищеца, въпросите относно изчисляването на
извънредния и нощния труд се регламентират от специалния закон ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и специално, съдържащата се в нея разпоредба
на чл.9,ал.2, е неприложима към случая, тъй като е предвидена да регулира
правоотношения възникнали по Кодекса на труда. Не е налице празнота в закона,
която да обоснове прилагането на това законодателно решение спрямо служителите
на МВР.
Съгласно чл.187,ал.1 от ЗМВР, работното време на служителите на МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 часа като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период. Следователно, нормалната
продължителност на нощния труд е 8 часа. От това следва, че не се налага
преобразуване на нощните часове в дневни, тъй като съотношението между тях е 1.
Поради това, че цитираните от ищеца коефициенти са неприложими. Те са относими
към трудовите правоотношения, при които съгласно законовата регламентация,
нормалната продължителност на нощния труд е 7 часа, което налага приравняването
му към дневния.
ЗМВР ясно разграничава
възнагражденията, дължими за извънреден и нощен труд. Заплащането на
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179,ал.1 от ЗМВР, а
допълнителните възнаграждения за извънреден труд се регламентират са определени
в чл.187,ал.6 от ЗМВР.
В исковата си молба ищецът
не прави разграничени между извънреден и нощен труд и не обръща внимание на
факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по
различен ред и размерът им е определен в различни нормативни актове. Поради
това, неоснователно претендира заплащането на възнаграждение за нощен труд,
определено по правилата на чл.187,ал.6 от ЗМВР, касаещо извънредния труд.
Полагането на нощен труд в рамките на установеното работно време не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа, не се преобразува
в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен.
В издадената от министъра
на МВР Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г.
изрично е предвидено, че на държавните служители за положения нощен труд се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лева на час.
За положения от ищеца нощен
труд за процесния период му е заплатено допълнително възнаграждение в размер на
0.25 лева на час, поради което, претенциите му са неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени от съда.
Като неоснователна следва
да се отхвърли и акцесорната претенция за обезщетение за забава.
При
отхвърляне на исковете претендира юрисконсултско възнаграждение.
Предявени са искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не се оспорват обстоятелствата, касаещи
наличие на валидно правоотношение помежду им, полаган от ищеца труд през нощта,
както и неговия размер. Не се оспорва и наличието на полаган от ищеца
извънреден труд, както и че същият е изплатен съобразно възприетата от
ответника теза.
Спорът между страните касае допустимата
продължителност на нощния труд по смисъла на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР,
приложимостта на разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., както и методиката на изчисляване на задълженията
при евентуално наличие на такива.
Към момента на предявяване на иска ищецът е служител
на ответника и заема длъжността „водач на патрулен автомобил“ в група ООР,
сектор ОП при РУ С. към ОДМВР-С..
През процесния период работното време на ищеца е
организирано на 12-часови смени. От приложените от ответника
писмени доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца
длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето
от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 187 от ЗМВР гласи, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като опеделянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период.
Разпоредбата е възпроизведена по същия начин в чл.3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., която е подзаконовият нормативен акт,
който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Позовавайки се на тези разпоредби, ответникът счита,
че като специален закон, ЗМВР въвежда нормална продължителност на работното
време през нощта – 8 часа, поради което и е недопустимо това правило да се
дерогира от неприложим към служебните правоотношения подзаконов нормативен акт
– НСОРЗ. Тезата на ищеца е противоположна – той счита, че е налице празнота в
законовата уредба по ЗМВР, поради което по аналогия следва да се приложи НСОРЗ.
Тълкувайки нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, съдът счита, че същата не установява
разрешена продължителност на труд през нощта, а нормира общата продължителност
на работното време при положен нощен труд, като установява невъзможност за
полагане на труд за определено време в последващ период с оглед сумарното
отчитане на работното време. Или с други думи нормата има защитна функция по
отношение на правото на служителя да почива достатъчно дълъг период, след като
част от работните часове в смяната му са отработени през времето от 22.00 часа
до 06.00часа, като и в този случай, съобразно отработените часове, не следва да
се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8 часа за всеки 24 - часов период. При това
тълкуване, настоящият съдебен състав приема, че нормата, на която се позовава
ответникът не съдържа дефиниция за допустима продължителност на нощния труд.
Такава дефиниция не се съдържа въобще в ЗМВР, както и в подзаконовите му
нормативни актове.
