Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2539 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Ищецът - „М.Б.” ООД, твърди, че в качеството си на хотелиер, който извършва услугата хотелиерство в Комплекс „Потника“, гр. Черноморец, сключил на 24.10.2018 г. с ответника - „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД, договор за предоставяне на туристическа услуга при условията на „пълно-празно“, по силата на който му възложил да сключва за периода от 24.10.2017 г. до 30.10.2018 г. от свое име и за своя сметка договори за туристическо обслужване, с които да предоставя на трети лица хотелско обслужване в Комплекс „Потника“, гр. Черноморец, съгласно уговорени между страните цени и общ брой заявени стаи, при системата „пълно-празно“. Посочва, че по този договор за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца възнаграждение за хотелиерските услуги, които той ще предостави на третите лица, което е предварително уговорено в твърд размер в сключения договор и възлиза на сумата от 350 175 евро с левова равностойност в размер на 682 841 лв., която е предвидено да се заплаща на вноски с определени в приложение № 1 към сключения договор падежи. На 30.07.2018 г. между страните е сключено споразумение, с което е постигнато съгласие, че сумата, която ответникът дължи на ищеца по сключения договор ще бъде намалена и ще възлиза на 616 541 лв. Ищецът твърди, че ответникът е изпълнил само част от задължението си да заплати тази сума, като към момента неизпълнената част от него е в размер на 390 391 лв. Поради изложеното ищецът моли „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 25 500 лв., представляваща частично заявена претенция от общата такава от 390 391 лв., представляваща дължимо възнаграждение за предоставени от него на трети лица хотелиерски услуги, уговорено със сключения между страните, на 24.10.2018 г. договор за предоставяне на туристическа услуга при условията на „пълно-празно“. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД, оспорва предявените искове. Твърди, че след сключване на процесния договор за предоставяне на туристически услуги е настъпила промяна на политическите и икономическите условия в Русия и Украйна, поради което за него станало невъзможно да сключва договори с туристи от тези държави за организиране на почивките им в Република България. Това от своя страна направило сключения с ищеца договор неизгоден за ответника. Ответникът твърди, че ищецът проявил разбиране за променената ситуация и на 03.08.2018 г. страните подписали анекс, с който изменили сключения договор като се съгласили, че ответникът ще заплаща на ищеца само цената на реално предоставените на туристи хотелиерски услуги. Заявява, че изплатил изцяло дължимата на ищеца сума съгласно уговореното в анекса. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 24.10.2017 г. между „М.Б.“ ООД, в качеството на хотелиер, и „С.С.БГ – ЮСБ - Т.“ ООД, в качеството на туроператор, е сключен договор, с който хотелиерът възлага, а туроператорът приема да сключва договори за туристическо обслужване от свое име и за своя сметка за предоставяне на хотелско обслужване в „Комплекс Потника“, гр. Черноморец съгласно цени, общ брой заявени стаи при условията на системата „пълно-празно“ за периода на действие на договора, които условия са уговорени в Приложения № 1 и 2, представляващи неразделна част от договора. С чл. 1.1. от договора страните са постигнали съгласие, че при системата „пълно-празно“ туроператорът дължи заплащане на заявените стаи и услуги по цени и условия, уговорени в Приложения № 1 и 2, независимо от броя на реализираните резервации през периода на действие на настоящия договор. В чл. 2.1. от договора е уговорено, че хотелиерът се задължава да осигури обслужване на клиентите – потребители на туристическа услуга на туроператора или неговите контрагенти в хотелската си база и да предоставя туристически услуги в съответстиве с издадените руминг листи, ваучери и други документи. Съгласно чл. 3.4. от договора туроператорът се задължава да извършва плащания за предоставени от хотелиера туристически услуги в сроковете, уговорени в договора. В чл. 5.1. от договора е предвидено, че туроператорът се задължава да заплати пълната стойност за предоставяните от хотелиера туристически услуги за целия период на действие на настоящия договор съгласно пакетни цени и условия, уговорени в Приложение № 1 към договора. В чл. 7.2. от договора страните са се съгласили, че той влиза в сила от датата на подписването му и се сключва за срок до 30.10.2018 г., като условията по него могат да бъдат променяни само с писмено съгласие от двете страни.
В Приложение № 1 към договора, което е подписано от двете страни по сделката е посочено, че гарантираната заетост е за 342 пълноплатени пакета и 23 безплатни, на стойност от 350 175 евро, която стойност е платима на 10 вноски, всяка от които в срок до конкретно посочен ден в периода от 15.12.2017 г. до 15.08.2018 г.
На 03.08.2018 г. между „М.Б.“ ООД и „С.С.БГ – ЮСБ - Т.“ ООД е подписан анекс към договор за предоставяне на туристическа услуга при условията на „пълно-празно“ от 24.10.2017 г., в съдържанието на който е посочено, че страните се договарят, че отпада чл. 1.1. от договора в частта, с която е предвидено, че при системата „пълно-празно“ туроператорът дължи заплащане на заявените стаи и услуги независимо от броя на реализираните резервации през периода на действие на настоящия договор. В анекса е уговорено, че туроператорът дължи плащане само и единствено за потвърдените и реално настанени туристи, след представени и сверени от страните калкулации, за целия срок на договора.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При съобразяване на твърденията, въведени от ищеца в настоящия процес, съдът намира, че като правопораждащ факт на вземанията, които са предмет на предявения главен иск, се сочи наличието на сключен между страните договор, по който за ответника, в качеството му на туроператор, е възникнало задължение да заплати на ищеца, в качеството му на хотелиер, уговорената в този договор парична сума, представляваща възнаграждение за предоставени от хотелиера туристически услуги на клиенти и контрагенти на туроператора в собствената му хотелска база. Ето защо на първо място трябва да се отговори на въпроса дали от представените по делото доказателства се установява, че такъв договор е сключен между страните по спора, както и че по силата на този договор за ответника е възникнало посоченото в исковата молба задължение.
Договорът, от
който се твърди да е възникнало спорното правоотношение, е такъв, който се
сключва между лице, което има качеството на туроператор и друго, което има
качеството на хотелиер. Туроператорската дейност и хотелиерството представляват
туристически дейности, като тяхното извършване е регламентирано с нормите на
Закона за туризма /ЗТ/. Те са определени като такива в чл. 3, ал. 1, т. 1 и т.
2 ЗТ. В Допълнителните разпоредби на Закона за туризма са дадени и легални
дефиниции на понятията туроператор и туроператорска дейност, както и на
понятията хотелиер и хотелиерство. Съгласно § 59 и § 60 от ДР на ЗТ, в
редакциите на тези норми към датата на сключване на процесния договор –
24.10.2017 г., „туроператорска дейност“ представлява организирането на групови
и/или индивидуални туристически пътувания с обща цена, предлагани за продажба,
пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение,
бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен
характер, на конгресни и делови събития или с друга цел, а „туроператор“ е лицето,
регистрирано по реда на този закон или вписано в регистъра на туроператорите и
туристическите агенти за извършване на туроператорска дейност. В § 55 от ДР на
ЗТ е предвидено, че „хотелиерство“ е предоставяне на настаняване и други услуги
съобразно вида и категорията на обекта, а съгласно § 56 от ДР на ЗТ „хотелиер“
е това лице, което извършва хотелиерство във всички видове категоризирани по
закона или с издадено временно удостоверение за открита процедура за
категоризиране места за настаняване, туристически хижи, туристически учебни
центрове и туристически спални. С оглед спецификата на дейността на
туроператора в закона е предвидено, че при извършване на своята дейност той
сключва договори с различни правни субекти, които имат за цел да бъде
организирано в цялост груповото или индиивдуално пътуване на неговите клиенти, което
е свързано с необходимостта на тях да бъдат предоставени различни по вид
туристически услуги – настаняване в хотел, ресторантьорски услуги,
екскурзоводни услуги и др. Съгласно чл. 71, т. 2 ЗТ едни от договорите, които
туроператорът сключва при упражняване на своята дейност са с лица, извършващи
хотелиерство в категоризирани туристически обекти, отговарящи на изискванията
на съответното национално законодателство. Именно такъв договор се твърди да е
сключен между страните по спора. В ЗТ няма регламентирани никакви специални
правила за сключване на договора между правни субекти, които имат качеството
турооператор и хотелиер, поради което трябва да се приеме, че той е неформален
и е подчинен на общите правила, предвидени в ЗЗД за сключването му, за
изменението му, за неговото прекратяване и изпълнение.
По делото не е
спорно, че дружеството „М.Б.” ООД има качеството на хотелиер съгласно дефиницията
на това понятие, дадена в § 56 от ДР на ЗТ, както и че „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД
има качеството на туроператор по смисъла на § 60 от ДР на ЗТ. Безспорно е и
това, че на 24.10.2017 г. между тези две дружества е сключен договор за предоставяне
на туристическа услуга. Последното обстоятелство се установява и от
представения в производството писмен договор от 24.10.2017 г., който е подписан от представители
и на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му
със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на
всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.
По силата на описания
договор хотелиерът „М.Б.” ООД е поел задължение да предоставя на лица, с които
туроператорът е сключил договор, обслужване и туристически услуги в хотелската
си база в съответствие с издадените руминг листи, ваучери и други документи,
т.е. задължил се е да предоставя туристическата услуга „хотелиерство“ на трети
лица, с които туроператорът има сключен договор за организирано или
индивидуално пътуване. В тежест на туроператора „С.С.БГ
– ЮСБ – Т.“ ООД е възникнало насрещно
задължение заплати възнаграждение за предоставените услуги. При тълкуване на
волята на страните, изразена в клаузите на чл. 1.1. и чл. 5.1. от сключения
договор се налага извода, че те са постигнали съгласие, че размерът на
дължимото от туроператора на хотелиера възнаграждение за срока на действие на
договора ще бъде уговорено по размер в неговото съдържание в твърда сума, като възникването
на задължението за заплащане на това възнаграждение, както и неговият размер
няма да зависят от това дали хотелиерът изобщо е предоставил настаняване и
други туристически услуги в своята хотелска база на лица, с които туроператорът
има сключен договор /т.нар. в договора система „пълно-празно“/. Това означава,
че по волята на страните уговореният размер на възнаграждението се дължи и в
случаите, в които за периода на действие на договора хотелиерът не е
предоставил услугата хотелиерство на нито едно физическо лице, с което
туроператорът има сключен договор за организиране на пътуване, като това е
направено с оглед на факта, че договорената по тази сделка цена за туристически
услуги за едно лице е по-ниска от тази, при която хотелиерът по принцип
предоставя услуги на физически лица. От Приложение № 1
към договора, което представлява
неразделна част от договора и е подписано от двете страни по него и
следователно постигнатите в него уговорки са част от съдържанието на сключената
сделка, се установява, че възнаграждението, което туроператорът дължи на
хотелиера е в размер на 350 175 евро за целия срок на действие на договора,
който е от 27.10.2017 г. до 30.10.2018 г. и е определено при гарантирана
заетост от 368 пакета за настаняване.
Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, поради което трябва да се приеме, че страните по процесния договор за предоставяне на туристическа услуга „хотелиерство“ са обвързани от правилото, установено по тяхно общо съгласие с описаните клаузи от неговото съдържание и за едната от тях – за туроператора „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД, възниква задължение за периода от 27.10.2017 г. до 30.10.2018 г. да заплати стойността на уговореното като твърда сума възнаграждение, без значение дали и в какъв обем са реално предоставените от хотелиера услуги на трети лица, с които първият има сключени договори за организиране на групови и/или индивидуални туристически пътувания.
Ответникът твърди, че така сключеният между страните по
спора договор е изменен в частта,
касаеща уговорените условия, при които за него възниква задължението да заплати
на ищеца възнаграждение за предоставените от последния туристически услуги на
трети лица.
Съгласно чл. 20а,
ал. 2 ЗЗД договорът може да бъде изменен само по взаимно съгласие на страните
по него, а съгласно изрично постигната уговорка между „М.Б.” ООД и „С.С.БГ
– ЮСБ – Т.“ ООД с чл. 7.1. и чл. 7.2.
от договора от 24.10.2017 г., за да породи действие изменението на съдържанието
на процесната сделката, съгласието за това следва да бъде изразено в писмена форма.
В случая се установява, че волеизявления за изменение на договора за туристически
услуги в частта относно условията, при които туроператорът дължи на хотелиера
възнаграждение за туристическите услуги, предоставени от последния на
контрагенти на туроператора, са направени от двете страни по сделката в
уговорената писмена форма, поради което те са породили действие. Те са
обективирани в анекс от 03.08.2018 г., който е подписан от законните
представители както на ищеца, така и на ответника и следователно съдържа техни
изявления. С анекса страните по договора за предоставяне на туристически услуги
от 24.10.2017 г. са постигнали съгласие, че уговорката по чл. 1.1. от
договора отпада в частта, в която е постигнато съгласие, че при системата
„пълно-празно“ туроператорът дължи заплащане на заявените стаи и услуги
независимо от броя на реализираните резервации през периода на действие на
договора, както и че вместо това туроператорът ще дължи плащане на
възнаграждение на хотелиера само и единствено за потвърдените и реално
настанени туристи, след представени и сверени от страните калкулации, за целия
срок на договора. При тълкуване на
волята на страните, изразена в анекса, се установява, че с него е уговорено, че
туроператорът ще дължи възнаграждение на хотелиера само за реално
предоставената услуга хотелиерство, т.е. само за реално настанените в хотела
физически лица, които са осигурени от туроператора въз основа на сключени с
него договори за организиране на пътуване. В анекса е посочено, че тази промяна
важи за целия период на действие на договора, който е от 24.10.2017 г. до
30.10.2018 г., което означава, че обхваща и период, предшестващ подписването на
анекса. Анексът обективира общата воля
на страните за изменение на съдържанието на породеното от първоначално
сключения договор за туристически услуги правоотношение и в съответствие с разпоредбата
на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД ги обвързва със силата на закон. Уговарянето на промяна в
размера и условията, при които възниква задължението на туроператора да заплати
възнаграждение на хотелиера, която важи освен занапред, но също така и за минал
период, предхождащ момента на постигнатото съгласие за изменение на договорната
връзка, не противоречи нито на повелителни разпоредби на закона, нито на
добрите нрави и същата поражда правни последици в отношенията между страните по
сделката. Това се приема в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение №
137 от 25.06.2010 г., постановено по т.д. № 888/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.
От ищеца са направени
възражения, че анексът не го обвързва, тъй като той не е наличен в архивите на
дружеството „М.Б.” ООД и
неговият управител не е запознат с него. Ищецът твърди, че този анекс е
и антидатиран.
От титулната част на представения по делото анекс от 03.08.2018 г., както и от описанието на представителите на страните, които се подписват в него, се установява, че този договор е подписан от името на ищцовото дружество „М.Б.” ООД от физическото лице С.А.. При извършена от съда служебна справка за вписаните в търговския регистър по партидата на това търговско дружество обстоятелства е видно, че С.А. е един от вписаните в търговския регистър към момента на сключване на анекса негови законни представители, който има правомощието да представлява дружеството както заедно с другия вписан в регистър управител, но също така и отделно от него. По делото не се твърди и не се доказва, че лице различно от С.А. се е подписало от името на хотелиера в сключения анекс. След като по делото се доказа, че анексът от 03.08.2018 г., с който е изменен процесния договор за предоставяне на туристически услуги от 24.10.2017 г. е подписан от органният представител на „М.Б.” ООД, който е неговият волеизявяващ орган, то се налага извода, че този документ обективира валидно изразена от това дружество воля за съгласие за сключване на това съглашение и то със съдържание такова, каквото е отразено в него.
В производството от ищеца не се представиха доказателства, от които да се установява, че договорът за встъпване в дълг е подписан на дата, различна от посочената в него такава – от 03.08.2018 г., както се твърди от тази страна. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател, какъвто е дружеството „М.Б.” ООД, не може да се ползва от правилата на чл. 181, ал. 1 ГПК относно достоверната дата, тъй като те се отнасят само за определена категория трети спрямо документа лица, какъвто не е издателят. Ето защо и това дружество може да опровергава верността на посочената в документа дата на неговото съставяне, при прилагане на правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно което то носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно действителното време на съставяне на документа. В тази насока е практиката на ВКС – Решение № 23 от 11.09.2017 г., постановено по т.д. № 2413/2015 г. по описа на ВКС, II т.о. Липсата на представени доказателства за това, че анексът към процесния договор е съставен на дата, различна от посочената в неговото съдържание, прави възражението за неговото антидатиране, направено от „М.Б.” ООД, неоснователно.
Ищецът заявява в процеса и възражение за недействителност на подписания на 03.08.2018 г. анекс, което се основава на следните факти: - анексът е сключен от името на „М.Б.” ООД от единия от законните му представители С.А.; - с анекса се цели да се навреди на дружеството „М.Б.” ООД за сметка на интересите на ответника, тъй като с него е предвидено, че отпадат задължения на ответника към това дружество; - причината за сключване на анекса, който облагодетелства ответника „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД, е това, че негов управител е съпругата на С.А.. При съобразяване на тези твърдения съдът счита, че ищецът се позовава на недействителност на анекса като сключен от представител във вреда на представляваното дружество, която недействителност е уредена в чл. 40 ЗЗД,
В разпоредбата на чл. 40 ЗЗД е установен случай на недействителност на договор, който е сключен от представител, от името и за сметка на представлявания. Тази норма на основание препращащата разпоредба на чл. 288 ТЗ е приложима и спрямо търговска сделка, при сключване на която воля от името на дружество с ограничена отговорност е изразена от неговия органен представител – от неговия управител, който го представлява по силата на закона и който договаря във вреда на дружеството с трето лице. В тази насока е и произнасянето на ВКС – Решение № 178 от 12.03.2020 г., постановено по т.д. № 1991/2018 г. по описа на ВКС, II т.о. Ето защо нормата на чл. 40 ЗЗД е приложима в настоящия случай.
Недействителността по чл. 40 ЗЗД е уредена единствено и изключително в интерес на представляваното лице, което е увреденият от договора правен субект. При сключване на анекса от 03.08.2018 г., който се твърди да е недействителен, дружеството „М.Б.” ООД има качеството на представляван, като този документ е подписан от негово име от законния му представител – един от вписаните в търговския регистър управители С.А.. Това означава, че това юридическо лице може да се позове на уредената в чл. 40 ЗЗД недействителност на анекса, като то е направило това с изявление в тази насока, съдържащо се в подадената по делото допълнителната искова молба.
В тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г., постановено по тълк.д. № 5/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни за съда указания по тълкуване на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, като е прието, че фактическият състав, пораждащ недействителността, предвидена в тази норма, се състои от два елемента: 1) първият елемент е обективен и се изразява в това, че сключеният от представителя договор уврежда представлявания, като е посочено, че увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения, нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези; 2) вторият елемент е субективен и се изразява в наличие на споразумяване между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания и се свежда до недобросъвестност на представителя и третото лице относно увреждането на представлявания – и двамата, знаят /съзнават/, че сключеният договор обективно уврежда представлявания, като тази недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.
Предвид изложеното, трябва да се посочи, че за да се направи извод, че анекса от 03.08.2018 г. представлява недействително съглашение по чл. 40 ЗЗД, по делото трябва да се докаже, че с неговото сключване от законния представител на „М.Б.” ООД и ответника реално се уврежда интересите на представляваното търговско дружество. Доколкото с анекса страните са постигнали съгласие за изменение на първоначално уговорените между тях с договора от 24.10.2017 г. условия, при които туроператорът дължи заплащане на възнаграждение за предоставените от ищеца, в качеството му на хотелиер, туристически услуги, то за да се приеме, че е налице увреждане за него, трябва да се докаже, че пазарните условия, които са съществували към момента на сключване на анекса, са такива, че правят уговорката за промяна на условията неизгодна. По делото обаче няма представени никакви доказателства в тази насока от страната, върху която пада доказателствената тежест за установяване на този факт, която е ищецът, доколкото той черпи благоприятни от него правни последици. Не се твърди и не се доказва, че възможността за предоставяне от туроператора на туристически услуги на клиенти от Украйна и Русия, са останали добри към 03.08.2018 г. или че са се подобрили спрямо положението при сключване на процесния договор, а не са се усложнили, в каквато насока е направено изявление от двете договарящи страни в съдържанието на анекса. Освен това, в анекса от 03.08.2018 г. няма клаузи, които да предвиждат обременяване на имуществото на хотелиера с някакви тежести или създаване за него на някакви задължения, без да получи насрещна престация за това. Ето защо съдът счита, че по делото не се установява, че със сключването на анекса от 03.08.2018 г. се увреждат интересите на представляваното дружество „М.Б.” ООД.
По делото не са ангажирани и никакви доказателства, от които да се установява настъпването на определени факти, въз основа на които да може да се направи обоснован извод, че както представителя С.А., който е подписал анекса от името на ищеца, така и ответното търговско дружество, действащо чрез законния си представител Олена Хитова, са знаели, че със сключване на този анекс за изменение на договора за предоставяне на туристически услуги, причиняват вреда на „М.Б.” ООД. В производството не е доказано дори обстоятелството, което се твърди от ищеца, че управителят на „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД е съпруга на представителя С.А..
С оглед горното се налага крайният извод, че по делото не се установява да е осъществен фактическият състав на чл. 40 ЗЗД и възражението на ищеца за това, че анекса от 03.08.2018 г. е недействителен, е неоснователно.
След като по делото се доказа, че анексът от 03.08.2018 г. обективира действителната обща воля на двете страни по договора за предоставяне на туристически услуги, сключен на 24.10.2017 г., както и че той не страда от порок, който да води до неговата недействителност, то трябва да се приеме, че той е породил правни последици, които се изразяват в това, че с него се изменя част от съдържанието на възникналото между страните договорно правоотношение така, както е отразено в неговото съдържание – променят се условията, при които за туроператора възниква задължение да заплати възнаграждение на хотелиера за предоставените от последния услуги по настаняване на туристи в неговата хотелска база, като тази промяна настъпва от избрания по съгласие на страните момент, който предшества този на подписване на анекса – от 24.10.2017 г. Следователно при съобразяване на постигнатото с анекса съгласие се налага изводът, че за целия срок на действие на процесния договор за туроператора „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД възниква задължение за заплащане на възнаграждение за предоставена услуга „хотелиерство“ на „М.Б.” ООД само при осъществяване на следния факт – при реално настанен в хотелската база на последното дружество турист.
По делото от ищеца не са представени никакви доказателства, от които да се установява колко на брой туристи, с които ответникът „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД има сключен договор за организиране на пътуване, са реално настанени в неговата хотелска база. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с изпълнението на процесния договор за туристически услуги и възникване по него на задължение за ответника да заплати възнаграждение от ищеца са издадени 13 броя фактури, които са осчетоводени от ответника. Действието по осчетоводяване на издадените фактури по своята същност представлява признание от името на длъжника на сумата по тях, който в случая е ответникът, че в негова тежест по силата на процесния договор е възникнало задължението за заплащане на възнаграждение до размера, до който е посочено във всеки един счетоводен документ, което включва и признание на факта на предоставяне на услугата, за която се следва това възнаграждение. С оглед на това трябва да се приеме, че по делото е доказано, че в изпълнение на процесния договор от „М.Б.” ООД реално е предоставена услугата „хотелиерство“ в такъв обем, за който се следва възнаграждение в размер на общо 268 271, 89 лв. за целия срок на действие на тази сделка. От изводите, направени от вещото лице в заключението за извършената експертиза, съдът намира за установено, че преди завеждане на делото ответникът е погасил изцяло така възникналото в негова тежест задължение като е превел по сметка на ищеца парични средства в размер на 268 271, 89 лв. /съдът счита за недоказано твърдението на ищеца за това, че платената сума е по-малка от тази, посочена от вещото лице, тъй като въпреки дадената му възможност да стори това, тази страна не е предоставила на вещото лице достъп до пълната си счетоводна документация, за да бъде установен реалния размер на постъпилите при него парични средства от ответника, а е представил по делото само непълна и избирателно подбрана документация за осъществени плащания/.В производството няма представени каквито и да било други доказателства, от които да се установява, че ищецът е предоставил туристическата услуга „хотелиерство“ в по-голям обем от този, за който му се е следвало възнаграждение в размер на 268 271, 89 лв. до посочения в исковата молба размер от 616 541 лв., поради което трябва да се заключи, че в тежест на ответника не е възникнало задължение да му заплати възнаграждение в размер над сумата от 268 271, 89 лв., част от което се претендира с исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото дело. Това прави предявеният иск за реално изпълнение на това договорно задължение неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото разноски се следват на ответника. Доказаха се реално направени от тази страна разноски в размер от 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Б.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 25 500 лв. /двадесет и пет хиляди и петстотин лева/, представляваща частично заявена претенция от общата такава от 390 391 лв. – неплатено възнаграждение за предоставени от „М.Б.” ООД на трети лица хотелиерски услуги, което е уговорено да се дължи с договор за предоставяне на туристическа услуга при условията на „пълно-празно“, сключен на 24.10.2017 г., между „М.Б.” ООД, като хотелиер, и „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД, като туроператор, изменен с анекс към договора от 03.08.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „М.Б.” ООД да заплати на „С.С.БГ – ЮСБ – Т.“ ООД сума в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: