Р
Е Ш Е Н И Е
№
………
гр.
София, 24.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, VI въззивен
състав, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
2. мл.
с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на
секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурор Станимир Димитров, като
разгледа докладваното от младши съдия Стоева ВАНД № 1545 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Решение № 13/11.02.2021 г.,
постановено по НАХД № 12351 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 100 състав, обвиняемият
И.Т.Б. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 296, ал. 1 от НК за това, че на 17.05.2020 г. в гр. София около 19.30 часа в ж.к. „Дружба”,
пред вход А на бл. ***, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие –
Заповед за незабавна защита № 50678 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 9723/2020 г.
по описа на СРС, III
ГО, 149 състав, издадена на основание чл. 18, ал. 1,
вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, с която му е било забранено да доближава жилището,
което обитава А.И.Б.на разстояние по-малко от 100 метра, като на 17.05.2020 г.
се е доближил на по-малко от 100 метра от това жилище – доближил се е на около
10-15 метра от вх. А на бл. *** в жк „Дружба”, гр. София, където се намира
жилището, което Б.обитава, и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в
размер от 1000,00 лева.
Решението на първоинстанционния съд е
обжалвано от обвиняемия. В депозираната въззивна жалба са заявени оплаквания,
че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Поддържа се, че деянието макар
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност същото не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Прави се искане за отмяна на решението на СРС и
признаване на обвиняемия за невиновен.
Не е депозирано писмено възражение от
прокуратурата срещу депозираната въззивна жалба.
В открито съдебно заседание обвиняемият
не се явява – представляван е от адв. П.. На етап съдебни прения се заявяват
съображения сходни на тези, изложени във въззивната жалба. Подчертава се, че
деянието не е целяно и с поведението си обвиняемият не е застрашил здравето или
личността на децата си, за които е издадена заповедта.
В открито съдебно заседание
представителят на държавното обвинение прави искане за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Посочва се, че става
въпрос за деяние на просто извършване, а обвиняемият е съзнавал опасния
характер на същото предвид обстоятелството, че от събраните гласни
доказателства се установява, че същият е предприел действия за напускане на
местопроизшествието при установяването му на място от полицейските служители.
Посочва се, че наложеното наказание съответства на целите на общата и
специалната превенция, а решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като се
запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира
за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият И.Т.Б. е роден на *** г. в
гр. София, с ЕГН: **********, българин, с българско гражданство, със средно
образование, живущ ***.
Със Заповед за незабавна защита № 50678
от 25.02.2020 г., постановена по гр. д. № 9723 по описа за 2020 г. на СРС, III ГО, 149 – ти състав,
на основание чл. 18, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН обвиняемият бил задължен
да не доближава съпругата си и свидетелка по делото - А.И.Б., и дъщеря им - И.И.Б.,
на разстояние не по-малко от 100, било му забранено да доближава жилището им,
местата за отдих и местоработата им на разстояние по-малко от 100 метра. Със
същата заповед обвиняемият бил отстранен от съвместното жилище, находящо се на
адрес: гр. София, ж.к. „***. На 26.02.2020 г. обвиняемият бил запознат със
съдържанието на заповедта за незабавна защита. С Разпореждане № 61656 от
09.03.2020 г., постановено по гр. д. № 9723 по описа за 2020 г. на СРС, III ГО, 149 – ти състав,
била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта относно
адреса на жилището, който следвало да се чете: гр. София, ж.к. „***. С
разпореждането по чл. 247 от ГПК обвиняемият бил запознат на 27.03.2020 г.
Съгласно съдържанието на заповедта за незабавна защита същата произвеждала
действие незабавно и важала до издаване на заповед за защита по гр. д. № 9723
по описа за 2020 г. на СРС, III ГО, 149 – ти състав или отказа за това.
С Решение № 20001632 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 9723 по описа за
2020 г. на СРС, III
ГО, 149 – ти състав, на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН била издадена такава
заповед.
Към месец май през 2020 г. свидетелката А.И.Б.живеела
съвместно с децата си – В.Б. и И.Б., на адрес: ***. На 17.05.2020 г. около
19.30 часа в гр. София обвиняемият се намирал на около 10-15 метра от вход А на
бл. *** в ж.к. „Дружба”. По същото време свидетелката А.И.Б.се прибирала към
жилището си, намиращо се в посочените вход и блок. Когато се приближила
непосредствено до входа същата видяла обвиняемия да стои непосредствено до
входа и да пие нещо. Без да бъде забелязана от обвиняемия и знаейки за
издадената заповед за незабавна защита, която се случвало обвиняемият да
нарушава и друг път, свидетелката позвънила на телефон „112”, за да потърси
съдействието на полицейските органи. На място пристигнали полицейските
служители – свидетелите Б.М.Л.и И.Ф.Б.. След пристигането им свидетелката им
посочила обвиняемия. В момента, в който видял полицейските служители,
обвиняемият се качил на електрическа тротинетка и тръгнал да бяга. При рязко
извършена маневра обвиняемият паднал от тротинетката, а полицейските служители
го задържали и установили самоличността му. При извършването на тези действия
на служителите им направило впечатление, че обвиняемият бил пиян и миришел на
алкохол. По време на задържането му обвиняемият показал среден пръст на
свидетелката А.И.Б.и изрекъл спрямо същата неустановени по съдържание обиди.
Гореустановените фактическите
констатации намират сходство с тези, приети от първоинстанционния съд. Първата
съдебна инстанция е достигнала до фактическите изводи след обстоен и подробен анализ
на събраните по делото доказателства –показанията на свидетелите А.И.Б., Б.М.Л.и
И.Ф.Б., Заповед за незабавна защита № 50678 от 25.02.2020 г., Разпореждане №
61656 от 09.03.2020 г. и Решение № 20001632 от 05.01.2021 г., постановени по
гр. д. № 9723 по описа за 2020 г. на СРС, III ГО, 149 – ти състав. Липсват основания, които да
мотивират въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени обстойно
събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване.
От
събраните по делото писмени доказателства (приложените в препис съдебни актове)
се установява безспорно, че на обвиняемия е била наложена забрана да посещава
обитаването от свидетелката А.И.Б.и нейната дъщеря – И.И.Б., жилище, находящо
се в гр. София, ж.к. „***, като за тази забрана
обвиняемият е бил лично информиран няколко месеца преди процесната дата.
От
показанията на разпитаните свидетели А.И.Б., Б.М.Л.и И.Ф.Б.,
безпротиворечиво се установява инкриминираните място, време и поведение на
обвиняемия. Въззивният съд счита, че районният съд правилно е кредитирал
казаното от свидетелите в цялост, поради последователността, логичността и
обективността на разказите им.
Що се
отнася до дадените в съдебна фаза обяснения на
обвиняемия, въззивната инстанция също смята, че същите имат двойствена природа
- освен годно доказателствено
средство, те са и средство за защита. В настоящия случай твърденията на обвиняемия,
че се е намирал пред блок № *** поради служебна ангажираност и че е чакал около
2-5 минути пред денонощния магазин свой приятел – Б., на когото да асистира с
интернет свързването в жилището му, не намират никаква опора в събрания по
делото доказателствен материал. Нещо повече, посоченото от обвиняемия се
разколебава както от обстоятелствата, при които е бил заварен от свидетелката А.И.Б.,
а именно – да стои в непосредствена близост до входа и да пие нещо, така и от
последвалото поведение на обвиняемия – при забелязване на полицейските
служители първата реакция на обвиняемия е била да побегне, а не да даде обяснение
за присъствието си. Казаното от обвиняемия за присъствието му на място поради
служебна задача не почива и на житейската логика предвид обстоятелството, че
деянието е извършено вечер – след 19.00 часа, и в почивен ден (неделя), а на
място не е било установено лице на име Б..
От представените по делото свидетелство
за съдимост, справка с № 433200-98948/06.10.2020 г. от Министерството на
вътрешните работи и справка с рег. № 13671/12.10.2020 г. от Министерство на
Правосъдието – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се установява, че
обвиняемият е бил осъждан както следва:
-
По НОХД № 9797/2006 г. по
описа на СРС с Присъда от 20.11.2006 г., влязла в сила на 06.12.2006 г., като на
обвиняемия са му били наложени наказания „пробация” при пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца (чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК)
и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца (чл. 42а, ал.
2, т. 2 от НК), и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от десет месеца,
считано от 05.02.2006 г. Изпълнението на наказанието „пробация” е започнало на
26.01.2007 г. и е било изтърпяно на 26.07.2007 г. Наказанието „лишаване от
право да управлява МПС” е било изтърпяно на 27.10.2008 г.
-
По НОХД № 15924/2013 г.
по описа на СРС със споразумение от 25.02.2014 г., влязло в сила на същата
дата, като на обвиняемия са му били наложени наказания „пробация” при
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6
месеца (чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК) и „задължителни срещи с пробационен
служител” за срок от 6 месеца (чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК), и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от осем месеца, считано от 18.08.2013 г.
Изпълнението на наказанието „пробация” е започнало на 09.04.2014 г. и е било
изтърпяно на 09.10.2014 г. Наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е
било изтърпяно на 18.04.2014 г.
-
По НАХД № 3567/2002 г.
по описа на СРС с Решение от 26.09.2002 г., влязло в сила на същата дата,
обвиняемият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 78,
ал. 1 от НК, като на основание чл. 78, ал. 4 от НК му е наложено и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, считано от 13.12.2001
г. Наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е било изтърпяно на
13.10.2001 г.
При така направените изводи от
фактическа страна, Софийски градски съд приема следното от правна страна:
Въззивният съд счита,
че на базата на така събраната по делото
доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е стигнал до единствения
верен извод, а именно - че обвинителната теза е доказана по безспорен и
категоричен начин, поради което изводите на контролирания съд са законосъобразни
и обосновани.
Непосредствен
обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените отношения,
гарантиращи изпълнението на влезлите в сила съдебни актове и заповеди за защита
от домашно насилие, респ. Европейска заповед за защита.
В
конкретната хипотеза от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в
неизпълнение на заповед за незабавна защита от домашно насилие. Обвиняемият е бил
осведомен лично срещу подпис на 26.02.2020 г. за
издадената заповедта за незабавна защита и съдържанието ѝ, и на
27.03.2020 г. - за Разпореждане № 61656 от 09.03.2020 г. за поправка на
допусната поправка на очевидна фактическа грешка досежно адреса в заповедта.
Въпреки това, на 17.05.2020 г. обвиняемият не е спазил едно от ограниченията в
заповедта, а именно – забраната да не доближава на по-малко от 100 метра
жилището на свидетелката А.И.Б.и дейната дъщеря И.И.Б.стоейки в непосредствена
близост - на 10-15 метра, до входа на блока. Престъплението е формално. Обвиняемият към момента
на извършване на деянието е бил пълнолетен и вменяем, могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради
което е годен субект на престъплението.
От
субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК – обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял този резултат. В
този смисъл, неоснователни са твърденията на защитата, че обвиняемият не е
целял да наруши заповедта. Обвиняемият е съзнавал, че по отношение на същия е
била издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие – бил е осведомен лично
и срещу подпис, съзнавал е че я нарушава, като не се е въздържал от нарушаване
на забраните в нея и е осъществил активно поведение, явяващо се в разрез с
правната забрана, като пряко е целял това свое поведение.
Въззивният
съд не се съгласява с доводите на защитата за приложимост на разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща и се прилага за
всички престъпления, закрепени в НК. Малозначителността на деянието е в
зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно
незначителна. Малозначителността на деянието е тясно свързана с възможните или
настъпили негови вредни последици. Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е
формално, следователно за осъществяване на деянието не е необходимо настъпване
на предвиден в закона престъпен резултат, а е достатъчно осъществяването на
изпълнителното деяния. По делото безспорно се установява, че обвиняемият е
нарушил издадената от СРС заповед за незабавна защита, с което от обективна
страна се счита за осъществено престъпното деяние. При преценката си правилно
първостепенният съд е съобразил на първо място това, че от показанията на
свидетелката А.И.Б.се установява, че след издаване на заповедта обвиняемият
няколкократно е нарушавал същата, сочещо навици на обвиняемия да погазва
установените от съда запрети- обвиняемият е демонстрирал не само незачитане на
неприкосновеността на личната сфера на защитеното лице, но и пълно неглижиране
на правовия ред и постановения съдебен акт. На второ място, следва да бъдат
взети предвид и обстоятелствата, че обвиняемият се е опитал да избяга от
местопроизшествието при появата на полицейските органи и е проявил по време на
задържането си непочтително поведение спрямо свидетелката А.И.Б., изразяващо се
в обиди с неустановено съдържание и показване на среден пръст, което сочи
своеобразна дързост. По делото не се установява свидетелката А.И.Б.да е имала
провокативно поведение спрямо обвиняемия. Деянието е станало на публично място
– на улицата в жилищен квартал, поради което е могло да стане достояние на
неограничен кръг от лица. С издаването на заповедта за защита от домашно
насилие се цели недопускането на възможност за контакт между насилника и
жертвата чрез забраната насилника да приближава жилището ѝ и за създаването
на обстановка, при която да се стигне до посегателство над жертвата на домашно
насилие. При тези обективни данни по делото е очевидно, че обществената
опасност на извършеното от обвиняемия деяние е в съответната степен и
достатъчно укоримо, за да прегради приложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от НК.
Настоящата
инстанция споделя изводите на районния съд за настъпилата реабилитация на
основание чл. 88а, ал. 1 от НК досежно осъжданията на обвиняемия и
приложимостта на чл. 78а от НК в конркетния случай. Наказанието „пробация” и
наказанието „лишаване от правото да управлява МПС”, наложени по НОХД №
9797/2006 г., са били изтърпени съотв. на 26.07.2007 и 27.10.2008 г., като в
срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК (а и този по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал.
1, т. 5 от НК) обвиняемият не е извършил ново умишлено престъпление от общ
характер наказуемо с „лишаване от свобода”. Следователно за това осъждане
обвиняемият е бил реабилитиран по право. Що се отнася до осъждането по НОХД №
15924/2013 г. правилно СРС е констатирал, че обвиняемият е реабилитиран на
основание чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, считано от 10.10.2016
г. Наложеното наказание „пробация” е било изтърпяно на 09.10.2014 г., а
наказанието „лишаване от право да управлява МПС” – на 18.04.2014 г., като в
срока по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК обвиняемият не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер наказуемо с „лишаване от свобода”. Що се отнася до
първото осъждане на обвиняемият – по НАХД 3567/2002 г., въззивният съд също се
съгласява с изводите на СРС за настъпила реабилитация. Наказанието „лишаване от
право да управлява МПС” е било изтърпяно на 13.10.2001 г. Правилни са разсъжденията
на първоинстанционния съд досежно другото кумулативно наложено наказание по
горецитираното дело – „глоба”. В настоящия случай намират приложение правилата
за давността, регламентирани в ЗАНН, като за наказанието „глоба” съгласно чл.
82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН важи двугодишна обикновена давност и съгласно чл. 82,
ал. 3 от ЗАНН - тригодишната абсолютна давност, започнали да текат от датата на
влизане в сила на решението – 27.09.2002 г., и изтекли на 27.09.2004, съотв.
27.09.2005 г. По делото няма данни дали глобата е била доброволно платена или да
е било образувано изпълнително производство за принудителното ѝ събиране.
При всяка ситуация обаче към 27.09.2015 г. е бил изтекъл и 10-годишният срок за
принудително събиране на глобата и по смисъла на ДОПК (чл. 171, ал. 2 от ДОПК).
Следователно по правилата на гл. Х от НК и Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСНК, ВКС е настъпила реабилитация и по
повод осъждането за изтърпяване на наказанието „глоба” с последователното
изтичане на давностните срокове по ЗАНН и срока за реабилитация. Налице са и
останалите предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК – престъплението, за което е
повдигнато обвинение, е умишлено и наказуемо с наказание „лишаване от свобода”
за срок до три години или глоба до пет хиляди лева. По делото не се установява
да са налице настъпили имуществени вреди (престъплението е формално). Не са
налице някоя и от отрицателните предпоставки за изключване приложимостта на чл.
78а от НК, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК.
Въззивният
съд също счита, че определеният размер на наказанието „глоба” в максимален ще
обезпечи постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК - ще спомогне за
превъзпитанието на обвиняемия към спазване на законите, ще въздейства възпитателно
и предупредително не само върху него, а и спрямо останалите членове на
обществото, ще въздейства възпиращо в достатъчна степен върху обвиняемия. Настоящият
съд счита, че определеният размер отговаря на установените по по-горе
отегчаващи отговорността обстоятелства - проявената от обвиняемия престъпна
упоритост и дързост при извършване на деянието, както и фактът, че същият не
зачита, уважава и изпълнява съдебните актове.
Предвид изложеното и при извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и
с оглед горепосочените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13/11.02.2021 г.,
постановено по НАХД № 12351 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 100 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.