От друга страна, нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР
съдържа изрична препратка към КТ за държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., като указва, че същите се ползват със специалната му закрила. Част от
тази специална закрила е изричната уредба на нощния труд в чл. 140, ал. 1 от КТ, съобразно която нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, като нощен е
трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. – ал. 2 на същата норма.
Ищецът безспорно е полагал труд през нощта с
продължителност от 8 часа, при разрешени 7 часа, като този труд не е отчетен и
заплатен като извънреден. Не се оспорва от ответника, че до момента тази
разлика не се е считала за отработено време извън нормата и съответно не е
съобразявана при определяне норматива отработени часове, съответно положен
извънреден труд.
Тук е мястото, където следва да се коментира начина на
изчисляване на задължението и приложимия коефициент. В случая не следва да се
използва алгоритъма по наредбата на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в
дневни, макар и коефициентът да е също 1.143. Съдът счита, че изчисленията
следва да се извършат с този коефициент, но получен при отнасянето на действително
отработените 8 часа през нощта към разрешените 7 часа. В този смисъл съдът не споделя виждането на
ответника, че се касае за фиктивни часове, които не са отработени от ищеца, а
са получени при приравняването на нощния труд към дневен, което би било вярно
ако ищецът бе полагал 7 часа труд през нощта. Напротив – в случая няма спор, че
ищецът реално е положил труд през всичките 8 часа през периода от 22.00 до
06.00 часа.
Във връзка с конкретните изчисления, по делото е
назначена ССЕ, неоспорена
от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия
период 23.10.2016г.-23.10.2019г.
ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен
труд за времето от 22 часа до 6 часа общо за целия процесен период от 1 881 часа. При прилагане на коефициент 1. 143 се получават общо 2 689 часа, от които вещото лице е посочило, че 270 часа не са платени, като
същите възлизат в размер на на сумата от 2 308.35 лв.
По делото ответникът не
твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер.
Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за
периода 23.10.2016г.-23.10.2019г.
и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер.
Сумата от 2 308.35 лева се дължи заедно с обезщетение
за забава, в размер на законната лихва, считано от 23. 10. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
От изложеното по-горе се налага извода, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца полагащото му се допълнително
възнаграждение и поради това е изпаднал в забава. Поради това дължи
обезщетение, което е в общ размер на 300.13 лева. Размерът на обезщетението е
определен от вещото лице.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените от него разноски по производството в размер
на 512.59 лв., от които
100.00 лева разноски за експертиза и 412.59 - адвокатски
хонорар за исковото производство, определен по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с
чл. 36, ал. 2 от ЗА. Цитираната разпоредба установява правото на процесуалния
представител на страната, получила безплатна правна помощ да получи адвокатско
възнаграждение, при това в размер, не по – нисък от определения в Наредба № 1 /
/ 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ съдът определя възнаграждението на
процесуалния представител в размер на 412.59 лева.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, процесуалният
представител на ответника направи възражение за прекомерност на
възнаграждението. Възражението е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение – както беше отбелязано по – горе, съдът е определил възнаграждението
на процесуалния представител на ищеца в минимален размер, при това за една
претенция.
С оглед изхода на делото, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК, следва да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса, възлизаща на 142.33 лева / 92.33 лева по претенцията за извънреден труд и
50.00 лева по акцесорната претенция /.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР С., да заплати на П.Н.Х. с
ЕГН ********** ***, сумата от 2 308.35 / две хиляди триста и осем л и 35
ст./ лева – възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.10.2016г.-23.10.2019г.,
заедно със законната лихва, считано от 23. 10. 2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР С., да заплати на П.Н.Х. с ЕГН ********** *** , сумата от 300.13 / триста лв. и 13 ст./ лева –
обезщетение за забава при заплащане на възнаграждение за извънреден труд,
дължимо за периода 23.10.2016г.-23.10.2019г.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР С., да заплати на П.Н.Х. с ЕГН ********** ***, сумата от 100.00 / сто / лева – разноски по гр.д.№ 1588
/2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР С., да заплати на адвокат М.Д. ***, сумата от 412.59 /четиристотин и дванадесет лв. и 59 ст.триста
/ лева, представляваща определено от съда възнаграждение за
предоставена в полза на ищеца П.Н.Х. с
ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по исковото
производство по гр. дело № 1588 / 2019 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР С. да
заплати по сметка на СРС сумата от 142.33/ сто четиридесет и два лв. и 33 ст. / лева –
държавна такса по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. с
въззивна жалба, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: